ЗА БЕЛЕГА НА ЗВЯРА, Сергей Накул

За белега на звяра
Сергей Накул




 

В Библията има много образни изрази и никой здравомислещ човек не ги приема буквално. Например, сравнявайки се с врата или лоза, Господ нямаше предвид, че Той самият представлява вид буквална врата или определен вид лоза. Разбира се, авторите на Новия завет, говорейки за Исус като за Агнец Божий или  крайъгълен камък, не се опитваха да кажат, че Исус е буквален крайъгълен камък или буквално агне. Всички отлично разбираме, че това са образи, с които авторите се опитват да опишат определени черти на персонажа, за когото говорят. Тоест, в случая чрез образа на вратата се подчертава уникалността на Неговата личност и служение, а чрез образа на агнето се показва Неговата заместителна жертва като безгрешен човек.

При все това, в някои случаи ние възприемаме образите на Писанието като символични, а в други – по определени причини се опитваме да им наложим буквален прочит. Това се отнася за образите, представени в библейската апокалиптична литература, и по-специално в книгата Откровение.

Докато съсредоточваме вниманието си само върху Новия завет,  пренебрегвайки Стария, който представя почти всички образи и символи, срещащи се в новозаветната литература, по този начин ние само на думи се придържаме към древния принцип Sola Scriptura (Само Писанието), забравяйки за не по-малко важния принцип Тота Scriptura (Цялото Писание), от който произтича и друг не по-малко важен принцип  Sacra Scriptura sui ipsius interpres (Писанието тълкува само себе си), допускаме буквално четене на текстове, което се дължи повече на нашия социално-културен контекст, отколкото на духа на Писанията на Стария и Новия Завет.

Един такъв пример, често срещан и популярен сред съвременните християни, е тълкуването на текста за белега на звяра на челото и на ръката от книгата Откровение.

И принуждаваше всички, малки и големи, богати и сиромаси, свободни и роби, да им се тури белег на десницата или на челата им; за да не може никой да купува или да продава, освен оня, който носи за белег името на звяра, или числото на неговото име (Откр. 13:16,17).

Според тази интерпретация, която стана изключително популярна, по-специално благодарение на серията от книги „Оставените“ на Джери Дженкинс и Тим Ла Хей и филмите със същото име, споменаването на белега на звяра на челото или на ръката е вид пророчество за чипирането на населението в наши дни или не в съвсем далечно бъдеще. Тоест, твърди се, че става дума за въвеждането на определен вид чип в подкожния слой върху ръката или челото на човек, благодарение на което хората ще могат да купуват и продават, а тези, които отказват, съответно, няма да могат да правят това, осъждайки себе си на страдание и смърт. Нужно е да се отбележи, че подобни идеи не са нови. От историята на Църквата знаем, че определени групи християни са се отнасяли по същия начин към паспортите, преброяванията или идентификационните номера/ЕГН/, виждайки в тях прословутото изпълнение на пророчеството за звяра.

Интересно е да се отбележи, че фокусирайки се върху образа на звяра, чийто белег е на челото или на ръката, християните често не обръщат внимание на друг образ, който се среща няколко пъти в книгата Откровение – на верните Божии хора, на чиито чела е знакът или печатът на Бога.

Не повреждайте земята, нито морето, нито дърветата, преди да ударим печат върху челата на слугите на нашия Бог. (Откровение 7:3)

Но им се заръча да не повредят тревата по земята, нито някое зеленище, нито някое дърво, а само такива човеци, които нямат Божия печат на челата си. (Откровение 9:4)

И видях, и, ето, Агнето стоеше на хълма Сион, и с Него сто и четиридесет и четири хиляди, които носеха Неговото име и името на Неговия Отец, написано на челата им. (Откровение14:1)

В този случай възниква в по-голяма степен риторичният въпрос. Защо в единия случай имаме буквално тълкуване на белега на челото или ръката, а в другия – или пълна тишина, или образно тълкуване на принадлежността към Бога.

С други думи, в Откровение са противопоставени две групи хора: Божиите хора, които имат Божието име на челата си, и противниците на Бога, които имат белега на звяра на челата или ръката си. От една страна - хора, които са от Божията ценностна система, и от друга - хора от светската  ценностна система.

Както по-рано споменахме, тези образи са представени още в Стария Завет, а след това творчески преосмислени и изразени в калейдоскопа от образи в Откровение. Например, виждаме този образ в Езекиил:

И Господ му рече: Мини през града, през Ерусалим, и тури белег върху челата на мъжете, които въздишат и плачат поради всичките мерзости, които стават всред него. А на другите рече, като слушах аз: Минете подир него през града, та поразете; окото ви да не пощади, нито да покажете милост; старци, юноши и девици, младенци и жени избийте съвсем; но не се приближавайте при никого от ония, върху които е белегът...(Езекиил 9:4-6)

За какъв белег говори Господ? За буквален белег ли? Разбира се, че не! Образът на белега сочи на принадлежността на верния остатък Божий народ, който не иска да бъде част от ценностната система на безбожния и порочен свят от онова време. Следователно, онези, които нямат този белег на челата си, тоест не са част от верния остатък, обричат себе си​ на унищожение, бидейки част от безбожната система.

Освен този, друг текст от Писанието, от Второзаконие, също хвърля светлина върху образа на знака на челото и ръката в контекста на принадлежност към Господното учение и вярност към Него.

Да ги връзваш за знак на ръката си, и да бъдат като надчелия между очите ти (Второзаконие 6:8).

Става дума за Господните заповеди, които трябва да бъдат в ума на човека и да се проявяват в неговите дела. Това е вярност в учението и живота, в Слово и в дело.

