МИТЪТ за СВОБОДНАТА ВОЛЯ, Уолтър Чентри

МИТЪТ за СВОБОДНАТА ВОЛЯ 

Уолтър Чентри

Повечето хора казват, че вярват в свободната воля. Но разбирате ли  какво означава това? Вярвам, че ще намерите голяма доза суеверие по този въпрос. Волята се разглежда като могъща сила на човешката душа, напълно свободна да ръководи живота ни. Но наистина ли е свободна? И в какво е нейната сила?

Митът за истинската свобода

Никой не отрича, че човек има способност да избира между това, което той мисли, говори и върши. Но забелязали ли сте някога жалката слабост на волята ви? Въпреки, че имате възможност да вземете решение, не разполагате със сила за да постигнете целта си. Можете да измислите начин за действие, но не ще имате сила да изпълните намерението си.

Братята на Йосиф го мразеха. Те го продадоха в робство. Бог обаче, използва техните действия, за да го направи управител над тях. Те избраха начин на действие, за да навредят на Йосиф. Но, Бог в своята сила, насочи събитията за добро на Йосиф,  той каза: " Вие наистина намислихте зло против мене; но Бог го намисли за добро " (Битие50:20).

И колко от вашите решения са също така напълно осуетени? Може да изберете да бъдете милионер, но е вероятно Божието провидение да го провали. Или да решите да станете учен, но лошо здраве, неуреден бит или липса на средства могат да попречат на волята ви. Може да изберете да отидете на почивка, но вместо това автомобилна катастрофа да ви изпрати в болница.

Когато казват, че човешката воля е свободна, със сигурност ние не означаваме, че тя определя хода на живота ви. Не вие избирате болестта, скърбите, войните и бедността, които унищожават щастието ви. Нито пък искате да имате врагове. Ако човешката воля е така свободна, както се смята, защо не изберете да живеете вечно? А трябва да умрете. Основните, определящи вашият живот фактори, не зависят от волята ви. Не вие избирате своя социален статус, интелект, цвят на кожата и прочие.

Един трезв поглед към вашият опит ще ви доведе до извода: "Сърцето на човека начертава пътя му, Но Господ оправя стъпките му." (Притчи16:9) Вместо да възхваляваме човешката воля, ние трябва смирено да хвалим Господа, чиито намерения определят живота ни. Както Еремия призна: " Господи, познавам, че пътят на човека не зависи от него; Не е дадено на човека, който ходи, да управя стъпките си " (Ерем.10:23).

Да, може да избирате, което искате и да планирате какво да направите. Но не може да постигнете нещо, което да е в противоречие с намеренията на Бога. Нямате власт да постигнете целите си, освен само това, което Бог дава. Следващият път, когато сте толкова влюбени в собствената си воля, спомнете си притчата на Исус за богаташа. Този богат човек каза: " Ето какво ще направя: ще съборя житниците си и ще построя по-големи, и там ще събера всичките си жита и благата си.  И ще река на душата си: Душо, имаш много блага натрупани за много години; успокой се, яж, пий, весели се. А Бог му рече: Глупецо! тая нощ ще ти изискат душата; а това което си приготвил, чие ще бъде? "(Лука12:18-20). Той беше свободен да има планове, но не бе свободен да ги изпълни.

Митът за моралната свобода 

Но свободата на волята се посочва като важен фактор при вземането на морални решения. Казва се, че човешката воля е свободна да избира между доброто и злото. Но отново трябва да попитаме: свободен  ли е човек в този избор? И как?

Волята на човека  е силата му да избере между алтернативите. Може да изберете да действате в няколко възможни варианта. Имате възможността да насочите своите мисли, думи и действия. Вашите решения не се формират от външна сила, a вътре, от самите вас. Никой човек, не е  принуден да действа против волята си или да казва онова, което той не желае. Вашата воля направлява вашите действия.

И все пак, това не означава, че властта ви да решавате, е освободена от всякакви влияния.  Вие правите всеки един избор въз основа на вашите разбирания, чувства, желания, интереси и предпочитания. С други думи, волята ви сама по себе си не е свободна! Вашият избор се определя въз основа на собствения ви характер. Волята не е независима от вашия характер, а е негов роб. Вашият избор не формира характера ви, но характерът ви направлява вашия избор. Волята ви е доста пристрастена към това, което знаете, усещате, обичате и желаете. Вие винаги избирате въз основа на вашата склонност, в зависимост от състоянието на сърцето си.
Това е само поради причина, че волята ви не е свободна да прави добро. Волята ви е слуга на сърцето ви, а сърцето ви е зло. "И като видя Господ, че се умножава нечестието на човека по земята и, че всичко, което мислите на сърцето му въображяваха, беше постоянно само зло" (Бит 6:5). "Няма кой да прави добро, няма ни един" (Римл.3:12). Няма сила, заставяща човека да греши въпреки волята му, но потомците на Адам, са толкова зли, че те винаги избират злото.

Решенията ви са повлияни от вашето разбиране, и Библията казва на всички хора, че „несмисленото им сърце се помрачи.“ (Римл1:21). Човек може да бъде праведен, само когато той се стреми да има общение с Бога, но, "Няма кой да търси Бога" (Рим. 3:11).  Вашите стремежи жадуват грях, и по този начин не можете да изберете Доброто. Да изберете доброто, това противоречи на човешката природа. Ако изберете да се покорите на Бога, то това ще бъде в резултат на външна принуда. Но ако сте свободни да избирате, това значи, че вашият избор е поробен на собствения ви зъл характер.

Ако пред гладен лъв  поставят пресни месо и зеленчуци, той ще избере месото. Това е така, защото неговата природа му диктува избора. По същия начин стоят нещата и с човека. Човешката воля е свободна от външни сили, но не и от склонностите на човешката природа. Нейният бунт е срещу Бог. Човешките усилия за приемане на решения са свободни да избират каквото човешкото сърце диктува; Следователно, без предварителната работа на Божествената благодат за човека не съществува възможност да направи такъв избор, че да угоди на Бога.

Под термина „свободна воля“, повечето хора имат предвид, че човек по природа е неутрален и, следователно, може да изберете добро или зло. Това просто не е вярно. Човешката воля и цялата човешка природа са насочени и предразположени постоянно само към зло. Йеремия пита: " Може ли етиопянин да промени кожата си, или леопард пъстротите си? Тогава можете да правите добро вие, които сте се научили да правите зло "(Ерем.13:23). Това е невъзможно. Това противоречи на природата ви. По този начин, това прави хората отчаяно да се нуждаят от свръхестествена трансформация  на природата им, иначе тяхната воля ще остане поробена да избира само зло.

Въпреки голямата похвала, която се дава на "свободната воля", ние видяхме, че човешката воля не е свободна, не само по отношение на избора, с който  противоречи на Божиите цели, но също не е свободна да действа противно на собствения си морален характер. Волята ви не определя събитията от живота ви, нито обстоятелствата. Етичният избор не се формира от неутрален ум, а винаги е продиктуван от личността ви.

Митът за духовната свобода

 Въпреки това, мнозина твърдят, че човешката воля прави окончателният избор за духовен живот или духовна смърт. Че тя е напълно свободна да избере вечния живот, предлаган в Исус Христос, или да го отхвърли. Такива казват, че Бог дава ново сърце за всички онези, които по своя воля доброволно са решили да приемат Исус Христос. 

Смята се, че приемането на Исус Христос - е акт на човешката воля. Това често наричат „вяра“. Как е възможно за хората доброволно да дойдат и приемат Господа? Като правило, отговорят на този въпрос така: "Чрез силата на собствената си воля". Но как е възможно това? Исус е Пророк.

За да Го примете, означава да вярвате всичко, което Той казва. В Йоан 8:41-45 Исус даде да се разбере, че сте родени от Сатана, който е баща на злото и мрази истината, придава същото пристрастие на сърцето ви, произлизащо от вашата природа. Затова Христос казва: "А понеже Аз говоря истината, вие не Ме вярвате.." Как може човешката воля да избере да вярва това, което умът мрази и отрича?

Да се приеме Исус, означава още да се приеме като Първосвещеник, да си покорен и разчиташ на Него, Който чрез Своята жертва и ходатайство примири света с Бога. Павел казва, че плътският ум, с който сме се родени, е враждебен на Бога (Римл.8:7). Как може да избегнеш влиянието на човешката природа, която е родена в бунт и враждебност към Бога?  Би било лудост за волята да избере мир с Бога, ако с всичката си плът и кръв тя се бунтува срещу Него.

Да се приеме Исус, означава също, че трябва да Го посрещнем като Цар. Това означава, да изберем да се подчиняваме на всяка една от заповедите Му, да Му се признае правото на власт и  се поклоним пред Неговия престол. Но човешкият ум, емоции и желания, крещят: "Не щем този да царува над нас." (Лука19:14).  Ако цялото ми същество мрази истината, мрази царуването на Христос и мрази мира с Бога, как може да се разчита, че ще приеме Исус? Как е възможно такъв грешник да има вяра?

Не е човешката воля, а Божията благодат е, на която трябва да се благодари за предоставеното на грешника ново сърце. Ако Бог не промени сърцето и не сътвори нов дух на мир, на истина и смирение, човек не може да избере да приеме Исус Христос и вечния живот в Него. И новото сърце трябва да е дадено преди човек да повярва, или човешката воля ще остане безнадежден роб на своята зла човешка природа, дори и по въпроса за обръщението. Исус каза: " Не се чуди, че ти рекох: Трябва да се родите отгоре/изново/ " (Йоан 3:7). Ако Бог не ви новороди, вие няма никога да видите Божието царство.

