Всички означава всички и това е всичко, което то означава!
Martyn McGeown
I.
Всички
Наистина, колко често сме чували това изречение,
когато сме се опитвали да обясним на арминианците реформираната вяра? В
основата на това често използвано възражение лежи сериозно неразбиране на
Библията. То също така означава и неразбиране на езика сам по себе си.
Какво означават думи като „всички”,
„всеки”, „светът”, „който
и да е” в Библията? Най-простият и надежден
път е да започнем със следната аксиома: Писанието се интерпретира със самото
Писание. По такъв начин ние даваме възможност на Библията да обяснява сама себе
си. Много пасажи в тази статия се състоят от стихове от Новия Завет, които са
придружени от коментари, за да се обясни значението, или да се обясни по-скоро
какво те не означават. Много от тези цитати говорят сами за себе си.
„Като чу това цар Ирод, смути се, и
цял Ерусалим с него” (Матей 2:3).
Вярно ли е, че всички граждани на Ерусалим са знаели за новината, която са
донесли на Ирод мъдреците от изток, или че „са се уплашили” от нея? Разбира се,
че не! Този стих се отнася за водачите на Ерусалим и много точно това може да е
същият „Ерусалим”, който се споменава в Матей
23:37 и който не иска Исус да събере децата
си (тоест водачите на Ерусалим, които са назовани „деца”)
„Тогава излизаха при него Ерусалим,
цяла Юдея и цялата Йорданска околност, и се кръщаваха от него в реката Йордан,
като изповядваха греховете си“ (Матей 3:5-6).
Трябва ли да си представим, че Исус е кръстил всеки един? Нямало ли е
изключения? Със сигурност можем да приемем, че е било невъзможно да се е
кръстило цялото население на Юдея. Виж също Марк
1:5.
„И ще бъдете мразени от всички,
поради Моето име” (Матей
10:22). Бяха ли мразени учениците Му от
всички хора, които живееха в джунглата на Африка, тоест от хора, които никога
не бяха чували нещо за апостолите? Очевидно тук „всеки” означава всички видове
народи.
„И всичките множества се смаяха и
думаха: Да не би Този да е Давидовият син?” (Матей 12:23). Това тук универсално приложение ли има? Дори и ако
не обърнем внимание на другите нации, как стои въпросът с книжниците и
фарисеите? Те смаяни ли бяха, приемаха ли дори за миг възможността, че Исус
може да е синът на Давид? Не, изобщо!
„И когато влезе в Ерусалим, целият
град се раздвижи; и казваха: Кой е Тоя?“
(Матей 21:10). Наистина ли Исус предизвика такава всеобща
сензация?
„Всички имат Йоана за пророк” (Матей 21:26). Нито фарисеите, нито римляните или гърците са
смятали Йоан за пророк. Очевидно е, че тук „всички” не може да се разбира във
всеобщ смисъл.
„И целият народ в отговор рече:
Кръвта Му да бъде на нас и на чадата ни”
(Матей 27:25). Бяха ли всички граждани на Ерусалим, да не говорим
пък за Римската империя, струпани в един преден двор, онези, които изговориха
тези ужасни думи? Не! Тук се има предвид всеки от една точно дефинирана група.
„И целият град се събра пред вратата” (Марк 1:33). Няма се предвид всеки отделен жител на града.
„И като го намериха, казват Му;
всички те търсят” (Марк
1:37). Това не може да се разбира във всеобщ
смисъл, тъй като хората в Китай не са търсили Исус търсили, също както и хората
в отдалечените села на Галилея не са го търсили.
„И всички се чудеха” (Марк 5:20). Гърците, етиопците и хората в Америка със сигурност
не са се чудели.
„И пак повика народа и каза им:
Слушайте Ме всички и разбирайте!”
(Марк 7:14) Не всеки се има предвид.
„И всички размишляваха в сърцата си
за Йоана, да не би той да е Христос”
(Лука 3:15) С „всички” естествено не се има предвид цялото
човечество. Китайците не са си задавали този въпрос.
„Всичките люде ще ни убият с камъни,
защото са убедени, че Йоан беше пророк”
(Лука 20:6). Фарисеите се притесняваха от размирици сред народа,
а не от това, че в тях ще участва всеки един мъж, всяка една жена и всяко едно
дете от нацията. Те също така не се страхуваха, че размириците ще се
разпространят по целия свят.
„Ето, Той кръщава, и всички отиват
при Него” (Йоан
3:26). Ако действително всички бяха отишли
при Него, щеше да има всеобщо спасение за всички. Ние естествено знаем, че
сравнително малко хора са дошли при Исус, и със сигурност не всеки отделен
човек. Но те бяха достатъчно много, за да се обезпокоят фарисеите.
