Аллах не е Отец, автор Страхил Иванов

 През април 2013г. будната част от евангелската общност в България, беше скандализирана от участието на лица, самообявили се за нейни представители, в „Тридневен молебен за мир, здраве и благополучие на българския народ” под патронажа на Президента на Републиката.
Самият молебен бе организиран от Националния съвет на религиозните общности в България (НСРОБ) и в него взеха участие представители на християнските, мюсулманското и израилтянското вероизповедания.
Това събитие провокира няколко въпроса:
- Какво представлява НСРОБ?
- Може ли християни да се молят заедно с нехристияни?

НСРОБ е създаден под ръководството на Дирекцията по вероизповеданията към МС и в действителност представлява инструмент за „доброволен” политически натиск,върху религиозните организации. Сайтът на НСРОБ е направен много непрофесионално и в него липсва всякаква информация, затова основната информация черпим от многото сайтове на организацията-майка „Религии за мир”.
 „Религии за мир” е неправителствена организация за междурелигиозен диалог с цел постигането на световен мир. Тя  има структури към ООН, ЮНЕСКО, УНИЦЕФ и редица дъщерни формации в над 75 държави. От  сайтове научаваме, че дискусиите, конференциите и общите молитви на представители на религиозните общности са редовна практика.

Съвместими ли са подобни молитви с християнската вяра?

 1 Кор 6: 14 Не се впрягайте заедно с невярващите; защото какво общо имат правдата и беззаконието или какво общение има светлината с тъмнината?

15 и какво съгласие има Христос с Велиала? или какво съучастие има вярващия с невярващия?

16 и какво споразумение има Божият храм с идолите? Защото ние сме храм на живия Бог, както рече Бог: "Ще се заселя между тях и между тях ще ходя; и ще им бъда Бог, и те ще Ми бъдат люде".

17 Затова -

"Излезте изсред тях и отделете се",

казва Господ,

"И не се допирайте до нечисто";

 Матея 6:24 Никой не може да слугува на двама господари, защото или ще намрази единия, а ще обикне другия, или към единия ще се привърже, а другия ще презира. Не можете да слугувате на Бога и на мамона.

Писанията са пределно ясни, че подобна молитва е несъвместима с Вярата!

Тъй като Библията е с безкомпромисна за слугуването на много богове, все по-често се чуват изказвания, че ислямът, християнството и юдаизмът - монотеистичните аврамически религии  имат един общ Бог!
 Рик Уорън например, твърди, че християни и мюсюлмани трябва да се молят заедно,защото имат един бог. Дори и в България има хора, които прокламират тази идея! В един видеоматериал от Първата конференция на НСРОБ (1), няколко души се изказват за търсене на „общата основа” между тези три религии.
Има ли обща основа? Един ли е богът на християните и мюсюлманите?

 Аллах не е Отец

Религиозните колаборационисти обичат да изтъкват как Мухаммад признава Тората ,Псалмите и Евангелието, как Аллах твърди, че ги е „низпослал” на Муса (Мойсей),  Дауд (Давид) и т.н. Изтъква се ,че Аллах е богът на Ибрахим (Авраам), Иса (Исус) и др.
Дали е така? Дали Аллах е нашият Бог?

Отец, Синът и Светия дух

Ислямът напълно отхвърля библейското учение за троичната същност на Бога, като счита това за трибожие (многобожие)  и говори за един единосъщен Аллах :
“О, хора на Писанието, не прекалявайте в своята религия и говорете за Аллах само истината! Месията Иса, синът на Мариам, е само пратеник на Аллах и Негово Слово, което Той извести на Мариам, и дух от Него. И вярвайте в Аллах и в Неговите пратеници, и не казвайте: “Троица!” Престанете! Това е най-доброто за вас. Аллах е единственият Бог. Пречист е Той, за да има рожба! Негово е всичко на небесата и всичко на земята. И достатъчен е Аллах за довереник.” (Коран, 4: 171) 

 Ако чисти хипотетично приемем за възможно Аллах и Отец да са един бог, то би трябвало да има съответствие в дадените от Него послания.

 Какво виждаме? В Корана сура 6 се казва:
163.Ние ти дадохме откровение, както дадохме на Нух и на пророците след него, и дадохме откровение на Ибрахим и Исмаил, и Исхак, и Якуб, и родовете, и Иса, и Айюб, и Юнус, и Харун, и Сулайман, и наДауд дарихме Псалмите;

Аллах бил дарил на Дауд (Давид) Псалмите? Самият Давид казва в  

Псалми 2:7 Аз ще изявя постановлението;

Господ ми каза: Ти си Мой Син;

Аз днес те родих,
като ап. Павел потвърждава в Деяния 13:33, че става дума за Исус Христос.
В Корана обаче в сура 112 се казва:
1 Кажи [о, Мухаммед]: “Той е Аллах – Единствения!
2 Аллах, Целта [на всички въжделения]!
3 Нито е раждал, нито е роден,
4 и няма равен Нему.”
Излиза че  въпросният Аллах, когато е низпослал (спуснал) сура 112 на Мухаммед, е забравил какво е бил казал преди това на Давид (Дауд)! Да, случва се човек да забрави след 1000г.,  а и сред 99-те имена на Аллах не фигурира Помнещият!
От прочетеното разбираме, че Бог, който казва чрез Давид, че (ще) има син и Аллах който”нито е раждал, нито е роден” явно са различни!

Когато четем имената на Аллах, прави впечатление една огромна празнина, която няма как да бъде подмината! Това е Отец!
Коранът е категоричен-Аллах не е баща на никого! (Коран 4:171). Но ако Аллах е дал на Муса (Мойсей) Тората (Коран2:53), как тогава Мойсей би се осмелил да го нарече Отец? (Втор. 32:6)
В Библията има стотици стихове, в които Бог е наречен наш Отец! Цялото Писание е пропито с бащинското отношение и любов на Всемогъщия Бог към човека. В Корана това липсва напълно. Според Корана Аллах е пречист, той е господар и човек може само да му бъде покорен, безволев роб. Дори самата дума ислям, означава покорство!

Разминаването между претенциите , че Аллах е низпослал (спуснал) Тората, Псалмите и др. и отхвърлянето на важни моменти от тях, само потвърждават , че няма как Аллах да е дал тези Писания.

 Библията ясно казва във 2 Пет 1: 20-21, 2 Тим 3:16, че Бог е авторът на Писанията, а от малкото примери до тук е очевидно че Аллах не е автор на Библията, от което следва,че Аллах не е Отец!

Иса не е Исус

Противно на напъните на някои „богослови” да ни убедят, че Иса от Корана е Исус от Библията, действителността е съвсем друга. Ето накратко какво казва ислямът за Иса:

Иса е Божий пророк, изпратен, за да призове хората към единобожието и да ги напъти, че няма друго божество освен Аллах. Когато Иса започнал да проповядва, Юдейските религиозни водачи, му отвърнали с вражда. За да мупопречат,  управниците на Римската империя и някои Юдейски свещеници устроили капани и най-накрая решили да го разпънат на кръст и да го убият. В Корана пише:

„И [юдеите] лукавстваха. А Аллах провали тяхното лукавство. Аллах е над лукавите.” (Коран, 3: 54)

Аллах е провалил лукавите планове на тези, които искали да  убият Иса, като заблудил враговете му и те разпънали друг човек, като си мислели, че разпъват Иса:

„И изричаха: „Ние убихме Месията Иса, сина на Мариам, пратеника на Аллах.” ­ но не го убиха и не го разпнаха, а само им бе оприличен. И които бяха в разногласие за това, се съмняваха за него. Нямат знание за това, освен да следват предположението. Със сигурност не го убиха те.” (Коран, 4: 157)

Пророкът Иса се е възнесъл при Аллах без да умира и ще се върне за Съдния ден!(2)
.....................................................

Това накратко според исляма:
Иса е роден от девицата Мариам, той е Божий учител и пророк, но не е Божий син, не е разпънат и не е възкръснал!
Как тогава някой може да твърди че този Иса и  Исус Христос-разпнатият и възкръснал Спасител, са едно и също лице? Какво казват Писанията ?

1 Йоан 2:22 Кой е лъжец, освен оня, който отрича, че Исус е Христос? той е антихрист, който се отрича от Отца и от Сина.

23 Никой, който се отрича от Сина, няма нито Отца; а който изповядва Сина, има и Отца.

 1 Кор 15: 12 Ако се проповядва, че Христос е възкресен от мъртвите, как казват някои между вас, че няма възкресение на мъртвите?

13 Ако няма възкресение на мъртвите, то нито Христос е бил възкресен;

14 и ако Христос не е бил възкресен, то празна е нашата проповед, празна е и вашата вяра.

15 При това, ние се намираме и лъжесвидетели Божии; защото свидетелствувахме за Бога, че е възкресил Христа, Когото не е възкресил, ако е тъй, че мъртвите не се възкресяват;

16 защото, ако мъртвите не се възкресяват, то нито Христос е бил възкресен;

17 и ако Христос не е бил възкресен, суетна е вашата вяра, вие сте още в греховете си.

18 Тогава и тия, които са починали в Христа, са погинали.

19 Ако само в тоя живот се надяваме на Христа, то от всичките човеци ние сме най-много за съжаление.

20 Но сега Христос е бил възкресен, първият плод на починалите.

Казано по-просто, ако Исус не е бил разпънат, Той не е бил възкресен, а ако не е бил възкреен, то ние сме все още в греха и вярата ни е напразна!
Слава на Бога-Той възкръсна!
Всеки, който твърди, че Исус не е Христос (Месия) и отрича, че Исус е Божий син е лъжец и антихрист!
Всеки, който твърди, че Иса от Корана  е Исус от Библията, е лъжец и антихрист!

......................

Може би в България нещата все още са спокойни, но процесите по света показват друга тенденция! В световен мащаб богослови и религиозни лидери са поставени под натиск да се включват в междурелигиозните инициативи  в името на световния мир! Политическият натиск върху църковните институции е огромен и доведе до извращения като  хомосексуалните бракове в тях. Ако някой се опита да отстоява принципите на вярата си, бива заклеймен като нетолерантен, агресивен и дори може да бъде осъден!

 Преди време попаднах на писмо на „Центъра за вяра и култура” към Йейлският университет.(3) В това писмо 674 християнски лидери искат прошка от „Всемилостивия и от мюсюлманската общност по света” за ... престъпленията на християните по времето на кръстоносните походи и ...войната срещу тероризма!?... Забележете, те не искат прошка от християнския Бог, а от “Всемилостивия”! Да не се заблуждаваме!  Титлата „Всемилостивият” не съществува в Библията, но пък е ПЪРВОТО от 99-те имена на Аллах.
Мога само да предполагам какъв е бил натискът върху тези хора , за да подпишат това богохулно писмо!
И този натиск ще става по-силен! Писанията ясно казват че в Последните дни ще настане отстъплението (от вярата), има достатъчно причини да смятаме, че Антихрист ще установи една световна религия!
Ислямът със своите претенции за универсалност и приемственост на по-старите религии, може би е удобната основа за тази световна антихристова религия!