Прочетете Йоан 1:12-13. Писанието ни казва, че онези, които вярват в Исус, са  „родени не от волята на човека, но от Бога." Както вашата воля не носи отговорност, че сте се родили на този свят, така също не носи отговорност за новорождението ви.  Той е вашият Създател, Комуто трябва да благодарите за живота си, понеже който е в Христос, той е ново създание (2 Кор.5:17).  Кой някога е избрал да бъде създаден? Когато Лазар възкръсна от мъртвите, той отговори на призива на Христос, но той не избра сам/по своя воля/да се върне към живота. Така че, Павел казва в Ефес.2:4-5: " даже, когато бяхме мъртви чрез престъпленията си, съживи ни заедно с Христа (по благодат сте спасени)." Вярата - е първото действие на волята ни като ново създание от Светия Дух. Приемането на Христос е същият жизнен акт както дишането, но трябва първо Бог да даде живот.

Не е чудно, че Мартин Лутер е написал книга, озаглавена „Робството на волята“, която той е считал за един от най-важните свои трактати. Волята е в оковите на злата човешка природа. Вие, които възхвалявате като велика сила свободната воля, сте прилепени към корена на гордостта. Падналият в грях човек е напълно безпомощен и безнадежден. Неговата воля не му дава никаква надежда. Това беше волята на избора на забранения плод, която ни въведе в страдания и нищета. Единствено мощната Божия благодат дава избавление. Тя е Божията милост за спасение. Поискайте от Духа на благодатта и нека Той  сътвори нов дух у вас. 

Източник: http://www.proza.ru/

Превод: Татяна Иванова

ХРИСТОВОТО ВЪЗКРЕСЕНИЕ, Институти на Християнската религия, Жан Калвин

Делото на изкуплението следва от Божията любов; следователно, изкуплението не е причина за любовта

По тази причина Павел казва, че Бог “ни е благословил в Христос с всяко духовно благословение в небесни места; като ни е избрал в Него преди създанието на света” (Еф. 1:3, 4). Тези неща са ясни и съобразени с Писанието, и възхитително съвместяват текстовете, в които се казва, че “Бог толкова възлюби света, че даде Своя единороден Син” (Йоан 3:16); и все пак, че “когато бяхме врагове, бяхме примирени с Бога чрез смъртта на Сина Му” (Рим 5:10). Но за да дадем допълнителна увереност на онези, които искат и потвърждение от авторитета на ранната Църква, ще цитирам един текст от Августин в същия смисъл:

“Необхватна и непроменима е Божията любов. Защото Той ни обикна не едва след като бяхме примирени с Него чрез кръвта на Неговия Син, а ни обикна преди създанието на света, за да можем заедно с Неговия единороден Син да бъдем Божии синове още преди да ни е имало. Нашето примиряване чрез смъртта на Христос не трябва да се разбира така, като че ли Синът ни е примирил, за да може Бащата, Който дотогава ни е мразил, да започне да ни обича, а че вече сме били примирени с Него, Който ни е обикнал, макар да е във вражда с нас поради нашия грях. За истинността на тези две твърдения имаме свидетелството на Апостола, ‘Бог препоръчва Своята любов към нас в това, че когато бяхме още грешници, Христос умря за нас’ (Рим. 5:8).

Следователно Той е имал тази любов към нас дори тогава, когато действувайки във вражда срещу Него, ние сме били слуги на нечестието. Така по чуден и божествен начин Той ни е обичал дори когато ни е мразел. Защото ни е мразел когато сме били такива, каквито Той не ни е направил, и все пак тъй като нашето нечестие не е унищожило Неговото дело във всяко отношение, Той е знаел по отношение на всеки един от нас как едновременно да мрази това, което ние сме направили, и да обича това, което Той е направил.” Това са думите на Августин (Tract in Jo. 110).

“Разпънат”

Самата форма на смърт въплъщава една удивителна истина. Кръстът беше проклет не само в очите на хората, но и чрез постановление на Божия Закон. Така Христос, като увисна на него, подложи Себе Си на проклятие. И така трябваше да стане, за да може цялото проклятие, което поради нашите нечестия ни очаква, или по-скоро тежи върху нас, да бъде отнето от нас и хвърлено върху Него. Законът също съдържаше сянка на това, тъй като ashamot, думата, която се използва за “грях,” се използва също и за жертвите и приносите за грях. Чрез тази употреба на думата Духът иска да покаже, че те са били katarmaton (очиствания), понасящи чрез заместване проклятието, дължимо за греха. Но това, което в Мойсеевите жертви се представя преобразно, в Христос е изявено като първообраз.

За това, за да извърши пълно изкупление, Той направи Своята душа asham, тоест изкупителна жертва за грях (както пророкът казва, Ис. 53:5, 10), върху която биват хвърлени вината и наказанието, и така престават да ни бъдат вменявани. Апостолът заявява това още по-ясно, когато казва, че “за нас направи грешен Онзи, Който не е знаел грях, за да станем ние чрез Него правдата от Бога” (2 Кор. 5:21). Защото Божият Син, макар и чист без всякакво петно, взе на Себе Си позора и безчестието на нашите беззакония, а нас облече в Своята чистота. Той говори за същото нещо, когато казва, че “осъди греха в плътта” (Рим. 8:3), тъй като Бащата унищожи властта на греха, като го пренесе в плътта на Христос.

И така, тези думи показват, че в Своята смърт Христос беше принесен на Бащата като изкупителна жертва; та като е извършено умилостивение чрез Неговата жертва, да престанем да треперим от Божия гняв. Сега е ясно какво има предвид пророкът, когато казва, че “Господ възложи на Него беззаконието на всички ни” (Ис. 53:6); а именно, че тъй като трябваше да очисти замърсяването от греховете, те бяха вменени на Него самия. Кръстът, на който беше прикован, беше символ на това, както Апостолът заявява, “Христос ни изкупи от проклятието на Закона, като стана проклятие за нас; защото е писано: Проклет всеки, който виси на дърво; така че благословението на Авраам да дойде чрез Христос Исус на езичниците” (Гал. 3:13, 14). По същия начин Петър казва, че Той “сам понесе в тялото Си нашите грехове на дървото” (1 Пет. 2:24), и така от самия символ на проклятието осъзнаваме още по-ясно, че товарът, който тежеше върху нас, е поставен върху Него. Но и не трябва да смятаме, че Той самият е бил победен от проклятието, което е понесъл, но като Го издържа, победи проклятието и унищожи цялата негова сила.

И така, вярата вижда оправдание в осъждението на Христос, и благословение в Неговото проклятие. Затова не е без причина, че Павел описва величествено победата, която Христос придоби на кръста, като че ли кръстът, символ на позора, е бил превърнат в победна колесница. Защото казва, че Той изличи написаните постановления, които бяха против нас, бяха враждебни на нас, и ги отмахна, приковавайки ги на Своя кръст: че “като ограби началствата и властите, изведе ги на показ явно, възтържествувайки над тях чрез Него” (Кол. 2:14, 15). Не трябва да се чудим на това; защото както един друг апостол заявява, Христос “чрез вечния Дух принесе Себе Си без недостатък на Бога” (Евр. 9:14), и от това идва преобразяването на кръста в нещо, което е противно на неговото естество. Но за да могат тези неща да се вкоренят дълбоко и да обитават в най-вътрешните части на сърцето ни, трябва никога да не изпускаме от поглед жертвата и изкуплението.
Защото ако Христос не беше станал жертва, не бихме имали сигурната увереност, че Той стана “apolustrosis, antilutron kai hilasterion,” наш заместител, откуп и умилостивение. И затова когато Писанието обяснява начина на изкуплението, то винаги споменава за кръвта; макар че проливането на Христовата кръв беше не само за умилостивение, но също действува като очистване на нашата мръсотия.

“Умря и беше погребан”

Нататък Изповедта споменава, че Той “умря и беше погребан.” Тук отново е необходимо да размислим как Той ни замести, за да плати цената за нашето изкупление. Смъртта ни е държала под своя хомот, но той вместо нас подложи Себе Си под нейната власт, за да ни освободи от нея. Апостолът говори именно за това, когато казва, “за да вкуси смърт за всеки човек” (Евр. 2:9). Като умря, Той предотврати нашата смърт; или (което е същото) чрез Своята смърт изкупи нашия живот (виж Калвин в Psychopann.). Но Той се различава от нас в това, че като позволи да бъде подчинен на смъртта, това не стана така, че да бъде погълнат в нейната бездна, а за да я унищожи, както тя иначе би ни унищожила; Той не позволи да бъде така подчинен, че да бъде смазан от нейната сила; събори я, когато тя вече беше надвиснала над нас и вече тържествуваше, като че вече ни е погълнала.

Накратко, Неговата цел беше “да унищожи чрез смъртта този, който има властта, тоест дявола, и да избави всички онези, които поради страха от смъртта през целия си живот са били подчинени на робство” (Евр. 2:14, 15). Това е първият плод, който Неговата смърт произведе за нас. Друг плод е, че чрез общението с Него Той умъртвява нашите земни части, за да не могат те след това да се изявяват в действие, и убива стария човек, за да не може след това той да се изправя наново и да ражда плод.

Нещо повече, следствието от Неговото погребение е, че ние като Негови съучастници сме погребани за греха. Защото когато Апостолът казва, че ние сме присадени в подобие на Христовата смърт и сме погребани с Него за греха, че чрез Неговия кръст светът е разпънат за нас и ние за света, и че сме мъртви с Него, той не само ни увещава да изявяваме примера на Неговата смърт, но и заявява, че тя има действие, което трябва да се вижда във всички християни, ако не искат да направят Неговата смърт безплодна и безполезна. Така в смъртта и погребението на Христос пред нас се представя едно двойно благословение, а именно, избавление от смъртта, под която сме били заробени, и умъртвяване на нашата плът (Рим. 6:5; Гал. 2:19; 6:14; Кол. 3:3).

