Предисловие и няколко дефиниции
Доста често се сблъсквам с въпроси относно произхода на човека, възрастта на Вселената, та дори формата на Земята. Като млад учен тези теми винаги са ме вълнували, а някои от тях са и причина да реша да се занимавам професионално с физика. За съжаление, обаче, в християнските среди има много недоизяснени въпроси и хипотези, които карат вярващите по цял свят да се чувстват неудобно като християни.
 |
| (Понятията "стар" и "млад", отнасяйки се към Земята, нямат никаква научна стойност) |
Такива са: възрастта на земята, произхода на човека, какво място имаме във Вселената и т.н. Много хора в тези среди си мислят, че модерната наука е несъвместима с теологичната парадигма и в много случаи са прави, но не поради причините, които те изтъкват. В серия от постове ще се опитам да разгледам някои хипотези и да представя кратък анализ на аргументите на двете страни и също да посоча някои от опитите на креационистите да прикриват научни доказателства, с цел пропагандиране на догмите, които те по своя приумица смятат за най-верни.
Преди да започна бих искала да уточня, че моят коментар няма да бъде теологичен или основан на библейски текст, а ще е чисто научен анализ на някои от техните аргументи. Избягвам да намесвам теологичния дискурс, защото това обезсмисля научния метод напълно.
Като учени ние не си служим с философска или теологична методология. За нас тези неща нямат никакво значение, тъй като не засягат пряко обхвата на нашите изследвания. Напротив, ние се стремим да ги избягваме – и това няма нищо общо с атеизъм, или философски натурализъм. Това е чисто и просто начинът, по който науката работи – ние изключваме всяка една възможност за свръхестествено, защото нашия предмет на внимание е, по дефиниция, естественото.
Научен метод
 |
| (Мобилният ви телефон е доказателство че научният метод работи) |
Научният метод е най-мощният инструмент, с който учените си служат. Той ни позволява да „изпитваме“ и изследваме теоретичните модели, като ги сравняваме с това, което експериментално наблюдаваме в света около нас. За да бъде една хипотеза „призната“ за теория – ние трябва да намерим начин да я фалсифицираме – да я оборим. Всяка една хипотеза, която не може да бъде оборена с факти или поставена под въпрос, не е предмет на науката. Това е на пръв поглед е странно за човека, който не е в научната сфера, защото интуицията би подсказала, че би трябвало да доказваме дадено твърдение, а не да се опитваме да го оборим, нали?
Фалсифицируемост (Falsification)
Силата на тази методология идва именно от това, че много твърдения биха могли да бъдат позитивно потвърдени с елементарни доказателства. . За да бъде една хипотеза тествана, ние бихме искали да приложим тест, който поставя трудност за дадената хипотеза – много често това се състои в опит да се създадат алтернативни хипотези, всяка от които е тествана и сравнявана с главната хипотеза. С други думи, учените измислят какви ли не трудности и тестове, с които могат потенциално да оборят дадената хипотеза (да я опровергаят емпирично).
Научна хипотеза и научна теория
Ако дадена хипотеза издържи на всички изпитателства, тя е повишена в ранг „теория“. Теориите са организирани бази от факти – или, по-точно, теориите не са факт, а са съвкупности от факти. Без да навлизам в много подробности, това е, казано на кратко, начинът, по който науката работи. В обобщение, понятието „теория“ в научните среди има различно значение, от това което ни е познато от ежедневието. (т.е. Изрази като „това е просто теория“ нямат никакъв смисъл в научната сфера.)
Екзотични хипотези
 |
| ("Не знам какъв е въпросът, но отговорът е: извънземни") |
Има нещо екзотично и вълнуващо в това, човек да вярва в неща, които са различни от потвърдените от науката теории. Има нещо мистично в това човек да мисли, че милиарди хора са заблудени, а само една малка част от населението знае „истината“. Има и нещо интересно и мистериозно човек да вярва в конспиративни теории било то за НАСА, за извънземни, за пътешествието до Луната, и т.н. Психологически, хората са склонни да вярват в мистични неща и са податливи на манипулация от страна на конспиратори. Типичен пример е шоуто Ancient Aliens, което представя абсурдни аргументи, но има много последователи, които приемат представените аргументи за чиста монета. В 21 век не можем да си позволим това! Информацията е навсякъде и ние като отговорни и уважаващи себе си индивиди трябва да имаме умение да различаваме невярното от вярното, рационалното от ирационалното – възможното от невъзможното. За това, разбира се, се изисква набор от умения, които не всеки притежава и не всеки е усвоил.
Съмнението в учените
Какво правим, ако нямаме тези умения – уменията да изследваме дадена хипотеза? Най-добрият изход е да се доверим на специалист, който знае за какво говори. Някой, който е благоволил да посвети живота си, за да разбере нещо. Това правим, когато се доверяваме на лекари, когато се отнася за здравето ни. Все още не съм срещала човек който „не вярва“ в съществуването на вируси или бактерии, или ДНК...Но защо? Повечето хора не са ги виждали със собствените си очи, но се доверяват на учените, когато стане въпрос за това. Защо формата и възрастта на Земята, произходът на човека са поставени под съмнение? Кое е различното? Защо някои избират да не се доверяват на учените, когато стане въпрос за гравитация, небесни тела, галактики, и т.н. ? Отговорите на тези въпроси оставям за размисъл на читателя.
