БОГОСЛОВСКИТЕ СИСТЕМИ В ТЕОЛОГИЯТА НА БЕНИ ХИН, Рангел Младенов

БОГОСЛОВСКИТЕ СИСТЕМИ В ТЕОЛОГИЯТА НА БЕНИ ХИН

13 септември 2014 г. в 20:41

Скъпи приятели, братя и сестри в Господа,

защитници и привърженици на служението и богословието на пастор Бени Хин,

опоненти и всички вие, които се противопоставяте на служението, богословието и делото на Бени Хин,

считам за нужно, уместно и належащо да представя своята ЛИЧНА позиция относно теологията на „Божия човек”, според както мнозина го възприемат и благоговеят пред него.

През последните няколко дни се изписа много по отношение на провелата се на 11 Септември 2014 г. „Вечер на чудеса и изцеления” в зала № 1 и зала № 3 на Националния дворец на културата (НДК).

След като единствено председателя на ОЕЦ в България п-р Николай Неделчев официално зае предупредителна позиция срещу посещението на Бени Хин в България с думите:

„Лично аз намирам Бени Хин за шарлатанин, човек с недостоен характер и твърде изкривени вярвания, които значително се отдалечават от историческите вярвания на протестантското християнство. Поканването му в България смятам за неразумно и историческа грешка. Съжалявам, че се случва и се надявам да стане повод мнозина да си вземат поука.”,

аз лично съм не само озадачен от липсата на такава в повечето деноминационни лидери, но и от самото им присъствие в зала № 1 въпросната вечер. За мен нещата са прости – Писанието казва, че Бог съпътства и потвърждава Словото Си с чудеса и знамения (Мар. 16:20). Ето защо лично аз смятам, че чудесата и знаменията са резултат единствено и само на проповядване на истинското Божие слово, особено що се отнася до проповедник от такава величина и известност, с претенции и последователи. Дали обаче Бени Хин проповядва истинското учение? И защо до сега никой не се нае да направи богословски анализ на неговата проповед? За мен лично би било интересно какво би било становището на богословите в България.

Трябва да призная, че гледах цялата конференция (от начало до край) и като човек, прекарал години над богословските учебници (с дипломи по богословие) бих желал да коментирам единствено и само изключителната теологическа нищета и некомпетентност на този „велик Божии помазаник”. Не бих желал да се впускам в коментар на шоуто, нито на това дали са се случили изцеления или не по време на конференцията. Времето ще покаже това. Аз лично не вярвам на свидетелства, за които не знам нищо в последствие. Имам твърде горчив опит в тази връзка, поради която и причина не желая да коментирам дали е имало изцеления или не. Факт е, че когато Исус изцелява Той го прави видимо, доказуемо и трайно. Призива на Бени Хин да излязат напред онези, които са получили изцеление, защото ако не направят това могат да го изгубят, е богословски елементарно, неаргументирано и невярно. Факт е също така, че Словото и чудесата вървят „ръка за ръка”. Защото не може от един източник да тече и горчива и сладка вода (виж Як. 3:11).

Когато Исус изцели десетимата прокажени (Лука 17:11 – 19) Той не ги накара да се показват пред никого, освен пред свещениците. Защо? Защото според Закона при очистването си прокажения трябваше да бъде освидетелстван от оторизиран (компетентен) орган – свещеника (Левит 13:1 – 13). Каква беше целта на всичко това? Някой трябваше да удостовери изцелението. С други думи Бени Хин би трябвало да накара изцелените в събранието да се освидетелстват пред лекар. Те не трябва да се показват пред Бени Хин (като „свещеник”), нито пред събранието за да не си загубят изцелението.

Но както вече споменах, моята цел не е да коментирам изцеленията, защото само Бог и болните знаят дали са изцелени или не. На присъстващите в събранието им изглежда, че Бог е извършил чудеса. Но дали това е така следващите няколко дни (и месеци) ще го покажат.

Изложеното тук НЯМА за цел да се занимава дълбоко, обширно и аналитично с проповедта на Бени Хин в НДК на 11 Септември. За търсещия, разумен и духовен човек е възможно сам да търси и изследва теологичната и догматична достоверност на това, което Бени Хин проповядва. Написаното тук  не е и няма претенцията да бъде богословско есе, нито богословски труд, тъй като това не е моята цел. За да се направи изчерпателен богословски анализ на четиридесет и пет минутната проповед на Бени Хин би трябвало да се изпишат няколко страници с доводи, аргументи и коментари, които (съм убеден), че малцина биха прочели. Богословските системи и догматика е работа на богословите. Моята бележка не е насочена само към тях, а е адресирана към широката аудитория. Ето защо ми се струва безсмислено да пиша задълбочен анализ на проповедта на Бени Хин. В този смисъл моята бележка е бегъл ескиз, предизвикващ всеки вярващ да намери отговорите на поставените богословски щтрихи. В тази връзка богословските системи не са само и единствено задължение и предизвикателство към богословите. Те са предизвикателство към всеки, който изповядва името на Христос, и всеки който в тези времена приема всяка известна личност за „чиста монета”.

1. Богословски ескиз „Ангелология” (2:57:50 – 2:58:45 – част 1 и 0:20 – 0:30 – част 2).

Според Бени Хин ангелите не могат да познават Бога. Не стана ясно как и от къде Бени Хин разбра това, нито какви точно са аргументите му. Бени Хин си служи единствено с пасаж от Еф. 3:9 – 11, а именно

„...и да осветлявам всичките в наредбата относно тайната, която от векове е била скрита у Бога, създателя на всичко, тъй щото на небесните началства и власти да стане позната сега чрез църквата многообразната премъдрост на Бога, според предвечното намерение, което Той изработи в Христа Исуса нашия Господ”.

Павел всъщност тук говори за Христовата тайна (ст. 4), която е „че езичниците са сънаследници, като съставляват едно тяло, и са съпричастници на [Неговото] обещание в Христа Исуса чрез благовестието” (ст. 6). С други думи Благовестието не бе предназначено само за юдеите. Това обаче не означава, че ангелите не могат да познават Бога само защото Бог е запазил някаква тайна от тях през вековете – тайна свързана с Изкуплението.

Според Бени Хин (4:30 – 5:00 – част 2) ангелите познават Бога само чрез това, което наблюдават Господ да прави. Нали не смятате, че да прекараш цялото това време от Сътворението до настоящия момент в Неговото присъствие е недостатъчно да познаваш Бога. Освен това автора на Евреи казва, че човека е създаден „малко по-долен от ангелите” (3:7), а в това число и Самия Исус при въплъщението.

