събота, 21 декември 2019 г.

Другото благовестие на Райнхард Бонке или Как светът вижда "спасяващото" му служение?


Другото благовестие на Райнхард Бонке или Как светът вижда "спасяващото" му служение ?



Focus online / 2002
Репортаж
със съкращения

 „Вършачката“ на Бога


Урожай на души в Нигерия: Немският проповедник Райнхард Бонке иска „да измие Африка с кръвта на Исус.” Неговите огнени речи и уж чудотворни изцеления обръщат милиони – също и много мюсюлмани

Един германец иска да спаси Африка. За да отидат всички африканци на небето. Последният ни кръстоносец се казва Райнхард Бонке; още 11-годишен той е знаел за своята мисия. Тогава Святият Дух за пръв път влязъл в него: „Иди и омий Африка с кръвта на Исус!” Оттогава Бонке мие Африка.

Действието се развива в Ошогбо, столицата на Осун, федерален щат в югозападна Нигерия. Бонке е очакван, няколко хиляди плаката известяват за „Християнския крусейд”, един християнски кръстоносен поход. На организацията на Бонке „Христос за всички нации” (CfaN), основана през 1974 година, не й пука за чувствителността на мюсюлманите, които съставляват около половината от населението. Не й пука и за онази хорда от фанатици, която мина преди няколко дни през града, разби повече от дузина църкви и преби до смърт един 24-годишен пастор. Не й пука и за щекотливата ситуация в северната част на страната, където след най-ожесточени стълкновения между двете религиозни групи загинаха четири хиляди души.

Нищо не може да спре Бонке, защото „всеки, който не признае Христос като Спасител, заминава директно в ада.” Но точно така той няма да го каже, не, така той ще го изреве през следващите пет дни към търпеливото небе на Ошогбо.

Предварителната работа по „крусейда на хилядолетието” изисква цели кохорти от чевръсти мъже и жени. На стадиона работят дърводелците и от дни майсторят сцената за „Огнената конференция”. Огнена, тъй като тук по време на три предиобеда върху главите на събраните ще слезе „огънят на Святия Дух”.

Зад стадиона още преди седмици са пристигнали булдозерите и са изравнили терен с размера на три футболни игрища. И тук има безплатни сътрудници, които примъкват нагоре 18 тона осветителни инсталации, високоговорители, стълбове за лампите и железни тръби за втория подиум. Тук през вечерите Бонке ще чародейства. Огромният плакат до него е недвусмислен: „Expect your miracles”, Очаквай своите чудеса.

При 38-те градуса под сянката седят няколко полицаи със заредени автомати „Калашников” и пистолети със сълзотворен газ. За да не може никой да отмъкне  прожекторите. Дори и амбулантните тоалетни са заключени с катинар. Нигерия е богата страна с ужасно бедни нигерийци. Две жени, които раздават храна на работниците, ме прегръщат сияещи и викат: “How are you, Mister Bonnke?” Гръмогласен смях от всички страни.

В 11:55, един ден преди началото на крусейда, кортежът с коли на Райнхард Бонке прекосява границата на град Ошогбо. Дузина тежко въоръжени мъже от охраната трябва да го пазят – от дивото въодушевление на феновете му. Той слиза от ландкруизера на CfaN, маха с ръка и вика с не по-малко въодушевление: „Алелуя.” Отвръща му мощна вълна от алелуя.

61-годишният мъж с физиономия на служител в офис е ас, който има зад гърба си една бомбастична кариера. Както е предсказано от Святия Дух, на 19 години той заминава за Уелс да следва теология, връща се като пламенен душегрижител в Германия, през 1967 заминава за Лесото, кралството насред Южна Африка, и започва неуморно да спасява Африка. „Да спасява”, той често повтаря тази дума. За по-дребни задачи Господ не е избрал пастора. Първо пътува насам-натам. Скоро човешките маси, които искат да бъдат спасени, стават все по-огромни. И палатката с 34 000 места, дадена му като поръчение от Бога, бързо става прекалено тясна. Най-големият немски евангелизатор на всички времена трябва да отиде на стадионите. След като и те се пукат по шевовете, като размер е достатъчно само празното поле.

От границата на града тръгват направо към правителствения квартал, губернаторът Адебизи Аканде ще приеме Бонке, „божия мъж.” Този жест има символично значение, правителственият шеф е мюсюлманин. Смятат го за благоразумен човек, Осун има репутацията на провинция, защитена до този момент в значителна степен от религиозни безчинства.

