Делото на Троицата в спасението на грешниците
Майкъл Гауънс
„ ...а когато се изпълни времето, Бог изпрати Сина Си, Който се роди от жена, роди се и под закона, за да изкупи ония, които бяха под закона, та да получим осиновението. И понеже сте синове, Бог изпрати в сърцата ни Духа на Сина Си, Който вика: Авва, Отче!“ Галат. 4:4-6
Библията никога не си противоречи, защото тя е Словото на Вечния, Праведен и Непогрешим Бог. Когато е правилно разбрана, има невероятна симетрия и последователност на цитираните исторически факти, етични стандарти, които тя поддържа, и богословски истини, които триумфално утвърждава. Всеки път, когато в нея видим противоречие, дисхармонията не е в Божията книга, а в съзнанието на човека. Задачата на интерпретатора, следователно, е преди всичко синтез на всеки стих с непосредствения му контекст, след това с конкретната книга, в която се появява, както и с другите вдъхновени от Същия Автор книги, и накрая с Библията като цяло. Всичко това се прави чрез сравняване на Писанието с Писанието. Когато се достигне такова ниво на последователност, че истините на Библията пасват заедно в единство, подобно на многото парчета в пъзела, които заедно правят голямата картина, можем да бъдем сигурни, че нашето мнение е правилно.
Разбира се, точната интерпретация - не е лесно нещо. Но, не е и невъзможно. Божествената помощ се дава, за да можем по-добре и по-лесно да разберем цялата картина, в която се съчетават заедно всички богословски елементи. Не забравяйте, че целта е да се разбере всяка истина в светлината на всички останали, така че всички те преимуществено да съставят богословско единство, последователност, хармония и симетрия.
С тази предпоставка, пристъпвам към построяване на моята хипотеза: Библейската доктрина за Троицата прави учението за безусловното предопределение, ограниченото изкупление, неустоимата благодат и вечната сигурност на светиите, необходимост. С други думи, доктрината за благодатта, която е единствената теология на спасението е в съответствие с истината, че Бог е триединен. Това е моята хипотеза. Нека се опитаме да я докажем библейски.
Божието Триединство
Писанието ясно учи, че Бог е Триединен. Божеството се състои от Отца, Сина, Святия Дух: "Защото трима са които свидетелствуват [на небеса, Отец, Слово и Дух Светий; и тия тримата са едно." (1 Йоан 5:7,Цариградски превод). Атаките срещу християнската вяра са преди всичко отхвърляне учението за Троицата, но и няколко други стиха от Писанието могат да се приведат като очевидна аналогия с 1 Йоан 5:7.
Този стих определя Троицата от гледна точка на "трите Лица в рамките на Единството на Един Бог. "... трима са, които свидетелствуват на небеса ... и са едно." Бог, следователно, е триединен, защото „Троица“ е Три-единство. Ако се изразим с езика на Павел, това е Божествена тайна. То е нещо повече, което може да се разбере от ограниченото съзнание. В такива пасажи като Mат.28:19, където Господ възлага на Църквата да кръщава „в името на Отца, и Сина, и Светия Дух", изразяването на тази загадъчна доктрина звучи като формула. Обърнете внимание на разликата между Отца, Сина и Светия Дух, което се подразбира от използването на съюза "и": "... в името на Отца, и Сина, и Светия Дух." Тук казаното предполага, че съществува различие между Лицата на Божеството. Отец не е Сина, Синът не е Духа, Духът не е Отец. Те са различни един от друг. Обърнете отново внимание, че думата "Името" е използвана в единствено число. Исус не е казал "в имената на Отца, и Сина и Святия Дух", а -"в името...", единствено число. Това подсказва, че има единство в същността на Божеството. Според този стих, християнската вяра се изразява чрез формула, която означава доктрината за Троицата с термини различаващи Лицата при единство на Същността. С други думи, Бог има три Божествени лица - Отец, Син и Святи Дух – равни по същност, по атрибут, по домостроителство, по сила, цел и слава. Отец е 100% Бог, както и Сина, и Духа. Това е тайна, както са и тайна двете естества на Христос, Който е напълно Бог и напълно Човек, а не наполовина Бог и наполовина човек. Формула като тази не е предназначена да обясни всичко, така че да не остане тайна, а да запази тайната, така че Бог да не е погрешно представен от тези, които говорят в Негово име.
