ПРАВИТЕ ЦЪРКВАТА "РАЗБОЙНИЧЕСКИ ВЕРТЕП", п-р Алексей Коломийцев

п-р Алексей Коломийцев,
22 Май 2014

Църквата е превърната в „разбойнически вертеп“ не заради кръстоносните походи и инквизицията, а това е, поради лишен от благоговение пред Бога живот, това е поради издигане на себе си и на своето си, това е поради живот на вярващите, на които Христос казва: „ Никога не съм ви познавал.“ Мат.7:23


Църквата, като място за налагане на човешки учения

Векове наред, различни човешки идеи са били издигани над преклонението пред Бога. Хората, които ходели на църква… ги разпространявали там, налагайки собствените си идеи… Най-често човешките хрумвания са свързани с една или друга Библейска доктрина. Вместо да се прекланят пред Бога и Неговото Слово, хората се прекланят пред човешки учения, казвайки, че Божието учение не е логично и е невъзможно да се приеме в този му вид. Тоест - Божието Слово не се вписва в приетите от хората философски норми, поради което те приспособяват истината според собствените си разбирания.

Какво трябва да се направи, за да не се превръща църквата в място за налагане на субективни учения? Нима не се е случвало често на някой да му се струва, че той проповядва правилно Божието Слово, дори когато налага собствените си идеи?

Правило № 1 – Винаги проверявайте: Наистина ли сте водени от преклонение пред Бога и Словото Му или от желание да наложите себе си! Търсете това, което е написано в Словото, а не това, което да докаже собствените ви идеи!

Правило № 2 – Истинското преклонение пред Бога и Словото Му винаги смирява и никога не води до ожесточение! Може да ви се е случвало да станете свидетели на битки за истината, които превръщат църквата в подобие на "разбойнически вертеп"! Понякога хората са склонни да се разкъсат един друг заради това, което те считат за истина… Но такива „битки” не могат да бъдат от полза за истината.

Църквата, като място за налагане на мистични представления

Внимавайте да ви не заплени някой с философията си и с празна измама, по човешко предание, по първоначалните учения на света, а не по Христа. Колос.2:8

„Празната измама” е лъжа, чиято основа е в нищото. „Философия” е всяка светска, а не библейската преценка на реалността. Празната измама се основава на субективни преживявания, които не подлежат нито на проверка, нито на доказателства. Хората просто казват: „Бог ми каза…”, „Имах видение…”, „Чух глас…” – и за тях всичко приключва с това.
По този начин, онези, които се отказват от истините на Свещеното Писание, като единствен критерий за живота им, попадат под влияние на разни странни, необосновани на нищо, учения. И когато подобни идеи започнат да изпълват съзнанието на хората в църквата, от Божие събрание тя се превръща в „разбойнически вертеп”. Подобни заблуждения са само една остра форма на извращение в църквата, където хората издигат себе си.

Църква, в която се одобряват традициите

Човешките традиции са това, за което хората са готови да се бият не на живот, а на смърт. Често ги бъркат с истините на Словото, поради което биват защитавани с голяма ревност. Хората вярват, че по този начин служат на Бога. Битката за традициите на отците, за мнозина е справедлива и необходима. Хората са по-склонни да следват традициите, отколкото Божието Слово. Много по-лесно е да следваш традициите, отколкото да смириш сърцето си! Много по-лесно е да се съсредоточиш в изпълнението на обредите или да следваш някакви форми, отколкото да се стараеш да си променяш характера. Одобряването на традициите извисява човешкото „Аз”, докато послушанието на Словото изисква да го умъртвиш. Когато църквата, от място за поклонение, се превърне в място за утвърждаване на човешки традиции, тогава тя се превръща в разбойнически вертеп.
„Заради вашето предание, осуетихте Божията дума. Лицемери! Добре е пророкувал Исая за вас, като е казал: - "Тия люде се приближават при Мен с устата си, и Ме почитат с устните си; Но сърцето им отстои далеч от Мен.” Матей 15:6-8

Църквата е място за преклонение пред Бога, а не място за преклонение пред човешките традиции. Традициите могат да изглеждат прекрасно, но в момента, в който те започнат да се извисяват над преклонението пред Бога, те се обръщат в заплаха за вярващите да превърнат Божият Дом - в разбойнически вертеп.

Църквата, като място за явно себеутвърждаване

Методите за себеутвърждаване, за които стана дума по-горе, са се използвали винаги. Всеки един от тях представлява опит за себеиздигане, прикрит зад желанието да се изтъкне истината. Личните откровения или одобрението на традициите се насърчават. Напоследък в църквите е все по-популярен откритият метод за себеиздигане. Онези, които го използват, откровено заявяват, че Божият Дом е длъжен да помага на хората в самоутвърждаването. В наши дни църквите се занимават с какво ли не – лечение от алкохолизъм и наркомании, пропаганда на правилно отношение към болните от СПИН, хуманитарни помощи за детските домове, вело-състезания и т.н. Само едно не им достига – Молитвените домове отдавна не приличат на места за среща с Бог. Срещите с Бога, смирението и преклонението пред Него са на заден план. На преден план са съвременният маркетинг и различните политически и социални дейности, като целта е да се събере колкото се може по-голяма тълпа.
Затова ап. Павел ни предупреждава:
Кол 2:8  Внимавайте да ви не заплени някой с философията си и с празна измама, по човешко предание, по първоначалните учения на света, а не по Христа.

