ДАЛИ БОЖИЯТА ЛЮБОВ е за ВСИЧКИ ХОРА и ДАЛИ ИСУС е УМРЯЛ за ВСИЧКИ?, Ник Бабъл

Дали Божията любов е за всички хора и дали Исус е умрял за всички?

Ник Бабъл


Ако кажем на невярващите хора „Бог те обича“, тогава следва, че не се нуждаем от Посредник, защото Бог ги обича по някакъв начин и от това следва, че няма никаква вражда между Бог и човека. Освен това, също следва, че съществува мир между невярващите хора и Бог, просто защото Бог ги обича. И изобщо тук не се изисква от никой човек никакво помирение. Bсъщност, в благовестието виждаме  вражда, посредничество, помирение и мир. Това е истинското благовестие. Да казваме на невярващия човек, че Бог го обича, това е  фалшиво евангелие. А фалшивото евангелието носи и фалшиви обръщения.

Йоан 10:14 Аз съм добрият пастир; и познавам Моите Си, и Моите Ме познават.
15. Както Отец познава Мен и Аз познавам Отца; и Аз давам живота Си за овцете.

Бог има всеобща любов към всички неговите създания, защото Той дава както дъжда, така и слънцето за всички. Той е Създател на цялото човечество и ни се казва да обичаме дори и собствените ни врагове. Но Бог също има специална, интимна любов към истинските вярващи. Само на истинския вярващ Той може да каже, че го обича.

и вече не аз живея, а Христос живее в мене. А дето живея сега в плът, живея с вярата в Сина Божий, Който ме възлюби и предаде Себе Си за мене. Галатяни 2:20

Ако кажем на невярващите, че Бог  ги обича/дълбоко, интимно/, тогава покаяние не е необходимо, тъй като Бог ги обича, така или иначе! Тъй като някои казват: "Бог обича грешниците, а мрази греха", тогава ако Исус е умрял за всеки отделен индивид, тогава защо мнозина отиват в Ада? Защо, смъртта на Исус е слаба, безсилна за всички тези погиващи души, които ще идат в  ада? Дали Той се проваля в Мисията си като Спасител /не успява да спаси тези, които ще бъдат хвърлени в ада/, или Той наистина е дошъл да спаси само Своите люде от греховете им (Mат. 1:21)?

Йоан 3:36 Който вярва в Сина, има вечен живот; а който не вярва в Сина, няма да види живот, но Божият гняв остава върху него.

Има много християни, когато свидетелстват на невярващите като казват: "Бог те обича и той има чудесен план за твоя живот", това е най-честото проповядване на по-голяма част от църквите днес, но това не е  проповядването на историческата Църква. Не съществува  нито  един стих от Библията, който да казва, че апостолите са свидетелствали на невярващите с думите: "Бог те обича." Тогава, защо днес много  християни казват на невярващите "Бог те обича" ???

 Нека разгледаме този вид традиция.   
Между другото, римокатолицизмът вярва тези същите неща, така че мнозинството от християните от протестантските деноминации са обединени по този въпрос с римокатолицизма.

Ако сте свидетел, когато някой казва: "Бог те обича и предлага чудесен план за твоя живот", то това  е толкова изкушаващо за плътта. Човек си мисли, „Чудесно, ако стана християнин, всичко ще бъде наред. Ще имам богатство, здраве, мир, радост и удоволствие за останалата част от живота си.“ Именно това е, което мнозина мислят за прекрасния план, че Бог ще ги благослови.

Знаете ли, Исус дали каза на учениците Си: "Бог има чудесен план за вас, следвайте ме и ще имате богатство, добро здраве, мир и радост за останалата част от живота си?"

Не. Исус каза обратното.  „Ако иска някой да дойде след Мене, нека се отрече от себе, да вземе кръста си всеки ден и нека Ме следва." (Лука 9:23)

Скъпи души, фалшивата църква лъже хората. Нищо чудно, че над 90% от хората, които вземат  решение за Христос, впоследствие отпадат. Според Исус, следването след Него не е широкия път, който води към ада, а е много тясната врата, през която дори е много, много трудно да се влезе. Истинските християни ще преминат през трудни времена всред този нечестив свят, тъй като те няма да пасват на света и светът не само ще ги отхвърли, но ще ги мрази и преследва.

2Тимотей 03:12 Но и всички, които искат да живеят благочестиво в Христа Исуса, ще бъдат гонени. 

Исус никога не е казвал на учениците си: "Бог има чудесен план за вас. Но им каза истината: "В света имате скръб; но дерзайте; Аз победих света. "(Йоан 16:33)

Днес обаче, мнозина християни казват следното:  "Бог те обича" и цитирайки текста от Йоан 3:16,  се опитват да направят свое собствено посочване,  че Бог обича всички и персонално Той те обича грешнико, моля те, просто приеми го. Всъщност, на практика те се молят на невярващия да приеме Бога. Тук обаче, Бог би бил разочарован след като Той  умолява всичките да дойдат при него, а не всички хора ще повярват в Него.  Скъпи души, това съвсем не е Богът на Библията, но нека първо видим Йоан 3:16.

Йоан 3:16 Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, че всеки, който вярва в Него, да не погине, но да има вечен живот.

Сега нека изследваме внимателно текста и да изложим по същество тази фалшива традиция.

Ето един примерен въпрос:  Йоан 3:16 казва; "Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, та всеки, който вярва в Него, да не погине, но да има вечен живот." Това едва ли означава, че Бог изпрати Сина Си да умре за всички, нито пък се казва, че Бог възлюби всички, че той даде Своя Син за всички човеци. Това се преподава от много пастори, обаче дали то е вярно?