(Обяснение на учението за слизането в ада, 8-12)
“Слезе в ада”

Тук не трябва да пропускаме слизането в ада, което не е никак маловажно за извършването на изкуплението. Защото макар да е видно от писанията на древните Бащи, че тази точка, която сега е част от Изповедта, преди не е била така използвана в църквите, все пак при обобщение на учението трябва да й отделим място, тъй като съдържа неща с голяма важност, които в никакъв случай не трябва да бъдат пренебрегвани. Всъщност някои от древните Бащи не я пропускат, и от това можем да си направим извода, че тъй като е била вложена в Изповедта след един значителен период от време, тя е започнала да се употребява в Църквата не веднага, а постепенно. Поне това е безспорно, че тя е била в съгласие с общоприетия възглед на всички вярващи, тъй като няма нито един от Бащите, който да не споменава слизането на Христос в ада, макар и да го обясняват по различни начини. Но няма голямо значение от кого и по кое време е въведена тя.

Главното нещо, на което трябва да обърнем внимание в Изповедта, е, че тя ни дава наистина цялостно обобщение на вярата, като не съдържа нищо друго освен това, което е извлечено от непогрешимото Божие Слово. Но ако все още има някакви пречки пред това да бъде признато значението на Изповедта, след малко ще стане ясно, че мястото, което тя заема в обобщението на нашето изкупление, е толкова важно, че пренебрегването й силно съкращава ползите от Христовата смърт. Все пак има някои, които смятат, че тази част не съдържа нищо ново, а е само повторение с различни думи на това, което преди се каза относно погребението, като думата Ад (Infernis) често се използва в Писанието за гробница. Аз признавам истината на това, което те твърдят относно честата употреба на infernos за гробница; но не мога да приема техния възглед по две очевидни причини.

Първо, каква е тази глупост, след като едно нещо е обяснено без трудности с ясни и недвусмислени думи, след това да го правим по-трудно, вместо да го осветляваме, като го обличаме в неясни думи? Когато два израза с един и същи смисъл, са поставени заедно, втория трябва да обяснява първия. Но какво обяснение е да се каже, че изразът “Христос беше погребан” означава “слезе в ада”? Моята втора причина е невъзможността да се промъкне подобно излишно повторение в този кратък документ, в който основните положения на вярата са изложени обобщено с възможно най-малкия брой думи. Нямам съмнения, че онези, които внимателно преценяват този въпрос, ще се съгласят тук с мен.

Христос в подземния свят?

Други тълкуват това различно, а именно, че Христос е слязъл при душите на Патриарсите, които са починали под Закона, за да обяви завършването на изкуплението и да ги изведе от затвора, в който са били затворени. В подкрепа на това те изкривяват текста в Псалмите, “Защото разби медните порти, и железните лостове сломи” (Пс. 107:16); а също и текста в Захария, “Изведох затворниците ти от безводния ров” (Зах. 9:11). Но тъй като псалмът предсказва освобождението на онези, които са били пленници в далечни страни, а Захария, като сравнява Вавилонския плен, в който народът е бил хвърлен, с дълбок безводен кладенец или бездна, в същото време заявява, че спасението на цялата Църква е избавление от дълбока яма, не зная как става така, че потомството си въобразява някаква подземна пещера, на която те дават името Limbus.

Макар тази басня да има подкрепата на велики писатели, и днес също е сериозно защитавана от много хора като истина, тя не е нищо друго освен басня. Да извличаме от нея извода, че душите на мъртвите са в затвор, е детинско. И каква е причината, поради която душата на Христос трябва да слезе там долу и да ги освободи? Аз наистина признавам, че Христос ги освети чрез силата на Своя Дух, като има даде способност да осъзнаят благодатта, която те са виждали само отдалеч в това, което е било изявено на света. И към това можем основателно да приложим текста от Петър, където той казва, че Христос “отиде и проповядва на духовете в тъмницата” (или по-скоро, “стражевата кула”) (1 Пет. 3:19).

Целият смисъл на текста е, че вярващите, които са починали преди Христос, са съучастници заедно с нас в същата благодат; защото той възвишава силата на Христовата смърт, като показва, че тя достига дори до мъртвите, като благочестивите души веднага виждат това пришествие, което искрено са очаквали; докато от друга страна, нечестивите още повече биват убедени, че са напълно изключени от спасението. Макар че текстът в Петър не е съвършено изчерпателен, не трябва да го тълкуваме така, като че ли той не прави никаква разлика между праведните и нечестивите; той само иска да покаже, че смъртта на Христос е била изявена на всички.

“Слизането в ада” е израз за духовното мъчение, което Христос понесе заради нас

Но ние трябва да търсим и извън Изповедта на вярата сигурно свидетелство за слизането на Христос в ада; и Божието Слово ни дава свидетелство, което е не само благочестиво и свято, но и изпълнено с превъзходна утеха. Ако Христос беше понесъл само телесна смърт, това нямаше да постигне нищо. За да застане между нас и Божия гняв, и за да задоволи Божието праведно осъждение, Той трябваше да почувствува цялата тежест на Божието възмездие. Откъдето също следва, че Той трябваше да се срещне лице в лице със силите на ада и ужасите на вечната смърт.

По-горе цитирахме от Пророка, че “върху Него дойде наказанието за нашия мир,” че “беше бит поради нашите беззакония,” че “понесе нашите немощи”; изрази, които показват, че като застъпник и поръчител за виновните, и подложен на осъждение, Той понесе и плати всички наказания, които трябваше да бъдат нанесени върху тях, като единственото изключение е, че болките на смъртта не можаха да Го задържат. Затова няма нищо странно, когато се казва, че Той слезе в ада, тъй като понесе смърт, която гневният Бог нанася върху нечестивите.

Произволно и смешно е да се спори, че по този начин се извращава редът, тъй като е невъзможно едно събитие, което предшествува погребението, да бъде поставено след него. Но след като обяснява какво Христос понесе пред очите на хората, Изповедта правилно добавя невидимото и необхватно осъждение, което Той понесе пред Бога, за да ни научи, че не само тялото на Христос беше дадено като цена на изкуплението, но има и по-велика и по-превъзходна цена – Той понесе в душата Си мъченията на осъдения и изгубен човек.

Защита на това обяснение от текстове в Писанието

В този смисъл Петър казва, че Бог възкреси Христос, “като развърза болките на смъртта, понеже не беше възможно да бъде държан Той от нея” (Деян. 2:24). Той не споменава само смъртта, но казва, че Божият Син понесе болките, причинени от Божието проклятие и гняв, които са източник на смърт. Би било твърде малко нещо да умре без да се страхува от болки, и като на шега да премине през смъртта. Именно в това е истинското доказателство за безграничната милост, че Той не се отдръпна от смъртта, от която така много се страхуваше. И не може да има съмнение, че в Посланието към Евреите Апостолът ни учи на същото нещо, когато казва, че Той “беше послушан в страха Си” (Евр. 5:7). Някои вместо “страх” използват дума, означаваща благоговение или смирение, но както от естеството на нещата, така и от начина на изразяване е очевидно колко неуместно е това.

Когато Христос се молеше на висок глас и със сълзи, беше чут в страха Си, не за да бъде освободен от смъртта, а за да не бъде погълнат от нея като грешник, макар и да застане пред нея като представител на грешниците. И определено никаква бездна не може да бъде по-ужасна от това да чувствуваш, че си изоставен и отхвърлен от Бога, и че Той не те чува, когато Го призоваваш, като че ли предварително е замислил Твоето унищожение. Христос беше така отхвърлен, че в дълбочината на Своето страдание беше принуден да възкликне, “Боже Мой, Боже Мой, защо си Ме оставил?”

Възгледът на някои хора, че тук Той изразява мнението на другите, а не Своето собствено убеждение, е доста невероятно; защото е очевидно, че думите излязоха от мъките на най-вътрешните части на душата Му. Ние обаче не намекваме, че Бог някога е бил враждебен или гневен към Него. Как би могъл да бъде гневен към Своя възлюбен Син, в Когото благоволи душата Му? Или как Христос би могъл да умилостиви Бащата чрез Своето застъпничество, ако Бащата беше враждебен към Него? Но ние казваме, че Той понесе тежестта на Божия гняв, та поразен и наскърбен да преживее всички удари на един гневен Бог, Който възмездява. Затова Хиларий твърди, че на това слизане в ада ние дължим нашето освобождение от смъртта. Той не отстъпва от този възглед и в други текстове, както когато казва, “Кръстът, смъртта и адът са нашия живот.”

И отново, “Божият Син е в ада, но човекът бива върнат в небето.” И защо да цитирам свидетелството на един отделен писател, когато един Апостол твърди същото нещо, заявявайки като плод от победата това, че Христос освободи “онези, които поради страха от смъртта през целия си живот са били подчинени на робство” (Евр. 2:15)?
Затова Той трябваше да победи страха, който непрестанно мъчи и тормози сърцата на всички смъртни; а Той не можеше да направи това без борба. Нещо повече, след малко ще видим с още по-голяма яснота, че Неговите скърби не бяха обикновени скърби, тъй като не бяха следствие от някаква обикновена причина. Така като влез в борба със силата на дявола, страха от смъртта и болките на ада, Той спечели победа и възтържествува, така че сега ние не се страхуваме от онези неща, които нашият Княз е унищожил.