И двете, Единството и Троичността са основни за Същността на Бога. Когато християните казват, че вярват в Троицата, те не казват, че това е една Личност, която носи маски, по подобие на комика Ред Скелтън/бел.прев. американски актьор/, който в една и съща сатира играе сам трите си роли. Това не означава, че Бог понякога играе ролята на Отец, след това решава да бъде Син, и накрая слага маската на Духа. Това е Унитарианство! Унитарианският модел не може да обясни как може да има вътрешни взаимоотношения в Бога като изразените в Йоан 14:16: "И Аз ще поискам от Отца, и ще ви даде друг Утешител, за да пребъдва с вас до века", и Пс.110:1: " Йеова рече на моя Господ: Седи отдясно Ми докле положа враговете ти за твое подножие." Бог не е единица, а единство. Нито да обяснят могат тези, които казват, че се покланят на три Бога. Троицата не е три бога и не е тритеизъм. Но могат само тези, които казват, че има Три Лица, а Бог е Eдин (1 Кор.8:4-7, Второзак.6:4, Йоан 10:30, 2 Koр.3:17). Библейското и историческото християнство е безспорно тринитарно. (Лука 1:35, Йоан 14:16, 15:26, Ефес.2:18, Mат.28:19, 2 Koр.13.14, 1 Йоан 5:7, Откров.1:4-5).
Спасението е Божие дело
И така, Бог е Троица. Това е едната предпоставка. Сега нека насочим вниманието си към втората предпоставка в Писанието: спасението е Божие дело, а не човешко:, "спасението е от Господа" (Йона 2:9), "не зависи от този, който иска, нито от този, който тича, но от Бога, Който показва милост." (Римл.9:16); "Който ни е спасил и призвал със свето призвание, не според нашите дела, а според Своето намерение и според благодатта, дадена нам в Христа Исуса преди вечните времена" (2 Tим.1:9).
Може ли да говорим тогава за спасение чрез дела? Това означава, че Бог работи самостоятелно, без помощта на човек, в спасението на грешниците; следователно цялата слава е на Бога. "А от Него сте вие в Христа Исуса, Който стана за нас мъдрост от Бога, и правда, и освещение, и изкупление; тъй щото, както е писано, "който се хвали, с Господа да се хвали"." (1 Koр.1:30-31). Това означава също, че трите Лица на Божеството работят заедно в спасението на грешниците. Спасението е от Господа означава, че спасението е дело на Отца, и Сина, и Светия Дух, защото Бог е Триединен.
Теолозите използват специален термин “божие домостроителство“, за да опишат съвместното действие на Трите Лица. Каквато и да е дейността на Бог, Трите Лица са в пълно единство, хармония и сътрудничество. Например, сътворението е дело на Отец (Бит.1.1), на Сина (Koл.1:16, Eвр.1:2) чрез посредничеството на Духа (Бит.1:2, сравни Бит.1:26-27). В делото на Сътворението не е имало конфликт, различно мнение, или разединение в рамките на Божеството. Единното действие на Божеството се показва също и във възкресението на Исус Христос. Писанието атрибутира Възкресението Христово към Отца (Деян.2:24, 13:30), Син (Йоан 2:19, 10:18) и Светия Дух (Римл.1:4, 8:11). Независимо от факта, че и трите Лица имат съответното им служение и различни Самоличности, между тях господства удивително единство и единодушие.
Божието домостроителство блести брилянтно в делото на спасението. За сътрудничеството между Лицата на Божеството например в Ис.48:16 се казва: " И сега ме прати Господ Иеова и Духът Му. " 2 Koр.5:19: "Бог в Христа примиряваше света със Себе Си". Никъде тази сцена не е така ярка, както в богатите богословски пасажи в Ефесяни 1 и Римляни 8, където Отец, Сина и Духа се изобразяват като действуващи в единен Завет. Завета на благодатта бе замислен от Отца (Eфес.1:4-5, Римл.8:28-33, 2Тим.1:9 ), изпълнен от Сина (Eфес.1:7, Римл.8:34, Йоан 6:37) и се прилага чрез Духа (Римл.8:2,9,15). От самото начало до края, спасението е от Господа, без ни най-малък намек за непоследователност или несъвместимост в рамките на Божеството.
Три новозаветни пасажа изразяват лаконично Божието домостроителство в спасението. Сравнявайки ги един с друг, можем да насочим вниманието си върху съответветните роли на всяка Божествена Личност в делото на спасението. На първо място, Галат.4.4-6, където е дадено общо описание, на второ, 1 Петр.1:2 " избрани по предузнанието на Бога Отца, чрез освещението на Духа, за да сте послушни и да бъдете поръсени с кръвта Исус Христова "; на трето, Юда 1: "до призваните, възлюбени от Бога Отца и пазени в Исуса Христа:." Виждате ли позоваването към Отца, и Сина, и Светия Дух във всичките тези три пасажа? Извеждайки заедно трите стиха, пред нас се очертава пълната картина на сътрудничеството в Троицата за спасението.