Отговор:

Това не е вярното учение. Ние не бива да подкрепяме широко разпространения възглед, а следва да се придържаме към правилния възглед. При тълкуване на Писанията много е важно да се знае за какво се отнася текста, за какво се разказва в пасажа, до кого е адресиран и какъв е контекста на пасажа. Това са най-важните точки при изследване на Словото, като Писанието не може да се тълкува по друг начин, освен само с  това, което вече имаме споменато в текста. Сега нека погледнем  Йоан 3:16

За какво се отнася

Спасителят говори на Никодим, един много уважаван еврейски лидер и равин. Никодим е видял чудесата на Исус и Го приема като Божествен пратеник или пророк. Той не е търсил в духовен смисъл Спасител, Който може да го избави от личната му вина и грях, а както всички евреи са търсили освободител от чуждестранното иго на римляните. Ние не сме сигурни дали Никодим е стигнал до извода, че Исус е Месията, но виждайки, че Исус не е обикновен човек, той дойде през нощта, за да има личен разговор с Исус. Дойде през нощта, защото се страхуваше да не бъде забелязан от колегите си.

Определено Никодим е смятал, че мисията на Месията е само за Израел. Но тук, в Йоан 3:16 се казва: Бог толкова възлюби света...Какво означава „свят, света“?- Всеки един човек, който живее на земята, включително и планини, дървета, реки, море, скали, животни и всичко, което виждаме в света ли? Не. Добре е да се помни, че Исус говори на Никодим; който е евреин. Но, какъв е смисъла на думата „света“.

За Никодим „света“ е означавал езичниците. Един добър пример е, когато сме в църквата, казваме, че принадлежим на Христос, а другите са от  света, както и че то е едно и също понятие с това, което евреите са имали. Те бяха синовете на Авраам и светът за тях бяха езичниците.

„Народите или светът“ е различно понятие от понятието „евреите“. Това се вижда много ясно ето тук. Матей е евреин, а Лука е езичник. Нека разгледаме  един и същи стих, където Исус говори на езичниците и да видим как Maтей, който е юдеин и Лука - езичник пишат за този стих.

Лука 12:30 защото всичко това търсят народите на света; а вашият Отец знае, че вие имате нужда от това; Лука беше езичник и пишеше не с еврейски ум, а като езичник. За ума на езичника – невярващите са народите на света.

А Матей, който е евреин, пише: Мат. 6:32 (Защото всичко това търсят езичниците), и защото вашият Небесен Отец знае, че имате нужда от всичко това. За Матей хората са два вида - евреи и езичници, той не би казал, че евреите са народите на света.

Когато Исус каза: "Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, та всеки, който вярва в Него, да не погине, но да има вечен живот." Той говори на вярващи хора, евреи и езичници, пръснати по целия свят ,

Вижте изпълнението на това писание: Деяния 13:48 Езичниците, като слушаха това, радваха се и прославяха словото Господне и повярваха всички, които бяха отредени за вечен живот.. (Ефесяни 1: 4; 2 Тим 2: 9)

Сега нека да видим и контекста. За да получим контекста трябва да отидем на пасажа преди и след цитата. Нека започнем от стих 14.

Йоан 3:14 И както Моисей издигна змията в пустинята, тъй трябва да се издигне Син Човеческий 

Тук виждаме картината за спасение, това е Исус, който може да отнеме нашата вина и грях и донесе изцеление за спасението на душите ни.  Йоан 3:15 та всякой, който вярва в Него, да не погине, но да има живот вечен.  Всеки, който вярва в Него е християнин.

Йоан 3:16 Защото Бог толкоз обикна света, че отдаде Своя Единороден Син, та всякой, който вярва в Него, да не погине, а да има живот вечен.

Защото Бог толкова възлюби не само просто Израел, но и всички вярващи на света, пръснати по краищата на целия свят. Бог не изпрати Сина Си, за да унищожи езическите нации, но за да бъде Спасител на човеците.

Йоан 3:17 Защото Бог не проводи Сина Си на света, за да съди света, а за да бъде светът спасен чрез Него.  Бог можеше да осъди всички нас и да ни изпрати в ада, защото Бог не е длъжен да спасява който и да е било. Той не  помилва ангелите когато съгрешиха в рая, но направи спасение за избраните.

Йоан 3:18 Който вярва в Него, не бива съден, а който не вярва, е вече осъден, задето не е повярвал в името на Единородния Син Божий. Всички ли хора вярват? Не, разбира се. Но, само този, който вярва в Него, и само истинския християнин може да вярва.

Йоан 3:19 Но това е осъждането, че светлината дойде на света, но хората обикнаха тъмнината повече от светлината, понеже делата им бяха зли.
В контекста тук се вижда, че всички хора няма да повярват и че плътският, падналият човек ще се удоволства в своите грехове и няма да дойде при Христос, ОСВЕН, ако Бог не го обърне чрез Своята благодат.

Когато четем думата „света“ в стих 19/за разлика от стих 16!/, дали се отнася за вярващи хора? Не.

Ето как „света“ не означава вярващи хора:
Йоан 1:10 В света беше, и светът чрез Него стана, но светът Го не познаТук света са неверниците

Йоан 15:19 Да бяхте от света, светът щеше да люби своето; а понеже не сте от света, но Аз ви избрах от света, затова светът ви мрази.

Тук отново виждаме вярващите са взети от света от Христос и светът мрази истинските вярващи.

Йоан 17: 6 Явих Твоето име на човеците, които си Ми дал от света; те бяха Твои, и Ти Ми ги даде, и спазиха Твоето слово.

Исус се разкри на тези, които са избраните от Бога и те излязоха от света, т.е. означава, че има отделяне от останалите.
Йоан 17: 9 Аз за тях се моля: Аз не се моля за света, а за тия, които си Ми дал; защото са Твои.

Ние трябва да изследваме Йоан 3:16 в контекст – виждаме, че Исус казва, че Бог толкова възлюби света, и в същото Евангелие на Йоан виждаме в 17: 9, че Той не се моли за света! Ако Бог обича всички, тогава как така Исус не се моли за всички, а само за вярващите? Освен това, тук Исус не се моли само за учениците Си, но и за всички вярващи.

Йоан 17:20 И не само за тях се моля, а и за онези, които биха повярвали в Мен чрез тяхното слово

Забележете това: Той не се моли за тези, които няма да повярват. И означава ли това, че Бог мрази невярващите?

