ИСТИНАТА за ЧЕТИРИТЕ ДУХОВНИ ЗАКОНА, Андрей Щерн

ИСТИНАТА ЗА ЧЕТИРИТЕ ДУХОВНИ ЗАКОНА

Андрей Щерн

Поговорките за истината и колко е неприятна, когато я чуем, са много вярни. А от истината боли, понеже накърнява човешката гордост. И няма значение  с колко любов и търпение се обръщаме към хората,  гордостта е тази, която ги лишава от разум и способност за здраво възприемане на истината. Като служител на Словото, за когото провъзгласяването на истината е дълг, съм попадал в такиви ситуации. Много пъти са ме питали  какво мисля  за съвременните мисионерски текстове, най-известният от които  е "Четирите духовни закони" на Бил Брайт*. И защо в историята на  реформираните и презвитерианските църкви не се използва подобен начин на свидетелстване към грешниците.

Обикновено отговарям, че тази стратегия не е библейска, пълна е с грешки, базирани на извадени от контекста стихове и пасажи и още по-лошо – тя е в разрив с двата Завета (където Старият Завет изобщо не се споменава). До средата на ХХ век никой не е чувал за тази стратегия,  а някога са живели без нея, и пак Бог е спасявал.

Тук няма да успеем да обхванем цялата проблематика на темата, но тъй като сега страната ни е устремена към пропастта, е невъзможно да се мълчи за последствията от ДЕСЕТИЛЕТИЯ неправилно боравене с Евангелието.
Предлагам ви да погледнем с широко отворени очи на Sola Scriptura и на някои от наложилите се у съвременните евангелски християни клишета, които по никой начин не са библейски.

„Бог те обича; И той има невероятен, прекрасен план за твоя живот“.

Пълен абсурд. И това е един от редките случаи, при тази рязка оценка за възможността да съвпаднат разбиранията на плътския и духовния ум. (макар и по съвсем различни причини).

Може ли, дори от човешка гледна точка, да се счита за прекрасен план, житейския път на тези, които последваха Христос? Които изпитваха присмехи и бичувания, а още и окови и тъмници; с камъни биваха убити, с трион претрити, с мъки мъчени; умираха заклани с нож, скитаха се в овчи и кози кожи и търпяха лишение, бедствия и страдания.  Тези, за които светът не беше достоен, се скитаха по пустините и планините, по пещерите и рововете на земята, Но всички тия, ако и да бяха засвидетелствувани чрез вярата им, пак не получиха изпълнението на обещанието. (Евр 11.36-39.). Християните носили  своя кръст, според Христовата заповед (Mат.10.38, Лука.14.27),  носили тежкия кръст на отделяне от обществото, приели мъченическа смърт в борбата с езическата империя или комунистическото чудовище, вероятно зле са вярвали, че Бог има  "чудесен план"за  тяхния живот!

А от духовна гледна точка, е възможно да се кажат подобни неща, само за хора убедени, че спасението от Христос е дадено на всички. Нека се опитаме да изясним, дали това е вярно.

Човекът е грешен и отделен от Бога. Следователно, той не може нито да познае, нито да изпита Божията любов и цел за живота си. Исус Христос е единственият даден от Бог път за избавление от човешките грехове. Чрез него човеците могат да познаят и изпитат Божията любов и цел за живота си.

Като че ли вярно звучи. Но ... идва ред на неприятната новина. Няма никакво библейско основание да вярваме, че всички  хора могат да "знаят и изпитат Божията любов."

Нито ще устоят горделивите пред Твоите очи. Ти мразиш всички, които вършат беззаконие; Ще изтребиш ония, които говорят лъжа; Господ се гнуси от човек кръвопиец и коварен. (Пс.55:6). Ще изтреби не само греховете на тези хора, но и самите хора, вършещи беззаконие. Господ притежава не само доброта, състрадание, търпение и любов, но Той е свят и справедлив, Той мрази злото и греха, и изпитва гняв и негодувание срещу греха и тези, които му служат. Освен това, Той е Суверен и ще направи във всички случаи, това, което Самият Той, без никой друг, счита за нужно. Делата на ръцете Му са вярност и правосъдие; Всичките Му заповеди са непоколебими; Утвърдени са до вечни векове, Като са направени във вярност и правота. (Пс.111 7:8).

