ВЪПРОС ЗА РОЖДЕСТВО, ЧАРЛЗ Х. СПЪРДЖЪН

ВЪПРОС ЗА РОЖДЕСТВО

Чарлз Х. Спърджън 

„Защото ни се роди Дете; Син ни се даде ...“ Исая 9:6

Последният път с вас, ние обсъждахме значението на основната част от този стих: "... И управлението ще бъде на рамото Му; И името Му ще бъде: Чудесен, Съветник, Бог могъщ, Отец на вечността, Княз на мира....". Ако Бог позволи, се надявам по-нататък в бъдеще да проповядвам значението и на другите имена на Бога: "Вечен Отец" и "Княз на мира." Но тази сутрин частта, върху която ще фокусираме вниманието си, е следната: "Защото ни се роди Дете, Син ни се даде...". Тук на два пъти се говори за Христос, въпреки това текстът е далеч от тавтология. 

Внимателният читател ще забележи едно важно разграничение между тези две фрази: "ни се роди Дете" и "Син ни се даде".  Детето Исус Христос придоби човешка природа, Единороден със Святия Дух, роди се от девицата Мария. Неговото раждане е истина, както е истина и раждането на всеки един човек на земята. В своята човешка природа Той се роди като Дете, но като Божи Син, Исус Христос не беше роден, а ни беше даден. Той е Единороден с Отца преди създанието на световете, роден, но не е сътворен; Той в своята същност е равен на Отца Си. 

Учението за вечното съществуване на Христос ние трябва да приемем като непоклатима истина на нашата свята вяра. Кой  и как може да го обясни? Никой човек не трябва дори да се осмелява да прави това, защото тази истина принадлежи на скритото от Бога. Вечното съществуване на Сина - една от най-грандиозните тайни, в която не смеят да надникнат дори ангелите, тайна, която не трябва да се опитваме да разкрием, защото разбирането й е отвъд възможностите на такива ограничени същества, каквито сме. Божието създание може да обхване със същия успех Вечния Бог, колкото комара, опитващ се да изпие океана. Бог, Който можем да  обясним, не би бил Бог. Ако можехме да Го схванем, Той не би бил безкраен.  Ако можехме да Го разберем, Той не би бил божествен. Исус Христос като Син Божий ни бе даден, но не роден. Той е дар, подарен ни от Бога: "Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син ...".  В този свят Той не беше роден като Божий Син, а Той беше изпратен, Той беше ни даден, затова и се казва: "Защото ни се роди Дете, Син ни се даде ...".

Тази сутрин обаче основният предмет на моя дискурс и наистина единствена цел е да изведем силата на тази две малки думи " за нас", понеже ще разберете, че тук е пълната сила на пасажа. 

“Защото ни се роди Дете, Син ни се даде ". Разделите на проповедта ми са много прости:

I.   Вярно ли е? 

II.  Ако е вярно, какво следва от това?

II.  Ако не е вярно, какво следва от това?

I. Вярно ли е? 

Вярно ли е, че „ни се роди  Дете, Син ни се даде"? Факт е, че Детето се роди. Тук не използвам аргументи. Приемаме това събитие като исторически утвърдено: Синът на Бога стана човек, роди се във Витлеем, повиха го и го положиха в ясли. Синът е даден, това също е факт. И тук нямаме никакъв въпрос. Атеистът може да оспори, но ние, коитото твърдим, че сме вярващи в Писанието, го приемаме като неоспорима истина, че Бог е дал единствения Си Син да бъде Спасител на хората. Но въпросът е този: Роди ли се това Дете за нас? Той даде ли ни се? Това е най-важният въпрос. Има ли лична изгода за нас относно Детето, родено във Витлеем? Знаем ли, че Той е нашият Спасител, че Той ни донесе добрата  вест, че Той принадлежи нам и ние Нему? Повтарям, че това е материя за много сериозно и внимателно проучване. Очевидно най-добрите от християните се притесняват понякога от въпроса относно личната си връзка с Христос, а тези, които никога не са се притеснявали от този въпрос, много често са просто арогантни измамници, непознали никога  Христос, нито Неговото спасение. 

 Често съм наблюдавал, че някои от хората, за които се чувствах най-сигурен относно тяхното спасение, са били най-малко сигурни в себе си. Спомням си историята на един благочестив човек на име Саймън Браун, от стари времена служител в Лондон. Толкова тъга имало в сърцето му и бил толкова депресиран, че в крайна сметка стигнал до извода, че душата му е безвъзвратно изгубена. Било безрезултатно да се говори с него по този въпрос, никой не можел  да го накара да промени мнението си. Но Саймън Браун непрекъснато проповядвал, молил се и работил така, като че ли не е с една душа, а с две. Когато проповядвал, очите му се пълнели със сълзи, когато се молел, във всяка молитва имало божествен плам и небесна сила. Същото се случва и с много християни. Сякаш някои са самото въплъщение на благочестието: с чист живот и изцяло устремен към небето, но те винаги плачат:

В часа на тревога, униние и съмнение,  

не виждам светлината, светлината пред себе си, 

душата страда, измъчва се от вълнение ...

Става така, че съмненията притесняват добрите християни, а християните-имитатори са винаги уверени в себе си. Да, познавах хора, за чиято вечна съдба имах големи съмнения. Виждал съм  явния им нехристиянски живот, но въпреки това те говореха за своя дял в Израил и за своята непоколебима надежда така, сякаш вярваха, че другите  са толкова лесно измамени, колкото те самите. Как може да се обясни подобна безразсъдна смелост? 

Научете от тази илюстрация. Неколцина мъже яздят по тесен път на самия край на скалите, издигащи се над морето. Това е много опасен, стръмен път и страховита скала огражда пътя отляво. Само едно подхлъзване на коня и това може да струва  живота на ездача, падайки долу. Гледайте как внимателно се движат конниците и колко внимателно стъпват конете с копитата си. Но на известно разстояние от тях вижте как друг един конник така препуска в галоп, сякаш се състезава със самия дявол. Стискаш ръцете си в агония от ужас, трепериш, защото всеки момент конят може да се подхлъзне и ездачът да полети в бездната. Неволно си мислиш: „Защо е толкова безгрижен този ездач?" Оказва се, че човекът е  слепец, яздещ сляп кон. Те не могат да видят къде са. Той мисли, че е на сигурен път и затова язди толкова бързо.

Или да сменим картината. По време на съня си някои хора стават и започват да ходят, понякога се изкачват на такива места, където други не биха си помислили да се осмелят. Главозамайващи височини, от които гледаме надолу с ужас, на тях им изглеждат безопасни. Така че сред нас има много духовно спящи, които мислят, че са будни. Но не са! Тяхната презумпция да се впускат със самочувствие на високи места доказва, че те не са будни, а хора, които ходят и говорят в съня си. Тогава наистина е сериозно да отговоря внимателно на въпроса, дали това Дете наистина се роди за нас и настина ли този Син ни се даде? Сега ще се постарая да ви помогна да отговорите на този въпрос.

1. Ако това Дете, повито в пелени всред витлеемския обор, лежи пред очите на твоята вяра и се роди за теб, слушателю мой, тогава си новороден! 

Понеже това Дете не се е родило за теб, докато ти не се родиш за Него. Всички, за които името на Христос е сила, се обръщат към Бога по благодат, всеки на своето време, оживяват и се обновяват. Все още не всички изкупени са се обърнали към Бога, но това непременно ще се случи. Преди смъртта да дойде, те ще бъдат променени, греховете им ще бъдат умити и те ще преминат от смърт към живот. Ако някой ми каже, че Христос е неговият Изкупител, въпреки че не е преживял новорождение, то такъв говори нещо, което не знае. Вярата му е суетна, надеждата му е илюзия. Само хора, които са новородени, могат да твърдят, че Детето във Витлеем се роди за тях. 

"Но", ще каже някой, "как мога да знам дали съм новороден или не?" 

Отговорът на този въпрос е поредица от въпроси: 

Промени ли ви Божествената благодат?  Промениха ли се вашите предпочитания в точно противоположни? Наистина ли мразите суетните неща, на които някога сте се възхищавали, търсите ли тази скъпоценна перла, която преди сте презирали? Промени ли се изцяло сърцето ви? Можете ли да кажете, че вашите желания са променили посоката си и сега вие сте този човек, който върви към Сион, стъпил на пътеката на благодатта? Какво желае сърцето ви: да се потопите в бездната на греха или да придобиете абсолютна святост? Обичате ли небесните неща и копнеете ли още повече да им се наслаждавате на земята, за да сте готови да се насладите в тяхната пълнота в небето? Обновен ли сте? 

Знайте, слушатели мои, че да се новородите  не означава да измиете повърхността на чашата или блюдото, но новорождението е очистване на вътрешния човек. Всичко е напразно, ако измиете само външността на гробницата, за да я направите чисто бяла и я украсите с пресни цветя; самия гроб трябва да бъде очистен. Костите на мъртвеца, които лежат в тази гробница на човешкото сърце, трябва да бъдат очистени. Не, те трябва да бъдат оживени. Сърцето вече не трябва да е гробница на смъртта, а да бъде храм на живота. Така ли е с Вас, приятелю? Защото не забравяйте, че може да сте много различен отвън, но ако не сте променен отвътре, това Дете не се е родило за Вас.

Ще задам и друг въпрос: Въпреки че новорождението се осъществява отвътре, то се проявява и отвън. Кажете ми, има  ли промяна във видимия ви живот? Мислите ли, че другите, които ви гледат, ще бъдат принудени да кажат за вас, че сега не сте това, което сте били преди? Вашите приятели виждат ли тази промяна у вас? Присмиват ли ви се за това, което мислят, че е ваш фанатизъм, ваша взискателност и ваша твърдост? Мислите ли, че ако един ангел ви последва във вашия живот в тайно, в уединеното ви място, и ви види на колене, ще открие нещо у вас, което никога не би могъл да види преди? Понеже, скъпи приятелю, външният живот трябва да е променен и именно той е доказателство за вътрешната промяна. 

Безполезно е да ми покажете дърво, казвайки, че същността му се е променила, когато аз виждам, че то дава диви круши. То все още е дива круша. И ако забележа в живота ви ябълките на Содом и гроздето на Гомор, означава, че вие сте все още осъденото и прокълнато дърво, независимо от чувството ви, като че сте преживели нещо. Доказателството, че човек е станал християнин, е в неговия начин  на живот.  Доказателството пред околните за вашето обръщение не е това, което чувствате, а това какво и как го правите. За вас чувството може да е достатъчно доказателство, но за служителя на църквата и другите, които преценяват, основният ориентир е как вие живеете.

