Църква и политика - плодороден гей брак по сметка, Страхил Иванов

        Църква и политика - плодороден гей брак по сметка

Несериозно по сериозни теми

През последните десетина години здравето на нацията се влоши сериозно. Това тревожно явление особено тежко засегна помазаният, богоизбран клир на евангелските църкви в страната.

Системното преяждане на семинарни и конферентнии тежки трапези, обилните служебни обеди и вечери, както и нередовния, накъсан сън на работното място, се отразяват пагубно на перисталтиката на червата, което води до образуването и отделянето на газове, чести позиви за дарения и десятъци както и конвулсивни, неконтролируеми напъни за влизане в политиката.
Малки и големи, ниски и високи, кльощави и дебели пастори пасторчета, пасторетки и мажоретки с истеричен фалцет ни убеждават, че е крайно време християните в България да вземат властта в свои ръце и да се оправи нашата мила татковина и майковина.

Нямам пророческите дарби на разни сунайчовци , бакалчовци, ванги и други врачки, вещици и вещери, но изхождайки от събитията в българските евангелски църкви от последните 25г, мога с 99,9% точност да си представя какво ще се случи, ако не дай Боже, нашенските пишман-християни вземат властта:

- Всички некадърни неграмотници, които не ги бива за нищо, ще станат политици.
- Парламентът ще се състои от 240 депутата, избрани от 240 партии, партийки, коалиции, крилца, перца, пухчета и други птичи продукти.
- България ще стане един мини ЕС съставен от 200-300, независими, автономни и полуавтономни монархии от типа град-държава, селце-държава и маала-държава.
- Всички пастори ще станат царе за да бъдат според писаното”царско свещенство”
- ВЕБИ и „Св. Тривелий” ще се обединят в образователния мастодонт „Св. АОНСУ”- новата ковачница на новите партийни кадри от ръждиво тенеке.
- Избори няма да има, електоратът ще бъде купуван и продаван на едро и дребно.
- Финансовото министерство ще бъде закрито. Всичките данъци и такси ще влизат директно в джобовете на сатрапите. Така ще се пестят пари от издръжката на държавната администрация.
- Външно министерство се закрива.Външната политика ще се определя от съответния „Биг брадър” който дава парите.
- Министерство на отбраната се закрива. Ще се практикува само ”духовно воюване”, а ако то не хване дикиш, конфликтите ще се уреждат чрез покупко-продажба.
- МВР, Министерство на правосъдието и съдебна система се ликвидират. Ще бъдат заменени от специални чрезвычайни комисии, наречени галено „духовни съвети”, които ще бъдат под прякото ръководство на местния монархохристиянин.
- Министерство на здравеопазването се закрива. Болните ще бъдат водени при местния дупетат, който ще им полага ръце и ще се моли за здраве, срещу заплащане, разбира се. Па ако болния се гътне, значи вярата му е била малко.
- Министерството на образованието се ликвидира, тъй като само изключително тъп и неграмотен народ , може да бъде управляван от хора , които не знаят нищо, не умеят нищо и не могат да правят нищо полезно...
...........................................................
Не вярвате ли на прогнозата ми?
Вижте си църквите тогава!

Страхил Иванов

                                               Обяви в нета:

- Професионално почистване на мръсни църкви
тел . +359098989899 „ Огън всепояждащ” ЕООД

- Изкупувам души за скрап. Плащане веднага!
За контакт: тел . +3590989898654 „New revelation”ltd

- Продавам братя и сестри ! Изгодно!
тел . +3590986565499 Клисурски

- Купувам чиста съвест!
тел . +359090989898 Велев

- Набираме шарани за Никулден!
За контакт :Верига рибарски магазини „SCI”
Разпродажба!

- Пилешки главички с овчи мисли, замразени на разфасовки по 1 кг в кашони по 10 бр.!
++0989898765433 "Птицекланица"Шкембак"ООД

- Братска любов срещу заплащане
тел . +хххххххххх - пророк Истатков

- Развалям чужди домове и семейства
тел 009890987654 майстор Благо

- Маг Мирчев, есхатолог – нумеролог, предсказва миналото, разкрива бъдещето, не разбира настоящето.
тел . +35909654321

- Ясновидката Паци П специализирала Висшата шаманска школа в Инсбрук, Испания разваля черна, бяла, пембена и бледожълта магия.

- Изгонва демони на нескафе 3 в 1, кока –кола и Карнобатска сливова с лИгени и пешкири на клиента.
„На услугата цената, зависи от на демона ината!

- Парички тука оставете и за демона забравете!”
тел . +35900 00 00 00

- „Tithe insurance company” продава застраховки ”Вечен живот”
тел . +359098987676765 Johann Tetzel

- Млада американка на средна възраст, търси млад, платежоспособен пастор за несериозна връзка с цел брак по банкова сметка. Конфиденциалността е гарантирана!
тел++0098765432 Деби Уан да'Кеноби

ЗНАЕШ ли ИСТИНАТА за НОВОРОЖДЕНИЕТО?, Стивън Прайбъл

Знаеш ли истината за новорождението?

Стивън Прайбъл

Новорождението е една много неправилно разбирана концепция, за която в църквата днес има голямо объркване. Става дума за промяната на сърцето, извършена в човека от Светият Дух, Който ни дава възможност да разберем истината на Божието слово и да живеем според нея. Значението на тази доктрина се подчертава и от думите на Исус:. " ако се не роди някой отгоре, не може да види Божието царство " (Йоан3:3)

В Писанията лексиката относно новорождението е богата и разнообразна. Използват се следните термини: ново сърце, нов дух, роден свише, роден от вода и Дух, роден от Бога, роден от Духа, духовно просветление, оживотворение, съживяване, обновление чрез Светия Дух, ново творение, преход от тъмнината към чудната Божия светлина, преход от смърт към живот, обръщение, Божието добро дело, започнато в нас.

Новорождението е тясно свързано с концепцията за ефективно призоваване от Божия Дух, чрез Който грешника влиза в ново отношение с Бога чрез вяра. Павел писа: " Верен е Бог, чрез Когото сте били призовани в общението на Сина Му Исуса Христа нашия Господ. " (1 Koр.1:9). Новорождението е вътрешната работа на Духа, Който предизвиква грешника да отговори на ефективния призив. Какво означава ефективно призоваване? „Ефективното призоваване е действие на Божият Дух, чрез което Той като ни убеждава в нашата греховност и злочестие, просветлява умовете ни чрез познаването на Христос и обновява волята ни, успява да ни подтикне и да ни направи способни да приемем Исус Христос, чиято благодат ни се дарява безвъзмездно в благовестието."( Уестминстърска изповед на вярата 1647, Кратък катехизис, 31).

Трябва да разграничаваме новорождението от другите термини като: оправдание, осиновление, освещение и спасение.
Оправданието е велико Божие дело, чрез което грешния е обявен за праведен чрез съвършената праведност на Христос, която му е вменена. Осиновлението - е Божие дело, чрез което човек става дете на Небесния Отец. Освещението - е дело на Бога, чрез което грешникът се подновява по Негов образ, и все повече и повече умира за греха, за да живее за правдата. Спасението - е широко понятие, позовавайки се на цялостно приложение на изкуплението за грешника.  Новорождението често се счита за синоним на спасение, но Библията никога не обърква тези термини.

Ключовото изявление за новорождението се намира в пролога на Евангелието на Йоан:  "които се родиха не от кръв, нито от плътска похот/воля/, нито от мъжка похот/мъжка воля/, но от Бога. "(Йоан1:12-13). Тук апостолът прави разлика между единия истинен и няколко фалшиви възгледа за новорождението.

Фалшиви възгледи за новорождението

Божието слово казва, че новорождението не е от кръв, нито от плътска похот, нито от волята на човека. Тази фраза обобщава три популярни, но фалшиви възгледа за новорождението. Нека ги разгледаме.

(1)  "Не чрез кръв." Съществува широко разпространеното, но погрешно схващане, че човек е християнин, поради факта, че е роден в християнско семейство. Но, това не е така. Наличието на родители християни не гарантира, че децата им непременно ще са новородени. Някои от реформаторите са приели понятието за презумптивно новорождение, ако се приеме, че децата на вярващите родители ще са новородени, освен ако не се докаже противното, че са се отрекли от вярата. Това обаче противоречи на учението, изразено в думите "не чрез кръв." Човек не се новоражда поради силата на  биологично или кръвно родство. Може да сте сигурни, че Божиите заветни обещания включват семействата. (Деян. 2:39). Но в тях няма гарантирано новорождение за децата на вярващите родители.

