ПРЕДОПРЕДЕЛЕНИЕТО за АДАМ и ХРИСТОС,

1 Петрово 1: 18-20 „...като знаете, че не с тленни неща - сребро или злато - сте изкупени от суетния живот, предаден вам от бащите ви, но със скъпоценната кръв на Христа, като на агнец без недостатък и пречист, Който наистина беше ПРЕДОПРЕДЕЛЕН преди създанието на света, но се яви в скончанието на времената за вас.“


Темата за Божието предопределение е велика и чудесна истина. В Първото Послание на Петър, Святият Дух адресира Божията вест до Божиите избрани. Това беше само за тяхна информация и назидание. От цитирания пасаж откриваме, че апостолът разкрива една от най-големите тайни на Бога скрита за човек още от времето на Адам. Ап. Петър ни казва, че Христос е бил подготвен и предопределен  да стане жертва за греховете още отпреди създаването на света. И заради тях Христос се яви.

Съвсем не е било случайно, че Бог е създал ситуация, в която Адам е трябвало да падне. Не съществува нещо, което да не е било предвидено в плана на Бога. Очевидно, от това следва, че Адам е бил предопределен за грехопадение. Това е отговор на въпрос като: Защо Бог създаде човека? И защо Словото стана плът? С други думи, Адам е бил предопределен да умре за своите грехове, и Христос е бил предопределен да умре за греховете на Своя народ/Мат.1:21/, на Своята Църква, Своето Тяло/Еф.5:23-25/.

Има абсолютна справедливост в случая с Адам. Той беше справедливо наказан от Бог за своите действия и неподчинение. Но в случая с Христос, Божията справедливост намира изпълнение в Неговата любов към Своя народ. Нечестивите се фокусират върху случая с Адам и считат за несправедливо, че Адам трябвало да бъде наказан за това, за което той при Сътворението е бил предопределен да направи. И те задават точно този въпрос, който апостола в Римл. 9:19-20 прогнозира, че ще питат. „На това ти ще речеш: А защо още обвинява? Кой може да противостои на волята му? Но, о човече, ти кой си, що отговаряш против Бога? Направеното нещо ще рече ли на онзи, който го е направил: Защо си ме така направил?“

Какво прекрасно място! Кажете ми, как човек има каквото и да е право да изисква нещо от Бога? Къде е правото на човека в Божия план? Такова право там никога не е имало. Какво право има човечеството да се оплаква, още повече това греховно и паднало човечество? Ще повторя още веднъж думите на апостола: „Кой си ти о, човече, който спориш с Бога?“

Каква дързост човек да постави такива въпроси на Своя Създател! Защото в Божия план, човек няма право, а право има само Бог - да върши това, което Му е угодно, да прави каквото пожелае с небесното войнство и с жителите на земята. Никой не може да спре ръката Му и да Му каже: "какво  вършиш?"

Не забравяйте, че Писанията разкриват винаги Бога като вечно Праведен и Справедлив, и че Той никога не прави нищо, което би противоречало на тази вечна Истина. По този начин, въпреки че ние никога не ще можем напълно да разберем пътищата Господни, за които Павел казва в Римл.11:33 „О колко дълбоко е богатството на премъдростта и знанието на Бога! Колко са непостижими Неговите съдби, и неизследими пътищата му!“, ние трябва, подобно на малки деца, с любов, доверие да стоим пред Божието Свято Съществуване и Неговите Пътища.

Избраните грешници са  Божиите хора, които обичат Бога, защото Бог пръв ги възлюби/1 Йоан 4:19/, те се фокусират не на случая с Адам, а на този с Христос. Какво е било предопределено за Христос? Той бе предопределен доброволно да умре  за греховете на Своя народ. Разбира се, сега може да видите, че това е било не по някаква друга причина, освен да покаже и яви вечната любов на Бога към Своя народ 1 Йоан 4:9-10: „В това се яви Божията любов към нас, че Бог изпрати на света Своя единороден Син, за да живеем чрез Него.  В това се състои любовта, не че ние сме възлюбили Бога, но че Той възлюби нас и прати Сина Си като умилостивение за греховете ни“. И отново в Римл. 5:8  “Но Бог препоръчва Своята към нас любов в това, че, когато още бяхме грешници, Христос умря за нас.“

Действията на Бог и действията на човек никога няма да са равностойни. Човешките дела Бог оприличава на мръсна дрипа. Божиите действия винаги струват безкрайно повече от човешките. Апостол Павел го представя прекрасно/ Моля, прочетете 1 Коринтяни 1:18-31, /във връзка с Божията мъдрост и власт, изявени в Христовата жертва. Стих 25 казва:  „Защото Божието глупаво е по-мъдро от човеците, и Божието немощно е по-силно от човеците.“

Отново и отново,  Писанието напомня на човека за действителната стойност на неговите действия, дела. Така, в предоставянето на безгрешния живот на Христа в замяна за грешния живот на избраните грешници, е нагледен пример за  тази истина. Никакъв обем  греховен живот би могъл някога да бъде равен на безгрешния живот на Христа. И очевидно това означава, че преимуществено изкупителното дело на Христос има  безкрайна стойност. Следователно, Бог може да го приложи към всеки един от грешното човечество, ако Той би избрал да спаси всяка една грешна човешка душа - Но така ли е? Не. Писанието заявява, че Той не прави това. Това е много, много отрезвяващо и показва, че Божията благодат е наистина невероятна! Така че, какво е имал Бог предвид , когато е приготвил Христос и Го е предопределил да умре за избраните грешници?