Нека в същото време отбележа, че външният живот на човека може да бъде много подобен на този у християнина, но без изобщо да е възможно да има християнство в него. Виждали ли сте някога улични актьори с мечове, които се преструват, че се бият? Вижте как удрят, отсичат и се хвърлят един срещу друг. Понеже изглеждат толкова сериозни и реални в действията си, вие сте готови да извикате полицията, за да ги разтърве. Погледнете само как единият нанася съкрушителния удар по главата на противника, а последният на свой ред успешно го парира, предпазвайки се! Погледайте ги за минута само и ще забележите, че ударите следват в определена предварително съгласувана последователност. В борбата изобщо няма гняв. Те не се борят толкова жестоко както истинските врагове. 

По същия начин съм виждал човек, който се преструва, че мрази греха. Но трябва да го погледнете, за да разберете, че това е само трик на фехтовач. Той не удря така, че да порази, не влага сила в удара. Всичко е просто имитираща сценична игра. След като свърши спектакълът, уличните фехтовачи се здрависват един с друг и си разделят медните монети, които зяпачите са им подхвърлили. Този човек прави същото и ръкувайки се с дявола, двамата измамници поделят помежду си плячката. Лицемерът и дяволът са много добри приятели и взаимно се радват на печалбите си: дяволът се смее, защото е спечелил душата на този, който е изповядал, че е християнин, а лицемерът се смее, защото е спечелил. Бъдете внимателни външният ви живот да не е просто сценична игра, нека омразата ви към греха бъде истинска и силна, така щото да удряте надясно и наляво, поразявайки смъртоносно чудовището. 

Просто ще задам още един въпрос: Ако сте новороден, има друг начин да проверите спасението си. Променят се не само вашето вътрешно „аз“ и външният ви човек, но самият корен и принцип на живота ви трябва да станат съвсем нови. Когато сме в греха, ние живеем, за да угодим на себе си, но когато станем нови в Христос, ние живеем, за да угодим на Бога. Докато сме неновородени, нашият принцип е да търсим собственото си удоволствие, собствения си напредък; и всеки човек, който не живее с много по-различна цел от тази, не е истински новороден. Променете принципите на човека и ще промените чувствата му, ще промените и действията  му. Сега благодатта променя  принципите на човека. Тя е като поставена брадва в корена на дървото, която не е там, за да отсече ненужните клони,  нито да се опитва да промени живителните сокове на дървото, но тя е там, за да му даде нов корен и го засади в нова почва. Най-дълбоката същност на човека са вътрешните принципи, на които е изграден целият му живот. Човешката душа се променя и човекът става напълно ново създание в Христос. 

"Но", ще възрази някой, "аз нямам причина да се новородя." О, клето създание,  тъй като никога не сте виждал себе си! Виждали ли сте някога човек в огледалото на Божието слово - какво ужасно чудовище е той! По природа сърцето на човека е там, където краката му трябва да бъдат. С други думи, сърцето му се прилепва към земята, която той трябва да тъпче. И което е още по-странно, краката му са там, където трябва да бъде сърцето му, т.е. той бяга от Бога в същото време, когато с цялото си същество трябва да се стреми към небето. Човек по природа, когато вижда най-ясно, гледа само надолу, вижда само онова, което е под него, не вижда нещата, които са по-горе; и странно е да се каже, че небесната слънчева светлина го заслепява; той не търси светлина от небето. За него земята е негово небе и той вижда слънца в нейните кални локви и звезди в мръсотията й. 

Всъщност той е човек, обърнат с главата надолу. Грехопадението така е разрушило нашата природа, че най-чудовищното нещо по лицето на земята е падналият в греха човек. Художниците изобразяват дракони,чудовища, призраци и други отвратителни същества; но ако една умела ръка може точно да нарисува човека, никой от нас няма да погледне картината, защото това е гледка, която никой никога не е виждал, освен изгубените в ада; и тя е една част от тяхната непоносима болка, че са принудени винаги да се вглеждат в себе си. Сега не виждате ли, че трябва да се новородите и ако не сте, тогава това Дете не се е родило “за Вас".

2. Продължавам напред. Ако това Дете  е  родено „за Вас“, тогава вие сте дете. Възниква въпросът: Дете ли сте? Човекът от детството до зрялостта си расте естествено; в благодатта хората растат от зрялост до детство; и колкото по-близо сме до истинското детство, толкова по-близо сме до образа на Христос. Братя и сестри, можете ли да кажете, че сте станали  деца? 

Приемате ли Божието слово каквото е, само защото Небесният Отец го заповядва? Готови ли сте да вярвате в тайните, без да искате тяхното обяснение? Готови ли сте да седнете в класа за малки деца и да сте малки? Можете ли да пиете чистото мляко на Словото и нито за миг да не се съмнявате в това, което ви открива вашият Господ и да Му се доверите във всяка ситуация, дори ако това е извън вашето разбиране? " Ако не се обърнете и станете като децата ..." – то това Дете не се е родило за вас. Ако не сте като децата – смирени,  учещи се, покорни, доволни от волята на своя Отец, има сериозни съмнения, че това Дете се е родило за вас. 

Какво удоволствие е да видиш човек обърнал се, обърнал се в малко дете! Колко пъти сърцето ми е биело по-силно от радост, когато съм виждал отпреди войнстващ  атеист, говорил постоянно против Христос, говорил най-злите думи срещу Христос, да дойде накрая с божествена благодат, за да повярва в Евангелието. Този човек седи и плаче, чувствайки силата на спасението и от този момент нататък изоставя всичките си въпроси и става точно обратното на това, което е бил. Превръща се в съвсем друг човек. Смята себе си за най-нищожния от най-последния вярващ. Готов да изпълни най-черната работа в църквата на Христос, не като голям християнски мислител, а като ученик да седне с Мария при нозете на Исуса, за да Го слуша и се учи от Него. Ако не сте станали деца, то това Дете не се е родило за вас.

3. И сега нека вземем второто изречение и да зададем един или два въпроса. Дали този Син ни е даден? Насърчавам всеки един от вас да се изпита дали Синът наистина му е даден. Ако този Син ви е даден, то самите вие сте синове. " А на ония, които Го приеха, даде право да станат Божии чада, сиреч, на тия, които вярват в Неговото име;". Христос стана Син, „да се оприличи във всичко на братята Си“. Не мога да обичам Божия Син и да Му се възхищавам, не мога да Му се наслаждавам, докато самият аз не стана син на Бога. Слушателю мой, имаш ли страх от Бога – синовен страх, страхът на детето, което се страхува да огорчи родителите си? Кажете ми, имате ли като децата любов към Бога? Доверявате ли Му се като на свой баща, като на свой приятел? Имате ли у себе си " дух на осиновение, чрез който и викаме: Авва Отче!“? Когато сте на колене, казвате ли: "Отец мой и Бог мой"? Дали Духът свидетелства с вашия дух, че сте родени от Бога? Стреми ли се сърцето ви в ентусиазиран порив към вашия Отец и вашия Бог, за да прегърнете Този, Който отдавна ви е прегърнал в завета на Своята любов, във властта на чудесната Си благодат? Сега чуйте, ако понякога не се наслаждавате на духа на синовство, ако не сте син или дъщеря на Бога, тогава не се заблуждавайте, Синът не ви е даден.

4. И тогава нека го кажем по друг начин: Ако Синът ни е даден, тогава "ние сме дадени на Сина". Сега как трябва да отговорите на този въпрос? 

Чувствате ли, че не искате да живеете на земята за нищо друго, освен за Негова слава? Можете ли да кажете в сърцето си: "Велики Боже, ако не се заблуждавам, тогава съм изцяло Твой!” Готови ли сте днес да подновите обещанието си за посвещение на Христос? Можете ли да кажете: "Вземи ме, вземи всичко, което съм и всичко, което имам, ще бъде вечно Твое. Отказвам се от всичките си притежания, от всичките си сили, от цялото си време и от всичките си часове и аз ще бъда Твой, абсолютно и безусловно Твой...  

"... Вие не сте свои си, защото сте с цена купени.” И ако този Божий Син ви се даде, ще се осветите напълно за Него; и ще почувствате, че Неговата чест е цел за Вашия живот, че Неговата слава е едно огромно желание на духа Ви. Сега това вярно ли е, слушателю? Запитайте се, умолявам ви и не се заблуждавайте с отговора!

Ще повтаря отново четирите различни доказателства:

- Ако за мен Детето се роди, то аз съм новороден.

- В резултат на новорождението аз съм дете.

- Ако ми е даден Сина, то аз съм син.

- Аз съм даден на този Син, Който ми е даден. 

Опитах се да направя тези тестове по начина, по който текстът от книгата на Исая би ги внушил. 

Умолявам ви, не ги забравяйте по пътя за в къщи. Ако не успеете да си ги спомните дословно, не забравяйте, че трябва да се изпитате във всеки случай.  Изпитвайте се, слушатели мои, можете ли да кажете: "Даден ми е Сина". Защото, ако Христос не е моят Христос, това няма смисъл за мен. Ако не мога да кажа, че Той ме възлюби и предаде Себе Си за мен, какво ме ползват всички заслуги на Неговата праведност, на Неговото изкупление? 

Добре е, когато има хляб в магазина, но когато съм гладен и не мога да купя този хляб, ще умра от глад, въпреки че касите в склада са пълни. 

Добре е, когато има вода в реката, но ако съм в пустинята и потокът е далеч от мен, дори да чувам звука на ромолещата в него вода, но лежа далеч от него, умирайки от жажда, звънтящият шум на ручея само ще ме измъчва, докато умра в черна безнадеждност. 

Но за вас, слушатели мои, е по-добре да погинете като езичници,  отивайки си в гроба всред някоя далечна безбожна земя, отколкото да сте живяли в земя, където името на Христос постоянно се възпява в църквите, възхвалява се Неговата слава, и въпреки това си отивате от този свят без никакъв интерес към Него, неблагословени от Неговото Евангелие, неомити в кръвта Му, необлечени в Неговата бяла дреха на оправданието. Нека Бог ви помогне, за да бъдете благословени в Него и да пеете в благоговение: "... нам се роди Дете, Син ни се даде ...".