(2) " нито от плътска похот/воля/“. Съществува също една популярна заблуда, че новорождението е резултат от решението на човека да покани Христос в живота си. Този възглед е широко разпространен сред баптистките, назарянските, методистите-уеслианци, петдесятни и всред много други независими църкви. Изхождайки точно от този възглед, те планират  крусейди. Един такъв евангелизатор е написал книга "Как да сме новородени" (като че ли Светият Дух му е дал пълна инструкция!). Тази гледна точка е известна  като "новорождение чрез вземане на решение." Тя е явно погрешна, защото тя противоречи на доктрината, че новорождението не зависи от "желанието на плътта" или "човешки решения» . Йоан ясно казва, че човешкото решение не предизвиква новорождението. Освен това, такава гледна точка напълно неправилно разбира същността на неновородения и необърнатия човек, който по своята природа е напълно, безнадеждно и безвъзвратно духовно мъртъв. Бог съживява "мъртвите в техните престъпления и грехове" (Eфес.2:1). В Ефесяни 2 Павел рисува нагледна картина на това абсолютно безнадеждно състояние на грешника извън Христос: той е мъртъв в престъпления и грехове, като последовател на Сатана, дете на гнева по своята природа, предаден на неподчинение. Такъв човек не чувства ни най-малък интерес да се отвърне от греха си и да се обърне към Бога. Той никога няма да се промени без пряката Божествена намеса, "Бог, обаче, Който е богат с милост, поради голямата любов, с която ни възлюби, даже, когато бяхме мъртви чрез престъпленията си, съживи ни заедно с Христа (по благодат сте спасени)" (Eфес.2:4-5).

Новорождението не е обща съвместна работа между Бог и човека, а е - изцяло Божие дело. Именно Бог е, Който се намесва, за да спаси, тъй като човек е безпомощен, духовно мъртъв и не е способен да се спаси. Въпреки ясното учение на Писанието много църкви учат, че решаващият фактор в новорождението е самият човек. П. Нелсън пише: «Отец, Син и Свети Дух си сътрудничат с грешника в спасението му» (NelsonP.C Biblе Doctrines Спрингфийлд, 1981 г. стр.38). Никакви доказателства от Писанието не се представят за това невероятно твърдение, което няма абсолютно никакво основание в Божието Слово. Би било достатъчно лошо ако автора каже, „Грешникът сътрудничи на Отец, Син и Светия Дух в спасението си“. Но дори по начина по който изложението е написано, решаващият фактор в спасението е  самият човек; Бог играе само  странична роля в спасението. Вземането на решение да се новороди човек  е ерес и трябва да бъде отхвърлена като противоречаща на Писанията.

(3). "нито от мъжка похот/човешка воля/" Третата гледна точка е известна като новорождение чрез кръщение. Римокатолически, православни и лутерански богослови учат, че чрез кръщението се извършва очистване от греха и се променя човешката природа. Този възглед се подкрепя от Църква на Христос (кампбелити). По-долу ще представя някои от твърденията, показващи тази позиция.

Католицизъм. „Инструментална причина за оправданието е тайнството на кръщението ... без което никой никога не може да бъде оправдан напълно ... Ако някой казва, че кръщението не е задължително, т.е. че не е необходимо за спасението, да бъде анатема.“ ( Каноните и Събора Трент, Сесия 6, за оправданието, 7-ма сесия за Тайнствата, каноните на Кръщението). „Децата, ако не са новородени от Бога чрез благодатта на кръщението, независимо дали родителите им са християни или невярващи, са родени за вечни страдания и погибел“ (Трент катехизиса, цитиран от Loraine Boettner, Roman Catholicism [Phillipsburg, NJ: Presbyterian and Reformed, 1962], 191).

Православието. "При кръщението си християнина претърпява външно измиване с вода, като в същото време той се очиства вътрешно от греховете си" (Timothy Ware, The Orthodox Church [New York: Viking Penguin, 1963], 281). Позовавайки се на една древна практика за кръщението на голи хора, (това няма ли да увеличи църковното посещение?) Антони М. Кониарис пише: „Събличане на дрехите също означава премахване на старата грешна природа, която напълно се изчиства (ще бъде изхвърлена) чрез кръщение ... Пречистената чрез кръщението човешка природа,  е подготвена да приеме различните дарове на Светия Дух“ (Koniaris A. These Are the Sacraments: The Life-Giving Mysteries of the Orthodox Church. Minneapolis,1981. P.35-38)

Лутеранската. „Какво дава кръщението? Чрез него се извършва прощение на греховете, избавление от смъртта и дявола, и то дава вечно спасение на всички, които вярват ... Святото Кръщение е единственото средство, чрез което децата, които също трябва да се новородят, могат да бъдат новородени и доведени до вярата ."((Luther’s Small Catechism, 16, 173)

Църква на Христос. "Кръщението е условие за спасение ... влизането ни в ново отношение с Бог чрез Христос, в Когото ние ставаме ново създание» (OneNationunderGod. Ls.3).

Библията не учи, че водното кръщението новоражда. Греховните човешки потребности изискват очистване не на тялото, а на сърцето, и това може да бъде направено единствено от Бог. Само Той е източникът на новорождението, както е писано: "Тогава ще поръся върху вас чиста вода, и ще се очистите; от всичките ви нечистотии и от всичките ви идоли ще ви очистя. Ще ви дам и ново сърце, и нов дух ще вложа вътре във вас, и, като отнема каменното сърце от плътта ви, ще ви дам меко сърце. И ще вложа Духа Си вътре във вас, и ще ви направя да ходите в повеленията Ми, да пазите съдбите Ми, и да ги извършвате. "(Йез.36:25-27). Противно на фалшивата идея за новорождение чрез кръщение, Библията ни учи, че новорождението не зависи от волята на човека. Нито един пастор, свещеник или който и да е друг човек нямат властта да новородят друг човек чрез каквато и да е религиозна церемония.

Ако новорождението не се случва чрез кръвна/родителска/ връзка, човешко решение или кръщение, как тогава то става?

Библейският възглед за новорождението

(4) „От Бога“.  Йоан  категорично заявява, че новорождението е само от Бога. Човекът не играе никаква роля в своето новорождение. Само Бог, чрез Святия Си Дух е действуващата сила за новорождението. Този факт е унизителен за човешката гордост, и в резултат това учение противоречи на учението на необърнатия човек, чиито очи не са отворени за свръхестествените истини на Божието Слово. „От Бога“ е непопулярна истина в наши дни; но въпреки това, истината не се определя от популярността, а от Писанието.

Твърдението на Йоан определя връзката между новорождението и вярата. Противно на общоприетото схващане, новорождението предхожда вярата. Йоан пише, че тези, които вярват в Христос са вече родени от Бога (Йоан 1:13), той не пише, че ония, които вярват, въз основа на това вярване са родени от Бога. С други думи, новорождението води до резултат вяра, а вярата не води до новорождение. Вярата не е предпоставка, а е резултат от новорождението.  Това е последователното учение на Писанието.

Апостол Яков пише: "От собствената Си воля ни е родил чрез словото на истината, за да бъдем един вид пръв плод на Неговите създания. " (Як.1:18). Изразът е интензивен: Духовно мъртвия човек бива новороден от Божията Собствена воля,  а не от човешката воля или от съвместните воли на човек и Бог.  Йоан е напълно съгласен с това: "Всеки, който вярва, че Исус е Христос, е роден от Бога; и всеки, който люби Родителя, люби и родения от Него."(1 Йоан 5:1). Гръцкият термин "роден" – Действието е показано граматически в свършено време и се позовава на иска, започнал в миналото с продължаващите резултати в настоящето (на английски често присъства това сегашно време). Йоан казва, че този, който вярва, че Исус е Христос, продължава да бъде роден от Бога. От класическата работа на Джорд Рикер " Interlinear Literal Translation of the Greek New Testament, George Ricker Berry (Grand Rapids: Zondervan, 1958),," един абзац гласи: "Всеки, който вярва, че Исус е Христос, е роден от Бога." Това място не учи, че новорождението - е резултат от вярата на човека в Исус като Христос. Вместо това, то учи, че човекът, който вярва в Исус е вече роден от Бога и това е според цялото учение на Библията. Новорождението е необходимо за вярата; неновороден грешник не може нито да види царството, нито да влезе в него (Йоан3:3-5).