“На третия ден възкръсна от мъртвите”

Следва възкресението от мъртвите, без което всичко, което казахме дотук, ще бъде напразно. Защото като виждаме, че в кръста, смъртта и погребението на Христос не се вижда нищо друго освен слабост, вярата трябва да отиде отвъд тях, за да може да има пълна сила. Затова, макар че в Неговата смърт имаме действително извършване на спасението, защото чрез нея биваме примирени с Бога, Неговата справедливост е задоволена, проклятието е премахнато и наказанието е платено; все пак не чрез Неговата смърт, а чрез Неговото възкресение се казва, че сме новородени за жива надежда (1 Пет. 1:3); защото както Той като възкръсна победи смъртта, така победата на нашата вяра се състои само в Неговото възкресение. Нейното естество е изразено по-добре в думите на Павел, “Който беше предаден за прегрешенията ни, и възкресен за оправданието ни” (Рим. 4:25); тоест той казва, че чрез смъртта на Христос беше премахнат грехът, а чрез Неговото възкресение беше обновена и възстановена правдата.

Защото как би могъл чрез смърт да ни освободи от смъртта, ако беше погълнат от нейната сила? Как би могъл да постигне победа за нас, ако беше паднал в борбата? Така нашето спасение може да бъде разделено между смъртта и възкресението на Христос: Чрез първото грехът беше премахнат и смъртта унищожена; чрез второто правдата беше възстановена и животът обновен; а силата и действието на първото ни биват подарени чрез второто.

Така Павел твърди, че Христос е изявен като Божий Син чрез Своето възкресение (Рим. 1:4), защото именно тогава Той изяви тази небесна сила, която е едновременно ярко изявление на Неговата божественост, и сигурна подкрепа на нашата вяра; както също на друго място учи, че “макар да беше разпънат в немощ, пак живее чрез Божията сила” (2 Кор. 13:4). В същия смисъл, като говори в друг текст за съвършенството, той казва, “За да познавам Него и силата на Неговото възкресение” (Филип. 3:10). Незабавно след това добавя, “за да бъда съобразен със смъртта Му.” В съвършено съгласие с това е текстът в Петър, че Бог “Го възкреси от мъртвите и Му е дал слава, така че вярата и надеждата ви да бъдат в Бога” (1 Пет. 1:21). Не че вярата, основана само върху Неговата смърт, е колеблива, но че божествената сила, чрез която Той подкрепя нашата вяра, е най-ясно изявена в Неговото възкресение.

Затова нека да помним, че когато се споменава само Неговата смърт, в това се включа и всичко, което се отнася и за Неговото възкресение, и същият принцип трябва да се спазва и за възкресението тогава, когато то се споменава без смъртта, а именно, че то включва всичко, което се отнася за смъртта. Но тъй като чрез възкресението Той спечели победа и стана възкресението и живота, Павел основателно твърди, че “Ако Христос не е бил възкресен, напразна е вашата вяра, вие сте още в греховете си” (1 Кор. 15:17). Така в друг текст, като намира утеха в смъртта на Христос против ужасите на осъждението, той продължава, “Христос, Който умря, а при това и беше възкресен от мъртвите, Който е от дясната страна на Бога, и Който ходатайствува за нас” (Рим. 8:34).

И така, както вече обяснихме, че умъртвяването на нашата плът зависи от нашето съединяване с кръста, така също трябва да разбираме, че от Неговото възкресение идват съответните ползи. Както Апостолът казва, “както Христос беше възкресен от мъртвите чрез славата на Бащата, така и ние да ходим в нов живот” (Рим. 6:4). По същия начин в друг текст, от това, че сме мъртви в Христос, той заключава, “Умъртвете частите си, които действуват на земята” (Кол. 3:5); а от нашето съвъзкресяване с Христос заключава, “търсете онова, което е горе, където седи Христос отдясно на Бога” (Кол. 3:1).

С тези думи ние не само сме подтиквани от примера на възкресения Спасител да следваме новия живот, но и сме учени, че чрез Неговата сила сме обновени в правда. От това следва и трета полза, че като залог то ни уверява в нашето възкресение, чието сигурно представяне виждаме в Неговото възкресение. Тази тема е разгледана подробно (1 Кор. 15).
Но между другото трябва да се отбележи, че когато се казва, че Той е “възкръснал от мъртвите,” тези думи изразяват истинността едновременно на Неговата смърт и възкресение, което означава, че Той умря от същата смърт, от която другите хора умират естествено, и придоби безсмъртие в същата смъртна плът, която беше приел.
"Институти на християнската религия", Жан Калвин, Книга II, глава 16- Как Христос изпълни служението на Изкупител в придобиването на нашето спасение. Смърта, Възкресението и Възнесението на Христос, , & 13-2

превод Божидар Маринов (от английския превод на Хенри Бевъридж от 1599)

Източник: http://bgrecon.commentary.net/bgrecon/Calvin/jcicr/index.htm

"Ето, Вашият Бог" - Преосмисляйки Богът на Библията

https://www.youtube.com/watch?v=QPwQco5AKHg

Ето, Нашият Бог! Над всички и всичко! Това е, което трябва да знаем и това е, което сме изгубили днес е, представа за това Кой е Той! Най голямата ни цел е да преследваме Него и знанието за Неговият Син и Великото дело, което Той извърши на Голгота! Глад за Господа! Той е личност, а ние имаме неописуема нужда от Неговата святост и връзка със самият Него!

Превод: Илия И. Маринов

Историята на един преуспял човек

В съвременните евангелски църкви все по-рядко звучат класическите химни, които са вдъхновявали християните от преди десетилетия и столетия. Не приемам идеята, че ако се създава хубава нова музика, тя трябва да измества напълно старата, както ме отблъсква и другата крайност - само 'ретро' и пълно отрицание на новото. Но това не е темата, по която Искам да споделям мисли.

Искам да говоря за един преуспял човек.
Йоан казва:

Възлюбений, молитствувам да благоуспяваш и да си здрав във всичко, както благоуспява душата ти.
(3 Йоаново 1:2)

Ще споделя за човек, за когото това пожелание се е изпълнило. Името му е се Хорейшио Спафорд. Той бил известен чикагски адвокат с отлична репутация и добри доходи. Семейството му било пример за християнско семейство - с много любов и преданост той и съпругата му отглеждали петте си деца - син и четири дъщери. Това обаче не е приказка или холивудски филм. Хорейшио наистина преуспявал, но не всичко вървяло гладко. През 1871г. единственият му син починал. Вероятно бащата казвал многократно на Бог 'ЗАЩО', а може би тихо с жена си преживявали скръбта - не знам със сигурност, но знам, че това е било рана, останала да боли до края на живота му.

Минали няколко месеца. Дали те са били достатъчно Хорейшио да започне да се усмихва, също не знам. След тях се случило нещо, което останало в историята - Големият Чикагски пожар от 1871 г. Това е един от най-известните пожари, почти колкото онзи, дето Нерон подпалил и обвинил християните. В пожара изгорели всички имоти на богатия адвокат Спафорт. То било нещо като разорение, трябвало да се започне от нулата. Можем да си представим кошмара, който преживяло семейство Спафорд - никой не би искал да е на тяхно място.

Йов в подобна ситуация заявил:

И рече: Гол излязох из утробата на майка си; гол ще и да се върна там. Господ даде, Господ отне; да бъде благословено Господното име.
(Йов 1:21)

Спафордови вероятно  си казали нещо подобно.
Хорейшио бил наистина добър адвокат и успял бързо да се съвземе финансово. Две години по-късно семейството му решило да замине на пътешествие в Европа. Неотложни дела в бизнеса обаче забавили Хорейшио и в последния момент се наложило да се забави. Той изпратил жена си и дъщерите си с обещание да тръгне след няколко дена.
На 22 ноември 1883 година корабът, на който пътувала съпругата му и децата му, претърпял корабокрушение. Когато докарали оцелелите в Европа, Анна Спафорт изпратила знаменателна телеграма на съпруга си: 'Saved alone. what shall I do?'. Тоест, 'Само аз се спасих. Какво да правя?'.
Хорейшио бил смазан и това, което му оставало, било да отиде да прибере съпругата си. Вече нищо друго нямало значение. Минавайки покрай мястото, където загинали децата му, той написал знаменателната песен It Is Well.
На български тази песен се пее все още, макар все по-рядко. Преводът на песента е почти буквален и запазва смисъла напълно.

1.Мир сладък ли като река ме пои,
ил' скръб кат' вълна ме круши,
Христе, Ти ме учиш да казвам смирен:
„Все добре, все добре е за мен!
Припев:
Все добре е за мен,
все добре, все добре е за мен!
2. Дали в изкушения, или сред беди -
мен вяра гореща крепи! Христос за мен,
слабий, бе зверски сразен и кръвта Си
проля зарад мен!
3. Грехът ми - о, радост в таз мисъл
живей -грехът ми, изцяло отнет, виси
там на кръста, с Христа прикован, а
живот, радост, мир са за мен!
4. Исусе, нек' скоро изправен при Теб,
аз видя лице със лице как царството Си
управляваш Ти сам, че за мен по-добре
ще е там! По-добре ще е там! Да, за мен
по-добре ще е там!

Мистър Спафорд загубил всичко, но запазил вярата си. Мисис Анна Спафорд също. Те успяли. Малко хора успяват като тях, подложени на подобни изпитания. Вместо да останат в Чикаго и да плачат над снимките на децата си, те заминали в Светите земи - мястото, на което сега е държавата Израел. Там те говорели Божието Слово на евреи и араби до края на живота си. Знам, че ако устоя, един ден със сигурност ще видя Спафордови в Божието Царство.