Необходимо е Църквата да бъде построена върху основата Исус, а не на базата на светски учения и философии. В противен случай тя, неизбежно, ще се превърне в разбойническо свърталище. Църквата трябва да е място, където Бог е над всичко, а не ние. Църквата е място за преклонение пред Бога, признание на Неговото величие, смирение и страхопочитание! Човекоцентричното християнство обаче не желае това. Подобни методи в съвременните църкви се считат за остарели и неефективни, тъй като в тях няма любов към хората и пр... И всичко това се прави с цел да оправдаят своето желание да видят ЧОВЕКА, вместо БОГА, като определящ фактор за онова, което се случва в църквата.

 Превод: Благодат Попова

ЗА РОБСТВОТО към ХРИСТОС, Джон МакАртър

Новият завет отразява тази гледна точка (на робство в Христос -..) * и заповядва на вярващите напълно да се подчинят на Христос. Не само като наемни работници на духовно  поприще - но като такива, които принадлежат безрезервно на Бог. Писанието ни насърчава да Му се подчиняваме  безпрекословно и без роптание. Ние потвърждаваме,  че Исус Христос е владетел на нашия живот, когато  Го наричаме Господ. Ние сме Неговите роби, призвани да се подчиняват и да Го почитат смирено от цяло сърце.

Но днес често не се чува подобно нещо. Съвременното християнство използва различна терминология, като при това избягва термина „робство“.  Говори се много за успех, за здраве, за благосъстояние, за просперитет и стремеж към щастие. Ние често слушаме, че Бог обича безусловно хората и иска всички наши замисли да се осъществят. Че, Бог се стреми да удовлетвори всяко желание, да даде на всеки надежда за изпълнение на мечтите. Но, личните амбиции, чувството на удовлетворение, на удоволствие - тези думи здраво са се закрепили в евангелското християнство като неотделима от него част, която наричат „лични отношения с Исус Христос“. Вместо проповядване на Новозаветното Евангелие, където грешниците да се призовават към подчинение на Христос, днес благовестието носи в себе си напълно противоположно обещание – Че Исус ще изпълни всички ваши желания. Приравнявайки Господ като Помощник и Учител, миряните от църквата говорят за „личен Спасител“, койтое готов в даден момент да дойде на помощ в търсене на самоудовлетворение или постигане на успех.

Новозаветното разбиране на отношенията на вярващите с Христос се отличава значително от подобен възглед. Той е наш Господар и Владетел. Ние сме Негово владение. Той е Цар, Господар и Син Божий. Ние сме Негови поданици и подчинени.

С една дума, ние сме роби Христови.

2 Част

Библейския акцент върху робството ни към Бог липсва на страниците на повечето английски преводи. Обаче скритото от съвременния англоезичен читател е било централна истина за апостолите и следващите ги поколения вярващи.

Мъжете от ранната Църква като например Игнатий Богоносец Антиохийски (умрял около 110 г. сл. Хр.) и неговите съработници, са гледали на себе си като на „рoби Христови“. Поликарп (69-155г.) е съветвал Филипяните: „ Препашете чреслата си, служете на Бог със страх, като Негови роби“.  Раннохристиянската книга „ Пасторът от Херм“, датирана от втори век, предупреждава читателите си: „от такиви зли дела, от които рабът Божия следва да се въздържа.“
Амвросий (IV в.) е обяснявал, че „освободеният от Мойсеевият Закон умира и живее за Господа, ставайки Негов роб, купен от Христос“. Блажени Августин (354-430г.) се е отнасял към своите слуги с тези думи: „ И така, вярващи в Него, раби Негови, любещи Го, за които Той е слава и надежда, не скърбете, когато слушате, че неговите не Го приеха, защото чрез вяра, вие ставате за Негови.“  В друго свое съчинение той укорява гордите: „ Творение, признай Твореца си! Рабе, не пренебрегвай своя Господар!“.  Ранният проповедник на Писанието Йоан Златоуст (347-407г)  е утешавал стоящите в робство буквално така: „По отношение на Христос, робът и господарят са равни. Както ти си роб на Христос, така също е и твоят господар.“

Дори сравнително доскоро, въпреки объркването с английските преводи, християнските учени и служители са признавали необходимостта от правилното разбиране на този въпрос. Чуйте думите на Чарлз Спърджън, велик британски проповедник от XIX в:

Там, където версията на Крал Джеймс/Яков/ смекчава превода до „слуги“, всъщност трябва да стои „роб“. Светиите на ранната Църква се считали за удостоени с чест да се наричат пълна собственост на Христа, купени от Него, намиращи се в пълно Негово разпореждане. Особено Павел, който истински се е радвал на печата от Господа по своето тяло е възкликнал: „никой да ми не досажда, защото аз нося на тялото си белезите на [Господа] Исуса.“(Гал.6:1). Така завършва всякакъв спор: апостола принадлежи на Господа, следите от бичуване, ударите от тояги и камъни, са били своего рода Царското клеймо по тялото на Павел, доказващо неговото робство към Господа. И сега, както и ранните светии са прославяли Господа, аз се моля, вие да почуствате главната цел на нашия живот- покорност към нашия Господ.

Шотландския пастор Александър Макларен, съвременник на Спърджън  повтаря същите истини:

По този начин, правилното състояние на човек се състои в това, да бъде Господен роб. От страна на роба се изискват абсолютно подчинение, безпрекословна покорност, на Господа принадлежи владеенето, правото на даване на живот и смърт, лишаването от всички блага и имущества, привилегията да възложи постановления, които трябва да бъдат изпълнени бързо, без никакви колебания, точно и съвършено. Всичко това е неотменима част от нашите взаимоотношения с Господа. Блажен онзи човек, който осъзнава и приема това като най-огромна слава и благополучие в своя живот.
Защото, подобно подчинение братя мои, ако е абсолютно и безусловно, ако е сливане и поглъщане на моята воля от Неговата воля, то,  това е същността на тайната, която прави човека славен, истински велик и щастлив! В Новия Завет наименованията „роб“ и „господар“ се прехвърлят върху християнина  и Исус Христос.