Петър казва, че ангелите биха желали да знаят повече за спасението на човешкият род и смъртта на Христос, но не знаеха. Пророците в Стария Завет също нямаха представа какво ще се случи в определеното време:

„И откри им се, че не за себе си, а за вас, служеха те в това, което сега ви се извести чрез ония, които ви проповядваха благовестието чрез Светия Дух изпратен от небесата; в което и самите ангели желаят да надникнат” (1 Пет. 1:12).

Това, което ангелите очевидно не разбираха (не познаваха) бе самото Изкупление. Между впрочем и старозаветните не схващаха месианското изкупително дело на Бога, ако и чрез Мойсей Той да им бе казал, че ще въздигне пророк отсред братята му (Втор. 18:15,18), нито разбираха напълно какво значи това, че Бог ще въздигне Цар от рода на Давид (3 Царе 9:5). Нито пък имаха ясна концепция относно мисията на Месия.

Ето защо Петър уточнява, че „за това спасение претърсиха и изследваха пророците, които пророкуваха за благодатта, която бе назначена за вас” (ст. 10). Именно делото на спасение и изкупление не бе разбираемо нито от ангели, нито от старозаветните пророци. Значи ли това обаче, че ангелите не могат да познават Бога, само защото Бог имал тайни от тях? По тази логика ние също не бихме могли да Го познаваме, защото Павел казва, че въпроса за Църквата е голяма тайна, а едва ли от това, което пише на ефесяните (5:32) се разбира всичко онова, което слушателите му е трябвало да знаят относно Църквата. Едва ли я разбираме и ние.

2. Богословски ескиз „Ангелология” (2:30 – 2:50 – част 2).

Според Бени Хин ангелите са духове. Вероятно се позовава на стиха от Евреи 1:14, в който се казва, че те са „служебни духове, изпращани да слугуват на ония, които ще наследят спасение”. Бих приел ако Бени Хин бе споменал, че ангелите имат духовно тяло (виж 1 Кор. 15:44), но не мога да приема съвсем становището му, че ангелите са духове. Трябва да отбележим също и факта, че думата πνεῦμα (pneuma), преведена в Евр. 1:14 като „дух/духовен” означава (или може да се преведе) и като „душа” или дори „живот” (виж Strong's Concordance G 4151).

Ето защо се налага да споменем поне още два текста, които разкриват природата (естеството) на ангелите. Първият текст се намира в Битие 18 глава, когато при Авраам при Мамвриевите дъбове дойдоха трима мъже (очевидно представители на Бога, тъй като имаха послание за него). Текста казва, че те ядоха (респ.  пиха) след като си умиха нозете (т.е. очевидно е, че имаха физическо измерение). Ако все пак някой приведе довода, че тези трима мъже представляваха теофания на Бога, нека тогава споменем още един пример – мъжете в къщата на Лот (Битие 19 глава).

Двамата мъже бяха всъщност ангели (ст. 1), които освен че си умиха нозете, вечеряха на угощението, дадено им от Лот, т.е. ядоха и пиха, а следователно тези двама мъже (ангелите) имаха физическо измерение и характеристики. На всичкото отгоре содомските жители също ги бяха забелязали, защото текста казва, че искаха „да ги познаят”. Ако ангелите бяха духове, както твърди Бени Хин, содомитите нямаше как да искат да задоволят низките си страсти с тях! Освен това дух не може да яде и пие, нито да се вижда от човек във физическия свят.

Бени Хин сам си противоречи като казва, че ангелите се движат между нас (2:00 – 2:20 – част 2), т.е. признава, че ангелите имат физическо измерение. Ако ангелите са духове как тогава (според Бени Хин) те биха се забелязвали от нас хората?

3. Богословски ескиз „Ангелология” (2:57:45 – 2:57:55 – част 1 и 2:30 – 2:50 – част 2).

Бени Хин твърди, че ангелите не са личности. Той се аргументира с това, че ангелите нямат душа и следователно не могат да чувстват и мислят, нямат воля (душата се възприема като източник на мислите, чувствата и волята на човека (колкото и елементарно да е това обяснение). Друг е въпроса, че в еврейската традиция концепцията за дух и душа често е размито понятие (за нас езичниците), доказателство за което са многобройните примери в Стария Завет, в които „дух” и „душа” са синоними). По тази логика нито Святия Дух, нито Бог Отец не би трябвало да са Личности, защото Самия Бог е Дух. Има ли Духа воля и може ли да мисли? Има ли Отец воля и може ли да мисли? А дали имат душа???

За да се справи обаче с тази теологична трудност Бени Хин има своя теология за Троицата, която може да видите тук: http://www.vbox7.com/play:4ffbfbef – според Бени Хин както Бог Отец, така и Святия Дух имат тяло, дух и душа, т.е. Троицата всъщност представлява Деветоединен Бог в Троицата. Тази богословска догма Бени Хин твърди, че е била проверена от трима теолози, които са потвърдили неговите схващания за Троицата. Въпроса тук е дали наистина такава рецензия е имало? Лично аз не допускам сериозен теолог да потвърди подобна доктрина. Очевидно теолозите на Бени Хин са също толкова запознати с Писанието, колкото е и самия той.

Бени Хин обаче сам казва, че ако мислиш и чувстваш, или ако имаш воля значи си личност (2:57:45 – 2:57:55 – част 1). Ангелите имат свободна воля. Доказателството за това е факта, че мнозина от тях избраха да последват Сатана.

Лично аз съм озадачен от твърдението на Бени Хин, че ангелите са по Божия образ, но не и по Негово подобие, т.е. ангелите нямат Неговата природа (6:00 – 6:20 – част 2). Когато проповядваш Божието Слово (особено по отношение на доктрини) би трябвало да се придържаш към текста и то толкова категорично, че да не остане никаква сянка на съмнение в достоверността на това което говориш. Къде обаче и от къде Бени Хин потвърждава валидността на твърденията си? И тъй като не намирам никакви препратки от Писанията в подкрепа на неговото твърдение, остава само да допуснем, че той знае това „по откровение”. А „откровения”, които не се базират на текстове от Писанията са еретични.

4. Богословски ескиз „Сътворение” и „Христология” (12:15 – 13:25 – част 2).

Бени Хин твърди, че когато бе създаден Адам той видя Исус, защото никой не може да види Бога. Как е изглеждал Исус според Бени Хин преди Въплъщението? Ако отговора на Бени е, че е бил духовно същество, как тогава Адам Го видя. А ако отговора на Бени е, че Исус е имал материално тяло, тогава въпроса е защо бе необходимо Въплъщението.

В Битие Бог се явява на Адам в Едем. В текста „Господ Бог” от еврейски е „Йехова Елохим” (יְהֹוָה – Yĕhovah и אֱלֹהִים – 'elohiym), където „Елохим” е множественото число на думата „Ел” (Бог) и изрязява троичност, а „Йехова” е името, чрез което Бог открива Себе Си на човека.