Говори ли Господ за буквален знак или за превръзка на ръката? Разбира се, че не. Всъщност, при буквално четене на този текст, ще имаме сериозни затруднения с тълкуването на текста за знака върху сърцата или обрязването на човешкото сърце, който знак между другото е представен и във Второзаконие, и в книгата на Йеремия.

И така, в светлината на текстовете  от Стария и Новия Завет можем да заключим, че авторът на Откровение образно описва две групи хора, които са съществували както преди него и по негово време, така и по всяко друго време: верният остатък /Христовата църква/ и безбожният свят.

Но как стои въпросът относно израза „за да не може никой да купува или да продава“, който може да бъде перфектно адаптиран към тълкуването за чипирането? Изглежда, като че ли всичко пасва. Обаче подобно тълкуване е възможно, ако не знаем общия контекст на този образ, представен в пророческата литература на Стария Завет, особено в случая с Езекиил, споменат по-горе. Често безбожната система от ценностите и суетата на този свят, изразена в желанието за власт, богатство, лукс и доверието в собствените сили и възможности се представя в образа на търговци, които продават и купуват. Същите образи на продавачи и купувачи от книгата на пророк Езекиил отзвучават като ехо в книгата Откровение, особено в контекста на цялата 18 глава, където  образът на търговията е представен  като безбожния Вавилон. Търговците продават, купуват, забогатяват, понеже са активни участници в системата. Този Вавилон е всяка безбожна система от ценности от всяко време, при всеки народ, във всяка страна. И тези търговци са всички, които отхвърлят Бога с думи и дела, живеейки не за Него и за ближния си, но за своите идоли и за самите себе си.

Книгата Откровение е написана главно като послание на утеха към преследваната църква, към верния остатък на Божия народ всред безбожната световна система. Същото послание е актуално за църквата от всяко време.

Всеки един от нас не трябва да мисли за очакване на тотално чипиране на населението, а за това – принадлежа ли аз към верния Божий остатък, който не се покланя на ценностната система на безбожния свят, смело защитавайки принципите на царството Божие и плувайки срещу течението, осъзнавайки цената на следването на Христос, или аз съм част от един безбожен свят, споделящ ценностите му, част от безбожна система, която ще бъде унищожена от Бога както чуждо тяло в организма, изрязана като раков тумор от лицето на земята. А тя ще бъде наследена от верния Божий народ, на чиито чела ще бъде Неговото име и на които принадлежи Божието обещание от Откровение 22:4 „Те ще гледат лицето Му; и Неговото име ще бъде на челата им.“



Превод: Татяна Иванова

Източник:http://www.refspb.ru/l-q-?fbclid=IwAR2mvogec5thaX2gxaTYoD8mIf6N4jkNss7iHwHfgHI74CPwgfaLIQkv2NM

САМО ПИСАНИЯТА, ХРИСТО СТИЛИЯНОВ

САМО ПИСАНИЯТА

Йоан 5:32-38: “Има друг, който свидетелства за Мене; и аз знам, че е истинно свидетелството, което той свидетелства за Мене. Вие изпратихте до Йоан и той свидетелства за истината. Но Аз не приемам свидетелство от човеци, а казвам тези неща, за да се спасите вие. Той беше светило, което гореше и светеше; и вие пожелахте да се порадвате за малко в неговата светлина. Но Аз имам свидетелство, по-голямо от Йоановото; защото делата, които Отец Ми даде да извърша, самите тези дела, които Аз върша, свидетелстват за Мене, че Отец Ме е пратил. И сам Отец, Който Ме е пратил, свидетелства за Мене. Нито гласа Му сте чували някога, нито образа Му сте виждали.”

Трябва ли да приемаме Исус само заради и чрез Неговото свидетелство и свидетелството на Отца Му? Да! Исус продължава „Нито гласа Му сте чували някога, нито образа Му сте виждали“, тоест нямало е видима глава, нито магистериум или синодална власт или патриарх, изобщо видимо представителство на Бога Отца, което да свидетелствува истината за Исус! Вярата ни трябва да се основава само върху собственото свидетелство на Исус и свидетелството, което Отца е свидетелствал, макар да не можем да видим Отца и да не сме чували гласа Му. Тогава на какво да вярваме? Всичко което имаме е свидетелството на Отца и на Христа, Писанията. В Стария Завет Исус беше представен чрез предобрази и знамения, и пак това свидетелство беше достатъчно и най-благонадеждно.

• „Исус им казва: Никога ли не сте чели в писанията: “Камъкът, който отхвърлиха зидарите, той стана глава на ъгъла, това стана от Господ и е чудно в нашите очи?” Матей 21:42.

• „Исус им отговори и каза: Заблуждавате се, понеже не знаете Писанията, нито Божията сила.“ Матей 22:29.

• „Но как ще се сбъднат писанията, които казват, че трябва да стане така?“ Матей 26:54.

• “Всеки ден бях с вас в храма и поучавах, и не ме хванахте; но трябва да се сбъднат Писанията.”  Марк 14:49. 

• “И като започна от Моисей и от всички пророци, им тълкуваше писаното за него във всичките Писания.” Лука 24:27• “Тогава им отвори ума, за да разберат Писанията." Лука 24:45. 

• “Изследвайте Писанията, защото мислите, че в тях имате вечен живот. И те са, които свидетелстват за мене.” Йоан 5:39.

Та, в Йоан 5:38, след като казва, че Отец свидетелства за Него, без да сме чували гласа Му или да сме виждали образа Му, добавя „И нямате словото Му да пребъдва във вас,
защото не вярвате в този, Когото Той е пратил.“

Какво имаше предвид с това „Словото Му“? Че имаме нужда от доловим от ухо глас и видимо представителство, за да знаем истината и да я вяравме? Не, разбира се! Той имаше предвид, че фарисеите не Го приемат, защото не вярваха в Писанията. „Защото, ако вярвахте на Моисей, щяхте да повярвате и на мене, защото той писа за мене.“ Йоан 5:46.

