АКО БОГ Е СУВЕРЕН, ЗАЩО СЕ МОЛИМ?, Iчаст, РОБЕРТ Ч. СПРОУЛ

Ако Бог е суверен, защо се молим?

Роберт Ч. Спроул

I част

Каква е връзката на Божия суверенитет с нашето ежедневие? Знаем от Писанието, че Бог е суверен, че Той управлява и царува над всичко за Негова слава и за доброто на Неговите хора. От изследването на Господната молитва, в рамките на тази книга*, разбираме, че Бог ни призовава да дойдем при Него в молитва, донасяйки своите петиции.

Веднага след като сравним тези две идеи, на суверенитета на Бога, и на молитвите на Неговите хора, се изправяме пред един много проблематичен богословски въпрос. Възражения се чуват от всички страни.

Някои хора казват. "Чакай малко, ако Бог е суверен, т.е., ако Той е предопределил всеки детайл от това, което се случва в живота ни, не само в настоящето, но и в бъдещето, защо трябва да се притеснявам с молитва? Освен това, тъй като Библията ни казва, че за "... тези, които обичат Бога, всичко ще съдейства за добро" (Римляни 8:28), не следва ли да се задоволяваме, че предопределеното от Бога е най-доброто? Самото предложение, че можем да кажем на Бога, от какво се нуждаем или искаме, не е ли едно безполезно упражнение или дори арогантност?Ако Той е предопределил всичко и ако Той е предопределил най-доброто, каква е целта на молитвата към Него?"

Жан Калвин обсъжда накратко този въпрос на полезността на молитвата в светлината на Божия суверенитет в своите "Институти на християнската религия“:

„Но някой ще каже, "Той не знае ли и без да му казваме какви са нашите трудности и какво е най-добро за нас? Така че, в известна степен изглежда излишно да го умоляваме чрез нашите молитви, като че ли Той не вижда, или дори спи, докато не бъде събуден от нашите гласове ". Онези, които твърдят това, не осъзнават целта, заради която Господ ни учи да се молим. Молитвата не е толкова заради Него, колкото заради самите нас. (Книга III, Глава 20)."

Калвин твърди, че молитвата е от полза повече за нас, отколкото за Бога. Можем да видим това доста лесно, поне за някои от елементите на молитва.

Да разгледаме например, елементите преклонение и признание на греховете. Бог съществува независимо от нашите молитви. Той може да мине без тях. Но ние не можем. Преклонението е необходимо за духовното ни израстване. Ако искаме да имаме интимна връзка с нашия Небесен Отец, трябва да дойдем при Него с думи, които изразяват почит, преклоне-ние и любов. В същото време, молитвата е нужна за нас, за да cпоменем нашите грехове пред Неговия престол. Той ги знае.

В действителност Той ги познава по-ясно и по-пълно, отколкото ние. Той не печели нищо от това, че изреждаме греховете си от това, но ние се нуждаем от този акт на разкаяние за доброто на нашите души.

Заплетеният проблем за връзката между Божия суверенитет и човешката молитва не е в преклонението пред Него и признаване на греховете ни, а е в подхода на застъпничество/ходатайство/ и молба. Когато видя в нужда някой и започна да се моля за този човек, аз се застъпвам за него. Предлагам на Бога молбите от името на това лице, молейки Бог да действа по Своята милост, да направи нещо за да промени ситуацията му. Освен това, аз правя същото със собствените си нужди, въпреки че, всезнаещият Бог вече знае ситуацията на всеки един, защото Той ги е предопределил. Следователно, имат ли стойност тези молитви? По принцип, действат ли тези молитви? В крайна сметка, оказват ли някакво влияние върху моя живот и живота на другите?