II. Ако е вярно, какво следва от това?

Това ме води към втората част, с която ще бъда кратък. Вярно ли е? Ако е вярно, какво следва от това. 

"Защото ни се роди Дете, Син ни се даде..." 

Ако това е така, какво следва от него? Защо въпреки този истинен факт съм пълен със съмнения? Защо духът ми се терзае от въпроси? Защо нямам достатъчно факти? Приятелю мой, ако Синът ти е даден, защо днес се питаш дали принадлежиш на Христос или не? Защо не се стараеш  да затвърдиш своето призвание и избиране? Защо се колебаеш в долината на съмнението? Станете, изкачете се на високите планини на увереността и не си давайте покой, докато не можете без страх да кажете :. "Зная, че е жив Изкупителят ми“, „и съм уверен, че Той е силен да опази до оня ден онова, което съм му поверил." Днес може да има много хора, които не са сигурни дали Христос е техен или не. О, скъпи слушатели, не си давайте почивка, освен ако не знаете положително, че Христос е ваш, и че вие сте Христови.

Да предположим, че в утрешния брой на местния вестник (денят на Рождество) прочетете съобщение, че някой богат човек Ви е оставил огромно имение.

Представете си, че докато го четете, знаете добре, че споменатият там човек е Ваш роднина и че съобщението вероятно е вярно. Може би сте планирали денят на Рождество да бъде семейно събиране, като сте поканили вашия брат Джон и неговата съпруга Мери с техните деца да обядват с вас. Бих предположил, че предпочитате да пропуснете празничния обяд, за да отидете начаса и установите дали написаното във вестника е вярно. "О," бихте казал Вие, "с удоволствие бих останал на Коледния обяд, ако бях сигурен, че наистина съм наследник." Но ако не отидете, през целия ден  ще се чувствате като на тръни, докато не узнаете истина ли е съобщението във вестника или не. 

Днес слушате абсолютно вярно съобщение, и то е, че Исус Христос дойде на света, за да спаси грешните. Въпросът е, дали Той ви е спасил и дали имате право да участвате в Неговото предложение за спасение. Моля ви, не давайте сън на очите си, докато не узнаете със сигурност, че притежавате небесния имот. Човече! Ще позволиш ли на твоята вечна съдба да бъде въпрос на несигурност? Дали небето или адът са замесени в този въпрос и ще си почиваш, докато не знаеш, кое от тях ще бъде твоята вечна съдба? Нима ще си доволен, ако не знаеш дали Бог те обича или ти се гневи? 

Може ли душата ти да е спокойна, докато не си сигурен осъден ли си за греховете си или си оправдан чрез вяра в Исус Христос? Събуди се, човече! Умолявам те, в името на живия Бог и за безопасността на душата си, събуди се, търси, виж, изпитай себе си, даден ли ти е Сина.  Ако ми е даден Сина, защо не съм сигурен в това? Ако Детето се роди за мен, защо не бих го знаел със сигурност? Защо не бих знаел, че сега живея в насладата на моята привилегия, чиято стойност никога няма да знам напълно, докато не пристигна в слава?

Отново. Ако това е вярно, позволете ми да задам друг въпрос: Защо тогава сме тъжни? Гледам лицата ви, точно сега изпълнени с усмивки, но може би усмивката покрива натъжено сърце. Братя и сестри, защо тази сутрин сме натъжени, ако "ни се роди Дете", ако "Син ни се даде"? Чуйте, чуйте вика на жътварите! „Време е за жътва! Време е за жътва!“ Вижте как танцуват и се веселят. Защо са толкова весели? Защото се запасяват със скъпоценните земни дарове, събират пшеницата в хамбарите си, която скоро ще свърши. А ние, братя и сестри, имаме Хляба, който ни дава вечен живот и все още сме нещастни? Светът се радва, защото е ожънал зърното си. Защо ние да не се радваме, защото "ни се роди Дете, Син ни се даде"? 

Чуйте! Какво означава пушечната стрелба от кулите? Защо звънят камбаните на камбанарията, сякаш целият Лондон е луд от радост? Роди се нашият Цар! Затова го приветстват с пушечни изстрели, затова звънят камбаните. Християни, бийте сърдечните камбани, пейте думите на най-радостната песен: "Защото ни се роди Дете, Син ни се даде ...". Танцувай сърце, извикай с радост! Капки кръв във вените ми, танцувайте! О! Всички мои нерви, станете струни на арфа и нека дойде благодарност, докосваща те с ангелски пръсти! И ти, мой език, пей, прослави Този, Който ти каза: "Защото ни се роди Дете, Син ни се даде...". 

Изтрий сълзите си! Ела, спри да въздишаш! Спри да роптаеш! Какво значи, че си беден? "За теб се роди Дете ...". Какво значи, че  си болен? "... На вас  се даде Син...". Какво значи, че си грешник? Защото това Дете ще отнеме греховете и този Син ще те омие и ще те  направи достоен за небето. Това е вярно! 

Радост, радост непрестанна!

Нек’ се радваме в Христа!

Тази светлина блажена

не угасва никога.

И отново. Ако това е вярно, защо  са толкова студени сърцата ни? Защо правим толкова малко за Този, Който  е сторил толкова много за нас? Исусе, мой ли си? Спасен ли съм от Теб? Защо толкова малко Те обичам? Защо не проповядвам достатъчно страстно, защо не се моля достатъчно горещо? Защо даваме толкова малко на Христос, Който е дал Себе Си за нас? Как се оказва, че ние служим със скръб на Този, Който ни служи съвършено? Той ни се посвети напълно; как така се оказва, че нашето посвещение е несъвършено и непълно? Защо постоянно почитаме себе си, а не Него?

О, възлюбени братя, предайте Му себе си тази сутрин! Какво имате в този свят? Някой може да каже, че не притежава нищо, че е беден, без стотинка в джоба и без покрив над главата си. Дайте себе си на Христос. Чували сте историята за учениците на един гръцки философ. Дошъл денят, когато всеки трябвало да направи подарък на своя учител. Един от учениците донесъл злато. Друг нямал злато и донесел сребро. Някой донесъл на учителя скъпи дрехи, а друг деликатесна храна. Но един от тях дошъл с думите: "О, Солон, аз съм беден, нямам какво да ти дам, но все пак ще ти дам нещо, най-доброто от всички тези дарове: давам ти себе си." 

Сега, ако имате сребро и злато или притежавате нещо в този свят, тогава  дайте на Христос според възможностите си; но внимавайте, преди всичко отдайте се Нему!

III.  - Ако това не е вярно, какво следва от това?

Времето на проповядването ми изтича и искам да се обърна към тези, които смятат, че Синът не им е даден. Скъпи слушателю, не знам къде в залата ме слушаш, но очите на сърцето ми те търсят, за да те видя и плача за теб. Клета душо!  Вие нямате надежда, защото сте без Христос и без Бога. За вас няма Рождествена радост; за вас не се роди Дете; за вас не е даден Син. С огромна тъга чухме историята за бедните хора, умрели на улицата миналата седмица поради жестокия глад и суровата зима. Но с каква съчувствие трябва да мислим за съдбата ви, която е много по-ужасна, защото ще дойде денят, когато ще молите за капка вода, за да охладите изгарящия си език и няма да има кой да ви даде; ще потърсите смъртта, зловещата студена смърт като най-добър приятел, но не ще можете да я намерите. Защото пламъкът на ада няма да ви погълне  и адският ужас няма да ви унищожи. Ще копнеете да умрете, но ще останете завинаги в ръцете на вечната смърт: ще умирате всеки час, но никога не ще получите многожеланото освобождаване от вашето страдание. Какво да ви кажа тази сутрин? О, Господарю, помогни ми да говоря с точните думи за този повод. 

Моля ви, приятели мои, ако Христос не е ваш тази сутрин, нека Бог ви помогне да извършите това, което ви заповядвам сега. Първо, изповядайте греховете си; изповядайте ги не пред мен, нито пред друг някой човек. Идете, където никой няма да ви види и изповядайте на Бога, че сте грешен. Кажете на Исус, че сте осъден грешник без Неговата суверенна благодат. Но не мислете, че имате някакви заслуги в изповедта. Няма такива. Всичките ви признания не могат да получат опрощението, въпреки че Бог е обещал да прости на онзи, който изповяда греха си и го изостави.

Представете си, че един кредитор има длъжник, който трябва да му върне хиляда лири. Те се срещат и заемодателят казва: "Върни ми парите". Но в отговор чува: "Не ти дължа нищо". Този човек ще бъде арестуван и ще го хвърлят в затвора. Кредиторът обаче казва: "Искам да ти покажа милост: признай, че си ми длъжник и ще ти простя дълга." „Добре, дължа само сто лири.” „Не”, казва той, „това няма да стане!” „Добре, сър, признавам, че Ви дължа петстотин лири.” Накрая длъжникът признава пълния размер на дълга. Има ли някаква заслуга с изповедта си? Не; но все пак може да видите, че никой кредитор не би си помислил да опрости дълг, който не е признат. Това е най-малкото, което може да направите – да признаете вашия грях; и макар да нямате никаква лична заслуга за изповедта си, Бог, Който е верен на Своето обещание, ще ви даде прошка чрез Христос. 

Мога само да ви помоля да следвате моя съвет. Не го пренебрегвайте, не го забравяйте, когато загърбите мястото тук (Exeter Hall – сграда с 8 000  места, в която Спърджън е проповядвал нея сутрин, бел.прев.) Вземете го със себе си и нека за мнозина този ден стане ден на изповед. А след като се изповядате, умолявам ви, отречете се от себе си. Може би се чувствате спокойни в надеждата си, че ще станете по-добри и така ще се спасите. Забравете за тази сладка самоизмама. Виждали ли сте как копринената буба се увива, увива, увива, докато не умре в  подготвения за себе си пашкул. Така и всичките ви добри дела са само като че ли предете за себе си дреха за мъртвата ви душа. Не може нищо да направите от най-добрите си молитви, само с тях не ще заслужите никога вечния живот. 

Християнинът, който наистина е обърнат към Бога, ще ви каже, че не може от само себе си да живее свят живот. Ако корабът в морето не може сам да се насочи в правилния курс, защо тогава мислите, че дъските, намиращи се в работилницата на дърводелеца ще могат от само себе си да се съберат, да се превърнат в кораб и той, достигайки морето, да плава през океана? И все пак именно това е, което си представяте. Човекът като Божие творение сам по себе си не може да направи нищо, а вие все пак смятате, че сте способни на нещо. 