Когато Исус свидетелства против евреите в Матей 12, използва двама свидетели от Писанията, Ниневийците (12:41) и Савската царица (12:42). Когато пак свидетелства против тях в Лука 4, привежда двама свидетели от Писанията, Илия (4:25-26) и Елисей (4:27). Когато обвиниха учениците Му в нарушаване на съботата, Той засвидетелства невинността им с двама свидетели от Писанията, Давид (12:3-4) и Моисей (12:5). Според Закона (Второзаконие 17:6, 19:15) са нужни двама свидетели, за да се докаже вина или невинност.
Това правило използва Исус, когато казва:

„Ако аз свидетелствам за себе си, свидетелството ми не е истинно.“ Йоан 5:32.

„А и във вашия закон е писано, че свидетелството на двама човека е истинно. Аз съм, който свидетелствам за себе си, и Отец, който ме е пратил, свидетелства за мене.“ Йоан 8:17-18.

Очевидно е, че Исус не се позовава на Божия глас при кръщението (Матей 3:17, Марк 1:11, Лука 3:22) или при Преображение (Матей 17:5), понеже не се позовава на доловим от ухо Божи глас „нито гласа му сте чували някога“ (стих 37б); на Писанията се позовава.

Така и Петър, който беше чул Божия глас при Преображение (2 Петър 1:17-19), насочва паството си не към още чудеса и видения, а към Писанията, които са „по-достоверни“ от собствените му очи!

“Освен това имаме и по-достоверно пророческо слово, на което добре правите, че внимавате като на светило, което свети в тъмнило, докато денят се зазори и зорницата изгрее в сърцата ви,” 2 Петър 1:18-19.

Както Божия човек (1 Царе 13), няма нужда да доказваме нищо. Писаното слово е първият свидетел, а личното свидетелство на Исус, записано в Новия Завет, е второто.
Ето защо е интересно, че Исус смъмри апостолите за неверието им (Марк 16:10-14), защото не бяха повярвали на две свидетелства:

1. Мария Магдалена, която Сам беше пратил право при тях (Неговото свидетелство, Йоан 20:17)

2. Двамата мъже по пътя към Емаус, на които беше отворил Писанията, за да знаят, че Христос трябваше да страда тези неща и да влезе в слава (Писанията, Лука 24:26).

Това са двата източника, които Марк припознава в Марк 16:11&13. След като апостолите не повярваха и на двете, Исус ги смъмри. Вярно е, че когато намериха празния гроб „още не бяха разбрали писанието, че той трябваше да възкръсне от мъртвите” (Йоан 20:9), но това им оправдание се изпари, след като чуха от мъжете от пътя към Емаус. (спомнете си също как Исус не нарече тези мъже „глуповати“ за това, че не вярват на очите си. Той ги нарече глуповати, защото бяха „мудни по сърце да вярват всичко, казано от пророците!“, тоест Писанията. (Лука 24:25).

По този начин сме получили цялото свидетелство, което е предназначено за нас. Исус, който веднъж дойде и говори в плът и сега е възвисен отдясно на Отца на небеса, и Писанията. Това е. След като всички очевидци са мъртви, остават само Писанията. Стремежът към още свидетелства (предания, вселенски събори, видения, папи) е самото неверие.



Източник: 

https://www.facebook.com/permalink.php?story_fbid=1915321371935607&id=10000373289793

ВЪПРОСИ ЗА ЗАКОНА, УИЛЯМ ГАДСБИ

Уилям Гадсби – Въпроси за Закона

Скъпи господине, моят приятел Дж. ми извести, че желаете да Ви пиша и да Ви явя какъв е законът, за който казвам, че вярващият по никакъв начин не е под него. Ето защо пиша, за да кажа (ако и да не мога да избегна мисълта, че Вие трябва да знаете), че това е законът, даден на Мойсей на Синайската планина, наричан обичайно ‚нравствения закон‘ или ‚десетте заповеди‘; той е записан в Изход 20 и за него, заедно с проклятията, приложени към него, се говори във Второзаконие 27. Това е законът, който имам предвид и за който се осмелявам да кажа, че вярващият по никакъв начин не е под него, така щото той не е правило за живота на човека, воден от Духа.


Тъй като ми обещахте, ако Ви пиша, да ми отговорите, възнамерявам да Ви изложа няколко въпроса, като се надявам, че ще го сторя със страх от Бога, и очаквам от Вас да ми отговорите с най-прости думи.

Първо, ако законът е правилото за живот на вярващия, ще съм Ви благодарен да ми кажете какъв е смисълът на писмото – така, както стои в Деяния 15 - изпратено от апостолите и презвитерите до вярващите езичници, като очаквам от Вас да обясните цялата глава.

Второ, надявам се да ми кажете какво има предвид апостолът в първите шест стиха от Римляни 7-ма глава, където казва, че вярващият е мъртъв за закона и свободен от закона; и ми кажете как този същият закон може да бъде правило за вярващия, когато той е като мъртъв за него и свободен от него така, както жена е свободна от своя мъж, когото е погребала. Ако мислите да кажете, че вярващият е мъртъв за него като за завет, не като за правило за живот, несъмнено ще можете да посочите онези Писания, които показват разликата между закона като завет и правило за живот; понеже, ако не сторите това, не ще ми повлияете.

Трето, бъдете така добър да ми явите какво се има предвид в първите четири стиха от Римляни 8; и ми кажете как така законът на Животворящия Дух в Христос ме е освободил от закона на смъртта, пък законът на смъртта (другаде наречен „буквата, която убива“) е правилото за живота ми; и как така ми е правилото за живот, след като ме е убил и съм свободен от него?