Тъй като Бог е всемогъщ, Той е свободен да покаже милост, или да я задържи по отношение на онези, за които е такава Неговата воля. Помилването не зависи от желаещия и подвизаващия се, а от Бога милуващият. И тъй, към когото ще, Той показва милост, и когото ще закоравява. (Римл.9:16,18).

Това са тежки думи, но не можем да ги изхвърлим от Библията, въпреки, че на някои им се иска. Ако започнем да се справяме с Писанието, като изрязваме неудобните за нас места, то скоро ще остане между кориците само това, което ни харесва, наподобяващо „Майн Кампф“.

Римляни 9 глава обяснява, че Бог е свободен в Своята любов и любовта Му е безусловна. Бог избра Яков и намрази Исав и освен това - не на базата на нещо добро в Яков, а когато те все още не бяха родени, нито сторили нещо добро или зло - така, щото за да почива Божието по избор намерение, не на дела, но на Онзи, който призовава.   (Римл.9:11 -12). Защо прави Бог това? Защото това е Негово право, Негова воля, Негова цел и план.  Той не е длъжен да се отчита пред нас. Кой си ти, за да спориш с Бога (Римл.9:20), Който върши всичко за Собствената Си слава - дори и нечестивия за деня на злото (Притчи.16:4).

А искат твърде много да изхвърлят от Писанието, именно хора, които не вярват във Всемогъщието и Свободата на Бога. Такива търсят "свободната воля" на човека, и подобните му учения. Като че ли не може да се каже, че те мразят Бога, мразят Христос. Но, въпреки това, те мразят Бога на Писанието, Който е Всемогъщ, и следователно, Христос, в Когото вярват - не е библейския Исус Христос. А вярват в идол, продукт на повърхностно мислене.

Всеки трябва лично да приеме Исус Христос като Спасител и Господ; Само тогава, можем да познаем и изпитаме Божията любов и цел за живота си.

Тази така широко разпространена формула, изобщо я няма в Библията. Както и няма в нея нещо толкова лично,  че да съществува извън връзката на вярващия човек с Божия народ (Израел и Църквата са взаимозаменими понятия). По същество...

Писанието говори за любов към Бога в Христа Исуса, нашия Господ (Римл.8:39). Той ни е избрал в Него преди създанието на света, за да бъдем свети и без недостатък пред Него в любов, и ни е обдарил във Възлюбения Си(Еф.1:4-6).
Тогава, всички хора ли са в Христос? Имаме ли право да кажем на Исав: Христос те възлюби? Можем ли да кажем, същото на гонещия  Църквата държавен агент, или  на расисткия фанатик, който в най-добрия случай, би ни преследвал и по-нататък?

По думите на Исус Христос в Мат.7:13-14,  болшинство от хората ще загинат навеки. Имаме ли право да им кажем, че Христос умря за тях? Остава едно от двете неща: или Христос умря за народа Си, или ние вярваме в слаб Бог, който обича хората, но след това ги хвърля в ада.

Не, нищо подобно. Това е лъжа – да говорим на хората, че Христос обича всички, и че Той е умрял на Голгота за всеки един човек.
Той умря за Своя народ, за Израел, за своята Невяста-Църквата. Когато невярващите говорят за Божията любов към тях, това е фалшива надежда. В Неговите очи Те заслужават само осъждане и унищожение.

Проповядва се, че приемането на Христос се състои в обръщение от само себе си към Бога (покаяние) и решението да позволиш на Христос да влезе в живота ти, да ти прости греховете и да направи от теб това, което Той иска да бъдеш.
Но, не е достатъчно само да осъзнаеш , че Исус Христос е Син Божий, и че Той умря на кръста за нашите грехове. Също така, не е достатъчно да имаш някакво емоционално преживяване.
Тогава остава главното - да приемеш Христос чрез вяра. Приемането на Исус Христос чрез вяра , като акт на нашата воля. Но... от нашата воля ли е?