Новорождението преобръща естествената слепота на грешника, позволявайки му да разбере нуждата му от Спасител и да постави вярата му в Исус Христос. Павел пише, относно невярващите, че "богът на тоя свят е заслепил, за да ги не озари светлината от славното благовестие на Христа, Който е образ на Бога. " (2 Koр.4:4). Но Бог суверенно се намесва в случая на Своите избрани. "Понеже Бог, Който е казал на светлината да изгрее из тъмнината, Той е, Който е огрял в сърцата ни, за да се просвети света с познаването на Божията слава в лицето Исус Христово." (2 Кор 4:6). Всичката слава е на Бога! Ето и някои други места от Писанията, които подкрепят истината, че новорождението е дело само на Бога.: 1 Петр.1:3-23, Тит 3:5 Йоан 6:63

Цялата Библия единодушно казва, че човекът е напълно пасивен в своето новорождение. Тази истина заставя хората на колене да пледират за любимите си хора, които са били без надежда и без Бог на този свят дано Бог им даде покаяние, за познаване на истината; защото библейски вярващият напълно осъзнава,  че не е възможно да бъде спасен без намесата на Неговата Всемогъща сила. Милиони хора отиват в ада, смятайки, че са били новородени поради това, че родителите им са били християни, или понеже са приели „чрез решение“ Христос, или поради това, че са били кръстени. Ако ти лично никога не си се покаял за греховете си и не си се доверил на съвършенната праведност само на Христос за твоето спасение извикай още днес към Бога!

Знаеш ли истината за новорождението? Истината е от жизнено важно значение, защото твоето вечно благополучие, както и това на членовете на твоето семейство е заложено на карта. Ако посещаваш църква, която учи фалшивият възглед за новорождението, направи по всякакъв начин и  всичко по силите си, за да й повлияеш и да я приведеш в съответствие с учението на Писанието. Ако това не е възможно, то потърси Църква, която правилно учи библейската истина, че новорождението е изцяло „от Бога“.   

Източник: http://www.proza.ru/

Превод: Татяна Иванова

ОПРАВДАНИЕ, ОСВЕЩЕНИЕ - Петър ван Стовел

ОПРАВДАНИЕ, ОСВЕЩЕНИЕ

Петър ван Стовел


"И Господ мина пред него(Мойсей) и прогласи: Господ, Господ Бог жалостив и милостив, дълготърпелив, Който е изобилен с милост и верност; Който пази милост за хиляди поколения, прощава беззаконие, престъпление и грях, но никак не обезвинява виновния..." /Изх. 34:6,7/ 
     
Прощението отменя наказанието, но не може да подейства срещу вината. 
Виновността си остава в човека и след прошката, затова в посланието към Евреите от 9:12 - 10:10 се изяснява необходимостта за постоянните жертвоприношения в Стария Завет, защото те не са били в състояние да отмахнат вината. /Евр. 10:1-3/  Кръвта от козли и телета не е можело да очисти съвестта от вината за извършените грехове. Съвестта може да бъде съвършено очистена от вината само чрез Христовата кръв. /Евр.9:14/ Неговата кръв  напълно освети онези, чиито престъпления бяха временно покрити с кръвта на козли и телци за престъпленията, извършени при първия завет. /Евр.9:15/ 
     
Действието на Христовата кръв е чудотворно:

I. По отношение на Бога. Изпълнява волята Му като Го омилостивява и задоволява Неговата правда. /Рим.3:25/
II. По отношение на греха. Грехът е отмахнат и напълно победен, така щото той не може вече да владее вярващия, ако и да продължава да смущава и съблазнява плътта. /1Йоан1:7; Рим.6:14; Ев.12:1 / 
III. По отношение на вярващия. Xристовата кръв е още по-чудна:
     1. Заплаща вината му и отмахва обвинението /Рим.8:33/, така че Бог го обявява за оправдан. Действието на Христовата кръв не се изчерпва с това; тя не само умива, прощава и оправдава. 
     2. Тя освещава. Очиства грешника и го прави чист, без петно и бръчка, за да бъде представен пред Бога.  
     3. Изкупва. Кръвта не само заплаща наказанието, но купува самия грешник! Ап. Петър пише: "изкупени... със скъпоценната кръв на Христос, като на агне без недостатък и петно". /1Петр.1:19/
  
    
След като е "изкупен" вярващият, неговият духовет хоризонт започва прогресивно да се разширява, защото изкуплението е предпоставка за осиновяване, наследство на светиите и за освещение, без което никой няма да види лицето на Бога. 
Христос ни откупи от робството на греха и проклетията на закона "със собствената Си кръв, и придоби за нас вечно изкупление." / Евр. 9:12/  Тази благодат и истина дойдоха чрез Исус Христос, понеже всички съгрешиха и  нямаше праведен нито един. /Рим.3:10-19/ Той отне виновността от нашите души, за да получим оправдание: "оправдани даром от Неговата благодат чрез изкуплението" /Рим. 3:24/, а чрез освещението ни направи угодни пред Бога.

Ап. Павел изяснява това с подробности още в началните глави в посланието към Римляните и 1Кор. 1-ва гл. "Защото всички съгрешиха и са лишени от Божията слава." /Рим.3:23/ Всичко това е по действието на Божията благодат, за да се изключи хвалбата /Рим.3:27/ и "да не се похвали никое създание пред Бога", така че "който се хвали, с Господа да се хвали". /1Кор.1:29,31/  
    
Спасителното дело се справя не само с нуждата за оправдание, но задоволява цялостно всяка потребност на душите, без което не би могло да бъдем приети от Бог. Единствено Неговата жертва може да ни направи съвършени! / Евр.10:1/ Единствено Христос извърши Божията воля, чрез която воля ние сме осветени. /Ев10:1-10/ Понеже човешката правда е като "омърсена дреха" /Исая 64:6/, ние трябва да търсим това освещение което е от Бог, защото без него никой няма да види Бог. /Ев.12:14/ Ап. Павел казва че това е Божие действие: "А от Него сте вие в Христа Исуса, Който стана за нас мъдрост от Бога, и правда, и освещение, и изкупление." Тук е много важно да забележим, че "правда"- оправданието, предшества освещението! 
     
Джон Уесли - основателят на методизма казва обратното – т.е. казва, че ние трябва да изработим освещението, от което ще зависи оправданието ни. Той се позовава на Евр. 12:14 като твърди, че освещението се постига чрез старание да живеем свят живот и да угаждаме на Бога, а оправданието е резултат от нашето освещение. 
    
Но, такoва разбиране дава на човека централно място и роля в изработване на спасението и неговото оправдание ще зависи от неговите усилия, старания и постигнатия свят живот!? Затова то е неправилно. Никой не може да извърши добри дела, чрез които да се спаси, но всеки трябва да върши добри дела след като е вече спасен. Така също никой не може да постигне освещение чрез собствени усилия и свят живот, но всеки който е осветен ще живее в святост чрез освещението, което е приел по благодат.

"Понеже това е Божията воля - вашето освещение: да се въздържате от блудство; да знае всеки от вас, как да държи своя съсъд със святост и  почест." /1Сол. 4:3,4/
    
Освещението е от Бог, когато ни новоражда за спасение чрез освещението на Духа и вяра в истината. /2Сол.2:13/ То е дар по благодат, в която Бог е инициатор и изпълнител и продължава през целия ни живот чрез водното умиване - словото, докато ни "освети напълно."  "А сам Бог на мира да ви освети напълно; и дано се запазят непокътнати духа, душата и тялото ви без порок, до пришествието на нашия Господ Исус Христос. Верен е Оня, Който ви призовава, и ще извърши това." /1Сол5:23,24 Фил.1:6/ Забележете, че Бог го върши сам! Това започва от новорождението и продължава до смъртта. Ще бъде напълно завършено, когато сме при Него. Истинският новороден вижда Божията святост и величие, достойнство и заслуги. Тези, които не са новородени винаги поставят в центъра  себе си; своите преживявания; опитности; свидетелства и постоянно говорят за себе си и онова, което са извършили.  Затова и в съдния ден пак ще говорят по същия начин: "Господи, не в Твое ли име вършихме..." /Мат.7:22/ 
     
Оправданието, Освещението и Изкуплението са в пряка зависимост, произлизащи от Божията благодат и приложени чрез Святия Дух във вярващия. Те са резултат от Христовата жертва, в която човек няма нито участие, нито заслуга, и се проявяват едновременно. Без тях няма спасение. Този който е изкупен - той е осветен и оправдан. /Рим. 3:24/ Той е  осиновен /Гал. 4:5-7/ и примирен с Бога! /Рим.5:1/ Ние сме призвани да "бъдем святи, защото Той (Бог) е свят." /1Петр.1:16/ Нашата святост не издейства за нас спасение, но нашето спасение ни задължава да бъдем святи.  Божието действие се проявява първо от вътре (в нас) и тогава се изявява външно чрез нас в свят живот. Бог първо ни изкупи "от суетния живот" /1Пет.1:18/ и "от всяко беззаконие" и тогава можем чрез Неговата благодат да сме ревностни за добри дела и свят живот. /Тит2:14/
    
Ето как Исус се моли  в Йоан 17:19:  "и заради тях Аз освещавам Себе Си, за да бъдат и те осветени чрез истината." 