Бог не мрази всички човеци като същества, а като грешници. Бог има обща любов към всички негови създания, Той дава дъжда, дава слънцето за всички. Но Божията специална, интимна, съкровена любов е с истинските вярващи.

Mат. 5:45 за да бъдете синове на вашия Отец Небесен; защото Той оставя Своето слънце да грее над лоши и добри, и праща дъжд на праведни и неправедни.

Има две страни, които са разгневени: Бог и човек.Човекът е разгневен на Бог и е във вражда заради греха, защото копнежът на плътта е  враждебен на Бога, (Римл 8:7) А Бог, е разгневен на грешника. Пс 7:11 Бог съди праведния и Бог се гневи всеки ден на нечестивия.

Т.е. става ясно, че думата „светът“ в Йоан 3:16 не означава всеки един отделен индивид.

Йоан 1: 7 той дойде за свидетелство, да свидетелствува за светлината, та всички да повярват чрез него.
Йоан 12:32. И кога Аз бъда издигнат от земята, всички ще привлека към Себе Си.

Римл. 5:18 и тъй, както чрез едно прегрешение дойде осъждането на всичките човеци, така и чрез едно праведно дело дойде на всичките човеци оправданието, което докарва живот.

Всички хора ли вярват, че Христос дойде да свидетелства? Включително цар Ирод, книжниците и фарисеите ли? Дали те вярваха, че Христос дойде да умре за тях? Не. Те не вярваха, че Христос умря за тях, те дори не Му вярваха, че е Бог, Син Божий, Месия и Спасител на човеците.

Кои са всички човеци, които ще повярват в Него, които Той ще привлече и които Той ще оправдае? Невярващите или вярващите? Да, вярващите, защото невярващите не могат да вярват в Него. Тези писания са отнасят само за избраните.

Когато Христос умря, яви ли се на всички хора? След като Той възкръсна, яви ли се на всички човеци? Оправдани ли са всички човеци? Отговорът е очевиден – Не. Тогава думата „всички“ следва да се приеме в ограничения смисъл. „Всички“ не означава всеки един човек.

Ако казваме, че Христос е дошъл и е умрял за всички хора, което някои считат, че означава за всеки отделен човек, а всъщност всеки един човек не е спасен, тогава Христос не е умрял за всички хора без изключение. Той умря само за истинските вярващи! Сега, когато проповядваме евангелието ние не знаем кой е избран и кой не е. Ако Бог сложи жълта ивица по лицето на избраниците, които ще чуят Евангелието и отговорят на призива, ние няма да губим времето си в проповядване на Евангелието на всички, като знаем че само хората, които имат жълтата ивица на лицето си ще отговорят на призива, ние ще проповядваме евангелието само на тях, понеже знаем, че само те ще бъдат спасени. Бог обаче, не е сложил жълта ивица по лицата на избраниците, затова ни е заповядано да проповядваме благовестието на всяка твар и освен това, научаваме от Словото Му, че само избраниците ще реагират.

"Ето, цял свят тръгна подире Му." Йоан 12:19 Но, наистина целият ли свят отиде след Христа? "цяла Юдея и цялата Иорданска околност и се кръщаваха от него в реката Иордан" Мат.3:5-6 Беше ли цяла Юдея, или целия Ерусалим кръстен в Йордан? "Вие сте от Бога, дечица", и целият свят лежи в лукавия ".

Думата „целият свят“  означава ли всички хора без изключение? Думите "света "и "всички"се използват в около седем или осем смисъла в Писанието и  е много рядко "всичко, всички" да означава всички лица, и всеки един индивид поотделно. Обикновено, думата „всичко“ се използва за да означи, че Христос е изкупил някои от всички видове: някои евреи, някои езичници, някои богати, някои бедни, и Неговото изкупление не е ограничено относно евреин или езичник ... (Ч. Спърджън казва в една проповед върху Изкуплението)

Нека да видим повече от думата "всички"

Лука 02:10 И ангелът им рече: Не бойте се, защото, ето, аз ви благовестявам голяма радост, която ще бъде  за всички хора. 11 Защото днес ви се роди в Давидовия град Спасител, Който е Христос Господ.

Добрата новина и голямата радост е само за избраните от Бога. Отново думата „всички“ се отнася само за Неговия народ.

Мат 1:21, ясно казва кого ще спаси Христос:  Тя ще роди син, когото ще наречеш Исус:  защото Той ще спаси народа Си  от греховете им.

Той дойде като Посредник за народа Си, който също като другите хора са били деца на гнева, и врагове на Бог, но Христос дойде да ги спаси.

Ис. 53: 8 От затвор и съд Той биде грабнат; но рода Му кой ще обясни? защото Той бе изтръгнат от земята на живите; за престъпленията на Моя народ претърпя смърт..

Евреи 2:17 затова длъжен бе да прилича по всичко на братята, та да бъде милостив и верен първосвещеник във всичко, що се отнася до Бога, за очистване греховете на народа.

Първо, благовестието се проповядва на тях, и тогава осъзнават, че са изгубени и погиващи и  имат нужда от Спасител. Тогава те виждат, че са осъдени за греховете си и имат съзнанието да се покаят и обърнат. Тъмничния началник във Филипи извика към Павел и Сила: „Господа, какво трябва да направя, за да се спася?“ Има спешност в Божия гняв, който идва, как мога да се спася от тази опасност? Три хиляди души бяха обърнати чрез проповедта на Петър, тъй като те видяха опасността и бяха изобличени за греховете си.

1Тим. 2: 4 Който иска да се спасят всички човеци и да достигнат до познание на истината...

Някои твърдят, че това е Божията воля, че всички хора трябва да бъдат спасени, и че Той умря за всички.

В този контекст обаче, Божията воля е ефективна, което означава, действаща и резултатна. Неговата воля е за Негова угода. Тя се основава на 'нека бъде Твоята воля'. Следователно това, което се случва е по волята Му. "Пс. 115:.. 3" Нашият Бог е на небесата (и на земята); върши всичко, що иска." 