Проблемът на това твърдение е, че така предложено прави да са завишени човешките способности, волята на човека. Който не е роден отгор /свише/ не може да види Божието царство (Йоан.3:3) . И тук, естественият, погиващ в грях човек, не може да е в състояние да възприеме това, което е от Божия Дух (1 Koр.2:14).

Естественият човек изобщо не е духовно жив - той е мъртъв. Мъртвите не могат да повярват, докато Бог не ги съживи. Само Святият Дух е в състояние да съживи грешника и да му отвори очите за собственото му абсолютно гибелно състояние. Но тук липсва абсолютно  "Действието на нашата воля". Това не е учението на Библията, а на Чарлз Фини и на други еретици - антиреформатори в Съединените щати от XIX век.

Можете да приемете Христос, точно сега с вяра, ако се обърнете към Него чрез молитва ...

Обикновено мисионерските брошури завършват с такива или сходни молитвени призиви като в Деян. 2:21: И всеки, който призове името Господно, ще се спаси. Като казват накрая да, и амин. Обаче,  тази стратегия е станала за много православни повод за сарказъм към хората, които сериозно говорят: ". Ако си повярвал и приел Христос като личен Спасител – то ще се срещнем с теб скоро в рая".  Едва ли двете страни разбират смисъла  на казаното. Гледните точки, въпреки всички различия, са сходни.

Преди всичко: понятието "всички, всеки" в този контекст означава ли изобщо всички хора? Разбира се, не. (тук нямаме възможност да покажем това въз основа на логически анализ на библейския език). Но, има един очевиден факт: Името Господне не се призовава от всички (а при пророк Йоил и от цитиращите го в Деяния -  думата „всички“,  изцяло е насочена специално към евреите, т.е. към хората, които по онова време вече 1200 години са знаели за Бог).

Бог в Христа примиряваше света със Себе Си, като не вменяваше на човеците прегрешенията им (2 Koр.5:19). Но има ли хора в света, непримирени с Бога? Разбира се, че има. Ако в това си състояние те напуснат този свят, тогава този пасаж изрично не се отнася за тях: невменяване на греха им, което и означава, че Христос не е умрял за тях.
Идеята, че Той е умрял за всички, включително и за непокаяните грешници прави жертвата му  провал. А може ли да вярваме, че е провал? Това не е ли богохулство? Може ли всред „вярващите“ по този начин, да се окаже че има безспорно погиващи хора? Със сигурност. Нещо повече, дори не е реалистично някой да се спаси, вярвайки в изопачаване на делото на Христос.

Какво се случи на Голгота? Христовата смърт, обезпечи ли спасението на онези, за които бе извършена Неговата жертва, или тя е само потенциална възможност за спасение на всички хора?

 Мнозина вярват в тези или други факти за Христос, но при все това нямат Вечен живот. И доколко далеч от тях са тези, които вярват в Кръста само като възможност за спасение? Ако в някоя зимна нощ се окажете в залива със спасителен пояс в ръце, на 20 км от Санкт Петербург, и ви кажат, че този пояс е просто възможност да доплувате до брега – как бихте реагирали, осъзнавайки, че в ледената вода е невъзможно да оцелеете дори за половин час? ...

Христовата жертва е замислена с цел в предвечния съвет-Заветът на Светата Троица преди създанието на света. Не Аз ли Господ? и освен Мене няма друг бог, Освен Мене няма бог праведен и спасител (Ис.45:21).
Неговата скъпоценна кръв наистина спасява избраните Му хора от Божия гняв и осъждение. Нищо друго не е в състояние да направи това, защото без проливането на кръв няма прощение (Евр.9:22). Той взе върху Себе Си греховете на Своя народ, и Божия гняв за тях. На Кръста, Той показа Своето правосъдие в справедливостта и Своята милост в опрощението. Ако Той би действал по по-различен начин, това би било в противоречие с Неговата природа.

Ако някой казва, че това е просто възможност за спасение, като остава да я повярваме, то това е лъжа, защото към действието на Благодатта добавя действието на човешката воля, обаче така установено спасението става безполезно. Трудното тук е  именно: или-или. Или е по благодат, или е по дела: Но, ако е по благодат, не е вече от дела, иначе благодатта не е вече благодат [а ако е от делата, не е вече благодат, иначе делото не е вече дело]. (Римл.11:6).

