ЗАВЪРЗАН ЕЗИК, п-р Джон МакАртър

ЗАВЪРЗАН ЕЗИК


П-р Джон МакАртър

Настоящата статия е откъс от предговора към китайското издание на книгата "Харизматичен хaoс", която обяснява произхода и ранната история на харизматичното движение.

Първа част


Харизматичното движение се заражда в началото на ХХ век от Чарлс Фокс Паръм, който става негов основоположник. Той бил ексцентричен проповедник със съмнителен морал, заслепен от екстремни идеи, мистични преживявания и лъжебогословие, известно като "доктрина за святост“.

През 1900 г. г-н Паръм основава библейски колеж „Ветил“ в гр. Toпика (Канзас, САЩ) за обучение на мисионери, проповядващи "Доктрината за святост." Той вярвал, че ако неговите ученици биха могли да възобновят Петдесятния дар говорене на езици, те ще могат да разпространяват Евангелието на всички народи, без да е нужно да изучават чуждите езици. Освен това, той бил убеден, че дарът езици е единственият истински белег за кръщение в Святия Дух. Скоро влечението му към говорене на езици се превърнало в мания. 

В самия край на 1900г Паръм помолил неговите ученици да прекарат няколко дни в пост и молитва, с цел да възстановят тази апостолска дарба. В първия ден на новата 1901г., на 1 януари, една от ученичките на Паръм, Агнес Озман започнала да произнася произволни, нечленоразделни срички. Които я чули, заключили, че тя говори на китайски (въпреки че никой от тях не е знаел нито един китайски диалект). През останалата част от деня, тя като че ли загубила способността да говори на английски, написала някои стилизирани драсканици, в които Паръм и учениците му виждали китайски йероглифи. Учениците били убедени, че е отговорено на молитвите им,  и че са станали свидетели на същия феномен, описан в глава 2 от книгата Деяния на апостолите.

Няколко дни по-късно, образец от написаното от мис Озман било публикувано в местния вестник. То било обективно доказателство, че претенциите на Паръм са неверни.  Парче хартия  изписано с нечетливи, неразгадаеми, неестествени знаци очевидно нямали нищо общо с китайските йероглифи. Освен, че нито един от тези знаци, също и казаните от нея произволни звуци, нямали нищо общо със звуците на действително съществуващия език. Въпреки това, Паръм настоявал, че г-жа Озман говори и пише на китайски. Освен това, Паръм и поне тридесет от неговите ученици настоявали, че и те също са получили дара на езици. Отбягвайки сериозно изследване и неприятни въпроси, Паръм раздул дръзко своята измислица до невероятни мащаби: Той обявил, че студентите му са говорили на  много  езици. Самият той бил получил способността да проповядва на немски и шведски, Агнес Озман била говорела и пишела на "китайски", като в същото време другите ученици са били в състояние да говорят цяла плеяда езици, включително японски, унгарски, сирийски, хинди и испански. Паръм отбелязал, че "езици като огнени, които се разделяха" се появили над главите на  говорещите. Отвреме на време следвало тълкуване като "Бог е любов", "Исус е силен да спасява" и "Исус е готов да слуша". [1]  [Gary B. McGee, “The Revivial Legacy of Charles F. Parham,” EnrichmentJournal (Summer 1999)]

Паръм ревностно рекламирал случилият се феномен, настоявайки, че това е важен пробив в мисионерската стратегия. Дори шест месеца след като многобройните експерти лингвисти заключили, че драсканиците на Агнес Озман нямат нищо общо с китайската писменост, Паръм продължавал както преди да подхранва вестникарските репортери със собствената си силно украсена версия на случилите се събития. 