... Но не се срамувам; защото зная в Кого съм повярвал, и съм уверен, че Той е силен да опази до оня ден онова, което съм му поверил.
(2 Тимотей 1:12)

ЧУДЕСА, ИЗЦЕЛЕНИЯ и ЕЗИЦИ -2-ра част, Джон МакАртър

ЧУДЕСА, ИЗЦЕЛЕНИЯ и ЕЗИЦИ

 Джон МакАртър

2-ра част

Трето, ние стигнахме до въпроса относно дарбата за  говорене на  езици и тълкуване на езици. Ще разгледаме  двете дарби заедно, защото няма да отделим много време, а само няколко библейски мисли.

В тази връзка бих искал да насоча вниманието ви към няколко точки, а именно: В какво се състоеше дарбата езици, и каква е нейната употреба?

На първо място, дарбата чужди езици, както се нарича в нашия превод на Библията, трябва да се разглежда като дарба на чуждестранни езици. Думата "език" glōssa в оригиналния гръцки е традиционната историческа дума за език. И няма никакво друго значение, освен език като средство за комуникация. Тази дарба се състои в дадената способност от Святия Дух да се говори на чуждестранен език. Тя е едно от чудесата, които Бог e използвал като знак за потвърждаване на Словото.

Най-важното нещо, което се случи в Деяния 2 беше проповядването на Петър, нали? Една велика проповед. И в резултат от тази проповед  се покаяха 3000 души... Но кое послужи за потвърждение  на истинността на думите на Петър, че са от Бога? Кое ги накара да повярват? Това, че дошлите от различни страни хора, говореха за великите Божии дела на тяхните родни  езици. Това бе потвърждаващата дарба. Тя бе адресирана към невярващите.

Тя сочеше само на проповедта. Тази дарба никога не е била дадена сама за себе си. Говоренето на чужди езици е насочвало вниманието на хората към проповедта. Дарбата  е била знамение, за да чуят проповедта. В противен случай, как да знаят, че тази проповед е от Бога? От друга страна, виждайки това чудо, те са  могли да очакват случващото се по-нататък. След говоренето на езици, Петър стана и им проповядва Словото. И когато той се изправи и им проповядва, те си казаха: „О! След това чудо трябва да приемем, че това е Божието послание.“ И повярваха около 3000.

Нека направим и следващата стъпка. За кого бяха знамение чуждите езици? Само за...за юдеите. Те не са имали никаква стойност за езичниците. В Деяния глава 2, езиците са за да се обърнат юдеите. В Деяния глава 10 - "И обрязаните вярващи дошли с Петър, се смаяха". В цялата книга Деяния, където  има езици, присъстват юдеи. За езичниците тази дарба е без значение.

До тук, можем да направим два извода. Тази дарба не е за вярващите. Така също не е имала значение и за езичниците. Затова погледнете съвременното движение, където мнозинството езичници – християни,  говорят един на друг езици. Това е в пълен разрез с Божието Слово.

Нека обясня какво имам предвид. Отворете 1 Коринтяни, глава 14, стих 21. Там се казва: "В закона е писано ...". И апостол Павел им цитира от Стария завет, Исая 28:11. "В закона е писано Чрез другоезични човеци и чрез устните на чужденци ще говоря на този народ; и нито така ще Ме послушат", казва Господ.; " Обърнете внимание на думите "този народ". От контекста на книгата на Исая следва, че става дума за народа на Израил. Така че, Бог казва: "Ще говоря с Израил, но на други езици и с други уста. Аз ще говоря с Израил с чудото на устата. " Ето какво казва той: " Чрез другоезични човеци и чрез устните на чужденци ще говоря " с Израил.

Това е целият смисъл на чуждите езици. Това е знамението за Израил. Съчетанието: "този народ" - се отнася до народа на Израил. Сега прочетете стих 22: "Прочее, езиците са белег." Езиците са знамение. Каква е ролята на знамението? Винаги да сочи към нещо друго. В този случай, знамението сочи към Евангелието. Но да прочетем внимателно по-нататък: "Не е за вярващите." Езиците никога не са били предназначени за вярващите. Те не са имали никакъв смисъл за вярващите.

Това е бил  целият проблем в Коринт. Те превъзнасяли езиците, издигайки тази дарба в ранг на нещо особено важно, бъркайки го с пророчествата на оракулите и така сами са се поставили близко до езическото поклонение. Тълкуването е било придружено с екзалтирано говорене. По този начин в  Коринтската църква е царяла пълна бъркотия,  и в посланието си Павел се опитва без напълно да елиминира езиците да се справи с проблема, защото вътре в църквата е продължавало да има много евреи.

Той е знаел, че в някои случаи дарбата  ще се използва, за да се потвърди Словото пред невярващия  юдеин. И изправяйки ситуацията, Павел казва: "Погледни внимателно, на първо място, тя не е знамение за вярващите“. Какво обаче се случва днес в обществата, където се практикуват  езици? Ако не започнеш  да говориш на езици, не си истински християнин. По-точно си наполовина християнин, християнин, но не напълно. Разбира се, не бива да казвам "истински" или "неистински". Това би било неточно. Но, те казват,  че не си преживял в пълнота истинската вяра. И в резултат на това, много християни започват да говорят един на друг на езици, въпреки, че за това те нямат основание, тъй като имат вече пълното откровение от Бог и то е в тази Книга.

Когато Христовото слово се всели богато във вярващите , това означава, че са изпълнени със Святия Дух,  ще могат да преминат през всичко,  което Бог желае. Във всеки случай, с това разбираме, че трябва всичко да изпитваме чрез Писанието, и да го разглеждаме в светлината на Божието Слово. 

Така, цитирайки Исая 28:11, виждаме, че знамението се отнася специално до Израил. Но да  продължим нататък, стих 22: ". Прочее, езиците са белег не за вярващите, а за невярващите" Кои са тези невярващи? - Невярващите юдеи. Но, Павел предлага да се проповядва, тъй като "пророчеството не е за невярващите, а за вярващите." В действителност, той казва на коринтяните, че те не се нуждаят от някакви особени преживявания, а се нуждаят от доктрина. Това беше проблемът им.

Сега, погледнете стих 23. Ако не го разгледате внимателно, на пръв поглед може да изглежда напълно объркващо "И тъй, ако се събере цялата църква." Да видим какво се е случило в Коринт. Всички християни, всички вярващи се събирали на едно място. Павел продължава: " и всички говорят на непознати езици." В църквата в Коринт постоянно се говорели други езици. Впрочем, голяма част от тези звуци не е било език, а нечленоразделна реч. За това ще говорим малко по-късно.

"и влязат хора прости или невярващи, не ще ли кажат, че вие сте полудели?" - пита Павел. Може да се очудите, че "това вече няма никакъв смисъл." В действителност, в стих 22 се казва: "езиците са белег за... невярващите". И в стих 23, Павел казва,  ако „влязат хора прости или невярващи, не ще ли кажат, че вие сте полудели?" Каква е разликата?

Разликата е следната: Езиците са знамение за невярващите юдеи. Но, Коринт – не е юдейски град. А какъв е? Той е гръцки, езически град. И проблемът е, че когато в църквата влизали невярващите езичници, те не са разбирали какво се случва.

Щели са да видят нещо, което Бог е предназначил за евреите, а не е било предназначено за езичниците. Това е имал предвид Павел. Той казва, че това може да доведе до много нежелани последици, когато коринтяните правят всичко това и при тях дойдат невярващи езичници. Ще ви илюстрирам това. Имаме съседка, която живее в съседната до нас къща. Много пъти сме опитвали да говорим с нея и съпруга й за Христос. Жена ми е говорила с нея. Посетихме я в болницата. Тя бе получила масивен инфаркт, молихме се заедно. Говорихме й много за Бога, обясних й Евангелието.  Положихме много усилия, за да ги доведем до Христос. Те са достатъчно религиозни, а обикновено да се работи с такива хора е особено трудно. Трудно им е да дойдат до Христа, защото са много религиозни, много добри хора. Ние сме общували често, молили сме се много. Отговоряхме на техните въпроси, предлагайки им записи, радио- и телевизионни програми,  религиозна литература.

Един ден, съседката напълно разстроена дойде при жена ми и каза: "Аз трябва да говоря с теб сериозно. Една жена ме заведе на някакво събрание. Там е лудница." Жена ми се опита да разбере какво се е случило.

Оказа се, че друга жена завежда нашата съседка, невярваща езичничка на събрание с говорене на езици. След като постоява там тя решила, че е попаднала в лудница. Но, този случай затвори вратата на възможността ни да я доведем до Христос.

Сега тя има мнение за всички вярващи, че не са с ума си, понеже тези, с които се е запознала на онова събрание, са призовавали името на Христос, носили са на събранието Библията си, и са провели събранието си в голяма степен така, както и ние го правим. Затова е решила, че ние заедно с тях принадлежим към една и съща категория  луди. Разбира се, тя ни обича, така че не отива толкова далеч. Но в съзнанието й е установена твърдо идеята, че хората от онова събрание не са с ума си.

 За същото говори и апостолът. Тази дарба никога не е бил предназначена за езичниците. Това е било дарба, дадена в определен момент от Бог специалнo за юдеите.


Възлюбени, отбележете си; ясно е от Писанието, че дарбата чужди езици е предназначена за евреите. Това е ясно. С това, не може да се спори. И това не е само мое мнение. Това го казва Божието Слово. И ако в 70-та година Бог е унищожил Ерусалим, и е спрял да говори на евреите, и се е обърнал към езичниците, то езиците трябва да са престанали, защото Бог е спрял да дава специални знамения на Израил. Нали така?