1. Делото на Отец
При Петър и Юда, Отец е представен като Инициатор на Завета на спасението. Избирането, предузнанието (1 Петр.1:2) и освещаването (Юда 1) се отнасят до първоначалния акт на Бога, чрез който акт Той избра тези, които Той е възлюбил и още преди началото на световете Той ги е отделил за спасение. Всеки един от тези термини се отнася до Божия Завет. Противно на общоприетото тълкуване, "предузнавам" не е синоним на атрибута за Божието всезнание, а термин за отношение/връзка/, изразяващ идеята на Завета на любовта (Бит.4:25, Мат.7:23, Йоан.10:27). С други думи, глаголът „предузна“ не се отнася до рационално знание, а се отнася към личност, не е термин за информация, а е термин за взаимоотношения. В този смисъл, Бог е предузнал хора, а не събития: "които* предузна ..." /които*-тях самите*/(Римл.8:29). Божието избиране на хора преди създанието на света е основано на Неговата инициатива да установи заветни отношения с тези, които Той възлюби, т.е. "избраните по предузнание." Тези, които Той обича, Той е отделил, тоест, Той взе за свое наследство. (Юда 1). Отново, става дума за освещението, което като дело на Отец трябва да се разбира в перспективата на Завета на изкуплението преди началото на световете. Също така, както Отец освети Сина, т.е. сключи с Него Завет на благодатта и Го изпрати на света (Йоан 10:36), така също Отец освети Своя народ – т.е. отделно влезе в Завет с него като със Свой народ и му подари изкупление: " Той изпрати изкупление на людете Си; Постави завета Си завинаги "(Пс.111:9). Именно тази група хора, за които е заповядан Завета, е изкупена от Исус Христос: " Защото с един принос Той е усъвършенствувал за винаги ония, които се освещават." (Eвр.10:14). Частта от Галатяни представя Бог Отец като велик Хореограф на спасението, пратил Сина (5:4) и Духа (5:6), когато се изпълни времето, за да ни приеме нас в Своето Семейството в Сина Му. Също така, Отец, Който инициира Завета, организира и извършва нашето спасение (Ефес.1:5).
2. Делото на Сина
Галат.4:4-5 представя Сина като Изкупител. Глаголът "да изкупи" означава да се откупи обратно, като плати цената. Това предполага, предварителна собственост, защото никой човек не може да "откупи" нещо, което никога не му е принадлежало. По дефиниция, а и след това, доктрината за изкуплението е неразривно свързана с избирането. Започвате ли да виждате непрекъснатост в плана за спасение? Отец замисли да изкупи Своя народ и Синът осъществи плана на Отца, напълно гарантирайки за всички тях изкуплението. Синът не само направи хората способни да приемат изкуплението или да следват Неговия план. Той действително ги освободи (1 Петр.1:18) Той извърши спасението (Йоан 19:30), Той ги помири с Бога (Koлос. 1:21)! Когато Той се възнесе и седна отдясно на Отца, Той "придоби за нас вечно изкупление" (Eвр.9:12). В Христос ние имаме "изкуплението си чрез кръвта Му" (Eфес.1:7). 1 Петр.1:2 представя Сина като Изкупител, Който чрез Своята кръв очиства народа Си от греховете им (Eвр.13:12, Oткров.1:5). Това освещение е окончателно (Eвр.2:11 , 1 Koр.1:2). Юда 1:1, Го представя като Съхранител, Който пази душите на изкупените. Tereo (съхранявам) означава "да държа под око, охранявам." Тъй като те(душите) се охраняват от Добрия Пастир, никой не е в състояние да грабне овцете от ръката на Христос (Йоан 10:27).
3. Делото на Духа
В Галат.4:6 Святият Дух е представен като Божествен Обитател в душата. Отец изпраща Духа да обитава у същите хора, за които Човешкият Син бе изпратен да ги изкупи: "И понеже сте синове, Бог изпрати в сърцата ни Духа на Сина Си, Който вика: Авва, Отче! ". Когато Той се установява в душата, Той, Светият Гост насърчава духовния копнеж по Бога, което е сравнимо с интуитивното желание на детето към неговите родители. Чрез този Дух на осиновление, ние викаме: „Авва, Отче“ (Римл.8:9). 1 Петр.1:2) ни представя Духа като Осветител, Който лично прилага кръвта на Христос към душата, лично очиствайки сърцето от греха. За разлика от освещаващото дело на Отец, което нарекохме „Завет на освещение“ и освещаващото дело на Сина, което нарекохме „окончателно освещение“, работата на Духа по освещението във връзка с личното спасение може да бъде изразена с термина „жизненоважно освещение“. Когато човек се роди отново, той се очиства и измива от Святия Дух (Eфес.4:24, Tит 3:5, Йоан 13:10). Апостол Юда представя Духа като Призоваващ, Този, Който призовава избрания и изкупен човек от мъртъв в престъпления и грехове към нов живот чрез Неговия суверен и животворящ глас (Йоан 5:25). Духът призовава само тези, които са избрани от Отец: " Но знаем, че всичко съдействува за добро на тия, които любят Бога, които са призовани според Неговото намерение." (Римл.8:28). Но, по-нататък се казва: "които предузна, тях и предопредели... които предопредели, тях и призова" (Римл.8:29-30). Виждате ли единството и последователността, които господстват в Божия план за спасение? Интересното е, че думата kletos (призван) в текста подчертава силата и величието на Божествената покана. Думата не говори за покана като „призив на дивата природа“, а за творческо одобрение, божествен императив. Призивът на Бог в регенерацията е ефективно призоваване, изпълняващо всеки път целите на Бог.