Ако обаче под "всичко" се разбира всички хора в целия свят, без изключение, то тогава Бог се е провалил в Своята цел и воля, щом в края на времената ще има толкова милиони неспасени хора. /отнасящо се разсъждение за 1 Тим. 2:14/

Ако това е волята на Бог да се спасят всички хора / вж.текста от 1 Тим 2:4/, в които са включени всеки един индивид, то те ще бъдат спасени. Защото кой може да устои на волята Му? Обаче, факт е, че не всички хора са спасени. Защото е твърде сигурно, че не е волята на Бог за всички да бъдат спасени. Антихристът не е спасен, както и неговите последователи не са спасени. Това бе Божията воля да не се разкриват евангелските истини за всеки. Това бе Неговата воля, че тя трябва да бъде такава. Mат. 11:25 В онова време, продължавайки речта, Иисус каза: прославям Те, Отче, Господи на небето и на земята, задето си укрил това от мъдри и разумни, а си го открил на младенци; тъй е, Отче, понеже такова беше Твоето благоволение.

Поради това не е Неговата воля да спасява всички. Тогава какво да кажем за 1 Тим 2: 4? Да прочетем внимателно от самото начало, от 1 стих.

1. И тъй, моля преди всичко да се правят просби, молитви, молби, благодарения за всички човеци,   2. за царе и за всички, които са на власт, за да прекарваме тих и мирен живот в пълно благочестие и чистота;   3. защото това е добро и угодно пред нашия Спасител Бога,   4. Който иска да се спасят всички човеци и да достигнат до познание на истината.   5. Защото един е Бог, един и Ходатай между Бога и човеци - Човекът Христос Иисус,

Апостолът казва, да се отправят молитви и благодарения за всички човеци, а след това той продължава: за царе и за всички във властта. Това не означава човеци, които са само в нископоставен ранг, но и за човеци, които са на по-висок ранг в живота. Ясно е, че думата всички тук трябва да се тълкува  НЕ като всеки индивидуален човек, а като различни класи от хора. Нека ви дам един добър стих, като описание, за да разберете това. 

Бит.7:14 Те, и всички зверове (земни) според рода им, и всякакъв добитък според рода му, и всички гадове, които се влекат по земята, според рода им, и всички хвъркати според рода им, всички птици, всички крилати,

Когато Ной и семейството влязоха в Ковчега, дали заедно с тях влезнаха в ковчега всяко животно, всичкия добитък, всички пълзящи, всичките птици и всяка птица? Не. А се разбира, че всяко животно, според вида си, според своя клас.
Това говори, че не са всички животни, а само  различните видове животни. По същия начин, Божието желание, волята Му е, че не всички човеци ще бъдат спасени, а всички класове на човеците: човеци, които са с по-висок ранг, както и които са ниско долу във власт и различни позиции, ще  бъдат спасени. Силата на Словото е не само за евреина, но и за езичника-/двете основни групи хора/. Ето защо, молитви и благодарност трябва да се отправят относно езичниците, които са във всички класове на живота.

Ако някой все още не вярва, тогава такъв има проблем със стих пети. Посредникът Христос дойде само за народа Си. Щом всички хора не се спасяват, то би означавало, че Посредникът се проваля в работата си, за да спаси хората. От друга страна, ние получихме обещаното вечно наследство, заради нашия Посредник.

1 Тим 2: 5 Защото един е Бог, един и Ходатай между Бога и човеци - Човекът Христос Иисус,;

Евреи 9:15 И затова Той е Ходатай на нов завет, та след смъртта, станала за изкупване от престъпленията през първия завет, призваните да получат обещаното вечно наследство.

Между другото, това се потвърждава още повече ако прочетем: 1 Тим 2: 6 Който отдаде Себе Си откуп за всички - нещо в свое време засвидетелствувано,

Отново: ние знаем, че Христос не е платил откупната цена за всеки отделен индивид.
/Той ИЗКУПИ на Кръста хора от греховете им./ А, ако всички са откупени, тогава всички трябва бъдат спасени. Отново, контекста на този пасаж се отнася за всички класове от хора. Цената е платеният откуп за хора от всички класове. Забелязваме, че Павел е ръкоположен да проповядва на езичниците. Цената на платения откуп не е само за вярващия евреин, но и за вярващия езичник. Ако цената на откупа е платена за всеки отделен индивид  /универсално изкупление/, а има неспасени в края на времената/вж.Откровение/, това би означавало, че платената от Христос цена на Кръста е била напразно за тия, които ще са в ада, както и че изкуплението на Кръста няма никаква стойност за хората, или поне за тая част от тях, които загиват навеки в ада, тъй като не всички са изкупени. Обаче знаем, че Цената за откупа, която Христос плати има абсолютно висока стойност, тъй като удовлетвори Святия Бог Отец. Цената на платения „откуп за мнозината“ се отнася не за всички хора без изключение, а касае само ограничен брой хора от всички класове, включвайки и езичниците. /Т.е. всички хора са евреи и езичници/ Mат.20:28 както Син Човеческий не дойде, за да Му служат, но да послужи и даде душата Си откуп за мнозина.

А какво да кажем за 1 Тим 4:10?

1 Тим. 4:10 понеже за това се трудим и търпим укори - защото се надяваме на живия Бог, който е Спасител на всички хора, а най-вече на вярващите.

Първо, да видим как Павел дава яснота, тъй като той прави разграничение между две неща/посочено в две точки тук/. Специално от гръцки думата тук е malista. Това означава главно или над всичко.

1. Спасител на всички хора, без изключение.

2. Специално за тези, които вярват.

Нека да използваме обща логика, според която двете точки не могат да бъдат едновременно вярни. Ако Той е Спасител на всички хора, тогава защо ап. Павел после казва: "а най-вече на вярващите"? Те би трябвало да бъдат включени в първата част, т.е. т.1.Спасител на всички хора, понеже Той е Спасител на тези, които вярват.

Въпреки това, Павел разграничава думите, „ а най-вече на вярващите", като това означава, че има разлика с тези от първото изявление, посочени като т.1- "Спасител на всички хора, без изключение". 