Има ли световна конспирация?
 |
| (Всички небесни тела са сферични, освен Земята?) |
Би било безумно трудно да контролираш екип от милиони учени по цял свят и да ги накараш да „лъжат“ обществото. Особено трудно в 21 век, който е векът на свободната мисъл и никому не е забранено да намери съответните данни и информация, за да се образова по дадена тема. Интернет е източник на огромно количество, океан от информация, а какво остава за огромните библиотеки, архиви, до които всеки има достъп. Световната конспирация е чисто и просто невъзможна.
Повечето учени дори не се познават лично, нито имат световни събирания, на които обсъждат коя е следващата заблуда, която да представят на обществото. Целта на повечето учени е да помогнат на човечеството да напредне в знанието си за Вселената. Не ми е известно да има учен, който иска да направи обратното и да скрие важна информация от обществото.
Как работи науката?
Всъщност оборването на дадена теория или хипотеза е най-голямото постижение, което даден учен или екип от учени може да има в своята кариера. Ставали сме свидетели на това – Айнщайн представя нова теория за гравитацията (Обща теория на относителността), която „подобрява“ Класическата теория на гравитацията, изведена от Нютон. Квантовата механика обяснява как всичко работи в микроскопичен план, където Класическата механика се разпада. Има много други примери – науката е преживявала толкова много подобрения и нови открития. Всяка една нова потвърдена теория се счита за голям успех. Именно за това, чисто хипотетично, ако някой би могъл да оспори със съществени доказателства, съществуваща научна теория и да промени цялото ни знание, то такъв човек би получил Нобелова награда. Без съмнение.
Може би вината е наша...
 |
| (по действителен случай) |
Пропастта между специализирани дисциплини и обществото продължава да расте. Повечето от нас работят с концепции, теории и хипотези, които са изключително трудни, дори и за нас. Много малко учени полагат усилия да популяризират научните идеи, а много научнопопулярни източници (списания и предавания) представят нещата по неточен (дори грешен) начин. Както всяка дисциплина или професия, така и науката изисква опит и трейнинг, за да бъде „усвоена“.
Трудно е теории като Стандартния модел, Квантова Механика, Квантови Полета, и др. да се обяснят разбираемо на хора, които нямат почти никакви познания по математика и физика. Средностатистическият човек, в повечето случаи, не може да оцени сложността на дадените предмети и с лека ръка ги отхвърля, без да се замисли, защото те му се струват толкова странни и „нелогични“ („безсмислени“). Изненадващото е, че за нас тези теории също са „странни“, „неинтуитивни“, но ние сме научили важен урок от всичко това. Не всичко в тази Вселена трябва да е така както го искаме. Ние искаме да разберем Вселената такава, каквато е. Безпристрастно. Обективно. Затова нашата човешка интуиция губи смисъл.
Неинтуитивна наука
Преди много години Аристотел си е мислил, че когато пусне два обекта с различни маси от една и съща височина да падат свободно на земята, те ще се движат с различна скорост – защото имат различна маса. Ако пуснем камък и перце по едно и също време от една и съща височина – интуицията ни подсказва, че камъкът ще падне по бързо, а перцето ще се забави. И в присъствието на атмосфера(по-точно съпротивление на въздуха), това е факт. Какво обаче става във вакуум, където няма съпротивление на въздух? Камъкът и перцето падат с една и същата скорост. Това е, така нареченото, свободно падане на телата. Първият опит, който достига до това заключение е всеизвестният опит на Галилей от наклонената кула в Пиза. Той извежда математически твърдението, че телата падат с едно и също ускорение, в отсъствието на съпротивление на въздуха, независимо от тяхната плътност и маса. Каква интуиция би подсказала, че предмети с различна маса биха падали с едно и също ускорение във вакуум?
Това е неинтуитивно.
 |
| (Дано харесате почерка ми 😄) |
Това е елементарен пример, който е част от елементарната Класическа механика. Какво остава за по-сложни теории като Квантовата механика, според която частици могат да преминават през бариера (стена) и според която електроните могат да бъдат на различни места в един и същи момент...
Науката е неинтуитивна!
Защо да вярвам на науката, след като тя постоянно се променя?
Това, че науката напредва в знанието си всъщност е предимство, а не недостатък. За разлика от сектантските култове и догматичните учения, учените винаги ще ви кажат какво знаят, и какво *не* знаят – какво могат да обяснят и какво *не* могат да обяснят. Има мистерии в нашия свят, които все още не сме разрешили и това е причината, която ни мотивира да продължаваме да търсим отговори. Много често се сблъсквам с хора, които твърдят, че науката греши по много въпроси, а Библията е по-напреднала и учените в края на краищата се съгласяват с написаното в нея. За съжаление, не бих могла да твърдя това. Библията преди всичко не е научен текст – тя има много предимства и може да бъде основа за теологична система, но не и за научна такава. Никъде в Библията не се споменава електричество, Интернет, телекомуникации, механика, Квантова физика, биохимия, и т н. – тези неща хората са открили благодарение на научния метод. Ние използваме научния метод само и единствено защото той работи. Ние нямаме никаква скрита и подмолна цел, която да атакува нечия теологична система.
Факт е, че науката работи, защото читателите на този блог имат привилегията да използват Интернет, за да достигнат до написаното тук. Много рядко хората се замислят за използването на всички удобства, с които разполагаме в днешно време и как точно тези удобства са достигнали до тях. Например GPS системата в колата ви – е синхронизирана със сателити, които работят благодарение на Специалната Теория на Относителността. Звучи странно. Но това е факт.
В следващите постове ще ви разкажа защо това е важно и какво значение има всичко това за християнския свят.
Автор: Ваня Спасова
Няма коментари:
Публикуване на коментар