"ОТЧЕ, ПРОСТИ ИМ", п-р Джон МакАртър

„ОТЧЕ, ПРОСТИ ИМ“

Джон МакАртър

Ако някога някой е имал основателна причина да не прости на враговете, това е бил Господ Исус. Той беше единствената истинска жертва - напълно невинен от каквото и да е обвинение. Той никога не бе нарушавал Божия Закон. Той никога не бе съгрешавал в дела, думи или мисли. Той никога не бе се поддавал на каквото и да е било изкушение.

Писанието казва: ''Който грях не е сторил, нито се е намерило лукавщина в устата Му;'' (1 Петрово 2:22).Той „е бил във всичко изкушен като нас, но пак без грях'' (Евреи 4:15). Той бе „свят, невинен, непорочен, отделен от грешниците“.(Евреи 7:26) 

Никой не беше по-малко достоен за смърт от Него. Дори злият римски управител Понтий Пилат заяви неведнъж: ''Аз не намирам вина у този човек''. (Лука 23:; Марк 15:14 ; Йоан 19:4,6)

И все пак, заговорничейки с други зли хора, използвайки фалшиви и нагласени обвинения, той осъди Христос на смърт и го уби по-най бруталния начин, който може да си представим. Тълпи от хора бяха сплотени в ярост от омраза, изисквайки Негова смърт несправедливо. (Марк 15:11-14)

През всичко това, Христос бе както агне водено на клане. (Исая 53:7) Понасяйки унижение и несправедливост Той предаде живота си без съпротива, без заплаха и без отмъщение. Простителност изпълни Неговото сърце, а не осъждане или отмъщение. Той каза: ''Човешкият Син не е дошъл да погуби човешки души, но да спаси''. (Лука 9:55)

Може да си помислите, че е било лесно за Христос да бъде толкова простителен. Все пак Той знаеше, че бе в Божият план за Него да умре.Той имаше да изпълни мисия и тя включваше Неговата смърт. Той разбираше всичко това от началото.

Начинът, по който Христос умираше е стриктно изложен за пример, който всеки християнин да следва :

''Защото и на това сте призовани; понеже и Христос пострада за вас, и ви остави пример да последвате по Неговите стъпки;  Който грях не е сторил, нито се е намерило лукавщина в устата Му;  Който бидейки охулван, хула не отвръщаше; като страдаше, не заплашваше; но предаваше делото Си на Този, Който съди справедливо; '' - (1 Петрово 2:21-23)

НЕИЗМЕРИМА ПРОШКА

В кулминационната точка на страданието, в момент, когато повечето жертви на разпятието биха  проклинали с яростен вик, Христос се молеше за прошка за Своите мъчители : ''Отче, прости им, защото не знаят какво правят ''(Лука 23:34)

Джон Ч. Райл отбелязва :

Вероятно, тези думи са изговорени докато нашия Господ е бил приковаван на кръста, или когато кръстът е бил изцяло издигнат. Заслужава да се отбележи, че когато кръвта на Великата Жертва започна да тече, тогава Великият Първосвещеник започна да ходатайства.

Виждате ли славата от това? Макар, че Христос е суверен, вечен, всемогъщ Бог, Той не заплашваше, Той не осъждаше. Той не произнасяше гибел над хората, които Го разпъваха. Вместо да се нахвърли върху тях, Той се молеше за тях.

Целият смисъл на въплъщението бе опрощението. Това, за което Исус умря бе нещо значимо. Това бе и за което се молеше. И то е, което послужи като пример в Неговата смърт. Отново, Той ни даде пример, тържествено поверен на нас, който да следваме.

НЕОГРАНИЧЕНА ПРОШКА

Сигурно някой ще попита, за кого се молеше Христос. За евреите ли, които се наговориха да го осъдят на смърт? За римските войници ли, които всъщност го приковаха на кръста, след което хвърлиха жребий за дрехите Му? За публиката ли, която Му се подиграваше?

Отговорът  следва да бъде - за всички изброени, и за още. В известен смисъл, обхватът на тази молитва се простира отвъд хората, които са присъствали там в същия ден, до всеки човек, който някога се е доверил на Христос и така е получил Неговата прошка. В крайна сметка, греховете ни бяха върху Него. Във всяко отношение ние сме толкова виновни, колкото бяха и тези, които забиваха пирони в Неговите безгрешни ръце и нозе.