Колко съвършено ясно говорят тези гласове от миналото, че нашето робство към Христа влияе силно върху нашият начин на мислене и живот. Купени сме със скъпа цена. Ние сме Христови. Ние сме Негов народ, взет в наследство. Осъзнаването на това определя всичко, включително нашите възгледи и приоритети.

Истинското християнство – това не е просто добавяне на Христос към нашият живот. Напротив, става дума за нашето, пълното ни посвещение на Господа - пълно подчиняване на Неговата воля, желание да Му угодим повече, отколкото всичко останало. Изисква се смърт за нас самите, и следване на Господаря, без значение каква е цената. С други думи, да бъдем християни, означава да сме роби на Христа.


* Откъс от книгата на Джон МакАртър „Роб“, която няма превод на български език.

Преводът на статията се публикува с разрешение на: http://zametka.org.ua/

Превод: Татяна Иванова

СИЛАТА на СВЯТИЯ ЖИВОТ, Джон МакАртър

При все големия технически напредък, двадесет и първи век е навлязъл в плашещо тъмни води. Погледнете заглавията във вестниците - глобална терористична заплаха, безпрецедентна вълна на престъпност, оскверняване чрез порнография, смесване на ролята на половете, неясното бъдеще на икономиката, "изгубването" на нашите деца, и т.н. и т.н.  Хората  безпомощно се прикрепват, привързват, прикачват  към този свят, неконтролируемо носещ се към бъдещето, където има още повече страх, объркване, чувство на неудовлетвореност, несигурност и разпадане.

Като християни, истински християни, вие сте пълна противоположност на всичко това. Бидейки утвърдени в Исуса Христа - сте непоколебими, твърди и силни. Погледът ви е прикован към Божието Слово, фар, който се откроява като "светило, което свети в тъмно място " (2 Петрово 1:19). И когато се приближавате до неговата светлина, Бог преобразява животът ви чрез силата на Светия Дух. Вестта, която носите и начинът ви на живот доказват,  че ще се откроявате всред всеобщата култура.

Светият и праведен живот е гръбнакът на евангелието, което  проповядваме. Апостол Павел разбираше това. Всред езическото общество, което е правило всичко възможно да преследва християните и да дискредитира християнската вяра, той пише на Тит как да наставлява критяните да "се отрекат от нечестието и светските похоти, да живеят праведно и благочестиво в настоящия свят"(Тит 2: 12).

Докато размишлявах върху думите на Павел до Тит, видях три основни причини, поради които трябва да живеем свято. И на практика всяка една от тези причини не е свързана  с ползите, които може да ни донесе благочестивия живот, въпреки че има такива. (вж. 1 Тимотей 6:6). И Павел посочва благовестието като мотив към свят живот.

Святият живот издига Божието Слово

Във втората глава, Павел наставлява Тит относно хората от различни възрастови групи църквата. Младите жени, казва той, трябва да действат така , че "Божието слово да не се хули" (Тит 2:05). Гръцката дума преведена тук като "хуля" буквално означава "злослови, порицава". Ние не трябва да даваме повод на невярващите да се подиграват, пренебрегват или отхвърлят Божието Слово. От това как ние живеем ще се отрази  на хората да вярват на Словото.

Каквато и позиция да заема един християнин, ако той не живее така, както трябва да живее, това дава причина на хората да ругаят, хулят Словото Божие. Светът не съди за нас от теологията ни, а от нашето поведение. В очите на света, ефективността на Писанието се определя от начина, по който То въздейства върху нас. Ако невярващите виждат, че животът ни е наистина преобразен, отделен и различен от живота на света, те биха могли да направят извод, че Писанието е вярно, мощно и наистина променя животи.

[] Достоверността на християнското благовестие е неразривно свързано с чистотата на живота на тези, които го прокламират. Ето защо има такива пагубни последствия, когато добре известни евангелизатори или християнски водачи биват уличен в някакъв сериозен грях или неморалност. Как мислите, че невярващите реагират, когато видят такова лицемерие? Те се надсмиват, като по този начин хулят Божието Слово и ни лишават от всякаква възможност да им разкажем и То мощно да промени живота им. Въздействието Му в живота на хората, наричащи се с Името на Господа е жизнено важно за да се потвърди истинността на тяхната вяра, както и ефективността от личното им свидетелство и проповядване. Ето от какво, в крайна сметка, зависи начинът ни на живот.

Святият живот смълчава противниците

Втората причина за свят живот, която Павел посочва, разкрива същността на това, за което той говори: "...за да се засрами противникът, като няма какво лошо да каже за нас" (Тит 2:08). Гръцката дума, преведена тук като "засрами" в буквален превод означава "изчервявам се", която подчертава външното смущение на съперника без да намери основания за справедлива критика.

Противниците на християнството обичат да злорадстват, когато християните са повод за скандали. Помисляли ли сте, че някои невярващи от обкръжението ви много биха искали да видят ваш значителен неуспех за да оправдаят своето неверие? Те не искат да видят как Бог преобразява живота ви – това би било изобличение към тях за греховния им живот. Но това е, което искате да направите - искате да ги засрамите, когато те ще ви критикуват, защото те няма да имат никаква основателна причина за критика.

