вторник, 24 декември 2013 г.

КОГА Е РОДЕН ИСУС ХРИСТОС? , Рангел Младенов



Отговорът на този въпрос е важен най – малко поради две причини: 


1) от датата на раждането на Исус започва новото летоброене за западния свят, и
2) всяка година се чества раждането на Христос в християнския свят.

И тъй като всяко хронологическо изследване на Новия Завет (свързано с живота и дейността на Исус Христос, или на други събития от І-ви век) започва с датата на Христовото раждане, то очевидно е от изключително значение да се определи кога точно е роден Исус Христос.

През 525 г. обаче папа Йоан І поръчал на скитския монах Дионисий Млади да изработи общоприет календар на Западната църква. Дионисий модифицирал Александрийската система на датиране, която използвала за основа царуването на Диоклетиан – Дионисий не искал годините на историята да бъдат пресмятани от живота на един гонител на църквата, а от въплъщението на Божия Син. Началото на християнската ера било 1 Януари 754 г. от основаването на Рим, а Христовото раждане било прието, че се случило на 25 Декември предишната година. Така 754 г. станала 1 г. н.е. в календара на Дионисий Малки.

Според Матей Исус е роден преди смъртта на Ирод, т.е. раждането на Исус не било през 1 г. н.е., а известно време преди тази дата. Най – късната година за смъртта на Ирод обаче е 750 г. от основаването на Рим.

В тази връзка има различни мнение по отношение на това колко време преди 1 г. н.е. (сл. Хр.) е роден Исус. Някои смятат, че това се случило през 11 г. пр. Хр., други отиват дори до 20 г. пр. Хр., а някои смятат, че това е някъде между 3 и 1 г. пр. Хр.

В Лука 2:1 се казва, че Исус се е родил при царуването на император Август, което продължило от 27 г. пр. Хр. до 14 г. сл. Хр. Тъй като това са твърде широки граници необходимо е да бъдат стеснени. В опита да се достигне една по – конкретна дата за раждането на Исус трябва да се установят два отправни момента:

1. Начален пункт – граница, от където може да се започне
2. Краен предел – граница, до която може да се достигне

Матей съобщава, че Исус се е родил „в дните на цар Ирод” (2:2). Лука казва, че Йоан Кръстител също е роден по това време (1:5), както и, че имало преброяване на населението (2:1,2). Според Йосиф Флавий Квириний станал управител на Сирия през 6 г., а през 6 – 7 г. извършил преброяване в Юдея. Учените смятат, че преброяването, което е станало при раждането на Исус по времето на Август (Лука 2:1,2, вероятно през 5 – 4 г. пр. Хр.) е станало известно време преди преброяването по времето на Квириний, за което Лука споменава в Деян. 5:37 (6 – 7 г.). Следователно най – крайната възможна дата за раждането на Исус е смъртта на Ирод Велики, а началната граница е преброяването при Квирнилий.

1. Смъртта на Ирод Велики 

Раждането на Исус може да се определи още по – точно като се вземе предвид смъртта на Ирод Велики. Според Матей (2:1) и Лука (1:5) Исус е роден преди смъртта на Ирод, който бил провъзгласен за юдейски цар от римския сенат в края на 40 г., а с помощта на римската армия влиза във владение на своето царуване през 37 г. Царувал 37 г. от времето, когато станал цар de jure, или 34 г. от както de fakto влиза във владение.