Четвърто, прочетете 2 Коринтяни 3 и ми кажете как служението на смъртта, написано с букви, издълбани на камък, е правилото за живот на живия; и как това се съгласува с наблюдението му в стих 11, където го нарича „преходното“ и в стих 13, където го нарича „онова, което преминаваше“. И тъй, скъпи синко, трябва да ми обясните как онзи закон, който бе преходен и преминаваше, остава съвършеното правило за живот на вярващия.

Пето, ще ми покажете също как законът бе наш детеводител, за да ни доведе до Христос, така щото след идването на вярата да не бъдем вече под детеводител, пък в същото време този детеводител ни е правилото за живот, след като вярата е дошла (Гал 3:24,25).
Шесто, ще ми явите как ако сме водени от Духа, не сме под закона, пък законът е съвършеното правило за живот на водения от Духа човек (Гал 5:18). Въобще, в това Послание до Галатяните има много неща по тази тема, които ще намерите достойни за Вашето внимание. Надявам се да я изчетете цялата.
Седмо, очаквам от Вас да ми кажете как ръкописът с постановленията, който беше против нас и ни беше противен, е взет от средата и прикован на кръста  (Кол 2:14), пък още остава съвършеното правило за живот. Ако мислите да отговорите с това, че тук се говори за ритуалната част от закона, ще ми кажете как този, ритуалният закон, който е бил благовестието за онова време, е станал против вярващия и какво в него му е било противно.
Осмо, задължително ще ми явите как законът, който не е положен за праведния, е правилото за живот на праведния (1 Тим 1:9).
Девето, понеже Христос стана под закона, за да изкупи онези, които бяха под закона (Гал 4:4,5), ще ми кажете как е възможно онези, за които Христос е станал под него, по какъвто и да е начин да останат под него, след като Той е станал под него, за да ги избави изпод него.
Десето, но след като каквото говори законът, говори го на ония, които са под закона, (Рим 3:19) и след като вярващият не е под закона (Рим 6:14; Гал 5:18), ще ми явите какво ще да е онова, което казва законът на онези, които не са под него.

Единадесето, ако законът съдържа цялата разкрита нам Божия воля по отношение на покорството, както Фулър и други казват, ще ми явите въз основа на какво мислите, нямат право невярващите да бъдат покръстени и да участват в Господнята вечеря, защото знаем, че каквото законът казва, казва го на ония, които са под закона; и ако той съдържа цялото покорство, трябва също да изисква от невярващите да се покръстват. Със сигурност ще помирите това противоречие, ако можете.

 Дванадесето, ще ми явите как става тъй, че докато се препират за закона – че е съвършено правило за живот на вярващите – и наричат с лоши имена несъгласните, вашите хора си позволяват открито, съзнателно и преднамерено да нарушават четвъртата заповед всяка седмица. Ще ми явите дали вършенето на всякаква работа през седмия ден е ходене по правилото, което казва „няма да вършите никаква работа, дори огън няма да кладете“ (Изход 35:3).

Тринадесето и последно, ще ми явите как Христос е краят на закона за праведност на всеки, който вярва (Римл. 10:4), пък вярващият, който е стигнал до края на закона мигновено чрез вяра в Христа, трябва пак да се връща и да започва от началото, като го приеме за съвършено правило за живот.

Повечето учители, види се, мислят, че трябва да се прави разлика между овцете и козите, но не се ли види, че повечето съвременни проповедници се опитват да дадат на козите онова, което принадлежи на овцете, и на овцете – онова, което принадлежи на козите? Понеже, когато от една страна те се обръщат към необърнатите, им казват, че е техен дълг да погледнат към Христос и да вярват в Него, и че имат право да им предлагат всички благословения на евангелието, като по този начин правят евангелието правилото за вяра и живот на необърнатия; от друга страна те пращат овцете към закона на делата и им казват, че мирът им зависи от ходенето им според него. И когато някоя бедна душа се намери в тъмнина заради силата на света, плътта и дявола, онези вместо да ги насочат към Христос и да им кажат, че Отец е благоволил в Него да обитава цялата пълнота, им казват „да премахнат причината, и следствието ще изчезне.“; и по този начин козите са изпращани към закона на живота, а овцете - към буквата, която убива. Но скоро ще дойде денят за разплатата и хиляда към един, но за само някои от тези мъже ще се види, че са отсам стената.



Ето така, скъпи господине, съм Ви изложил няколко прости и ясни въпроса, като очаквам от Вас да отговаряте по същество; и ще се моля на великата Глава на църквата Бог да бъде с Вас.


Докато чакам Вашия отговор, оставам Ваш - изпитан и осъден със свидетелството на Диотреф от Съдружните Служители,
-  с Любов и Истина,  

Уилям Гадсби.

Манчестър, 8-ми Август, 1806.

Превод: Христо Стилиянов

Източник:  https://naimetosidaislava.blogspot.com/2020/02/blog-post_16.html?fbclid=IwAR23LXKxCg9UNTOZvTrOU5f7wHUQ66uzctxilVNsW9ewwvuD-tCIyXLyQWw

ИНТЕРЕСНИ ФАКТИ ЗА САДУКЕИТЕ

ИНТЕРЕСНИ ФАКТИ ЗА СадукеиТЕ

Садукеи e названието на една от трите староеврейски религиозно-философски школи (садукеи, фарисеи, есеи), възникнала в епохата на разцвета на Макавейската династия (около 150 г. пр. Хр.) и просъществувала до превземането на Йерусалим от Тит (70 г. сл. Хр.).

Евангелията често споменават садукеите и фарисеите, тъй като Исус е бил в постоянна конфронтация с тях.

