„Недейте си събира съкровища на земята, гдето молец и ръжда ги изяжда, и гдето крадци подкопават и крадат. Но събирайте си съкровища на небето, гдето молец и ръжда не ги изяжда, и гдето крадци не подкопават нито крадат; защото гдето е съкровището ти, там ще бъде и сърцето ти. Окото е светило на тялото; и тъй, ако окото ти е здраво цялото ти тяло ще бъде осветено; но ако окото ти е болнаво, то цялото ти тяло ще бъде помрачено. Прочее, ако светлината в тебе е тъмнина то колко голяма ще е тъмнината! Никой не може да слугува на двама господари, защото или ще намрази единия, а ще обикне другия, или към единия ще се привърже, а другия ще презира.
Не можете да слугувате на Бога и на мамона.“ Мат.6:19-24
Този пасаж е може би най-важният библейски текст на тема християнски приоритети и мисионерство. Според Писанието християните са длъжни винаги да бъдат бдителни и да не се отвличат от приоритетите на вечността. Пред нас винаги има два пътя. Единият от тях предлага бърза отплата, която се оказва временна и измамна. Вторият път е тесен и може да ни струва всичко, но ни очаква вечна награда, която дори Писанието не може да ни опише.
Божието съкровище
Ако знаем това, което е най-ценно за Бог, тогава ще знаем и кое е най-ценно за нас - Божието съкровище и нашето трябва да бъдат еднакви. Това е отличавало живота на Исус Христос от живота на всички други хора. Той е ценил единствено това, което е ценил Неговият Отец. Да ни даде и на нас Господ благодат да постъпваме по същия начин. Кое Бог цени като съкровище? Дори с бегъл прочит на Писаниeто бързо откриваме, че Божият приоритет е Неговата собствена слава. Той желае всеки аспект на Неговото Cъществуване, всички Негови атрибути, всички Негови дела да станат известни на творението Му, така че всяка хвала и чест да бъдат единствено за Него.
Помислете над следващите библейски текстове:
„Защото от изгрева на слънцето до захождането му Името Ми ще бъде велико между народите, И на всяко място ще се принася на името Ми темян И чист принос. Защото Моето име ще бъде велико между народите, Казва Господ на Силите;“ Малахия 1:11
„А вие се молете така: Отче наш, Който си на небесата, да се свети Твоето име! да дойде Твоето царство; да бъде Твоята воля, както на небето така и на земята;“ Мат. 6:9-10
Най-великото желание на Бога, или Неговото най-ценно съкровище е да види Неговото име да се превъзнесе над всички народи, всред всички съществуващи на небето и на земята. На пръв поглед, това може да изглежда като проява на висша форма на егоизъм. Но първото впечатление винаги се оказва заблуждаващо. Всъщност, за Бог да търсим преди всичко Неговата слава, е висше проявление на Неговата любов.
Дълбочината на човешката любов често се демонстрира с това, колко е скъпоценен този дар за него/нея. Ако някой ви подари цвете, или просто камъче, дали това може да се счита като израз на особена любов. Дали ще можете да кажете за този подарък на целия свят, дали бихте събрали всичките си приятели и да им разкажете за това, колко голяма любов са ви показали? Дали дълго ще помните този подарък, още повече, дали ще цените този безкористен акт на любов през всичките дни на живота си? Но ако някой би заплатил със своя живот за да останете вие живи, то вашата реакция би била напълно друга. Вероятно от тази история биха се заинтересували средствата за масова информация, а вашите приятели със сигурност биха ви разпитвали за това, което се е случило. Такова показване на любов към вас, явно бихте ценили до края на живота си. И така, степента на човешката любов често се изразява според ценността на този подарък.