Йосиф Флавий съобщава, че малко преди Иродовата смърт настъпило лунно затъмнение (единственото, за което историка споменава) – случило се през нощта на 12 срещу 13 Март 4 г. пр. Хр. В периода около 4 г. пр. Хр. в Ерусалим били наблюдавани три подобни явления: 1) 5 г. пр. Хр., 2) 12 – 13 Март 4 г. пр. Хр. и 3) 1 г. пр. Хр. Последната дата обаче е твърде късна за смъртта на Ирод Велики. От друга страна затъмнението, наблюдавано през нощта на 12 срещу 13 Март 4 г. пр. Хр. е най – близко до времето, когато била празнувана Пасхата – според Йосиф Флавий наскоро след смъртта на Ирод юдеите празнували Пасхата, първия ден на който по римския календар бил 11 Април 4 г. пр. Хр. Следователно датата на смъртта на Ирод Велики трябва да се постави между 13 Март и 11 Април 4 г. пр. Хр. Следователно смъртта на Ирод Велики настъпила в периода 12 Март – 11 Април, и тъй като 34 година от неговото царуване от 4 г. пр. Хр., може да се направи извода, че смъртта му се случила между 29 Март и 11 Април 4 г. пр. Хр. Въз основа на тези съображения бихме могли да заключим, че Исус не се е родил по – късно от м. Март – Април 4 г. пр. Хр.

2. Преброяването при Квирнилий 
Лука свидетелства, че непосредствено преди Христовото раждане било извършено преброяване – раждането на Исус е станало през времето на преброяването „по цялата земя”, извършено по заповед на Кесаря Августа (2:1), като непосредствено след това съобщение Лука добавя, че това „преброяване беше първото когато Квирнилий управляваше Сирия” (2:2). В такъв случай Исус не се е родил преди преброяването, а след него.

Петнадесетата година от управлението на Тиберий може да бъде датирана в периода 27 – 29 г. н.е. и следователно, това би означавало, че ако Христос се е родил през 6 г. (когато е било преброяването, за което Лука споменава в Деяния 5:37) то Той би бил само на около 21 – 23 години когато е започвал Своята обществена дейност, а не на около 30 години, както съобщава Лука в 3:23. Тиберий бил император от 14 г. до 37 г., но той всъщност бил назначен за съуправител на Август от самия император три години преди неговата смърт (14 г.) – в края на 11 г. Следователно, въпросът е – как трябва да се разбират думите на Лука „това преброяване беше първо, когато Квирнилий управляваше Сирия” (2:2)? Квирнилий станал управител на Сирия през 6 г. и според Йосиф Флавий извършил преброяване в Юдея през 6 – 7 г.

Този въпрос се решава на базата на превода на Лука 2:2 по следния начин: „Това преброяване беше преди (преброяването), когато Квирнилий управляваше Сирия (или преди управлението на Сирия от Квирнилий)”.

Преброяването, извършено по заповед на Август (2:1) по времето на Христовото раждане, станало през времето на Ирод Велики. През 6 – 7 г. сл. Хр. когато Квириний управлявал Сирия било извършено друго преброяване в Палестина. За това именно преброяване говори Йосиф Флавий в съчиненията си „Древности” и „За юдейската война”. Според него това преброяване било извършено с цел да се установят имуществата на жителите на Палестина и за налагането на данък върху тях. Когато обаче Лука споменава преброяването в дните на Ирод (2:1) той си задава за цел напълно естествено да разграничи по време тези две преброявания. Именно за това уточнява, че това преброяване станало по времето на Ирод Велики, което само по себе си го отнася в годините преди неговата смърт.

Следователно, остава да приемем факта, че Лука разграничава преброяването през времето на Христовото раждане, в дните на Ирод (Лука 2:1) от това, станало в Палестина по времето на управлението на Квириний над Сирия, споменато от Лука в Деян. 5:37. Ето защо Лука казва, че „Това преброяване (т.е. преброяването в дните на цар Ирод Велики) беше първо (πρώτῃ), когато Квирнилий управляваше Сирия” (2:2).