Грандиозно и с мазен глас Бонке изразява благодарността си: „В името на Исус благославям този федерален щат преди всички други” и „Благословен да бъде губернаторът” и „Благославям Ви.” Понякога Бонке благославя в името на Господа, понякога пропуска името Му. Навсякъде в изреченията на Бонке присъстват „Амин” и „Алелуя”. Всичко трябва да бъде запазено за поколенията: Пристигналият с него „видео екип” записва без почивка.

С едно последно Алелуя се отправяме към пресконференцията. Тук няма въпроси, а само отговори. Бонке знае: „Пророчествата в Библията са история, казана предварително.” Следват други мъдрости. Всички те потвърждават, че Божието Слово се намира в Библията и че Бог има право. Накрая Бонке съобщава програмата за следващите дни: „Чудеса ще се случват, болести ще се изцеляват, всички грехове ще се измиват с кръвта на Исус.” Инсценировката завършва с един “prayer rain”, което ще рече молитвен дъжд.

Три часа по-късно, след обилен банкет и многожество гръмки Алелуи, керванът на Бонке потегля през Ошогбо, милионния град със стотици хиляди ръждясали ламаринени покриви. Само ако някой е бил тук, може да повярва какво се разиграва: човешки маси реват, мъже, жени и деца крещят от радост: „Бонке, Бонке, добре дошъл в Нигерия” и „Бонке, радваме се да те видим”, Те подскачат, те танцуват, отново и отново прииждат към колите на Бонке и отново и отново биват пропъждани от телохранителите му.

От десетилетия насам Бонке се изявява като крал на Африка. И нека онзи, който може да понесе толкова крещящ екстаз, без да се разболее от мания за величие, да хвърли първия камък.

На другия ден следобед започва петдневното шоу. Входът към терена е окупиран от няколкостотин дребни търговци. „Бонке е бизнес”, смее се младият Самуел. Той продава календари с Бонке, други продават тениски с Бонке („Бонке – чудодейният изцерител (може да се преведе и като екстрасенс-лечител, бел.прев.), шапки с Бонке („Засрами се, дяволе, Исус ме изтегли нагоре”), стикери с Бонке („Бонке ще покръсти бин Ладен”), видеоматериали с Бонке (съпровождащ текст: „Господ даде на Бонке видението за една омита с кръв Африка”) и книги на Бонке (едно от дузината заглавия: „Силата на Исусовата кръв”). Купувачът научава, че Райнхард Бонке е немският автор с най-голям тираж издадени книги, отпечатани повече от 140 милиона пъти, преведени на над 50 езика. В собствено издателство. Няма значение, важното е, че е приказно. Важното е, че е „по поръчение на Бога.”

В 16 часа започват първите проповедници, само чернокожи, представители на местните църкви, които подкрепят крусейда. Като на поп концерт те трябва да подгреят публиката, за да подготвят появата на звездата. Под сцената трима мъже от полицейския бомбен отдел душат за бомби. Два дни по-късно Бонке ще разкаже, че преди няколко месеца е бил принуден да откаже изява в Картум, столицата на Судан, „тъй като получих е-майл от Осама бин Ладен, в който ме заплашваше, че ще ме застреля, ако се появя там.”

Очевидно в Ошогбо не е пристигнала заплашителна поща. В 18 часа, с рев на сирени, шумно пристигат осем автомобила. От един Мерцедес S 600 – даден назаем от епископа на Обединената Божия Църква – слиза Райнхард Бонке. Поздравява го един 200 000-гласен рев за добре дошъл.

Избухва една тричасова ревяща ария, от нула до кресчендо. Преводачът изревава всяко изречение, казано на английски език, на йоруба (местен език в Нигерия, бел.прев.) Прекъсван е само, когато двестате хиляди изреват в ответ. Най-близките сътрудници на Бонке си натъпкват протектори в ушите в момента, в който шефът им грабва микрофона.

След „Алелуя” и „Щастливи ли сте?” и „Аз вече ви обичам” Бонке с тътен докладва за последната спирка на крусейда си. Преди месец е бил в Ибадан, втория по големина град на Нигерия. Резултатът: „Ибадан беше омит с кръвта на Исус”, преведено на землянски: Вонящата дупка, задушена от дива престъпност, мизерия и гъмжаща от осем милиона жители, е тръгнала отвесно нагоре. Заглавните страници на вестниците: „Дяволът изпада в трудности, Бонке е в града.”

