ЗА КОГО е БЛАГОВЕСТИЕТО?, Сайлъс Дюранд 1881

За кого е благовестието?

Сайлъс Дюранд 1881


Мнозина, които очевидно ca Божии деца, вярват, че евангелието се проповядва на мъртвите в греха с цел тяхното оживотворение, понеже Господ използва служението чрез Словото като обичайно средство за извеждане на Неговите хора от смърт към живот. Считам, че това е грешка, подобна на всяка грешка, която лишава от утеха тези членове на Божието семейство, които я приемат.

Навсякъде в Писанието, живите души са определени за субекти на евангелската прокламация. "защото Ме е помазал да благовестявам на сиромасите" (Лука4:18). "на сиромасите се проповядва благовестието. " (Мат.11:5). " Братя, синове на Авраамовия род, и онези измежду вас, които се боят от Бога, на нас се изпрати словото на това спасение." (Деян.13:26) " О вие, които сте жадни ". (Ис.55:1)  „Защото не се срамувам от благовестието [Христово]; понеже е Божия сила за спасение на всекиго, който вярва, първо на юдеина, а после и на езичника. " (Римл.1:16).

 Всички тези – ‘сиромаси’, ‘богобоязливи’, ‘жадни’, ‘който вярва’ - е синоним на живи характери(души). Но ако кажем, че евангелието се изпраща само до тях, някои ще помислят, като че ли ние вярваме, че служителят би трябвало да е внимателен да избере тези, за които той знае, че са избрани и да говори само на тях. Апостолите, които Спасителят изпрати "към целия свят", т.е. към евреи и езичници, не биха могли да знаят избраните, докато последните не изповядват вяра в Евангелието, което се е проповядвало. Апостолите провъзгласиха Евангелието, Благата вест за спасение там, където вратите бяха отворени от Провидението за всички, които чуха техният глас; и така правят всички, които са служители на Исус Христос. И никой не ги чува духовно, освен тези, които имат духовни уши; никой не повярва, освен тези, които имат вяра да повярват. Някои казват, че трябва да се проповядва на хората, които нямат вяра. В буквален смисъл това е вярно, но не за да се произведе у тях вяра, а за да се отделят онези, които вече я имат. Павел казва за някои, към които е било насочено благовестието, че не ги ползува, защото не са имали вяра. (Евр.4:2)

Ако някой трябва да бъде изпратен от краля с послание до неговите поданици в някоя далечна страна, той не би трябвало да се осведомява кои са неговите поданици, защото самото съобщение прокламирано сред хората на родния им език,  ще разкрие тези, на чийто роден език то е предадено като по този начин ще ги отличи измежду множествата, като хора, до които посланието е било изпратено.
По същия начин, Евангелието е послание на Благата вест изпратена на езика на Ханаан, въпреки че е обявено сред всички човешки същества, никой не ще го чуе и разбере, освен родените от Бога. На тях Той e “възвърнал чист език“ Софоний 3:9, и чрез слушане и вярване на тази сладка вест, те биват открито заявени като хората, до които вестта е била изпратена от Великия Цар. Това са новите създания в Христос, всред които се проповядва Благовестието.

Спасителят каза на Своите апостоли: "Идете по целия свят и проповядвайте благовестието на всяка твар." Изразът "всяка твар" е признат от всички, че има ограничено значение, тъй като неограниченото би включило и животните. Но всички трябва да признаят, че изразът е дори още по-ограничен, тъй като не може да включва бебетата и тези, които буквално не са способни да чуят и разберат. Това показва, че проповядването на Евангелието не е нещо, което е абсолютно необходимо за вечното спасение, както някои вярват, тъй като бебета си отиват от този свят и сега пеят слава на Исус Христос, нашия Господ. А от хората, които са в състояние да чуят и да разберат по естествен начин, колко малко от тях са чули автентичното Благовестие. Така че, ако ние разбираме по този начин заповедта на Спасителя към апостолите, че трябва да се проповядва благовестието на всеки един от Адамовия род, който е в състояние да чуе и да разбере думите, тогава трябва да заключим, че апостолите не са се подчинили на тази заповед и Божията воля не е изпълнена. Но това не може да бъде, защото много места от Писанието заявяват, че Неговата воля се изпълнява на небето и земята; „И каквото желае душата Му, това прави.“ Йов 23:13 Освен това се казва, че "на сиромасите се проповядва благовестието." И вдъхновеният апостол казва, че това Благовестие на Царството е било проповядвано на всяка твар, която е под небето (Koл.1:23).