Някои хора казват: "О, нека не се впускаме в подробности и не издребняваме в учението за Бога. Ние не сме до толкова учени в Писанията и не е чак толкова важно, дали всичко е съвсем точно. Важното е искреното сърце." 
Това е голяма заблуда!  Ако човек хване две голи жици, по които протича високо напрежение електричество, няма ли да бъде убит? Ще му помогне ли това, че го е направил в незнание или с искренност?
Ще се спасят ли милиони будисти, които са съвсем искрени относно тяхната религия? Искреността не спасява никой!

Да се твърди, че искреността е по-важна от Словото, буквално означава да се измести Бог като централен фактор в спасението и на Негово място да се постави човека.
Да се твърди, че човешката вяра и искренност имат приоритет е открита ерес.
Всичко зависи от Бог, Който е съвършен и в Него няма дори сянка от промяна. Нашата искреност нито ни спасява, нито ни прави свободни - единствено Божието Слово го прави. Нашата искреност няма да ни освободи, a истината на Божието Слово ни освобождава и тя ни освещава. Да! 

И така, всичко е чрез Христос, Който "възлюби църквата и предаде Себе Си за нея /Еф.5:26/, за да я освети, като я е очистил с водно омиване чрез словото."
Христос  "даде Себе Си за нас, за да ни изкупи от всяко беззаконие и очисти (освети) за Себе Си люде за Свое притежание." /Тит 2:14/ 
Той "Сам понесе в тялото Си нашите грехове на дървото, тъй щото, като сме умрели за греховете, да живеем за правдата; с чиято рана вие оздравяхте." /1Пет. 2:24/ 

Като вземем предвид всички тези стихове от Божието слово, пред нас се откроява блажената истина, че както оправдание-то, така изкуплението и освещението са придобити за нас в Христа. /Ев.2:11/  "Понеже и Оня, Който освещава и ония, които се освещават, всички са от Един." /Евр.2:11/ 

    
Така християнинът е оправдан, осветен и изкупен, но всичко това ще блесне в своето съвършенство едва тогава, когато грешното естество на плътта няма вече да бъде пречка в "града на живия Бог, небесния Ерусалим при десетки хиляди ангели, и тържеството на църквата на първородните, които са записани на небесата, при Бога, Съдията на всички, при духовете на усъвършенстваните праведници, при Исус, Посредника на новия завет..." /Евр.12:22-24/ 
     
Нека гледаме на Исус - Начинателя и Усъвършителя, както на нашата вяра, така и на нашето спасение, което е изцяло Негово дело. Нека видим и бъдем пленени от Неговата красота и съвършенство. Когато съзерцаваме Неговата слава сме преобразявани в същия образ чрез Духа. /2Кор.3:18/ 

Не се преобразяваме с наши усилия, а сме преобразявани от Него. Той е, Който изпълва всичко във всички! /Еф.1:23/ Трябва да виждаме красотата и достойнството на святостта, за да се отвратим от грозотата на греха. "Възлюбил си правда и намразил си беззаконие..." /Пс.45:7/

Когато видим Божията правда, тогава получаваме изобличение за греха си и го намразваме. Затова всеки грешник се вижда праведен в собствените си очи и всеки, който е оправдан въздиша в това тяло и осъзнава своята грешна природа, казвайки: "Окаян аз човек! Кой ще ме избави от тялото на тази смърт?  Благодарение Богу има избавление чрез нашия Господ Исус Христос!"   ЗАЩОТО:   
    
Той стана за нас мъдрост от Бога и правда, и освещение, и изкупление, тъй както е писано: "който се хвали, с Господа да се хвали."

     

СИГУРНОСТТА и СВОБОДАТА на БОЖЕСТВЕНАТА БЛАГОДАТ, Чарлз Спърджън

Сигурността и свободата на Божествената Благодат

Чарлз Х. Спърджън

ВСИЧКО, КОЕТО МИ ДАВА ОТЕЦ,  Ще ДОЙДЕ ПРИ МЕН; И Който ДОЙДЕ ПРИ МЕН, АЗ НИКАК НЯМА ДА ГО ИЗПЪДЯ ... 
ЕВАНГЕЛИЕТО ОТ ЙОАН 6:37

Нека винаги помним, че думите на Исус Христос изобилстват с истина и благодат. Независимо дали я разбирате или не, в първата и във втората част на прочетения от нас стих се съдържа несъмнена истина и непринуждаваща, свободна благодат. Има хора, които поради специфичността на своя ум ще ценят повече първата част на този стих. "Всичко, което Ми дава Отец, ще дойде при мен ..." – и четейки го, казват: "Ето това е - учението за избора. Това се отнася до непроменимостта на завета и неизбежното изпълнение на всички Божии намерения. Ето истината, която обичаме, ето благодатта, с която се хвалим." 

А други братя, не обръщайки внимание на първата част на стиха, за да не им се налага да отговарят на трудни въпроси, съсредоточват вниманието си на втората част: "... и който дойде при мен аз никак няма да изпъдя..."  Те казват: "Ето тук, Христовите думи се отнасят за всички хора, те призовават всички грешници. Божията благодат е на разположение на всички, в това е същността на Благата вест." Но, тези хора, проповядват втората част на стиха, като напълно пренебрегват първата. 

Братя, нека не грешим опитвайки се да разделим живия плод на откровението като противопоставяме една част на Писанието на друга. Откровение е единно и е същото, то е славно във всички свои части. Ако обичате да слушате, че Евангелието се проповядва на грешниците, тогава не се страхувайте от доктрините на  Суверенната благодат; а вие, които обичате суверенната благодат , не се страхувайте да чуете Евангелския призив, адресиран до всички хора без изключение, не се страхувайте да видите в Исус широко отворената врата за грешниците. Нека приемем цялата истина, за да сме готови да приемем цялото наставление от Господа като винаги помним, че дори да не успеем да помирим двете истини у себе си, имаме обещанието: "Това, което правя, ти сега не знаеш, но после ще разбереш." 
Ако ние знаехме всичко, щяхме да бъдем богове; но, тъй като сме смъртни човеци, не е задължително всичко да разбираме. Нека признаем своето невежество и отхвърлим претенциите за непогрешимост, понеже ако искаме да се похвалим с мъдростта си, скоро ще се прославим като глупци.

Нека разгледаме внимателно стиха, прочетен в началото на проповедта. Той се състои от две части, а ние ще ги разгледаме последователно. Първо, имаме благодат и истина триумфиращи със специално предназначение, и второ, имаме благодат и истина триумфиращи в изобилие. Нека Бог ни помогне да подходим така към този въпрос, че да извлечем максимално назидание от него.

I.  Първата част на стиха се отнася до специалната цел на благодатта. "Всичко, което Ми дава Отец, ще дойде при Мен ..."

Бих искал  да изведа смисъла на този пасаж в няколко бележки.

1. Очевидно е, че Господ Исус ни казва, че Бог си има хора. Тъй като някои хора са били дадени от Отец на Исус, е ясно, че те трябва още отначало да са били с Отца. Поради своята природа, всички хора от самото начало, са в ръцете на Отца. Така и трябва да е, защото Той ги е направил всички за Себе Си. Бог е създал всичко и има власт над всичко. Той има право да създава закони, да възнаграждава и наказва по Своя преценка, Господ седи на престола да съди справедливо. Избраните са по специален начин в ръцете на Отца, понеже Той е поставил Своя избор върху тях. Писанието винаги приписва инициативата за избора на Отца: "Благодаря Ти, Отче, Господи на небето и земята, защото си укрил това от мъдрите и разумните, а си го открил на младенците; Да, Отче, защото така Ти се видя угодно." Тези хора принадлежат към Отца по причина, че Той ги е създал, както и по причина, че те са избрани от Него.