С това име (Елохим) Той се разкри на Мойсей в горящата къпина (Изх. 3:6 – 15) като „Аз Съм Оня, Който Съм” (אֱלֹהִים – 'elohiym). Трябва обаче да отбележим, че Бог като Йехова (יְהֹוָה – Yĕhovah) каза на Мойсей: „Не можеш видя лицето Ми; защото човек не може да Ме види и да остане жив” (Изх. 33:20). Йоан казва, че „никой никога не е видял Бога” (1 Йн. 4:12). Въпроса е дали Бени Хин разбира, че когато Адам бе създаден той бе създаден за да стои в присъствието на Бога в Едем (Бит. 3:8) – Бог лице в лице се разговаряше с Адам в Градината. Адам бе безгрешен, безсмъртен, създаден за общение с Бог.

Дали Адам видя Исус в Божеството? Определено, тъй като той видя Елохим – Троицата. Но да се твърди, че Адам не е видял Отец е нелепо. Проблема на Бенихиновата теология е, че той очевидно пропуска факта, че Адам бе роден в диспенсацията на невинността и тъй като нямаше нито грях, нито смърт не беше проблем Адам да види Бог Отец в Едем. Мойсей и Йоан не можеха да Го видят, защото след Адам греха постави преграда, през която смъртен не можеше да види Отец. Именно за това в Стария Завет Бог се явяваше под формата на теофания (от съществителното Θεος „Бог“ и глагола φαινω „явява“), т.е. явяването на Бог пред човека. И разбира се Бени Хин посочи някои примери на подобно явяване на Бог в Стария Завет. В Новия Завет Исус олицетворяваше и представляваше Отец. Той каза на Филип: „Който е видял Мене, видял е Отца; как казваш ти: Покажи ми Отца?” (Йн. 14:9).

5. Богословски ескиз „Христология” (15:10 - 15:40 – част 2).

Най – шокиращото и еретично изказване на Бени Хин на „Вечерта на чудесата и изцеленията” е това по отношение на Исус и Христологията. Според Бени Хин Исус не е бил Син преди въплъщението. Той казва:

„Бог Синът, нарича се „Син”, защото стана плът. Той не беше Син, докато не стана човек. И след това Святият Дух е силата, божествената вечна сила на Бога” (15:10 – 15:40 – част 2). Ако Святия Дух Сам по Себе Си е силата, значи ли това, че Бог не е „силата”? Не е ли Йехова Всесилен, Всемогъщ? Или за Бени Хин атрибутите на Бога са непозната материя? „Силата” е термин от филма „Междузвездни войни”, а не от богословието.

Бени Хин казва още: „Чрез Святия Дух Бог знае всичко и чрез Святия Дух Бог е навсякъде”. Според богословието Бог Сам по Себе Си е както Всезнаещ, така и Вездесъщ като отделна и автономна Личност. Отец е Дух (Йн. 4:24). Сам по Себе Си Той е навсякъде. И Сам по Себе Си Той знае всичко. Иначе не би бил Бог.

Бих приел всяко отклонение на Бени Хин от догматичното богословие и богословските ситеми. Бих приел разбиранията му за ангелите като деноминационна традиция или верую. Мога да приема всичко, което каза за четиридесет и петте минути проповядване. Но като вярващ, като богослов, като човек, който търси Бога, аз не мога да приема факта, че Бени Хин отрича Божествеността на Исус Христос преди Въплъщението. Исус като Син преди и след Въплъщението е ОСНОВНА християнска доктрина, отричането на която е гибелна ерес.

Йоан пише: „Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине ни един, който вярва в Него, но да има вечен живот” (Йн. 3:16) – видно е, че Исус бе изпратен като Единороден Син, а не като „нещо си”, което след Въплъщението стана Син на Бога. В тази връзка апостола казва още: „В това се яви Божията любов към нас, че Бог изпрати на света Своя единороден Син, за да живеем чрез Него” (1 Йн. 4:9). Исус е изпратен като СИН. Той беше Син, въплъти се като СИН, умря като СИН и като СИН сега седи отдясно на Отец.

За да проповядва подобна глупост Бени Хин очевидно или не е запознат с Никео-Цариградски символ на вярата, или не смята, че именно това е догмата, към която са се придържали християните през почти цялата история на Църквата (от написването на символ-веруюто до днес):

„Вярвам в един Бог Отец, Вседържител, Творец на небето и земята, на всичко видимо и невидимо. И в един Господ Исус Христос, Сина Божий, Единородния, Който е роден от Отца преди всички векове: Светлина от Светлина, Бог истинен от Бог истинен, роден, несътворен, единосъщен с Отца, чрез Когото всичко е станало. Който заради нас, човеците, и заради нашето спасение слезе от небесата и се въплъти от Духа Светаго и Дева Мария и стана човек.”

Дали разбира Бени Хин какво говори и осъзнава ли последствията от своята вяра и проповед, в предвид, че учи (уж на християнство) милиони хора по целия свят? В Ранната църква (поне до V век) апостолите и църковните отци са следяли много внимателно за чистотата на Учението, проповядвано в Църквата. Не случайно в Новия Завет авторите му са адресирали учения и практики като идоложертвеното, легализма, гностицизма (в начатък), либерализма, езичеството, докетизма, дуализма и много други морални и доктринални въпроси, свързани с Църквата и Пътя.

Само за четиридесет и пет минути Бени Хин изговори толкова глупости, че ако е ваш наставник, пастор и учител представете си какви глупости би ви проповядвал за една година. А за пет, или десет?

И ако „обикновения” вярващ не „хвана” глупостите на Бени Хин къде тогава са богословите и стотиците дипломирани като бакалаври или магистри, дори доктори по богословие, възпитаници на висшите богословски школи у нас и в чужбина. И ако на подобни богословски изцепки ставаме свидетели и то в присъствието на дипломирани богослови и преподаватели по богословие, то тогава резонен е въпроса на какво ниво е богословието в България? Знам, мнозина богослови и вярващи се разграничиха от посещението на Бени Хин, но все пак остава въпроса защо подобно плитко проповядване не бе анализирано в публичното пространство?

Заключение: Ще завърша своя ескиз с извадка от статия във в. „Телеграф”, посветена на визитата на Бени Хин в България тези дни:

„Според изследване на д-р Милка Баръмова, експерт към Центъра за проучване на нови религиозни движения, Бени Хин е нищо повече от самопровъзгласил се пророк и лечител, който твърди, че Господ го е помазал за служение. Той дори би могъл да е опасен за тези, които му вярват. Д-р Баръмова е проучила част от големите „пророчества” на въпросния гуру, като всички се оказали лъжливи и не бил познал нищо от това, което пророкувал. До сега няма документирано и доказано негово изцеление на виждащи се недъзи.” (blitz.bg)

В „Отворено писмо”, в което някои вярващи адресираха своите опасения относно идването на Бени Хин в България (виж http://bennyhinn-bulgaria.blogspot.com/) са посочени не малко доказателства в подкрепа на това, че документирани случай на изцеления в резултат на служението на Бени Хин няма. Нещо повече, Бени Хин си служи с измама за да представи т.нар. „изцеления” като истински.