Затова, отречете се от себе си. Нека Бог ви помогне да поставите в черния списък на безполезните идеи всяка мисъл, че можете като независими да направите нещо.

И накрая, моля се на Бога, скъпи мои слушатели, Той да ви помогне не само да изповядате греховете си, не само да отхвърлите всяка надежда да се самоспасите, но и да стигнете до мястото, където Исус умря в агония. Идете сега на Голгота! Там, където Той бе разпнат. Средният кръст от трите. Като че ли Го виждам сега. Виждам, че Неговото лице е измъчено, лицето Му е обезобразено до неузнаваемост. Виждам капките кръв, които все още стоят около прободените му слепочия – белези от грубия трънен венец. Да, виждам Неговото голо тяло – и затова Той изпита срама. Могат да се преброят всичките Му кости. Виждам дланите Му, разкъсани от грубото желязо, гвоздеите, проболи нозете Му. Гвоздеите разкъсват плътта Му. Ето, не само дупките от забитите в тях гвоздеи, но цялото тяло е подпряно на стъпалата и те се разкъсват под тежестта му; виждам желязото, разцепващо плътта Му. Тежестта на тялото Му увисва сега на ръцете Му, а гвоздеите прерязват нежните вени. 

Слушайте! Земята е притихнала! Той извиква със силен глас: "Боже Мой, Боже Мой, защо си Ме оставил?" О, грешниче, с какво ще сравниш този вопъл? Бог го е оставил. Неговият Бог е престанал да бъде милостив към Него. Душата му скърби до смърт. Но чуйте! Той отново извиква: "Жаден Съм!" Дайте Му вода, дайте вода! Вие, святи жени, дайте Му да пие. Но не! Неговите палачи издевателстват; дават Му оцет, примесен с жлъчка. Чуй го накрая, грешниче, понеже Той е твоята надежда. Ето Го, склонил окървавената Си глава. Небесният Цар умира. Бог, Който създаде земята, стана човек и този човек ето скоро ще свърши пътя си. Чуйте Го! Той извика: "Свърши се!" – и предаде духа Си. Изкуплението е направено, цената е платена, кървавият откуп е изпълнен, жертвата е приета. "Свърши се!"

Грешнико, повярвай в Христос! Хвърли се в нозете Му. Вземи Го, за да бъде Той всичко във всичко - предай волята си на Него - Той е твоят Цар! Обвий с треперещите си ръце кървящото Му тяло. Седни сега в подножието на Кръста и погледни на пролятата скъпоценна кръв. И нека всеки от вас, когато излезе днес от това място, каже в сърцето си:

"Виновен, слаб, нищожен падам аз

в обятията нежни на Христа, 

сила моя и правда моя Той е, 

Исус Мой, Ти всичко за мен Си всегда."

Бог да ви даде благодат, за да го направите заради Исус Христос. 

Благодатта на Нашия Господ Исус Христос, любовта на Бога Отца, и общението на Святия Дух да бъде с всички вас сега и завинаги. Амин.

утрото на 25 декември, 1859 г.

Превод: Татяна Иванова


Източник:http://www.reformed.org.ua/2/651/Spurgeon

ПСЕВДОНАУЧНИ ХИПОТЕЗИ В ХРИСТИЯНСКИЯ СВЯТ, Ваня Спасова

Предисловие и няколко дефиниции

Доста често се сблъсквам с въпроси относно произхода на човека, възрастта на Вселената, та дори формата на Земята. Като млад учен тези теми винаги са ме вълнували, а някои от тях са и причина да реша да се занимавам професионално с физика. За съжаление, обаче, в християнските среди има много недоизяснени въпроси и хипотези, които карат вярващите по цял свят да се чувстват неудобно като християни. 