И все пак, какво направи временно Той на Израил? Остави евреите и ... и им затъмни очите. Към днешно време, знаменията за Израил са прекратени, затова е прекратено и това знамение за Израил. И ако този белег е престанал да съществува за Израил, то няма повече никаква необходимост да се появи сега отново. Той трябваше да спре.

 Какво искам да кажа с това? Стремим се да докажем всички тези истини чрез Писанието. Но, какво имаме днес? Тази дарба е превъзнесена на база изваждане извън контекст на стих 20, който казва: " Братя, не бивайте деца по ум, но, бидейки дечица по злобата, бивайте пълнолетни по ум.". Незрялост е, когато се пренебрегва  целта, за която една дарба е дадена и използването й с друга цел или дори изопачаването й.

Тази дарба е имала ясна Божия цел. Тя винаги е била предназначена само за невярващите. Не е имала никакво значение за назидание за членовете на Тялото Христово, никога не е имала въздействие върху тялото, а е въздействала само на невярващите всред юдеите. И всеки път, когато видите използването на дарбата в Новия Завет, в тези епизоди присъстват юдеи. И тъй като те не са били част от Коринтската църква, прилагането на тая дарба се осъжда от Павел. Все пак, Бог е позволил тя да съществува там, , тъй като е имало огромно движение на юдейско население вътре и вън от Коринт - тогавашен търговски център.

Прочетете Деяния 18. В Коринт са живяли много юдеи, така че тази дарба е била необходима там. Заради тях, е могло напълно адекватно да се използва там. Но, се е  злоупотребавало твърде много с тази дарба,особено,  след като мнозина от коринтяните са излезли от оракулите. Именно оракулите и прорицателите говорят в състояние на екстаз. Това екстатично говорене е било част от системата на езическото поклонение. Наскоро, историци проведоха изследвания на тази тема. Оракулите са говорили  в състояние на екстаз на непознати езици, които наричали "езиците на боговете." Коринтяните са въвели тази система, и са довели до още по-голямо объркване. И Павел с любов се е опитвал да изправи ситуацията.

Искам да добавя още нещо. Дарбата винаги е означавала съществуващ говорим език. Възможно е, той да е чужд за говорителя, но трябва да е един от реално съществуващите езици. За това има много основания. Във 2-та глава на Деяния на апостолите се използва думата «glōssa», което означава "езици" с последвано  изброяване на тези езици. Четем, че представителите на различни нации: "партяни, мидяни и и еламити и жители на Месопотамия, Юдея и Кападокия, Понт и Азия, Фригия и Памфилия, Египет и онези страни от Ливия, които граничат с Киринея, и посетители от Рим –и юдеи и прозелити, критяни и араби,“ са заявили:  „ ние ги слушаме да говорят на нашите  езици за чудесните Божии дела "(Деяния 2: 9-11). Също така, в 1 Коринтяни е употребена думата «Gene, genos», което означава "типове езици", от думата “genus” (ген, генетика). Това са видове, разнообразие на езици, а не разнообразие на безсмислици. Безмислиците са просто безмислици. Дарбата  следва да бъде или език, или езикови групи.

По-нататък, в стих 10 Павел казва, "друг да тълкува езици." Гръцката дума «hermēneia», означава "превод на езици." Дарбата трябва да бъде истински говорим език. В 1 Коринтяни 14: 7 Павел казва, че езикът трябва да има числена и граматическа структура. Той пише: "Даже бездушните неща, като свирка или гъдулка, когато издават глас, ако не издават отличителни звукове, как ще се познае това, което свирят със свирката или с гъдулката?" Но на практика, това не е нищо друго освен бръщолевене или мучене. Коринтяните бяха извратили същността на тази дарба. Павел казва, че такава реч е нечленоразделна, това дори не е език, и е невъзможно да се преведе.

Всичко това, в никакъв случай не трябва да се изплъзва от вниманието ни. От гледна точка на модерната лингвистика нека разгледаме съвременното движение на тези, които говорят езици. Да допуснем, че това все още е реален език. Има много материали по темата, но аз бих предложил да се запознаете със свидетелството на един човек.

Само една мисъл. Наскоро, през 1972 г., излезе книга, наречена "Човешки и ангелски езици". Неин автор е професорът по лингвистика в университета на Торонто, Канада Уилям Самарин.  William Samarin Той е истински експерт в областта на лингвистиката. Получил е докторска степен именно за лингвистични изследвания. Самарин е израснал в САЩ, в руско-молоканска общност, където активно се е практикувало говоренето на езици.

Още като дете той е слушал когато са говорили на езици. Накрая решава да изследва това явление като прекарва по-голяма част от живота си в това проучване. Ето какво пише: "В последните пет години съм участвал в събранията в Италия, Холандия, Ямайка, Канада и Съединените щати. Гледах традиционните петдесятници и нео-петдесятници* [*ново движение, което се наблюдава при всички деноминации от 1960 - Дж.МакАртур]. Присъствах на малки събирания в частни домове и на оживени публични събрания; Виждал съм тези културни различия, присъщи за Бронските пуерториканци, хващащите змии в Апалачите и руските молокани в Лос Анджелис и други афро-ямайски култове в Ямайка ... Проведох интервю с говорещите на езици, записах и анализирах безброй примери за езици. И винаги glossalaliya е езикова безмислица, въпреки, че в някои отношения прилича на  език, но това е поради желанието на говорителя (несъзнателно) тя да прилича на език. Все пак, въпреки повърхностната си прилика с езиците, glossalaliya не е език. "
Това са думи на експерт в областта на лингвистиката. И констатацията му е една всред  многото такива.

Сега, нека ви кажа още нещо. Както по-рано казах, ако някой попита: " Означава ли това, че Бог не може да създаде такова чудо днес" - отговарям: "Не, не означава.  Да, кой може да каже това относно Бог? Кой някога би се осмелил да каже, че Бог е неспособен на нещо друго, освен ако не лъже? Така казва Библията. Но, искам да отбележа, че ако Бог желаеше заради проповядване на Евангелието в кризисна ситуация да даде способност на някой мисионер да говори език, който никога не е изучавал, Господ щеше да го направи. Но това няма да бъде дарбата на езици. А би било еднократно чудо, което Бог би извършил на определено място и в определено време.

Дарбата езици е била за евреите. Трябвало е да бъде известен по него време говорим език. И предназначението на дарбата не е толкова, за да предаде Евангелието, но за да се прояви Божията свръхестествена сила и се убедят слушателите, и се вслушат в Благовестието. По този начин, истинската дарба езици се проявява в съществуващ език, служи за знамение само за невярващите, и при това само и единствено за невярващите евреи. Дарбата няма значение за повярвалите . Именно този момент е огромен камък за препъване на мнозина, когато виждат как вярващите се събират да говорят на езици, което  изобщо не съответства на библейския модел.

Може би ще попитате: "Какво означава, че коринтяните са злоупотребявали с тази дарба?" Когато започнем подробно да изучаваме 1 Коринтяни (а това ще стане, след няколко години, или може би след десет), ще видим как на практика коринтяните са злоупотребявали с почти всичко. Всичко, с което е можело да се злоупотреби, те са злоупотребявали. Това не е било църква, а една непрекъсната злоупотреба. Те са имали разделения, похоти, сексуални перверзии, съдебни дела между християни, морални злоупотреби с тялото на вярващия, непознаване на брачните взаимотношения, непознаване на целите на девствеността, нарушения на християнската свобода, неподчинение на жените, злоупотреби с Господната вечеря, непознаване на духовните неща, дори отричане на телесното възкресение. С една дума, това беше една безнадеждна църква.

Цялата църква е била покварена. Затова, четейки глава 14, започвате да разбирате, че и по въпроса за духовните дарби в Коринтската църква не е имало ред. Всъщност, по този въпрос е царял пълен хаос. Затова Павел пише това писмо, за да  се изкоренят злоупотребите. И в глава 14 подчертава няколко важни точки. И в 1 стих, той казва: "Достигайте любовта." Всички законно получени дарби се практикуват с любов. Дарбите на коринтяните се проявявали без любов. Точно обратното, в практикуването на тяхните дарби е било очевидно разделянето, плътските помисли, което означава, че това не е било истинската дарба.

"Копнейте за духовните дарби, и особено за дарбата да пророкувате." Когато коринтяните се събират заедно, Павел е имал предвид  да се стремят към духовните дарби. Той ги съветва да се стремят Бог да им послужи чрез тези  дарби, и най-вече пророческата дарба, т.е. проповядване. В стих 3, той добавя: "А който пророкува, той говори на човеци за назидание, за увещание и утеха." Коринтяните обаче, напротив, са правили това, което Павел казва в стих 2: "Защото, който говори на непознат език, той не говори на човеци, а на Бога."

Павел укорява коринтяните, че те говорят тайни в своя дух. Но защо не направят нещо за доброто на другите? Да преподават учението, да проповядват (а това предполага учене и подготовка), и по този начин да  се придобива от всички духовната истина, чрез която биха могли да растат.

Павел казва в стих 4, в най-добрия случай такъв човек, „назидава себе си ", а това е егоизъм. Днес стои същия проблем в практикуването на тази дарба. Не трябва да си егоист. Използването на духовната дарба в истинския й смисъл, е напълно безкористно. Дарбата се използва за назидание, а не за себе си. Тази дарба не е необходимо да се съсредоточва върху самия себе си. Тя съществува, за да назидава вас, а не мен. Тя изобщо не трябва да е за  мен. А обратното, този, който влезе в събранието и практикува някой духовен дар за самия себе си, показва върховен егоизъм.