Ето един репортерски откъс от онова време, цитиращ  неговите думи:

„Очакваме, [при нас в колежа] да пристигнат хиляди служители, благовестители и други вярващи от всички части на САЩ, които желаят да станат мисионери. Няма съмнение, че в този момент над тях ще слезе "дара на езици", само ако те са го заслужили и го търсят с вяра, ако те повярват, че по този начин ще могат да говорят с тези хора, с които пожелаят да работят, на техния език, защото това със сигурност ще донесе голяма полза. Студентите от колежа „Ветил " вече няма да се нуждаят от изучаване на езици по старите методи.  Тези езици като по чудо ще им бъдат подарени. Различни хора са могли да говорят с испанци, италианци, чехи, унгарци, германци и французи на родния им език . Аз не се съмнявам, че в нашите събрания на вярващите по същия начин ще бъдат получени различните диалекти на хората от Индия и дори на езика на диваците от Африка.  Очаквам, че тази среща ще бъде най-голямото събитие от Петдесятница насам.“ [2](“New Kind of Missionaries: Envoys to the Heathen Should Have Gift of Tongues,” Hawaiian Gazette, May 31, 1901, 10)

Разбира се, че Паръм лъжел. Но неговите ученици наивно повярвали, че изговорените от тях звуци били истински чужди езици. Техният учител ги е увещавал, че в никакъв случай не трябва да си позволяват никакво съмнение и да не подлагат на проверка своя "дар".  Така през следващите десет години, няколко екипа мисионери се поддали на влиянието на Паръм и отишли в други страни с очакване да проповядват и разговарят на езици, които те никога не са учили.
Провалът на Петдесятната мисионерската стратегия бил мигновен и  красноречив. Статия, публикувана през 1909 г. описва фиаското със следните думи:

Мисионер С. Тод, представляващ Библейското Мисионерско общество, е извършил лично проучване в три мисионерски области за живота на четирите групи от добронамерени, но заблудени мисионери, които отишли в Япония, Китай и Индия, очаквайки, че ще могат да проповядват на местните жители в тези страни на родния им език. Но в нито един случай, те не били в състояние да го направят. В най-обикновените житейски ситуации, те се нуждаят от преводач. Някои от тях са в крайна бедност, лишени от препитание. Те трябва да разчитат на живеещи там братя по вяра, за да осигурят елементарните си нужди, безпомощни като бебета.  Определено те са в опасност да загубят вярата си в свръхестествения Бог , да се обезверят и паднат в грях. [3] [A. E. Seddon, “Edward Irving and Unknown Tongues,” The Homiletic Review (New York; Funk and Wagnalls, 1909), 109]   

Неуспехи и скандали са белязвали всичко, до което Паръм се докосвал.  За по-малко от година от създаването си, Библейският колеж „Ветил“  престава да съществува. Пет години по-късно вестниците в цялата страна изобилствали със заглавия, че в щата  Илинойс последователите на Паръм пребили до смърт жена инвалид, докато се опитвали да изгонят от нея дух на ревматизъм. Още не отминал първия шок от тази новина, когато станало известно, че самият Паръм е арестуван в Сан Антонио и обвинен в содомия. Той пише самопризнателните показания за вина, за да излезе на свобода, но след известно време се отрекъл от тях.

Самият той се дискредитирал във всеки един възможен смисъл. След всички избухнали скандали репутацията му никога не била възстановена. 

Въпреки това, Паръм продължавал неуморно да вербува свои ученици, с което изглежда винаги е успявал. На погребението му през 1929 г. дошли повече от 2500 последователи, въпреки, че то се състояло в един отдалечен град в Канзас по време на силна свежна виелица. 


Втора част

От деня, когато обявил пред света, че Агнес Озман е писала китайски йероглифи, до смъртта си, Чарлс Паръм неотклонно се опитвал да увековечи създаденият от него мит. Въпреки изобилието от доказателства за противното и без капка доказателства в подкрепа на твърденията си, той продължил да настоява, че този даден му дар на езици ще направи революция в мисионерската работа в чужбина и ще ускори изпълнението на Великото поръчение на Христос. Няколко години след първите мисионери, за които се предполагало, че преживели феномена на Петдесятница, въпреки, че претърпели пълен провал и разочарование, Паръм продължил да рисува една блестяща картина на успех:

