|
В Своята мисия на тази земя Христос постига две цели:
1. Отмахна проклетията.
"...Откупи от проклетията на
закона" /Гал.3:13/,
чрез който Неговите люде бяха подтиснати като следствие
на Адамовото падение под грях.
2. Възстанови човека в Божия образ и общението му с Него. Напълно ясно е, че тези два елемента
са съществени за Божия спасителен план.
Понеже Бог е отредил Адам да носи цялото потомство в себе си, всеки човек след
адамовото падение се ражда в същото грешно състояние. Затова Божията цел е
да възстанови Своите Си от това състояние и да ги върне към святостта. За
да бъде извършено това, Христос
трябваше първо да стане представител на човешката раса. Затова Той беше
"въплътен" и стана
човек - "дойде в плът."
/1Йоан 4:2/ Като представител на
падналите в греха хора Христос действаше по същия начин, по който първият
Адам потопи в грях и смърт потомството си. По Божие благоволение Христос
заема същата позиция, в която Адам е оставил човека, а именно смъртта и
започвайки от там, последният Адам (Христос) извежда всички(които вярват в
Името Му) от това състояние. Христос заема мястото на своите Си и като
изпълнява изискванията на Закона като съвършен и безгрешен Божий Агнец
понася тяхното наказание. Затова животът, смъртта и възкресението на Христос
е добра вест за нас - то е благовестието. Възкресението е Божие дело, а
живота и смъртта са понесени от Христос. Именно тези две дела са постигнати
чрез активното и пасивно послушание на Христос.
От съществуването на църквата насам повече внимание е било отдавано на
Христовото пасивно послушание, а съвсем малко на активното Му послушание.
Затова днес повечето християни считат, че само Христовата смърт и страдания
са били заради тях и не вземат предвид, че святият Му живот също е
заместително дело, в което Той като наш представител ни прави Негови
съучастници.
Заместителната смърт на Христос е заплащане дълга, дължим от грешника, но
това не му носи награда, а само освобождение. Изкупителното дело е ефективно и
дава освобождение, но то не прави повече от това, а само възстановява
първоначалното състояние, в което се е намирал Адам преди да съгреши.
Грешникът е избавен от греха и последствията му, но това не му дава място в
небето през вечността. Вечният
живот е награда за съвършен и свят живот чрез изпълнението на Божия закон.
И така, чрез Христовата смърт нашият дълг е платен, а чрез Неговия живот получаваме
наградата - вечен живот.
Ако Христовото дело беше само до
толкова, че да се заплати за наказанието, което неговите хора заслужаваха,
тогава те като не са вече длъжници и подсъдими биха били в положението на
Адам преди съгрешението и като него щяха да имат същите условия да пазят
Божията заповед, за да наследят живот и същата невъзможност да угодят на
Бог и неминуемо същото падение. Очевидно е, че Бог като знае всичко това, трябва да
направи Своя спасителен план да бъде в друг
вариант. Каква полза ако се спаси един удавник, който е правил опит да
плува срещу силно течение и след това отново се постави да плува там, от където е почнал при първия си опит. Същата история
отново ще се повтори и потрети и той винаги ще има нужда от спасение. Бог избавил веднъж своите Си, не би ги поставил отново в същите условия да
бъдат изгубени. Този път Божият Син е Изпълнителят, а ние не чрез дела и изпълнение на заповеди, а
въз основа на благодат и вяра ще наследим спасение. Затова
Христос дойде в плът и чрез съвършеното послушание към Закона живя свято и
наследи вечен живот, на който ни направи и сънаследници.
Христос живя съвършено угоден на
Бог живот: "Аз върша всякога
онова, което е Нему угодно." /Йоан 8:29/
"Който грях не е сторил, нито се
е намерило лукавщина в устата Му." /1Петр.2:22/ Дори и демоните свидетелстваха, че Той е "Святият Божий." /Лука 4:34/ Когато беше разпнат, Той се молеше за другите да бъдат простени, но никога
не е изповядвал или се е молил за Свои грехове.
Христос, чрез неопетнения си и свят живот изработи чрез активно послушание праведност,
която струваше скъпо, но Бог ни подари тази праведност чрез вяра в Неговото Име. Всичко за което Христос пострада и извърши се счита за извършено
от нас! Чрез Своето пасивно послушание като агне Той умря и ни избави от ада. Чрез активно послушание в святия Си живот Той изработи
и заслужи вечен живот, който ни подарява чрез Своята благодат.
