ОМРАЗА КЪМ ГРЕХА, ТОМАС УОТСЪН (1620-1686)

Грехът е проклето нещо, най-уродливо чудовище. Апостол Павел използва много силни думи, за да изрази това. "...грехът да стане много по-греховен" (Римл. 7:13) или както се казва на гръцки "хиперболично греховен". Очевидно, че грехът е хиперболично зло и заслужава омразата ни.

Родословието му води до ада. "Който върши грях, от дявола е, защото дяволът отначало съгрешава" (1 Йоан3:8). Грехът е творение на дявола. Истина е, че Бог има пръст в допускането на греха, но сатана го извърши. Колко омразно е да вършиш нещо, което дяволът върши, нещо, което на практика превръща хората в дяволи.

Вижте греха в неговата природа и ще видите, че е омразен. Писанията са го определили - грехът е опозоряване на Бога ( Римл. 2:23); презиране на Бога (1 Царе 2:30); дразнене на Бога (Йез. 16:43); досаждане на Бога Исая (7:13); съкрушаване на Божието сърце както непристойното поведение на съпруга съкрушава сърцето на любящия я съпруг: бил съм "съкрушен поради блудното им сърце" (Йез. 6:9).

Грехът е по-ужасен от страдание - от болест, от бедност и смърт. Има повече злоба в капка грях, отколкото в море от страдания, защото грехът е причина за страданията, а причината е по-важна от последствието. Страданията водят до покаяние (2 Лет. 33:12), страданията пречистват благодатно, те предпазват от осъждение (1 Кор.11:32). И така, страданията в по-голямата си част са за наше добро, но в греха няма добро. Страданието на Манасия го доведе до смирение, но грехът на Юда го доведе до отчаяние.

Страданията засягат единствено тялото, но грехът прави нещо повече. Той отравя въображението, обърква чувствата. Страданията поправят; грехът унищожава. Страданията могат единствено да отнемат живота; грехът отнема душата (Лука 12:20  ).

Очевидно е, че грехът е по-лош от страданието, тъй като най-голямото осъждение, което Бог може да присъди на човек в този живот е да го остави да съгрешава неконтролируемо. Когато Господното недоволство пламне срещу някой, Той не казва, че ще допусне меч и язви срещу него, а че ще го остави да съгрешава: "Затова ги оставих да вървят според упорството на сърцето си" (Пс. 81:12). Ако според самия Бог най-голямото зло е човек да бъде оставен на греховете си, то грехът е много по-лош от страданието. Щом това е така, защо тогава мразим страданието?

Сравнете греха с ада, и ще видите, че грехът е по-лош. Мъченията играят голяма роля в ада, но там няма нищо по-лошо от греха. Адът е сътворен от Бога, но грехът не е. Грехът е дяволско творение. Мъките на ада са товар единствено за грешника, но грехът е товар за Бога: "Притиснат съм под вас както притиска кола пълна със снопи"  (Амос 2:13, в своб. превод-бел.пр.) В мъченията на ада има нещо добро, а именно, изпълнението на божествената справедливост. В ада има справедливост, докато грехът е най-висшата форма на несправедливост.  Той ограбва Бога от Неговата слава, Христос -от Неговото изкупление, душата от щастие. Сами преценете дали грехът не е най-ужасното нещо, по-лошо от страданията или ада.

Грехът засяга тялото. Излага го на ужасни неща. Идваме  на света с писък и го напускаме със стенания. Той карал траките да плачат при раждането  на децата им, както ни казва Херодот, при мисълта за трудностите, които ще трябва да преживеят в този свят. Грехът е троянски кон, от който излиза цяла армия от неприятности. Грехът придава блясък на виното на нашата утеха и копае гроба ни (Римл. 5:12).

Грехът достига душата. Чрез греха изгубихме Божия образ, в който се криеше нашата святост и величие. Адам в своята първоначална слава бе като вестител, който носеше Неговите доспехи. Всички го почитаха, защото носеше царските доспехи. Когато обаче ги съблече, никой повече не го зачиташе. Грехът ни опозорява по същия начин. Той отнема нашата дреха на невинност. Това не е всичко. Тази островърха стрела на греха пронизва още по-дълбоко. Завинаги би ни отделила от прекрасното видение на Бога, в чието присъствие е пълнота от радост. Ако грехът е толкова хиперболично грешен, трябва да породи нашата омраза и да събуди нашето неизкоренимо възмущение. Както омразата на Амнон към Тамар бе по-голяма от любовта, с която бе я възлюбил (2 Царе 13:15), така и ние трябва да мразим греха безкрайно повече, отколкото го обичаме.

-ТОМАС УОТСЪН

Из творбата "Покаянието", издателство "Нов човек"

————————
"Грехът има дявола за баща, срама - за спътник и смъртта  за заплата!"

~Томас Уотсън