ХРИСТОС И САМАРЯНКАТА, АРТЪР ПИНК

ХРИСТОС И САМАРЯНКАТА
Артър Пинк

От Евангелието на Йоан се вижда, че духовното състояние на Израил, когато Христос беше на земята, е било много окаяно. Първо - духовна слепота в свещениците (Йoaн 1:19,26); Второ, безрадостен народ (Йoaн 2:3); Трето, духовно мъртъв Синедрион (Йоан 3:7); Четвърто, отхвърлянето на Месия. (Йоан 1:11; 3:32)  Сега в 4-та глава тяхното високомерие и безразличие към съседите им самаряни, ги поставя съвсем низко.
     "Юдеите не се сношаваха със самаряните." /Йоан 4:9/ На кладенецът в Сихар учениците се зачудиха, че Исус разговаряше със самарянка. Без съмнение думите "не казвате ли: Още четири месеца и жетвата ще дойде? Ето, казвам ви, подигнете очите си и вижте, че нивите са вече бели за жетва" /Йоан 4:3,5/, беше Исусовият отговор на тяхното мълчаливо учудване.
     Мизерното състояние на Израил не е единственото, което Йоан ни посочва в четвъртата глава. След като видяхме, че Христос е отхвърлен и презрян от юдеите, Той се обръща към езичниците. "Напусна Юдея и отиде в Галилея." /Йоан 4:3/ "Край езерото, отвъд Иордан, езическа Галилея." /Мат.4:15/
     Йоан има уникален стил да съпоставя контрастно идеите, събитията, ученията, духовните състояния. Имайки предвид това, лесно ще забележим, че в 3-та глава, "Между фарисеите имаше един човек на име Никодим", а в 4-та Исус разговаря с една жена без име. Човекът в 3-та глава има високо положение, а тук в 4-та, жената, която идва за вода е от долна класа. Първият е много уважаван, докато жената е една презряна самарянка. Никодим е член на Синедриона, а самарянката е неморална жена. Никодим отиде да търси Христос, а тук Христос чакаше самарянката. Никодим дойде през нощта, Христос разговаря със самарянката в средата на деня. На единия се каза, че трябва да се роди от Бог, а на жената Христос откри - "Божият дар." /Йоан 4:10/
     Още от самото начало на Христовото служение, фарисеите бяха опозиция и в това няма нищо за учудване, защото Христос открито порицаваше тяхното лицемерие. Освен това, Христос беше познат като син на дърводелец от Назарет, галилеянин, от където според тях не се е издигало пророк. До фарисеите беше достигнал слух, че Христос "придобивал и кръщавал повече ученици от Иоан." Нека отбележим, първо, някой трябва да бъде ученик, а след това да се кръщава; и второ, Христос лично не е кръщавал, от което заключаваме, че кръщението не е условие за спасение.
     Исус трябваше да мине през Самария - област между Юдея и Галилея, земя която беше дадена на племената Ефрем и Манасий. Понеже цар Еровоам въвлече Израил в идолопоклонство, те бяха отведени в плен от асирийците и на тяхно място царя на Асирия доведе разноплеменно езическо население да живеят в областта Самария. /4Царе17:24/ По време на завръщането на пленниците от Вавилон, самаряните са предложили сътрудничество, но то е било отблъснато от юдеите. /Ездра 4:1-3/ Самаряните са признавали само 5-те книги на Мойсей, но не са приемали останалите Святи Писания. Те са били най-големи врагове на Израил. Когато фарисеите искаха да обидят Исус най-позорно, те казваха: "Не казваме ли ние право, че си самарянин и имаш бяс?" /Йоан 8:48/ В притчата за самарянина, Исус поставя Себе Си в най-ниска позиция в Своята спасителна мисия.
     "И трябваше да мине през Самария" /Йоан 4:4/ Всъщност не се налагаше да мине от там, защото е имало други два преки пътя от Юдея за Галилея, но се налагаше да мине от там, защото това беше Божията воля. Исус винаги казваше, че е дошъл да върши волята на Отец. Той трябваше да мине от там, защото Отец беше предопределил това в Своите суверенни и предвечни декрети. Бог имаше избрани за спасение души на това място и от гледище на Божието предопределение, Исус трябваше да мине през Самария. Предопределението общо взето се отнася повече за събития, докато "избирането" се отнася за личности. Бог беше предопределил Исус да мине от там, защото Бог имаше избрана грешница за спасение. Ако тя не беше избрана от Бог, тя никога не би могла да се отзове и познае Христос като Спасител.
     В тази случка ние наблюдаваме спасителното действие на Божията благодат. Около 6-тия час на деня (12 часа - обяд), Исус стоеше до Якововия кладенец уморен и гладен. Съвършен Бог и съвършен човек; тайнство, което не може да се проумее, а трябва само да се вярва. Христос като човек е изтощен на кладенеца, но като Бог, той знае всички детайли от живота на самарянката. Мястото е "Сихар", което означява "купен", както е купен и онзи "Божий дар", който Христос сега предлага на самарянката. /Йоан 4:10/ Кладенецът или както в оригинала е казано "извор", е преобраз на Христос пророчески представен в Исая 12:3.
     Кладенец или извор се среща в Божието слово на много места. В Битие 16 глава, Ангел Господен се яви на отхвърлената езичничка Агар, а извора беше наречен "Кладенецът на Живия, Който ме вижда." Години след това Аврам отпрати Агар и сина й в пустинята и там те изпаднаха в отчаяние и заплахата на смъртта, но Бог беше чул гласа на момчето и отвори очите на Агар, за да намери спасение в извора. Изворът беше там през цялото това време, но тя не знаеше и не беше по силите й да се справи и намери избавление от смъртта. /Бит. 21/ Отново, когато слугата на Аврам отиде да търси жена за Исак, той намери Ревека на кладенеца. /Бит. 24/ Също Яков среща Рахил, вероятно на същия кладенец и неговата любов към нея никога не стихна... /Бит.29/ В Изход 2глава, Мойсей вижда Сепфора на кладенеца - извор, а в Числа 21:16,17 се отдават хваления и поклонения при извора - Източника на живата вода! В живота на Самсон /Съдии 15:19/, в живота на Йонатан /2Царе 17:19/ и на Давид /2Царе 23:15/, както и на много други места, изворът оказва важна роля.
     Тук отново Христос среща грешницата при извор и Той е, Който й открива Бога - "Който е видял Мене, видял е Отец." /Йоан14:9/ Нейните очи също трябваше да бъдат отворени от Бог. Така е с всеки грешник, чиято смъртна присъда е над главата му и няма избавление освен в това, "че Божият Син е дошъл и ни е дал разум да познаваме истинния Бог." /Йоан 5:20/
      Няколко неща които са в шестия стих, не бива да се изпускат, защото са характерни за спасението, което Христос дава: "Там беше Якововият кладенец. (Гръцки: Извор) Исус, прочее, уморен от пътуване, седеше така на кладенеца. Беше около шестият час."
     Първо, "Исус седеше на кладенеца" - Той беше дошъл там първи. Грешникът не търси Бога, но винаги Бог е, който го търси: "Достъп дадох на ония, които не питаха за Мене; Близо бях при ония, които не Ме търсеха." /Исая 65: 1/ Във всички случаи и с всеки човек спасението не само е незаслужено, но е също така и нетърсено. Така беше с Аврам/Д.А.7:2/, така беше с Яков /Бит.28/, Мойсей /Изх.3:1,2/ и с всеки един, както и в този сличай с тази жена, която не дойде на кладенеца с намерение да търси Бог. Исус потвърди това на учениците си в Йоан 15:16 : "Вие не избрахте Мене, но Аз избрах вас." Това разбира се, не ни освобождава от отговорност. "Бог заповядва на всички човеци да се покаят..." /Д.А. 17:30/ и горко на онези, които не се покоряват. Въпреки, че поканата е за "всеки който вярва в Него" и "Неговата заповед е това: да вярваме в името на Сина Му Исуса Христа" /1Йоан 3:23/, те пак не го правят, а "обикнаха тъмнината повече от светлината, защото делата им бяха зли." /Йоан 3:19/ Затова е необходимо първо Отец да ни привлече: "Никой не може да дойде при Мене, ако не го привлече Отец, Който Ме е пратил." /Йоан 6:44/
     Второ, това беше кладенецът, който Яков беше купил или по-точно земята, която беше купил. /Бит. 33:18,19/ Самата дума "сихар" означава "закупен". Там Божият дар, който беше закупен и струваше скъпо на Бога, беше предложен на самарянката безплатно.
     Трето, тази земя която Яков купи от аморейците, трябваше отново да се извоюва с неговия меч. /Бит. 33:19; 48:22/ Това е картината при този кладенец, където врагът упражнява всякакви усилия да възпрепятства умиращите да не достигнат до водата на живота. Христос обаче трябваше да се "умори", за да издейства (чрез меча Си: Псалом 45:2-7), достъп до "живата вода".
     Четвърто, тази закупена земя и по-късно възвърната чрез битка, беше дадена на Йосиф за наследство като на първороден! Всъщност тя се полагаше на Рувим, защото той беше първородния, но поради неговото прелюбодейство, това право му беше отнето. ( 1Летописи 5:1) Йосиф е този, който замести проваления Рувим. Това е вторият човек, който наследява онова, което първия загуби. /сравни: 1Кор. 15:45-50/
     "Беше около шестия час." Една жена идва за вода в средата на деня, в най-жаркия пек, когато кладенецът е безлюден. Душата й е суха, както и самата земя в горещината на деня. Тя се старае да избягва контакти с хората и поради моралното си падение не иска никой да я види. Може би преди да вземе съда за водата, тя гледаше дали има хора навън; може би, нейните мисли по пътя бяха: "никой не ме вижда." Но в пълното си духовно невежество и слепота, без да подозира тя пристъпваше към кладенеца на "Оня, Който ме вижда" /Бит. 16:14/ Въпреки че самарянката не знаеше нищо за Него, Исус знаеше всичко за нея. Той чакаше на кладенеца "уморен от пътуване", но не само от физическата умора и физическото пътуване. Той беше Онзи, Който остави славата Си, за да понесе печалта й и се натовари с беззаконията й. Да, Исус беше уморен от това пътуване, за да има тази среща. "У Своите Си дойде, но Своите Му Го не приеха" /Йоан1:11/ Сега Той трябваше да "издържи от грешните противоречие /Евр.12:4/ против Себе Си": "Дай Ми да пия" - каза Той... Какъв поразяващ контраст между срещата Му с Никодим и срещата със самарянката. Там юдейският учител, забулен в своята правда, търси Исус под прикритието на нощта, а тук Исус разговаря с една самарянка  блудница, в средата на деня. Той наистина "като се намери в човешки образ смири Себе Си." /Фил.2:8/
     "Дай Ми да пия" - каза Исус... О, но би ли могла; би ли могло кое да е създание да даде на Своя Бог нещо!? Не! Той искаше това, което тя не беше в състояние да даде и по този начин да я изправи срещу нейната безпомощност и безполезност, за да ги осъзнае. Често ни се проповядва, че Бог не би поискал от някой човек да направи нещо, ако той не е в състояние да го направи, но това не е така! Той иска. Има две главни причини за това: първо, да осъзнаем своята неспособност; второ, за да почувстваме нужда от Неговата помощ. Така беше и със Закона в Стария Завет, който не можеше да бъде изпълнен, за да се почувства нуждата от Христос, защото "това което е невъзможно за човека, за Бога е възможно." /Лука 18:27/ Христос поиска от самарянката, но в последстие й разкри, че Той имаше намерение да даде на нея.
     Йоан често ни представя сцени, в които Христос е насаме с грешника. Никодим, самарянката, жената хваната в прелюбодейство (8гл.), слепороденият в 9-та глава...Също, тук не е случайно, че учениците бяха отишли да купят храна. Има неща, които трябва да се оправят в човека, но насаме с Бога. Забелязали ли сте, че както Никодим, така и самарянката се очудиха и реагираха по един и същ начин: - "Как може?", когато Исус им изяви истината. /Йоан 3:4; 4:9/ Тогава, в трета глава Христос изяви "истината" а в четвърта - "благодатта." И в двата случая Исус отговаря на тяхното: "как може?", като на Никодим обяснява Божията любов, която праща Единородния Син на Отец в света, а на самарянката говори за "Божият дар." "Праведните юдеи" и "грешните езичници" бяха в едно и също окаяно положение пред Бога. Юдеите бяха заслепени и се нуждаеха от "истината", а пропадналите езичници от "благодатта." "Защото законът бе даден чрез Моисея, а благодатта и истината дойдоха чрез Исуса Христа." /Йоан1:17/
     Исус изяви на самарянката спасението като "жива вода", която само Бог може да даде като дар! Живата вода утолява жаждата веднъж  завинаги! "Който пие от водата, която Аз ще му дам, няма да ожаднее до века." /Йоан 4:14/ Това говори, за сигурността на спасението. Спасението е от Господа; то е вечно и сигурно: "със Собствената Си кръв, и придоби за нас вечно изкупление." /Евр.9:12/
     "Дай ми тая вода..." - каза самарянката. В нея се появи жаждата; тя разбра, че говори с Един, който знае детайлите на нейния живот и поиска да узнае къде да прави своето поклонение към Бога. Христос не й отговори "къде", но й отговори това, което е същественото - как да се покланя. Самаряните се покланяха на хълма Гаризин (виж Второзаконие 11:29 и 27:12) С нейните езически предразсъдъци, тя мислеше за място, където идолопоклонства се извършваха чрез ритуални танци и движения, лишени от всякакво разбиране за Бога. "Вие се покланяте на онова, което не знаете; ние се покланяме на онова, което знаем" - отговори Христос. Разликата е голяма! "Бог е дух; и ония, които Му се покланят, с дух и истина трябва да се покланят." /Йоан4:24/ Исус наблегна на "трябва." Ние срещаме това в Евангелието на Йоан на три места:
1. "Трябва да се родите отгоре." /Йоан 3:7/
2. "Трябва да бъде издигнат Човешкият Син." /Йоан 3:14/
3. "С дух и истина трябва да се покланят." /Йоан 4:24/
     За поклонението в "дух", танците и ритуалните движения са безполезни. Трябва да се придобие знание за Онзи, на Когото се покланяме. "Ние се покланяме на онова, което знаем." /Йоан 4:22/
     Самарянката дойде до това знание чрез благовестието на Исус и поиска да пие от живата вода, но тогава... Христос напомни греховете й, защото беше необходимо да направи тези стъпки:
          1. Тя каза: "Дай ми тая вода" - помоли за спасение.
          2. "Нямам мъж" - изповяда греха си.
          3. "Господине виждам, че си пророк" - прие словата Му.
          4. "Зная, че ще дойде Месия" - повярва, че Онзи с който разговаряше беше Той.
          5. "Остави стомната си и отиде в града" - направи обрат в живота си.