В телевизионно предаване по АBC NEWS (http://www.youtube.com/watch?v=zpNPQ6SLmpA&feature=youtu.be) Бени Хин признава, че няма НИКАКВИ медицински доказателства за НИТО ЕДНО изцеление и, всъщност, някои т.нар. изцеления накрая се оказват, че въобще не са били никакви изцеления (3:30 – 4:40). Примера с девет годишния Уилиам Ванденкок е само едно от доказателствата за това. Той твърдял, че неговото лошо зрение се е подобрило след като Бени се е молил за него на крусейда през 2001 г., но Уилиам сега е на 17 (в момента на интервюто на АBC NEWS) и той е ВСЕ ОЩЕ СЛЯП. Интервюират Уилиам: „Аз бих казал, че бях понесен от емоциите си поради това, че бях млад и си мислех, че зрението ми се възвръща” – Бени Хин гледайки клипа отговаря „Да!”. Журналиста уточнява: „Той се казва Уилиам и той все още не може да вижда.”, а Бени Хин отвръща: „Това са неща, които не мога да обясня. Аз не съм изцелителят. Аз съм човек като Вас. АЗ ПРАВЯ ГРЕШКИ КАТО ВСЕКИ ДРУГ ЧОВЕК.”

Забележка: Конференцията „Вечер на чудеса и изцеления” с Бени Хин на 11 Септември 2014 г. в зали № 1 и № 3 на НДК можете да гледате в You Tube на адрес:

1. Част първа: https://www.youtube.com/watch?v=T341NS0I4k8&list=UUCVOXgguMUtH82ihLowKShw&index=1 – Benny Hinn 1 part

1. Част втора: https://www.youtube.com/watch?v=hL9VYZaF3fw&list=UUCVOXgguMUtH82ihLowKShw – Benny Hinn 2 part

Р.S. Моят богословски ескиз посочва онези точки от проповедта на Бени Хин, с които не мога и не би трябвало да се съглася. Що се отнася до Христологията моята позиция е твърде крайна – за мен подобно становище е изключителна ерес, която не би следвало да намери отражение в паметта на всички, които са присъствали лично, или са гледали он-лайн конференцията.

Личната си благодарност изразявам към онези пастори, които макар и не публично предупредиха събранията си да се въздържат от посещението на конференцията на „чудесата и изцеленията”. Изразявам и личното си възмущение от мълчанието на повечето деноминации и независими църковни общности в България. Благодаря за хората написали Отвореното писмо, както и на онези, които го подкрепиха с името си. Благодаря на Ник Неделчев за позицията и смелостта да я изрази, в предвид опозицията в лицето на ОЕЦ.

А на онези, които все пак посетиха въпросната „изцелителна вечер” бих препоръчал вместо преглед на Фейсбук клюките и поредния турски сериал или мач от Шампионска лига да намерят корените на своята вяра в Писанията. За целта обаче се изисква много труд, посвещение и време. Не съм убеден, че повечето вярващи са способни на това.

Това е моята позиция. Не ангажирам никого с нея. Просто казвам това, което вярвам, така както всеки проповедник, служител, пастор или богослов го прави под една или друга форма.

Рангел Младенов

Мълчанието на козлите ,Страхил Иванов

                                          Мълчанието на козлите

Днес е „паметна” дата! Бени Хин дойде в България!
Искрено се надявам пораженията от 11 септември у нас, да не са като тези от същата дата в Америка!
Благодаря на Господа за тази визита!
Тя хвърли светлина върху реалното състояние на българския евангелизъм.
Сбъднаха се пророческите думи на Спърджън, че ще дойде време, когато в църквите няма да има пастири хранещи овцете, а клоуни забавляващи козите!
Какво видяхме?
Задкулисни игрички,кръчмарски пазарлъци, безпринципни съюзи, демонстративна арогантност, съчетани със животински страх, ченгеджийски номера и управленска импотентност!
Видя се пълната неспособност на църковните водачи, да реагират на елементарна заплаха за Църквата!
Във време , когато те трябваше да викат „Внимание! Вълк в кошарата!”, се чу само оглушително мълчание, леко нарушавано от шумолене на пачки и шушукане на агенти.

Господа водачи, трудно ми е да Ви нарека братя, макар че сигурно има и такива сред Вас. Вашите деди мълчаха, когато изгаряха братята на клади! Вашите бащи мълчаха, когато пращаха братята в лагери! Вие мълчите , когато идват вълци в кошарата! Децата Ви ще мълчат когато се слага белега на Звяра!
Мълчанието е злато? Така е! Затова мълчите, но колко струват душите Ви? А тези на децата Ви?
Не знаете ли, че идва време, когато Пастирът, ще отлъчи козите от овцете?
Чисти сме от кръвта ви! Доколкото можахме викахме, предупреждавахме и ... отнесохме Вашите хули, надменност и презрение!
А Божия меч иде!
Бог е Велик и подобно на времето на пророк Илия, Той си е оставил ”едни 7000 души, които не са преклонили коляно пред Ваала и чиито устни не са го целунали” и „чиито души скърбяха , поради мерзостите на Израиля”. Оставил е и истински пастири, които се грижат за стадото, защото „ Господ знае своите си“!
А на Вас оставяме, да гледате шоуто на Бени Хин - Пророк без сбъднато пророчество, учител, не познаващ Истината, водач , не познаващ Пътя и „помазаник”, помазан с масло от мъртвешки кости!
Благодарим Ви за мълчанието!

Страхил Иванов

ЗА КАКВО ТРЯБВА ДА СЕ МОЛИМ?, Джон Пайпър

За какво трябва да се молим? 

• by John Piper

Един от начините да си отговорим на този въпрос е да видим за какво са се молели в ранната църква. Ето списък, направен според Новия Завет. Той може да ви насочи как да се молите. Предлагам от време на време да се молите, съобразявайки се с него, за да не пропуснете нещо, което се съдържа в Новия Завет. Не е необходимо винаги да се молим за всичко, включено в списъка. Ще бъде добре обаче, през повечето време молитвите ни да имат широтата и дълбочината на новозаветните.

Те призоваваха Бог да възвеличи името Си в света.

А вие се молете така: Татко наш, Който си на Небесата, да бъде свято Твоето име. (Матей 6:9)

Те призоваваха Бог да разпростре Царството Си в света.