В момента имаме няколко мисионери на мисионерското поле, които имат дара на езици. Те не само говорят езика на местните хора и ги разбират, но също така и местните разбират това, което мисионерите казват. Те получиха този дар... Неоспорим факт е, че днес десетки езичници  се обърнаха, чувайки свидетелството на различни езици. [4] [Charles F. Parham, The Everlasting Gospel (Baxter Springs, KS: Apostolic Faith Bible College, 1911), 68]

Разбира се, нищо от казаното не било вярно. Започнатото от Чарлс Паръм движение, днес бързо набира скорост. Милиони хора казват, че могат да говорят езици. Но, до този момент петдесятните и харизматиците все още не са в състояние да говорят с представители на другоезични култури (и дори един с друг), освен ако не научат  езика, който желаят да използват. Повече от  век, откакто Паръм е заявил, че неговите ученици могат да говорят китайски, но до този момент без нито един документиран случай, че някой е говорил на чужди езици, както е било в деня на Петдесятница.   Много пъти харизматични езици са били записвани и подлагани на лингвистична експертиза. Резултатите от проучванията показват, че в тях напълно липсват каквито и да е автентични езикови характеристики. Съвременните харизматични езици са безразборни срички и звуци, изречени бързо или с напев, които не предават никакъв разбираем смисъл. 

Това не е библейският дар на езици. В деня на Петдесятница, хората чуваха, че апостолите говорят на различими и разбираеми за тях езици /Деяния 2: 6, 1/. Описаните в Новия завет езици е могло винаги да се преведат /Деяния 10:46; 19: 6/. Всъщност, смисълът на всяко едно съобщение казано на език е било главен аспект на самия дар.  Дори никой не е трябвало да говори езици, ако няма преводач. /1 Коринтяни 14:27/. 

Имайки предвид всички спорове около Чарлс Паръм, скандалната му репутация, както и многото обещания, които е дал и които никога не са се осъществили, също и отчитайки очевидния и пълен провал на мисионерската му стратегия, учудващо е, че петдесятното движение  успява да оцелее, също и не по-малко от това, че достига толкова много последователи днес.  Само по времето на арестуването му в Тексас по обвинения в содомия, учението му се разпространява по целия свят, подобно на квас заквасващ цялото тесто. 

Един от най-ранните ученици на Паръм, присъстващи на неговите семинари в Хюстън бил чернокожия "глашатай на святостта" Уилям Дж.Сиймур. През 1906 г., Сиймур бил поканен да проведе събрание на общността, състояло се в една порутена сграда на улица Азуза /Азуза стрийт/, в покрайнините на Лос Анджелис, като започнал да проповядва онова, което бил научил от Паръм. Например, той учел, че единственото библейско доказателство за кръщението в Святия Дух е дара говоренето на езици. След няколко седмици на улица Азуза десетки хора проговорили на езици. Тяхната глосолалия става отправна точка на разпространяващото се оттук Петдесятно движение.  В крайна сметка Петдесятничеството добива значителна опора и започнало от улица Азуза то се разширило из цяла Америка.

Ако се върнем към апостолската епоха, църквата винаги е била обезпокоявана от  лъжеучители, претендиращи за свръхестествени дарби, движени от нечестиви страсти, "хора с покварен ум и лишени от истината, които мислят, че благочестието е средство за печалба" /1 Тимотей 6: 5/. Павел е описал перфектно тези, които са продадени на ереста на "Слово на вяра". 

Харизматичното движение е с изключително американска идентичност. То възниква в самия център на САЩ като първоначално било плод на определен стил на религиозен фанатизъм, процъфтяващ на американска земя. Като се има предвид изобилието на необучените, безотчетни, а често и самозвани пророци и безброй свободно скитащите проповедници, подобни  суеверия и заблуди са се разпространявали, без на практика да имат никакви пречки. 