Но това не означава, че ''Отче, прости им", беше молитва за незабавна, безусловна, безразборна прошка за всички, които участваха в разпъването на Христос. По-скоро бе пледиране в полза на тези, които биха се покаяли и доверили на Него като техен Господ и Спасител. Исус се молеше, когато те разберат чудовищността на извършеното от тях и потърсят прошка от Бога за това, тогава  Той не би я удържал от тях. Прошката не се отнася за тези, които упорито стоят в непрекъснато неверие и грях и бунт. Тези, които държат омразата си към Него не са били опростени за своето престъпление чрез тази молитва.

Въпреки всичко, прошката се предлага свободно на всички (Откровение 22:17) Бог е така нетърпелив да прости, както бе бащата на блудния син. Той се обръща към всеки грешник, да се обърне към Него в смирено покаяние (Езекил 18:3 - 32; Деяния 17:30). За тези, които го направят, Бог е обещал да ги приеме с отворени ръце и е готов да им прости. Но, които остават в неверие и неподчинение никога няма да разберат какво е Божията прошка.

ВЪПЛЪТЕНА ПРОШКА

Защо се молеше ''Отче , прости им'', когато вече имаше грешници, на които бе простено? (вж.Лука 7:48) ? След всичко това, не беше ли вече показал, че ''Човешкият Син има власт на земята да прощава греховете" (Матей 9:6)?

Да, но сега като носител на нашите грехове, Той бе заел нашето място, умирайки вместо нас, предавайки всеки божествен прерогатив, включително и Своя живот от наше име. Там, Той бе повесен пред Бог като представител на грешното човечество. И така, Той се моли на Отец да прости на престъпниците. В този момент Той се идентифицира точно с тези, чиято омраза към Него бе довела до тези страдания. Това е чудото на Божествената милост!

Думите на Исус: ''... защото не знаят какво правят '' (Лука 23:34) очевидно не означават, че тези които го убиха са били изцяло в неведение за ужасната действителност на тяхното престъпление. Еврейските лидери знаеха , че те са Го обвинили лъжливо (Матей 26:59). Пилат знаеше , че Исус беше невинен човек (Лука 23:4). Всеки, който е поне малко осведомен за случилото се, би могъл да види, че това е една голяма несправедливост. (Марк 14:56)

Но, в своята голяма милост нашият Господ се помоли да бъдат простени. Те бяха духовно слепи, напълно безчувствени към ужасната действителност на престъплението им. Не беше както ако те съзнателно и умишлено се опитваха да угасят Светлината на света. Техните умове бяха напълно слепи за истинската Светлина и следователно не са могли да разберат чудовищноста на това престъпление . ''... защото, ако я бяха познали, не биха разпнали Господа на славата. '' (1 Коринтяни 2:8)

ОБШИРНА ПРОШКА

В известен смисъл, всеки помилван грешник , който е живял някога е отговор на молитвата на Христос. Тъй като нашата вина Го постави на кръста, на първо място ние носим отговорност за смъртта Му точно така, както тези, които всъщност забиха пирони в ръцете и нозете Му. И прощението, което Той отправи на кръста за онези, които Го умъртвяваха е същото прощение, което се отнася и днес за грешниците. Ние, които сме били помилвани имаме тържествено задължение да отдаваме същата милост и към другите (Ефесяни 4:32).

Какъв висок стандарт Той определи за нас! Отказът му да отвърне на удара, Неговото мълчаливо приемане на грешките на другите срещу Него, Неговата молитва за прошка, Неговата готовност да прощава – това всичко е пример, който трябва да следваме .

Колко бързо плътта ни се отдръпва от следвания пример! Когато несправедливо страдаме  много лесно сме в контраатака и болезнена трудност да следваме по стъпките на нашия Господ. Но подобно на Него, ние трябва да поверим себе си на Този, Който ''съди справедливо''. (1 Петър 2:23)

Можем ли да погледнем сцената на кръста и да разберам дълбочината на Неговата мъка, а след това да оправдаем собственото си нежелание да простим на ближния си? Не трябва ли да показваме милост, както е било и на нас показано (Матей 18:21-35)? Като такива, на които е било простено много, ние дължим много , както на нашия Господ, така и на нашите съслужители (Лука 7:47). Нека Господ ни даде благодат да следваме Неговите стъпки на милост!

Източник: https://www.gty.org/Blog/B160427/father-forgive-them


Превод: Милен Чолаков