Няма нищо лошо в това, ако невярващият прочел "4-те закона" пожелае за първи път в живота си да се моли на Христос. Възможно е, тази стъпка да е доказателство, че Господ вече е започнал Своята възраждаща работа в сърцето му. Но да се счита, че изричането на една молитва е по самосебе си гаранция за спасение – това е заблуда. Заблуда, която е само малко по-различна от магията.

Сама по себе си молитвата, както и каквото и да е усилие на волята не спасява никой. Тя не е заклинание, действащо чрез сила. Спасява Христовата благодат чрез вяра и това не от вас самите, а е дар Божий ... за да не се похвали никой. (Еф.2.8-9). Никой, и, с нищо. В противен случай, бихме могли чрез принудителната сила на действуваща молитва, да заставим Бога да ни спаси. Но ако предполагаемата молитва или което и да е друго човешко действие действа принудително върху Бог, то тогава Той не е Бог. И означава, че сме в една религиозна самозаблуда или просто измама.

Бог спасява когото иска. Тук не може да има магия или сила на произнесеното слово. Той спасява онези, които Той избира и не спасява тия, които не избира. Той има пълното право да не спаси НИКОГО, защото всеки от нас е участник в грехопадението на Адам и всеки ден и час добавя към греха си. Но след като Той спасява, Той не иска някои от Неговите избрани да погинат, а всички да дойдат на покаяние (2 Петр.3.9). Това се отнася за тези, които Бог обича, и за които Христос е умрял и за никого повече. Божието спасение е успешно, и е според както Той го е планирал. Това е единственото спасение, което въздава единствено на Бог цялата слава и не оставя у грешника никакво основание да се гордее.

Всеки друг начин на вяра е безспорно НЕбиблейски и произхожда от човеците, които са свикнали да разчитат на своите дела, а не на Божията милост. За тях, не методите на съвременната християнска проповед, а истинските Божии дела - са смехотворни. Днес, тези хора разпространяват не само религиозно лицемерие, но и властват надменно над нас. Властват, според човешкото разбиране за благоденстващ живот (Пс.73:3). Но те не вярват и няма да повярват, че кротките ще наследят земята, и че по-големия ще слугува на по-малкия (Мат.5:5, Римл.9:12). А ние мълчаливо избърсваме тяхните плюнки - уви, не от себе си, а от Църквата. Непоколебимост няма в устата ни на един от тях, Сърцето им е същинско нечестие. Гроб отворен е гърлото им; С езика си ласкаят.   Имай ги за виновни, Боже; нека паднат в това, което сами са скроили; Изрини ги поради многото им престъпления, Защото са се повдигали против Тебе. Но чрез Твоето изобилно милосърдие аз ще вляза в дома Ти; С благоговение към Тебе ще се поклонят към светия Твой храм (Пс.5:9-10,8).

И последно. В "Четирите закона" и други подобни материали има цитати от Библията. Божието Слово си остава Божие Слово, въпреки, че Го използват извън контекст и Го оскверняват. Към осквернената светиня следва да се подходи по съответния начин. Затова, ако случайно получите някоя псевдохристиянска брошура не я изхвърляйте, макар и с тъга в сърцето - хвърлете я в огъня. След което се запознайте с това, което по този повод са казали хора, познаващи реалното Писание и Истинския Бог.

Мразя двуличните, а обичам закона Ти. (Пс.119:113)

---------------------------------------------------------
Бил Брайт* - Един от християнските лидери на 20 век, основателя на Кампус крусейд (Campus Crusade for Christ). Чрез работещите за Кампус крусейд по целия свят, тяхната брошурка „Четирите Духовни Закона“ и филма „Исус“ (гледан от над четири милиарда души) сочат, че повече от 150 милиона човека са били „спасени“ и ще прекарат вечността в небето.