Вярващите често забравят за ролята, която Отец има в тяхното спасение, все пак Той е в основата и е автор на всичко това. Знайте възлюбени, че вие сте избрани не от някой друг, а от Отец, Който е на небесата. И понеже,  Господ Исус Христос ви изкупи, всичко това е станало, само защото Отец заради голямата си любов към вас, ви е дал на Сина. Не забравяйте благодатта на Отца, и не спирайте да пеете за Неговата любов.

2. Спасителят по-нататък продължава да ни съобщава за великия завет. Отец е дал на Своя Син Неговите хора и ги е предал в ръката Му като Богочовек и Посредник. Тъй като Исус е Бог, тези хора винаги са били Негово притежание, но като Посредник, Той ги получи от страна на Отца. Милостта на Отца се е проявила в това, че изобщо Той е погледнал  благосклонно на нас и ни е подарил Своя Син. 
A безграничната милост на Сина се е проявила в това, че Той взе от ръцете на Отца такива окаяни грешници като нас, и ни зачете като Свои скъпоценни перли, като Свое наследство. Хората, за които се казва, че са дадени от Отца на Сина, не са всички човеци, въпреки че Отец ги е предал всички тях в ръката на Христос като Му даде власт над всяка плът.
Трябва, която и да е част от Писанието да тълкуваме винаги в светлината на останалите. И тридесет и девети стих от шеста глава обяснява много добре смисъла на тридесет и седмия стих: "волята на Отца, Който Ме е пратил: от всичко, което Ми е дал, да не изгубя нищо, но да го възкреся в последния ден ..." Очевидно е, че хората дадени  на Исус са дадени, за да не бъдат изгубени и да вземат участие в славното възкресение. Това важи само за избраните. Същата идея е изразена и в десета глава на Евангелието в 27-28 стихове: "... Моите овце слушат гласа Ми и Аз ги познавам, и те Ме следват, и Аз им давам вечен живот и те никога няма да загинат, и никой няма да ги грабне от ръката Ми. Баща ми, който ги е дал на мен, повече от всеки друг, и никой не може да ги грабне от ръката на Отца ..."
Но ако и това обяснение се окаже недостатъчно, тогава  ще се обърнем към молитвата на Исус в седемнадесета глава, шестия стих: "Изявих името Ти на човеците, които Ти ми даде от света: Те бяха Твои, и ги даде на мен, и те опазиха Твоето слово ..."

И така, виждате, че хората са дадените на Исус овце, които са доведени, познават гласа на Добрия Пастир, следват Го и са в ръката Му, държани са там в безопасност отвъд всякакъв страх от увреждане;  Исус им изявява името на Отца, и им дава способност да опазят словото на Отца. Исус не казва, че Отец Му е дал всички хора като подарък, въпреки, че в известен смисъл всички хора са дадени на Христос, така че те могат да бъдат несъзнателни инструменти на славата Му, въпреки че не са спасени чрез Неговото изкупление. Бивайки дори Негови врагове, те могат да бъдат заставяни да извършват Неговата воля за Негова угода, въпреки че те никога няма да бъдат издигнати до приемането им като Негови деца, нито дори не ще имат достойнството да са братя на Господа.

И така, Вечният Бог е предал в ръцете на Посредника множество, което никой не може да изброи, като Той ги е избрал да бъдат Негово специално съкровище. Исус говори в сегашно време, а в следващия тридесет и осми стих използва минало време. 
В прочетените по-горе откъси е използвано минало време, така че ние трябва да заключим, че Христос е получил избраните в миналото. Бог е дал хората на Христос, преди още да разпростре небесата, и преди да се извисят планинските върхове до облаците. Но също така може да се каже, че предаването на избраните се случва и в настоящето, защото Бог е извън времето, и това, което Той е направил вчера, Той го прави днес и ще го прави за винаги. 

Освен това, в известен смисъл Христос наистина получава от ръката на Отец избраните не само във вечността, но във времето. В резултат на ефективния призив, Отец Му дава тези хора във времето, при все, че в съответствие с Неговия таен завет Той Му ги е дал още във вечността. С тези думи Христос ни разкрива едно от Божиите тайни намерения, и ние се радваме, осъзнавайки че, избраните принадлежащи на Отца са предадени от Него в ръката на Посредника.

3. Исус ни уверява, че събитието станало  през вечността, непременно ще се отрази в живота на хората, живеещи във времето. "Всичко, което Ми дава Отец, ще дойде при мен ..."
Може би сега, тези хора живеят в грях, може би, те ще продължат да съгрешават още двайсет, трийсет, четирийсет, петдесет, шестдесет, седемдесет години, но преди да се отдели духът им от тялото, те непременно ще се обърнат към Христос. Да дойдеш при Христос - означава да се обърнеш от греховете си и се довериш на Спасителя. Да дойдеш при Христос – означава да отхвърлиш всяка фалшива надежда, да се отречеш от любовта към греха, разчитайки на Христос като единствена опора в нашата надежда. И всяка душа, която Отец е дал на Сина, ще направи точно това. Това е признакът, по който може да се  отличат избраните: те приемат Христос явно, защото Отец ги е избрал в тайно. 

Невъзможно е по друг начин да разбереш кои са Неговите избрани. Че не си една от неговите овце ще бъде доказано с твоето постоянство в неверие. Но ако дойдеш смирено и с вяра при Исус, Той ще стане твоето спасение и ти ще копнееш за Него. Тогава никоя доктрина за избора няма да те тревожи и се превърне в пречка по пътя ти. Ти си един от Христовите хора, понеже обръщението ти е печат, който Той поставя на Своите овце. На своето време те чуват Гласът Му, следват Го през целия си живот на зелените пасища на благодатта и в крайна сметка са заведени от Него всред зелените хълмове на славата.

4. Обърнете внимание, че Исус загатва за силата, която Той притежава, за да привлече към Себе Си скитащите далеч от Него . Той казва: "Всичко, което Ми дава Отец, ще дойде при мен ..."
О, колко сила и величие има в думата"дойде"! Исус не казва, че те имат сила да дойдат, Той не казва, че ако те пожелаят е възможно да дойдат, но Той заявява, че те "ще дойдат." Няма "ако", "но", "може", т.е.  няма никакви условия. Тук е записана безусловната и абсолютна цел на Бога и волята на Христос, че всички дадени от Отца на Сина, ще дойдат при Него. 

"Означава ли това -  ще попита някой - че Христос насила спасява хората?" Отговарям: "Не в смисъла, в който въпросът е зададен ." 
Защото, все още нито един човек не са го завлекли за ушите или косите към небето. В същото време, чрез Неговите посланици, Неговото Слово и Неговия Дух, Господ Исус Христос мило и любезно принуждава хората да дойдат, за да вземат участие в сватбеното тържество. И при това,  Той не лишава човека от свободна воля и свобода на избора. Бог не се отнася с човек като със звяр, Той не го тегли с въжени ремъци. Той третира човеците като човеци и когато Той ги връзва с въжета, това са връзките на любовта. Аз мога да влияя върху волята на друг човек, но въпреки това той си остава напълно свободен. Защото докато му въздействам, апелирам към разума му. Ако мога да убедя един човек, че някои действия ще му донесат полза, той може да извърши тези действия, но си остава напълно свободен. Ако Бог покори, парализира човешката воля чрез физически методи, като например да извади сърцето и да го промени чрез хирургическа операция, това би противоречало на човешката свобода. 

И аз подозирам, че така някои ни разбират, когато говорим за увличащото въздействие на благодатта, което не може да бъде преодоляно. Но това не е така, защото ние имаме предвид, че Господ Исус Христос знае как чрез използване на неопровержими доводи, насочени към разума и чувствата, както и чрез тайнственото въздействие на Святия Дух в душата на човек да го покори на Себе Си, като от бунтовник  го направи - послушен поданик, заставяйки го да хвърли оръжието си и да възкликне: "Предавам се! Предавам се! Пленен съм от силата на любовта и облечен чрез божествената светлина, се покорявам на волята Ти! " 

Нашите оръжия не са плътски, но пред Бога са силни за събаряне на крепости, нашата непобедима артилерия - е Христовата любов, нашия духовен меч  - Божието Слово. Святият Дух въздейства върху човека с такава сила, че хората имат желание да се обърнат към Христос. И всеки човек, намерен в завета на благодатта, без значение какво прави дяволът, без значение упоритостта на човешката воля, без значение силното изкушение, в изпълнение на Божието решение ще бъде доведен до подножието на кръста, и непременно ще  възкликне: "Какво да сторя, за да се спася ? "

5. И заключителната мисъл за първата част на този стих е следната. Спасителят уверява, че няма да има никакви изключения за хората, които са дадени на Сина. Той казва: "Всичко, което Ми дава Отец, ще дойде при мен ..."