Садукеите и фарисеите са били двете основни партии на еврейския Синедрион. Синедрионът бил най-висшата религиозна институция и най-високата правителствена и съдебна власт сред евреите.

Садукеите били богатите представители на висшето общество – партията на еврейските свещеници. Те отхвърляли авторитета на всички книги съществуващи днес под името Стар Завет, с изключение на Петокнижието на Мойсей и се обогатявали от търговията в храма. 

По времето на Христос тези богати аристократи, водещи луксозен начин на живот, били садукеи. Те заемали влиятелни позиции в обществото, включително и сред първосвещениците, а също така заемали повечето от 70-те места в еврейския върховен съвет – Синедриона. Много библейски коментатори смятат, че обвинението в сребролюбие е било насочено не толкова към фарисеите, колкото към садукеите.

Садукеите не вярвали във възкресението, нито в ангели, нито в духове (виж Матей 22:23; Mарк 12:18; Лука 20:27 и Деяния 23:8).

В превод „садукей“ означава „праведник“, от „седек“ – праведност. Самите те се  наричали  праведни и вероятно са се наричали така по името на предводителя на тяхната ерес – първосещеника Садок.

Опитвайки се да запазят мира и приемайки решенията на Рим (по това време Израел е бил под управлението на римляните), те сякаш се занимавали повече с политика, отколкото с религия.

Доколкото садукеите не влизали в конфликт с Рим и принадлежали към богатата висша класа, те не се интересували от обикновените хора, така както и последните не са имали високо мнение за тях. С голяма почит всред народа се ползвали онези, които били от партията на фарисеите.

Въпреки че садукеите заемали по-голямата част от местата в Синедриона, историята показва, че в повечето случаи те трябвало да приемат идеите на фарисейското малцинство, тъй като последните били по-популярни сред масите.

Най-известният садукей е бил първосвещеникът Каяфа. „...първосвещеникът Анна, и Каиафа, Иоан, Александър и всички, които бяха от първосвещеническия род“, „Тогава станаха първосвещеникът и всички, които бяха с него, съставляващи садукейската секта, та, изпълнени със завист,  туриха ръце на апостолите и положиха ги в общата тъмница.“ (Деяния на апостолите 4:6; 5:17). Фарисеят Гамалиил (бившият учител на Саул, който впоследствие става апостол Павел), член на Синедриона, се застъпил за апостол Петър срещу садукейските си колеги, които били решили да го убият.

Сред садукеите нямало никой, който да е последовател на Господ Исус Христос. Те били готови да се примирят с всяка власт, включително и с римската, и така, използвайки либералното си отношение към поробителите, налагали влиянието си над Синедриона. Фарисеите и садукеите се сближили в омразата си към Христос.

За разлика от фарисеите, садукеите признавали само писания закон на Мойсей, като не смятали за задължителни книгите на пророците и отхвърляли всички народни предания, трупани в продължение на много векове.

Садукеите се отличавали с особена бруталност в съда. В наказателното производство те били много по-строги от фарисеите и прилагали смъртното наказание в най-широки размери, споменавайки думите на Мойсей. Древният закон "око за око, зъб за зъб" е бил тълкуван от садукеите буквално. Те са защитавали смъртното наказание по всички точки, посочени в Мойсеевия закон. От друга страна, фарисеите са държали повече на „преданието на старейшините“ (Матей 15: 2; Марк 7: 3).

Притежаващите власт садукеи били изложени на обичайните за такива хора изкушения от властта. Безконтролно управлявайки даренията за храма, те стигали до откровени машинации и измами. Така известният ни евангелски епизод с изгонването на търговците и обменителите на пари от храма е по същество директно изобличение на садукеите в извършеното от тях беззаконие. 

Лъвският пай от печалбата от всички тези измами отивал в техните ръце. Междувременно подобна садукейска алчност за пари и власт е имала своята „богословска“ обосновка. За разлика от фарисеите, садукеите не вярвали в отвъдния живот на душата и идващото възкресение на мъртвите. Затова те се стремяли да запълнят земния си живот с всевъзможни блага, без да очакват след смъртта възмездие в отвъдното.

Като научили, че Исус е възкресил мъртвия Лазар и че мнозинства Го следват като  обещания Месия, първосвещениците-садукеи се уплашили, че новият цар ще ги лиши от обичайната им „хранилка”, в каквото те били превърнали своето служение. Наговаряйки се с фарисейските водачи, те решили да убият Исус.

Въпреки че фарисеите били съперници на садукеите, в този случай те успели да забравят за различията си в осъждането на Христос. Именно в този момент садукеите и фарисеите се обединили (Марк 14:53; 15: 1; Йоан 11:48-50).

След падането на Йерусалим през 70 г. сл. Хр. садукеите загубили всякакво влияние, защото партията им е съществувала за сметка на техните политически и свещенически връзки.

Трябва да разберем, че на садукеите като потомци на свещенически род, съперничещи с Давидовите потомци за власт и влияние, не им се харесвали пророческите книги, пропити от месианската идея с надеждите й за спасение на народа, а именно от Потомъка от Давидовия дом.

* * *
Новият Завет не споменава за нито един повярвал и покаял се садукей.

Превод: Татяна Иванова
Материалът е събран от руски източници

ЗАЩО КОСТИ ХИН ОБЪРНА ГРЪБ НА ЧИЧО СИ И НА НЕГОВАТА ТЕОЛОГИЯ

Защо Кости Хин обърна гръб на чичо си и на неговата теология

Кости Хин беше част от семейния клан на Бени Хин – проповедник на просперитета. Но в един момент в този негов племенник се надигат съмнения. В крайна сметка обаче самото Божие Слово е онова, което му открива истината: „Бог не иска да ме направи щастлив, здрав и богат, а иска да живея за Него”.