Смисълът за "Спасител на всички хора" трябва да е различен или иначе в това Павлово изказване то няма никакъв смисъл. Ако Христос е Спасител на всички хора, включително и всички невярващи, следва, че всички трябва да бъдат спасени, но факт е, че някои от тях са изгубени и отиват в ада. И така, остава: Исус Христос няма как да бъде Спасител на всички хора. Т.е. отпада да е в смисъла по т.1, а е вярно, че е Спасител на всички, но смисълът е всички, но вярващи човеци.

Кои са Неговите хора?

Лука 19:10 понеже Син Човеческий дойде да подири и да спаси погиналото... Това е във връзка с това, което се случи в Едемската градина. Ние знаем, че всеки е съгрешил и всички са изгубени, обаче не всички са спасени.   Мат. 1:21 тя ще роди Син, и ще Му наречеш името Иисус; защото Той ще спаси народа Си от греховете му. Т.е. ще бъдат спасени само тези от Неговия народ.

Неговите хора се наричат:

Потомството на жената  - Бит.3:15. (Забележете: не цялото човечество, тъй като има разлика между потомството на жената и потомството на змията.)

Потомство на Авраам  - Бит. 9: 9 ето, Аз сключвам Моя завет с вас и с потомството ви подир вас,

Бог си спомни за избраното семе, когато те бяха в Египет.
Исая 41: 8 А ти, ти, Израилю, рабе Мой, Иакове, когото Аз избрах, семе на Авраама, Моя приятел, -

Избрани на Бога  - Исая 65:9 И ще произведа от Иакова семе, и от Иуда - наследник на Моите планини, и това ще наследят Моите избрани, и там ще живеят рабите Ми.

Марк 13:27  И тогава ще изпрати Ангелите Си и ще събере избраниците Си от четирите вятра, от края на земята до края на небето.

Мои люде  - Римл. 9:25 както и в Осия казва: "ще нарека Мой народ оня, който не беше Мой народ, и възлюбена - невъзлюбената"

 Римл. 9:26 И на онова място, дето им е казано: вие сте не Мой народ, там ще бъдат наречени синове на живия Бог".

Люде за свое притежание  - Тит 2:14 Който даде Себе Си за нас, за да ни избави от всяко беззаконие и ни очисти, за да Му бъдем народ избран/друг превод: люде за Свое притежание/, ревностен към добри дела..

Мои овце  - Йоан 10:26 Но вие не вярвате, понеже не сте от Моите овци, както ви рекох.

 27 Моите овци слушат гласа Ми, и Аз ги познавам, и те вървят подире Ми,:  28 и Аз им давам живот вечен; и те няма да погинат вовеки; и никой не ще ги грабне от ръката Ми.  29 Моят Отец, Който Ми ги даде, е по-голям от всички; и никой не може ги грабна от ръката на Отца Ми.

Тяло Христово  - 1 Кор. 12:27 Вие сте тяло Христово, ...

Невяста на Агнето  - Откров. 21: 9 Тогава дойде при мене един от седемте Ангели, които държаха седемте чаши, пълни със седемте последни язви, проговори ми и рече: дойди, ще ти покажа жената - невеста на Агнеца.

Свят народ  - 1Петрово 2: 9 Но вие сте род избран, царствено свещенство, народ свет, люде придобити, за да възвестите съвършенствата на Оногова, Който ви е призовал от тъмнина в чудната Своя светлина;

Исус ни заповяда да проповядваме евангелието. Евангелският призив е универсален, насочен е към всяка твар, тъй като ние не знаем кой е избран и кой не е, затова трябва да проповядваме Евангелието на всички. Избраниците ще чуят и ще реагират, според както Исус каза: "Моите овце слушат гласа ми."  Йоан 10:27 Моите овци слушат гласа Ми, и Аз ги познавам, и те вървят подире Ми

Спомнете си за семето в Бит.3:15, Обещанието за изкупление и спасение - Бит.3:15 ще умножа и преумножа скръбта ти, кога си бременна; с болки ще раждаш деца; и към мъжа си ще тегнеш, и той ще господарува над тебе.

Семето на жената е Христос и частите на Неговото Тяло, които са истинската Божия църква.  Както Христос Сам получи победата чрез унищожаване на делата на дявола, така също и Тялото Му - Неговата Църква е упълномощена и има победа, дори портите на ада няма да й надделеят, но ще има вражда между света и църквата.

Йоан 3:16 ние виждаме "Защото Бог толкова възлюби света," не само вярващите евреи, но и  вярващите езичници.

Сега в Йоан 15:19 Да бяхте от света, светът щеше да люби своето; а понеже не сте от света, но Аз ви избрах от света, затова светът ви мрази.

Светът ще мрази вас, истинските християни; има вражда, омраза, царството на този свят и Божието царство са винаги във вражда. Спомнете си как дяволът изкушава Исус, показвайки Му царствата на този свят. Лука 4: 5 И като Го възведе на висока планина, дяволът Му показа всички царства на вселената в един миг време.

В Своята първосвещеническа молитва, Исус не се моли за света, но се моли само за тях (само за истинските вярващи), които са Му дадени от Отца.

Йоан 17: 8  защото словата, що си Ми дал, предадох им ги, и те приеха и разбраха наистина, че съм от Тебе излязъл, и повярваха, че Ти си Ме пратил.   9. Аз за тях се моля; не за цял свят се моля, а за тях, които си Ми дал, защото са Твои...

В Бит.3:15 виждаме, че Бог е обещал Спасител. Две семена ще дойдат от жената, едното е Спасителят и Неговото Тяло, истинските Божии избрани, т.е. вярващите. А другото семе ще са потомците на сатана, хора, които никога няма да вярват в Христос, те ще бъдат част от света, които ще бъдат във вражда с Бога през целия път до второто идване на Христос.

Дали Бог мрази невярващите?