Всичко това касае благовестието. Правилната стратегия на нашето благовестие не е в методиката. Ние покоряваме света чрез добродетели, благочестие, святост и чистота на живота си, които правят нашата вяра и Божието Слово достоверни.

Апостол Петър разбираше начина, по който вярващите имат въздействие върху този безбожен свят. Той пише: "Възлюбени, моля ви се, като пришелци и чужденци на света да се отдалечавате от плътските похоти, които воюват против душата; да живеете благоприлично между езичниците, тъй щото, относно това, за което ви одумват като злодейци, да прославят Бога във времето, когато ще ги посети, понеже виждат добрите ви дела." (1 Петр. 2:11-12).

Виждате ли, колко е наложително да живеем благочестиво? Искаме невярващите да ни проучат. Първоначално те идват да ни критикуват, но ако нашето поведение е безупречно, критиката може да се смени с любопитство. И ако това любопитство ги доведе до тяхното обръщение, те ще прославят Бога за спасението си. По този начин ние ще изпълним своята роля за прослава на Бога. Чрез своя живот вие ще доведете хората да повярват в истинността на християнството и в крайна сметка - до обръщение от добродетелите на вашия живот. Затова, стойте далеч  от плътски страсти и имайте безупречно поведение.

Святият живот привлича хората към Евангелието

В Тит 2:10 Павел  привежда и третата причина за важността на святия живот : "да украсяват във всичко учението на Бога, на нашия Спасител." Думата "украса" тук се превежда гръцкия глагол kosmeō, което означава "да направя нещо красиво."

Каква е главното ни съобщение към този свят относно Бога? Искаме ли да знае светът, че Бог е всемогъщ? Всезнаещ? Вездесъщ? Неизменен? Суверен? Вечен? Създателят и Вседържителят на Вселената? Да, разбира се. Но, далеч от основната характеристика на Бог искаме неспасените да научат, че Бог е Спасител.

Как можем да направим добрата новина за Бога като Спасител красива във всяко едно отношение, ако ние не изглеждаме като да сме били спасени? Ако живеем в покорност към Бога, то това е само по себе си доказателство изобличаващо неправдата. Когато околните видят, че помагаме на другите, а не ги експлоатираме, когато чуят чистота в речта ни, а не цинизми и ни наблюдават като говорим честно, а не лъжливо, тогава нашият пример сам по себе си ще изобличава техния егоизъм, вулгарна реч и лъжливост. Прост отказ от участие в нечестиви дела на обществото могат да бъдат понякога толкова силни укори към него, че ще ни струва работата или приятелство. Нечестността чувства ужасно неудобство в присъствието на честността, дори ако няма вербална или друга директна опозиция.

Често, разбира се, явното изобличение е необходимо. Мълчанието само ще позволи на греха да продължава. Въздържането от думи, изобличаващи злите дела е равностойно на отказ да се подчиним на Бога. Вярващите трябва да ги изобличават със всички легитимни, библейски начини.

За съжаление, много християни едва са в състояние да поддържат в ред дори собствения си морален и духовен дом. По този начин, не им достигат проницателност,  предразположение или сила за да се противопоставят на злото в църквата или в обществото като цяло. Ето защо е наложително да сме толкова  зрели в познаването на библейската истина и покорност, в святост и любов, за да може начинът ни на живот да разобличи и укори всяко зло и да предложи изцеление от него.

Да придадем привлекателност на  спасението  е  високо призвание и ние не бихме се справили с тази задача, освен ако не докажем, че в действителност  сме били избавени от греха. Изобличението на греха у други, но неподкрепено от правдата на собствения ни живот е най-голямото лицемерие. Но живот, който се отличава с чистота, сила и радост, отразява подредбата, красотата и силата на Бога, Който спасява. Когато правим спасението красиво, правим Бог привлекателен.

За да бъде някой убеден, че Бог може да спасява, трябва да му покажа един човек, когото Бог е спасил. За да бъде някой убеден, че Бог може да даде надежда, трябва му покажа човек, който има надежда. За да бъде някой убеден, че Бог може да даде мир, радост и любов, трябва да му покажа човек, който има мир, радост и любов. За да бъде някой убеден, че Бог може да даде съвършена, пълна и абсолютна удовлетвореност, трябва да му покажа един удовлетворен човек. Когато светът вижда святи, праведни, изпълнени с мир, радост и удовлетворение  хора, те виждат доказателствата за Божията преобразяваща сила.

Вечната съдба на неизкупените хора е поставена на карта. Християни, живеещи без святост дават на невярващите  повод да клеветят Бога, а ходещите в святост — да Го прославят. Основният въпрос в евангелизирането е святия живот на вярващия. Силата на Църквата не се състои в нейната стратегия, а в добродетелите и святостта на нейните членове. Нашите убеждения влияят на начина ни на живот, а начинът ни на живот пряко влияе върху ефективността на Евангелската проповед.

И така, християни, на вас е заповядано да сте "безукорни и незлобливи, непорочни Божии чада всред опако и извратено поколение, между които блестите като светила на света " (Филипяни 2:15)

Преводът на статията се публикува с разрешение на http://www.propovedi.ru

Превод: Татяна Иванова

ПОКОЛЕНИЕТО НА “ВИДЕОРЕВОЛЮЦИЯТА” И БИБЛИЯТА, А. Зайбел

                 ПОКОЛЕНИЕТО НА “ВИДЕОРЕВОЛЮЦИЯТА” И БИБЛИЯТА

Александър Зайбел

Ако искаме да характеризираме развитието на съвременното общество с едно изречение, можем да кажем: “Преход от слово към изображение.” Специалистите в телевизионната сфера смятат, че този преход въздейства върху обществото по-силно от културната и сексуалната революция, взети заедно. Поколението, израснало пред екрана на телевизора или видеоуредбата, от една страна, страда от излишък на дразнителите и, от друга, се отличава с ниско интелектуално равнище и висока емоционалност. Изображението влияе преди всичко върху душата на човека, като предизвиква емоции. Но именно душевният човек не възприема това, което е от Божия Дух /І Кор. 2:14/. Доказателства в изобилие намираме в новото поколение християни.