Да израснеш в семейство Хин е нещо като комбинация от кралско семейство и мафия: Водехме разточителен живот, бяхме принудени да сме лоялни, а големият ни бизнес беше нашата версия на Евангелието. Наистина Исус Христос все още бе част от нашето евангелие, но Той беше по-скоро един дух от вълшебната лампа на Аладин, вместо да е Царят на царете: Само ако потъркаш правилно лампата – с дарения и с вяра – ще се освободи духовното наследство. И ние нагледно я живеехме – теологията на просперитета: палат с 1000 квадратни метра жилищна площ, два Мерцедеса Бенц в гаража, а към тях и къща на плажа в Калифорния за два милиона долара – ние бяхме благословени!

Първи съмнения

Постоянно ни критикуваха, както в църквата, така и извън нея. Някои пастори предупреждаваха хората за нас. Но аз си мислех, че просто ни преследват, също както са преследвали Исус или Павел. Вътре в семейството ни обаче не се толерираше никаква критика. Когато един ден попитах баща си дали не бихме могли да се помолим за изцерението на една приятелка, болна от рак, той ми отговори, че трябва да се молим за това от вкъщи. Питах се не трябваше ли да изцеряваме като апостолите, щом имахме тази дарба? Не че се съмнявах в нашата изцерителна дарба, но в мотивацията, която стоеше зад нея. Ние изцерявахме само на изцерителните богослужения, където подходящата музика създаваше настроение, където парите сменяха собственика си и хората имаха „достатъчно вяра”.

После се появиха и други съмнения: Защо имахме неуспешни опити за изцерение? Казваха ми – защото болният се е усъмнил в Бога. Как така говорехме на езици без някой да ги тълкува? Казваха ми: „Ти не бива да заглушаваш Святия Дух”. Защо много от пророчествта ни бяха в противоречие с Библията? „Не поставяй Бога в рамка!” В края на краищата се доверявах на семейството си, нали бяхме толкова успешни? Все пак милиони хора ни следваха. Ние изцерявахме, вършехме чудеса и бяхме супер богати – следователно Бог беше на наша страна!

Един животопроменящ стих

След завършването на университета срещнах съпругата си Кристине. Само че семейството ми и аз самият бяхме малко притеснени: тя не можеше да говори на езици. Изпращахме я на богослужения на чичо ми, вземахме я с нас на църква, пратихме я на конференция – но всичко това не даде резултат. Един ден тя ми показа стих, който не бях виждал никога преди това: „Всички имат ли изцелителни дарби? Всички говорят ли езици? Всички тълкуват ли?” (1 Коринтяни 12:30). Този стих ме срази. Та там беше писано пределно ясно – не всеки трябва да говори на езици. И с това започна ефектът на доминото: и други мои убеждения относно вярата не устояха на библейския тест. Вече не вярвах, че Божият план за мен беше да ме направи щастлив, здрав и богат. Виждах много повече от това – Бог искаше да живея за Него, независимо от това какво ми дава Той.

Исус изцерява – по абсолютно различен начин от очакваното

Малко по-късно получих покана да стана съосновател на църква в Калифорния. В една от първите си проповеди трябваше да говоря върху Йоан 5:1-17 – изцерението в къпалнята Витезда. Текстът описва как Исус изцерява един мъж от тълпата, който дори не е знаел кой е Исус и който бил изцерен веднага. Това направи на пух и прах три дълбоки мои убеждения: Не е ли винаги Божията воля да изцерява? Не, Исус изцери само един човек от цялата тълпа. Изцерява ли Бог само хората, които имат достатъчно вяра? Не, защото този паралитик дори не знаеше кой е Исус. Нужни ли са помазан изцерител, специална музика и парично дарение, за да бъдеш изцерен? Не, Исус изцери човека на момента, само с една единствена заповед. Зaпочнах горчиво да плача за това, че съм бил част от едно толкова алчно и манипулативно служение и че животът ми бе пълен с фалшиви учения и убеждения – и благодарях на Бога за милостта Му чрез Исус Христос. Очите ми се отвориха напълно.

Оттогава постоянно ставам свидетел как Бог използва евангелизациите и ученичеството, за да превръща изгубени хора в намерени светии. Най-добрата способност на един християнин е да се постави на разположение на Бога. Когато Божият народ е готов да направи една крачка с вяра и да казва истината с любов, хората биват променяни и това прославя Бога. Никога не можете да знаете кого Той ще спаси чрез Вашата вярност.

 Превод: Ваня Ямалиева

Източник:
https://www.facebook.com/notes/vania-jamalieva/%D0%B7%D0%B0%D1%89%D0%BE-%D0%BA%D0%BE%D1%81%D1%82%D0%B8-%D1%85%D0%B8%D0%BD-%D0%BE%D0%B1%D1%8A%D1%80%D0%BD%D0%B0-%D0%B3%D1%80%D1%8A%D0%B1-%D0%BD%D0%B0-%D1%87%D0%B8%D1%87%D0%BE-%D1%81%D0%B8-%D0%B8-%D0%BD%D0%B0-%D0%BD%D0%B5%D0%B3%D0%BE%D0%B2%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D1%82%D0%B5%D0%BE%D0%BB%D0%BE%D0%B3%D0%B8%D1%8F/2854637074559236/
 

   

Богати в Христос - но не чрез евангелието на просперитета, интервю с Кости Хин

   

Богати в Христос – но не чрез евангелието на просперитета

интервю с Кости Хин

Кости Хин е племенник на известния телевизионен проповедник Бени Хин, който проповядва евангелието на просперитета с обещания за изцеление. Кости Хин е израсъл с това послание, но впоследствие се дистанцира от него и намира пътя обратно до вярата, основана на Библията. Описал е своите опитности в книга и в настоящото интервю споделя много полезни прозрения, които могат да ни помогнат да разберем евангелието на просперитета. 