Източник: http://www.proza.ru/


Превод: Татяна Иванова
Пр

Сравнение на спиритизма с харизматично петдесятния духовен опит , Александър Зайбел

       Сравнение на спиритизма с харизматично петдесятния духовен опит

След направените сравнения , Стегал и Хардууд установиха следното:

По надолу са показани няколко паралела между така нареченото Кръщение в Духа на петдесятното движение, и проявленията на така наречените „зли духове" , показани от спиритистки медиуми:

1. Цитат от книгата „ Оригинално водачество чрез медиуми" (Genuine Mediumship)

При въвеждане в транс ръцете и тялото могат така да се мятат и треперят, сякаш са изложени на поредица от токови удари. (с.237)

Когато дойде силата на духа, се забелязват  особени гърчове, удари и треперене на ръцете и раменете, а понякога и на цялото тяло. (с. 230)

Цитирам  петдесятен вестник Bridal Call, Juli 1920, стр.18:

„ Изведнъж раменете ми започнаха да треперят, отначало бавно, после по-силно, докато цялото ми тяло започна да се тресе под въздействието на тази сила".

„ В неделя на 16 май, бях кръстена със Святия Дух в една молитвена зала.  Като буреносен прилив  Святия Дух се вля в мен, сякаш искаше да разкъса тялото ми на парчета"

2. При спиритизма изтръпването се усеща като при токов удар. От същата книга (Genuine Mediumship):

„При действието на този дух (или демон ) ,  по раменете и ръцете се усеща особено изтръпване, парене, щипане и боцкане, подобно при леко убождане с игла, все едно забавен електрически удар е минал през мен" (с. 239).

Е.В. Лиич Балтимор пише в Bridal Call, август 1920 „ Святия Дух ме сграбчи и това което изпитах е почти неописуемо, но все пак ми се стори,  че държах една електрическа батерия в ръцете си и токов удар минаваше през мен от главата до петите."

3. Genuine Mediumship: „ Новият спиритист ще бъде в състояние да следва в частично или пълно съзнание това, което духът казва или върши чрез собственото му тяло или сетивните му органи. Разбира се, опитът да подтиснат странни звуци и движения, неприсъщи викове и стонове, остава  неуспешен, тъй като случващото се не е под техен контрол. "

По време на едно харизматично събрание една развълнувана зрителка телефонира на майката на приятелката си:

„ Дъщеря ти лежи на земята и кряска като маймуна!“

4. Genuine Mediumship: „ Промъкналият се дух в тялото ви, така ускорява дишането ви, че то става бързо и неравномерно.

Към това, е и едно свидетелство от петдесятните среди: „ Имах чувството, че се разпадам. Тялото ми се свлече на земята , дробовете ми се изпълваха и функционираха трудно под тази тежест."

5. Genuine Mediumship:  „ Ако започнете да говорите  като медиум, може да почувствате загуба на съзнание, подобно на припадане. Това усещане може да продължи до пълно безсъзнание, като до повторно връщане в пълно съзнание, няма да знаете това, което се случва около  вас.(с. 236).

Същият феномен важи напълно и за петдесятната практика, когато жертвите на това ужасно движение изпаднат изведнъж в транс. Тук е отчета на една петдесятна конгрегация в San Jose, Калифорния.

„ Когато отворихме вратата /на църквата/ станахме свидетели на неописуема гледка. Много бяха получили вече „ Удар от Господа", и чашата беше преляла. Горе на сцената лежаха дяконите, в коридора и между пейките жените разпоредителки и хористите, а между пейките и амвона лежеше проповедника проснат в краката на Спасителя. Всички бяха чудотворно кръстени в духа, който чрез език на хваление и поклонение говори чрез тях, език, който бе изцяло техен.“

Александър Зайбел

ДА ВЯРВАМЕ НА БОГ Р. С. Спроул Младши

Да вярваме на Бог  

Р.С. Спроул Младши 

Живеем във век на объркване и пропаганда. Вече не преценяваме внимателно аргументите си и не достигаме благоразумно до заключенията си. Вместо това, ние сме пропити с онова, което един културен критик нарича „културата на усещането“. Не мислим, а чувстваме. Не решаваме, а избираме. Не обсъждаме, а действаме. Водещите манипулатори избират вместо нас. Чрез изображения, чрез асоциации, но никога чрез логика, те ни внушават каква паста за зъби да използваме, какви обувки да носим и за коя партия да гласуваме. Замислете се за момент за нашия образ. 