Изобилието от дразнители е причина различните гледни точки и мнения да се поставят в един ред като равнозначни. Например Роджър Шутц, основател на ордена “Тайдзъ”, който привлича особено младежите и ги откъсва от християнската им среда, в края на 1996 г. заявява в Щутгарт: “Във всяко човешко същество живее Святият Дух”1. След подобно саморазобличение би следвало да се очаква, че “Тайдзъ” повече не представлява интерес за християните. Дори неопитните биха разбрали, че това е по-скоро “Ню ейдж” или мистицизъм, не и евангелското учение. Но за да стигнем до подобно “унищожително” мнение, трябва да носим в себе си печата на Божието Слово, а не да се ръководим само от чувствата. Тъй като това не е свойствено за новото поколение, отзвукът от конгреса на “Тайдзъ” е предимно положителен, а евангелските вярващи са особено доброжелателни. Душевният християнин притежава специфичната настройка, необходима за да се възприемат мистичната тишина и духовност, типични за “Тайдзъ”.
Доктор Гунтеман е преценил вярно ситуацията: “За това поколение трезвият живот на вярата вече е непоносим. Нужна му е религиозна чувственост или чувствена религиозност.” А тя му се предлага в излишък днес - нали в края на краищата никой не иска да изглежда старомоден.

ДУХЪТ НА ВРЕМЕТО И БИБЛЕЙСКИТЕ ПРИНЦИПИ

В статия на един от съвременните апологети четем за евангелското движение днес: “Със съжаление трябва да отбележа, че понятието “евангелски”, което преди означаваше вярност спрямо Библията, сега е размито. Днес, когато е необходима особена съпротива срещу антихристиянския дух, мнозина евангелски християни са скарани помежду си, приспособяват се към светската среда, раболепничат пред духа на времето, отзивчиви са към него, но са малодушни и слаби духовно. В много от кръговете, които се наричат евангелски, можем да видим следното:

- Верността към библейските принципи отслабва, хората открито или замаскирано се приспособяват към библиокритичните системи и гледища.
- Възприемат неверни представи от областта на хуманизма, феминизма, еволюционизма и др.
- Библейските нравствени норми стават условни или се пренебрегват при развод, извънбрачно съжителство и т.н.
- Лъжеученията и явните грехове, които разлагат общностите, остават ненаказани.
- Собственото Аз, в това число и “благочестивото”, се превъзнася над Божията святост и величие.
- Библейското душегрижителство, което помага за осъзнаването на греховете, покаянието и помирението с Бога, се заменя от методите на хуманистичната психология.
- Развлекателни програми във вид на представления, забави и увеселителни събирания се въвеждат в църквите.
- Материалното благосъстояние и душевното благополучие се проповядват активно.
- Дълбочината на библейското учение се заменя с преразказ на библейските събития, възпява се човешкият опит.
- Основни библейски теми като греха, покаянието, кръста, ада, вечното проклятие, сериозността на ученичеството се премълчават.
- Любовта и добротата на Бога се подчертават едностранно, за сметка на светостта Му и справедливостта на Неговия съд.
- Библейският дух, изискващ твърдо изповядване на вярата и противопоставяне на неверните тълкувания, се заменя с криво разбран копнеж за единение и хармония.
- Библейската апологетика, т.е. учението за разпознаване на духовете и защита на вярата, изцяло се загърбва.
- Все по-явна е доброжелателността към икуменизма /сливането на християнските вероизповедания и дори на различните религии/, в това число и от страна на някои водещи служители.
- Проявява се пренебрежително отношение към братята и сестрите, които се придържат еднозначно към критериите на Свещеното Писание.
Слава на Бога, че не във всички евангелски общности е така. И все пак може да се постави въпросът дали християните, които се придържат към такова плитко християнство, ще бъдат способни да се противопоставят на Антихриста и неговите предтечи?

ЗАВОЙ КЪМ ПЛУРАЛИЗМА?

Още един белег на съвременното общество е, че то не търпи никакви разграничения
За днешното поколение борбата за истината вече не е на дневен ред. Важно е само да се чувстваш “добре” в общността. Веруюто на съвременния християнин звучи така: “Любовта обединява, учението разделя.” В резултат на това библейските наставления все повече се разводняват, само и само да има душевно единение. Все по-често се цитира стихът от молитвата на Христос: “Да бъдат всички едно” /Йоан 17:21/.

Преди този стих е бил “запазена марка” на икуменизма. Сега си го “присвоява” харизматичното движение. И ако по време на дискусията не се постигне единение въз основа на учението, се предприемат опити за помирение чрез тази молитва на Иисус. Евангелските християни също “откриват” за себе си този стих от Библията. Днес той е за тях програма, която трябва да бъде изпълнена. Поколението на новите евангелски християни не търпи разграничаването и започва да запълва рововете, които според него е изкопал “инатът” на старците.