Ефективността на молитвата

Трябва да се пазим от фаталистичен подход към молитвата. Не може да си позволим да я изхвърлим от нашия живот просто защото изглежда, че тя няма прагматична стойност. Дали тя действа или не, ние сме задължени да участваме в нея, само защото самият Бог ни е заповядал да се молим. Дори един бегъл прочит на Библията, особено Новият Завет разкрива задълбочения акцент върху молитвата, прошенията и застъпничеството. Неизбежно молитвата е очаквана активност за Божия народ. Освен това, нашият Господ е върховен пример във всичко за нас и Той ясно направи молитвата огромен приоритет в живота Си. Ние не може да правим по-малко.

Но също така е вярно, когато Писанието ни учи, че молитвата "работи" в известен смисъл. Нека ви дам три примера.

Всички знаем, как апостол Петър смело заяви, че никога няма да предаде своя Господ, че е готов да влезе в затвора и дори да умре за Него. Исус вместо обаче да похвали Петър за решимостта му, Той го смъмри и каза: (Матей 26:34) "Истина ти казвам, че тая нощ, преди да пропее петелът, ти ще се отречеш от Мен три пъти". Лука добавя интересен детайл от този разговор. Исус каза: "Симоне, Симоне, ето, Сатана ви изиска, за да ви пресее като жито: Но Аз се молих за тебе, да не отслабне твоята вяра; и ти, когато се обърнеш, утвърди братята си!" (Лука 22:31-32). Исус предупреди Петър, че времето на „пресяване" ще дойде в живота му, че Сатана щеше да го атакува. Но също, Исус беше сигурен, че Петър ще се обърне от греховете си и ще се върне към Исус. Как би могъл Исус да е сигурен? Той се помоли за Петър вярата му да не се разколебае. Исус е бил прав - Петър наистина се върна Исус и направи много за да укрепи братята. Молитвата на Исус за Петър е ефективна.

Ние не само виждаме, че молитвите на Исус са предизвикали промени в света, но също, че молитвите на светиите „работят“.

В първите дни на Църквата, Петър бе хвърлен в затвора, но вярващите се събраха, за да прекарват времето си в ревностна молитва за него. Те изляха сърцата си пред Бога, молейки Го по някакъв начин да се преодолее това нещастие и да осигури освобождаването на Петър. Знаете какво се случи: докато бяха заети в тази интензивна молитва, някой почука на вратата. И понеже не искаха да се отклоняват от молитвата, изпратиха една слугиня да отвори. Когато тя дойде до вратата и попита кой чука и Петър й отговори, тя позна гласа му. Зарадвана, тя остави вратата затворена и се завтече да каже на другите, че Петър бил отвън. Учениците отказаха да повярват, докато не отвориха вратата и видяха стоящия там Петър. Бог отговори на молитвата на Своите хора като изведе Петър от затвора с помощта на един ангел, но когато освободеният Петър дойде в къщата, където бяха събрани вярващите, тези същите хора, които толкова усърдно се молиха за неговото освобождаване, сега бяха изплашени и шокирани, че Бог наистина е отговорил на молитвата им. Често и ние сме така, когато Бог отговаря на молитвите ни, трудно можем да го повярваме.

Нека се придвижим и към друг поучителен пасаж. Яков настойчиво призова Божиите хора да се молят:

"Зле ли страда някой от вас - нека се моли. Весел ли е някой - нека пее хваления. Болен ли е някой от вас- нека повика църковните презвитери, и нека се помолят над него и го помажат с масло в Господното име. И молитвата, която е с вяра, ще избави страдалеца, Господ ще го привдигне, и, ако е извършил грехове, ще му се простят. И тъй, изповядайте един на друг греховете си, и молете се един за друг, за да оздравеете. Голяма сила има усърдната молитва на праведния." (Яков 5:13-18)

След тези насърчаващи думи, които силно подчертават ефективността на молитвата, Яков продължава и говори за пророк Илия. Той подчертава, че Илия беше един обикновен като нас човек, не е бил супер-светец, нито магьосник. Но молитвите му бяха много ефективни. Той се помоли Бог да спре дъжда и нямаше дъжд три и половина години. След това, пак се помоли Бог да изпрати дъжд и се изля проливен дъжд.