Сега, би трябвало да се запитаме: „Кой е най-големият дар, който Господ някога би могъл да ни даде?“ Не е богатството, не е здравето, дори не е и небето. Самият Той е най-великият Дар. Божията любов към творението се демонстрира в най-висша степен в начина да покаже пълнотата на Своята слава, да заеме централно място и призове всяка твар да обърне погледа си към Него. Само по тази причина, че Бог твори всичко, което иска заради Своята слава, това е и най-голямото проявление на Неговата любов към творението Му.
Също така е вярно и обратното. Най-нещастните и достойни за съжаление творения са тези, които не познават Бога, които не осъзнават Неговата слава и са отделени от Неговата истина. Свещеното Писание заявява, че Бог е вложил вечността в човешкото сърце/Екл. 3:11/. Този вечен аспект в човешкото сърце може да бъде наситен само с безкрайност. Човекът може да излее в своето сърце цялата слава, власт, всички богатства и удоволствия, които съществуват в този свят, но това е без значение, то ще си остане пусто. Вечността не бива да се запълни с нещо временно, а безкрайното е невъзможно да се задоволи с ограниченото. Човешкото сърце е било създадено за пълнотата на Божията слава. Без нея човек е изгубен, нещастен и беден.
По този начин, Божието съкровище, Неговото най-велико желание и цел е в това: Неговото Име да се възвеличае над всички народи, за да се свети/т.е.превъзнася/, да дойде Неговото царство и да бъде Неговата воля! Дали се стремим към това?
Лежим будни през нощта и се тревожим за толкова много неща. Суетим се и сме загрижени за толкова много неща. Страстно, фанатично, до вманиачване желаем неща като: дом, парцел земя, кариера в службата и нови длъжности, слава и репутация, нуждаем се и искаме безброй още неща. Но кога за последен път не можахме да заспим, защото бяхме загрижени за народите, които не са чули още Евангелието? Кога за последен път сърцето ни се разкъсваше, защото на земята все още има места, където не се слави Божието име, Неговото царство напредва все така бавно, и Неговата воля не е на първо място в човешките сърца? Ние се грижим и притесняваме толкова много да придобием вещите си, но замисляме ли се понякога – какви мисли занимават най-много Божият ум?
Предупреждението на Христос
„Не си събирайте съкровища на земята, където молец и ръжда ги пояждат и крадци подкопават и крадат“
В този стих Исус призовава Своите ученици към радикално решение - да се покаят от земния си материализъм и да се обърнат към Бог и Неговото Царство. Свещеното Писание не ни учи дали богатството само по себе си е добро или лошо нещо, но ни предупреждава, че сребролюбието е корен на всички злини/1 Тим. 6:10/, и стремящите се към натрупване на богатства в деня на съда ще претърпят загуба и ще бъдат посрамени. /Яков 5:2-3/
Въпреки многочислените предупреждения в цялото Писание, изглежда че за човешките сърца сребролюбието остава сериозен конкурент на Бога. Ироничното е, въпреки че повечето хора прекарват голяма част от времето си да „събират съкровища“, съвсем малко от тях наистина някога „притежават съкровищата“. Но и тези малцина, които действително са получили земните блага, много скоро се изморяват от тях. Не е ли глупост да замениш славните Божии дарове със земни съкровища, които първо, не е така лесно да получиш, а второ - от които можеш бързо да се измориш, докато ги придобиеш?
Кажете ми едно нещо на земята, което е силно желано от човеците, и ние можем бързо да оценим истинската му стойност с един прост въпрос: Вечно ли е то? Ако е така, то си струва да го получим дори да пожертваме и всички останали неща. Ако ли не, то неговата стойност е еквивалентна на земния прах, в която то и ще се превърне. Да се стремим към такова съкровище, означава да загубим живота си, и това е наследството на неразумните.