Понякога се твърди, че изразът "всяка твар" не се използва от апостола в същия смисъл, както и от Спасителя. Но, за да докажем това твърдение, ще приемем противоположната гледна точка. Така че,  да се твърди това би значело, че заповедта на Спасителя не е изпълнена, тъй като в онези дни Евангелието се е проповядвало само в района на Средиземно море. Въпреки това, апостолът заповядва на вярващите да проповядват благовестието на всяка твар под небето, по онова време, както и досега, в пълно подчинение на заповедта на Спасителя, която обхваща всяка твар само в духовния смисъл на думата, т.е., само тези, които са нови създания в Исус Христос. Само те имат уши да слушат и Спасителят казва за тях: „Нека слуша“! Само те, гладуват и жадуват за правдата, и Спасителят каза, че те ще се наситят. Само нищите по дух, и Спасителят каза: "На нищите Евангелието ще бъде проповядвано."

Често някои казват, че проповядването на Евангелието е средство за оживотворяване на мъртвите грешници. Но не така казва Библията. Нашият Спасител каза: "Както Отец възкресява мъртвите и ги съживява, така и Синът съживява когото иска." И още: "Духът е, който дава живот, плътта не ползва." И още: "иде час, и сега е, когато мъртвите ще чуят гласа на Божия Син и които Го чуят ще оживеят."  Вярно е, че Духът изпраща живот или животворяща сила чрез проповядването на Словото: мъртвите чуват  гласа на Божия Син чрез Благовестието, повярват и живеят. Но едно по-взискателно внимание би ги накарало да сменят местата на тези думи, помнейки, че животът трябва да предхожда слушането и вярата. Имайки предвид всички места в Писанието, които поддържат идеята, че проповедта играе най-важна роля за обръщeнието на мъртвите към живот, заповедта - "научете всички народи" и подчинението на апостолите на тая заповед, както и твърдението, че мнозина са повярвали слушайки проповед, ние трябва да имаме предвид, че не може да се научи никой, освен живите, и че само те-живите могат да повярват.

Няма записани случаи, където да се казва, че вечният живот се предава чрез проповядване на Евангелието. Но са ни известни случаи, вечният живот е притежаван от хора, които не са чули проповед - като евнуха, тъмничаря, Савел от Тарс, и Корнилий с целия си дом, а в случая с Лидия, Бог отвори сърцето й и я подготви непосредствено преди това, което Павел проповядваше. Според мен, това ясно учи, че както проповедта, така и подготовката за слушането й и получаването чрез нея трябва да се третират като отделни едно от друго неща. Това не означава, че Господ отвори сърцето на Лидия с проповядването на Павел. Така че, аз трябва да вярвам, понеже не само в някои, но във всички случаи, духовният живот е доведен у нас преди правомощието ни да чуем и да вярваме, а не директно чрез слушането. Оживотворяването трябва да предхожда слушането, дори и с един миг.

Това е много често срещан случай, че хората първо чувстват осъждение поради греха си не по време на проповед. Освен това често това се чувства от хора, които никога не са чували проповядването на истината. И може би, освобождение от осъждане се преживява най-силно именно тогава, когато окаяната душа се опитва в тайно да плаче и да моли за милост. Едва тогава проповедта на Евангелието може да бъде чута и разбрана от този човек. Ако той е можел преди само да я слуша, то сега тя придобива съвсем нов смисъл за него. Тя обяснява това, което той преди е почуствал. Той вярва, понеже вече има свидетелството в сърцето си, за да се докаже истинността на това, което казва проповедникът. Тя става за него Божия сила за спасение, защото той e опитал тази сила дълбоко в себе си. „И това благовестие на царството“, за което Спасителят каза, че "то трябва да бъде проповядвано по цялата вселена за свидетелство на всичките народи, и тогава ще дойде свършекът" (Mат.24:44).

Това бе заповядано на апостолите и те напълно завършиха своето дело по тази заповед като проповядваха Евангелието на всички, на които Христос им заповяда да го проповядват. Те не проповядваxa за да съживят мъртвите грешници, а за свидетелство, разкривайки им, че техният Спасител е дал вечен живот чрез радостната вест за спасението. И проповедникът не може да обясни никому нещо повече от това, на което самият той не е научен, нямайки помазанието от Исус, Който ни учи на всичко (1 Йоан 2:27). Tова е не само във връзка с работата на Божията благодат и Неговата сила за спасение, почувствана в сърцето, защото всяко знание и разбиране се подава на пасторите от сърцето на Самия Бог, Който и ги изпраща.