Превод: Петър Стовел

АКТИВНОТО И ПАСИВНОТО ПОСЛУШАНИЕ НА ХРИСТОС, Лорейн Ботнър

Aктивното и пасивното послушание на Христос Лорейн Ботнър

В Своята мисия на тази земя Христос постига две цели: 1. Отмахна проклетията. "...Откупи от проклетията на закона" /Гал.3:13/, чрез който Неговите люде бяха подтиснати като следствие на Адамовото падение под грях. 2. Възстанови човека в Божия образ и общението му с Него. Напълно ясно е, че тези два елемента са съществени за Божия спасителен план. Понеже Бог е отредил Адам да носи цялото потомство в себе си, всеки човек след адамовото падение се ражда в същото грешно състояние. Затова Божията цел е да възстанови Своите Си от това състояние и да ги върне към святостта. За да бъде извършено това,  Христос трябваше първо да стане представител на човешката раса. Затова Той беше "въплътен" и стана човек - "дойде в плът." /1Йоан 4:2/ Като представител на падналите в греха хора Христос действаше по същия начин, по който първият Адам потопи в грях и смърт потомството си. По Божие благоволение Христос заема същата позиция, в която Адам е оставил човека, а именно смъртта и започвайки от там, последният Адам (Христос) извежда всички(които вярват в Името Му) от това състояние. Христос заема мястото на своите Си и като изпълнява изискванията на Закона като съвършен и безгрешен Божий Агнец понася тяхното наказание. Затова животът, смъртта и възкресението на Христос е добра вест за нас - то е благовестието. Възкресението е Божие дело, а живота и смъртта са понесени от Христос. Именно тези две дела са постигнати чрез активното и пасивно послушание на Христос. От съществуването на църквата насам повече внимание е било отдавано на Христовото пасивно послушание, а съвсем малко на активното Му послушание. Затова днес повечето християни считат, че само Христовата смърт и страдания са били заради тях и не вземат предвид, че святият Му живот също е заместително дело, в което Той като наш представител ни прави Негови съучастници. Заместителната смърт на Христос е заплащане дълга, дължим от грешника, но това не му носи награда, а само освобождение. Изкупителното дело е ефективно и дава освобождение, но то не прави повече от това, а само възстановява първоначалното състояние, в което се е намирал Адам преди да съгреши. Грешникът е избавен от греха и последствията му, но това не му дава място в небето през вечността. Вечният живот е награда за съвършен и свят живот чрез изпълнението на Божия закон. И така, чрез Христовата смърт нашият дълг е платен, а чрез Неговия живот получаваме наградата - вечен живот. Ако Христовото дело беше само до толкова, че да се заплати за наказанието, което неговите хора заслужаваха, тогава те като не са вече длъжници и подсъдими биха били в положението на Адам преди съгрешението и като него щяха да имат същите условия да пазят Божията заповед, за да наследят живот и същата невъзможност да угодят на Бог и неминуемо същото падение. Очевидно е, че Бог като знае всичко това, трябва да направи Своя спасителен план да бъде в друг вариант. Каква полза ако се спаси един удавник, който е правил опит да плува срещу силно течение и след това отново се постави да плува там, от където е почнал при първия си опит. Същата история отново ще се повтори и потрети и той винаги ще има нужда от спасение.  Бог избавил веднъж своите Си, не би ги поставил отново в същите условия да бъдат изгубени. Този път Божият Син е Изпълнителят,  а ние не чрез дела и изпълнение на заповеди, а въз основа на благодат и вяра ще наследим спасение. Затова Христос дойде в плът и чрез съвършеното послушание към Закона живя свято и наследи вечен живот, на който ни направи и сънаследници. Христос живя съвършено угоден на Бог живот: "Аз върша всякога онова, което е Нему угодно." /Йоан 8:29/ "Който грях не е сторил, нито се е намерило лукавщина в устата Му." /1Петр.2:22/ Дори и демоните свидетелстваха, че Той е "Святият Божий." /Лука 4:34/ Когато беше разпнат, Той се молеше за другите да бъдат простени, но никога не е изповядвал или се е молил за Свои грехове. Христос, чрез неопетнения си и свят живот изработи чрез активно послушание праведност, която струваше скъпо, но Бог ни подари тази праведност чрез вяра в Неговото Име. Всичко за което Христос пострада и извърши се счита за извършено от нас! Чрез Своето пасивно послушание като агне Той умря и ни избави от ада. Чрез активно послушание в святия Си живот Той изработи и заслужи вечен живот, който ни подарява чрез Своята благодат. Апостол Павел има много твърда позиция относно придобиването на спасение не чрез изработена от нас праведност, а чрез Христовата праведност, която Бог вменява на онзи,  който вярва. Апостолът строго предупреждава "своите по плът" (юдеи), че "като искат да установят своята правда, те не се подчиняват на Божията правда." /Римл.10:3/ За себе си той казва, че предпочита да загуби всичко, което е придобил чрез своите ревностни старания, за да се "намери в Христос", като не разчита на своята правда, а "на правдата която е от Бог въз основа на вяра." /Фил.3:9/ Той пише на коринтяните, че Христос, Който не е знаел грях е станал правда за нас. /2Кор.5:21/ Забележете,  това не е изработено от нас, а сме Негово творение в Христа, за да бъдем плодоносни за Божия слава. /Еф.2:10/ Ако правдата може да се добива по друг начин и не е Христовата правда вменена от Бог, то "Христос е умрял напразно!" /Гал.2:21/  Словото Божие напълно отрича, че човек може да заслужи спасението чрез дела. Ако това беше възможно, то смъртта и страданията, които Христос понесе са били излишни... Нашата благодарност към Бог е вечна, защото Той е "единственото име, чрез което ще се спасим." /Деян.4:12/  Следователно, спасението което благовестието предлага е напълно Божие дело и е дар на Неговата благодат. Дори и вярата, чрез която то се получава е дадена чрез Святия Дух, за да се "оправдаем даром от Неговата благодат чрез изкуплението, което е в Исус Христос."  /Римл.3:24/ "Всички станахме като човек нечист и всичката ни правда е като омърсена дреха; ние всички вехнем като лист и нашите беззакония ни завличат както вятъра." /Исая 64:6/ "Всички ние се заблудихме както овце, отбихме се всеки в своя път; и Господ възложи на Него беззаконието на всички ни."  /Исая 53:6/ "Той ни спаси не чрез праведни дела, които ние сме сторили, но по Своята милост чрез окъпването, сиреч, новорождението и обновяването на Святия Дух." /Тит.3:5/ Затова ап. Павел казва относно спасението, че "Христос е всичко във всички." /Кол.3:11/ Ние сме само получатели без да сме допринесли нещо за спасението или за облагодетелстването на Бог. ("О колко дълбоко е богатството на премъдростта и знанието на Бога! Колко са непостижими Неговите съдби, и неизследими пътищата му! Защото, "Кой е познал ума на Господа, или кой Му е бил съветник? Кой от по-напред Му е дал нещо, та да му се отплати? Защото всичко е от Него, чрез Него и за Него. Нему да бъде слава до векове. Амин." Римл.11:33-36)  Заповедта, която Бог даде на Адам съдържа в себе си един основен принцип, който е оставен да е валиден и днес; принципа на съвършеното послушание. Бог изисква съвършено послушание като условие за спасението, както е изисквал това от Адам и в самото начало. Само покрити с дрехата на правдата, която Христос изработи чрез Своето  съвършено послушание имаме достъп до вечния живот. По този начин благодатта не отменя изискването за спасение, но представя Христовата заместителна смърт за нас. Той зае нашето място пред Закона и изпълни онова, което ние не можем, така че "закона е добър и свят."/Римл.7:12/  "Чрез вяра разваляме ли закона? Да не бъде! Но утвърждаваме закона." /Римл.3:31/ Въпреки че активното и пасивно послушание на Христос ясно се различават по естество, те се преплитат относно времето на изпълнение и в много случаи  се извършват едновременно. В живота на Христа има  елементи от пасивно послушание, когато Той трябваше да ограничи своята Божественост и да понесе мъчения. В смъртта на Христа доминира пасивното Му послушание и при все това Той  с активно послушание прие кръста, покорявайки се на Отца във всичко и активно съпротивявайки се на изкушенията. "Господ Исус, чрез съвършеното Си послушание и саможертвата, която Той чрез вечния Дух принесе веднъж на Бога, напълно удовлетвори правосъдието на Своя Отец1; и като откуп постигна не само примирение, но и вечно наследство в небесното царство за всички, които Отец Му е поверил2." (*Уестминстърската Изповед Гл. VIII, Раздел 5.) Оправданието е Божие дело, в което чрез благодатта на Бог имаме прощение на греховете и единствено чрез вяра ни е вменена Христовата правда. ________________  *Уестминстърска изповед на вярата : 1 Римл. 5:19; Евр. 9:14; 10:14; Еф. 5:2; Римл. 3:25-26 / 2 Дан. 9:24; II Кор. 5:18; Кол. 1:20; Еф. 1:11,14; Евр. 9:12,15; Йоан 17:2 Превод: Петър Стовел

ЕРЕС, д-р МАЙКЪЛ ХОРТЪН

EРЕС
Майкъл Хортън



Какво е ерес? Ерес - е всяко учение, което пряко противоречи на ясното учение на Писанието по въпроси от първостепенно значение.

Съдът над вещиците в Салем. Съветът в Тулуза (XIII в.) с постановяване на специална комисия, чиято единствена цел е излавяне на еретици и изгарянето им живи в пламъците на инквизицията. Именно такива образи  извиква думата "ерес“ в ума на обикновения човек. Достатъчно неприятна дума,  с която по-скоро се има предвид обвинителя,  смятан за краен, фанатичен и невеж, отколкото самия обвиняем. Но въпреки някои мрачни събития в историята на християнството, напомнящи за опасностите от преследването на еретици, твърде малко от съвременните християни разбират дълга, който имат към онези Божии мъже, които имаха смелостта да нарекат ереста с истинското й име, независимо от последствията.

Концепцията за ерес: Библейска ли е?

Юдаизмът е започнал, когато народът Израел е отхвърлил Месията и когато сам нашият Господ ясно им показа, че цялото старозаветно Писание свидетелства за Него (Йоан 5:39). Той упрекна религиозните водачи на Израел, че не познаваха собственото си Писание (Мат. 22:29). След възкресението Си, Исус учи учениците смисъла на казаното от него: "И като почна от Моисея и от всичките пророци, тълкуваше им: във всичките Писания" (Лука 24:27). Същият Господен пример следваше Филип, когато обясняваше на етиопеца, четящ текст от книгата на пророк Исая. Той му изтълкува петдесет и третата глава,  разказваща за страдащия Слуга, Който даде Себе Си в жертва за мнозина. "А Филип отвори уста, и като почна от това писание, благовести му Исуса.", след което етиопецът незабавно се кръсти (Деян. 8:26, 36). Юдаизмът e започнал през първи век от новата ера във време, когато евреите безвъзвратно отхвърлят Христос. Не е вярно, че юдаизмът се придържа към Писанията на Стария Завет, а християните приемат и двете. По-скоро юдаизмът отрича обещанията на Стария завет, които са били изпълнени в Исус Христос. Нашият Господ наблягаше, че Самият Той  е единственият ключ, без Когото наистина е невъзможно да се разбере смисъла на Стария Завет. Стефан, който смело защитаваше  християнската вяра пред лидерите на Израел, изреди в цялата им история тяхната невярност към истината.  Защо те трябва да вярват в Христос, пита Стефан, когато убиваха с камъни истинските пророци, които пророкуваха за Него? "Кого от пророците не са гонили бащите ви? Те убиха ония, които предсказаха идването на Праведника, чиито предатели и убийци сте вие сега "(Деяния 7: 52).