Не само някои от тях, а всички те ще дойдат. Всеки избран ще дойде. В часа, в който затръби архангелската тръба, ще стане явно, че всяка душа, която Бог е предопределил за вечен живот ще го придобие за възхвала на Неговата благодат. И когато се прочетат от Свитъка имената на всички деца на живия Бог, нито един изкупен и омит в кръвта Му няма да липсва в небето.  Всички те ще дойдат при Христос, така както на земята са дошли вече при Него. И, въпреки че някои се препъват в това учение, за проповедника на Словото то носи най-голямото утешение, което можете да си представите. Ден след ден, ние провъзгласяваме истината на нашия Господ, но все сме принудени да извикаме: "Кой е повярвал известието ни? И на кого се е открила мишцата Господня?"

Твърде много закоравяват сърцата си, твърде много отхвърлят призива на Евангелието, твърде много пренебрегват предупрежденията на  Всемогъщата Благодат. Тогава какво?  Напразно ли посяхме? Напразно ли се трудихме? Не, не, в никакъв случай! Божият план ще се изпълни до последната чертица и йота, Божията воля ще се изпълни за всичко. Затова ние не се обезсърчаваме, не се страхуваме, че проповядваме напразно.

Вие, горди и високомерни грешници,  може да отхвърлите Христа, но ако вие не дойдете при Него, тогава други ще дойдат. Ти си поканен на сватбата, но ако ти не откликнеш, неговите гости ще бъдат открити по пътищата и оградите. При Господа,  на сватбената трапеза няма да има празни места. Не мисли, че Христовата кръв е пролята напразно; дори и да я считаш за нищо, милиони ще се измият в нея и ще се зарадват в тази сила, която ги очиства. Може да отхвърлиш Небесното Царство, считайки себе си по-горе от него, но ако за теб вестта за това Царство е "смъртоносно ухание", за други ще е "животворно ухание, което докарва живот." Чудесните планове на  Всемогъщата Милост не ще бъдат осуетени от човешката враждебност. Йехова ще даде победата накрая, и още повече поколения ще положат триумфални венци на Главата Му, когато видят, как въпреки всичко, въпреки враждебността и закоравяването на човешкото сърце Той ще съществи всички Свои планове, ще направи всичко както Му е угодно, за да яви на Неговите хора богатството на Своята благодат по благоволението на Своята воля.

Виждате, че първата част от този стих, ако сте я разбрали,  учи първо на избор: има хора, които Отец е дал на Сина. Тази част от стиха предполага следващото учение за ефективния призив: тези, които са дадени на Сина, трябва да дойдат, и те непременно ще дойдат при Исус; без значение колко се съпротивляват, те ще бъдат изведени от тъмнината в  чудесната Божия светлина.

Също така, този стих учи за необходимостта от вяра. Дори тези, които са дадени на Христос, не са спасени, ако не дойдат до Христос. Дори те трябва да дойдат, защото няма друг път за небето, освен през вратата, Исус Христос. Не трябва да очаквам, че ще се спася, поради моя морал. Не трябва да разчитам, че ще вляза в небето, поради моята честност, или моята щедрост. Всичко, което Отец е дал на нашия Изкупител трябва да дойде при Него; Ето защо никой не може да влезе в рая, освен ако дойде при Христос. И се превръща в необходимост, за царе и селяни, за мъдреци и глупци, за интелектуалци и необразовани, за най-заслужилите и най-нищожните. Всички трябва да дойдат при Исус, за да приемат даром милостта, която свободно им е предоставена в лицето на Исус Христос. Белегът, че Бог е избрал един човек е, когато последния приеме с радост, с желание Исус Христос и се обърне към Него с проста и искрена вяра, възлагайки Му цялата си надежда за спасение и всички свои желания.

Някои от вас не харесват учението за избора. И аз не мога с нищо да им помогна: проповядвам тези истини, които намирам в Писанието. Според мен, думите на Христос са безсмислени, ако те не казват това, което сега ви говорих. Истината за избора, доколкото позволява английския език(българския език) е дадена ясно и точно в приведения по-горе стих. Не отхвърляйте учението, поради това, че не ви харесва. Ако то се съдържа в Писанието, независимо дали ви харесва или не,  приемете го. Дори, може би е добре, че учението за избора заставя някой да се разсърди, защото го кара да се замисли. И докато  то, подобно на стрела в прободна рана ги смущава,  те са принудени да мислят за духовните неща и така да бъдат доведени до Исус. Убеден съм, че това е едно от предимствата на това учение, което предизвиква човешките предразсъдъци и хората губят душевния си мир. Не могат да се отърват от тази истина, тя ги преследва, виждат я дори насън, както и винаги спорят за нея. Но накрая, в прореза на бронята им прониква доброто Слово на благовестието и те идват да получат Христос в пълнота и изобилие на Неговата милост.

II. Във второто изречение на този стих имаме Благодат, която триумфира в изобилие: "... и който дойде при Мене никак няма да го изпъдя; ..."

1. Обърнете внимание на думите "който дойде". Тук няма описание какъв е дадения от Отца, с изключение на: "който дойде“. Това означава богаташът, беднякът, известният, или обикновеният, високоморалният и развратникът, този, който е потънал в най-ужасни престъпления, както и достигналият висините на добродетелта, този, който прилича повече на дявола, и този, чийто живот е външно подобен на ангелския. Той! Той! Който дойде! 

"Кой е този „който дойде“?" – пита Джон Бънян, и отговоря на собствения си въпрос: "Всеки, който идва при Христос, няма да бъде изпъден." 

"...който дойде..."

Да дойдеш, означава - както вече казах – да оставиш нещо и да дойдеш до нещо. Става въпрос за движение. Оставяме всички други основания за доверие и приемаме Христос да бъде Нашата Единствена Надежда. Ние идваме при Неговата Кръв, за да сме омити, идваме при  Неговата праведност, за да сме облечени, идваме при Неговите рани, за да сме изцелени, идваме при Неговия живот, за да живеем вечно, идваме при Неговата смърт, за да умъртвим греха. Ние идваме при Исус, за всичко; и обещанието е, че всеки човек, който дойде, който и да е той, ще открие, че той няма да е изпъден.

„Но - ще каже някой- да предположим, че дойде един осъден престъпник, който е извършил брутално убийство."  Е, ако дойде, той няма да бъде изпъден. Дори, ако към извършеното от него убийство добавим, че би бил осквернен с всички греховни желания, и с всяка измината година все по-дълбоко е затъвал в тях, достигайки до състояние, заслужаващо най-тъмния ъгъл в ада. Но дори и тогава, ако такъв дойде при Христос, няма да бъде изпъден. Бих искал да разберете тези думи, за да видите за себе си надежда в случай, когато смятате, че сте отхвърлени от обществото. Христос отваря така широко вратата на милостта, че през нея може да мине, който и да е човек. Той казва, „който дойде", и това означава, че той не изключва никой, който идва. 

Джон Нютън е бил толкова груб хулител, че дори моряците от неговия кораб по време на буря са казали, че те никога няма да стигнат до пристанището с такъв грешник като Джон Нютон на борда. Но той дойде при Христос и не бе изпъден, а е живял, проповядвайки Словото.

Джон Бънян е бил толкова мръсен богохулник, че уличницата, която минала край него и го чула да кълне, казала, че един такъв е достатъчен да разврати цялата енория. Той се учудил, че дори жена с леко поведение трябвало да го смъмри така. Джон Бънян дойде при Христос и не бе изпъден, но се удостои с честта да страда за своя Господ и да придобие чрез проповедите си много души за Него. 

Тарсянинът Савел бе обагрил ръцете си с кръвта на светиите, той беше вълк, ловуващ Христовите овце. Не му бе достатъчно да ги притеснява само в собствената му страна, а се сдоби с право да ги гони и в Дамаск. Но, когато бе повален на земята и помоли за милост, той не бе изпъден. 