Апостол Павел има много твърда позиция относно придобиването на
спасение не чрез изработена от нас праведност, а чрез Христовата
праведност, която Бог вменява на онзи, който вярва. Апостолът строго
предупреждава "своите по плът"
(юдеи), че "като искат да
установят своята правда, те не се подчиняват на Божията правда." /Римл.10:3/ За себе си той казва, че предпочита да загуби всичко,
което е придобил чрез своите ревностни старания, за да се "намери в Христос", като не
разчита на своята правда, а "на
правдата която е от Бог въз основа на вяра." /Фил.3:9/ Той пише на коринтяните,
че Христос, Който не е знаел грях е станал правда за нас. /2Кор.5:21/ Забележете, това не е изработено от нас, а сме Негово
творение в Христа, за да бъдем плодоносни за Божия слава. /Еф.2:10/ Ако правдата може да се
добива по друг начин и не е Христовата правда вменена от Бог, то "Христос е умрял напразно!" /Гал.2:21/ Словото Божие
напълно отрича, че човек може да заслужи спасението чрез дела. Ако това
беше възможно, то смъртта и страданията, които Христос понесе са били
излишни... Нашата благодарност към Бог е вечна, защото Той е "единственото име, чрез което ще се
спасим." /Деян.4:12/
Следователно, спасението което благовестието предлага е напълно Божие дело
и е дар на Неговата благодат. Дори и вярата, чрез която то се получава е
дадена чрез Святия Дух, за да се "оправдаем
даром от Неговата благодат чрез изкуплението, което е в Исус Христос."
/Римл.3:24/ "Всички
станахме като човек нечист и всичката ни правда е като омърсена дреха; ние
всички вехнем като лист и нашите беззакония ни завличат както вятъра."
/Исая 64:6/ "Всички ние се заблудихме както овце,
отбихме се всеки в своя път; и Господ възложи на Него беззаконието на
всички ни." /Исая 53:6/
"Той ни спаси не чрез праведни
дела, които ние сме сторили, но по Своята милост чрез окъпването, сиреч,
новорождението и обновяването на Святия Дух." /Тит.3:5/ Затова ап. Павел казва
относно спасението, че "Христос
е всичко във всички." /Кол.3:11/
Ние сме само получатели без да сме допринесли нещо за спасението или за
облагодетелстването на Бог. ("О
колко дълбоко е богатството на премъдростта и знанието на Бога! Колко са
непостижими Неговите съдби, и неизследими пътищата му! Защото, "Кой е
познал ума на Господа, или кой Му е бил съветник? Кой от по-напред Му е дал
нещо, та да му се отплати? Защото всичко е от Него, чрез Него и за Него.
Нему да бъде слава до векове. Амин." Римл.11:33-36)
Заповедта,
която Бог даде на Адам съдържа в себе си един основен принцип, който е оставен да е валиден и днес; принципа на съвършеното послушание. Бог
изисква съвършено послушание като условие за спасението, както е изисквал
това от Адам и в самото начало. Само покрити с дрехата на правдата, която
Христос изработи чрез Своето съвършено послушание имаме достъп до
вечния живот. По този начин благодатта не отменя изискването за спасение,
но представя Христовата заместителна смърт за нас. Той зае нашето място
пред Закона и изпълни онова, което ние не можем, така че
"закона е добър и свят."/Римл.7:12/ "Чрез
вяра разваляме ли закона? Да не бъде! Но утвърждаваме закона." /Римл.3:31/
Въпреки че активното и пасивно
послушание на Христос ясно се различават по естество, те се преплитат относно
времето на изпълнение и в много случаи се извършват едновременно. В живота
на Христа има елементи от пасивно послушание, когато Той
трябваше да ограничи своята Божественост и да понесе мъчения. В смъртта на
Христа доминира пасивното Му послушание и при все това Той с активно
послушание прие кръста,
покорявайки се на Отца във
всичко и активно съпротивявайки се
на изкушенията. "Господ Исус, чрез
съвършеното Си послушание и саможертвата, която Той чрез вечния Дух принесе
веднъж на Бога, напълно удовлетвори правосъдието на Своя Отец1;
и като откуп постигна не само примирение, но и вечно наследство в небесното
царство за всички, които Отец Му е поверил2."
(*Уестминстърската
Изповед Гл. VIII, Раздел 5.)
Оправданието е Божие дело, в което чрез благодатта
на Бог имаме прощение на греховете и единствено
чрез вяра ни е вменена Христовата правда.
________________
*Уестминстърска изповед на вярата :
1 Римл. 5:19; Евр. 9:14;
10:14; Еф. 5:2; Римл. 3:25-26 / 2 Дан. 9:24; II Кор. 5:18; Кол. 1:20; Еф. 1:11,14; Евр. 9:12,15; Йоан 17:2
Превод: Петър Стовел
|
Няма коментари:
Публикуване на коментар