Има една универсална обща любов от Бога към всички хора, тъй като Бог е Създател на човечеството. Но, Бог няма конкретна интимна любов с цялото човечество, понеже всички хора се раждат грешници. - Псалм 51: 5 ... Ето, в беззаконие съм заченат, и в грях ме роди майка ми.

Има две враждуващи помежду си страни: Бог и човек. Човек, гневящ се на Бога, живее от рождението си заради греха във вражда с Него. Защото копнежът на плътта е враждебен на Бога (Римл. 8: 7). А Бог, като вечно СВЯТ и вечно СПРАВЕДЛИВ Бог се гневи на грешника.  Някои казват, че Бог обича грешника, но мрази греха, и че това било в Писанието, но Писанието казва точно обратното- Пс. 7:11 Бог съди праведния и Бог се гневи всеки ден на нечестивия.

Бог се гневи на грешника, защото очите Му са твърде чисти, за да гледат зло. - Авакум 01:13 На чистите Твои очи не е свойствено да гледат злодейство, и да гледаш на притеснение Ти не можеш.

Трябва да разберем, че всеки, който не е истински новороден християнин е антихристиянин. -Mат. 12:30 Който не е с Мене, е против Мене;

Заслужава ли греха вечно наказание? Библията е ясна: грешниците ще бъдат завинаги наказани в ада. Защо наказанието ще е вечно, а не временно? Ние трябва да видим това от гледна точка на Божията святост. Бог е безкрайно, вечно Свят.

Исая 6: 3 И викаха един към други и думаха: свет, свет, свет е Господ Саваот! цяла земя е пълна с Неговата слава!

В присъствието на безкрайно Святия Бог дори и най-малкият грях е безкраен грях към Бога.

Яков 2: 8-10 Ако изпълнявате обаче царския закон според Писанието: "възлюби ближния си като себе си" - добре правите.   9. Но, ако гледате на лице, грях правите, и законът ви изобличава като престъпници.   10. Който опази целия закон, а съгреши в едно, той бива виновен във всичко.

Тогава, щом грехът е безкраен спрямо Бога, наказанието е също безкрайно. Ако Бог не е свят, тогава Той ще си затвори очите за греховете и ще каже, че няма проблем и няма да има ад. Грехът е наказан, заради Този Бог, Който  е свят Бог.

Какво е нашето задължение към Бога?

Марк 12:30 и да възлюбиш Господа, твоя Бог, с цялото си сърце, с цялата си душа, с целия си ум и с цялата си сила!

Защо ние трябва да го обичаме с цялото си сърце, душа, ум и сила? Защото Бог е безкрайно достоен за любов, почест и подчинение. Нашето задължение към Бог е огромно. Грехът обаче е нарушение на това задължение.

Святият Бог няма интимна, проникновена любов към всички хора. Ако Бог обича невярващите така дълбоко, както вярващите в Него, тогава грешниците не се нуждаят от покаяние, тъй като Бог ги обича така или иначе и те могат да продължат в греховете си. Но истината е, че грешникът не е в мир с Бога.

Понеже има разгневени една на друга две страни;  между тях няма мир. Там, за двете страни е нужен Посредник. Бог Отец не благоволява човекът да погине, а прати Сина Си да бъде Посредник. 1 Тим. 2: ​​5 Защото има само един Бог и един ходатай между Бога и човеците, човекът Христос Исус.

Каква е целта на Посредника? Да донесе помирение. Той примирява двете страни, които са във вражда една с друга. Римл. 5:10 Защото, ако бидохме примирени с Бога чрез смъртта на Сина Му, когато бяхме неприятели, колко повече сега, като сме примирени, ще се избавим чрез Неговия живот!

След като Посредникът носи помирение, тогава имаме мир с Бога.

Кол. 1:20 и чрез Него да примири със Себе Си всичко, било земно, било небесно, като го умиротвори чрез Него, с кръвта на кръста Му.  21. И вас, които някога бяхте отстранени от Бога и Негови врагове поради разположение към лоши дела,

Това е мястото, където ще разберем колко велико е спасението, което Бог е осигурил чрез Исус Христос. Всички ние заслужаваме вечно наказание, понеже всеки е съгрешил против Бога и греховете ни са безкрайно зли, но по благоволението на Своята воля, Бог, вместо осъждение, даде Милост и Благодат чрез Христа Исуса. Христос изпълни Закона, който ние не можахме да изпълним.

Mат. 5:17 Да не мислите, че съм дошъл да разруша закона или пророците; не съм дошъл да разруша, но да изпълня

Христос дойде като наш представител. Той изпълни всичките изисквания на Закона. Неговият дълг към Отец е необхватен, защото Той понесе нашият дълг и взе вместо вярващите заслужаващото наказание. Бог Отец  видя в Христос на Кръста нас, грешниците, заслужаващи Неговия гняв. Бог изля яростта си върху Христос, и с това вярващите грешници сме освободени чрез Исуса Христа,  примирени навеки с Бога и имащи мир с Него. Това е истинското евангелие.

Тогава как може някой да казва на невярващия човек, че Бог го обича?

Ако Бог обича невярващия, тогава няма нужда от Посредник, тъй като няма вражда, не ни е нужно примирение  и следва да има поначало мир между невярващият човек и Бог. Но в Евангелието виждаме и враждата, и Посредникът, и помирението и мирът. Това е истинското евангелие. Да кажем на невярващия, че Бог го обича - това е фалшиво евангелие. Фалшивото евангелие ще донесе и фалшиви обръщения.

Казвайки на невярващия, че Бог го обича, това няма да доведе до истинско осъждение на греха в сърцето му. Само човек, който  наистина е обвинен за греха си ще осъзнае нуждата от Христос. Никъде в Новия Завет няма да видим  апостолите да казват на невярващите -„Бог ви обича".

Вместо това, виждаме точно обратното.

Деян. 2:37 Като чуха, те, ужилени в сърцата си, казаха на Петър и на другите апостоли: Какво да направим, братя?