След което, Америка е импортирала по целия свят харизматичното движение, благодарение на агресивните PR кампании използвайки няколко медийни мрежи, които били посветени основно за енергично събиране на пари. При това, огромна част от събраните пари се харчат, за да се поддържа луксозния начин на живот на харизматичните телевизионни евангелизатори. Културата на харизматичната религия, сама по себе си, възпитава нечувани шарлатани, които дори не крият своите тлъсти апетити и водят съвсем небезупречен начин на живот като примамват хората с фалшиви обещания, че когато те дарят повече пари, отколкото могат да си позволят, Бог е задължен да ги направи също богати. 

Просперитетът на обществото на харизматичните богаташи е илюзорно. Такива са и чудесата, които те претендират да изпълняват, както и нивото на святост, което искат техните зрители да мислят, че са постигнали. Наистина, още от първия ден на създаването на Движението, лековерие, измама и заблуда не престават да придружават Петдесятното и Харизматичното движение. 

Защо става така? Отговорът е прост. Вече отбелязахме, че съвременните харизматични езици нямат нищо общо с тези, които са описани в книгата Деяния, гл. 2, дар на езици, даден на апостолите. 

Харизматичната доктрина изисква от своите последователи да преустановят всяка библейска проницателност и да приемат различни „духовни дарове“ които не са основани на библейското учение.

Това прави Движението перфектно ловно място за измами, лъжеучители и шарлатани. Наистина, петдесятно-харизматичната история е пълна с изключително висок процент на лидери и известни личности, които са изявили себе си в доктринални заблуждения и морален упадък.

Накратко, харизматичното учение насърчава умишлена наивност, докато едва доловимо, но системно подкопава авторитета и достатъчността на Писанието. Това е рецептата за духовна и доктринална катастрофа, за което разказвам на страниците, които ще прочетете по-нататък.

Първото издание на тази книга, озаглавена "Харизматиците", излезе през 1978 година с относително малък обем съдържание. Но десетилетие по-късно така наречената "трета вълна" беше водеща в заглавията. Харизматици и евангелисти бяха увлечени от знамения и чудеса, небиблейски пророчества и странни прояви, като "свят смях." През това време аз дописах още няколко глави, което почти удвои съдържанието на книгата. Допълнената и преработена книга,  озаглавена вече "Харизматичен хаос", излезе през 1992. От излизането на второто издание досега са минали повече от двадесет години, но книгата продължава да се издава и да е много търсена, въпреки че някои от събитията, описани в нея, са били много по-популярни в началото на 90-те години, отколкото днес.

Хората понякога ме питат, дали съм променил позицията си от тогава. Моят отговор е – решително не!  Писанието не се променило, затова не съм променил разбирането си за библейското учение за харизматичните дарби. Не съм променил и отношението си към авторитета и достатъчността на Божието Слово. Дори убежденията ми сега, са станали още по-ясни и по-твърди, откогато за първи път разглеждах тези въпроси през 70-те години.

Също, често задават въпрос, дали не мисля, че харизматичното движение се е променило към по-добро, понеже много представители на евангелското движение са приели определени харизматични доктрини или са се примирили със своите харизматични колеги. Наистина, днес, малко представители на евангелското движение имат волята или интереса да се борят по харизматичния въпрос.

Убеден съм, че е сериозна грешка, както и тенденцията към приемане на харизматични доктрини и практики е признак за упадък и предвестник на отстъплението в евангелското движение. Някои лидери на харизматичното движение, чиято дейност се анализира и критикува в книгата вече не са живи (вкл. Джон Уимбър, Кенет Хегин, Орал Робъртс). Но, инициираното от тях движение и доктрините, които те са преподавали, са живи и все още причиняват хаос. Квасът от тяхното влияние все още се разпространява. Християни се сблъскват с техните учения и лесно се объркват от тях, а тези, които търсят критичен и библейски анализ на популярни харизматични претенции ще открият, че тези ресурси са оскъдни.

Затова много се радвам, че това ново издание на книгата "Харизматичен хаос" излиза на китайски език. Молитвата ми е, тя да провокира повече вярващи от целия свят да устоят на цунами от измами и объркване, които следват навсякъде, където харизматичното движение е пуснало пипалата си.

С разрешение на www.propovedi.ru


Превод: Татяна Иванова

________________________________________