Изводи
Mоята хипотеза доказва, че библейската доктрина за Троицата прави доктрините за безусловното предопределение, частичното изкупление, неустоимата благодат и съхранението на светиите необходимост. Не съществува друго учение на сотериологичната мисъл, което да е в съответствие с откровението на Божеството. Ако човек приеме, което Библията казва за Същността на Бога, ако иска да бъде последователен, той е заставен да приеме извода за суверенната благодат. На какво основание мога да направя такова дръзко, (някои могат да кажат догматично) твърдение? Въз основа на следния факт:
Всяка друга позиция относно спасението на грешниците нарушава Триединството на Божеството. Например, да вземем идеята за всеобщо изкупление (че Христос е умрял за всички хора без изключение и предлага спасение свободно за всички, които ще се покаят, повярват, приемат , и т.н. ). Е, аз питам, в крайна сметка ще бъдат ли спасени всички, за които е умрял Христос? Общият атонмент казва: "Не, само тези, които приемат Неговото предложение ще са новородени от Духа." Тази позиция подкопава единството на Святата Троица, защото учи, че Синът е умрял за всички хора, но Духът се дава само на някои от тях. А какво да кажем за популярното схващане - че Бог е избрал онези, които Той е предузнал, че те ще повярват в Него, въпреки че Той обича целия човешки род, като по този начин Той прави спасението на кръста възможно за всички тях? При определяне на избраните, от гледна точка на предузнание на вярата на хората, може да се постигне съгласуваност между делото на Отца и Духа, но какво тогава може да се каже за Сина? Тази позиция казва, че Отец е избрал някои, Синът е умрял за всичките, а Духът отново призова само някои от тях. Отново имаме разединение. Много християни, позволявам си да го кажа, вярват, че Бог Отец обича всички хора еднакво, че Божият Син е умрял за всички хора еднакво, но Духът призовава да отговаря само на тези, които вярват в Евангелието. Тази позиция е отново случай, който представя, че в Троицата има несъгласие. Идеята, че някои хора могат да бъдат изкупени по такъв начин, че те все пак могат да загубят спасението си, също внася елемент на несигурност и несъответствие в Божеството. Каквато и да е формата на възражение - Отец е избрал всички, Синът е умрял за всички, но Духът ще призове само някои; или: Отец е избрал някои, Синът е умрял за всички, но Духът ще призове само някои, г.е. участието на човешкия елемент в делото на спасението противоречи на библейското свидетелство за хармонията и единството в Светата Троица и прави резултата от спасението неясен и несигурен. Една стара поговорка представя проблема лаконично: никоя верига не е по-силна от най-слабата й брънка.
Дали спасението е несигурно? 2 Tим.2:19 казва: " Но твърдата основа, положена от Бога, стои, имайки тоя печат: Господ познава Своите Си " В 2 Царе 23:5 се казва, че Божия Завет е указ, на който може да се доверим. Мат. 1:21 казва, че Исус "ще спаси народа Си от греховете им." Езикът на сигурност като този тук е непонятен, ако спасението зависи от човека на каквото и да е ниво.
Доктрината за благодатта е единственият модел на спасението, която запазва единството на Троицата като поддържа съгласуваност и хармония от самото начало до края. Бог Отец е избрал людете Си, Бог Синът е избавил тези определени хора, Бог Святият Дух призовава същите тези хора от гибелта на греха към живот в Христа. Нито един не може да бъде загубен. Тези, които Отец е призвал, ще бъдат с Него. Исус е казал: "Тук съм, аз и децата, които Ти ми даде" (Eвр.2:13 ), а не някои от децата, както и не по-голяма част от тях, но казва: всички деца, които бяха възлюбени от Отца, освободени от Сина и призвани от Духа.
От началото до края спасението е от Господа, чрез Неговата свободна и суверенна благодат.
Няколко стиха показват по-ясно последователността и приемствеността в делото на спасението- Римляни 8:29-31" Защото, които предузна, тях и предопредели да бъдат съобразни с образа на Сина Му, за да бъде Той първороден между много братя;
Майкъл Гауънс
„ ...а когато се изпълни времето, Бог изпрати Сина Си, Който се роди от жена, роди се и под закона, за да изкупи ония, които бяха под закона, та да получим осиновението. И понеже сте синове, Бог изпрати в сърцата ни Духа на Сина Си, Който вика: Авва, Отче!“ Галат. 4:4-6
Библията никога не си противоречи, защото тя е Словото на Вечния, Праведен и Непогрешим Бог. Когато е правилно разбрана, има невероятна симетрия и последователност на цитираните исторически факти, етични стандарти, които тя поддържа, и богословски истини, които триумфално утвърждава. Всеки път, когато в нея видим противоречие, дисхармонията не е в Божията книга, а в съзнанието на човека. Задачата на интерпретатора, следователно, е преди всичко синтез на всеки стих с непосредствения му контекст, след това с конкретната книга, в която се появява, както и с другите вдъхновени от Същия Автор книги, и накрая с Библията като цяло. Всичко това се прави чрез сравняване на Писанието с Писанието. Когато се достигне такова ниво на последователност, че истините на Библията пасват заедно в единство, подобно на многото парчета в пъзела, които заедно правят голямата картина, можем да бъдем сигурни, че нашето мнение е правилно.
