Защо Кости Хин обърна гръб на чичо си и на неговата теология
Кости Хин беше част от семейния клан на Бени Хин – проповедник на просперитета. Но в един момент в този негов племенник се надигат съмнения. В крайна сметка обаче самото Божие Слово е онова, което му открива истината: „Бог не иска да ме направи щастлив, здрав и богат, а иска да живея за Него”.
Да
израснеш в семейство Хин е нещо като комбинация от кралско семейство и мафия:
Водехме разточителен живот, бяхме принудени да сме лоялни, а големият ни бизнес
беше нашата версия на Евангелието. Наистина Исус Христос все още бе част от
нашето евангелие, но Той беше по-скоро един дух от вълшебната лампа на Аладин,
вместо да е Царят на царете: Само ако потъркаш правилно лампата – с дарения и с
вяра – ще се освободи духовното наследство. И ние нагледно я живеехме –
теологията на просперитета: палат с 1000 квадратни метра жилищна площ, два
Мерцедеса Бенц в гаража, а към тях и къща на плажа в Калифорния за два милиона
долара – ние бяхме благословени!
Първи съмнения
Постоянно ни критикуваха, както в
църквата, така и извън нея. Някои пастори предупреждаваха хората за нас. Но аз
си мислех, че просто ни преследват, също както са преследвали Исус или Павел.
Вътре в семейството ни обаче не се толерираше никаква критика. Когато един ден
попитах баща си дали не бихме могли да се помолим за изцерението на една
приятелка, болна от рак, той ми отговори, че трябва да се молим за това от
вкъщи. Питах се не трябваше ли да изцеряваме като апостолите, щом имахме тази дарба?
Не че се съмнявах в нашата изцерителна дарба, но в мотивацията, която стоеше
зад нея. Ние изцерявахме само на изцерителните богослужения, където подходящата
музика създаваше настроение, където парите сменяха собственика си и хората
имаха „достатъчно вяра”.
После се появиха и други съмнения:
Защо имахме неуспешни опити за изцерение? Казваха ми – защото болният се е
усъмнил в Бога. Как така говорехме на езици без някой да ги тълкува? Казваха
ми: „Ти не бива да заглушаваш Святия Дух”. Защо много от пророчествта ни бяха в
противоречие с Библията? „Не поставяй Бога в рамка!” В края на краищата се
доверявах на семейството си, нали бяхме толкова успешни? Все пак милиони хора
ни следваха. Ние изцерявахме, вършехме чудеса и бяхме супер богати –
следователно Бог беше на наша страна!
Един животопроменящ стих
След завършването на университета
срещнах съпругата си Кристине. Само че семейството ми и аз самият бяхме малко
притеснени: тя не можеше да говори на езици. Изпращахме я на богослужения на
чичо ми, вземахме я с нас на църква, пратихме я на конференция – но всичко това
не даде резултат. Един ден тя ми показа стих, който не бях виждал никога преди
това: „Всички имат ли изцелителни дарби?
Всички говорят ли езици? Всички тълкуват ли?” (1 Коринтяни 12:30). Този стих ме срази. Та там беше писано пределно
ясно – не всеки трябва да говори на езици. И с това започна ефектът на
доминото: и други мои убеждения относно вярата не устояха на библейския тест.
Вече не вярвах, че Божият план за мен беше да ме направи щастлив, здрав и
богат. Виждах много повече от това – Бог искаше да живея за Него, независимо от
това какво ми дава Той.
Исус изцерява – по абсолютно
различен начин от очакваното
Малко
по-късно получих покана да стана съосновател на църква в Калифорния. В една от
първите си проповеди трябваше да говоря върху Йоан 5:1-17 – изцерението в къпалнята Витезда. Текстът описва как
Исус изцерява един мъж от тълпата, който дори не е знаел кой е Исус и който бил
изцерен веднага. Това направи на пух и прах три дълбоки мои убеждения: Не е ли
винаги Божията воля да изцерява? Не, Исус изцери само един човек от цялата
тълпа. Изцерява ли Бог само хората, които имат достатъчно вяра? Не, защото този
паралитик дори не знаеше кой е Исус. Нужни ли са помазан изцерител, специална
музика и парично дарение, за да бъдеш изцерен? Не, Исус изцери човека на
момента, само с една единствена заповед. Зaпочнах горчиво да плача за това, че
съм бил част от едно толкова алчно и манипулативно служение и че животът ми бе
пълен с фалшиви учения и убеждения – и благодарях на Бога за милостта Му чрез
Исус Христос. Очите ми се отвориха напълно.
Оттогава
постоянно ставам свидетел как Бог използва евангелизациите и ученичеството, за
да превръща изгубени хора в намерени светии. Най-добрата способност на един
християнин е да се постави на разположение на Бога. Когато Божият народ е готов
да направи една крачка с вяра и да казва истината с любов, хората биват
променяни и това прославя Бога. Никога не можете да знаете кого Той ще спаси
чрез Вашата вярност.
Превод: Ваня Ямалиева
Няма коментари:
Публикуване на коментар