Християните, поне тези които са на запад, са склонни да гледат на себе си в контекста на културните компромиси. Ние си мислим, че може би не сме толкова умни, колкото невярващите, но сме по-приятни. Може би не сме толкова интелектуално напреднали, колкото тълпата от невярващи интелектуалци, но ние сме по-чисти. Може би не четем техните интелигентни автори, нито гледаме техните скучни филми; не посещаваме често техните галерии. Но ние четем приятни, чисти историческо-романтични романи, гледаме филми за грабването и имаме картини с приятни и уютни къщички, окачени над нашите камини. Има нещо вярно в този образ. 

Все пак, не каза ли апостол Павел:

 „ Понеже, братя, вижте какви сте вие призваните, че между вас няма мнозина мъдри според човеците, нито мнозина силни, нито мнозина благородни. Но Бог избра глупавите неща на света, за да посрами мъдрите; също избра Бог немощните неща на света, за да посрами силните;още и долните и презрените неща на света избра Бог, да! и ония, които ги няма, за да унищожи тия, които ги има, за да не се похвали ни една твар пред Бога.“ (1 Коринт. 1: 26-29);

За тези от вас, които следят класацията, това е писано за нас – ние сме глупавите, немощните, долните и презрените. И понеже сме глупави, понякога ни се иска да се измъкнем някакси от тази наредба. Оглеждаме бойното поле и виждаме семето на лукавия. Виждаме тяхната интелигентност, тяхната мъдрост, техните обноски, тяхната сила и се стремим да ги имитираме. Мислим си, че за да спечелим дебата, първо трябва да спечелим тяхното одобрение; да покажем на тези, които са извън Божиите обещания, че ние сме също толкова единни, също толкова вървежни, колкото са и те. Обясняваме си измъчващият ни глад за одобрение с това, че: „На всички станахме всичко“ (1Коринт. 9:22). 

Нуждаем се от две неща. Първо, трябва да изхвърлим този подход за печелене на невярващите. С „вървежност“ няма да спечелим никого за Царството. Колкото повече ги насърчаваме, толкова повече ги убеждаваме, че те са великите. Колкото повече им подражаваме, толкова повече те се удоволстват от това да видят техния образ в нас. Всъщност колкото повече се уподобяваме на тях, толкова повече ставаме като тях. В крайна сметка, опитвайки се да светим с нашата светлина, ние всъщност закриваме способностите си. Ставаме обезсоляла сол, годна за нищо друго, освен да бъде потъпквана. 

Второ, трябва да имаме по-добро, по-вече библейско разбиране за тези, пред които сме изправени. Имиджът им ни показва учени мъже и жени, които заемат важни места в престижни университети. Освен името си, те притежават и титли. Плащаме хиляди долари, за да могат децата ни да ги слушат. Дават ги по C-Span и PBS*. Пишат рецензии в „The New York Times Book Review”, също така и книги, чиито рецензии са в същата преса. Те са възпитаници на елитните университети, а сега са и преподаватели в същите тези университети. А Бог казва, че те са глупци. В крайна сметка, новите атеисти не са по-различни от „старите“, за които Бог казва: „Безумният рече в сърцето си: Няма Бог.“ (Пс. 14:1). Техният образ е власт и обаяние. Реално, обаче, те не са нищо повече от неразумни и наивни пещерняци. Когато сме изправени на арената на истината, ние не се изправяме пред Голиат. Ние не се срещаме лице в лице с войската на Фараон. Вместо това ние се борим срещу изплашени и лекомислени малки деца, които обаче вече знаят това, което се опитваме да им докажем. 

Като християни, призовани първо да следваме Божието Царство, да възгласяваме славата, силата и красотата на царуването на Исус Христос над всички неща, трябва да полагаме минимални усилия, за да се впишем в картината на невярващите, но също така е нужно много повече от това просто да вярваме в Бог. Вместо това, ние сме призовани да вярваме на Бог. Той е Този, Който казва , че те са неразумни и глупави. Той е Този, който казва, че в Христос ние сме повече от победители (Римл. 8:27). Нашият призив е да бъдем толкова безразлични към образа на невярващите, колкото сме безразлични и към техните „аргументи“. Двете - еднакво погрешни.