Ето най-великият пример за Божието предопределение:  Словото стана плът, дойде Христос, Глава на Своята Църква, която е Неговото Тяло. От тази истина следва, че в Божият План Главата е била предопределена да има Тяло/Еф.1:3-11/. Ето защо целта на този милосърден акт на Божието предопределение е, да спаси людете Си от греховете им и да изяви Своята вечна любов към тях./Мат. 1:21, Римл.5:8/

Именно с помощта на този план, Бог в пълна мяра дава израз на Божествената Си любов към Своя народ. Всъщност, Бог е любов, но също така любовта Му е отличителна, избирателна и безусловна. /Римл.9:11-13/. Всъщност, Бог е милостив. Той казва на Мойсей: „Когото помилвам, ще помилвам“ /Римл.9:14-16/

Централно място в Божия план е, че чрез Адам цялото човечество ще падне в грях и смърт/Римл.5:12/ и чрез Христа Бог ще спаси людете Си от греховете им, и те ще живеят/Мат. 1:21/. Помнете, че Бог е замислил нещата да се случат само по една единствена причина: да смири човека и да възвиси Себе си в Христа.

В християнското богословие това се нарича доктрина на вменяването. В падението на  човека вината за неподчинението на Адам се вмени на неговите потомци, (по природа чада на гнева). защото Бог върза всички хора в неподчинение. За спасението на Божия народ, правдата от покорството на Христос се вменява на светиите по благодат чрез вяра. Това е духовен дар от Бог,  не от тях самите, и не от дела, за да не се похвали никой. Всичко това е за похвала на славата на  Неговата благодат.

Това е прекрасен и удивителен план. Прекрасен, понеже изразява най-вече пълната изява на любовта на Бога към Неговите хора. Удивителен, тъй като наистина никой не може да бъде спасен по друг начин, освен чрез спасителното Божие дело в Христос (Словото стана плът), Комуто бе предопределено да умре за греховете на Своя народ. Исус говори за тази ясна и проста истина в Йоан 14:6: „ Аз съм Пътят, Истината и Животът. Никой не дохожда при Отца, освен чрез Мен“.

Така че, в какво се състои злонамереността и посредствеността на всички, които отхвърлят този Божи план? Те правят Бога лъжец. Те лъжат относно Неговото Слово - Библията. Те не се подчиняват на Божията праведност в Христа, защото не вярват, че Христос е край на закона за оправдание на всеки, който вярва. Те не се основават само на вяра в Христа. Те нечестиво търсят  да добавят свои дела към вярата и да създадат своя праведност, твърдейки, че Бог е дал „свободна воля“ на човека.

Внимавайте! Лъжехристиянството е най-големият отстъпник. Всяка църква, пастор или човек, който твърди, че е християнин, но учи, че човек има свободна воля, принадлежи към лъжехристиянската религия. Те проповядват друг Исус, не Този, Който проповядва апостол Павел. Те вярват в лъжеблаговестие,  друго от Благовестието на апостолите. Такива са били заблудени, считайки, че по своята свободна воля са се обърнали към Христа и са повярвали в Него.

Те смятат, че делата на човешката „свободна воля“ могат да бъдат равностойни с всемогъщата работа за привеждане на избраните грешници към Христа! Нищо чудно, че Христос ги нарича деца на дявола, рожби ежиднини, варосани гробници. На някои това не се харесва. Но ви уверявам, че Христос не бе хулител. Той каза истината. Амин.

Източник: http://www.proza.ru/


~~~~~~~

Също така, коварността на Арминианската ерес е, че понякога не отричайки в прав текст суверенната Божия воля за спасението, те проповядват, че Бог от Своя страна е приготвил  всичко за спасението на хората, но е оставил „свободната воля“ на човека да приеме или да отхвърли  дара на спасението. В своето безумие с това най-много и напълно зачеркват жертвеният подвиг на Христос и Суверенното право на Бога да решава съдбата на избраните в Христа преди създаването на света, и с това принизяват Правещият всичко по благата Своя воля и Извършващият всичко, както Му е угодно до нивото на безмислени и несъстоятелни празнословия. Нямайки Божието откровение по този въпрос, те съдят  за него естествено, по плът, след което не са в състояние дори да осъзнаят, че волята им в своето естество не е свободна, а подчинена на техните плътски разум и чувства. И когато приемат някое решение и го изпълнят, са ръководени от разсъжденията на своя ум, обстоятелства и подбужденията на чувствата им. Волята  е изпълнителният орган в човешкото естество, а не законодателният и решавашият. И в това, те винаги ще имат лъжливи плътски убеждения, които чрез лукавия се превръщат в крепости, неподвластни на хора, непросветени по тези въпроси от Святия Дух.

Трябва да молят Господ за милост в просвещението, Бог да им помогне според благата Си воля.

Ал. Николаев

Превод: Татяна Иванова