Разбира се, точната интерпретация - не е лесно нещо. Но, не е и невъзможно. Божествената помощ се дава, за да можем по-добре и по-лесно да разберем цялата картина, в която се съчетават заедно всички богословски елементи. Не забравяйте, че целта е да се разбере всяка истина в светлината на всички останали, така че всички те преимуществено да съставят богословско единство, последователност, хармония и симетрия.
С тази предпоставка, пристъпвам към построяване на моята хипотеза: Библейската доктрина за Троицата прави учението за безусловното предопределение, ограниченото изкупление, неустоимата благодат и вечната сигурност на светиите, необходимост. С други думи, доктрината за благодатта, която е единствената теология на спасението е в съответствие с истината, че Бог е триединен. Това е моята хипотеза. Нека се опитаме да я докажем библейски.
Божието Триединство
Писанието ясно учи, че Бог е Триединен. Божеството се състои от Отца, Сина, Святия Дух: "Защото трима са които свидетелствуват [на небеса, Отец, Слово и Дух Светий; и тия тримата са едно." (1 Йоан 5:7,Цариградски превод). Атаките срещу християнската вяра са преди всичко отхвърляне учението за Троицата, но и няколко други стиха от Писанието могат да се приведат като очевидна аналогия с 1 Йоан 5:7.
Този стих определя Троицата от гледна точка на "трите Лица в рамките на Единството на Един Бог. "... трима са, които свидетелствуват на небеса ... и са едно." Бог, следователно, е триединен, защото „Троица“ е Три-единство. Ако се изразим с езика на Павел, това е Божествена тайна. То е нещо повече, което може да се разбере от ограниченото съзнание. В такива пасажи като Mат.28:19, където Господ възлага на Църквата да кръщава „в името на Отца, и Сина, и Светия Дух", изразяването на тази загадъчна доктрина звучи като формула. Обърнете внимание на разликата между Отца, Сина и Светия Дух, което се подразбира от използването на съюза "и": "... в името на Отца, и Сина, и Светия Дух." Тук казаното предполага, че съществува различие между Лицата на Божеството. Отец не е Сина, Синът не е Духа, Духът не е Отец. Те са различни един от друг. Обърнете отново внимание, че думата "Името" е използвана в единствено число. Исус не е казал "в имената на Отца, и Сина и Святия Дух", а -"в името...", единствено число. Това подсказва, че има единство в същността на Божеството. Според този стих, християнската вяра се изразява чрез формула, която означава доктрината за Троицата с термини различаващи Лицата при единство на Същността. С други думи, Бог има три Божествени лица - Отец, Син и Святи Дух – равни по същност, по атрибут, по домостроителство, по сила, цел и слава. Отец е 100% Бог, както и Сина, и Духа. Това е тайна, както са и тайна двете естества на Христос, Който е напълно Бог и напълно Човек, а не наполовина Бог и наполовина човек. Формула като тази не е предназначена да обясни всичко, така че да не остане тайна, а да запази тайната, така че Бог да не е погрешно представен от тези, които говорят в Негово име.
И двете, Единството и Троичността са основни за Същността на Бога. Когато християните казват, че вярват в Троицата, те не казват, че това е една Личност, която носи маски, по подобие на комика Ред Скелтън/бел.прев. американски актьор/, който в една и съща сатира играе сам трите си роли. Това не означава, че Бог понякога играе ролята на Отец, след това решава да бъде Син, и накрая слага маската на Духа. Това е Унитарианство! Унитарианският модел не може да обясни как може да има вътрешни взаимоотношения в Бога като изразените в Йоан 14:16: "И Аз ще поискам от Отца, и ще ви даде друг Утешител, за да пребъдва с вас до века", и Пс.110:1: " Йеова рече на моя Господ: Седи отдясно Ми докле положа враговете ти за твое подножие." Бог не е единица, а единство. Нито да обяснят могат тези, които казват, че се покланят на три Бога. Троицата не е три бога и не е тритеизъм. Но могат само тези, които казват, че има Три Лица, а Бог е Eдин (1 Кор.8:4-7, Второзак.6:4, Йоан 10:30, 2 Koр.3:17). Библейското и историческото християнство е безспорно тринитарно. (Лука 1:35, Йоан 14:16, 15:26, Ефес.2:18, Mат.28:19, 2 Koр.13.14, 1 Йоан 5:7, Откров.1:4-5).