Удар след удар. Двестате хиляди се хвърлят от едно радостно опиянение в следващото. Бонке: „Аз ще разчупя проклятието на бедността, изцяло и завинаги.” След многото истории как той, изцеляващ и покръстващ, обикаля земята и  спасява  проститутки, алкохолици и президенти на държави, сега вече е дошъл моментът: Всеки трябва да положи едната си ръка върху болната част на тялото си, а другата да протегне към небето. Мнозина се гърчат в конвулсии, все едно в тях е влязъл пневматичен чук. Бонке бърбори нещо от рода на: „таларарумталарарумбум, таларумталахала”. Оргията, в която 200 000 мъже, жени и деца приличат на кудкудякащи птици, продължава няколко минути. След това Бонке изревава: „Заповядвам на слепите очи да се отворят”. Първата заповед от много такива; чудотворният изцерител заповядва на минимум 20 болести да изчезнат, сред които разбира се са и рак, СПИН, пълна парализа на долните крайници, запушени яйцепроводи и депресии.

„Изцелените” трябва незабавно да се качат на сцената. Доктор Бонке, временно изпълняващ длъжността на „доктор Исус”, проверява надве-натри чудото, като пита бившия слепец: „Какъв съм аз?” и сега вече (уж) зрящият казва: „Ти си бял мъж.” Трите футболни игрища експлоадират, неразбираемото се е извършило. Нашият човек в Ошогбо: „Не е ли прекрасно това?” Следващият, моля.

Малко преди 21 часа, след като с подобна научна прецизност са потвърдени чудо след чудо и за последен път е съобщено, че утре всички все още неизцерени ще бъдат изцерени, Бонке изхвърчава обратно в нощта. Пак под полицейска защита. Както и „пожертвуванията” – паричните дарения на присъстващите, които бяха складирани в стотици чували до Мерцедеса S 600. Те също напускат терена, строго охранявани. Ще послужат предимно за финансиране командировъчните на Бонке. Няколко дни по-късно във вестника ще пише, че средният годишен доход на един нигериец е паднал до под 300 долара.

С какво може да се обясни феноменалният успех на Бонке в Африка? На континента името му е известно, то говори за набожност и отдаденост. Човекът внася разнообразие, вечер Ошогбо е тъмен и скучен. Авторитетният уред, с който да се убива времето, тоест телевизорът, липсва в много домакинства. През седмицата не чухме дори и един критичен глас, нито лично, нито по радиото, нито в другите медии. Нито един клеветник не пресече пътя ни. Но затова пък цяла армия от безнадеждни и отчаяни хора, които просят за виза, за работа, за бъдеще. И тъй като немският петдесятен проповедник обещава на всички рая, те всички идват.

На другата сутрин, по време на „Огнената конференция”, провеждаща се с цел тренинг на 30 000 пастори и доброволци, пратеникът на Исус ще започне да реве още от 9:35. Ще изгонва с рев мрака на човешкото съществуване. Пет дни подред нито една реч на Бонке няма да напомни за радостта от живота, за копнежа по света, за братството. В неговата вселена дебнат само престъпления, наркотици, окови, перверзии, предателство. Под всяко легло, на всеки ъгъл на улицата, зад всяко удоволствие се е скрил Луцифер. Не се отделя и минута, през която да подтикне хората към глад за знания. Напротив: „Престанете да задавате въпроси. Как говореше Исус? С мозъка си ли? Мозъците не вярват!”
Бонке реве непоклатимо: „Всеки, който не се предаде на Господ Исус Христос, е осъден на вечни мъки в ада.” Бонке не иска да помирява, Бонке иска да бъде кръстоносец. Само часове след края на  тирадите в Ошогбо на интернет адреса на CfaN ще пише: Много мюсюлмани „приеха Исус за свой спасител и прекратиха – въпреки празника  Рамадан – поста си, за да изповядат новооткритата си вяра.” Точно 1723652 обръщенци – мюсюлмани и други – е донесла „жътвата” на „Божията вършачка”.

Идеите на Бонке за Бога и за света често пъти неволно звучат комично. На последната „Огнена конференция” в проповедта му изведнъж изплува думата „долни гащи”. Тъй като брачната вярност била мислима само тогава, когато мъжете били с долни гащи. Бонке познавал цяла върволица „Божии мъже”, които бързат от чудо към чудо и въпреки това не водят свят живот, защото – както вече предполагате – им липсват долните гащи. No underpants, no holy life!“ („Ако нямаш долни гащи, нямаш свят живот!”)


Превод от немски: В. Ямалиева




Няма коментари:

Публикуване на коментар