 

(1) http://vbox7.com/play:ma3aa9f1db
(2) http://www.obedinenienareligiite.com/article17_4.htm
(3) http://faith.yale.edu/common-word/common-word-christian-response

ЗДРАВО ЛИ Е ОКОТО ТИ?, Пол Уошър

„Недейте си събира съкровища на земята, гдето молец и ръжда ги изяжда, и гдето крадци подкопават и крадат. Но събирайте си съкровища на небето, гдето молец и ръжда не ги изяжда, и гдето крадци не подкопават нито крадат; защото гдето е съкровището ти, там ще бъде и сърцето ти. Окото е светило на тялото; и тъй, ако окото ти е здраво цялото ти тяло ще бъде осветено; но ако окото ти е болнаво, то цялото ти тяло ще бъде помрачено. Прочее, ако светлината в тебе е тъмнина то колко голяма ще е тъмнината! Никой не може да слугува на двама господари, защото или ще намрази единия, а ще обикне другия, или към единия ще се привърже, а другия ще презира.

Не можете да слугувате на Бога и на мамона.“ Мат.6:19-24

Този пасаж е може би най-важният библейски текст на тема християнски приоритети и мисионерство. Според Писанието християните са длъжни винаги да бъдат бдителни и да не се отвличат от приоритетите на вечността. Пред нас винаги има два пътя. Единият от тях предлага бърза отплата, която се оказва временна и измамна. Вторият път е тесен и може да ни струва всичко, но ни очаква вечна награда, която дори  Писанието не може да ни опише.

Божието съкровище

Ако знаем това, което е най-ценно за Бог, тогава ще знаем и кое е най-ценно за нас - Божието съкровище и нашето трябва да бъдат еднакви. Това е отличавало живота на Исус Христос от живота на всички други хора. Той е ценил единствено това, което е ценил Неговият Отец. Да ни даде и на нас Господ благодат да постъпваме по същия начин. Кое Бог цени като съкровище? Дори с бегъл прочит на Писаниeто бързо откриваме, че Божият приоритет е Неговата собствена слава. Той  желае всеки аспект на Неговото Cъществуване, всички Негови атрибути, всички Негови дела да станат известни на творението Му, така че всяка хвала и чест да бъдат единствено за Него.
Помислете над следващите библейски текстове:

„Защото от изгрева на слънцето до захождането му Името Ми ще бъде велико между народите, И на всяко място ще се принася на името Ми темян И чист принос. Защото Моето име ще бъде велико между народите, Казва Господ на Силите;“ Малахия 1:11

„А вие се молете така: Отче наш, Който си на небесата, да се свети Твоето име! да дойде Твоето царство; да бъде Твоята воля, както на небето така и на земята;“ Мат. 6:9-10

Най-великото желание на Бога, или Неговото най-ценно съкровище е да види Неговото име да се превъзнесе над всички народи, всред всички съществуващи на небето и на земята. На пръв поглед, това може да изглежда като проява на висша форма на егоизъм. Но първото впечатление винаги се оказва заблуждаващо. Всъщност, за Бог  да търсим преди всичко Неговата слава, е висше проявление на Неговата любов.

Дълбочината на човешката любов често се демонстрира с това, колко е  скъпоценен този дар за него/нея. Ако някой ви подари цвете, или просто камъче, дали това може да се счита като израз на особена любов. Дали ще можете да кажете за този подарък на целия свят, дали бихте събрали всичките си приятели и да им разкажете за това, колко голяма любов са ви показали? Дали дълго ще помните този подарък, още повече, дали ще цените този безкористен акт на любов през всичките дни на живота си? Но ако някой би заплатил със своя живот за да останете вие живи, то вашата реакция би била напълно друга. Вероятно от тази история биха се заинтересували средствата за масова информация, а вашите приятели със сигурност биха ви разпитвали за това, което се е случило. Такова показване на любов към вас, явно бихте ценили до края на живота си.  И така, степента на човешката любов често се изразява според ценността на този подарък.

Сега, би трябвало да се запитаме: „Кой е най-големият дар, който Господ някога би могъл да ни даде?“ Не е богатството, не е здравето, дори не е и небето. Самият Той е най-великият Дар. Божията любов към творението се демонстрира в най-висша степен в начина да покаже пълнотата на Своята слава, да заеме централно място и призове всяка твар да обърне погледа си към Него. Само по тази причина, че Бог твори всичко, което иска заради Своята слава, това е и най-голямото проявление на Неговата любов към творението Му.

Също така е вярно и обратното. Най-нещастните и достойни за съжаление творения  са тези, които не познават Бога, които не осъзнават Неговата слава и са отделени от Неговата истина. Свещеното Писание заявява, че Бог е вложил вечността в човешкото сърце/Екл. 3:11/. Този вечен аспект в човешкото сърце може да бъде наситен само с безкрайност. Човекът може да излее в своето сърце цялата слава, власт, всички богатства и удоволствия, които съществуват в този свят, но това е без значение, то ще си остане пусто. Вечността не бива да се запълни с нещо временно, а безкрайното е невъзможно да се задоволи с ограниченото. Човешкото сърце е било създадено за пълнотата на Божията слава. Без нея човек е изгубен, нещастен и беден.

По този начин, Божието съкровище, Неговото най-велико желание и цел е в това: Неговото Име да се възвеличае над всички народи, за да се свети/т.е.превъзнася/, да дойде Неговото царство и да бъде Неговата воля! Дали се стремим към това?

Лежим будни през нощта и се тревожим за толкова много неща.  Суетим се и сме загрижени за толкова много неща. Страстно, фанатично, до вманиачване желаем неща като: дом, парцел земя, кариера в службата и нови длъжности, слава и репутация, нуждаем се и искаме безброй още неща. Но кога за последен път не можахме да заспим,  защото  бяхме загрижени за народите, които не са чули още Евангелието? Кога за последен път сърцето ни се разкъсваше, защото на земята все още има места, където не се слави Божието име, Неговото царство напредва все така бавно, и Неговата воля не е на първо място в човешките сърца? Ние се грижим и притесняваме толкова много да придобием вещите си, но замисляме ли се понякога – какви мисли занимават най-много Божият ум?

Предупреждението на Христос

„Не си събирайте съкровища на земята, където молец и ръжда ги пояждат и крадци подкопават и крадат“

В този стих Исус призовава Своите ученици към радикално решение - да се покаят от земния си материализъм и да се обърнат към Бог и Неговото Царство. Свещеното Писание  не ни учи дали богатството само по себе си е добро или лошо нещо, но ни предупреждава, че сребролюбието е корен на всички злини/1 Тим. 6:10/, и стремящите се към натрупване на богатства в деня на съда ще претърпят загуба и ще бъдат посрамени. /Яков 5:2-3/

Въпреки многочислените предупреждения в цялото Писание, изглежда че за човешките сърца сребролюбието остава сериозен конкурент на Бога. Ироничното е, въпреки че повечето хора прекарват голяма част от времето си да „събират  съкровища“, съвсем малко от тях наистина някога „притежават съкровищата“. Но и тези малцина, които действително са получили земните блага, много скоро се изморяват от тях. Не е ли глупост да замениш славните Божии дарове със земни съкровища, които първо, не е така лесно да получиш, а второ - от които можеш бързо да се измориш, докато ги придобиеш?

Кажете ми едно нещо на земята, което е силно желано от човеците, и ние можем бързо да оценим истинската му стойност  с един прост въпрос: Вечно ли е то? Ако е така, то си струва да го получим дори да пожертваме и всички останали неща. Ако ли не, то неговата стойност е еквивалентна на земния прах, в която то и ще се превърне. Да се стремим към такова съкровище, означава да загубим живота си, и това е наследството на неразумните.

Христовото увещание

„Недейте си събира съкровища на земята, гдето молец и ръжда ги изяжда, и гдето крадци подкопават и крадат“

Писанията нищо не казват против съкровищата или против търсене на съкровища. Но Библията строго предупреждава срещу безмисленият стремеж към вещите непритежаващи вечната стойност и нямащи способност да утоляват безкрайната жажда на сърцето сътворено за вечността. В Исая 55:2 Библията укорява тези хора, които желаят преходното за сметка на вечното:

„Защо иждивявате пари за онова, което не е хляб, И трудът си за това, което не насища?“

Нищо не може да задоволи човека, освен Личността и Волята на самия Бог. Единственото съкровище, към което следва да се стремим – е това, което излиза от Бог и има вечна стойност. Това съкровище може да се намери, когато изпълняваме Неговата воля, когато живеем за Негова слава, и когато търсим Неговото царство. Нима Бог не е обещал, че ще се грижи за нас? Нима не е обещал, че ще изпълни всяка нужда? Нима Той не е показал, че е способен и желае да задоволи Своите деца с благословения и да не ги лишава от никакво добро? Защо тогава поставяме нашите земни стремежи по-високо от стремежа ни към Бог и Неговите цели? Наше единствено задължение е също - с нашите средства да имаме пълен живот в изобилие: „Преди всичко търсете Царството Божие и Неговата правда“ /Мат. 6:33/. Небето и земята ще преминат, всички временни неща от този свят ще изгорят в огън, както дървото, сеното и сламата/1 Коринт.3:12-15/, но изпълняващият Божията воля и делата му  ще пребъде през вечността/1 Йоан 2:17/. На небето никой няма да съжалява, че е отделял през живота си „твърде много“ за Царството Божие, но можем да сме сигурни, че мнозина силно ще съжаляват, че са отделяли „твърде малко“.

Неоспорима истина

„Защото гдето е съкровището ви, там ще бъде и сърцето ви“

Отвреме на време се сблъскваме с някои изявления в Писанието, които отварят  сърцата ни и изявяват истинната същност на нашият характер и желания. Пример за това  е горният стих. Независимо от това колко често и дръзновено заявяваме, че Бог и Неговото царство е нашето върховно желание, истинските желания на нашия живот може да стане ясно с един прост въпрос: Къде е нашето сърце? Какво най-вече изпълва мислите ни? Към какво се стремим? Можем ли наистина да кажем, че Бог и Неговото царство са нашата страст?