Спасението е Божие дело
И така, Бог е Троица. Това е едната предпоставка. Сега нека насочим вниманието си към втората предпоставка в Писанието: спасението е Божие дело, а не човешко:, "спасението е от Господа" (Йона 2:9), "не зависи от този, който иска, нито от този, който тича, но от Бога, Който показва милост." (Римл.9:16); "Който ни е спасил и призвал със свето призвание, не според нашите дела, а според Своето намерение и според благодатта, дадена нам в Христа Исуса преди вечните времена" (2 Tим.1:9).
Може ли да говорим тогава за спасение чрез дела? Това означава, че Бог работи самостоятелно, без помощта на човек, в спасението на грешниците; следователно цялата слава е на Бога. "А от Него сте вие в Христа Исуса, Който стана за нас мъдрост от Бога, и правда, и освещение, и изкупление; тъй щото, както е писано, "който се хвали, с Господа да се хвали"." (1 Koр.1:30-31). Това означава също, че трите Лица на Божеството работят заедно в спасението на грешниците. Спасението е от Господа означава, че спасението е дело на Отца, и Сина, и Светия Дух, защото Бог е Триединен.
Теолозите използват специален термин “божие домостроителство“, за да опишат съвместното действие на Трите Лица. Каквато и да е дейността на Бог, Трите Лица са в пълно единство, хармония и сътрудничество. Например, сътворението е дело на Отец (Бит.1.1), на Сина (Koл.1:16, Eвр.1:2) чрез посредничеството на Духа (Бит.1:2, сравни Бит.1:26-27). В делото на Сътворението не е имало конфликт, различно мнение, или разединение в рамките на Божеството. Единното действие на Божеството се показва също и във възкресението на Исус Христос. Писанието атрибутира Възкресението Христово към Отца (Деян.2:24, 13:30), Син (Йоан 2:19, 10:18) и Светия Дух (Римл.1:4, 8:11). Независимо от факта, че и трите Лица имат съответното им служение и различни Самоличности, между тях господства удивително единство и единодушие.
Божието домостроителство блести брилянтно в делото на спасението. За сътрудничеството между Лицата на Божеството например в Ис.48:16 се казва: " И сега ме прати Господ Иеова и Духът Му. " 2 Koр.5:19: "Бог в Христа примиряваше света със Себе Си". Никъде тази сцена не е така ярка, както в богатите богословски пасажи в Ефесяни 1 и Римляни 8, където Отец, Сина и Духа се изобразяват като действуващи в единен Завет. Завета на благодатта бе замислен от Отца (Eфес.1:4-5, Римл.8:28-33, 2Тим.1:9 ), изпълнен от Сина (Eфес.1:7, Римл.8:34, Йоан 6:37) и се прилага чрез Духа (Римл.8:2,9,15). От самото начало до края, спасението е от Господа, без ни най-малък намек за непоследователност или несъвместимост в рамките на Божеството.
Три новозаветни пасажа изразяват лаконично Божието домостроителство в спасението. Сравнявайки ги един с друг, можем да насочим вниманието си върху съответветните роли на всяка Божествена Личност в делото на спасението. На първо място, Галат.4.4-6, където е дадено общо описание, на второ, 1 Петр.1:2 " избрани по предузнанието на Бога Отца, чрез освещението на Духа, за да сте послушни и да бъдете поръсени с кръвта Исус Христова "; на трето, Юда 1: "до призваните, възлюбени от Бога Отца и пазени в Исуса Христа:." Виждате ли позоваването към Отца, и Сина, и Светия Дух във всичките тези три пасажа? Извеждайки заедно трите стиха, пред нас се очертава пълната картина на сътрудничеството в Троицата за спасението.
1. Делото на Отец
При Петър и Юда, Отец е представен като Инициатор на Завета на спасението. Избирането, предузнанието (1 Петр.1:2) и освещаването (Юда 1) се отнасят до първоначалния акт на Бога, чрез който акт Той избра тези, които Той е възлюбил и още преди началото на световете Той ги е отделил за спасение. Всеки един от тези термини се отнася до Божия Завет. Противно на общоприетото тълкуване, "предузнавам" не е синоним на атрибута за Божието всезнание, а термин за отношение/връзка/, изразяващ идеята на Завета на любовта (Бит.4:25, Мат.7:23, Йоан.10:27). С други думи, глаголът „предузна“ не се отнася до рационално знание, а се отнася към личност, не е термин за информация, а е термин за взаимоотношения. В този смисъл, Бог е предузнал хора, а не събития: "които* предузна ..." /които*-тях самите*/(Римл.8:29). Божието избиране на хора преди създанието на света е основано на Неговата инициатива да установи заветни отношения с тези, които Той възлюби, т.е. "избраните по предузнание." Тези, които Той обича, Той е отделил, тоест, Той взе за свое наследство. (Юда 1). Отново, става дума за освещението, което като дело на Отец трябва да се разбира в перспективата на Завета на изкуплението преди началото на световете. Също така, както Отец освети Сина, т.е. сключи с Него Завет на благодатта и Го изпрати на света (Йоан 10:36), така също Отец освети Своя народ – т.е. отделно влезе в Завет с него като със Свой народ и му подари изкупление: " Той изпрати изкупление на людете Си; Постави завета Си завинаги "(Пс.111:9). Именно тази група хора, за които е заповядан Завета, е изкупена от Исус Христос: " Защото с един принос Той е усъвършенствувал за винаги ония, които се освещават." (Eвр.10:14). Частта от Галатяни представя Бог Отец като велик Хореограф на спасението, пратил Сина (5:4) и Духа (5:6), когато се изпълни времето, за да ни приеме нас в Своето Семейството в Сина Му. Също така, Отец, Който инициира Завета, организира и извършва нашето спасение (Ефес.1:5).