Христовото увещание
„Недейте си събира съкровища на земята, гдето молец и ръжда ги изяжда, и гдето крадци подкопават и крадат“
Писанията нищо не казват против съкровищата или против търсене на съкровища. Но Библията строго предупреждава срещу безмисленият стремеж към вещите непритежаващи вечната стойност и нямащи способност да утоляват безкрайната жажда на сърцето сътворено за вечността. В Исая 55:2 Библията укорява тези хора, които желаят преходното за сметка на вечното:
„Защо иждивявате пари за онова, което не е хляб, И трудът си за това, което не насища?“
Нищо не може да задоволи човека, освен Личността и Волята на самия Бог. Единственото съкровище, към което следва да се стремим – е това, което излиза от Бог и има вечна стойност. Това съкровище може да се намери, когато изпълняваме Неговата воля, когато живеем за Негова слава, и когато търсим Неговото царство. Нима Бог не е обещал, че ще се грижи за нас? Нима не е обещал, че ще изпълни всяка нужда? Нима Той не е показал, че е способен и желае да задоволи Своите деца с благословения и да не ги лишава от никакво добро? Защо тогава поставяме нашите земни стремежи по-високо от стремежа ни към Бог и Неговите цели? Наше единствено задължение е също - с нашите средства да имаме пълен живот в изобилие: „Преди всичко търсете Царството Божие и Неговата правда“ /Мат. 6:33/. Небето и земята ще преминат, всички временни неща от този свят ще изгорят в огън, както дървото, сеното и сламата/1 Коринт.3:12-15/, но изпълняващият Божията воля и делата му ще пребъде през вечността/1 Йоан 2:17/. На небето никой няма да съжалява, че е отделял през живота си „твърде много“ за Царството Божие, но можем да сме сигурни, че мнозина силно ще съжаляват, че са отделяли „твърде малко“.
Неоспорима истина
„Защото гдето е съкровището ви, там ще бъде и сърцето ви“
Отвреме на време се сблъскваме с някои изявления в Писанието, които отварят сърцата ни и изявяват истинната същност на нашият характер и желания. Пример за това е горният стих. Независимо от това колко често и дръзновено заявяваме, че Бог и Неговото царство е нашето върховно желание, истинските желания на нашия живот може да стане ясно с един прост въпрос: Къде е нашето сърце? Какво най-вече изпълва мислите ни? Към какво се стремим? Можем ли наистина да кажем, че Бог и Неговото царство са нашата страст?
Какво би станало, ако един непознат, незнаещ за нашето християнско вероизповедание човек види нашия живот и прочете мислите ни? Би ли бил той убеден, че двата главни приоритета на нашият живот – са Бог и Неговото Царство? Би ли чул той, как ние не се изморяваме да говорим за милостите Божии и напредъка на Царството Му? Би ли чул той за дръзновената ни молитва за народите, които не са чули още Благата Вест? Би ли видял как не можем да заспим поради това, че все още не във всички народи се величае името Божие, и че Царството Божие още не се е разпространило по цялата земя, че волята Му все още не е известна на болшинството от хората и не се изпълнява от тях?
Ако повечето бихме били честни, ще сме принудени да признаем, че той щеше да чуе да говорим за къщи и
парцели, за коли и играчки, за развлечения и хобита. Той би видял, как живеем
обсебени от светските тревоги, желания и удоволствия. В нашите ежедневни разговори
той би чул съвсем малко за Бога, а в нашите действия не би забелязал особено
активен стремеж за напредъка на Царството. И би си помислил, че е абсурдно за
нас да претендираме, че нашето съкровище е на небето!
Здраво око
„Окото е светило на тялото; и тъй, ако окото ти е здраво цялото ти тяло ще бъде осветено;но ако окото ти е болнаво, то цялото ти тяло ще бъде помрачено. Прочее, ако светлината в тебе е тъмнина то колко голяма ще е тъмнината?“
Казвайки, че светилникът на тялото е окото, Исус не ни дава инструкция за физиологията на човека. Той учи, какво влияние оказват желанията върху човешкия живот. Тялото отива там, където гледат очите, а очите са съсредоточени на това, което желае сърцето. Ако сърцето желае светското, то и на светското ще са съсредоточени очите ни, и светското ще търсим. Но ако сърцето ни наистина търси Божието, то и очите ще са съсредоточени на Божието и с всички сили самите ние ще търсим Божието.