Какво беше усещането да израснете  като племенник на Бени Хин, един от най-известните водачи и учители на движението на просперитетното евангелие?

Кости Хин: Както бихте могли да си представите, то наистина беше изключително разточително, но за мен тогава това беше нещо съвсем нормално. На никоя от колите, които карахме, не й липсваше нищо от луксозните екстри. Карахме автомобили на Мерцедес, Бентли, Мазерати и BMW. Любимата ми кола беше един Хамър Н2 с 20-цолови джанти. Веднъж имахме едно Ферари F430 от бизнеса ни с една свързана с нас християнска организация. Няма да забравя как возих с него приятелите си из града, докато баща ми беше заминал някъде. Беше същото като  в онези филми, в които разглезените богаташки синчета правят каквото си искат, само защото родителите им имат толкова много власт. Единственият проблем само беше, че аз бях син на проповедник, а в същото време животът ни беше позор за Евангелието. Във всеки хотел трябваше да отседнем точно в президентския или в кралския апартамент. Летяхме с частни джетове, които се заплащаха от даренията за църквата, живеехме в къщи, които струваха много милиони, хранехме се в най-скъпите ресторанти и при шопинг обиколките ни посещавахме най-добрите магазини. Може би ще добиете най-добра представа за живота ни от това, че дори долното ми бельо трябваше да е от Версаче.

Какво тогава Ви накара да напуснете движението на просперитетното евангелие?

Кости Хин: След като бях израснал с всичките тези предимства благодарение на баща ми и на чичо ми, аз самият започнах да работя с тях и да прогласявам просперитетното евангелие. Но поредица от събития в интервал от четири години, както и няколкото верни човека, които посяха семенца в живота ми, предизвикаха пукнатини в подпорната стена на моята теология. Спомням си, че и като тинейджър имах въпроси, но си мълчах поради страх от Божия съд. Постоянно бяхме учени никога „да не докачаме някой Божий помазаник”, а това означаваше да не му задаваме въпроси или да го критикуваме. Когато например някое фалшиво пророчество се окажеше наистина фалшиво или пък поведението на някой ръководител беше очевидно греховно, никой нищо не казваше. Аз трябваше да започна служение като пастор, отговарящ за основаването на църкви. Един ден изследвах Йоан 5:1-17 – изцелението на болния човек в къпалнята Витезда. Главният пастор на църквата ми даде коментар на Джон МакАртър. По средата на размишленията ми аз, плачейки, рухнах вътрешно, покаях се за греха си и обещах на Бога да прогласявам истинското Евангелие. При това изследване на Библията изведнъж ми стана ясно, че Бог е суверенен и че изцерителното служение на Исус не може да се изопачи просто до няколко формули, за да се извлече изгода от това. Когато Исус изцери мъжа в къпалнята Витезда,  Той извърши това по Своята воля. Очевидно преди това мъжът нямаше вяра и не беше принасял специални жертви. Той дори не знаеше точно кой е Исус (стих 13). И тогава, с това прозрение, като блокчета от домино в мен започнаха да се срутват много други фалшиви учения. Скоро след това се записах за  студент в теологичен семинар и се присъединих към група за ученичество с хора, заслужаващи доверие. И тогава бях напълно запленен от учението за Божията милост. Останалото е доста дълга история и  би трябвало да разкажа прекалено много детайли, за които тук не би стигнало място. Цялата история я разказвам в новата си книга, която се казва „Бог, алчност и (просперитетно) Евангелие.

Какво бихте казал, кои са най-големите заблуди на просперитетното евангелие?

Кости Хин: Има многобройни заблуди, от които бих искал да спомена само четири. Първо, при просперитетното евангелие се касае за накърняване на Божия суверенитет, тъй като то учи хората, че биха могли да контролират  Бога с определени жертви или с положителна изповед. Но тогава всъщност човек започва да си мисли, че той е кукловодът, а Бог е  куклта на конци. Докато растях, аз виждах Бога като едно магическо същество, което човек само би трябвало да попита по правилния начин, за да получи всичко, което си иска.

Второ, това накърнява спасението. Теологията на просперитета учи, че, поради спасението, в земния ни живот са ни гарантирани здравето, богатството и щастието. Истината е, че Исус понесе върху Себе Си целия гняв на Отца за греха вместо Своите спасени люде. Целта на спасението е да бъдем избавени от гнева, а не да получим някакви дреболии.

Трето, на просперитетната теология й липсва библейското виждане за страданието. Божието Слово дава отговори относно изкушенията, болестите, страданията и загубите. Хората се нуждаят от тези правилни отговори.

Четвърто, теологията на просперитета изопачава също така библейското учение за благосъстоянието и настойничеството. Парите не са нещо зло, но всички ние в боравенето си с тях се нуждаем от една вечна преспектива (Матей 6:19-24).

Какво смятате? Как е най-добре да се говори за заблужденията на теологията на просперитетното евангелие с наши приятели или роднини, които са впримчени в тях?