Да дойде твоето царство; да бъде Твоята воля както на небето, така и на земята. (Матей 6:10)

Те призоваваха Бога благата вест да се разнася бързо и да тържествува.

Най- после, братя, молете се за нас да напредва Господнето слово и да се прославя, както и у вас. (2 Солунци 3:1)

Те призоваваха Бог да ги изпълни със Святия Дух.

И тъй, ако вие, които сте зли, знаете да давате блага на чадата си, колко повече небесният Отец ще даде Святия Дух на онези, които искат от Него! (Лука 11:13; Ефесяни 3:19)

Те призоваваха Бог да защити хората Си в делото им.

Та Бог ли няма да отдаде правото на Своите избрани, които викат към Него ден и нощ, ако и да се бави спрямо тях? (Лука 18:7)

Те призоваваха Бог да спаси невярващите.

Братя, моето сърдечно желание и молбата ми към Бога е за спасението на Израил. (Римляни 10:1)

Те призоваваха Бог да ги води да използват меча на Духа.

Вземете също шлема на спасението и меча на Духа, който е Божието слово. И молете се в Духа по всяко време с всякаква молитва и молба, бидейки бодри в това с неуморно постоянство и моление за всичките светии. (Ефесяни 6:17,18)

Те призоваваха Бога да им даде смелост при провъзгласяването на благовестието.

И молете се в Духа по всяко време…и за мене, та като отворя устата си, да ми се даде слово, за да оповестя дързостно тайната на благовестието. (Ефесяни 6:18,19)

И сега, Господи, погледни на техните заплашвания и дай на твоите слуги да говорят Твоето слово с пълна дързост. (Деяния 4:19)

Те се обръщаха към Бога за знамения и чудеса.

Докато Ти простираш ръката Си да изцеляваш и да стават знамения и чудеса чрез името на Твоя свят Служител Исус. (Деяния 4:30)

Илия беше човек със същото естество като нас; и помоли се усърдно да не вали дъжд, и не валя дъжд на земята три години и шест месеца; и пак се помоли, и небето даде дъжд, и земята произведе плода си. (Яков 5:17,18)

Те се обръщаха към Бога за изцеление на ранените си другари.

Болен ли е някой от вас? Нека повика църковните презвитери и нека се молят над него и го помажат с масло в Господнето име; и молитвата, която е с вяра, ще избави страдалеца, Господ ще го привдигне и ако е извършил грехове, ще му се простят. (Яков 5:14,15)

Те призоваваха Бог да изцелява невярващите.

И случи се Поплиевият баща да лежи болен от треска и дизентерия; а Павел влезе при него и като се помоли, положи ръце на него и го изцери. (Деяния 28:8)

Те се обръщаха към Бог за изгонване на демони.

И каза им: Тоя род с нищо не може да излезе, освен с молитва и пост. (Марк 9:29)

Те се молеха на Бога за чудни освобождения от пленничество.

И така, те пазеха Петър в тъмницата; а църквата принасяше пред Бога усърдна молитва за него…И като поразмисли, дойде в къщата на  Мария, майката на Йоан, чието презиме беше Марк, където бяха събрани мнозина да се молят. (Деяния 12:5,12)

Но посред нощ, когато Павел и Сила се молеха и пееха химни на Бога, а затворниците ги слушаха, внезапно стана голям трус, така че основите на тъмницата се поклатиха; и веднага всичките врати се отвориха, и оковите на всички се развързаха. (Деяния 16:25,26)

Те се обръщаха към Бога да възкресява умрели.

Петър поиска всички да излязат от стаята, коленичи и се помоли. После се обърна към умрялата и каза: „Тавита, стани!“ Тя отвори очи и като видя Петър, се надигна и седна. (Деяния 9:40)

Те призоваваха Бога да задоволява потребностите на войската си.

Дай ни днес хляба, от който се нуждаем. (Матей 6:11)

Те се обръщаха към Бога за дългосрочна мъдрост.

Ако пък на някого липсва мъдрост, да поиска от Бога, който щедро дава на всички и никого не порицава, и той ще му я даде. (Яков 1:5)

Те призоваваха Бог да установи ръководството на предната линия.

След като поставиха презвитери за всяка църква, Павел и Варнава с пост и молитви ги повериха на Господа, в когото презвитерите бяха повярвали. (Деяния 14:23)

Те призоваваха Бог да изпрати подкрепление.

Затова, молете се на Господаря на жътвата да изпрати работници на своята жътварска нива. (Матей 9:38)

Един път, докато служеха на Господа и постеха, Святият Дух им каза: „Отделете ми Варнава и Савел, за да изпълнят делото, за което съм ги призовал.“ След като църквата бе постила и се бе молила, те положиха ръцете си върху Варнава и Савел и ги изпратиха. ( Деяния 13:2,3)

Те се обръщаха към Бога за успех на други мисионери.

Моля ви, братя и сестри, чрез нашия Господ Исус Христос и чрез любовта, която Духът ни дава, борете се заедно с мен в молитвите си към Бога за мен. да бъда избавен от невярващите в Юдея и помощта, която нося в Ерусалим, да бъде приета добре от Божиите хора там. (Римляни 15:30,31)

Те се обръщаха към Бога за единство и съзвучие в редиците си.

Моля се не само за тях, но и за всички, които ще повярват в мен чрез тяхното послание, за да бъдат те едно цяло, както ти, Отче, си в мен и аз съм в теб. Моля се те също да бъдат в нас, за да повярва светът, че ти ме изпрати. (Йоан 17:20,21)

Те се обръщаха към Бога за насърчение и сплотеност.

Ден и нощ най-усърдно се молим да можем да ви видим отново и да ви дадем всичко, от което се нуждаете, за да укрепне вярата ви още повече. (1 Солунци 3:10)

Те се обръщаха към Бога за дух на прозорливост.

Това е молитвата ми: Любовта ви да расте все повече и повече и заедно с нея да имате пълно познание и всякакво прозрение; да различавате доброто от злото и да изберете доброто; да бъдете чисти и неопетнени в Деня, когато Христос дойде. (Филипяни 1:9,10)

Те призоваваха Бога за да узнаят волята Му.

Ето защо от деня, в който чухме за това, ние също не спираме да се молим за вас, като искаме: да познаете напълно Божията воля и заедно с това познание да сте изпълнени с мъдрост и да разбирате духовните неща. (Колосяни 1:9)

Те се обръщаха към Бога, за да Го познават по-добре.

Да живеете така, както е достойно за хора, които принадлежат на Господа, и да го радвате по всякакъв начин; да вършите всякакво добро и да растете в пълното познаване на Бога. (Колосяни 1:10, вж и Ефесяни 1:17)

Те се обръщаха към Бога за сила, за да разберат любовта на Исус.