Назиданието следва да се прави в полза на другите. Що се отнася до езиците, Павел оставя възможността да говорят езици, заради  евреите. В същото време, той определя границите, при които езиците могат да бъдат използвани в църквата в Коринт. Да прочетем стих 27: "Ако някой говори на непознат език, нека говорят по двама, или най-много по трима“ Всъщност, те просто се надпреварвали да говорят. Поради това е необходимо да говорят двама, максимум трима. Всеки път, когато се събирали, Бог може така да направи, че някой невярващ евреин да се окаже в събранието, и затова, е допустимо да се използват езици, като говорят само двама от тях, или трима и то поотделно, и с превод.

И ако няма преводач, казва стих 28, то по-добре да не говорят нищо. По-добре просто да седят и да се молят: "Ако няма тълкувател, такъв нека мълчи в църквата и говори на себе си и на Бога." И тогава той казва друга забележителна фраза. Стих 34: "Жените нека мълчат в църквите." Ако се вземе сериозно това увещание, то повече от ¾ от езици биха замлъкнали утре, понеже значителна роля в това движение се пада на жените. "Защото не им е позволено да говорят." Вижте, в това е бил големият проблем. Жените са изземвали за себе си тази несвойствена за тях роля и така са внасяли голям хаос в служението.

Какво виждаме тук? Вече отбелязахме, че Павел е поставил доста строга рамка, уреждаща използването на чужди езици, дори и в Коринт, след което показва важността на тази дарба. Вече знаем, че тази дарба  е адресирана към евреите, при това невярващите евреи и когато  Бог е престанал да работи с евреите, Той е престанал да дава знамения на Израил. Необходимостта от тази дарба  е изчезнала от само себе си,  защото това е знамение за Израил, а в Коринт, тя е станала причина за сериозен хаос.

Ние вече говорихме за това, откъде знаем, че езиците са се прекратили. Нашата теология ни казва, че езиците са имали само временна цел; И това се вижда. Но аз искам да ви предложа още една  мисъл. Отворете 1 Коринтяни 13 глава. Най-добре е да се започне с 8 стих: ". Любовта никога не отпада" След това апостолът сравнява любовта с другите проявления, които ще се прекратят. "...обаче, пророчества ли са, ще се прекратят..." (гръцката дума «katargeō» - «да бъде признат за недействителен или да бъде заменени"), „езици ли са, ще престанат" (думата « pauō », - «спирам"), ". И знания, за да бъдат премахнати" Думата, преведена като "отменен" (по отношение на знания) и като "спиране" (във връзка с пророчествата) - са една и съща дума « katargeō», и това означава "да бъдат изключени, да бъде заменени."

Пророчествата и знанията ще бъдат заменени. Това означава, че ще дойде време, когато всички пророчества и знания ще бъдат заменени от пълното знание. А относно езиците? По отношение на езиците е използван съвсем друг глагол. Езиците, няма да бъдат заменени с нещо друго.

Дарбата на езици, дори не се споменава в стихове 9, 10, 11, 12 и 13, където се говори  за по-съвършенни неща, защото езиците ще  замлъкнат. Там се казва, "и езиците ще престанат" (думата «pauō»).  PAUO- престава. Ако тази дума бе стояла в действителен залог , би означавала „да застави да спре." Но, в случая на употребата на страдателен залог, думата означава „прекратява от само себе си." Езиците ще спрат от само себе си. А сега внимавайте, има един интересен факт.
Той казва, "езиците ще престанат (сами по себе си), знанието ще бъде заменено, пророчеството ще бъде също заменено." След това, в стих 9 Павел започва да говори за тези две служения: "Защото отчасти знаем, и отчасти пророкуваме." Езиците са престанали. И по-нататък апостолът говори за съвършенното, което идва. И там той споменава, знания и пророчество, но не казва и дума за езиците.

Сега, ако разберем, че дарбата е била предназначена за евреите, тя  престава най-рано в 70г. сл.Хр. когато Ерусалим е разрушен и Бог започва да работи между езичниците. Тъй като гледаме внимателно на гръцкия език, и Павел е избрал различни думи, можем да го преведем в първия смисъл на думата, то ще се окаже, че езиците "ще се самопремахнат".  Те просто ще се самоунищожат. Виждате ли разликата? Тук, Павел използва не само друг глагол, а и друг залог, и друго време. Ясно е, че той подчертава, че езиците - е нещо напълно различно от другите дарби.

Може да попитате: "Кога ще престанат езиците?" Както казах, това се е случило около 70 г. след Христа, и във всеки случай тази дата е добра отправна точка. Чуйте какво казва професорът от Даласката семинария Джордж Долар, цитирам: "Преди около 35 години, изтъкнатият професор на Университета Колгейт д-р Джордж Катън внимателно проучи всички исторически данни за говорене на езици, говорени когато и да е от някого. В резултат на тези проучвания Катън стигна до заключението, че от епохата на бащите на Църквата няма нито един потвърден случай, когато някой да е практикувал чужди езици или дори да е
претендирал, че има тази дарба. "

Така че, в ранната църква по времето на отците в първите векове, не срещаме нито един потвърден случай на говорене на чужди езици. Явно е, че  езиците са престанали от само себе си, както е предсказал и апостол Павел. По този начин, гласът на църковната история свидетелства срещу съвременното движение с говорене на чужди езици, съответно и сегашната тенденция за говорене на езици противоречи на случилото се в  историята.

Клеън Роджърс казва: "След като анализирах свидетелствата на ранните отци на Църквата - а той действително се занимавал много време в изучаване на историята на Църквата от Римската империя от 100-400 г. -  дойдох до заключение, че свръхестествените дарби са се прекратили в първи век. Няма доказателства за присъствието им по време на първите 400 години от историята на Църквата. "

Може да възразите: "Но това не е така. В ранната църква са били също Монтан и Тертулиан. " Това е вярно. Но Църквата е признала Монтан за еретик и го е заклеймила като пълен със зли духове. Той е твърдял, че самият Бог говори чрез него, и че в него и само в него е Святия Дух. Очевидно е,  че той е имал определени проблеми. А Тертулиан е бил негов ученик.

През Средновековието някои католици са говорили на езици. Сред американските секти първите заговорили на езици са така наречените  шейкъри "Shakers". Докато  живеели в комуна, тяхното сектантство се изразявало в безбрачие. Техният лидер, майка Ан Ли твърдяла, че Второто Пришествие ще приключи с нея самата. Също така Седмия символ на вярата в Мормонската църква насърчава говоренето на езици. Това е неразделна част от мормонството. А съвременното, т.нар. "съживително движение" се заражда през 1914 г. на улица Азуза (Азуза Стрийт).

Приятели, чуйте: ако езиците са престанали в 70г. от първи век, ако след това в продължение на 1800 години те не са съществували, тогава какво ни кара да вярваме, че днес те отново трябва да звучат? Или, Бог е задържал от Църквата тази стратегическа дарба в продължение на 1800 години? В Библията няма никъде текст, който да учи, че тази дарба ще  бъде отново дадена. Къде е била тази дарба последните 1800 години, ако тя наистина е трябвало да бъде неразделна част от живота на църквата? Или може би, Божият Дух е направил грешка? Не мисля. Мисля, че това, което днес се случва, трябва да се преценява в светлината на Писанието.

Какво се случва сега? Какво е това? Има много обяснения за това явление.

Първо, част от това, което се случва днес - не е нищо друго освен имитация. Никога няма да забравя как веднъж, една жена се изправи по средата на една моя проповед и започна да говори на езици. Тогава бях още съвсем млад студент в семинарията. Какво да правя? Чувствах се под натиск. И просто казах: "Аз мисля, че Бог не би искал да говорим  едновременно двамата. И тъй като пророчеството е един по-съвършен дар, защо не почакате да се изкажете, след като аз завърша?“ В този момент, това беше най-доброто което ми дойде на ум.

Аз не знаех как трябва да постъпя в тази ситуация. Но, тя просто млъкна и си седна на мястото. Просто седна. Ако това наистина беше от Святия Дух, за което много се съмнявам, този език не можеше така лесно да си отиде, както бе дошъл. В книгата си Самарин /Samarin/ пише: "Абракадабра прилича на детска игра." Можете да прочетете съветите как да заговорим на езици на един от водещите представители на "Движението за Съживление" Бретисън в една брошурка: "Многократно повтаряйте сричката "ба, ба, ба, колкото можете по-бързо." Обаче, Павел казва: "Когато бях дете, говорех като дете, като дете мислех, като дете разсъждавах; но когато станах мъж, напуснал съм детинското "(1 Кор. 13:11). Бог не се нуждае от бебешко бръщолевене. Павел казва: "Ще се моля с духа си, но ще се моля и с ума си" (14:15). Не говори на Бога в този тип думи. Бог не се интересува от това. До голяма степен говоренето на езици е нещо несвойствено. Някои хора са твърде склонни да преживеят нещо специално и чувстват толкова много натиск от свои връстници, че  започват да го практикуват, след което започват да го говорят.

Второ, това може да е психологически феномен. Ако внимателно се вгледате и прецените това характерно за много групи явление, но от историческа гледна точка без никаква връзка с християнството, единствената област, където можете да го отнесете е чисто психологически феномен. Човек просто сам се въвежда в състояние на самохипноза и т.н., и т.н. В по-голямата си част, това е психологическо състояние, в което има въздействие от сатана. Лично съм виждал, как демони говорят чрез човек. Сега не бих желал да навлизам в подробности, но повярвайте ми, това е истина.