Как тези мъже бяха обвинени за греховете си? - Защото Петър не им е казал: „ Исус ви обича“. Вместо това той каза:  Него, предаден според определената Божия воля и предузнание, вие разпънахте и убихте чрез ръката на беззаконници. (Деян. 02:23)

Първо, от една страна е необходимо невярващите да бъдат убедени в нуждата им от Христос,  да бъдат убедени в ужасното си греховно състояние, в грях против Бога, във вината, силата на греха; и от друга –да бъдат убедени за идващият Божи гняв, който ще дойде върху всички, които са непокорни. Помните ли, когато израиляните бяха в пустинята имаше огнени змии и мнозина умряха? Тогава Господ каза на Мойсей да направи змия и я сложи на прът/върлина/, та всеки, който бе ухапан от змията да може да живее, когато погледне на медната змия, издигната на върлината. (Числа 21: 6-9) Исус каза, че както Мойсей издигна змията в пустинята, така трябва Син Човеческий да бъде издигнат. (Йоан 3:14)

 Приятели, никой няма да погледне към Христа, освен ухапаните от змиите, тогава те ще осъзнаят опасността от смърт, когато змията ги е ухапала.

Когато кажете на невярващия, че Бог го обича - с това правите невъзможно той да види опасността. Казвайте на невярващия, че Божият гняв ще дойде върху всички, които са непокорни на Бога.

Кол. 3: 6 Поради които неща "Божият гняв идва върху синовете на непокорството“.

Невярващият трябва да види греха си, тъй като той е в нарушение на всички Божии заповеди, както и, че той  продължава да нарушава тези заповеди всеки ден от живота си, чрез слово и действие, като постоянно живее без никакви задължения към Бога и  поради това той върви към Божия гняв.  Едва след като бъде обвинен за греха си,  ще осъзнае, че му е нужно спасение от Божия гняв. Когато казвате на невярващите: „Бог ви обича“ - невярващите няма да видят опасността от Божия гняв, който идва върху тях; вместо това невярващите ще се утешат. Това не е от Бога. Да казваме на невярващите, че са възлюбени от Бог, не е библейско,  а е от сатана.

Големият английски теолог Джон Оуен (1616-1683) казва, че преди хората да дойдат при Христос те трябва да знаят, че са изгубени, осъдени грешници, стоящи проклети пред Божиите очи. Също американският велик богослов Джонатан Едуардс сочи, че в Неговото Слово имаме заплахата, че грехът ни отделя завинаги от Него. И, че ако продължим в греха, Той ще ни унищожи, ще ни отхвърли от лицето Си, и ще излее гнева Си върху нас, и ще ни държи във вечни мъки.

Евангелието се нарича добра вест; и добрата вест е тази:
Ние сме врагове на Бога, защото живеем в грях. Бог се е разгневил на грешниците и Божият справедлив гняв е върху нас, но поради Неговата благодат и милост Той прати Сина Си за тези, които Той е избрал, обикнал. Бог възлюби вярващите и ги примири със Себе Си. Няма повече никаква вражда между повярвалите и Бог.

И това става ясно, когато Исус каза в молитвата Си:

Йоан 17: 6  " Явих Твоето име на човеците, които си Ми дал от света; те бяха Твои, и Ти Ми ги даде, и спазиха Твоето слово.   7. Сега разбраха, че всичко, що си Ми дал, е от Тебе;   8. защото словата, що си Ми дал, предадох им ги, и те приеха и разбраха наистина, че съм от Тебе излязъл, и повярваха, че Ти си Ме пратил.   9. Аз за тях се моля; не за цял свят се моля, а за тях, които си Ми дал, защото са Твои.   10. И всичко Мое е Твое, и Твоето Мое, и се прославих в тях.

Йоан 17: 20  " И не само за тях се моля, но и за ония, които по тяхното слово повярват в Мене,

Исус даде заповед, а не възможност да проповядваме благовестието на целия свят.

Всеки християнин трябва пряко или косвено да участва във великото поръчение.- „Идете по целия свят и проповядвайте благовестието на всяка твар.“ Ние не знаем кой е избран и кой не е. Избраниците не са родени с кръст на челото им. Ние трябва да проповядваме благовестието на всички; а избраниците ще реагират и ще повярват. Нашата задача е да станем свидетели за Него и да проповядваме благовестието на всички, а Бог ще спаси Своите Си, защото спасението е от Господа.

Църквата има решаваща роля за евангелизиране. Църквата не е просто общество на отделните вярващи. Тя също е Тялото на Христа, чрез Когото добрата вест за спасение достига света. Трябва да осъзнаем, че има милиони хора в църквата днес, които са чули фалшивото евангелие. Те си мислят, че са спасени, но в действителност не са, тъй като нямат истинско покаяние. Никодим мислеше, че е спасен, но не беше. Подобно на Никодим много религиозни хора смятат, че са спасени, но не са.

Хората не осъзнават, че са грешни, недостойни, не красят славното величие, сила и Божия благодат; те виждат славата на Бога само в изкусните музикални инструменти, или в мега-църквите, а не в смирената молитва към Бога. Те не се отказват от лошите си пътища, да отхвърлят гнусотиите си пред Божиите очи.
Има много, много работа на Божията нива.

Ако сте научили, че вилнее пожар в къщата на съседите ви докато те спят, няма ли да направите нещо по въпроса? По същия начин има много хора около вас;  имате ли евангелска брошура, която да им дадете? Ежедневно общувате с много неспасени хора; но най-малкото - дадохте ли им брошурка с евангелски стихове; свидетелствахте ли? Иначе тук в църквата се учим всяка неделя, но какво правим с това, което сме научили?!

Чарлз Спърджън казва: със сигурност това е недопустимо падение за всеки, който изповядва, че е християнин да не е загрижен за душите на другите, докато те погиват с милиони.


***************

КОЕ е ВАЖНОТО във ВЯРВАНЕТО?, п-р АНДРЕЙ ВОВК

ВАЖНОТО е: не искрено да вярваш, а в КАКВО всъщност вярваш?