Здравото око вижда ясно, има единично зрение, без объркване и двойственост. А.Т. Робертсън пише: „ ако очите са здрави, ние виждаме ясно, с един единствен фокус. Ако очите ни са болни/лоши, зли/, късогледи, далекогледи или разногледи, то виждаме двойно и се обърква нашата визия. Едното око държим на скътаните земни съкровища, но и гордо повдигаме другото към небето.“
Като ученици на Исус Христос, сме призвани да имаме едно сърце и една цел. Призвани сме да търсим първо Царството Божие, а всички земни неща да доверим на своя Господар. Той знае от какво се нуждаем, още преди да сме го помолили и е готов да извърши добри дела за Своите деца.
Двама господари
„Никой служител не може да служи на двама господари; защото или ще намрази единия и другия ще обикне, или ще се привърже към единия а другия ще презира. Не можете да служите на Бога и на мамона.“
Исус поучава много за парите. Причината за това е проста: за съжаление в този паднал свят парите са главният конкурент на Бога за човешкото сърце. Ако по Божия благодат човек се освобождава от любовта и стремежа към парите, той се освобождава за възможността да се посвети напълно на Бога. Падналият в грях човек никога не би престанал да бъде нечий роб. Въпросът не е в това, роб ли е той или не, а в това, чий роб е той. Някои човеци са роби на други, някои сами на себе си, някои са в робско подчинение на парите, сигурността или репутацията. Някои са отдадени рабополепно и тщеславно на суетните стремежи, заблудителните удоволствия, или доброволно се отдават на робството на „безобидни“ хобита. Списъкът е почти безкраен. Но Христос ни призовава да отхвърлим такова робство и със цяло сърце, безрезервно да се обърнем към Него.
Приложеният по-горе откъс от Писанието ни учи, че е невъзможно да служим на Бога и на богатството. Дори казаното в библейския пасаж отива по-далеч. Не трябва да има конкуренти в сърцето на вярващия човек. Задължени сме да изследваме винаги живота си и да търсим конкурираща лоялност. И ако намерим в сърцето си конкурент на Бога, възможно най-бързо трябва да го унищожим. Не следва да проявяваме към него и капка състрадание. Ако пощадим тези конкуренти, те ще станат „тръни в нашите очи и бодли в ребрата ни.“ Числа 33:55 . Невъзможно е да служим истински на Бога, ако ги допускаме в сърцата си. На най-щателна проверка трябва да подлагаме дори неща, които са ни най-скъпи. Исус казва, че е по-добре да отсечеш дясната си ръка, или да извадиш окото си, отколкото да позволиш те да ти станат препятствие по пътя към истинското призвание на ученичеството. /Мат. 5:28-29/. Трябва да изхвърлим всичко от нас, което ни отвлича от Него и стремежа към Него. На карта са заложени нашият живот и вечността! „Библейски тълковен коментар на проповедника“ заключава:
„Бог и парите се изобразяват не като работодатели, а като робовладелци. Човек може да работи на двама работодатели. Но същността на робството е, че човек изцяло принадлежи на своя господар и му е отдаден напълно в служба, затова той не може да служи на двама робовладелци. Може да служи на Бога ако се посвети напълно в това служение, или изобщо никак. Усилията за разделена лоялност, разкриват не частично посвещение на ученичество, а дълбоко вкоренено идолопоклонство.“
Преводът на статията се публикува с разрешение на http://www.propovedi.ru
Здраво око
„Окото е светило на тялото; и тъй, ако окото ти е здраво цялото ти тяло ще бъде осветено;но ако окото ти е болнаво, то цялото ти тяло ще бъде помрачено. Прочее, ако светлината в тебе е тъмнина то колко голяма ще е тъмнината?“
Казвайки, че светилникът на тялото е окото, Исус не ни дава инструкция за физиологията на човека. Той учи, какво влияние оказват желанията върху човешкия живот. Тялото отива там, където гледат очите, а очите са съсредоточени на това, което желае сърцето. Ако сърцето желае светското, то и на светското ще са съсредоточени очите ни, и светското ще търсим. Но ако сърцето ни наистина търси Божието, то и очите ще са съсредоточени на Божието и с всички сили самите ние ще търсим Божието.