Това е причината да коленича пред Отца … Моля се да можете заедно с всички святи Божии хора да разберете ширината, дължината, височината и дълбочината на Христовата любов. (Ефесяни 3:14,18)

Те се обръщаха към Бога за повече увереност в надеждата.

Моля се очите на сърцата ви да се просветят, за да разберете към каква надежда ви е призовал, колко богато и славно е наследството, което той ще дари на всички свои святи хора. (Ефесяни 1:18)

Те се обръщаха към Бога за сила и издържливост.

да ви даде Бог своята велика мощ и вие да станете силни, да имате пълна твърдост и търпение и с радост. (Колосяни 1:11, вж. също Ефесяни 3:16)

Те се обръщаха към Бога за по-дълбоко познание на Неговата сила в тях.

Моля се очите на сърцата ви да се просветят, за да разберете … колко несравнимо велика е мощта му в нас, вярващите, както и проявата на всемогъщата му сила. (Ефесяни 1:18,19)

Те призоваваха Бога, за да не бъде разрушена вярата им.

Но аз се молих за теб да не загубиш вярата си. И когато се върнеш при мен, укрепвай братята си. (Лука 22:32)

Затова винаги бъдете нащрек и се молете да можете да избегнете всичко, което ще се случи, и да застанете пред Човешкия Син. (Лука 21:36)

Те се обръщаха към Бога за по-голяма вяра.

Веднага бащата на детето извика: „Вярвам! Помогни на вярата ми да стане по-силна.“ (Марк 9:24, вж и Ефесяни 3:17)

Те призоваваха Бога, за да не попадат в изкушения.

И не ни въвеждай в изкушение. (Матей 6:13)

Бъдете нащрек и се молете, за да не се поддадете на изкушение. Духът ви иска да извърши онова, което е правилно, но тялото ви е слабо. (Матей 26:41)

Те призоваваха Бог да осъществи желанията им.

Затова и винаги се молим за вас, дано нашият Бог ви има за достойни за призванието ви и усъвършенства мощно във вас всяко добро желание и всяко дело на вярата. (2 Солунци 1:11)

Те се обръщаха към Бога за да вършат добри дела.

за да постъпвате достойно за Господа, да Му бъдете угодни във всичко, като принасяте плод във всяко добро дело и като растете в познаването на Бога. (Колосяни 1:10)

Те се обръщаха към Бога за да прости греховете им.

и прости ни дълговете, както и ние простихме на нашите длъжници. (Матей 6:12)

Те призоваваха Бога за защита от лукавия.

И не ни въвеждай в изкушение, но избави ни от лукавия. Защото е Твое царството и силата, и славата, до вековете. (Матей 6:13)

Източник:
http://www.desiringgod.org/articles/what-should-we-pray-for?lang=bg


--------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

 ©2014 Desiring God Foundation. Used by Permission.

Permissions: You are permitted and encouraged to reproduce and distribute this material in its entirety or in unaltered excerpts, as long as you do not charge a fee. For Internet posting, please use only unaltered excerpts (not the content in its entirety) and provide a hyperlink to this page. Any exceptions to the above must be approved by Desiring God.

Please include the following statement on any distributed copy: By John Piper. ©2014 Desiring God Foundation. Website: desiringGod.org

КОЛКО СТРУВА ИСТИНАТА? , Рангел Младенов

КОЛКО СТРУВА ИСТИНАТА?

4 август 2014 г. в 22:13

Има една история в синоптичните Евангелия, която казва повече, отколкото изглежда на пръв поглед. Това е историята, която разказва как Исус изцелявал и проповядвал на народа цял ден – чак до свечеряване. Станало късно и учениците Му предложили Той да разпусне народа, за да отидат в околните градове за да си купят храна. Исус обаче им казал: „Дайте им вие да ядат”. Хората на това място били вероятно повече от 10 000 души, тъй като се казва, че само мъжете наброявали пет хиляди, освен жените и децата (Евангелие от Матей 14:15 – 21)

Единственото нещо, което Исус взе от тези хора беше малко хляб и още по – малко риба (бяха толкова бедни, че в цялото това множество се намериха само пет хляба и две риби). Вероятно е все пак сред тях да имаше и хора с кесии с пари, защото учениците предложиха самите те да си купят храна. Но може и да нямаха такива в себе си, тъй като никой не отива на полето с банковата си сметка (освен тези, които се кланят на лъжепомазаниците). Исус не им каза, че каквото посеят това ще пожънат, а после да им събере кесиите с обещания за просперитет. Исус не продаваше билети за лекциите Си. Нито събра дарение „за нуждите на служението”. Той просто ги нахрани, посрещна нуждите им.

Това, което виждам аз в тази история е факта, че

ТОЗИ, КОЙТО РАЗПОЛАГА С РЕСУРСИТЕ СЕ ПОГРИЖИ ЗА НУЖДИТЕ НА НАРОДА, КОЙТО СЛУШАШЕ СЛОВОТО МУ.

В наше време зад обещания за просперитет, благословения и изобилие щъкат насам – натам разни мошеници, които разполагат с огромен ресурс от средства и възможности, но въпреки това продават Евангелието на онези, които се нуждаят от изцеление, освобождение или благословение.

Такъв е и Бени Хин, който зад маската на Божието Слово търгува с надеждите, вярата и душите на хората. Ако днес апостол Петър бе жив вероятно щеше да извика в лицето му: „Парите ти с тебе заедно да погинат, защото си помислил да придобиеш Божия дар с пари” (Деяния на апостолите 8:20)

Да продадеш това, което Бог ти е дал е грях, който не остава ненаказан. Друг е въпроса дали Бени Хин има каквото и да било, дадено му от Бога, или „чудесата”, които върши (ако изобщо ги върши) не са от друг източник.

Под гръмкото „Вечер на чудеса и изцеления с Бени Хин” (http://www.novopokolenie.bg/site/beni_xin_v_blgariya) аз виждам едно име – това на Бени Хин. Никъде в рекламните брошури за неговото идване не видях да се споменава името на Исус. Виждам само името на Бени Хин. Ето защо Петър държеше да бъде ясно: „...да знаете всички вие и всичките Израилеви люде, че чрез името на Исуса Христа Назарянина, Когото вие разпнахте, Когото Бог възкреси от мъртвите, чрез това име тоя човек стои пред вас здрав” (Деяния на апостолите  4:10). Петър не рекламираше себе си – неговото име нямаше нищо общо с изцеленията в Ерусалим.

И разбира се, апостолите бяха бити заради това, че издигнаха името на Исус:„Господи, погледни на техните заплашвания, и дай на Своите слуги да говорят Твоето слово с пълна дързост, докато Ти простираш ръката Си да изцеляваш и да стават знамения и чудеса чрез името на Твоя свет Служител Исуса” (Деяния на апостолите  4:29,30). Ако бяха рекламирали себе си никой нямаше да ги закача. Те обаче издигаха името на Исус и бяха бити за това.