Как обаче да разбираме израза „беше първо (πρώτῃ), когато Квирнилий управляваше Сирия”? И защо Лука, като разграничава по време двете преброявания, споменати в Лука 2:1,2 и Деян. 5:37, нарича преброяването през времето на Ирод Велики „първо – πρώτῃ”, а непосредствено след това добавя „когато Квирнилий управляваше Сирия”, поради което може да се допусне чисто граматически, че преброяването през времето на Ирод Велики било „първо” през времето, когато Квирнилий управлявал Сирия? Правилно изяснение на този въпрос може да се даде само след като се разясни предварително въпроса с какво значение е употребена в Лука 2:2 гръцката дума πρῶτος. Тази гръцка дума се употребява със следните значения: 1) за място – „пръв, преден” и 2) за време – „предишен, предшестващ”. В Лука 2:2, както и на други места в книгите на Лука прилагателното πρῶτος е употребено вместо прилагателното πρότὲρος и се употребява като сравнителна степен със следните значения: 1) за място – „по – пръв, преден” и 2) за време – „по – раншен, предишен, предшестващ”. Следователно смисълът на думите ще бъде следният: „Това преброяване стана (беше) преди управлението на Сирия от Квириний” или „Това преброяване беше по – рано от (преброяването), когато Квирнилий управляваше Сирия” или „Това преброяване стана преди управлението на Сирия от Квирнилий”. С други думи Лука посочва, че преброяването по времето когато се е родил Исус, станало известно време преди Квирнилий да е заел пост си.

Така Лука изтъква, че преброяването, през времето когато се е родил Исус станало преди управлението на Сирия от Квириний, защото през време на това управление на Квириний станало друго преброяване в Палестина, за което Лука споменава в Деяния. В своето Евангелие, Лука прави сравнение по време между преброяването през времето на Ирод Велики, от една страна, и преброяването през време на управлението на Сирия от Квирнилий, от друга страна, и като прави това сравнение Лука нарича преброяването през времето на Ирод „първо” по време по отношение на преброяването в дните на Квириний когато е управлявал Сирия.

Докато Квириний е управител на Сирия през 6 - 7 г. сл. Хр., той е отговорен за свалянето от престола на юдейския цар Архелай и извършва преброяване на населението с цел да се определи размерът на данъка, който новата римска провинция трябва да плаща на императора. Това преброяване обаче не съвпада със споменатото в Лука 2 гл., освен ако евангелистът не е допуснал грешка, както смятат някои изследователи, тъй като е извършено след свалянето от престола на сина на Ирод Архелай, а според 2 гл. на Лука раждането на Исус е по времето на Ирод Велики. Като се опитват да обяснят несъответствието, някои автори смятат, че Квириний е управител на Сирия не само през 6 - 7 г.сл.Хр., но също и през 11 - 10 до 8 - 7 г.пр. Хр. Други предполагат, че това преброяване е извършено преди мандата му като управител на Сирия през 6 - 7 г. сл. Хр. Съществува и предположение, че Квириний е бил проконсул на Сирия и Киликия през последната година на царуването на Ирод Велики под властта на имперските наместници (легати) Сатурнин и Вар. Според гореизложеното може да се заключи, че Квириний е извършил преброяване на населението през последните години на царуването на Ирод, когато юдейският цар не се ползва с благосклонността на Рим (ок. 8 - 7 г. пр. Хр.). Тежката болест на Ирод в края на живота му води до междуособни борби за престола от страна на синовете му. Рим се възползва от тази подходяща възможност да извърши преброяване на населението в Юдея, за да се установи същинското положение преди смъртта на царя. Не може със сигурност да се определи точната година на преброяването на населението, но най-вероятно трябва да се отнесе към периода 6 - 4 г. пр. Хр.

3. Витлеемската звезда 

Особено дискутиран е въпросът за историчността на появата на Витлеемската звезда и нейното отъждествяване. Тройното пресичане на пътищата на планетите Сатурн и Юпитер в съзвездието Риби през 7 г.пр.Хр., което се случва веднъж на 900 години, и събирането на Марс, Сатурн и Юпитер в съзвездието Риби през 6 г.пр.Хр., което се случва на 800 г., е може би знакът за раждането на Месия в Израил, разпознат от мъдреците от Изток. През 5 г. пр. Хр. на изток в съзвездието Кози рог се появява комета, която може би насочва влъхвите към Витлеем (Мат. 2:2), над който е преминавала (Мат. 2:9-10). Следователно Исус най-вероятно е роден през пролетта или лятото на 5 г. пр. Хр. Причината за масовото избиване на всички бебета на възраст под 2 години във Витлеем се обяснява или с предположението на Ирод, че Исус се е родил, когато мъдреците виждат първото съзвездие през 7 г. пр. Хр., или просто като превантивна мярка за собствено успокоение, че е убил бъдещия „Вожд и Пастир на Израил”. Това не е странно предвид параноичния страх на царя, че ще бъде изместен от престола. („Нов Библейски Речник”, стр. 1500, 1501)