Исус ни каза да оставим безпокойството настрана. Където и да се намираме, дори и преминаваме през долината на мрачната сянка, или борещи се с идеите на Ареопага (Деян. 17:22), ние не трябва да изпитваме страх. Бог е с нас винаги, дори и до свършека на века. Призивът ни не е да се стремим към грандиозни победи. В края на краищата Бог няма да сподели славата си с друг. Нашият призив е изключително лесен – да търсим първо Божието царство и Неговата правда. Тогава и само тогава всичко това ще ни бъде прибавено. Нека Бог дари с мъдрост Неговите глупци (нас), така че повече глупци да бъдат прибавени към Неговото Царство.

 * C-SPAN, съкратено от Cable-Satellite Public Affairs Network е американска кабелна телевизия, предаваща без прекъсване заседания на държавни органи. PBS е обществена телевизионна мрежа на Съединените щати.

Превод: Ваня Спасова
Източник: http://www.ligonier.org/learn/articles/believing-god/

© Tabletalk magazine Permissions: You are permitted and encouraged to reproduce and distribute this material in any format provided that you do not alter the wording in any way, you do not charge a fee beyond the cost of reproduction, and you do not make more than 500 physical copies. For web posting, a link to this document on our website is preferred (where applicable). If no such link exists, simply link to www.ligonier.org/tabletalk. Any exceptions to the above must be formally approved by Tabletalk. Please include the following statement on any distributed copy: From Ligonier Ministries and R.C. Sproul. © Tabletalk magazine. Website: www.ligonier.org/tabletalk. Email: tabletalk@ligonier.org. Toll free: 1-800-435-4343.

КАКВО ТОЗИ ПАСАЖ ОЗНАЧАВА "ЗА МЕН" ?, п-р Джон МакАртър

Какво този пасаж означава  „за мен“?                                         

Джон МакАртър

Това е популярен въпрос, съдейки по тенденциите в молитвени брошури, дискусиите за домашно изучаване на Библията, литературата за неделното училище и голям брой популярни  проповяди.

Въпросът за смисъла на Писанието е изместен от въпроса „ какво Писанието означава за мен."

На пръв поглед разликата може да изглежда незначителна, но въпреки това, нашата натрапчива идея за приложимост на Писанието отразява фундаментален недостатък. Приехме практичността за най-висок критерий на ценността на Божието Слово. Заравяме се в пасажи, които са явно свързани с ежедневния живот, и пренебрегваме всички останали.

В началото на моето служение, съзнателно се посветих на библейската проповед. Първият ми приоритет винаги е бил търсене на отговор на въпроса, "Какво означава този пасаж ?" След като съм обяснил ясно и точно, и доколкото е възможно смисъла на Божието Слово, съветвам хората да му се подчиняват и да го прилагат в живота си.

Библията сама говори  на човешкото сърце; затова като проповедник аз нямам задача  да приспособявам проповедта си към желанията на хората. Ето защо, по правило проповядвам поред целите книги на Библията, внимателно занимавайки се с всеки стих и фраза, макар че понякога това означава да прекарваме много време в пасажи, от които не се получават увлекателни или  мотивиращи проповеди.

Благодарен съм на Господ, че Той действа чрез този  разяснителен подход на проповядване в нашата църква и в живота на нашите радиослушатели.

От време на време някои открито ми казват,  че проповядването ми трябва да бъде по-малко доктринално и по-вече практично.

Разбира се, че практическото приложение е от жизненоважно значение. И аз не искам да свеждам до минимум неговото значение. Но разликата между доктриналната и практическата истина е измислена; понеже доктрината  е практична! Всъщност, няма по-практично нещо от здравото учение.

Твърде много християни гледат на доктрината като на спекулативна и теоретична. Те отхвърлят доктринални пасажи считайки ги за маловажни, спорни, заплашителни, или просто непрактични. Една добре продавана християнска книга, която прочетох неотдавна, предупреждава читателите да бъдат нащрек за проповедници, чийто акцент е върху тълкуване на Писанието, а не върху прилагането му.