Кости Хин: Един опитен пастор веднъж ми каза: „Ние може да сме прави, но не трябва да постъпваме отблъскващо.” Друг един ме посъветва веднъж: „Проповядвай със сълзи в очите”. Тези мъдри думи се оказаха много полезни през годините. Колкото и да е трудно, ние трябва да запазим богоугодно поведение, когато мненията ни с някого силно се различават. Тук от решаващо значение е винаги да си спомняме, че всички хора, които са впримчени в заблудата, също като нас притежават жива душа пред Бога. Те са Божието мисионерско поле. Опитът ми показва, че хората се достигат най-добре, когато се задават честни въпроси и когато поведението на противниковата страна се уважава. Но ако притискаме хората с изисквания и с агресивни и необмислени забележки, това само ще ги доведе до позиция на защита или пък те ще започнат да се конфронтират с нас. Ето защо за всеки християнин е мъдро и разумно да изгражда добри взаимоотношения и да ги пази, с цел да прокламира истината. Също така обаче трябва да кажем, че може да дойде моментът, когато трябва да прекратим едно опасно взаимоотношение и да отбягваме хората, които стават нагли в своите фалшиви убеждения (Юда 23). Имаше моменти, когато трябваше да застана срещу моето семейство по един много директен начин.

Защо всъщност хората намират евангелието на просперитета за толкова атрактивно?

Кости Хин: Защото то се прицелва директно в същинските желания и нужди на плътския човек. Всички ние желаем да имаме в известна степен удобство, задоволство, защита, сигурност и увереност. Евангелието на просперитета продава вечната сигурност, която трябва да намираме единствено в Христос, и издига временната сигурност и положението на човека над всичко друго.

Вярват ли наистина учителите на просперитетното евангелие  на теологията, която проповядват, или вършат това само заради парите и славата?

Кости Хин: Тук могат да ни помогнат думите от 2 Тимотей 3:13. Павел говори за „нечестиви човеци и измамници”, които „ще се влошават повече и повече, като мамят и бъдат мамени”. Бих казал, че тук ги има и двете неща. Мнозина следват теологията на просперитета, защото те самите искрено й вярват – аз самият бях един от тях. Други искат само да ограбят хората, за да задоволят собствената си алчност (2 Петрово 2:3). Но също така често съм бил свидетел и на това, че се вършеха и се казваха неща, които очевидно бяха погрешни и ние всички знаехме това. Впоследствие такива моменти  обикновено се оправдаваха по манипулативен начин.

Как реагираха на избрания от Вас нов път членовете на Вашето семейство, които останаха в движението на просперитетното евангелие?

Кости Хин: Някои много ми се разгневиха. Някои ме заплашваха. Други оттогава ме отбягват. Но има и неколцина, които също започнаха да се отскубват от тази система на вярвания, а има дори и такива, които се радват на истината, макар и тайно. Както в повечето семейства това е смесица от победи и предизвикателства.

Кое смятате, че е най-голямото предизвикателство за евангелските църкви днес?

Кости Хин: Обновлението трябва да дойде на амвоните. Нужно ни е ново поколение проповедници, които да прокламират Божието Слово от всеки амвон към всички слушатели, без да се извиняват за това. Има толкова много хладки проповедници, които постоянно се опитват да се харесат на хората и винаги, при всяка тема, избират „златната среда”. Почти никой не иска да се хване здраво за нещо „догматично”. Страхуват се да платят цена за това, че прокламират истината. Препоръчвам им или да се молят за свята, мъжествена смелост, каквато е притежавал например Джон Нокс (John Knox), или по-добре само да пишат материали (книги, статии, бел.прев.) и да се опитват да подпомогнат църквата встрани от амвона.

На кои учения трябва да наблегне църквата в борбата срещу теологията на просперитета?

Кости Хин: Преди да отговоря на този въпрос, ще кажа, че е важно човек да принадлежи към църква, в която се набляга на тълкувателната проповед, тоест разясняване на Библията стих по стих, защото точно това ни води до най-важните доктрини, които ни въоръжават с истината. Важно е доктрината да обхваща характеристиките на Бога, тъй като това ще постави разбирането ни за Него на нивото, на което то трябва да бъде. Това ще предпази хората от принизяването на Бога, така както го прави теологията на просперитета. Също толкова съществена е и доктрината за Христос, защото тя разкрива спасението чрез Христос и предпазва хората от това, важни истини да се представят погрешно. Доктрината за безпогрешността, авторитета и достатъчността на Писанието дава на хората увереността, че те не се нуждаят от друго „слово” от Господа, тъй като Божието Слово вече им е дадено (2 Тимотей 3:16-17). Други специални теми в конфронтацията с теологията на просперитета са освен това и едно чисто учение за парите и настойничеството, за изцелението и страданията, както и за квалификацията на църковни ръководители, на които може да се вярва.

Вие работите като учител и в Reformanda. Разкажете ни нещо за целите на това служение.

Кости Хин: Reformanda я има, тъй като църквата се нуждае от задълбочено учение. В това наименование намира отзвук едно важно убеждение на протестантската Реформация, че църквата трябва да бъде именно sеmper reformanda, тоест една постоянно реформираща се църква в съответствие с Божието Слово. Ние сме една група от пастори и ръководители, които много силно желаят да екипират църквата със задълбочена доктрина. За известно време нашите лични разговори и убеждения се развиха дотам да създадем общ проект за служение, и така се роди Reformanda. Задачата ми като учител е да разработвам съдържания за нашата интернет платформа, която да екипира вярващите с истините на Божието Слово. Плановете ни за в бъдеще са да предлагаме видео материали за обучение и да провеждаме и каним на годишни конференции.

Превод: Ваня Ямалиева

Източник:  https://www.facebook.com/notes/vania-jamalieva/%D0%B1%D0%BE%D0%B3%D0%B0%D1%82%D0%B8-%D0%B2-%D1%85%D1%80%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%81-%D0%BD%D0%BE-%D0%BD%D0%B5-%D1%87%D1%80%D0%B5%D0%B7-%D0%B5%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B3%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D0%B5%D1%82%D0%BE-%D0%BD%D0%B0-%D0%BF%D1%80%D0%BE%D1%81%D0%BF%D0%B5%D1%80%D0%B8%D1%82%D0%B5%D1%82%D0%B0/2844662705556673/