Какво би станало, ако един непознат, незнаещ за нашето християнско вероизповедание човек види нашия живот и прочете мислите ни? Би ли бил той убеден, че двата главни приоритета на нашият живот – са Бог и Неговото Царство? Би ли чул той, как ние не се изморяваме да говорим за милостите Божии и напредъка на Царството Му? Би ли чул той за дръзновената ни молитва за народите, които не са чули още Благата Вест? Би ли видял как не можем да заспим поради това, че все още не във всички народи се величае името Божие, и че Царството Божие още не се е разпространило по цялата земя, че волята Му все още не е известна на болшинството от хората и не се изпълнява от тях?

Ако повечето бихме били честни, ще сме принудени да признаем, че той щеше да чуе да говорим за къщи и парцели, за коли и играчки, за развлечения и хобита. Той би видял, как живеем обсебени от светските тревоги, желания и удоволствия. В нашите ежедневни разговори той би чул съвсем малко за Бога, а в нашите действия не би забелязал особено активен стремеж за напредъка на Царството. И би си помислил, че е абсурдно за нас да претендираме, че нашето съкровище е на небето!

Здраво око

„Окото е светило на тялото; и тъй, ако окото ти е здраво цялото ти тяло ще бъде осветено;но ако окото ти е болнаво, то цялото ти тяло ще бъде помрачено. Прочее, ако светлината в тебе е тъмнина то колко голяма ще е тъмнината?“
Казвайки, че светилникът на тялото е окото, Исус не ни дава инструкция за физиологията на човека. Той учи, какво влияние оказват желанията върху човешкия живот. Тялото отива там, където гледат очите, а очите са съсредоточени на това, което желае сърцето. Ако сърцето желае светското, то и на светското ще са съсредоточени очите ни, и светското ще търсим. Но ако сърцето ни наистина търси Божието, то и очите ще са съсредоточени на Божието и с всички сили самите ние ще търсим Божието.

Здравото око вижда ясно, има единично зрение, без объркване и двойственост. А.Т. Робертсън пише: „ ако очите са здрави, ние виждаме ясно, с един единствен фокус. Ако очите ни са болни/лоши, зли/, късогледи, далекогледи или разногледи, то виждаме двойно и се обърква нашата визия. Едното око държим на скътаните земни съкровища, но и гордо повдигаме другото към небето.“

Като ученици на Исус Христос, сме призвани да имаме едно сърце и една цел. Призвани сме да търсим първо Царството Божие, а всички земни неща да доверим на своя Господар. Той знае от какво се нуждаем, още преди да сме го помолили и е готов да извърши добри дела за Своите деца.

Двама господари

„Никой служител не може да служи на двама господари; защото или ще намрази единия и другия ще обикне, или ще се привърже към единия а другия ще презира. Не можете да служите на Бога и на мамона.“

Исус поучава много за парите. Причината за това е проста: за съжаление в този паднал свят парите са главният конкурент на Бога за човешкото сърце. Ако по Божия благодат човек се освобождава от любовта и стремежа към парите, той се освобождава за възможността да се посвети напълно на Бога. Падналият в грях човек никога не би престанал да бъде нечий роб. Въпросът не е в това, роб ли е той или не, а в това, чий роб е той. Някои човеци са роби на други, някои сами на себе си, някои са в робско подчинение на парите, сигурността  или репутацията. Някои са отдадени рабополепно и тщеславно на суетните стремежи, заблудителните удоволствия, или доброволно се отдават на робството на „безобидни“ хобита. Списъкът е почти безкраен. Но Христос ни призовава да отхвърлим такова робство и със цяло сърце, безрезервно да се обърнем към Него.

Приложеният по-горе откъс от Писанието ни учи, че е невъзможно да служим на Бога и на богатството. Дори казаното в библейския пасаж отива по-далеч. Не трябва да има конкуренти в сърцето на вярващия човек. Задължени сме да изследваме винаги живота си и да търсим конкурираща лоялност. И ако намерим в сърцето си конкурент на Бога, възможно най-бързо трябва да го унищожим. Не следва да проявяваме към него и капка състрадание. Ако пощадим тези конкуренти, те ще станат „тръни в нашите очи и бодли  в ребрата ни.“ Числа 33:55 . Невъзможно е да служим истински на Бога, ако ги допускаме в сърцата си. На най-щателна проверка трябва да подлагаме дори неща, които са ни най-скъпи. Исус казва, че е по-добре да отсечеш дясната си ръка, или да извадиш окото си, отколкото да позволиш те да ти станат препятствие по пътя към истинското призвание на ученичеството. /Мат. 5:28-29/. Трябва да изхвърлим всичко от нас, което ни отвлича от Него и стремежа към Него. На карта са заложени нашият живот и вечността! „Библейски тълковен коментар на проповедника“ заключава:

„Бог и парите се изобразяват не като работодатели, а като робовладелци. Човек може да работи на двама работодатели. Но същността на робството е, че човек изцяло принадлежи на своя господар и му е отдаден напълно в служба, затова той не може да служи на двама робовладелци. Може да служи на Бога ако се посвети напълно в това служение, или изобщо никак. Усилията за разделена лоялност, разкриват не частично посвещение на ученичество, а дълбоко вкоренено идолопоклонство.“


Преводът на статията се публикува с разрешение на http://www.propovedi.ru

Превод: Татяна Иванова

КОГА Е РОДЕН ИСУС ХРИСТОС? , Рангел Младенов

Отговорът на този въпрос е важен най – малко поради две причини: 


1) от датата на раждането на Исус започва новото летоброене за западния свят, и
2) всяка година се чества раждането на Христос в християнския свят.

И тъй като всяко хронологическо изследване на Новия Завет (свързано с живота и дейността на Исус Христос, или на други събития от І-ви век) започва с датата на Христовото раждане, то очевидно е от изключително значение да се определи кога точно е роден Исус Христос.

През 525 г. обаче папа Йоан І поръчал на скитския монах Дионисий Млади да изработи общоприет календар на Западната църква. Дионисий модифицирал Александрийската система на датиране, която използвала за основа царуването на Диоклетиан – Дионисий не искал годините на историята да бъдат пресмятани от живота на един гонител на църквата, а от въплъщението на Божия Син. Началото на християнската ера било 1 Януари 754 г. от основаването на Рим, а Христовото раждане било прието, че се случило на 25 Декември предишната година. Така 754 г. станала 1 г. н.е. в календара на Дионисий Малки.

Според Матей Исус е роден преди смъртта на Ирод, т.е. раждането на Исус не било през 1 г. н.е., а известно време преди тази дата. Най – късната година за смъртта на Ирод обаче е 750 г. от основаването на Рим.

В тази връзка има различни мнение по отношение на това колко време преди 1 г. н.е. (сл. Хр.) е роден Исус. Някои смятат, че това се случило през 11 г. пр. Хр., други отиват дори до 20 г. пр. Хр., а някои смятат, че това е някъде между 3 и 1 г. пр. Хр.

В Лука 2:1 се казва, че Исус се е родил при царуването на император Август, което продължило от 27 г. пр. Хр. до 14 г. сл. Хр. Тъй като това са твърде широки граници необходимо е да бъдат стеснени. В опита да се достигне една по – конкретна дата за раждането на Исус трябва да се установят два отправни момента:

1. Начален пункт – граница, от където може да се започне
2. Краен предел – граница, до която може да се достигне

Матей съобщава, че Исус се е родил „в дните на цар Ирод” (2:2). Лука казва, че Йоан Кръстител също е роден по това време (1:5), както и, че имало преброяване на населението (2:1,2). Според Йосиф Флавий Квириний станал управител на Сирия през 6 г., а през 6 – 7 г. извършил преброяване в Юдея. Учените смятат, че преброяването, което е станало при раждането на Исус по времето на Август (Лука 2:1,2, вероятно през 5 – 4 г. пр. Хр.) е станало известно време преди преброяването по времето на Квириний, за което Лука споменава в Деян. 5:37 (6 – 7 г.). Следователно най – крайната възможна дата за раждането на Исус е смъртта на Ирод Велики, а началната граница е преброяването при Квирнилий.

1. Смъртта на Ирод Велики 

Раждането на Исус може да се определи още по – точно като се вземе предвид смъртта на Ирод Велики. Според Матей (2:1) и Лука (1:5) Исус е роден преди смъртта на Ирод, който бил провъзгласен за юдейски цар от римския сенат в края на 40 г., а с помощта на римската армия влиза във владение на своето царуване през 37 г. Царувал 37 г. от времето, когато станал цар de jure, или 34 г. от както de fakto влиза във владение.

Йосиф Флавий съобщава, че малко преди Иродовата смърт настъпило лунно затъмнение (единственото, за което историка споменава) – случило се през нощта на 12 срещу 13 Март 4 г. пр. Хр. В периода около 4 г. пр. Хр. в Ерусалим били наблюдавани три подобни явления: 1) 5 г. пр. Хр., 2) 12 – 13 Март 4 г. пр. Хр. и 3) 1 г. пр. Хр. Последната дата обаче е твърде късна за смъртта на Ирод Велики. От друга страна затъмнението, наблюдавано през нощта на 12 срещу 13 Март 4 г. пр. Хр. е най – близко до времето, когато била празнувана Пасхата – според Йосиф Флавий наскоро след смъртта на Ирод юдеите празнували Пасхата, първия ден на който по римския календар бил 11 Април 4 г. пр. Хр. Следователно датата на смъртта на Ирод Велики трябва да се постави между 13 Март и 11 Април 4 г. пр. Хр. Следователно смъртта на Ирод Велики настъпила в периода 12 Март – 11 Април, и тъй като 34 година от неговото царуване от 4 г. пр. Хр., може да се направи извода, че смъртта му се случила между 29 Март и 11 Април 4 г. пр. Хр. Въз основа на тези съображения бихме могли да заключим, че Исус не се е родил по – късно от м. Март – Април 4 г. пр. Хр.

2. Преброяването при Квирнилий 
Лука свидетелства, че непосредствено преди Христовото раждане било извършено преброяване – раждането на Исус е станало през времето на преброяването „по цялата земя”, извършено по заповед на Кесаря Августа (2:1), като непосредствено след това съобщение Лука добавя, че това „преброяване беше първото когато Квирнилий управляваше Сирия” (2:2). В такъв случай Исус не се е родил преди преброяването, а след него.

Петнадесетата година от управлението на Тиберий може да бъде датирана в периода 27 – 29 г. н.е. и следователно, това би означавало, че ако Христос се е родил през 6 г. (когато е било преброяването, за което Лука споменава в Деяния 5:37) то Той би бил само на около 21 – 23 години когато е започвал Своята обществена дейност, а не на около 30 години, както съобщава Лука в 3:23. Тиберий бил император от 14 г. до 37 г., но той всъщност бил назначен за съуправител на Август от самия император три години преди неговата смърт (14 г.) – в края на 11 г. Следователно, въпросът е – как трябва да се разбират думите на Лука „това преброяване беше първо, когато Квирнилий управляваше Сирия” (2:2)? Квирнилий станал управител на Сирия през 6 г. и според Йосиф Флавий извършил преброяване в Юдея през 6 – 7 г.