2. Делото на Сина
Галат.4:4-5 представя Сина като Изкупител. Глаголът "да изкупи" означава да се откупи обратно, като плати цената. Това предполага, предварителна собственост, защото никой човек не може да "откупи" нещо, което никога не му е принадлежало. По дефиниция, а и след това, доктрината за изкуплението е неразривно свързана с избирането. Започвате ли да виждате непрекъснатост в плана за спасение? Отец замисли да изкупи Своя народ и Синът осъществи плана на Отца, напълно гарантирайки за всички тях изкуплението. Синът не само направи хората способни да приемат изкуплението или да следват Неговия план. Той действително ги освободи (1 Петр.1:18) Той извърши спасението (Йоан 19:30), Той ги помири с Бога (Koлос. 1:21)! Когато Той се възнесе и седна отдясно на Отца, Той "придоби за нас вечно изкупление" (Eвр.9:12). В Христос ние имаме "изкуплението си чрез кръвта Му" (Eфес.1:7). 1 Петр.1:2 представя Сина като Изкупител, Който чрез Своята кръв очиства народа Си от греховете им (Eвр.13:12, Oткров.1:5). Това освещение е окончателно (Eвр.2:11 , 1 Koр.1:2). Юда 1:1, Го представя като Съхранител, Който пази душите на изкупените. Tereo (съхранявам) означава "да държа под око, охранявам." Тъй като те(душите) се охраняват от Добрия Пастир, никой не е в състояние да грабне овцете от ръката на Христос (Йоан 10:27).
3. Делото на Духа
В Галат.4:6 Святият Дух е представен като Божествен Обитател в душата. Отец изпраща Духа да обитава у същите хора, за които Човешкият Син бе изпратен да ги изкупи: "И понеже сте синове, Бог изпрати в сърцата ни Духа на Сина Си, Който вика: Авва, Отче! ". Когато Той се установява в душата, Той, Светият Гост насърчава духовния копнеж по Бога, което е сравнимо с интуитивното желание на детето към неговите родители. Чрез този Дух на осиновление, ние викаме: „Авва, Отче“ (Римл.8:9). 1 Петр.1:2) ни представя Духа като Осветител, Който лично прилага кръвта на Христос към душата, лично очиствайки сърцето от греха. За разлика от освещаващото дело на Отец, което нарекохме „Завет на освещение“ и освещаващото дело на Сина, което нарекохме „окончателно освещение“, работата на Духа по освещението във връзка с личното спасение може да бъде изразена с термина „жизненоважно освещение“. Когато човек се роди отново, той се очиства и измива от Святия Дух (Eфес.4:24, Tит 3:5, Йоан 13:10). Апостол Юда представя Духа като Призоваващ, Този, Който призовава избрания и изкупен човек от мъртъв в престъпления и грехове към нов живот чрез Неговия суверен и животворящ глас (Йоан 5:25). Духът призовава само тези, които са избрани от Отец: " Но знаем, че всичко съдействува за добро на тия, които любят Бога, които са призовани според Неговото намерение." (Римл.8:28). Но, по-нататък се казва: "които предузна, тях и предопредели... които предопредели, тях и призова" (Римл.8:29-30). Виждате ли единството и последователността, които господстват в Божия план за спасение? Интересното е, че думата kletos (призван) в текста подчертава силата и величието на Божествената покана. Думата не говори за покана като „призив на дивата природа“, а за творческо одобрение, божествен императив. Призивът на Бог в регенерацията е ефективно призоваване, изпълняващо всеки път целите на Бог.