Цар Манасия бе окървавен с убийството на Божиите пророци. Преданието казва, че той разрязва наполовина Исая с трион, и все пак, когато излезе от дълбоката тъмницата и извика към Бога за милост, той не бе изпъден. 

 Така че, всякъв човек, „който дойде“, дори да е виновен за убийство, дори да е водил открита война с Бога, дори да не е можел без да проклина да произнесе Христовото име, дори да е мразел всичко добро и презирал всичко скъпоценно за вярващите, ако такъв дойде при Христос, той няма бъде изпъден. 
Всеки мъж, всяка жена или дете, които се намират тази сутрин в Табернакъл*, всеки един от тях, ако дойде при Него,  влизат в категорията на тези, за които говори Христос. В това е целият смисъл: какъвто и да е характерът ви, каквито и да са чувствата ви в момента, ако дойдете при Христа, то Той казва: "... който дойде при Мен, Аз няма да го изпъдя ...". Благодаря Му за такава щедра покана като тази!

2. Също така, в описанието за идването (при Христос) се разкрива благодатта на Христовите думи. Слушайте внимателно: "... този, който дойде при Мен ...". 

Както виждате не е уточнено, как трябва да се дойде. Това тук не е прилагателно, за да квалифицираме идването:  не е и наречие да представи начина. Казано е просто: "... който дойде при Мен ...". Мястото  е тук - „... при Мен...“.  Ние трябва да дойдем при самия Исус, при разпнатия Христос, Който понесе нашите грехове и пледира за нас пред Престола, да видим приемането на молитвите ни там. Не трябва да дойдем до Кръщението! Не трябва да дойдем до Господната вечеря! Не трябва да дойдем до църквата. Не трябва да дойдем да се поклоним - трябва да дойдем при Христос!  „...този, който дойде при Мен...“

Внимавай да не отидеш на друго място, защото, ако отидеш до нещо или при някой друг, освен Христос, Неговото обещание е неприложимо за теб. Скъпа душо, ако се основаваш на нищо по-малко от кръвта и правдата на Христос, ако се докоснеш до полата на дрехата Му, ако отправиш погледа си от себе си към Него, тогава можеш да си сигурен, че не се нуждаеш от нищо друго, освен - да дойдеш при Него. 

Някои идват при Христос веднага след като за първи път в живота си са чули Евангелието. Идват при Него и се спасяват. Той не ги изпъжда. За други е необходимо няколко месеца: те отиват от сила в сила, вярата им нараства бавно, но сигурно. Е, те също не са изпъдени. Някои притичват, а някои идват със спокойни крачки, някои припълзяват на четири крака, а някого донасят, като онзи парализиран човек, който бе донесен от своите четирима приятели. Не е важно как, а важно е, че те са дошли и Исус няма да ги изпъди. Някои чувстват, като че ли всичките им кости са строшени и могат да се движат само в присъствието Му. Но се терзаят, те буквално се гърчат в пръстта от болка и страх, в съмнения и мъка, в лоши навици и грехове. Но ако дойдат при Него, Той няма да ги изпъди. 

Някой идва с дълга молитва, а друг - само с две думи; някой идва със сълзи, а друг не може да се просълзи, дори ако спасението му да зависи от това, вътрешно обаче той стене. Трети, дори не може да стене, а напротив, той чувства, че  сърцето му ще се пръсне от радост. Някой се измъчва в най-дълбоко осъзнаване на греха си, някой идва с малко осъзнаване за своята греховност. Някой, виждайки се на ръба на ада се обръща към Христос, а друг бива привлечен към Спасителя от Неговата привлекателност. За някой е нужно да е изплашен с гръм от Синай. А на друг, достатъчно е да се кажат няколко благи думи и той притичва бързо към Христос. Няма значение как ще дойдеш, грешниче, Той няма да те изпъди. В това е същността. 

Не се терзай с въпроси какво ще преживееш, когато дойдеш, или как ще дойдеш, защото обещанието е: "... Който дойде при Мен, аз няма да го изпъдя ..."
Няма значение какъв ще е този, който идва, а има значение - да дойде. О, с каква благодат са изпълнени  тези скъпоценни Христови думи! Той не те отблъсква, Той те привлича грешниче.  "... който дойде при Мен, аз няма да го изпъдя."

3. Обърнете внимание на времето, кога някой може да дойде. "... Който дойде при Мене ..."
Тук не е казано кога. Ако човек е на седемдесет и дойде при Христос, той няма да бъде изпъден. Той може да бъде на седем години - и, слава Богу, децата сред нас, които се обръщат към Бога на тая възраст – Той няма да ги изпъди. Може би свещта ви догаря, но Той няма да я угаси. A може би скоро са я запалили? Той ще приемe, всеки един от двамата. Той ще е еднакво милостив към прецъфтялата роза и неразцъфналата пъпка. Някои хора дойдоха при Исус, когато Той беше на земята и Той не ги изпъди. Оттогава не спира потокът от грешници, много и много дойдоха до Кръста и Исус не отхвърли никого, те всички влязоха в славата. 

Ние живеем  през хиляда осемстотин шестдесет и четвърта година и тя е към края си, почти свърши, но не мислете, че милостта на Христос е свършила. Не мислете, че ако времето е преминало, и Неговата любов е преминала. Ах! Не! И тази година, Той няма да изпъди нас, както не изпъди и разбойника на кръста, който се обърна към Него и придоби милост в същия ден. Какво благословение, че Божията благодат не е ограничена от времето! 

Забелязах, че повечето обръщения в нашите събрания се случват сред нови хора, които са ни посетили веднъж или два пъти и вероятно са слушали не повече от дузина други проповеди. В същото време, сред хората, които слушат проповеди в течение на седем -осем години, обръщенията са много по-малко. Тъжно е да го констатирам, но си казвам: "Е, ако те не са дошли досега , то никога не е късно да го направят; дори ако си слушал призива седем, осем, девет, десет, двадесет години - а някои от вас го слушат още от детството си - Исус няма да затвори пред вас вратата, защото сте дошли толкова късно ". 

Може би, преди да побелееш си бил глух за призива, тъй като безброй пъти си отхвърлял Христос, но Той все още иска да ти покаже милост. Чрез служителите Си Той е простирал ръце към теб, призовавайки те към Себе Си, а ти не си дошъл. Но, сега ако дойдеш, Той никак няма да те изпъди. Ако в последния час от живота си, дойдеш при Него, Той няма да те изпъди. И тази сутрин - Бог да благослови този час за теб! - Ела и Го опитай в този час, само 12:20 е, и ще откриеш, че дойдеш ли при Него, Той няма да те изпъди, тъй като портите на Града на Милостта никога не се затварят.

4. Погледнете сега на дълготрайността на  обещанието. Имам предвид, че Исус не само казва: "Когато човек дойде, няма да го изпъдя," но също така: "Няма никога да го изпъдя." Той говори за бъдещето:  "... няма да го изпъдя ...".  Христос, още в самото начало, няма да отхвърли вярващия; а това, което Той няма да направи в началото, няма да го направи и после. Днес, ако дойда при Христос, Той ще ме приеме, и, приемайки ме веднъж, ме приема завинаги: Той никога няма да ме изпъди. 

Да предположим, че вярващият съгреши след обръщението. "... но ако съгреши някой, имаме ходатай при Отца, Исуса Христа праведния." 

Да предположим, че вярващият отпадне. " Аз ще изцеля отстъплението им, Ще ги възлюбя доброволно, Защото гневът Ми се отвърна от него." 

А ако вярващият се поддаде на изкушение. " Бог е верен, Който няма да ви остави да бъдете изпитани повече, отколкото ви е силата, но заедно с изпитанието ще даде и изходен път, така щото да можете да го издържите." 

И ако вярващият падне в грях подобно на Давид? Той може да се моли като Давид, " Поръси ме с исоп, и ще бъда чист; Измий ме, и ще стана по-бял от сняг.." " Измий ме съвършено от беззаконието ми, И очисти ме от греха ми. " 

"... Който дойде при Мен, няма да го изпъдя ..."

Той няма да позволи на никого да открадне от тези, които някога са намерили убежище в Неговите ръце. Никой от членовете на тялото на Христос не може да бъде отсечен, в противен случай Христос ще бъде осакатен. Никога, нито една овца от стадото Му няма да бъде разкъсана от лъв; Той сам ще разкъса лъва и като Давид ще изтръгне овцата от неговата челюст и от лапата на мечка. " Аз им давам вечен живот; и те никога няма да загинат, и никой няма да ги грабне от ръката Ми." 