Здравото око вижда ясно, има единично зрение, без объркване и двойственост. А.Т. Робертсън пише: „ ако очите са здрави, ние виждаме ясно, с един единствен фокус. Ако очите ни са болни/лоши, зли/, късогледи, далекогледи или разногледи, то виждаме двойно и се обърква нашата визия. Едното око държим на скътаните земни съкровища, но и гордо повдигаме другото към небето.“
Като ученици на Исус Христос, сме призвани да имаме едно сърце и една цел. Призвани сме да търсим първо Царството Божие, а всички земни неща да доверим на своя Господар. Той знае от какво се нуждаем, още преди да сме го помолили и е готов да извърши добри дела за Своите деца.
Двама господари
„Никой служител не може да служи на двама господари; защото или ще намрази единия и другия ще обикне, или ще се привърже към единия а другия ще презира. Не можете да служите на Бога и на мамона.“
Исус поучава много за парите. Причината за това е проста: за съжаление в този паднал свят парите са главният конкурент на Бога за човешкото сърце. Ако по Божия благодат човек се освобождава от любовта и стремежа към парите, той се освобождава за възможността да се посвети напълно на Бога. Падналият в грях човек никога не би престанал да бъде нечий роб. Въпросът не е в това, роб ли е той или не, а в това, чий роб е той. Някои човеци са роби на други, някои сами на себе си, някои са в робско подчинение на парите, сигурността или репутацията. Някои са отдадени рабополепно и тщеславно на суетните стремежи, заблудителните удоволствия, или доброволно се отдават на робството на „безобидни“ хобита. Списъкът е почти безкраен. Но Христос ни призовава да отхвърлим такова робство и със цяло сърце, безрезервно да се обърнем към Него.
Приложеният по-горе откъс от Писанието ни учи, че е невъзможно да служим на Бога и на богатството. Дори казаното в библейския пасаж отива по-далеч. Не трябва да има конкуренти в сърцето на вярващия човек. Задължени сме да изследваме винаги живота си и да търсим конкурираща лоялност. И ако намерим в сърцето си конкурент на Бога, възможно най-бързо трябва да го унищожим. Не следва да проявяваме към него и капка състрадание. Ако пощадим тези конкуренти, те ще станат „тръни в нашите очи и бодли в ребрата ни.“ Числа 33:55 . Невъзможно е да служим истински на Бога, ако ги допускаме в сърцата си. На най-щателна проверка трябва да подлагаме дори неща, които са ни най-скъпи. Исус казва, че е по-добре да отсечеш дясната си ръка, или да извадиш окото си, отколкото да позволиш те да ти станат препятствие по пътя към истинското призвание на ученичеството. /Мат. 5:28-29/. Трябва да изхвърлим всичко от нас, което ни отвлича от Него и стремежа към Него. На карта са заложени нашият живот и вечността! „Библейски тълковен коментар на проповедника“ заключава:
„Бог и парите се изобразяват не като работодатели, а като робовладелци. Човек може да работи на двама работодатели. Но същността на робството е, че човек изцяло принадлежи на своя господар и му е отдаден напълно в служба, затова той не може да служи на двама робовладелци. Може да служи на Бога ако се посвети напълно в това служение, или изобщо никак. Усилията за разделена лоялност, разкриват не частично посвещение на ученичество, а дълбоко вкоренено идолопоклонство.“
Преводът на статията се публикува с разрешение на http://www.propovedi.ru
Превод: Татяна Иванова
Няма коментари:
Публикуване на коментар