Докато още църковните отци твърдят благоговейно, че даденото от Бога единство на Христовата Църква е невидимото единство на всички новородени във всички видими църкви /ето защо не трябва и не е възможно да го представим организационно на земята/, мнозина християни днес дотолкова са заслепени от вавилонското понятие за единство, че настойчиво се стремят към видимия му израз дори в ущърб на библейските истини. И вместо да постигнат великото съживление като следствие от “свидетелството на единството” сред християните, те несъзнателно, донякъде с най-добри намерения, допринасят за всеобщото отстъпление от вярата.

Днес на мода е прекрасното чувство за съзвучие на душите. Не е актуално да се отхвърлят грехът и лъжеученията. Смята се, че е по-добре да бъдеш излъган, отколкото да допуснеш накърняване на прекрасното чувство за единство. Обединението с всичко, което се нарича християнско, се ползва с одобрение. Всевъзможните вълци в овчи кожи вече изпитват голяма симпатия един към друг. Върху бедните измъчени овце тактично се хвърля покривалото на благородно мълчание.

ОПАСНА ПОДМЯНА

За изложението ЕКСПЛО-2000, проведено в началото на 2000 г. в Лозана един от наблюдателите пише: “Отново и отново се говори за помирението между различните деноминации и църкви. Звучи призивът хората от дадена църква да се покаят за неправилното си отношение към другите църкви. Времето на обособените деноминации е минало. Разграничението между църквите се представя като грях. Една от участничките в изложението по време на закуска каза: “Помирението е всичко, без него не е възможно нищо.” Призивът е насочен предимно към така наречените “консервативни”, “стари” общности. Основата на тази вълна е приспособяването… Много се говори за величието, всемогъществото и святостта на Бога. Но в целия този рев, подсвирквания и ръкопляскания, на които сме свидетели, изобщо не се усещат благоговение и почит. “Поздравяват” Иисус Христос като обикновен гост, един от мнозината… Музиката създава настроението в залата… по време на така нареченото поклонение – понякога с лудия си ритъм. Оставаш с впечатлението, че се намираш в дискотека или на рокконцерт…

Духът на харизматичното движение е основата, върху която могат да се обединят всички движения, деноминации и идеологии. Основата, където не учението, а човешката търпимост, душевните преживявания и общата молитва обединяват хората. Който иска да се присъедини към това движение, трябва да се промени и да го приеме. Бдителността, основана върху Свещеното Писание, се обявява за духовен расизъм и следователно - грях, за който трябва да се покаеш.

“Другото благовестие”, за което апостол Павел предупреждава галатяните /1:8-9/ може да се разпознае само при сравнение с библейското учение. Любовта без вярност към библейското учение води до фантазиране. Точно това става тук. Ученията за освещението, за послушанието и Божия съд, залегнали в Писанието, играят само второстепенната роля. Особен акцент се поставя върху единството, изразено в съвместни празници, преживявания и молитви. За него се говори постоянно. Старите “съдове” на деноминациите трябва да се премахнат и всичко да се влее в един нов “съд”. Разбирам, че този съд е харизматичното движение. Стана ми ясно както никога досега, че подобно единство е постижимо само на такова равнище. Но взаимното разбиране на това равнище не би било възможно, ако наистина се придържаме към Божието Слово. Тук обаче главното са Иисус и Неговата любов, с която трябва да бъдем изпълнени, а учението Му е второстепенно.

Смята се, че всеки може да положи ръце върху всекиго и да го благослови. В молитвата всички са единни. Никой не се интересува в какво точно вярва и какво точно изповядва другият. Казаното в Библията за ролята на жената в църквата просто се пренебрегва. Единственото важно нещо е да бъдеш “изпълнен с любовта на Иисус”. За Иисус Христос и за Святия Дух се говори много. Но имам чувството, че в много от понятията се влага различен смисъл. На тази среща има място за благовестване, но не и за разискване на Божието Слово. Дискусиите по принцип бяха тематични, като темите се подкрепяха с цитати от Библията, откъснати от контекста.

Това е движението на тълпата. Властта на тази тълпа предизвиква ужас. Страшно е да гледаш как известните Божии мъже, които носят голяма отговорност в Христовата Църква, вече нямат сили да плуват срещу течението. Според мен това, което става тук, е съблазън и объркване. Идва ми наум мисълта за учението на Валаам /Откр. 2:14/, който проповядва Божието Слово, но същевременно съветва Валак да съблазни израилтяните, като ги накара да се обвържат с моавките - така да осквернят своето положение на избран и отделен народ и да не бъдат повече пришълци, както Бог ги е призовал… Подобно сливане със света е духовно блудство.”

СТРЕМЕЖЪТ КЪМ ЕДИНСТВО

Изказвания от типа: “Доста неща ни разделят, но това, което ни обединява, е много повече”, днес се посрещат с възторжени аплодисменти. На фона на подобна настоятелност за единство Посланието на Павел към галатяните изглежда написано от неправилни позиции.

Твърдението на апостола, че като отстояват необходимостта от обрязване, галатяните променят духа на цялото благовестие и затова са изложени на проклятие, съгласно “новата търпимост” и “духовната икумения” показва ограниченост и безсърдечност, които трябва да се преодолеят. По-добре би било Павел да разясни колко много неща го свързват с онези християни. Те вярват в истинността на Свещеното Писание, в Божия Син, в Неговото възкресение и възнесение. Апостолът би трябвало да се погрижи за тази общност с любов, което би направило възможен процеса на сближаването. Ето как подобна грижа се изразява днес: “Пътят може да бъде само такъв: всеки запазва своята индивидуалност, тя е Божи дар. Но трябва да се намери обща основа. Ще загърбим онова, което ни разделя, а върху общата основа ще намерим път един към друг. Мисля, че това е пътят, по който пред очите на обществеността единството може да придобие форма.”