„А всичките люде дохождаха при Него,
и Той седна и ги поучаваше”
(Йоан 8:2). Не се има предвид всеки отделен човек от народа.
„Ако Го оставим така, всички ще
повярват в Него; и римляните като дойдат ще отнемат и страната ни, и народа ни” (Йоан 11:48). Ако всички биха повярвали в Христос, това би
включило римляните и дори фарисеите. „Всички” по-скоро означава значим брой
повярвали, който би бил достатъчен, за да се привлече вниманието на римляните.
Точно от това са се страхували фарисеите.
„Като хвалеха Бога и печелеха
благоволението на всичките люде”
(Деяния на апостолите 2:47). Ранната църква беше мразена от мнозина и ни
най-малко не се радваше на благоразположението на целия народ.
„Мнозина още и от тия, които правеха
магии, донасяха книгите си и ги изгаряха пред всичките” (Деяния на апостолите
19:19). „Пред всичките” означава публично.
Това е било публично изповядване на покаяние, а не събиране на хората от цял
свят, за да присъстват на изгарянето на книгите.
„Богинята Диана […], на която цяла
Азия и вселената се покланят”
(Деяния на апостолите 19:27). Очевидно е, че не всеки обитател на планетата Земя
е почитал Диана.
„Това е човекът, който навсякъде учи
всичките против народа ни, против закона и против това място” (Деяния на апостолите
21:28). До тогава Павел не беше достигнал
„всички”. Има се предвид, че навсякъде, където е пътувал, Павел е учел хората
на Евангелието.
„Защото ще бъдеш свидетел за Него
пред всичките човеци за това, което си видял и чул” (Деяния на апостолите
22:15). Времето, когато всеки отделен човек
ще чуе Евангелието, никога не ще дойде. Всички народи ще го чуят, но не и всеки
отделен човек от всичките тези народи.
„Защото вашата послушност стана
известна навсякъде” (Римляни 16:19).
Знаеха ли хората в Тибет за послушността на римляните? Естествено, че не!
Когато позволим на Писанието да говори само за себе
си, ние можем да разберем, че изразът „всички хора” не означава „всеки индивид
на планетата Земя от Адам до свършека на века”. По-скоро той означава всички от
една определена група или мнозинството от едно специфично населено място или
всички народи без разграничение. Някои примери от ежедневния живот онагледяват
това: Когато едно семейство се приготвя за отиде на плаж и бащата (стоящ в
градината, откъдето могат да го чуят и съседите) извика: „Хайде, всички в
колата!”, тогава съседските деца дали си мислят, че той вика и тях; и те ли се
качват в колата? Не, всеки знае, че бащата има предвид само своето семейство.
Да предположим, че някоя учителка е завела учениците си на посещение в музея и
им казва: „Окей, автобусът ще ни върне обратно в 17 часа. Искам всеки да е
седнал в автобуса точно в 17 часа. Нали не искаме някой да остане тук.” Тук
никой не би интерпретирал, че учителката има предвид следното: „Искам да видя
цялото човечество да седи в автобуса и не искам дори и един човек да остане
отвън.” Това би било абсурдно! Но арминианците точно така изопачават Словото,
когато упорито настояват, че „всички” означавало цялото човечество.
II.
Светът
„Свят”
е другата дума, която погрешно се използва и разбира от арминианците. И тук те
приемат, че понятието (когато то касае обхвата на Божията любов или на
спасителното дело на Исус) се отнасяло за цялото човечество, без каквито и да
било изключения. Но наистина това ли казва Библията?
„А в ония дни излезе заповед от
Кесаря Августа да се запише цялата вселена” (Лука 2:1). Кесарят Август със сигурност не възнамеряваше да
регистрира цялата планета Земя.
„Щом вършиш тия дела, яви Себе Си на
света” (Йоан
7:4). Братята на Исус не искаха от Него да
се разкрие на келтите или на африканците, а на жителите на Ерусалим.
„Затуй фарисеите рекоха помежду си:
Вижте, че нищо не постигате! Ето, светът отива след Него” (Йоан 12:19). Фарисеите от своя страна не тичаха подир Исус. Със
сигурност не и руснаците, австралийците и други хора от различни страни.
„Тия, които изопачиха света, дойдоха
и тука” (Деяния
на апостолите 17:6). Работата на апостолите не е
предизвикала ни най-малките размирици в Перу! Те причиниха безредици измежду
юдеите и езичниците, точно там, където отиваха, но не и в абсолютния смисъл на
целия „свят”.
