Но някой си ще каже: "От страна на Бога е жестоко да избира едни и да оставя други". А аз ви питам, има ли тук човек, който иска да бъде свят, иска да се pоди свише, да остави греха и ходи в непорочност? "Да, има, - би отговорил някой, - аз искам". Значи, Бог е избрал вас. Но друг ще каже: "Не, аз не искам да бъда свят, не искам да се разделям със страстите и пороците си". Тогава, защо сте недоволни, че Бог не ви e избрал?
Понеже, ако и да бихте били избрани, то, по вашето собствено признание се получава, че не бихте искали да сте избрани. Значи, ако тази сутрин, Бог би ви избрал за святост, то не бихте я пожелали. Нима не признавате, че предпочитате пиянството пред трезвостта, измамата пред честността? Обичате повече удоволствията на този свят, отколкото вярата. Тогава защо сте недоволни, че Бог не ви е избрал за вяра? Но, ако обичате вярата, означава, че Бог ви е избрал. Ако желаете да повярвате, значи, Бог ви е избрал за това. Как можете да изисквате от Бога да ви даде това, което не искате да имате?
Да предположим, че държа в ръцете си нещо, което изобщо не цените, и ви казвам, че ще го дам на някой друг. Нямате никакво право да бъдете недоволни, че не съм ви дал тази вещ. Само поради глупост може да сте недоволен, че на друг човек са дали това, което ви е абсолютно ненужно. По собственото признание на много от вас не ви е нужна вяра, не ви е нужно ново сърце, не ви е нужен истинен дух, не ви е нужно прощение на греховете, не ви е нужно освещение. Не искате да сте избран за това. Тогава как може да бъдете недоволни, че не сте избран? Считате това всичко за измет. Нима ще обвинявате Бога , че го е дал на онзи, когото Той е избрал? Ако вярвате, че то е добро и копнеете за него, тогава цялото това добро е предназначено за вас. Бог щедро дава на всички, които желаят Неговите дарове. Той им дава желанието, иначе самите те никога не биха ги пожелали. Ако ги обичате, означава, че Бог ви е избрал за тях, и вие можете да ги получите. Но, ако не обичате благословенията, то кой сте, че да обвинявате Бога докато в същото време собствената ви воля ви удържа да ги обичате, вашето собствено "аз" ви принуждава да ги ненавиждате?
Да предположим, че човек от улицата каже: "Позор за тази църква, тъй като не се намери място за мен там, а аз исках да слушам проповедника им". Да предположим, че той каже и още: "Мразя този проповедник, и не приемам това, което той учи, но все едно, позор за църквата, че за мен не се намери място." Може ли да говори така? На подобно заявление някои от вас биха отговорили: "Този човек не се нуждае от проповедта на проповедника от тази църква. Защо тогава е недоволен, че другите са получили това, което той не цени и за грош?" Не ви харесва святостта, не ви харесва праведността, и ако Бог е избрал мен, за да ги получа, нима Той ви е огорчил с това?
"Но, аз мислех, - ще каже някой, - това означава, че Бог е избрал едни за рая, а други за ада". Не, не е съвсем това, което учи Евангелието. Бог е избрал хората за святост и праведност, а чрез тези качества те са избрани за небето. Не може да се говори, че Бог просто е избрал едни за рая, а други за ада. Той ви е избрал за святост, ако обичате святостта. Ако някой от вас иска да бъде спасен чрез Исус Христос, означава, че Исус Христос ви е избрал за спасение. Ако някой от вас желае да получи спасение, то сте избрани за спасение, ако го желаете сериозно и искренно. Но, ако не желаете, тогава защо упорствате в недоволството си към Бога, че е дал на други това, което вие не желаете?
Откъс от книгата "12 проповедей об избрании"
Превод: Момчил Николов
Няма коментари:
Публикуване на коментар