Исая пише за това в глава 8, стих 19: " И когато ви рекат: Допитвайте се до запитвачите на зли духове, И до врачовете, които шепнат и мърморят, отговорете: Не трябва ли един народ да се допита до своя Бог? "
Израил търсеше някаква специална духовна опитност. Така получи и шепненето, и вентрилоквизма от демони. В Септуагинта се използва  думата « eggastrimuthous », което означава „вентрилоквист“ - демон, говорещ от името на починалия, т.е. "говорене чрез стомаха си" или "бръщолевене, шепот." Текста горе означава: Това бяха демони, които бръщолевеха от името на хора.


Миналата седмица четох за един човек, който твърдеше, че е имал разговор с покойния д-р Пайк. Никой не е разговарял с д-р Пайк. Сега той е толкова далеч, и между него и нас има огромна бездна. Но, този човек е говорил с демон, говорещ от името на д-р Пайк. И демоните мога да казват всичко, което им харесва. Ако това се случва,  не означава, че е истина. Всяко преживяване, опитност трябва  да се тества чрез Писанието.

Един автор пише: "Просто се потопете в тишина, решими да не произнесете дори звук от всеки език, който някога сте учили. Нека вашите мисли се фокусират само върху Христос. Просто издигнете глас и произнесете звука  с увереността, че Господ ще вземе звука и ще направи от него език."
Това какво е? Всичко друго, но не молитва с ума си. Павел казва: "Аз ще се моля и с ума ... Аз ще пея и с ума." Но защо, ще попитате вие, защото хората се стремят към това? За какво им е нужно?

Бих искал да ви предложа четири отговора. Много накратко.

Първо, ние наблюдаваме отстъпление от систематичното тълкуване на Библията. Хората наистина не  знаят какво, къде и защо присъства в Божия план. Наскоро говорих с един човек, който е имал подобни проблеми. Той не е от харизматичното движение. Но аз знам, че най-вероятно той скоро ще се окаже там, не само защото той не може да разбере Второто пришествие, но и не вижда разликата между Израил и църквата.

По отношение както на Стария, така и на Новия Завет в главата му е пълен хаос . Той е завършил семинария, но така и не е успял да се утвърди в библейската теология. И продължава да прехвърква над Библията, вземайки пожелателно от тук-от там. Цялото му богословие е някакъв  духовен хаос. Накрая, той ми каза: "Реших!" Въпреки, че обикновено, няма вид  на решителна мъж, но сега той каза: "Реших! Аз просто ще прилагам както Стария, така и Новия Завет, винаги във всичко. " Отговорих: "Забележително, по кое време ще е жертвоприношението ти?"

Не е възможно всичко да се прилага винаги. Това не работи. Бог, в различните периоди работи по различни начини, в зависимост от плана си и по конкретни причини. И ако хората не разбират как да тълкуват систематично Библията, защото не разбират различните богословски категории и какво се отнася към тях, сами се обричат на различни проблеми. Смея да твърдя, че сред тях има мнозина, които не пият калиев цианид или пък да хващат змии. Но не това трябва! А трябва да има систематично библейско тълкуване, и ако това не се преподава, е много лесно човек да стане жертва на измама.

На второ място, има и друга причина, поради която хората се  увличат от подобни експерименти. Те са прегладнели за Божието слово и свръхестественото действие. Това е така е. Сърцето ме боли за тези хора. Бих искал да ги научa на Божието Слово, защото то има всичко необходимо.

Когато Христовото слово се всели богато във вас ;  имате цялата пълнота, нали? A тези хора я нямат. Те са гладни за Божието Слово. Те жадуват за нещо истинско, нещо божествено, така че те се хващат за всичко възможно. И отговорността за падението им носят онези, които са призвани да ги водят и обучат, но не ги научават.

Трето, аз вярвам, че много от тях желаят физическата чувственост и емоционалните преживявания, защото не им достига вяра. Те наистина не вярват. На тези хора трябва непрекъснато да им се показва, че вярата им е слаба. Техните съмнения търсят доказателства. Те търсят свръхестествено потвърждение и само тогава  са готови да повярват. Така те продължават да се хващат за всичко, което им попадне под ръка.

И накрая, четвърто, мисля, че някои хора търсят подобни знамения, защото това им е предложено като по-кратък път в духовността им. Сякаш по такъв начин достигат по-бързо духовно състояние, за да попаднат после автоматично в горната група.

Какво искам да кажа с това? Съвременното „Движение за Съживление" е без база в библейската доктрина. Опитността не е стандарт. Плътта и дяволът  могат да създадат фалшиви опитности. Говоренето на езици е характерно не само за християните. Затова не може да се каже, че тяхната правота се потвърждава от наличието на преживявания.

Знаете ли, че има исторически доказателства, от 11 пр.н.е., че  в сирофиникийския град Библос се е практикувало говорене на езици? В състояние на екзалтация хората са  говорили на непознати езици. Платон в труда си „Диалози“, писан между 429 и 347 година, също споменава за подобно говорене на езици. Вергилий в своята "Енеида", написана между 7 и 19 година сл.Хр. описва как жриците на Кабила екзалтирано говорят на езици. Описаната от  Йоан Златоуст делфийска жрица е говорила по същия начин. Древногръцките  и древноримски култове, религии пълни с мистичност, всички те са практикували говорене на езици. Това явление е на повече от хиляда години. Дори последователите на Мохамед говорят езици. Персийските дервиши произнасят името на Аллах, след  което започват да се въртят в танц, изпадайки в транс енергично отхвърлят назад глава и започват да говорят в екстаз.


Същото говорене практикуват и ескимосите в Гренландия. Религиозните събрания там се провеждат от ангакок, който  изпълнява едновременно ролята на знахар и шаман. По време на ритуалните танци с барабани, разсъбличане и други елементи на оргията, шамана  говори на подобни езици, по-точно, не-езици. Фрейкън, описващ  арктическите си пътешествия (те влязоха в списание „National Geographic"), си спомня: "Изведнъж един от мъжете, наречен Kресук, бе в пълно безсъзнание, и в състояние на пълно изтощение, в пълно несъответствие с реда на службата, изпъна  краката си и започна в екстаз да крещи като гарван и да вие като вълк. Заедно с приятелката си Айвли започнаха да крещят фрази на неразбираем за мен език. И ако има такова нещо като говорене на чужди езици, именно това наблюдавах в този момент."

Езиците - не са изключителен прерогатив на християнството. Така говорят и тибетските монаси. Между другото, тези тяхни изречения са били записани на касета и се оказали демонични. Някои от монасите са говорили на английски език, без да имат някаква представа от английски език. Други са цитирали цели глави от Шекспировите поеми. Трети са  цитирали на немски Фройд. Било е ясно, че е  демонично действие. Ние трябва всичко да проверяваме чрез Писанията.

Опасностите на съвременното движение: неговите представители са извратили учението за кръщението в Святия Дух. По този начин, според тяхното учение, те подчиняват Христос на Святия Дух. Те се разделят на два класа християни: горния клас (кръстени в Святия Дух), и долния (некръстени със Светия Дух). Те създават фалшиво единство.

Библейското пророчество в 17-та глава на Откровение казва, че в бъдеще ще има Всемирна църква. Преди време не можах да разбера как може това да стане, когато всеки си има своята теология. Но, за първи път в историята на Църквата, днес падат всички междуденоминационни граници. Днес в харизматичното движение активно участват повече от 30 000 католици. Общо участниците в това движение са 8-14 милиона души. То излиза извън всички граници.  Там, хората са без доктрина. Независимо от доктрините си хората се обединяват въз основа  на харизматичните дарби. Сякаш няма значение, каква доктрина имаш - важното е да имаш съответната дарба. Доста вероятно е, подобна практика да стане катализатор на икуменическото движение, което ще доведе до съставянето на лъжецърквата, описана в книгата Откровение.

В заключение, искам да прочета от 2 Петрово 1: 3. Помислете върху този стих. "Понеже Неговата божествена сила ни е подарила всичко що е потребно за живота и за благочестието, чрез познаването на Този, Който ни е призовал чрез Своята слава и сила;".
Какво ни е подарил? Всичко потребно за живота и благочестието. В каква степен Той ни е подарил? Някои неща? Ще  се нуждаем ли от повече? Той ни е подарил ВСИЧКО! Как? "Чрез познаването на Този, който ни е призовал чрез Своята слава и сила."

Получавайки спасението, получаваме всичко, което ни е необходимо и дори не трябва да търсим друго. Просто трябва да се стремим да познаваме повече Божието Слово и Христос. Скъпи приятелю, няма друго така ценно от това, което вече си получил. Единственият въпрос е въпросът, да се подчиниш на това, което вече имаш в Христос. Нека се молим.

Отче, благодарим Tи тази сутрин, че имахме възможност да разсъждаваме за тези истини. Говорим с дързост, Господи, защото говорим от Твоята Книга. Но ние знаем, Отче, че много от нашите възлюбени, които обичаме и наистина ценим, са част от това движение. И желаем да имаме доброта и любов, но повече от това искаме да следваме Твоето Слово. Ето защо, се стремим вярно да анализираме Писанието. Отче, като пастор на стадото се чувствам отговорен да защитя тези хора и да ги предпазя от тези, които се опитват да посегнат на тях и да унищожат единството и да омаловажат тяхната пълнота в Христос.

Отче, ние говорихме за всички тези неща с вярата, че Божия Дух ще извърши Своето дело. Молим се всеки да изследва сърцето си и признае, че само в Христос имаме всичко необходимо, и затова следва да се задоволим с това, което притежаваме. Нека не се чувстваме удовлетворени  от служението си, ако не го изпълняваме с вярност, с посвещение и послушание. Благодаря Ти, Господи, за Твоето Слово и за тези, които са се събрали, за да го изучават. Молим се в името на Исус, амин.

Източник: http://www.propovedi.ru/

Превод: Татяна Иванова