Новият завет отразява тази гледна точка (на робство в Христос -..) * и заповядва на вярващите напълно да се подчинят на Христос. Не само като наемни работници на духовно поприще - но като такива, които принадлежат безрезервно на Бог. Писанието ни насърчава да Му се подчиняваме безпрекословно и без роптание. Ние потвърждаваме, че Исус Христос е владетел на нашия живот, когато Го наричаме Господ. Ние сме Неговите роби, призвани да се подчиняват и да Го почитат смирено от цяло сърце.
Но днес често не се чува подобно нещо. Съвременното християнство използва различна терминология, като при това избягва термина „робство“. Говори се много за успех, за здраве, за благосъстояние, за просперитет и стремеж към щастие. Ние често слушаме, че Бог обича безусловно хората и иска всички наши замисли да се осъществят. Че, Бог се стреми да удовлетвори всяко желание, да даде на всеки надежда за изпълнение на мечтите. Но, личните амбиции, чувството на удовлетворение, на удоволствие - тези думи здраво са се закрепили в евангелското християнство като неотделима от него част, която наричат „лични отношения с Исус Христос“. Вместо проповядване на Новозаветното Евангелие, където грешниците да се призовават към подчинение на Христос, днес благовестието носи в себе си напълно противоположно обещание – Че Исус ще изпълни всички ваши желания. Приравнявайки Господ като Помощник и Учител, миряните от църквата говорят за „личен Спасител“, койтое готов в даден момент да дойде на помощ в търсене на самоудовлетворение или постигане на успех.
Новозаветното разбиране на отношенията на вярващите с Христос се отличава значително от подобен възглед. Той е наш Господар и Владетел. Ние сме Негово владение. Той е Цар, Господар и Син Божий. Ние сме Негови поданици и подчинени.
С една дума, ние сме роби Христови.
2 Част
Библейския акцент върху робството ни към Бог липсва на страниците на повечето английски преводи. Обаче скритото от съвременния англоезичен читател е било централна истина за апостолите и следващите ги поколения вярващи.
Мъжете от ранната Църква като например Игнатий Богоносец Антиохийски (умрял около 110 г. сл. Хр.) и неговите съработници, са гледали на себе си като на „рoби Христови“. Поликарп (69-155г.) е съветвал Филипяните: „ Препашете чреслата си, служете на Бог със страх, като Негови роби“. Раннохристиянската книга „ Пасторът от Херм“, датирана от втори век, предупреждава читателите си: „от такиви зли дела, от които рабът Божия следва да се въздържа.“
Амвросий (IV в.) е обяснявал, че „освободеният от Мойсеевият Закон умира и живее за Господа, ставайки Негов роб, купен от Христос“. Блажени Августин (354-430г.) се е отнасял към своите слуги с тези думи: „ И така, вярващи в Него, раби Негови, любещи Го, за които Той е слава и надежда, не скърбете, когато слушате, че неговите не Го приеха, защото чрез вяра, вие ставате за Негови.“ В друго свое съчинение той укорява гордите: „ Творение, признай Твореца си! Рабе, не пренебрегвай своя Господар!“. Ранният проповедник на Писанието Йоан Златоуст (347-407г) е утешавал стоящите в робство буквално така: „По отношение на Христос, робът и господарят са равни. Както ти си роб на Христос, така също е и твоят господар.“
Дори сравнително доскоро, въпреки объркването с английските преводи, християнските учени и служители са признавали необходимостта от правилното разбиране на този въпрос. Чуйте думите на Чарлз Спърджън, велик британски проповедник от XIX в:
Там, където версията на Крал Джеймс/Яков/ смекчава превода до „слуги“, всъщност трябва да стои „роб“. Светиите на ранната Църква се считали за удостоени с чест да се наричат пълна собственост на Христа, купени от Него, намиращи се в пълно Негово разпореждане. Особено Павел, който истински се е радвал на печата от Господа по своето тяло е възкликнал: „никой да ми не досажда, защото аз нося на тялото си белезите на [Господа] Исуса.“(Гал.6:1). Така завършва всякакъв спор: апостола принадлежи на Господа, следите от бичуване, ударите от тояги и камъни, са били своего рода Царското клеймо по тялото на Павел, доказващо неговото робство към Господа. И сега, както и ранните светии са прославяли Господа, аз се моля, вие да почуствате главната цел на нашия живот- покорност към нашия Господ.
Шотландския пастор Александър Макларен, съвременник на Спърджън повтаря същите истини:
По този начин, правилното състояние на човек се състои в това, да бъде Господен роб. От страна на роба се изискват абсолютно подчинение, безпрекословна покорност, на Господа принадлежи владеенето, правото на даване на живот и смърт, лишаването от всички блага и имущества, привилегията да възложи постановления, които трябва да бъдат изпълнени бързо, без никакви колебания, точно и съвършено. Всичко това е неотменима част от нашите взаимоотношения с Господа. Блажен онзи човек, който осъзнава и приема това като най-огромна слава и благополучие в своя живот.
Защото, подобно подчинение братя мои, ако е абсолютно и безусловно, ако е сливане и поглъщане на моята воля от Неговата воля, то, това е същността на тайната, която прави човека славен, истински велик и щастлив! В Новия Завет наименованията „роб“ и „господар“ се прехвърлят върху християнина и Исус Христос.
Колко съвършено ясно говорят тези гласове от миналото, че нашето робство към Христа влияе силно върху нашият начин на мислене и живот. Купени сме със скъпа цена. Ние сме Христови. Ние сме Негов народ, взет в наследство. Осъзнаването на това определя всичко, включително нашите възгледи и приоритети.
Истинското християнство – това не е просто добавяне на Христос към нашият живот. Напротив, става дума за нашето, пълното ни посвещение на Господа - пълно подчиняване на Неговата воля, желание да Му угодим повече, отколкото всичко останало. Изисква се смърт за нас самите, и следване на Господаря, без значение каква е цената. С други думи, да бъдем християни, означава да сме роби на Христа.
* Откъс от книгата на Джон МакАртър „Роб“, която няма превод на български език.
Преводът на статията се публикува с разрешение на: http://zametka.org.ua/
Превод: Татяна Иванова
Няма коментари:
Публикуване на коментар