Този въпрос се решава на базата на превода на Лука 2:2 по следния начин: „Това преброяване беше преди (преброяването), когато Квирнилий управляваше Сирия (или преди управлението на Сирия от Квирнилий)”.

Преброяването, извършено по заповед на Август (2:1) по времето на Христовото раждане, станало през времето на Ирод Велики. През 6 – 7 г. сл. Хр. когато Квириний управлявал Сирия било извършено друго преброяване в Палестина. За това именно преброяване говори Йосиф Флавий в съчиненията си „Древности” и „За юдейската война”. Според него това преброяване било извършено с цел да се установят имуществата на жителите на Палестина и за налагането на данък върху тях. Когато обаче Лука споменава преброяването в дните на Ирод (2:1) той си задава за цел напълно естествено да разграничи по време тези две преброявания. Именно за това уточнява, че това преброяване станало по времето на Ирод Велики, което само по себе си го отнася в годините преди неговата смърт.

Следователно, остава да приемем факта, че Лука разграничава преброяването през времето на Христовото раждане, в дните на Ирод (Лука 2:1) от това, станало в Палестина по времето на управлението на Квириний над Сирия, споменато от Лука в Деян. 5:37. Ето защо Лука казва, че „Това преброяване (т.е. преброяването в дните на цар Ирод Велики) беше първо (πρώτῃ), когато Квирнилий управляваше Сирия” (2:2).

Как обаче да разбираме израза „беше първо (πρώτῃ), когато Квирнилий управляваше Сирия”? И защо Лука, като разграничава по време двете преброявания, споменати в Лука 2:1,2 и Деян. 5:37, нарича преброяването през времето на Ирод Велики „първо – πρώτῃ”, а непосредствено след това добавя „когато Квирнилий управляваше Сирия”, поради което може да се допусне чисто граматически, че преброяването през времето на Ирод Велики било „първо” през времето, когато Квирнилий управлявал Сирия? Правилно изяснение на този въпрос може да се даде само след като се разясни предварително въпроса с какво значение е употребена в Лука 2:2 гръцката дума πρῶτος. Тази гръцка дума се употребява със следните значения: 1) за място – „пръв, преден” и 2) за време – „предишен, предшестващ”. В Лука 2:2, както и на други места в книгите на Лука прилагателното πρῶτος е употребено вместо прилагателното πρότὲρος и се употребява като сравнителна степен със следните значения: 1) за място – „по – пръв, преден” и 2) за време – „по – раншен, предишен, предшестващ”. Следователно смисълът на думите ще бъде следният: „Това преброяване стана (беше) преди управлението на Сирия от Квириний” или „Това преброяване беше по – рано от (преброяването), когато Квирнилий управляваше Сирия” или „Това преброяване стана преди управлението на Сирия от Квирнилий”. С други думи Лука посочва, че преброяването по времето когато се е родил Исус, станало известно време преди Квирнилий да е заел пост си.

Така Лука изтъква, че преброяването, през времето когато се е родил Исус станало преди управлението на Сирия от Квириний, защото през време на това управление на Квириний станало друго преброяване в Палестина, за което Лука споменава в Деяния. В своето Евангелие, Лука прави сравнение по време между преброяването през времето на Ирод Велики, от една страна, и преброяването през време на управлението на Сирия от Квирнилий, от друга страна, и като прави това сравнение Лука нарича преброяването през времето на Ирод „първо” по време по отношение на преброяването в дните на Квириний когато е управлявал Сирия.

Докато Квириний е управител на Сирия през 6 - 7 г. сл. Хр., той е отговорен за свалянето от престола на юдейския цар Архелай и извършва преброяване на населението с цел да се определи размерът на данъка, който новата римска провинция трябва да плаща на императора. Това преброяване обаче не съвпада със споменатото в Лука 2 гл., освен ако евангелистът не е допуснал грешка, както смятат някои изследователи, тъй като е извършено след свалянето от престола на сина на Ирод Архелай, а според 2 гл. на Лука раждането на Исус е по времето на Ирод Велики. Като се опитват да обяснят несъответствието, някои автори смятат, че Квириний е управител на Сирия не само през 6 - 7 г.сл.Хр., но също и през 11 - 10 до 8 - 7 г.пр. Хр. Други предполагат, че това преброяване е извършено преди мандата му като управител на Сирия през 6 - 7 г. сл. Хр. Съществува и предположение, че Квириний е бил проконсул на Сирия и Киликия през последната година на царуването на Ирод Велики под властта на имперските наместници (легати) Сатурнин и Вар. Според гореизложеното може да се заключи, че Квириний е извършил преброяване на населението през последните години на царуването на Ирод, когато юдейският цар не се ползва с благосклонността на Рим (ок. 8 - 7 г. пр. Хр.). Тежката болест на Ирод в края на живота му води до междуособни борби за престола от страна на синовете му. Рим се възползва от тази подходяща възможност да извърши преброяване на населението в Юдея, за да се установи същинското положение преди смъртта на царя. Не може със сигурност да се определи точната година на преброяването на населението, но най-вероятно трябва да се отнесе към периода 6 - 4 г. пр. Хр.

3. Витлеемската звезда 

Особено дискутиран е въпросът за историчността на появата на Витлеемската звезда и нейното отъждествяване. Тройното пресичане на пътищата на планетите Сатурн и Юпитер в съзвездието Риби през 7 г.пр.Хр., което се случва веднъж на 900 години, и събирането на Марс, Сатурн и Юпитер в съзвездието Риби през 6 г.пр.Хр., което се случва на 800 г., е може би знакът за раждането на Месия в Израил, разпознат от мъдреците от Изток. През 5 г. пр. Хр. на изток в съзвездието Кози рог се появява комета, която може би насочва влъхвите към Витлеем (Мат. 2:2), над който е преминавала (Мат. 2:9-10). Следователно Исус най-вероятно е роден през пролетта или лятото на 5 г. пр. Хр. Причината за масовото избиване на всички бебета на възраст под 2 години във Витлеем се обяснява или с предположението на Ирод, че Исус се е родил, когато мъдреците виждат първото съзвездие през 7 г. пр. Хр., или просто като превантивна мярка за собствено успокоение, че е убил бъдещия „Вожд и Пастир на Израил”. Това не е странно предвид параноичния страх на царя, че ще бъде изместен от престола. („Нов Библейски Речник”, стр. 1500, 1501)

След внимателното разглеждане на разказите за раждането на Исус у Матей и Лука стигаме до заключението, че Исус се е родил година или две преди Иродовата смърт (4 г. пр. Хр.) и след преброяването от Квирнилий, следователно краят на 5 г. пр. Хр. или началото на 4 г. пр. Хр. най – добре удовлетворяват всички свидетелства относно Христовото раждане. (доц. Е. Трайчев и проф. Хр. Гяуров)

4. Рождество Христово в първите векове
В ранното християнство празникът Рождество Христово няма устойчива дата. Източните Църкви празнували това събитие на 6 януари още по времето но император Константин Велики, преди 336 г. В 3 век Ориген увещава християните да не го празнуват на този ден, като посочва, че на този ден праведният Йов и пророк Еремия скърбяли (Йов 14:4; Ер. 20:14). Църковните отци от 3 и 4 век (св. Иполит, Тертулиан, Йоан Златоуст, Кирил Александрийски, блаж. Августин, Климент Александрийски) посочват 25 декември като исторически по-подходяща дата на Рождество Христово. В Рим Рождество Христово се празнува през втората четвърт на 4 век, в Антиохия в 375 г. св. Василий Велики въвежда празника в Константинопол в 379 г., по други сведения около 377 г. по заповед на император Аркадий и внушението на св. Йоан Златоуст, а в 430 г. започват да го празнуват в Александрия, в Палестина около 7 век. Арменската църква и досега празнува Рождество Христово на 6 януари. Първата църковна служба на празника се датира от науката в 5 век.

5. Кога датата 25-ти Декември става официална дата за честването на раждането на Исус Христос? 
Герхард и Патриция Дел Ре обясняват как 25-ти Декември става официален римски празник: „Сатурналия и календи (новолуния) били празненствата, най-известни на ранните християни, 17-24.12. и 1-3.01., но традицията за празнуване на 25.12. като рожден ден на Христос идва при римляните от Персия. Митра, персийският бог на светлината и неприкосновеното, бил роден от скала на 25.12. Рим е известен с флирта си към чужди богове и култове, и през ІІІ век (274 г.) езическият император Аврелий въвежда празника Dies Invicti Solis, Денят на Непобедимото Слънце, на 25.12. Митра бил въплъщение на слънцето, така че този период от прераждането му бил важен ден в митраизма, който става последната римска официална религия с подкрепата на Аврелий. Смята се, че император Константин се придържа и остава верен на митраизма чак до времето на покръстването си и приемането на християнството. Той вероятно служи като инструмент, като се има предвид, че основният празник в неговата стара религия се спазва до покръстването в новата му вяра” (Християнски алманах). Въпреки че трудно може да се определи кога за първи път 25.12. започва да се празнува като Рождество Христово, историците като общо са съгласни, че това се случва някъде през ІV век. Това е изумително късна дата. Рождество не се празнува в Рим, столицата на империята, до около 300 години след Христовата смърт. Произходът му не може да се открие в учението или обичаите на ранните християни. Въвеждането на Рождество представлявало значително отклонение от „вярата, която веднъж завинаги беше предадена на светиите” (Юда 3).

Следва да зададем въпроса, как тези езически обичаи стават общоприета част от християнството?

Уилям Уолш описва как и защо нехристиянски религиозни обичаи и ритуали биват възприемани при честването на Рождество: „Това не е било някаква случайност, а необходима мярка във време когато новата религия, християнството, си пробива път всред едни дълбоко суеверни хора. С цел приобщаване на новообърналите се към новата вяра и възможно най-безболезнено разкъсване на старите връзки, тези останки от езичеството биват запазени в модифицирани форми… И така, виждаме, че когато папа Григорий (540-604) изпраща св. Августин като мисионер да обърне англосаксонска Англия, той го инструктира, че доколкото е възможно трябва да пригоди новите, непознати християнски обичаи към езическите, с които местните жители са запознати от миналото си. Например, той съветва св. Августин да позволява на новопокръстените на някои празници да ядат и заколват голям брой волове за слава на Бог Отец, както са правили преди това в чест на техните богове… На самото Рождество преди да пристигне в Англия св. Августин кръщава хиляди новообърнали се към християнството и разрешава техния обичаен декемврийски празник под ново име и с ново значение” (Уолш).