След внимателното разглеждане на разказите за раждането на Исус у Матей и Лука стигаме до заключението, че Исус се е родил година или две преди Иродовата смърт (4 г. пр. Хр.) и след преброяването от Квирнилий, следователно краят на 5 г. пр. Хр. или началото на 4 г. пр. Хр. най – добре удовлетворяват всички свидетелства относно Христовото раждане. (доц. Е. Трайчев и проф. Хр. Гяуров)

4. Рождество Христово в първите векове
В ранното християнство празникът Рождество Христово няма устойчива дата. Източните Църкви празнували това събитие на 6 януари още по времето но император Константин Велики, преди 336 г. В 3 век Ориген увещава християните да не го празнуват на този ден, като посочва, че на този ден праведният Йов и пророк Еремия скърбяли (Йов 14:4; Ер. 20:14). Църковните отци от 3 и 4 век (св. Иполит, Тертулиан, Йоан Златоуст, Кирил Александрийски, блаж. Августин, Климент Александрийски) посочват 25 декември като исторически по-подходяща дата на Рождество Христово. В Рим Рождество Христово се празнува през втората четвърт на 4 век, в Антиохия в 375 г. св. Василий Велики въвежда празника в Константинопол в 379 г., по други сведения около 377 г. по заповед на император Аркадий и внушението на св. Йоан Златоуст, а в 430 г. започват да го празнуват в Александрия, в Палестина около 7 век. Арменската църква и досега празнува Рождество Христово на 6 януари. Първата църковна служба на празника се датира от науката в 5 век.

5. Кога датата 25-ти Декември става официална дата за честването на раждането на Исус Христос? 
Герхард и Патриция Дел Ре обясняват как 25-ти Декември става официален римски празник: „Сатурналия и календи (новолуния) били празненствата, най-известни на ранните християни, 17-24.12. и 1-3.01., но традицията за празнуване на 25.12. като рожден ден на Христос идва при римляните от Персия. Митра, персийският бог на светлината и неприкосновеното, бил роден от скала на 25.12. Рим е известен с флирта си към чужди богове и култове, и през ІІІ век (274 г.) езическият император Аврелий въвежда празника Dies Invicti Solis, Денят на Непобедимото Слънце, на 25.12. Митра бил въплъщение на слънцето, така че този период от прераждането му бил важен ден в митраизма, който става последната римска официална религия с подкрепата на Аврелий. Смята се, че император Константин се придържа и остава верен на митраизма чак до времето на покръстването си и приемането на християнството. Той вероятно служи като инструмент, като се има предвид, че основният празник в неговата стара религия се спазва до покръстването в новата му вяра” (Християнски алманах). Въпреки че трудно може да се определи кога за първи път 25.12. започва да се празнува като Рождество Христово, историците като общо са съгласни, че това се случва някъде през ІV век. Това е изумително късна дата. Рождество не се празнува в Рим, столицата на империята, до около 300 години след Христовата смърт. Произходът му не може да се открие в учението или обичаите на ранните християни. Въвеждането на Рождество представлявало значително отклонение от „вярата, която веднъж завинаги беше предадена на светиите” (Юда 3).

Следва да зададем въпроса, как тези езически обичаи стават общоприета част от християнството?