Такъв е днес духът на времето. Струва си да се вгледаме в книгата Откровение, за да проследим всеобхватния стремеж към единство в края на дните. Апокалипсисът описва как в обществото се установяват единно правителство, единна религия, единна икономика. Божието Слово набляга особено, че трябва да имаме предвид тази измамна религия, която изисква единство на всяка цена /Откр. 18:4/.
Ние живеем в епохата на “деветата заповед за блаженството”: “Блажени толерантните, защото няма да им се потърси отговорност за нищо.” Следователно вече става дума не за истинското и измамното, не за здравото или нездравото учение, а само за различни стилове на благочестие, т.е. съществува католически, евангелски, харизматичен и т.н. стил на благочестие, защото философията на плурализма е край на библейското учение. Целият Божи план се жертва на олтара на икуменическото сближаване в името на хуманистичното единство.

Можеш да се наричаш евангелски християнин, но всъщност вътрешно да си либерал. Либералите отдавна са заели повечето ключови позиции както в политиката, така и в религията. Сега те работят ден и нощ, за да привлекат на своя страна евангелското християнство, което все още съхранява верността си към истината.
В посланията към седемте църкви /Откр. 2:3/ откриваме тенденциите, теченията и лъжеученията, за които говорихме. Господ не ни предлага харизми, а осем пъти казва: "Покай се!" Ако Църквата пак се обърне към кръста и в него намери източника на силата и мъдростта, милостивият Бог ще спре развитието на лъжата и ще благослови народа Си.

ТОВА НАРИЧАМ ЕРЕС!, Е.У. Тоузър

Навсякъде из нашите евангелски християнски кръгове се е появила една значима ерес - това е широко разпространената идея, че ние хората, можем да направим избор да приемем Христос само по причина, че се нуждаем от Него като Спасител, и че имаме правото да отложим да Му се подчиним като на Господ до степен... до степен да пожелаем това!

Каква трагедия, че в наше време често слушаме евангелски призив, който главно звучи от рода на: „Елате при Исус! Това не ви задължава да се подчините някому за нещо. Това не ви задължава да се промени нещо. Това не ви задължава да се откажете от нещо – просто елате при Него и повярвайте в Него като Спасител!“

По този начин хората идват и вярват в Спасителя. По-късно,  на някое събрание или конференция  ще чуят другия призив: „Сега, когато вече сте Го приели като Спасител, какво ще кажете да Го приемете и като Господ?“

Но при все, че слушаме това навсякъде, съвсем не означава, че е станало вярно. В същността си това е неадекватно обучение - мъже и жени да се насърчават да вярват в един разделен Христос, а в действителност никой не може да вземе половината от Христос... Когато човек вярва в Исус Христос, трябва да вярва в Господ Исус Христос в цялостта Му, а не да отлага нещо от него за после! Убеден  съм, че е погрешно да се мисли за Исус като за божествена медицинска сестра, при която можем да дойдем, когато ни се повдига от греха, а след като Той ни помогне,  да кажем: „Довиждане“- и да се върнем по предишния си път...

Ние не идваме до Него като човек, който иска да купи мебели за дома си и казва: „ Аз ще взема тази маса, но стола не ми е нужен “ – и да го отдели! Ние не идваме така! Или изцяло с Христос, или изцяло без Христа!

Аз вярвам, че е необходимо да проповядваме на света отново Христос в Неговата цялост- един Христос, Комуто не са нужни нашите оправдания, Христос, Който няма да се раздели, Христос, Който ще е Господ във всичко или в нищо!

Искам да ви предупредя – по този начин не можете да получите помощ от Него, Господ не спасява тези, на които Той не може да заповядва! Той няма да раздели своите пълномощия. Вие не можете да вярвате в полу-Христос. Ние Го приемаме такъв, Какъвто е Той в действителност – помазаният Спасител и Господ, Който е Цар на Царете и Господ на господарите! Той не би бил Този, Който е, ако би ни спасил, призовал и избрал без да разбираме, че Той може да управлява както живота ни, така и нас...

Наистина ли може да не се считаме задължени да се покорим на Исуса Христа? Дължим Му покорност от този момент, когато сме призовани от Него за спасение,  а ако не Му се покорявате, тогава основателно ще ви задам въпрос: наистина ли сте обърнати от греха?

Виждам и слушам какво правят християните и когато ги наблюдавам... наистина се питам– реално обърнати ли са?

Поначало вярвам, че това е поради неправилното обучение. Хората си представят, че са болните, а Исус е ръководител на болничния персонал, чиято цел е да подобри положението на оказалите се в беда окаяни грешници! „Подреди живота ми, Господи“, настояват те „и тогава ще мога да вървя по-нататък по пътя си“.

Това учение никога не е било добро... Нека да обърнем погледа си към Исус, нашия Господ, Височайш, Свят, увенчан с корони, Господ на господарите и Цар на всички спасени от Него хора, Който има пълното право да изисква от всички тях пълно покорство!...



Източник: A. W. Tozer, D.D., I Call It Heresy!, Christian Publications, 1974 edition,  p. 9-21
Преводът на статията се публикува с разрешение на:http://zametka.org.ua/

Превод: Татяна Иванова

КАКВО е ИСТИНСКО ХРИСТИЯНСТВО?, Джон Райл

Какво е истинско християнство?