Какво ще кажеш за това, грешниче? Не е ли удивителна Божията милост? Идвайки при Христос, идваш, не за да те обича месец или два, а после да поиска да събереш багажа и си отидеш, но идвайки при Христос, идваш при Този, Който ще те приеме и ще те направи Свой Син, и ти ще бъдеш с Него вечно, понеже си приел дух не на робство, а дух на осиновение, чрез който казваш: "Авва, Отче!" 
О, колко благодатни са тези думи на Христа! О, да имах ангелски език да го проглася!

5. Но, ние все още не са изчерпали смисъла на тези думи. Част от либералността на този стих  се намира в неговата неизменна сигурност: "... Който дойде при Мен, няма да го изпъдя ..."

Това не е надежда дали Христос ще ви приеме - това е НЕСЪМНЕН ФАКТ! 
O! Ако само имах бледа сянка на надежда, че Исус ще се смили над такъв жалък червей като мен, нямаше ли надявайки се да дойда в Неговото присъствие? Ако, дори опитът да се обърна, значеше всичко или нищо за мен, то така или иначе, бих дошъл при Исус.  И тъй като не мога да загубя нищо ако Му се доверя, то с удоволствие ще го направя, както се казва в един от химните:

Ще ида при Спасителя

Не ще ме нищо спре,

И като планини да са

Моите грехове.

Ще падна пред нозете Му

Смазан от товара си;

Ще кажа: "О Спасителю,

Погинвам! Ти спаси!"

Над мене Той ще се смили;

Знам че е милостив;

Ще ми простре Той скиптра Си

И тъй ще бъда жив..**

Скъпи приятели, ние не трябва да поставяме така въпроса, или най-малкото, само заради извеждането на една мисъл, защото за Него няма „но“.
Не може да загинеш, ако дойдеш. О, опитай веднъж, и ще откриеш, че този, който идва,  никак няма да бъде изпъден. Ако дойдеш при Него, ти не можеш да загинеш. Няма никакъв риск, можем да сме абсолютно сигурни, че ще бъдем приети. Понякога търговците рискуват големи суми, но тук няма никакъв риск. Ние приемаме лекарството, което лекарят ни дава с надежда, че то ще ни изцели, но в този случай можем да сме сигурни в изцелението. Исус ти предлага вода, която ще утоли жаждата ти, балсам, който ще излекува раните ти. Той приема всеки, "който дойде" и няма да го изпъди. 

"... няма да го изпъдя ..." - тези думи са като тежък чук, който строшава и последните съмнения и страхове.

"Може би - ще каже някой - Той ще ме отхвърли, защото аз не съм се покаял достатъчно."

"... няма да го изпъдя ..."

"Но, Той ще ме изпъди, защото аз не се моля правилно."

"... няма да го изпъдя..."

Няма съмнение, което да не бъде разсеяно  с думите: "...няма да го изпъдя..."
Повтарям, че бих искал да зная ангелския език, за да ти разкрия благодатта на тези думи. Знам, че дяволът ще намери двадесет причини, за да не дойдеш при Христос; но във всички случаи нека да имаш един отговор: "Исус каза: няма да го изпъдя."

6. В заключение, искам да насоча вниманието ви, че има изобилна щедрост в текста, на кои хора, кому се дава това обещание. 

Препрочитайки този стих внимателно, ми направи впечатление, че в първото изречение, където всичко бе специално предназначено, Исус използва дума за мнозинство, Той казва: "Всичко, което Ми дава Отец ...", но във втората част на изречението, което е общо, Той използва една малка дума, дума, която може да означава само една личност, тук Той казва "който." Има една личност наричана "този, който идва." Той не казва, тези, които идват , но казва "този, който идва. Защо това е така? 

Защо? Защото на грешниците им е нужно лично удобство; те се нуждаят от нещо, което ще отговаря на техния случай. Виждаш ли, грешниче, Исус не гледа на хората като на тълпа, а спира погледа Си само на теб, сякаш ти си единственият грешник в света. Той ти казва: "... който дойде при Мен, аз няма да го изпъдя ..."
Ако Той бе използвал множествено число, бихте могли да кажете: " Aх! Той едва ли има мен предвид". Затова той е подбрал такива думи, за да разбереш, че Той се обръща именно към теб. Предлага ти се лекарството не в бутилка, от която пият мнозина други, а в чаша, твоя лична чаша. Пий и ще си удовлетворен: "...който дойде ...". 
"Господи! Мен ли имаш предвид?" Да, Той има теб предвид. Ако ти дойдеш.

Дойдете сега, и възложете своето упование на Христос. Какво ще отговориш? 
Надявам се, че Духът ти говори чрез моите думи, и ако Той ти говори заедно с мен, то ще имаш най-доброто. Дойди, грешниче! Ето  умиращият Спасител, Той умря на нашето място, вместо нас грешните. 

За кои грешници? Разбира се, за всички грешници, които Му се доверят. Ще му се довериш ли? Толкова ли е трудно да се довериш на Бога за спасението си, да се довериш на Бога, Който стана Човек, и така Той доказа, че те обича? Ще му се довериш ли? 
"Защо? – някой може да каже – това е твърде лесно." Но това е всичко в плана на спасението! 

Когато аз проповядвам върху стих като този, чувствам, че няма място за метафори, образи, примери. Но, те не са и необходими, тъй като спасителната истина трябва да бъде изложена колкото е възможно по просто. И когато слушащите ме хора се спасят, то това няма да бъде заради красивите и изискани думи, а заради самата истина.

Разбираш ли за какво говори  Христос, скъпа душо? Ако да, аз съм напълно удовлетворен, защото ако се довериш на Христос да те спаси, няма да бъдеш изгонен. Ти си дошъл при Него, и това означава, че Отец те е дал на Сина Си. Ти си спасен! Ти си един от Неговите избрани! Ти никога няма да бъдеш изгонен! Небето те очаква;  ще седнеш от дясната страна на Бога, и ще пееш нова песен. Това е вярно, както е вярно, че достигналите небето пеят сега хваление на Изкупителя . Това не е въпрос, изискващ месеци или седмици, нали? За това не трябва дори и минута. За да прогледнеш, се нуждаеш от миг. Но, в момента в който упражниш вяра, в същия миг съвършената прошка ти е дадена. В Божията книга няма вменен повече никакъв грях за душата, която се е доверила на Христос; няма и никога да има.

Има ли такива, които ще откликнат на призива? Има ли някой тук, който да каже: "Аз предавам душата си в ръцете на Исуса Христа?" Нима ще построиш спасението си на собствената си правда? Колко глупаво! Да построиш на пясъчна основа своето здание, което веднага ще бъде смито при следващата вълна! Нима ще пренебрегнеш Божията милост? Нима ще се отвърнеш от кървящите рани на Неговия Син? Нима! 
Не се ли нуждаеш от прошка? Нима ще се надсмееш на Божията милост? О, небесата като чуят това ще се смаят! О, земята като чуе това, ще се изуми! 
Бог изпраща Евангелието на хората, но те го отхвърлят. Евангелието ги призовава: "Дойдете сега та да разискаме, казва Господ; Ако са греховете ви като мораво, Ще станат бели като сняг; Ако са румени като червено, Ще станат като бяла вълна." 

Но въпреки, че Бог призовава, те не отговорят и не приемат Неговите думи. Нека слезе Неговият мощен Дух и те промени, нека те хвърли в подножието на Кръста на Спасителя. Не е нужно нищо да правиш, просто погледни на Него. Гледайки  на Разпнатия Спасител няма да загинеш, но ще имаш вечен живот. Нека Господ благослови тези думи, сами по себе си слаби, но силни с истината, която се крие в тях. 
В името на Христа. Амин.

Утрото на 13 Ноември, 1864 г                                                   
                                                           
                                                            
Табернакъл* - Спърджън се установява в "Метрополитън Табернакъл", една от най-известните църкви в Лондон. Макар и пригодена за 5 000 места, църквата е събирала по 15 000 души по време на богослуженията, водени от Чарлз Спърджън.

**  Песен #54 от червените песнарки Духовни песни „Иди, о грешниче“


Превод: Татяна Иванова

Източник: http://www.spurgeon-book.com/