Уилям Уолш описва как и защо нехристиянски религиозни обичаи и ритуали биват възприемани при честването на Рождество: „Това не е било някаква случайност, а необходима мярка във време когато новата религия, християнството, си пробива път всред едни дълбоко суеверни хора. С цел приобщаване на новообърналите се към новата вяра и възможно най-безболезнено разкъсване на старите връзки, тези останки от езичеството биват запазени в модифицирани форми… И така, виждаме, че когато папа Григорий (540-604) изпраща св. Августин като мисионер да обърне англосаксонска Англия, той го инструктира, че доколкото е възможно трябва да пригоди новите, непознати християнски обичаи към езическите, с които местните жители са запознати от миналото си. Например, той съветва св. Августин да позволява на новопокръстените на някои празници да ядат и заколват голям брой волове за слава на Бог Отец, както са правили преди това в чест на техните богове… На самото Рождество преди да пристигне в Англия св. Августин кръщава хиляди новообърнали се към християнството и разрешава техния обичаен декемврийски празник под ново име и с ново значение” (Уолш).

Григорий позволява такова внасяне на езически религиозни практики под предлог, че когато става въпрос за „закоравели умове не е възможно да се скъса с всичко изведнъж” (Уилям Сансъм, Книга за Рождество).

Рождество е разнообразна колекция от езически форми на поклонение, прикрити под лустрото на християнството.

В началото християните се противопоставят на празника Рождество. Някои от най-ранните спорове избухват относно проблема дали въобще да се празнува рождения ден на Исус. „Още през 245 г. сл. Хр. един от църковните бащи, Ориген, обявява за езическо празнуването на Христовото рождение, тъй като по този начин би изглеждало сякаш Той е просто един светски владетел, а духовната Му природа е тази, която трябва да бъде от основно значение. Този възглед отеква през вековете, но намира силна, широка подкрепа едва с възникването на протестантството. За онези сериозни, трезви свещеници, празнуването на Рождество се опълчва срещу всичко, в което са вярвали. Що за пиянска веселба на Рождество! Дори не се знае дали този ден действително е бил рожденият ден на Христос. Това било само извинение за продължаване традициите от езическата сатурналия” (Герхард и Патриция дел Ре).

Енциклопедия Британика добавя: „Църковните отци от ІІ и ІІІ век, като Климент от Александрия, Ориген и Епифаний, поддържали тезата, че Рождество е копие на езически празник” (Макропедия, Християнство).

Дори католическите енциклопедии говорят за езическия характер на празника: "Коледа не е сред най-ранните празници на църквата... първата поява на празника идва от Египет" (Католическа енциклопедия, издание 1911)

Решението Христовото раждане да се празнува на 25.12. далеч не се приема единодушно. „Християните от Армения и Сирия обвиняват християните от Рим, че се покланят на слънцето, понеже празнуват Рождество на 25.12…Папа Лъв Велики през V в. се опитва да отмени определени обичаи по Рождество, считайки ги за не по-различни от поклонението пред слънцето” (Робърт Майърс, Празници).

Всъщност, от всички периоди през годината, предложени за рожден ден на Христос, 25.12. е най-малко вероятната дата (виж „Защо Исус Христос не е роден на 25 декември” – стр. 12).

6. Защо Исус Христос не е роден на 25-ти Декември? 
„Ранните християнски учители предлагат произволни дати от календара за Исусовото рождение, без обаче да имат някаква библейска подкрепа за това. Климент… посочва 18.11. Хиполит… решава, че Христос трябва да е бил роден в сряда. Друг анонимен документ, за който се счита, че е писан в Северна Африка и датира от 243 г. сл. Хр., определя 28.03. за рождена дата на Исус” (Джефри Шилър, „В търсене на Рождество”).

Един внимателен анализ на Писанието, обаче, ясно показва, че 25.12. е малко вероятна дата за Христовото рождение. Две са причините за това:

Първо, знаем, че във времето на раждането на Исус, овчарите са пазели стадата си навън на полето (Лука 2:7,8). Овчарите не стоят по полетата през декември. Според „Празниците: Пълна енциклопедия на американските празници” описанието на Лука внушава, че Исус може да е бил роден през лятото или ранната есен. Тъй като в Юдея месец декември е студен и дъждовен, твърде вероятно е овчарите да са потърсили подслон за стадата си за през нощта. Аналогично на този източник, един коментар казва, че този пасаж оспорва, че раждането на Христос се е случило на 25.12., тъй като климатичните условия не биха позволили овчарите да пазят стадата си на полето през нощта.