Чакайте малко. Това мъдър съвет ли е ? Не, не е. Няма опасност от непрактична доктрина; истинската заплаха идва от опит за практикуване без доктрина. Прилагането, което не се основава на  здравото тълкуване на Писанието е довело християните до всякакъв вид заблуди.

Съвременната църква отчаяно се нуждае не от нещо друго, а  от  експозиционното библейско учение/разяснителната проповед/. Твърде много са се поддали на лъжата, че доктрината е нещо абстрактно, заплашително и на практика несвързано с живота.

Сега е на мода да се подменя доктрината с  психология и с разтегливо практично приложение, което принизява богословието и експозиционната проповед.

Но ако пасторът спре да проповядва здравото учение, той абдикира от основната отговорност на презвитера: " който да държи вярното слово според учението, за да може и да увещава със здравото учение, и да опровергава ония, които противоречат. " (Тит 1: 9).

Практическите съвети, триковете за привличане на вниманието и илюстрации   са лишени от смисъл, ако не са базирани на божествените принципи. Не може да се развива благочестиво поведение извън истината на Божието Слово.

Имаме само три възможности: Да преподаваме или истината, или заблуждения, или нищо.

Преди проповедникът да настоява да извърши някое задължение, той трябва първо да отдели време за доктрината. Той трябва да развие проповедта си в богословска тема и да изведе принципи от текста. След което вече тази истина може да се приложи.

Послание към Римляните е чудесен библейски пример за това. Павел минава към практически увещания, само след като даде единадесет глави богословие.

Той се изкачва на невероятни висоти на Божията истина, достигайки кулминацията в 11: 33-36: " О колко дълбоко е богатството на премъдростта и знанието на Бога! Колко са непостижими Неговите съдби, и неизследими пътищата му! Защото, "Кой е познал ума на Господа, Или, кой Му е бил съветник?" или, "Кой от по-напред Му е дал нещо, Та да му се отплати?" Защото всичко е от Него, чрез Него и за Него. Нему да бъде слава до векове. Амин. "

След което в глава 12, Павел се обръща веднага към практическите изводи от доктрината на първите 11 глави. В цялото Писание няма друг пасаж , където отговорността на християнина пред истината да е по-ясно показана от този в Римляни 12: 1-2. Тук, въз основа на единадесет глави задълбочена доктрина, Павел призовава всеки вярващ на върховен акт на духовно поклонение –да представи  себе си като жива жертва. Доктрината поражда преданост към Христос, най-голямото практическо действие. Останалата част от книгата Римляни продължава с обяснението на много практически начини на проява на човешкото посвещение  към Христос.

Павел следва същия модел на обяснение в Галатяни, Ефесяни, Филипяни, Колосяни, и 1 Солунци. На първо място е доктриналното послание. И на тази основа той изгражда практическото приложение, правейки логическа връзка чрез думите „и тъй“ (Римляни 12:. 1; Гал 5:. 1; Еф 4:. 1; Фил 2: 1; Кол 3: 1) или „при това“ (1 Сол 4: 1).

Истинската доктрина трансформира поведението, тъй като е вплетена в тъканта на ежедневния живот. Но за да окаже доктрината такова влияние, тя първо трябва да се разбере. Истинското предизвикателство на служението е да предаде истината ясно и точно. В сравнение, практическото приложение идва доста лесно.

Нито един вярващ  не може да приложи истина, която не познава. Тези, които не знаят какво Библията в действителност казва за брака, развода, семейството, отглеждането на деца, дисциплината, пари, дълг, работа, служение на Христос, вечната награда, помощи за бедните, грижа за вдовиците, зачитане на управленческата власт и други въпроси, няма да могат да го приложат.

Тези, които не знаят какво Библията учи за спасението, не могат да бъдат спасени. Тези, които не знаят какво Библията учи за святостта нямат силата, способността да се справят с греха. И по този начин те не могат да живеят пълноценно в блаженство и за слава Божия.

Сърцевината на всичко, което наистина е практично е внедрена в учението на Писанието. Не ние правим Библията практична; това й е присъщо по природа, просто защото тя е Божие Слово. И освен всичко това, как може нещо казано от Бог да е непрактично?

Преводът на статията се публикува с разрешение на http://www.propovedi.ru

Превод: Татяна Иванова