Днес се издига името на един самозванец повече, отколкото това на Исус. В онези времена хората се тълпяха когато чуеха, че Исус е наоколо, а днес се тълпят, защото Бенито Хинини идва на визита в България.

Видно от рекламата за Бени Хин: „Пастор Бени Хин идва за първи път в София за незабравимо Богослужение! Не пропускай възможността да се освежиш в Святия Дух, да получиш изцеление за тялото ти, както и да видиш много Божии деца събрани в Неговото име” (http://www.ticketportal.bg/podujatie_search.asp?ID=43120) неговото име (а не това на Святия Дух) се свързва с освежаване и изцеление. В Новия Завет четем: „Исус от Назарет - как Бог Го помаза със Светия Дух и със сила; Който обикаляше да прави благодеяния и да изцелява всички угнетявани от дявола; защото Бог беше с Него” (Деяния на апостолите  10:38). Да, вярно, рекламата гласи, че Божиите деца ще се съберат в Неговото име, но аз се питам: „В чие точно име, след като самия Бени Хин казва за себе си, че е Малкият Йехова или Бени Йехова”.

Не мога да подмина и ценоразписа на Бени Хин и АХЦ „Ново Поколение”, а именно: „Вход с билети на единична цена 10 лв.” (http://www.ngtv.bg/bg/novini/beni-hin-v-balgariya-7.html). Кога Исус продаваше проповедите Си? И нима апостолите събираха „вход” за желаещите да се изцелят?

Историята на Павел и Варнава в Листра е изключително красноречива:

„А народът, като видя какво извърши Павел, извика със силен глас, казвайки по ликаонски: Боговете оприличени на човеци, са слезли при нас. И наричаха Варнава Юпитер, а Павла Меркурий, понеже той беше главният говорител. И жрецът при Юпитеровото капище, което беше пред града, приведе юнци и донесе венци на портите, и заедно с народа се канеше да принесе жертва. Като чуха това апостолите Варнава и Павел, раздраха дрехите си, скочиха всред народа, та извикаха, казвайки: О, мъже, защо правите това? И ние сме човеци със същото естество като вас, и благовестяваме ви да се обърнете от тия суети към живия Бог... И като казаха това, те едвам възпряха множествата да не им принасят жертва” (Деяния на апостолите 14:11 – 18)

В Новия Завет никой никога не поиска пари в замяна на това да предложи Божията дарба. Напротив – Исус каза ясно: „Даром сте приели, даром давайте”.

Да събираш входна такса, в замяна на която предлагаш Божието Слово и изцеление е мерзост пред Господа. Самият факт, че до Бени Хин можеш да се докоснеш срещу билет от 10 лв. е показателен, че си си закупил билет за представление, а не за богослужение. Този факт е доказателство, че човека е мошеник, а организаторите на визитата му - бизнесмени.

Вечер на чудеса и изцеления с Бени Хин само срещу билет от 10 лева! Такава евтина оферта не е за изпускане. Или може би този билет е най – скъпото нещо, което ще си купя, тъй като аз всъщност не плащам с пари, а с душата си, с вярата си, с истината.

Аз няма да отида на Вечерта на чудесата и изцеленията с Бени Хин на 11 Септември в Зала 1 на НДК. А ти?

С глас за истината: Рангел Младенов

Sola Scriptura – Само Писанията, Майкъл Кругър

Sola Scriptura – Само Писанията

Майкъл Кругър

Светът, в който живеем е изпълнен с различни твърдения, които се борят да бъдат приети за истинни. Всеки ден сме бомбардирани с обяснения, че едно нещо е истина и, че нещо друго е лъжа. Казва ни се на какво да вярваме и на какво да не вярваме. Казва ни се да се държим по един начин, а не по друг. В ежемесечната си статия „Това, което знам със сигурност“ Опра Уинфри ни говори как да се справим с живота и връзките си. Уводните статии на Ню Йорк Таймс постоянно ни съветват как да се отнасяме към моралния, легалния и публичния живот в наши дни. Британският атеист и еволюционист, Ричард Докинс, ни учи по какъв начин да мислим за историческия си произход и за нашето място във Вселената.

Как обаче да пресеем всички тези твърдения? Как биха могли хората да знаят какво да мислят за връзките си, за морала, за Бог, за произхода на Вселената и много други важни въпроси? За да се отговори на тези въпроси, хората се нуждаят от някаква норма, стандарт или критерий, с който да си служат. С други думи, нужна ни е отделна от нас върховна власт. Всеки един, разбира се, притежава някаква норма, според която преценява всичко, независимо дали прави това съзнателно или не. Някои хора използват разума и логиката, за да преценят дали дадено твърдение е истинно или не. Други се позовават на усета на сетивата си. Въпреки това има и други, които използват за тази цел собствените си субективни разбирания. Въпреки, че действително има капка истина във всеки един от горепосочените начини, Християнството е отхвърлило исторически всеки един от тях като  окончателен критерий за истина. Вместо тези начини, Божиите хора твърдят, че има само един критерий, който може да служи за върховен стандарт на истина и това е Божието слово. Не би могло да има по-голяма власт от Божията.

Естествено, ние не сме първото поколение,  изправено пред предизвикателството да сравнява различни твърдения. Всъщност, Адам и Ева се изправиха пред същия проблем още в самото начало на света. Бог им каза ясно „...непременно ще умрете“, ако биха опитали плода от дървото за познаване на доброто и злото (Бит. 2:17). От друга страна, змията им каза точно обратното: „Никак няма да умрете“ (Бит. 3:4). Как Адам и Ева трябваше да отсъдят за тези две съпоставящи се твърдения. Чрез емпиризъм? Чрез рационализъм? Или чрез това, което им се струваше за правилно? Не. Те трябваше да си послужат само с един-единствен стандарт: словото, което Бог беше вече изговорил. За съжаление това не се случи. Ева, вместо да се вслуша в Божието откровение, реши да изследва нещата чрез собствените си възприятия: „И като видя жената, че плодът беше хубав...“ Бит. 3:6.

 Не мислете, че грехопадението се състоеше само в това, че Адам и Ева ядоха от забранения плод. Всъщност, в същината на проблема стои факта, че Божиите хора отхвърлиха Божието слово като  върховен житейски стандарт. Но ако Божието слово е наистина върховната власт в нашия живот, следва критичния въпрос: Кое е това Божие слово? Къде можем да го намерим? Този въпрос ни отвежда до сърцето на протестантската Реформация. Католиците винаги са били съгласни с твърдението, че Божието слово е най-висшата власт върху живота и доктриналната система със съществената разлика, че те вярват, че това Слово може да бъде намерено на много други места, различни от Писанията. Рим е поддържал тристранна структура на властта, която включва – Писанията, традицията и Магистериума.