„За да не бъдем осъдени заедно със
света” (1
Коринтяни 11:32). „Светът” не може да означава „целият
човешки род”, тъй като вярващите очевидно не са включени там.
„И цялата земя учудена отиде след звяра.
И поклониха се на змея” (Откровение 13:3-4).
Не всеки отделен човек ще извърши това някога.
Ако думата „свят” не означава „всеки отделен човек на света”, какво
тогава означава тя и защо Святият Дух я използва?
Новият Завет е бил писан до хора, които са вярвали, че
Бог е Бог на евреите и че проклина езичниците. Йоан 3:16
е бил насочен към един фарисей (Никодим), който е поддържал този възглед. За да
се изправи тази заблуда, Исус и апостолите са използвали думи като „светът” и
„всички хора”. В някои текстове тези обозначения очевидно означават „всички
вярващи” или „всички избрани”. Това важи особено за 2 Петър 3:9,
където съзнателно е подчертана ограничителната формулировка „но заради вас търпи за дълго време”.
Новият Завет представлява сбор от писма, които са били
написани до вярващи. Библията не е насочена към невярващи. Когато видим думи
като „нас”, „ние”, „възлюблени”, би трябвало да имаме предвид, че те се отнасят
до вярващите, а не до света в своята цялост.
„Защото, чрез дадената ми благодат,
казвам НА ВСЕКИ ЕДИН ИЗМЕЖДУ ВАС, който е по-виден, да не мисли за себе си
по-високо, отколкото трябва да мисли, но да разсъждава така, щото да мисли
скромно, според делата на вярата, които Бог е на всекиго разпределил” (Римляни 12:3).
Арминианците твърдят, че всички хора по света имат
вяра и че всеки индивид е длъжен правилно да употреби своя „дял” от нея. Тук
дори не би било нужно да им покажем, че Павел не е имал предвид това; той
говори за църквата.
„Него ние възгласяваме, като
съветваме всеки човек и поучаваме всеки човек с пълна мъдрост, за да представим
всеки човек съвършен в Христа”
(Колосяни 1:28). И тук изразът „всеки човек” не е общовалиден. Би
било абсурдно да се каже това! Със сигурност Павел не се е срещнал с „всеки
човек” в целия свят и затова и не е могъл да съветва и поучава всеки един
човек.
Арминианците критикуват калвинистите за това, че те
„интерпретирали” изразите „светът” и „всички хора” за собствените си цели. Но
какво тогава означават изрази като „жертва
(омилостивение) за грях” (1 Йоан 2:2),
„понасяне на греховете” (Йоан 1:29), „вкуси смърт” (Евреи 2:9) и „Спасител” (Йоан 4:42)?
Жертва за грях означава да отвърнеш гнева на Бога
посредством жертва. Чрез Своята жертвена смърт Исус укроти гнева на Бога и
никой, за когото Исус е бил жертва за грях, няма да изпита Божия гняв.
Вкопчвайки се за израза „целия свят” в 1
Йоан 2:2, арминианците отказват да разберат
значението на жертвата за грях в този израз. Арминианецът вярва, че Христос
може да бъде жертвата за грях на грешника, но че Бог въпреки това запазва гнева
си и може да изпрати обектите на тази примирителна жертва в ада.
Спасител е някой, който наистина спасява, а не някой,
който се опитва да спаси, би искал да спаси или прави възможно спасението за
хората, само в случай, че те го приемат. Спасителят действително спасява.
Арминианците вярват, че Исус е „Спасителят на света” (Йоан 4:42),
но въпреки това целият свят не е спасен.
Евреи 2:9 казва, че Христос е вкусил смърт за всички. Въпреки
това арминианците вярват, че някои грешници, за които Христос е вкусил смърт,
ще трябва да изпият до дъно чашата на Божия гняв през цялата вечност. Това е
дялът на безбожниците (Псалм 11), не на избраните!
Арминианците възвестяват, че Христос е „Божият агнец, който носи греха на света” (Йоан 1:29), но въпреки това казват, че мнозина от тези грешници
ще отидат в ада. Очевидно е тогава, че Христос не е понесъл техните грехове.
Също така не може да се каже, че „Бог
бе в Христа и примиряваше света със Себе Си, като не вменяваше на човеците
прегрешенията им” (2
Коринтяни 5:19), ако се има предвид всеки отделен
човек, каквото е разбирането на арминианците за „света”. Мнозина в света ще
бъдат обвинени за греховете си и ще намерят края си в ада.
Думите в Писанието имат определени значения и е
очевидно, че арминианците преиначават Словото в отчаян опит да направят
спасението достъпно за всички. Нека се борим за истината на суверенната,
конкретната и действена благодат!
Превод: Ваня Ямалиева