Предполага се, че думите "Паси овцете Ми" - не е ограничаване на заповедта на Спасителя към апостолите, и от апостолите към служителите; тъй като когато Павел заповяда наТимотей да "проповядват словото", той отвори голяма област за работа, отколкото когато той каза на старейшините на Ефес, призовавайки  ги "да пасете църквата на Бога, която той купи със собствената си кръв."  Но апостолите или служителите покорявайки се на тази заповед никога нищо друго не са проповядвали, освен истината, каквато е в Исус! А тази истина във всяка своя част, не е ли била винаги паша за овцете и агнетата на Божията църква? Нима някой някога е бивал изпратен да проповядва Евангелието не на овцете, а на вълците? Тогава трябва да признаем, че никой апостол или пророк не може да е излязъл вън от рамките на заповедта дадена на Петър: Паси агънцата Ми.

Да говорим за Бог, че използва средства и инструменти за да изведе  людете Си от смърт в живот, ми се струва, че опорочава Неговото величие и сила. Изглежда като ограничаване на Светия Израилев. Мнозина, които така мислят нямат намерение да Го ограничават, а искат да въздадат слава на Името Му. Ако тези неща бяха директно заявени в Писанието, на нас ни оставаше само да ги приемем като истина, но тъй като това не е така, те са винаги извод.

Някои отстоявайки доктрината за средствата, казват: "Сами по себе си средствата не правят нищо, но Божията цел включва тяхното използване." С това те сами показват, че вярват, че служението на Евангелието е било определено от Бог като инструмент, който ще се използва за изграждането на Църква от живи камъни. Но механикът винаги ли зависи от своя инструмент? Нима Господ в Своята работа зависи от нашето служение? Самата тази мисъл Го ограничава... Знам какво се има предвид, когато казват, че средствата са посветени винаги на целта. Но когато Библията казва за пътя и начина, тя няма предвид това. Той е наредил всичко в определен  абсолютен смисъл. Нищо не става, освен в съответствие с Неговата вечна цел. Той избра да храни Своя народ чрез ръцете на същите грешници, спасени по благодат, но Той не говори за последните като за средство и инструменти. Той е наредил всичко в определен абсолютен смисъл. Това е извод на хората, който е измислен, за да им придаде някаква важност. И обикновено се казва, че средствата са в ръцете на хората, като че ли Бог работи чрез средства, а хората използвали средствата. Той работи в и чрез тях посредством Своя направляващ Дух, принуждавайки ги да проповядват по такъв начин, че цялото превъзходство на силата да е от Бог, а не от човека. Но не за да даде живот чрез тях или чрез тяхното проповядване.

Същите автори често се позовават на звука от роговете като средство, с чиято помощ стените на Ерихон паднаха, и по този начин се представя от тях, че проповядването на Евангелието е средство за оживотворяване на мъртви грешници. Но, Павел представяйки истината по този въпрос,  дори не намеква за историята с тези рогове, а казва: "Чрез вяра стените на Ерихон паднаха, след като бяха заобиколени, за седем дни". Някой би могъл да отговори, че вярата им позволява  да използват средствата. Тогава ние трябва да се обърнем и към другите примери, които апостолът дава в същата връзка за характера и силата на вярата, за да направи казаното по-разбираемо. "С вяра Енох бе преселен, за да не види смърт до века."  "С вяра жени приемаха мъртвите си възкресени отново.“ Бяха ли тук използвани някакви средства? Средства ли бяха празните стомни, лампи и тръби в ръцете на малката армия на Гедеон,  с които той разби мадиамците, бяха ли те разпръснати от Господния меч на Гедеон, или от Словото на Бог, в което малката армия вярваше.