Ключовият възел в тристранната им власт е Магистериумът, който представлява доктриналното управление на Римокатолическата църква, оглавяван от самият Папа. Тъй като Папата е считан за наследник на Ап. Петър, то неговите официални изявления (ex cathedra) са считани за думите на самия Бог.

Точно с това са се борили Реформаторите. Признавайки, че още преди Христос Бог е говорил на хората по много начини (Евр. 1:1), реформаторите казват, че,
когато Бог е казал окончателната си дума чрез Своя Син сега, няма повече продължаващи откровения. Писанията са ясни по въпроса, че Апостолското служение е било предназначено да изпълни еднократна, исторически-спасителна цел: да постави основите на църквата. (Ефесяни 2:20).  Основополагащите цели на Апостолите са били да снабдят оформящите се църкви с авторитетни наставления, служещи за свидетелство и за прилагане на великата изкупителна жертва на Христос. Следователно Новия завет, който представлява „въплътеното“ Апостолско учение, би трябвало да се разглежда като последната Божия дума към Неговите люде. Именно тези писания, заедно с тези от Стария завет, са единствените, които принадлежат на словосъчетанието „Божие слово“.

Убеждението Sola Scriptura (лат. Само писанията) – което внушава, че само Писанията представляват Божието слово и следователно само и единствено те са безпогрешното правило за живот и доктринална система – е в центъра на разгарящата се Реформация. Смята се, че това соло е формалната причина за Реформацията (докато „sola fide”, т.е. само чрез вяра, е смятано за материалната причина за Реформацията). Същността на тази доктрина е изразена в известната реч на Мартин Лутър пред Вормския райхстаг през 1521, след която е бил заставен да се  отрече от учението си:

„Докато не бъда убеден от свидетелството на Писанията или от чистия разум (понеже нямам доверие нито на папата, нито на Съвета, тъй като е всеизвестно, че те често грешат и си противоречат), аз държа на Писанията, които съм цитирал и съвестта ми е пленена от Божието слово. Няма и не мога да се откажа от нито едно от твърденията си, защото нито е безопасно, нито е правилно да вървя срещу съвестта си. Бог да ми е на помощ. Амин.“ М.Лутър

За Лутер Писанията и само Писанията са върховната власт на вярата ни.
Също както много от значимите убеждения на християнската вяра, Sola scriptura е било зле представяно и интерпретирано. За съжаление някои хора са
използвали това твърдение, за да установят специфична форма индивидуализъм
„Аз, Бог и библията“ – където църковната власт и историята нямат
никаква стойност и не се вземат предвид, когато се интерпретират Писанията. Следователно много църкви днес са анти-исторически – напълно отцепени от традицията, кредото и конфесиите на историческата църква. Това се дължи на  погрешното им разбиране, че Sola Scriptura означава, че писанията са единствената власт, а не единствената непогрешима власт. Интересното е, че  точно този тип индивидуализъм, всъщност подкопава цялата доктрина Sola Scriptura. Когато акцентът се постави на индивидуалния вярващ, интерпретациите на Писанията, които следват, са лични и субективни. Акцентът пада не върху властта на Писанията, а върху властта на интерпретацията на индивида.

Реформаторите не биха си и помислили за такова изкривяване на тяхната доктрина – Sola Scriptura. Точно обратното – те винаги са се стремяли да се съобразяват с Отците на църквата, църковните събори, кредото и конфесиите на историческата църква. Това вкореняване в историческото развитие на църквата осигурява
не само ортодоксалност, но и смирение. Противно на популярните твърдения, Реформаторите всъщност не са си мислели, че откриват нещо ново. Всъщност, те са вярвали, че откриват нещо много старо – нещо, в което църквата изначало е вярвала, но по-късно е изкривила и покварила. Реформаторите не са били иноватори, (т.е. хора, които да прокарват нови истини), а а екскаватори, (т.е. такива, които са се задълбочили в пре-откриването на старите). [Пояснението е на преводача].

Има много други крайности, от които Sola Scriptura ни опазва. Докато ние избягваме от индивидуалистичния и антиисторическия подходи на много от църквите днес, Sola Scriptura ни предпазва и от издигането на дадено кредо, конфесии или други исторически документи или идеи на нивото на Писанията. Винаги трябва да внимаваме да не би да допуснем грешката на Рим, прегръщайки „традиционализма“, който връзва съвестта на християните с неща, които Писанията не адресират. В този смисъл, Sola Scriptura представлява пазачът на Християнската свобода. Най-голямата опасност, пред която сме поставени обаче, не е неправилното разбиране на Sola Scriptura. Най-голямата опасност всъщност е забравянето на Sola Scriptura. Склонни сме да разсъждаваме върху тази доктрина в контекста на 16в. – някакъв отблясък на някогашните дебати между протестанти и католици, които не са уместни за нашия век. Но днес, повече от всякога протестантската църква се нуждае от тази доктрина. Уроците на Реформацията са забравени и църквата отново разчита на власт, която се намира извън Писанията.

За да върнем църквата обратно към Sola Scriptura, трябва да осъзнаем, че обяснението на доктрината не е достатъчно (въпреки че трябва да правим и това). Всъщност единственият начин да върнем църквата към тази истина е да проповядваме Писанията. Само Божието слово има силата да трансформира и реформира църквите ни. Следователно ние трябва не само да говорим за Sola Scriptura, но и да демонстрираме Sola Scriptura. Това можем да постигнем не чрез подбиране на дадени стихове, които събранията ни искат да чуят и игнориране на други, а чрез проповядване на Цялото Божие Слово. Трябва да проповядваме само Словото (Sola Scriptura), но и да проповядваме цялото Слово (Totа Scriptura).  Двете вървят ръка за ръка. Когато тези две истини се съчетаят със Силата на Святия Дух, тогава наистина можем да се надяваме на нова Реформация.

Превод: Ваня Спасова

Източник : http://www.ligonier.org/learn/articles/scripture-alone/

© Tabletalk magazine 
Permissions: You are permitted and encouraged to reproduce and distribute this material in any format provided that you do not alter the wording in any way, you do not charge a fee beyond the cost of reproduction, and you do not make more than 500 physical copies. For web posting, a link to this document on our website is preferred (where applicable). If no such link exists, simply link to www.ligonier.org/tabletalk. Any exceptions to the above must be formally approved by Tabletalk.

Please include the following statement on any distributed copy: From Ligonier Ministries and R.C. Sproul. © Tabletalk magazine. Website: www.ligonier.org/tabletalk. Email: tabletalk@ligonier.org. Toll free: 1-800-435-4343