Григорий позволява такова внасяне на езически религиозни практики под предлог, че когато става въпрос за „закоравели умове не е възможно да се скъса с всичко изведнъж” (Уилям Сансъм, Книга за Рождество).

Рождество е разнообразна колекция от езически форми на поклонение, прикрити под лустрото на християнството.

В началото християните се противопоставят на празника Рождество. Някои от най-ранните спорове избухват относно проблема дали въобще да се празнува рождения ден на Исус. „Още през 245 г. сл. Хр. един от църковните бащи, Ориген, обявява за езическо празнуването на Христовото рождение, тъй като по този начин би изглеждало сякаш Той е просто един светски владетел, а духовната Му природа е тази, която трябва да бъде от основно значение. Този възглед отеква през вековете, но намира силна, широка подкрепа едва с възникването на протестантството. За онези сериозни, трезви свещеници, празнуването на Рождество се опълчва срещу всичко, в което са вярвали. Що за пиянска веселба на Рождество! Дори не се знае дали този ден действително е бил рожденият ден на Христос. Това било само извинение за продължаване традициите от езическата сатурналия” (Герхард и Патриция дел Ре).

Енциклопедия Британика добавя: „Църковните отци от ІІ и ІІІ век, като Климент от Александрия, Ориген и Епифаний, поддържали тезата, че Рождество е копие на езически празник” (Макропедия, Християнство).

Дори католическите енциклопедии говорят за езическия характер на празника: "Коледа не е сред най-ранните празници на църквата... първата поява на празника идва от Египет" (Католическа енциклопедия, издание 1911)

Решението Христовото раждане да се празнува на 25.12. далеч не се приема единодушно. „Християните от Армения и Сирия обвиняват християните от Рим, че се покланят на слънцето, понеже празнуват Рождество на 25.12…Папа Лъв Велики през V в. се опитва да отмени определени обичаи по Рождество, считайки ги за не по-различни от поклонението пред слънцето” (Робърт Майърс, Празници).

Всъщност, от всички периоди през годината, предложени за рожден ден на Христос, 25.12. е най-малко вероятната дата (виж „Защо Исус Христос не е роден на 25 декември” – стр. 12).

6. Защо Исус Христос не е роден на 25-ти Декември? 
„Ранните християнски учители предлагат произволни дати от календара за Исусовото рождение, без обаче да имат някаква библейска подкрепа за това. Климент… посочва 18.11. Хиполит… решава, че Христос трябва да е бил роден в сряда. Друг анонимен документ, за който се счита, че е писан в Северна Африка и датира от 243 г. сл. Хр., определя 28.03. за рождена дата на Исус” (Джефри Шилър, „В търсене на Рождество”).

Един внимателен анализ на Писанието, обаче, ясно показва, че 25.12. е малко вероятна дата за Христовото рождение. Две са причините за това:

Първо, знаем, че във времето на раждането на Исус, овчарите са пазели стадата си навън на полето (Лука 2:7,8). Овчарите не стоят по полетата през декември. Според „Празниците: Пълна енциклопедия на американските празници” описанието на Лука внушава, че Исус може да е бил роден през лятото или ранната есен. Тъй като в Юдея месец декември е студен и дъждовен, твърде вероятно е овчарите да са потърсили подслон за стадата си за през нощта. Аналогично на този източник, един коментар казва, че този пасаж оспорва, че раждането на Христос се е случило на 25.12., тъй като климатичните условия не биха позволили овчарите да пазят стадата си на полето през нощта.

Второ, родителите на Исус отиват във Витлеем, за да се регистрират в римското преброяване (Лука 2:1-4). Подобни преброявания не са се провеждали пред зимата, когато температурите често падали под нулата и пътищата били трудно проходими. Предприемане на преброяване при такива условия би било в разрез с поставената цел. Предвид трудностите и желанието езичниците да се въведат в християнството, „в такъв случай важният факт, за който ви помолих да изясните позицията си е, че приемането на датата 25.12. е компромисен вариант с езичеството” (Уилям Уолш, Историята на Дядо Мраз).

Ако Исус Христос не се е родил на 25.12., посочва ли Библията кога е бил роден? Библейските описания насочват вниманието ни към края на есента като най-вероятното време за Исусовото рождение, базирано на зачатието и раждането на Йоан Кръстител.

Знаейки, че Елисавета (Йоановата майка) е била в шестия месец от бременността когато Исус е бил заченат (Лука 1:24-26), можем да определим приблизителното време от годината, когато се е родил Исус, ако знаем кога се е родил Йоан Кръстител. Йоановият баща, Захарий, бил свещеник, служещ в Йерусалимския храм през Авиевия отред (Лука 1:5). Историческите изчисления сочат, че този отред (курс на служене) отговаря на 13-19 юни в същата година. Именно през това време на служене в храма Захарий научава, че той и съпругата му, Елисавета, ще имат дете (Лука 1:8-13). След като завършва службата си и се завръща у дома си, Елисавета зачева (стих 23-24). Ако приемем, че зачеването на Йоан става в края на юни, прибавянето на девет месеца ни отпраща към месец март като най-вероятното време за раждането на Йоан. Прибавяйки още шест месеца (разликата между Йоан и Исус) ни отвежда към края на септември като най-правдоподобно време за раждането на Исус.

7. Какво означава Christmas или както е известно у нас – Коледа? 
Думата Christmas произлиза от латинските думи Cristes Maesse, което означава „Христова литургия” (меса). На Коледа християните празнуват раждането на Исус. Вече споменахме, че тази дата е възможно най – неподходящата за датата на раждането на Исус Христос. Според повечето историци първото празнуване на Рождество Христово се е състояло в Рим през 336 г. сл. Хр.

И какво от това?

Дали въвеждането на една дата като празник за раждането на Исус е безобидна? Нека видим:
„Тогава Еровоам установи празник в осмия месец, на петнадесетия ден от месеца, подобен на празника, който става в Юда, и принесе жертва на жертвеника. Така направи и във Ветил, като пожертвува на телетата, които бе направил; и настани във Ветил жреците на високите места, които бе направил. И на петнадесетия ден от осмия месец, в месеца, който бе измислил от сърцето си, принесе жертва на жертвеника, който бе издигнал във Ветил; и установи празник за израилтяните, и възкачи се на жертвеника за да покади” (3 Царе 12:32,33)

Всъщност, целта на Еровоам не беше само да отвърне хората от Господа, а да ги отвърне от юдовия цар, за да заздрави властта си над тях. И понеже хората бяха привързани към Господа и ходиха да се покланят в Ерусалим, където седеше престола на юдовия цар, той трябваше да въведе нова религия и нови празници, за да не се налага хората да ходят до Ерусалим и там да се привържат към юдовия цар. Сиреч мотивите бяха дори политически, а не религиозни или духовни. Най-силно впечатление правят думите: "Тогава Еровоам установи празник, който бе измислил от сърцето си"

Въвеждането на нов празник измислен по човешки от Еровоам обаче не беше просто въвеждане на празник, а празника беше инструмент за въвеждане на други богове! Целта на Еровоам беше да откъсне народа от поклонението към Живия Бог, което според Словото на Бога ставаше в Ерусалим и празника измислен по човешки беше инструмент да откъсне хората от Бога и да ги привърже към други богове.

НОВОРОЖДЕНИЕ, ВЯРА, ЛЮБОВ: в ТАЗИ ПОСЛЕДОВАТЕЛНОСТ , пастор Джон ПАЙПЪР

1 Йоан 5:1-5

Всеки, който вярва, че Исус е Помазаникът, е роден от Бога; и всеки, който люби Онзи, Който е родил, люби и Родения от Него. По това познаваме, че любим Божиите чада, когато любим Бога и изпълняваме Неговите заповеди; защото тази е Божията любов: да пазим Неговите заповеди; а заповедите Му не са тежки. Защото всичко, което е родено от Бога, побеждава света; и тази е победата, която е победила света, нашата вяра. И кой побеждава света, ако не този, който вярва, че Исус е Божият Син?

Една от целите ми днес е да ви покажа, че способността ни да обичаме хората се основава на това, че в Христос вече обичаме съвършено, въпреки че може да ни се случи да грешим. С други думи, искам сами да видите, че дори да не успявате да обичате както трябва, съвършенството на Христос застава пред Бога вместо вашия неуспех. Искам да видите, че вярата в Христос, а не любовта към другите е начина да се радваме на единството с Христос. Затова първо трябва да се появи вярата, която се различава от любовта и да бъде в корените на любовта. Иначе тя ще бъде унищожена.

Ако не достигнете до любовта по този начин, вината от вашия провал и отчаянието вероятно ще ви съкрушат. Ако това се случи, ще отворите живота си за неуморно законничество или неизбежна безнравственост.

Последователността на мисълта в 1 Йоан 5:3-4

Нека започнем от там, където бяхме последния път - последователността на размислите в 1 Йоан 5:3-4. Правим това за да видим как са свързани новорождението, вярата в Христос и любовта към хората. Необходимо е сами да видите това в Словото на Бога, а не толкова да чуете какво вярвам аз.

Първата нишка: да обичаме другите

В стих три се казва: „…защото тази е Божията любов: да пазим Неговите заповеди; а заповедите Му не са тежки.” Понякога хората отъждествяват спазването на закона с любовта към Бога. Често се позовават на Йоан 14:15: „Ако Ме обичате, ще пазите заповедите Ми.” Този стих обаче съвсем ясно отличава любовта към Христос от подчинението на заповедите Му. Ако Ме обичате – това е едно нещо – ще пазите заповедите ми – това е съвсем друго. Едното води към другото. Любовта и пазенето на заповедите не са тъждествени.

Не е грешно да кажем, че да обичаме Исус или да обичаме Бога включва да правим и това, което е заповядал. Но това не е всичко. Това казва и Йоан в 1 Йоан 5:3: „…а заповедите Му не са тежки.” Да обичаме Бога не означава само да вършим това, което ни заповядва; трябва и сърцето ни да не смята, че заповедите Му са тежки.

Щом заповедите не са тежки, тогава какви са? Те са желани и привлекателни. Това, което искаш с цялото си сърце да направиш, не е тежко. Чуйте псалмиста. Псалм 40:8: „…драго ми е Боже мой, да изпълнявам Твоята воля; да, законът Ти е дълбоко в сърцето ми.” Псалм 119:24: „Твоите изявления са наистина моя наслада и мои съветници.” Псалм 119:35: „Насочи ме в пътя на Твоите заповеди, защото в него се наслаждавам.” Псалм 119:92: „Ако Твоят закон не беше ми наслада, то аз тогава бих загинал в оскърблението си.” Да обичаш Бога означава да Му се възхищаваш, да Го цениш, да милееш за Него, да Го желаеш така истински, че Неговата воля да бъде наслаждение за теб, а не тежест.