Изводи
Mоята хипотеза доказва, че библейската доктрина за Троицата прави доктрините за безусловното предопределение, частичното изкупление, неустоимата благодат и съхранението на светиите необходимост. Не съществува друго учение на сотериологичната мисъл, което да е в съответствие с откровението на Божеството. Ако човек приеме, което Библията казва за Същността на Бога, ако иска да бъде последователен, той е заставен да приеме извода за суверенната благодат. На какво основание мога да направя такова дръзко, (някои могат да кажат догматично) твърдение? Въз основа на следния факт:
Всяка друга позиция относно спасението на грешниците нарушава Триединството на Божеството. Например, да вземем идеята за всеобщо изкупление (че Христос е умрял за всички хора без изключение и предлага спасение свободно за всички, които ще се покаят, повярват, приемат , и т.н. ). Е, аз питам, в крайна сметка ще бъдат ли спасени всички, за които е умрял Христос? Общият атонмент казва: "Не, само тези, които приемат Неговото предложение ще са новородени от Духа." Тази позиция подкопава единството на Святата Троица, защото учи, че Синът е умрял за всички хора, но Духът се дава само на някои от тях. А какво да кажем за популярното схващане - че Бог е избрал онези, които Той е предузнал, че те ще повярват в Него, въпреки че Той обича целия човешки род, като по този начин Той прави спасението на кръста възможно за всички тях? При определяне на избраните, от гледна точка на предузнание на вярата на хората, може да се постигне съгласуваност между делото на Отца и Духа, но какво тогава може да се каже за Сина? Тази позиция казва, че Отец е избрал някои, Синът е умрял за всичките, а Духът отново призова само някои от тях. Отново имаме разединение. Много християни, позволявам си да го кажа, вярват, че Бог Отец обича всички хора еднакво, че Божият Син е умрял за всички хора еднакво, но Духът призовава да отговаря само на тези, които вярват в Евангелието. Тази позиция е отново случай, който представя, че в Троицата има несъгласие. Идеята, че някои хора могат да бъдат изкупени по такъв начин, че те все пак могат да загубят спасението си, също внася елемент на несигурност и несъответствие в Божеството. Каквато и да е формата на възражение - Отец е избрал всички, Синът е умрял за всички, но Духът ще призове само някои; или: Отец е избрал някои, Синът е умрял за всички, но Духът ще призове само някои, г.е. участието на човешкия елемент в делото на спасението противоречи на библейското свидетелство за хармонията и единството в Светата Троица и прави резултата от спасението неясен и несигурен. Една стара поговорка представя проблема лаконично: никоя верига не е по-силна от най-слабата й брънка.
Дали спасението е несигурно? 2 Tим.2:19 казва: " Но твърдата основа, положена от Бога, стои, имайки тоя печат: Господ познава Своите Си " В 2 Царе 23:5 се казва, че Божия Завет е указ, на който може да се доверим. Мат. 1:21 казва, че Исус "ще спаси народа Си от греховете им." Езикът на сигурност като този тук е непонятен, ако спасението зависи от човека на каквото и да е ниво.
Доктрината за благодатта е единственият модел на спасението, която запазва единството на Троицата като поддържа съгласуваност и хармония от самото начало до края. Бог Отец е избрал людете Си, Бог Синът е избавил тези определени хора, Бог Святият Дух призовава същите тези хора от гибелта на греха към живот в Христа. Нито един не може да бъде загубен. Тези, които Отец е призвал, ще бъдат с Него. Исус е казал: "Тук съм, аз и децата, които Ти ми даде" (Eвр.2:13 ), а не някои от децата, както и не по-голяма част от тях, но казва: всички деца, които бяха възлюбени от Отца, освободени от Сина и призвани от Духа.
От началото до края спасението е от Господа, чрез Неговата свободна и суверенна благодат.
Няколко стиха показват по-ясно последователността и приемствеността в делото на спасението- Римляни 8:29-31" Защото, които предузна, тях и предопредели да бъдат съобразни с образа на Сина Му, за да бъде Той първороден между много братя;
30 а които предопредели, тях
и призова; а които призова, тях и оправда, а които оправда, тях и прослави. И
тъй, какво да кажем за това? Ако Бог е откъм нас, кой ще бъде против нас? "
Защото спасението е Божие дело и тези, които са „прославени“ в края на стих тридесет са точно същите хора, които са и "предопределени" в началото на стих двайсет и девет. Спасението е от Господа като свободна и суверенна благодат! Няма друго учение на мисълта, което да е в хармония с останалите Библейски доктрини. Никое друго парче не пасва на пъзела. Учението за Троицата прави вярата в доктрината на благодатта единственият вариант за тези, които биха били верни на Божието слово.
Защото спасението е Божие дело и тези, които са „прославени“ в края на стих тридесет са точно същите хора, които са и "предопределени" в началото на стих двайсет и девет. Спасението е от Господа като свободна и суверенна благодат! Няма друго учение на мисълта, което да е в хармония с останалите Библейски доктрини. Никое друго парче не пасва на пъзела. Учението за Троицата прави вярата в доктрината на благодатта единственият вариант за тези, които биха били верни на Божието слово.
Източник: http://www.proza.ru
Превод: Татяна Иванова
Няма коментари:
Публикуване на коментар