Във всички тези случаи, апостолът показва примери на вяра, твърда увереност в неща, за които се надяваме, убеждения за неща, които не виждаме. Вяра е знанието на Божията воля и цел, които Той дава на Своите хора според Собственото си желание, което кара Неговите хората да желаят тези неща, които Той е предопределил за тях и да се молят за тях, и да бъдат абсолютно уверени в тях, че да ходят в покорност на Неговите заповеди срещу най-невъзможните препятствия срещу всички съображения, продиктувани от светската мъдрост, но не за да осъществи изпълнението на Своите цели, но да демонстрира силата на вярата, на която Той е Автор и Изпълнител, използвайки стомни и лампи, обграждайки стени, надувайки овчите рогове, дори тръбите, тромпети на победа преди врага да е победен.

Исус Навин не каза, Господ вероятно ще ви предаде града, но им заповяда:  "Извикайте, Господ ви предаде града!" – И след това стените паднаха. Господ ги разори, без помощта на овчите рогове. Той повали чуждите полкове. Той възкреси мъртвите към живот и взе при Себе Си Енох, така щото той не видя смърт. И Той даде на Своя народ вярата като увереност и доказателство за неща, все още невидими за нас и тази вяра направи Неговите хора да победят света. Те бяха свидетели на Неговите дела. И така всички, които служат на Господ, са свидетели на Неговите дела. Той изпрати Павел като свидетел на това, което му даде да види, за неща, които предстоят (Деян.26:16).

 Ако някои настояват, че Господ Исус отвори очите на езичниците и ги обърна от тъмнината към светлината чрез проповядването на Павел, такива трябва да помнят, че само живите са слепи. Нашия Спасител каза за фарисеите, че са слепи, но не в този смисъл, че Той е дошъл да им отвори очите. Тези, които имат надежда, често сa оставени в робството на грешки и заблуди, преди Господ да доведе истината в съзнанието на хората, да им отвори очите, за да видят  в съответствие с това, което са преживели. Така че, когато такива слушат да се проповядва истината, Господ вече е съживил чрез силата Си душите им, отворил им е очите, за да я видят и те вярват, и се обръщат от тъмнината на заблудата към светлината, хранят се като овце с нея.

„От собствената Си воля ни е родил чрез словото на истината, за да бъдем един вид пръв плод на Неговите създания.“ Яков 1:18

Това се разглежда от някои като декларация, че проповядването на Словото, само по себе си оживотворява. Но апостол Яков включва и себе си с тези, на които говори. Това, което казва за тях е вярно и за самия него. Но ние знаем, че той не е бил съживен посредством проповядване, защото Спасителят го извика по име, казвайки му - „следвай ме“. И този същият глас е чут и от всички Негови овце. От Словото Си Той ги е родил и ги ражда, защото Петър казва: „ като възродени не от тленно семе, но от нетленното слово Божие, което живее и пребъдва во век“. 
Той не казва, че те се новораждат чрез проповядване на Евангелието, но казва, че Словото Божие, чрез Което те са родени свише и Което пребъдва во век e Словото, чрез което Евангелието им се проповядва /1 Петр. 1:23-25/Това слово, тази дума е Исус, чието Име в спасението е наречено Слово Божие/Откр. 19:13/. Това е Словото, Което бе в Началото и Което бе Бог и Което стана плът и обитава с нас, и ние видяхме Неговата слава, като славата на Единородния от Отца, пълно с благодат и истина /Йоан 1:14/

Евангелието не е само слово, но е радостната вест за Него. Това Слово е проповядвано на светиите, които са преживели славната Негова сила, както пише Йоан: „Това, което беше отначало, което чухме, което видяхме с очите си, което гледахме и ръцете ни попипаха за Словото на живота, защото животът се яви и ние видяхме, и свидетелстваме, и ви възвестяваме вечния живот, който беше в Отца и се яви на нас - това, което сме видели и чули, него възвестяваме и на вас, за да имате и вие общение с нас, а пък нашето общение е с Отца и с Неговия Син Исус Христос.“ /1 Йоан 1:1-3/.
Това е Словото на истината, Словото на живота, Словото Божие, вечния живот, в който всички светии са родени и са новородени. Това е Словото Божие, чрез което идват и слушането, и вярата. Ако това Божие Слово не е в сърцето, не могат да имат сила да Го чуят, нито могат да бъдат получени вярата или истината на Благовестието. Затова Исая казва: „Господи, кой е повярвал на онова, което сме чули?“. „всички чуха, тъй като по цялата земя е излязъл гласът им, и думите им до краищата на вселената“/ср. Римл. 10:15-20/. Но само тези, които са родени свише от Словото на истината, могат да чуят и да разберат.