Кои заповеди на Бога?

Преди да стигнем до нишката, която свързва стихове 3 и 4, нека бъдем сигурни кои точно заповеди на Бога има предвид апостол Йоан когато говори за тяхното спазване като израз на нашата любов към Него. Ще ни бъде лесно да разберем, ако последваме хода на мислите от 4:20 нататък. Йоан казва в 4:20: „Ако каже някой: Любя Бога, а мрази брат си, той е лъжец; защото, който не люби брат си, когото е видял, не може да люби Бога, Когото не е видял.” Видно е, че покорството, което Йоан има предвид и чрез което показваме любовта си към Бога, се състои в това да обичаме другите и особено другите вярващи. Той отстоява тази позиция в 1 Йоан 5:1 „…и всеки, който люби Онзи, Който е родил, люби и Родения от Него.” Ето отново: Знакът, че обичаме Бога е това, че обичаме другите, особено другите вярващи. Стих 2 обърнат обратно казва, че любовта ни към Бог е знак затова, че обичаме децата Му: „По това познаваме, че любим Божиите чада, когато любим Бога и изпълняваме Неговите заповеди.” Мисля, че тук смисълът е да бъдем предпазени от това да тълкуваме сантиментално любовта и да забравим за Бог и Неговите заповеди. Йоан казва: Не правете това. Вие не обичате никого, ако не обичате Бога. Може да си мислите, че обичате. Йоан обаче казва в стих 2: „По това познаваме, че любим Божиите чада, когато любим Бога…”

Заповедите са обобщени в заповедта да обичаш другите

Ако не обичате Бога, не можете да направите истинско добро на никого. Можете да нахраните, да облечете и да подслоните хората; да ги накарате да се чувстват удобно докато погиват. Но Бог не смята, че това е любовта. Тя храни, облича и подслонява; обаче включва и спазването на Неговата заповед да помага на другите да опознаят и обикнат Бог и Христос. Ако обаче не обичате Бога, не можете да обичате хората по начина, който има значение за вечността.

Ето отговорът на нашия въпрос: Когато Йоан казва: „…защото тази е Божията любов: да пазим Неговите заповеди; а заповедите Му не са тежки”, има предвид основно заповедите, обединени в това да обичаме другите, особено вярващите. Можем да предадем с други думи стих 3 така: „Да обичаш Бога, това е да обичаш другите, особено Неговите деца и този живот на жертвена Христоподобна любов не е тежък. Това е нещото, което най-много желаем да вършим като израз на любовта ни към нашия Баща.”

Втората нишка: новорождението

Втората нишка в проследяването на мисълта от стихове 3 и 4 се намира в 4а: „Защото всичко, родено от Бога побеждава света…” Забележете думата „защото” в началото. Йоан казва: “Ще ви обясня защо да обичаме Бога като спазваме заповедите Му, по-точно като обичаме другите, не е тежко. Не е тежко, „защото всичко, което е родено от Бога, побеждава света”.

Ние сме способни да обичаме Бога и другите защото чрез новорождението сме победили света. „Всеки роден от Бога е победил света.” Това трябва да означава, че съществуват сили, които работят за да ни накарат да не се обичаме и да не обичаме Бога. В новорождението обаче тези сили са победени.

Проблемът: силите от света

Какви са тези сили? Нека се върнем към 1 Йоан 2:15-17 за да получим най-ясния отговор в това послание.

Не любете света, нито каквото е на света. Ако люби някой света, любовта на Отца не е в него. Защото нищо, което е в света – страстта на плътта, пожеланието на очите и тщеславието на живота, не е от Отца, но е от света; и светът преминава и всичко, към което той има похот; а който върши Божията воля, пребъдва до века.

Ето силите в света, които трябва да бъдат победени (стих 16): „желанията на плътта, желанията на очите и гордостта от притежанията.” Те могат да бъдат обобщени като желания за това, което нямаме и гордостта от това, което имаме. Когато не притежаваме това, което искаме, светът ни покварява с алчност и скъперничество. Когато имаме това, което искаме, светът ни развращава с гордост.

Ето какво не ни разрешава да обичаме Бога и да се обичаме един друг. Ние обичаме да притежаваме неща. Когато ги нямаме, ние жадуваме за тях. Когато ги имаме, обичаме да говорим за тях без да спираме. А къде е Бог във всичко това? В най-добрия случай, Той е там в ролята на космически Дядо Мраз. Дори понякога може и да му благодарим за всички тези неща. Но това е признателност, която показва, че дарът е наш бог, а не този, който го дава.

Отговорът: новорождението

Основната причина поради която не обичаме Бога и намираме за тежко да обичаме хората, е че копнеем за нещата от света. Те могат да бъдат добри неща. Могат да бъдат лоши. Могат да бъдат материални неща. Каквито и да са, те не са Бог. Когато започнем да ги желаем повече отколкото копнеем за Бога, те стават идоли и заместват любовта към Бога и към хората. Това е всеобщ проблем в света. Какво е решението му?

Йоан отговаря в 1 Йоан 5:3-4. Той казва в стих 4, че причината да обичаш Бог и хората и това да не е тежко бреме (стих 3) е в това, че сме били родени отново и новорождението е победило света: „Всеки роден от Бога е победил света.” Сега вече можем да разберем какво означава това: новорождението отрязва корена на копнежа по света. Да победиш света означава, че желанията на плътта, желанията на очите и гордостта от притежанията повече не те владеят. Тяхната сила е разбита.

Третата нишка: вяра в Христос

Как се случва това? Отговорът се намира в стих 4: „И тази е победата, която побеждава света – нашата вяра.” Причината, поради която новорождението побеждава желанията на плътта, желанията на очите и гордостта от притежанията, е, че то ражда вяра.

Най-неотложната и съдбоносна работа на Бог при новорождението е, че новият човек, когото Той създава, вижда изключителната ценност на Исус, Който превъзхожда всичко останало. Резултат от това е приемането на Исус в истинската Му същност – като съкровище. Това е вяра: да приемеш Исус заради това, което е защото очите ти са били отворени да виждат Неговата истина, красота и достойнство.

Вярата вижда, че Исус е по-добър

Ето защо вярата побеждава света. Той ни държи вързани със силата на желанията си. Сега обаче очите ни са отворени от новорождението за да видим превъзходната привлекателност на Исус. Исус е по-добър от желанията на плътта, на очите и от богатствата, които ни задушават с похот и гордост (Марк 4:19). Сега сме в състояние да отговорим на първоначалния въпрос за връзката между новорождението, вярата в Христос и любовта към хората.Това, което ще кажем, е много важно.

Новорождението е причина за вярата

Можем да кажем първо, че вярата е резултат от новорождението Това става ясно от 1 Йоан 5:1: „Всеки, който вярва (който има вяра), че Исус е Христос е роден от Бога.” Да бъдеш роден от Бога има като резултат вяра. Нашата вяра е пряко доказателство за раждането ни от Бога.

Обичта към хората е плод на вярата

Второ, можем да кажем, че да обичаме хората е резултат от вярата ни. Това Йоан обосновава в стих 4: Победата, която побеждава света – нашата вяра – побеждава това, което ни пречи да обичаме хората.

Редът: новорождение, вяра, любов

По ред на възникването им, ние имаме: 1) новорождение; 2) вяра в Исус; 3) вършенето на Божиите заповеди без усещането за тежест, а именно, да обичаме другите. Бог предизвиква новорождението. Новорождението е създаване на нов живот, който вижда Исус такъв, какъвто е и Го приема; това отрязва корените на ненаситните, страстни желания на света и ни дава свобода да обичаме.

Защо този ред е толкова важен?

Защото ще ни пази от това да бъркаме нашата спасителна вяра с любовта ни към хората. Днес има хора, които смесват вярата в Христос и любовта към другите. Те казват, че вярата всъщност означава вярност и вярността включва любов към хората, затова няма начин да ги различим.

Вяра и любов: Неразделни и различими

Мисля, че това е ужасна грешка. Ще се опитам да обясня защо. Вярата в Христос и любовта към хората са неразделни. Но те не са неразличими. Те са толкова неотделими, че Йоан може да обедини всички Божи заповеди в тези две: вяра и любов. 1 Йоан 3:23: „Това е заповедта Му (единствено число), че ние вярваме в името на Сина Му Исус Христос и се обичаме един друг, точно както Той ни заповяда.” Това са накратко всичките изпитания на живота в това послание: вярвайте в Исус и се обичайте.

Причинно-следствената връзка е решаваща. Причината за това е: ще дойде ден когато няма да обичаме така както сме длъжни. Какво ще направим когато сърцето ни обвини, тъй като знаем, че любовта е знак за новорождение? Как ще се борим за да имаме увереност в такива времена?

Исус никога не се е провалял в любовта си към хората

Съществува един решителен начин да се борите за надеждата си в такива моменти. Това зависи от ясното различаване на вярата и любовта към хората: обърнете се към 1 Йоан 2:1 и прочетете: „Дечица мои, пиша ви това за да не съгрешавате. Но ако някой от вас извърши грях (това означава да не успееш да обичаш другите както си длъжен), имате Защитник пред Отец, Исус Христос праведният.” Йоан приема, че дори да се провалите, дори когато извършите грях, когато не обичате както трябва, имате Защитник пред Бога. И Той е наречен „праведния.” Така е , Той е съвършен. (Римляни 8:33, 34)

Дори да сте извършили грях, Той никога не греши. Дори да сте се провалили в любовта, Той не се проваля. Той стои пред Бога и ви защитава; защитава не някой друг, а вас. Защото е съвършено ясно, че сте се провалили. „Но ако някой съгреши, имаме Защитник…праведния.”

Ударението пада върху Неговата праведност, Неговата безгрешност; съвършеното Му дело, в което ние сме се провалили. Причината, поради която това важи за нас, е вярата, с която сме Го приели. Когато вярваме в Него, Той е всичко от което се нуждаем пред Бога. Той е нашата праведност, нашето съвършенство и нашата съвършена любов. На това се основава нашата надежда пред един свят Бог.