Второ, родителите на Исус отиват във Витлеем, за да се регистрират в римското преброяване (Лука 2:1-4). Подобни преброявания не са се провеждали пред зимата, когато температурите често падали под нулата и пътищата били трудно проходими. Предприемане на преброяване при такива условия би било в разрез с поставената цел. Предвид трудностите и желанието езичниците да се въведат в християнството, „в такъв случай важният факт, за който ви помолих да изясните позицията си е, че приемането на датата 25.12. е компромисен вариант с езичеството” (Уилям Уолш, Историята на Дядо Мраз).

Ако Исус Христос не се е родил на 25.12., посочва ли Библията кога е бил роден? Библейските описания насочват вниманието ни към края на есента като най-вероятното време за Исусовото рождение, базирано на зачатието и раждането на Йоан Кръстител.

Знаейки, че Елисавета (Йоановата майка) е била в шестия месец от бременността когато Исус е бил заченат (Лука 1:24-26), можем да определим приблизителното време от годината, когато се е родил Исус, ако знаем кога се е родил Йоан Кръстител. Йоановият баща, Захарий, бил свещеник, служещ в Йерусалимския храм през Авиевия отред (Лука 1:5). Историческите изчисления сочат, че този отред (курс на служене) отговаря на 13-19 юни в същата година. Именно през това време на служене в храма Захарий научава, че той и съпругата му, Елисавета, ще имат дете (Лука 1:8-13). След като завършва службата си и се завръща у дома си, Елисавета зачева (стих 23-24). Ако приемем, че зачеването на Йоан става в края на юни, прибавянето на девет месеца ни отпраща към месец март като най-вероятното време за раждането на Йоан. Прибавяйки още шест месеца (разликата между Йоан и Исус) ни отвежда към края на септември като най-правдоподобно време за раждането на Исус.

7. Какво означава Christmas или както е известно у нас – Коледа? 
Думата Christmas произлиза от латинските думи Cristes Maesse, което означава „Христова литургия” (меса). На Коледа християните празнуват раждането на Исус. Вече споменахме, че тази дата е възможно най – неподходящата за датата на раждането на Исус Христос. Според повечето историци първото празнуване на Рождество Христово се е състояло в Рим през 336 г. сл. Хр.

И какво от това?

Дали въвеждането на една дата като празник за раждането на Исус е безобидна? Нека видим:
„Тогава Еровоам установи празник в осмия месец, на петнадесетия ден от месеца, подобен на празника, който става в Юда, и принесе жертва на жертвеника. Така направи и във Ветил, като пожертвува на телетата, които бе направил; и настани във Ветил жреците на високите места, които бе направил. И на петнадесетия ден от осмия месец, в месеца, който бе измислил от сърцето си, принесе жертва на жертвеника, който бе издигнал във Ветил; и установи празник за израилтяните, и възкачи се на жертвеника за да покади” (3 Царе 12:32,33)

Всъщност, целта на Еровоам не беше само да отвърне хората от Господа, а да ги отвърне от юдовия цар, за да заздрави властта си над тях. И понеже хората бяха привързани към Господа и ходиха да се покланят в Ерусалим, където седеше престола на юдовия цар, той трябваше да въведе нова религия и нови празници, за да не се налага хората да ходят до Ерусалим и там да се привържат към юдовия цар. Сиреч мотивите бяха дори политически, а не религиозни или духовни. Най-силно впечатление правят думите: "Тогава Еровоам установи празник, който бе измислил от сърцето си"

Въвеждането на нов празник измислен по човешки от Еровоам обаче не беше просто въвеждане на празник, а празника беше инструмент за въвеждане на други богове! Целта на Еровоам беше да откъсне народа от поклонението към Живия Бог, което според Словото на Бога ставаше в Ерусалим и празника измислен по човешки беше инструмент да откъсне хората от Бога и да ги привърже към други богове.

Няма коментари:

Публикуване на коментар