Тук Евангелието контрастира със закона. С малко разглеждане на тази точка, ще стане ясно, че Благата вест не е за мъртвите, а за живите. Народът Божий трябва да знае закона в неговата осъждаща сила преди да може да приеме Евангелието, Благата вест за спасение. И никой, никой не може да се осъзнае като изгубен грешник, справедливо осъден от святия Божий Закон, докато не бъде съживен от животворящия Дух Божий. Само чрез светлината на Божествения живот можем да се видим мъртви в своите престъпления и грехове. Павел беше жив духовно, иначе идването на заповедта не би породила съживление на греха и не би причинила неговата смърт. Само от живата душа може да се почувства законът като изпълнение на осъждението и смъртта. В деня на Петдесятница имаше много живи души, които до този момент живееха под закона. Когато Петър бе вдъхновен от Святия Дух да възвести края на диспенсацията на закона и чрез смъртта на Христос анулирането на ритуалните служби, Когото те разпнаха на кръст, и да възвести, че Христос е Бог, това слово, което  той проповядваше ги ужили в сърцата, нанасяйки смъртоносна рана, умъртвявайки всяка надежда да се приближат чрез делата на закона до един свят Бог. Само на имащите духовен живот, само поради това им бе дадено да видят справедливите изисквания на закона, чието служение беше тежък товар за тях и при все това незнаещи друг начин да бъдат угодни на Бог освен да се стремят да го спазват, само те можеха да бъдат ужилени в сърцата си. Естественият човек не може да почуства мечът на Духа, който е Словото на Бог. Но тези, които виждаха необходимост от жертване за грях, както Авел правеше и които до този момент не познаваха нищо друго, освен което се отнася към олтара и Левитското свещенство, им бе дадено да почувстват безнадеждността на своето състояние, когато беше заявен краят на диспенсацията на жертвите от закона и те бяха уверени, че Бог никога не ще ги приеме отново. В тяхната опитност се сбъднаха думите на пророк Йоил. Слънцето, което представлява всякa естествена мъдрост и знания е превърнато в тъмнината, Луната, която представлява закона е превърната в кръв, изискваща смъртта на грешника и те видяха знаците на смъртта, разрушение и опустошение в тези законови небеса и в тази законова земя, кръв, огън и стълбoвe от дим и извикаха: „Братя, какво да сторим?“ Тогава Петър им възвести Благовестието, неговите благословения и привилегии, така щото те с радост приеха поучението му.

Това беше работата на апостолите. С тях, тяхното слово устно и писменно е било завършено и никой никога няма да извърши повече от това.  Сега те седят на 12 престоли и както им бе казано, те ще съдят Църквата Божия.

В опитностите на светиите се пази същият ред и до сега. Отначало им се даде знанието на закона чрез  светлината на Божествен живот, след това знание за смъртта, която се изисква, след това опитност в спасението чрез Христа Исуса, нашия Господ. В тази опитност проповедникът не може да окаже никаква помощ. А неговата проповед трябва да следва пътя, който да ги води към Спасителя. Проповедникът възвестява историята на слушащите го така, както му е казана от Спасителя в неговата собствена душа. Неговото проповядване на истината им се услажда и те чувстват дълбоко в себе си тази сладост. Много от тях са преминали през същия ред на опитност, от първото познание на изискванията на закона  до пълно освобождение преди те да са чули проповядване на Благовестието от човек. От този момент нататък то е за тях  благотворно жизнено ухание към живот. Те са риби, уловени в неговата мрежа, овце и агнета, които са нахранени от него. Където и да са, било всред лъжливо изповядващи хора или всред невярващия свят, те не могат да го слушат с безразличие и то се изобразява със сила в душите им. Чрез него те  биват насърчавани, биват назидавани, усъвършенствани в познаването на истината, чиято сила е в сърцето, биват подкрепяни при тежки изпитания, утешени в скръб, насърчени в тъмнината, докато не завършат пътя си като свидетели в този греховен и скърбен свят. Тогава езиците ще престанат и пророчествата ще се прекратят, знанието ще изчезне и дори вярата ще отпадне. Но сладката и святата любов, която е единствената неспирна светлина, утеха и водител за нашите души докато сме тук ще ни отвори портите на вечния ден, и ние ще влезем в този свят, където всичко е любов.


Източник: http://www.proza.ru/

Превод: Татяна Иванова