Да вярваме в Исус: коренът на любовта към хората

Ето защо е толкова съдбовно да видим, че вярата в Исус е нещо различно от любовта ни към хората и вярата е в корените на любовта. Да вярваме в Исус означава да сме Го признали и приели. Да обичаме другите означава да отидем при тях. Виждаме колко сме несъвършени когато отиваме при тях, защото вече сме приели Исус като наше съвършенство. Да приемем Исус означава Той да се превърне в основата на нашето спасение. На Него се основава нашата надежда. В крайна сметка, само Неговите праведност, съвършенство и любов струват нещо пред Отец. Вярата в Исус, а не любовта към хората, приема Исус като моя заместваща праведност, съвършенство и любов.

Ето защо аз мога да се надявам когато се препъвам. Моето стоене пред Бога е праведността на Защитника ми. Моят съвършен Защитник казва: „Отче, заради мен погледни благосклонно на несъвършения си слуга Джон. Заради Моята съвършена любов погледни благосклонно към него, въпреки несъвършената му любов. Ти знаеш всичко, Боже. (1 Йоан 3:20) Знаеш, че в сърцето си той се осланя на мен и ми вярва. Затова Аз съм негов и моята съвършена любов е негова.”

Исус, нашият съвършен Защитник

Ето така Бог ме вижда в Христос. Аз не се отчайвам когато се проваля. Не се парализирам от безнадеждност. Изповядвам своя неуспех в любовта (1 Йоан 1:9). Прегръщам прошката, за която е платил. Заемам мястото си в премахващата гнева жертва, която е направил (1 Йоан 2:2). Уверявам се в сърцето си, че Бог ме вижда посредством моя праведен Защитник.

Свършвам там, откъдето започнах. Исках сами да се уверите, че способността ви да обичаме хората се основава на това, че в Христос вече обичате съвършено, въпреки че може да ви се случи да грешите. Той е съвършенството, което ни е необходимо пред Бога. Ние не го получаваме обичайки другите, а като Му вярваме. Тази сигурност е ключа към това да обичаме другите. Ако изгубим този ключ, ще изгубим всичко, включително и силата да обичаме другите.

---

Превод: Юлия Борисова, www.christian-books.hit.bg
Английският текст използван с разрешението на автора.
Според заръките на автора на проповедта ви молим да я разпространявате безплатно,
без да я променяте и да посочите източника.

източник: http://www.desiringgod.org/resource-library/sermons/regeneration-faith-love-in-that-order?lang=en

ХРИСТИЯНИ и ПАРИ. част 5.ХРИСТИЯНИ и ФИНАНСОВИ СХЕМИ, Джон Рехурек

Християните следва да се отнасят сериозно към финансовите средства и да се разпореждат мъдро с тях. Лично Господ определи, че един от главните индикатори за нашата духовна зрялост е това, как ние се разпореждаме със средствата дадени ни от Бога. В Евангелието на Лука 16:10-13 Исус казва:

Верният в най-малкото/т.е. в разпореждане на пари, вж. ст.1-9/ и в многото е верен, а неверният в най-малкото и в многото е неверен. И тъй, ако в неправедното богатство не бяхте верни, кой ще ви повери истинското богатство? И ако в чуждото не бяхте верни, кой ще ви даде вашето?  Никой служител не може да служи на двама господари; защото или ще намрази единия и другия ще обикне, или ще се привърже към единия а другия ще презира. Не можете да служите на Бога и на мамона.

В светлината на този библейски принцип християните следва да отчитат съществуването на доста опасни финансови схеми, които са в състояние не само да съборят репутацията на вярващите, но и да им попречат правилно да се разпореждат с дадените от Бог ресурси. Всред най-често срещаните финансови схеми, паразитващи върху чужди средства, може да се отдели схемата на финансовите пирамиди в различни форми, съществуващи вече повече от столетие. /1*/ Съгласно едно от определенията за финансова пирамида - това е „краткотраен модел на бизнес, основан не толкова на реални инвестиции или продажба на продукция и услуги, колкото на обещанието за парично възнаграждение или друга изгода като основен начин за въвличане на нови хора в схемата“. /2*/ От това определение става ясно, че финансовите пирамиди са организирани по такъв начин, че злоупотребявайки с доверието на хората, обезпечават висока доходност за вносителите на горните нива за сметка на вносителите на средно и ниско ниво. Поради подобна злоупотреба с доверието, финансовите пирамиди са причислени към недобросъвестните методи за водене на бизнес и чрез закон са забранени в много страни; по същата причина участието в тях се явява греховно и безнравствено. „Който угнетява сиромаха, за да умножи богатството си, И който дава на богатия, непременно ще изпадне в немотия." Притчи 22:16

И ако адептите на финансовите пирамиди утвърждават, че тяхната програма е рационална и устойчива, реалните условия, в които функционират пирамидите, свидетелствуват за обратното. За да проработи схемата в крайна сметка, в ранния стадий този, който се намира на върха на пирамидата следва да привлече хора на по-ниските нива. Средствата, „вложени“ в системата от тези нови хора, потичат към високото ниво. На всеки нов участник се обещава определен процент на приръст на дохода за всяко „вложение“, но за този, чието „вложение“ принесе печалба тези участници са длъжни да привличат нови участници на по-ниските нива, които на свой ред, също започват да инвестират в системата. Единственият способ за участие в разпределение на печалбата – да търсят и привличат нови членове, затова за жизненото обезпечение на пирамидите съществен фактор се явява привличането. Колкото повече нови участници са привлечени, толкова повече ще спечелят. 

Въпреки това, една проста аритметика показва, че този процес на привличане на нови участници е неспособен да осигури дълголетие на пирамидата, тъй като броят на живеещите на земята хора е ограничен. Например един участник в пирамидата, за да получи печалба, трябва да привлече шест нови участници/т.е. на първото върхово ниво шест човека/. Всеки от тази шесторка, трябва да привлече по шест човека, за да получи своята печалба./На второ ниво са 36 участника/, при което всеки от тях трябва да привлече  по още шест човека, за да получи печалба/216 участника на трето ниво/ и т.н. На седмо ниво трябва да има 279 936 участници./3*/  В съответствие с този план, колко нови участници трябва да бъдат привлечени на тринадесето ниво? Повече от 13 милиарда души./4*/ Сега проблемът става очевиден, защото на земята живеят само около седем милиарда души. Затова, за да продължават всички нива на пирамидата от дванадесето до първо ниво да получават печалби, трябва да бъдат привлечени като вложение средства на 13 милиарда човека. При това самите 13 милиарда няма да получат никаква печалба, докато не привлекат участници на следващото, по ниско ниво. Тъй като това е напълно невъзможно, цялата схема на финансовата пирамида в дългосрочна перспектива е обречена на разрушение. Колко време ще е нужно за това – няколко десетки месеци, или няколко десетки години – това не е важно. Важно е, че цялата система още отначало е принципно порочна: Участниците в някакъв момент ще се окажат измамени и ще загубят парите си.

Също така трябва да бъде ясно, че съществена печалба от пирамидата извличат само тези, които се намират на най-високите нива /и тази печалба е съставена от членовете на по-ниските нива/. Ако над участника на пирамидата има още три нива, неговата печалба в най-добрия случай ще се окаже несъществена /при условие, че той успее да привлече шест нови участници на по-ниско ниво/. Тъй като числото на участниците е ограничено, количеството на парите, вложени в пирамидата, ще е по същия начин непременно ограничено. Не бива да забравяме, че във финансовата пирамида не се произвеждат нови парични средства. Тъй като количеството на парите е ограничено, за приток на нови парични средства на пирамидата просто са необходими нови участници. Финансовият поток винаги върви отгоре надолу през всички нива на пирамидата, така че на първо място годишно извличат полза върховите нива, преди те да успеят да изплатят дивидентите на тези от по-долните нива! Намиращите се на най-ниските нива не извличат никаква печалба – техните пари ще се използват до тогава, докато те не осъзнаят, че не могат никак да участвуват в разпределението на печалбата. Осъзнавайки това, те ще започнат да излизат от пирамидата и пирамидата ще започне да се руши отдолу нагоре. Този процес е неизбежен и служи като строго предупреждение за тези, които встъпват в аферата на достатъчно ранен етап, тъй като те знаят, че мамят тези, които участват в пирамидата на по-ниско ниво и тези, които се присъединяват по-късно. Защото те внасят пари, които неизбежно ще потънат в по-високите нива на пирамидата, а на тях ще им останат нищожен дял от първоначално „вложените“ пари, или пък въобще нищо. Ето защо в много страни финансовите пирамиди са забранени със закон./5*/

Като пример за финансова пирамида може послужи така нареченото „писмо на щастието“. Съдържанието на това писмо се свежда до това, че докосвайки емоциите на получателя,  го убеждава да пропагандира това писмо и го изпрати на възможно най-много хора с цел обогатяване или за избягване на някое нещастие или щета. В него може да се съдържа призив за превод на пари нагоре по веригата, за да избегне урочасване, или изпращане на това писмо на други и получаване от тях на печалба. По-рано подобни писма се пишеха на ръка и се изпращаха по пощата. Сега те се изпращат по ел. поща, sms и чрез социалните мрежи. Ако получателят не предаде писмото нататък, обещават му беда. Безсъвестни хора и дори компании могат да използват подобна пирамидална схема за масово изпращане на компютърни вируси.

Друга потенциално опасна финансова схема е „схемата Понци“ – „подправена финансова сделка, изплащаща на вложителите дивиденти по депозити на техния собствен капитал или от средства, получени от следващите вложители, а не от печалбата, заработена от основателя на компанията посредством уставната дейност“./6*/  Привличане на вложители, обещавайки много висока и гарантирана доходност в сравнение с другите, обичайни начини на вложения на капитала, например в акции, облигации или недвижими имоти. Лице, приемащо подобна схема, приема средства, които вложителят би искал да вложи на пазара, но вместо да направи действителни „високодоходни инвестиции“, просто възвръща на вложителя част от неговите собствени средства като „дивиденти“, а от останалите се ползва за собствено обогатяване. Въпреки това, тъй като парите никога не се инвестират, а се изплащат като дивиденти на първоначалните вложители, с течение на времето те свършват. Единственият начин за поддържане работата на тази схема - привличане на нови вложители и от техните средства да се изплащат дивиденти на предишните „инвеститори“ или пък да убеди съществуващите  вложители отново да внесе получените дивиденти, които по същество се явяват фиктивни. Такава схема е предсказано, че ще претърпи крах, както и ще се разраства до такива размери, че е неспособна да поддържа сама себе си. Всред най-известните „схема Понци“, които са се случили в последно време, може да се отдели аферата Мейдоф, наречена така по името на бившият председател на съвета на директорите на Борда на електронната търговия NASDAQ Бърнард Мейдоф. Неговият инвестиционен фонд Madoff Investment Securities изгоря в резултат на избухването на финансовата криза през 2008 г., когато няколко големи инвеститори се насочиха към Мейдоф за връщане на инвестираните средства или друго имущество във връзка с трудната икономическа ситуация. В резултат на разследването и съдебния процес бе разкрита най-голямата "схема Понци“ в историята и Мейдоф беше осъден на общо 150 години затвор, както и за незаконно присвояване на средства на инвеститорите в размер на 64 милиарда щатски долара.