Дълбоките корени на концепцията за ерес или отстъпничество могат да се проследят още от древността. Адам и Ева, а заедно с тях и цялото човечество се разбунтуваха срещу Бог поради една причина, че предпочетоха  ереста пред истината. Убедени от змийската софистика, те действително вярваха, че чрез някакво духовно просветление могат да станат богове. (Интересно е да се отбележи, че древните паганизъм, гностицизъм и съвременните представители на движението "Ню Ейдж" отнасяйки се до този случай, го считат за свое вероучение, вместо да го разпознаят като ерес.) Така ереста е истинското учение за тях. Както в древността, така и днес, обществото е силно повлияно от гностицизма (факт, отбелязан от учени от различни среди: Ерик Фогелин от университета в Мюнхен, Харолд Блум и Филип Лий от Йелския Университет). Но, ересите не спират до тук. Именно поради теологични различия Каин уби Авел. Въпросът беше:  „каква жертва изисква Бог?“. Господ показа каква жертва Му е угодна, отхвърляйки приноса от растения ( тъй като именно  от листата на растение  Адам и Ева сами си направиха дрехи). Бог пожертва животно, за да им направи от кожата му дрехи. Aвел, който с вяра очакваше идващия Месия, обещан на Ева в Битие 3:15, принесе в жертва на Господа животно.  А Каин не принесе  жертва, а принос от растения. Мъже и жени са били винаги желаещи да спечелят Божието благоволение въз основа на собствените си идеи за Него. Съвестта на човека свидетелства, че той е грешник и заслужава Божието справедливо осъждение. Но вместо да се обърнат към Господа и  помолят за милост, хората създадоха свой собствен критерий за правда и поклонение. Каин уби Авел поради невярно разбиране на Евангелието; Каин стана баща на църковните гонения в цялата история. Това е още по-ясно представено в единадесетата глава на Евреи, където се казва, че жертвата на Авел бе приета, по причина, че той повярва на обещанието само по благодат и само чрез вяра.

Очевидно през цялата история на Стария Завет истината в повечето случаи е била подтискана от неправдата и това е ясно от каноничните текстове, евреите често отхвърляха недвусмисленото учение на собствените си Писания. В същото време, когато Мойсей получи скрижалите на закона от Бога,  народът на Израел,  макар и наскоро освободен от Бог от египетското си робство отиде да се поклоня на златния телец. Линията на световната  история е разделяла тези, които се покланят в дух и истина, от другите, които измислят свои собствени учения и форми на поклонение към Бога. И така стигаме до последното изгнание, когато самият народ с категорични изключения отказва Словото и се завръща към собствените си начини на спасение. В този момент евреите сами са се отсекли от християнството. Следва да помним, че Исус Христос посочи, че в същността си Старият Завет е христианското Писание. В Стария Завет всичко сочи към Христос. Освен това,  смисълът на обредите, жертвоприношенията и теократичните наставления на Израел са напълно изпълнени в Христос - нашия Пророк, Свещеник и Цар.

И така, юдаизмът е бил първата християнска ерес в християнската църква в новозаветната ера. Подобно на унитарианството, мормонството или исляма, юдаизмът съдържа зрънце истина, но подтиска, изопачава и отхвърля Христовата спасителна истина, представена в Стария и Новия завет на Свещеното Писание. При все това следва да се добави, че, както последователите на унитарианството, мормоните и мюсюлманите могат да намерят спасение в Христос, така и много юдеи с Божията помощ могат да повярват в Господа. Вярващите езичници сега са присадени към лозата Израел единствено по Божия милост. Така използвайки в този контекст думата "юдеи", имам предвид не нацията, а религията.

В Свещеното Писание се споменава за още една ерес (Деяния 8: 9). Симон Магът, извършваше знамения и чудеса, предизвиквайки възхищението на  тълпите. Виждайки чудесата, които обаче придружаваха апостолското служение на Филип (проповядване и кръщение), Симон пожела да получи същите способности, "И самият Симон повярва и, като се кръсти, постоянно придружаваше Филипа, та, като гледаше, че стават знамения и велики дела, удивляваше се"(Деяния 8: 13). Това е един много важен момент, тъй като често ересите също могат да бъдат придружавани от знамения и чудеса. Въпреки че учениците  вършеха чудеса и знамения, акцентът на записаното не е върху тези феномени, а върху същността на апостолското послание. "Но когато повярваха на Филипа, който благовествуваше за Божието царство и за Исус Христовото име, кръщаваха се мъже и жени."ст.12 Незадоволен от нивото на собствената си духовна сила, Симон Магът действително предложи на апостолите пари за дара на Светия Дух. Апостол Петър каза: "Парите ти с тебе заедно да погинат, защото си помислил да придобиеш Божия дар с пари" (Деяния 8: 20). Отново повтарям, въпреки чудесата, извършени от апостолите, акцентът е върху следното: Те "като засвидетелствуваха и разгласяваха Господното учение, върнаха се в Ерусалим, като по пътя проповядваха благовестието в много самарийски села. " (Деяния 8:25). Ереста почти винаги се основава и акцентира върху собствената си сензация, а истината се позовава на провъзгласяването на Евангелието. Освен това, както Петър обяви във 2 Петр. 2:3, ереста често е придружена от алчност и сребролюбие.

Бащите на ранната църква са свързвали Симон-магьосника исторически с религиозния синкретизъм, създал гностическата ерес от втори век. Трябва да  отбележим, че в Библията са записани повтарящи се ереси като гностицизъм (достигане  нивото на божество или единение с божеството чрез духовно просвещение), арианство (отричане на вечната божествена природа на Христос) и пелагианство (добротата на човешката природа и спасение чрез собствени усилия).

Какво е ерес?

На първия въпрос, предложен като подзаглавие в тази статия: "Какво е ерес?, отговорът е: "Всяко учение, което пряко противоречи на ясното и пряко свидетелство на Свещеното Писание по въпроси от първостепенно значение."

С други думи, от една страна, може да има странни учения, като например идеята на Бени Хин (според която Адам е имал способности да лети и  да престоява дълго време под водата) и от друга страна, еретични учения, които пряко противоречат на Библията. Нужно е да се отбележи, че ако ученията не засягат ключовите доктрини за Бога, за човешката природа, за личността и природата на Исус Христос, Светия Дух или спасение, тогава могат да бъдат наречени погрешни, а не еретични. Теолозите векове наред са разграничавали между  формална  ерес, т.е. силно и упорито отричане на фундаменталните учения, въпреки, чe човек e бил инструктиран в истината, от  материална ерес, т.е. привързаност  към еретическо учение поради невежество. Гръцката дума,  hairesis  буквално означава "избрано от себе си и за себе си“. Апостол Павел използва този израз, за да опише лъжливите учители, които са направили разделението в църквата (1 Кор. 11:19 и Гал. 5:20). С други думи, ереста предполага не само грешка, но и специално отношение: арогантност, отричане на всяка власт и своеволие. Тези качества винаги са били считани за пороци на ереста, но в съвременния либерализъм и протестантство, те често се разглеждат като признаци на специално просветление или нова идея, свободна от недостатъците на мисленето на миналите поколения.

Всеки, който отрича да има такова нещо като ерес, отрича възможността религията да има някакви граници. Ако една религия няма никакви отличаващи я граници както християнството от индуизма,  или атеизма, то тогава тя е напълно безмислена.

Кой решава?

На втория въпрос, c подзаглавие: "Кой решава", отговорът е несъмнен: "Свещеното Писание." Тази тема изисква сериозно разглеждане.

Трябва да осъзнаем, че самата Библия съдържа символи на вярата, които са били използвани в седмичните богослужения. В Стария Завет например, намираме  "Шема": "Слушай, Израилю, Господ твоят Бог е един Господ." Монотеизмът, т.е. вяра в единния всемогъщ Бог преминава като  червена нишка както в Стария, така и в Новия завет. Новият завет съдържа няколко текста, които са били използвани в литургията на Ранната църква. Понякога тези символи на вярата са се използвали като литургични песни (ср. Кол. 1:15, 20) Ако вярваме, че Библията е Божие Слово, тогава следва да се отнасяме към Него като Източник на всяка истина, в чиято светлина може да бъде проверено всяко учение. Апостол Павел, предупреждавайки Тимотей за появата на ереси в последните дни, пише следното: "А ти постоянствувай в това, което си научил и за което си бил убеден, като знаеш от какви лица си се научил, и че от детинство знаеш свещените писания, които могат да те направят мъдър за спасение чрез вяра в Христа Исуса. "
(2 Tим.3:14,15). Както и следният известния пасаж: " Всичкото писание е боговдъхновено и полезно за поука, за изобличение, за поправление, за наставление в правдата; за да бъде Божият човек усъвършенствуван, съвършено приготвен за всяко добро дело".
Ето защо, "проповядвай словото, настоявай на време и без време, изобличавай, порицавай, увещавай, с голямо търпение и непрестанно поучаване. Защото ще дойде време, когато няма да търпят здравото учение; но, понеже ги сърбят ушите, ще си натрупат учители по своите страсти, и, като отвърнат ушите си от истината, ще се обърнат към басните."
(2 Тимотей 3гл;4гл).

Има няколко неща, които трябва да се вземат предвид в този пасаж.

Първо, Павел напомня на Тимотей за неговата катехизична подготовка. С други думи, децата християни са се възпитавали по същия начин, както и децата от еврейската синагога, т.е,  получавали са наставление във вярата освен в семейството, и в църквата. Разбира се, Тимотей имаше предимство. Все пак неговият наставник беше самият апостол Павел! Въпреки това, в този случай, както е отбелязано в бележките на «NIV» (т.е. «New International Version» - превод на Библията на англ.), не трябва да се забравя, че "еврейското момче от петгодишна възраст е започнало изучаването на старозаветните писания. Още преди той да е бил на пет години, майката и бабата на Тимотей са го обучавали във вярата".  Така според апостол Павел, сериозното катехизично наставление във вярата, което много съвременни християни смятат за пречка в развитието на духовната ревност, всъщност е изключително важно. Ето защо,  въз основа на това наставление, Тимотей вече възрастен, може да се противопостави на еретичните учения като Божий служител.

Второ, Павел напомня на Тимотей, че увереността му зависи отчасти от признаване авторитета  на хората, от които той е получил наставление във вярата (3:14). Днес много християни мислят, че могат да опровергаят ерес, или да изявят истината, без  да имат никаква връзка с  предшестващите учители на вярата. "Никакви изповеди на вяра, само Христос," "Аз вярвам само на Библията." Често чуваме подобни наивни изявления на братя и сестри, които не могат да разберат, че те самите четат Библията със собствените си изкривени, погрешни предразсъдъци и пристрастия. У много съвременни християни, особено в САЩ е силно развито дълбоко недоверие към авторитета като такъв и и дръзко допускат сами да се отнасят директно до Библията. Те вярват, че самостоятелно, без никаква помощ отвън могат да тълкуват Писанието, докато в същото време "традиционните религиозници" препращат към мъдростта и изследванията на тези, които са били ​​преди тях.  Обаче е факт, че никой не може „просто така“ да чете и тълкува Библията, ако това дори да означава, че е възможно четене на всеки литературен текст без невежество, предразсъдъ-ци и дълбоко вкоренените (религиозни, културни, социални) предпоставки. Например, аз съм изгубил много усилия и енергия за да  разбера библейското учение за предопределението. Но, защо това ми беше толкова трудно? Дали защото Писанието не обяснява ясно тази истина? Моят проблем беше, че доктрината за предопределението е представена твърде ясно в Библията. Но, бях израснал в църква, която не вярваше това учение. Затова за мен беше  съвсем естествено  психически да се противя на приемането на тази концепция.