Джон Чарлз Райл

Джон Ч. Райл (1816-1900) в продължение на много години служил като епископ в Англиканска църква Ливърпул, Англия. Той е плодовит писател и проповедник, чиито книги и публикувани проповеди  продължават да влияят на читателите вече век след смъртта му.

Материалът за тази статия е част от проповедта  "Какво е необходимо?" (1895)  Неговите думи са напълно противоположни на учението на англиканската църква. Все още обаче, те са полезни за напомняне за всички, желаещи да живеят според евангелската истина.

( 1 ) Истинското християнство винаги е поддържало боговдъхновеността, достатъчността и върховния авторитет на Свещеното Писание. То учи, че Божието писано Слово е единственото непогрешимо правило за вяра и практика в религията; че Бог заповядва, да не вярваме на нищо, което не произлиза от това Слово; и че всичко, което е в противоречие със Словото е неистинно. Истинското християнство никога няма да  позволи мнение или доктрина на Църквата да бъдат издигнати над или наравно с Писанието. То постоянно е поддържало принципа, че въпреки нашите несъвършенства  сме в състояние да разберем Писанието, че тази Древна Книга е била предназначена да бъде единствен критерий за живот и учение.

( 2 ) Истинското християнство винаги е учило за пълната греховност, вина и поквара на човешката природа. То казва на хората , че са родени в грях, заслужават Божия гняв и осъждение и по природа са склонни да вършат зло. Истинското християнство никога не е позволявало такива мисли, че  мъжете и жените, които са обикновени слаби и окаяни същества, ако пожелаят,  биха могли  сами да станат добри и сами да се примирят с Бога. Напротив, Истинското християнство  постоянно е доказвало опасността на състоянието на човека, неговата грозота и необходимостта от Божествена прошка и изкупление на греховете му, необходимостта от новорождение, обръщение и пълна промяна на сърцето.

( 3 ) Истинското християнство е посочвало винаги на хората Господ Исус Христос като Върховен обект на вяра и надежда в религията, като Божествен Посредник между Бог и хората, като Единствен източник на сърдечен мир и Основа на всичко в духовния живот. Основните истини, които Истинското християнство винаги е поддържало относно Христос са - изкупление от греховете, извършено чрез смъртта Му, Неговата жертва на кръста, пълна свобода от вина и осъждение чрез кръвта Му, Неговата победа над смъртта чрез възкресението Му, Неговото ефективно ходатайство отдясно на Бога и абсолютната необходимост от нашата обикновена вяра в Него. Ако го кажем накратко, то е говорило за Христос като Алфата и Омегата на цялата християнска теология.

( 4 ) Истинското християнство винаги е почитало като Божествена Личност Светият Дух и Неговата величава работа. То никога не е учило, че всички изповядващи се за християни имат благодатта на Духа в сърцата си,  като подразбиращо се от самосебе си действие, по причина, че били кръстени , или защото се присъединили към Църквата. Истинското Християнство неотклонно е държало истината,  че плодовете на Духа са единственото доказателство от действието на Духа , и че тези плодове трябва да се виждат! То винаги е учило, че ние трябва да сме родени от Духа , да бъдем водени от Духа, осветени от Духа и да чувстваме действието на Духа; и че по-тясното ходене с Бога в пътищата на заповедите Му, святия живот, любов, себеотрицание, чистотата и ревност за добро са единствените достоверни признаци за присъствието на Светия Дух.

Това е истинското християнство. По добър би бил света, ако истинското християнство в него би било повече за последните деветнадесет века! Твърде често и в твърде много области християнството е толкова малко, че изглежда, като че ли Христовото учение е угаснало и е претърпяло пълен позор! Именно това християнство в дните на апостолите бе „размиряващо света"! Именно то е лишило езическите храмове от техните поклонници, изявило е безумието на гръцките и римските философи, принуждавало дори езическите писатели да признаят, че последователите на "новото суеверие" - както те казвали - били хора, които се обичали помежду си и живели изключително чист и свят живот!

Нека никога не забравяме, че основните принципи  на истинското християнство са най-малко приятни за душевния човек. Дори напротив, те, определено се смятат за непопулярни и обидни. На гордия човек не му харесва , когато му казват, че като слаб, виновен грешник, не можещ сам да спаси душата си ще трябва да разчита за това дело на Друг, че му е необходимо обръщение и да получи ново сърце, че той трябва да живее свят живот на себеотрицание и да излезе от света. И все пак, днес това християнство процъфтява навсякъде, където извършва  автентичното добро. Единственото религиозно учение, което може да доведе до твърди, положителни резултати  предпочита тези доктрини, които аз се опитах да опиша. И където те правилно се преподават, християнството може да даде плод , който в себе си има неоспорими доказателства за своя божествен произход .

Безброй християни са само формални членове на Църквата на Христос, защото нямат живот или реалност в своята религия. Освен посещения в църквата в неделя, те не показват никакви признаци на истинското християнство . Ако проследите тяхния ежедневен живот, ще се окаже, че те нямат мисли, чувства, загриженост за душите им , за Бог или за вечността. Тези мъже и жени, които пълнят църквата в неделя , а след това през седмицата живеят светски и плътски живот, са най-добрите и най-ефективни съюзници на дявола.

Истинската вяра  - не е просто "умствено съгласие" за определени богословски изявления,  но  е живот, изгаряне, активен принцип, действуващ с любов, пречистващ сърцето, побеждаващ света, и принасящ много плод на святост и добри дела.
Нека винаги да живеем като вярващи всяка йота и всяка чертица от Писанията, като че ли умрелият, възкръсналият, ходатайстващият и идващият Христос стои винаги  пред очите ни!

Превод: Татяна Иванова