Всички подобни схеми са мошенически и имат общи характерни черти.

ПЪРВО – всяка от тях се основава на вяра в несъществуваща реалност, в частност, в обещание на нереално високи дивиденти. Естествено, че всички без изключения подобни схеми рухват. Това е обективен факт, основан на проста аритметика.

ВТОРО – те са достатъчно сложни, за да бъдат разбрани от обикновения човек. Затова главната работа на основателя на пирамидата или на неговите последователи – да убеди потенциалните инвеститори в законност, надежност и вероятност на невероятното. Ако това ви звучи невероятно, означава, че не трябва да му се вярва. Ако това ви звучи като лъжа, то най-вероятно, това е лъжа.

ТРЕТО – Въпреки, че всеки от тези методи може да се окаже привлекателен за тези, които са алчни за печалба, често създателите на пирамидата се обръщат към хора, които се нуждаят от финансова помощ или в отчаянието си се стремят да помогнат на свои роднини и приятели. При това аферистите хвърлят стръв на своите жертви: „ със съвместни усилия ще си помагаме един на друг“. За съжаление, истинският лозунг на създателя на пирамидата е: „ ние ви въвличаме в системата, за да извлечем от вас пари“. Финансовите мошеници могат да приведат като аргументи библейския принцип: „ по блажени са тези, които дават, отколкото тези, които вземат“ и да напомнят за необходимост от взаимопомощ. Освен това, те ще ви кажат, че банките по своята същност са пирамиди и съответно финансовите пирамиди по нищо не се отличават от банките, затънали в корупция и водещи нечестна игра. И банките, които остават платежоспособни е само защото печалбата идва от богатите.

 По този начин се формира едно мислене на принципа: ние не сме против тях, те са против нас. На нас /т.е. на участниците на пирамидата/ може да се вярва, а на тях /на банките/ не трябва. Тази степен на доверение е необходима за продължаване работата на пирамидата. Но веднага след като системата банкрутира, вложителите чувстват, че са ги предали, тъй като „инвеститорите“ загубват всички свои средства в дълбочините на тази схема и разбират, че всички обещания са били една долна лъжа.Участниците в пирамидата от средните и ниските нива много скоро осъзнават жестоката истина, че са повярвали в измамата на играта на върховите нива на пирамидата, а самата пирамида се е оказала не каменен замък, а картонена къщичка.

ЧЕТВЪРТО – такъв тип финансови схеми не произвеждат никаква блага и не носят никаква полза за обществото. За разлика от банките или от истинските инвестиционни фондове, пирамидата не оказва никакви реални услуги и не произвежда реален продукт. Вследствие недобросъвестното водене на бизнес или вътрешна корупция банките и инвестиционните компании, несъмнено ще се разорят и това може да послужи като оправдание на финансовата пирамида. „Доход" , който се добива в пирамидалната  схема  е възможен само при условие, с привличане на нови членове, които от своя страна не предоставят никакъв физически или умствен труд , нито пък честни спестявания, нито законни инвестиции.

ПЕТО  –  във времето, когато нашият свят се фокусира все повече на консумацията на възможно повече количества блага, финансовите пирамиди обещават бързо богатство без особени усилия, необходими за настоящето създаване и увеличения на състоянието. Желанието да се притежават възможно по-голямо количество вещи води до това, че потребителите вземат все по-вече кредити и живеят в дълг. Когато дългът достигне такъв размер, че е невъзможно да се изплаща, хората се отчайват и се стараят да намерят някакъв изход, само да се измъкнат от тази ситуация. Финансовите пирамиди им предлагат бърз и лесен способ да разрешат проблема си.

Християните следва да проявят мъдрост и разбиране, за да не поддържат подобни финансови схеми, както и самите те да не участват в тях. Те трябва да разберат, че Бог е благословил само определени начини за придобиване на материални блага, а именно:

1/ Усърден труд/Притчи 10:4-5; 13:4,11; Екл.11:6, Сол. 3:10/

2/ Различни обекти на инвестиции/Екл. 11:1-2/

3/ Подаръци и наследство/Притчи 13:22, 19:14, вж. също Числа 27:1-11, Езек. 46:16/.

Пирамидалните схеми не съответстват на нито едно от гореупоменатите библейски начини за придобиване на блага. Нещо повече, всяка печалба, получена в резултат на сделка във финансовата пирамида, се получава за сметка на други хора и не им принася нищо в замяна. Това всъщност е истинско мошеничество и това е аморално. Освен това финансовите пирамиди са нарушители на втората заповед: „ Да възлюбиш ближния, както себе си“ /Мат. 22:39; Исус цитира от Лев.19:18/. Никой не иска да бъде измамен така, както обикновено мамят финансовите пирамиди.

Някога Исус каза: „ Внимавайте и пазете се от користолюбието, защото животът на човека не се състои в изобилието на имота му“/Лука 12:15/  Стремежът да се вложи капитал, за да се получи доход в никой случай не бива да е свързано с греховните желания подстрекаващи алчността ни. Освен това, в никой случай не трябва да се инвестират пари, без които семейството не може да живее и удовлетвори ежедневните потребности. И накрая, никога не влагайте пари в работа, която вие не разбирате изцяло. Напълно възможно е вие да изгубите парите си, поради собственото си невежество или поради ненужни и непредвидени рискове.

„ С мъдрост се гради къща, И с разум се утвърждава,  И чрез знание стаите се напълват С всякакви скъпоценни и приятни богатства.“ /Притчи 24:3-4/ Мъдрият човек усърдно се труди, неговите разходи не превишават трудовите доходи. Той спестява част от заработените средства за случаи на непредвидими разходи, жертвува щедро, а остатъкът инвестира в бъдещето. Мъдрият човек взема на заем внимателно и поради придобиване на дълготрайни активи негубещи цената си /например недвижими имоти/ и разбира, че всеки дълг трябва да се изплати напълно и на време. За придобиване на богатства е нужно време и търпение, и това богатство трябва да се използва за грижа към семейството, планиране на бъдещето, щедро даване към нуждаещите се, за растежа на Небесното царство.

Независимо от своето материално благоденствие, всеки християнин е длъжен с голяма сериозност да се отнесе към думите на ап. Павел, казани към Тимотей. Този мъдър съвет може да ни предпази от болезнени преживявания и нещастие, причинени от користолюбие, алчност или погрешно разпореждане с пари. Павел пише в 1 Тим. 6:17-19:

На ония, които имат богатството на тоя свят, заръчвай да не високоумствуват, нито да се надяват на непостоянното богатство, а на Бога, Който ни дава всичко изобилно да се наслаждаваме; да струват добро, да богатеят с добри дела, да бъдат щедри, съчувствителни, да събират за себе си имот, който ще бъде добра основа за в бъдеще, за да се хванат за истинския живот.

Така и само така, човек може да покаже своята зависимост от Бога, а също и да прояви мъдрост в разпореждане на средствата, доверени му от Бога.


Преводът на статията се публикува с разрешение на http://www.propovedi.ru



 1* Фил Джонсън, изпълнителен директор на служение „Grace to you” в серията от статии под общото наименование: „Християни и пари“ е изложил библейски аргументи, показващи греховността на хазартните игри. Настоящата статия е посветена на въпроса за финансовите пирамиди, които подобно на хазартните игри, основани на нарушение на четири основни библейски принципа са описани в статията на Фил Джонсън.

**Преди да получи магистърска степен по пастирско служение и магистър по богословие, Джон Рехурек е работил няколко години като финансов съветник в сферата на инвестициите и банковото дело, дипломиран специалист по финансово планиране, а също така е работил и в сферата на търговията с ценни книжа и застраховане. Освен това, той е посветил много време в изучававане на библейските принципи за разпореждане с финансите.

Може би най-тежките последствия от действията на финансовата пирамида се случили в Албания през 1997г. Около две трети от цялото население на страната са инвестирали в финансова пирамида, и когато тя е рухнала, това произвело спонтанен бунт. Правителството подава оставка, а страната едва не затъва в анархия и гражданска война. В резултат на бунта са загинали около 2000 души. Друга финансова пирамида/“МММ“ Русия, ръководена от Сергей Мавроди/ процъфтява в средата на 1990 г, след което рухва, през 2011 отново се възражда и спечелва известна популярност.

2* Това определение за финансова пирамида е дадено на официалния сайт на ФБР. URL: http://www.fbi.gov/scams-safety/fraud/fraud#pyramid  -справка от 17.12.2012/. Сравни още едно определение: /превод от руски уикипедия/ „Финансовата пирамида /е също инвестиционна пирамида/ - начин за осигуряване на доходи на участниците на структурата за сметка на постоянното привличане на парични средства. Доходът на първия участник се изплаща за сметка на вложенията на последващите го участници. В повечето случаи истинският източник на получаване на доход се укрива и се декларира измислен или незначим такъв“. http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A4%D0%B8%D0%BD%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BE%D0%B2%D0%B0_%D0%BF%D0%B8%D1%80%D0%B0%D0%BC%D0%B8%D0%B4%D0%B0

3* Трябва да се има предвид, че общият брой на участниците в пирамидата е равен на броя на участниците на новото ниво и всички предидещи нива, доколкото всеки от старите участници продължава да привлича нови участници на всяко по-ниско ниво.

4* Точното число на участниците трябва да е 13 060 694 016. Но това е само броят на участниците на даденото конкретно ниво. Към него следва да се добавят и участниците от всички предидущи нива.

5* Финансовите пирамиди са нелегални и са забранени от законодателството в много страни: Австралия, Австрия, Албания, Бразилия, Великобритания, Унгария, Германия, Дания, Доминиканска Република, Естония, Иран, Исландия, Испания, Италия, Канада, Китай, Колумбия, Малайзия, Мексико, Непал, Нова Зеландия, Норвегия, Полша, Португалия, Румъния, САЩ, Тайланд, Тайван, Турция, Филипини, Франция, Холандия, Швейцария, Швеция, Шри-Ланка, Южна Африка, Япония.

6* Тази схема е наречена по името на живеещият в Бостън Чарлз Понци, станал популярен чрез използването на подобен метод в САЩ в началото на ХХ в. Той е издал  на инвеститорите запис на заповед с доходност 50% за 90 дни. http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A7%D0%B0%D1%80%D0%BB%D0%B7_%D0%9F%D0%BE%D0%BD%D1%86%D0%B8

Превод: Татяна Иванова