Еретиците често отиват „директно“ до Библията. Ако християните не са запознати със систематичното учение на Писанията за най-важното от Битие до Откровение (за което, всъщност, е предназначена катехизичната инструкция), те бързо се превръщат в много лесна плячка за хитрия събеседник, който ловко вади библейски текстове извън контекста,  принуждавайки ги да казват нещо в контекста им, както и в контекста на цялото учение на Писанията , което изобщо там не се казва. Ето защо апостол Павел  подчертава, от една страна, че Библията е боговдъхновена книга, единственият непогрешим източник за определяне на истината, но от друга, напомня на Тимотей да помни както наставленията, така и своите наставници във вярата.

Веднъж мой приятел от Холандия попита един американски пастор: "Кои символи на вярата, изповеди на вяра и катехизиси признава вашата църква?“ Пасторът отговори: "Никакви. Само Библията." На което приятелят ми отговори: "Но там има толкова много страници“.  Разбира се, че Библията е единственото правило за вярата и живота, но в нея има "толкова много страници“. Петър отбелязва, че в посланията на Павел "... има някои неща мъчни за разбиране, които неучените и неутвърдените изопачават, както правят и с другите писания, за своята погибел. " (2 Петр.3:16). Проблемът не е, че поради своя обем Библията е една непонятна книга, или, че авторите си противоречат един на друг, а е, че тя съдържа трудни текстове, които лесно се тълкуват погрешно и изкривяват от невежи и неутвърдени хора. В продължение на почти две хилядолетия, символите на вярата, изповедите на вяра и катехизисите са използвани в Църквата като средства за ограничаване на невежеството и срещу изкривяването на християнското учение.

Например, спомням си колко ми беше трудно в колежа да направя курсова работа, посветена на творчеството на Уилям Шекспир. Неговото произведение под името  The Tempest ( «Бурята") ми беше до такава степен непонятно, че трябваше първо да  усвоя резюмето на пиесата от учебника по английска литература. И чак тогава видях голямата картина. Само след като се запознах  с резюмето, бях в състояние да разбера отделните части на първоизточника. По същия начин, Символите на вярата, изповедите и катехизисите се отнасят към Библията, както резюмето към пиесата  "Бурята" от Шекспир. Ще ви дам още един пример. Помислете колко е трудно да се определи точното местоположение на археологически обект всред гора. Въпреки това археолозите, които иначе могат лесно да се изгубят в нея, чрез помощта на сателитни данни с лекота локализират мястото на интересуващия ги участък. Символите и изповедите на вяра, без да се конкурират с авторитета, който притежава единствено Свещеното Писание, ни помагат да разберем боговдъхновеното Слово на Бога. Ето защо, нашите  изповеди на вярата и катехизиси на Реформацията се придружават от препратки към Свещеното Писание. В изповедите на вяра се обяснява, че единственото авторитетно правило за вяра и живот, не са те, а Божието Слово.

Всяко едно пренебрегване на символите и изповедите на вярата е явно доказателство за арогантност и самонадеяност от страна на нашите съвременници. Дали само защото имаме микровълнови печки и Новокаин*, самоуверено се мислим  за най-мъдрите и самодостатъчни хора в цялата история от съществуването на човечеството. Въпреки това забравяме, че технологичният напредък не може да се отъждестви с мъдростта, и че ноу-хау-то не е същото както познанието на истината. За съжаление, християните са попаднали под влиянието на съвременното високомерие, бивайки уверени, че не се нуждаят нито от учители, за които Павел писа на Тимотей, нито от катехизично наставление. При все това, изразът "Аз просто вярвам на Библията" не предпазва от култове, от суеверие, отстъпничество и ерес, тъй като за последните две хиляди години, почти всяка секта се позовава на Библията за подкрепа. Отговорът тук е, не да се направят учителите на Църквата непогрешими тълкуватели на Божието Слово както е в Римокатолическата църква, нито да се пренебрегват наставниците на Църквата, както прави  модерното протестантство, но да имаме смирението да признаем, че "желязо остри желязо", т.е., за да видим нашите неясни места в Библията се изисква мъдростта и проницателността на многото тълкуватели в многото поколения християни. Само глупец би пренебрегнал натрупаната мъдрост от почти двадесет века.

Непогрешими ли са символите на вяра? Разбира се,  не! Въпреки това, Църквата, при все всевъзможните разделения винаги е била убедена, че учението на Библията в този вид, в който е представено в Апостолския, Никейския, Халкидонския, Aтанасовия символ на вярата, е необходимо за спасение. И протестанти, и католици, и православни християни са верни към тези основни учения на християнската вяра. Те  не са истинни,  защото Църквата така казва; но църквата така казва, защото са истинни сами по себе си, истинни в същността си. Традицията за свикване на представители на цялата Църква за провеждане на събори съществува още от времето на апостолите, които свикват първия Йерусалимски събор за да изкоренят ереста на юдействащите. Въпреки, че съборите  могат да правят грешки и действително са грешили дори до степен, че през Средновековието дори са си противоречали един на друг, все пак обаче, с решенията на първите вселенски събори са били съгласни всички християни. В такъв случай, защо трябва да търпим пастири на Църквата, които не са съгласни с учението, с което още от древни времена е бил съгласен целият християнски свят? Защо трябва да се толерира сред нас някой като пастир,  чието учение не отговаря на ясния консенсус на цялата християнска църква от ранните й дни?

Непогрешими ли са Реформаторските изповеди на вяра? Разбира се, не! Това ясно е заявено в самите изповеди. Но съдържащите се в тях доктринални положения засягат не само основните истини на „католическото“ християнство, но преди всичко, истината, която се отъждествява с „евангелското“ християнство. Въз основа на Свещеното Писание Реформаторските изповеди ясно разясняват в кои области  евангелските християни трябва да се откажат от Римокатолическото изопачаване. В тях е  представено библейското учение за спасение, което  Рим, или е извратил, или е изцяло отхвърлил.

Непогрешими ли са катехизисите (пособия под формата на въпроси и отговори за наставление във вярата за деца и възрастни)? Разбира се, те са не по-малко погрешими от учебните планове на всяко едно съвременно неделно училище. Тогава защо са ни катехизиси, ако в много от съвременните евангелски църкви се използват учебни планове за неделни училища? Понятието „податлив към грешка“ (fallible)  и „погрешно“ (fallacious) - са две различни понятия. Терминът " податлив към грешка" предполага възможността за наличие на грешка, а "погрешно" сочи на действителни налични грешки. Наред с много служители,  често съм се възмущавал от  качеството на учебните материали за обучение в неделните училища, които проникват в нашите църкви. За съжаление, дори и църквите, които са преки наследници на Реформацията, не отделят внимание за  проверка на учебните пособия. Много често виждам как директори и учители от неделни училища получават материали от арминианското крило, в които не са представени големите истини на вярата, а насаждат морализъм и забавления до смърт. В съвременните църкви децата са забавлявани от куклени представления, докато децата от само преди няколко поколения, които старателно са изучавали катехизиса, чрез който  да могат да разбират по-добре Библията, и за разлика от  "необразованите и невежите" (за които писа ап. Петър), да дават отговор на всеки за своята надежда. Учението на Реформацията  Sola Scriptura  (само Писанието) не означава, че всеки човек има право по свое усмотрение да тълкува Писанието. В тази връзка Лутер пише: "В този случай, всеки човек ще отиде в ада по собствен път."
Но принципът  Sola Scriptura предполага осмисляне на Светото Писание от цялата Църква, както от духовенството, така  и от обикновените членове. Изповедите и катехизисите са гласът на цялата общност, а не официална догма на религиозния елит. Идеалът на Реформацията, както и библейският идеал - изследването на Свещеното писание е не  индивидуално дело, а дело на цялата общност. Ако въображението - е фабрика за идоли, то със сигурност индивидуализмът е мелница за ереси.


Cимволите на вярата очертават границите на 'католическо'(универсално) тълкуване на Библията, с което са съгласни както протестанти, така  и католици с православни. Нашите Реформаторски изповеди запазват разбиранията ни  в параметрите на 'евангелска' стабилност и нашият катехизис ни инструктира в истините, получили одобрение  от нашите църкви. Ако някой отрича фундаменталните  'католически' истини (които Църквата е обявила в своите Символи на вярата), не е християнин, а - еретик. Ако някой отхвърли фундаментална 'евангелска' истина/принцип, (които Църквата е признала в изповедите на Реформацията), линията, разделяща грешката от ерес става малко по-трудно да се разпознае; но формално отричане на кардиналната доктрина за евангелизма – оправданието е единствено и само чрез вяра и само по  благодат - със сигурност е фатално отричане на Евангелието. Лутераните и Kалвинистите може да не са съгласни помежду си по важни въпроси, но там, където са съгласни, това споразумение определя доктриналните параметри на 'евангелското' християнство. Като защитаваме тези истини, всъщност ние защитаваме самото Свещено Писание.  Когато в нашите църкви употребяваме тези истини, ние следваме Павловия съвет към Тимотей, че като християни трябва да се изправим срещу онези, които избират по собствените си страсти учители да им галят ушите и да ги отвръщат от истината, известна им  още от детството.


Господ да ни oпази от "лов на вещици" и еретична измама. Да утвърди Господ нови атанасиевци, които ще се противопоставят на света заради света и спасението му.

-------------------

 *Новокаин – известен също като прокаин, анестетик за намаляване на болката

Автор:

Д-р Майкъл Хортън - професор по апологетика и систематично богословие в Уестминстърс-катаТеологична семинария (Калифорния), водещ радио-програмата «The White Horse Inn", главен редактор на списанието Modern Reformation, както и автор на няколко книги.

Източник: http://www.reformed.org.ua/

Превод: Татяна Иванова