Предвид тези библейски пасажи, както и много други, които ясно показват, че молитвата може да извърши неща, ние не сме свободни да кажем: "Е, Бог е в контрол. Той е суверен, неизменен и всезнаещ, така че всичко ще бъде както ще бъде. Няма смисъл да се молим." Писанието универсално и абсолютно отрича такъв извод. Вместо това, То твърди, че молитвата ефективно прави промяната. Бог в Своя суверенитет отговаря на нашите молитви.

Божиите "естествени" закони

Други поставят под въпрос ефикасността на молитвата от гледна точка на натурализма. Те изтъкват, че живеем в един свят, който оперира в съответствие с фиксираните природни закони. През последните два века на мода е Бог да се възприема само като Архитект и Създател на Вселената, Който е въвел Вселената в движение и е постановил как тя трябва да действа, след което е отстъпил назад и я оставил сама да функционира, без Неговата пряка намеса. Тази идея е почти като деистичния мироглед, според който Бог е създал света – така както часовникарят прави часовника – след което го задейства така, че сега светът се движи благодарение на своя механизъм, като самият Бог не прекъсва хода на историята, не пречи и не я предотвратява.

Но това не е Богът на Писанието.Суверенният Бог е грижовен, обезпечаващ ежедневно Своите люде и отговарящ на техните викове. Природните закони не са фиксирани, неизменни, абстрактни, неутрални регулаторни принципи с инертен характер. Това, което наричаме закони, просто се отнася до обикновените, нормални процеси, чрез които суверенният Бог работи върху тази планета. И Този суверен Бог никога не се оставя на милостта на собственото си творение. Той е суверен Бог.

Фактът, че сложни механизми работят в този свят не означава, че Бог е длъжен незабавно да извърши чудо всеки път, когато се молим за нещо. Бог стои над вселената и оркестрира така в света всяка една молекула, както и всички тъй наречени природни, нормални, регулиращи причини. Следователно, Бог е в състояние да отговори на молитвата, без по никакъв начин да се нарушават или прекъсват естествените механизми на планетата.

В действителност, когато погледнем на чудесата в Библията, виждаме, че някои от тях са били извършени пряко – естествено, докато други чудеса бяха извършени косвено – т.е. чрез силата на помощни средства. Помислете за бягството на израиляните от Египет през Червено море. Какво беше странно в разделянето на водите на Червено море? Силният вятър - това не е чудо, това се случва всеки ден. Вятър, който да е достатъчно силен, за да изпрати водата обратно в морето определено е необичайно явление, но не е задължително свръхестестве-но. И със сигурност е необичайно, но не е задължително чудотворно, когато вятърът духа с такъв интензитет, че да създаде отдръпване на водата в морето. Това се случи без каквато и да е претенция за чудо. Да, това е необичайно, но не е задължително свръхестествено.

Какво беше чудото при разделянето на Червено море? Че то се случи по заповед. Моисей простря жезъла си и вятърът задуха. Вятърът духа всеки ден, но той не духа по моя заповед. Мога да отида до морския бряг, да заповядам на вятъра да духа и нищо няма да се случи. Също, мога да заповядам на вятъра да утихне по време на буря и за пореден път думите ми няма да имат абсолютно никакво влияние; но когато вятърът задуха над Галилейското езеро, Исус каза: "Мълчи," и вятърът утихна (Марко 4:39). Това беше чудо. В книгата Изход имаме помощни средства. Имаме вода, имаме и вятър. Имаме природа в действие, но тя работи под ръководството на Свръх-Естеството, по Божия Заповед, в един кризисен момент от персоналната история на човечеството.

Това е, което имаме предвид, когато означаваме специалната провиденческа намеса на Бог да избави Своите хора. Те се помолиха и Бог подействува без да нарушава природния закон. Ако е необходимо, Той може да наруши природните закони, но не е задължително за Него да го прави, за да отговори на нашите молитви.

(Следва продължение...)

*От книгата “The Prayer of the Lord“, R. C. Sproul

Превод: Татяна Иванова