Андрей Вовк

Продължително време преди началото на XIII век Йерусалим, светите земи са били под контрола на мюсюлманите. За много европейски монарси и високопоставени църковни йерархии освобождението на Йерусалим е било свещено дело.
Във връзка с това периодично се провеждали кръстоносни походи, чиято цел била освобождението на Йерусалим. Но тъй като мюсюлманите били храбри воини, кръстоносните походи завършвали неуспешно.

През 1212 г. едно френско момче на име Стефан издига идеята, че невинността на децата и искреността на вярата им, ще им помогне да имат успех там, където порочността на техните родители е загубила.

Така Стефан тръгнал да проповядва като искрено вярвал в необходимостта от детски кръстоносен поход. Неговото проповядване привлякло хиляди деца във Франция, чиято средна възраст била 12 години, които се отправили към Йерусалим за да го освободят от мюсюлманското управление. Децата вярвали, че тяхната вяра ще отстрани такава преграда като Средиземно море, и те ще могат преминавайки по неговото дъно, да влязат в светите земи. Но, стигайки в Марсилия видяли, че морето не отстъпва пред тях. Търговци им предложили да ги превозят през морето, но вместо в Йерусалим ги отвели в Тунис, където ги продали в робство на мюсюлманите.

Друга група деца от Германия пристигнали в Генуа. Но за разлика от съдбоносната френска експедиция повечето деца успели да се върнат у дома си. При все че една трета от тях никога не се завърнали в къщи, историците считат, че взелите участие в този поход деца възлиза на 100 000.

Мислите ли, че тези деца са вярвали искрено, че делото, което вършат е богоугодно? Най-вероятно, да.
Мислите ли, че са били себепожертвувателни в своята искрена вяра? Да!

Но както можете да видите, всичко това се е обърнало в ужасна трагедия.

Във всички времена, основно срещана ЗАБЛУДА относно вярата в Христос може да се изрази по следния начин: казват ни, че най-важното е да вярваме от цяла душа, от цяло сърце, искрено, а дали е доктринално вярно - не било важно.

Нима човек, който искрено вярва ще се отзове в ада само заради неправилно разбиране на сотериологията? Казва му се, че щом искрено вярва, не е важно в какво вярва, важно е да си искрен, себепожертвувателен и посветен в това, което искрено вярваш.

С подобни заблуди са свързани много трагични събития, както в живота на отделни хора, така и на цели народи.

~~~п-р Андрей Вовк.


Превод: Татяна Иванова

ОЩЕ ИМАМИ се ОБРЪЩАТ към ХРИСТОС, интервю с коптския свещеник Захария Ботрос

Още имами се обръщат към Христос 

"Ал-Кайда" е обявила награда от 60 милиона долара за главата на коптския свещеник Захария (Botros),  наречен  "един от най-издирваните неверници в света". Популярни арабски списания също го наричат ​​"обществен враг  № 1 на исляма." Той е домакин на телевизионната програма "Truth Talk" на Life TV, както и съдържател на двата сайта: Islam-Christianity.net и FatherZakaria.net. Наскоро  му бе връчена годишната награда на името на пророк Данаил.

- Нека започнем с Вашата собствена лична история по отношение на исляма и християнството.

- Аз съм копт. Когато бях на малко повече от двадесет години, станах свещеник. Разбира се, в Египет, където преобладаващо е мюсюлманското население, християните - свещеници или обикновени хора  не говорят с мюсюлманите за религия. Моят по-голям брат, ревностен християнин, твърде късно научи този урок: той e проповядвал на мюсюлманите, но в крайна сметка е бил нападнат от мюсюлманите, които отрязват езика му, а след това го убиват.

Без да се страхувам  или  мразя мюсюлманите; в крайна сметка се чувствах повече принуден да споделя Благата Вест с тях. Естествено, това създаде много проблеми: бях постоянно тормозен, заплашван, и в крайна сметка поставен в затвора и измъчван в продължение на една година само заради проповядване сред мюсюлманите.

Египетските власти ме обвиниха в съучастие за "вероотстъпничество", т.е. бях подведен под отговорност за  обръщането на мюсюлмани към християнството. Веднъж, бях арестуван още с качването си на борда на самолета, преди да напусна  Египет. В крайна сметка успях да избягам от родината си като за известно време живях в Австралия и Великобритания.

Моята житейска история като свързана с християнството и исляма е много дълга и сложна. Между другото, за всичко това наскоро бе издадена книга.

- Моля за извинение, че ще Ви попитам , на какви мъчения сте били подложени в затвора?

- Заради проповядване на Евангелието, един ден египетските войници нахлуха в дома ми и с опрян в главата автомат бях арестуван без никакви обяснения. Затвориха ме в една много малка затворническа  килия (1.80 х 1.50 х 1.80 m, и това бе особено тежко, защото аз съм с ръст - 1 m 83 cm). Там имаше и други затворници и температурата на въздуха значително превишаваше  100 градуса по Фаренхайт (около 38 градуса Целзий), килията беше със слаба вентилация, нямаше прозорци, нито светлина.

Разбира се нямаше легла, спяхме на пода - един по един, поради липса на достатъчно пространство за всички наведнъж. По същия начин, поради липсата на кислород се редувахме да лежим с нос към прореза под вратата за да получим малко въздух. От всичко това получих  бъбречна инфекция (разбира се, не ми беше оказана никаква медицинска помощ). Тормозеха ни комари.  Доставяха ни храната в кофи; рядко знаехме дори какво е овесена каша. Пред очите ни, надзирателите редовно плюеха в кофата с храна или си издухваха носа.

- Съчувствам Ви от цяло сърце: издържали сте такива ужасни страдания. Сега, коя е главната цел в дейността Ви?

- Просто е: спасението на души. Няма да се уморя да повтарям  - въпреки, че съм отхвърлил исляма, аз обичам мюсюлманите. Ето защо, за да ги спася, не мога да направя нищо друго освен да покажа на останалите в исляма, че тяхната религия е фалшива.

Христос ни е заповядал да носим Благата Вест на другите хора.  Не съществува заповед,  че християните трябва да спечелят света - изключвайки  мюсюлманите! Без съмнение, всеки опит да ги обърнем към християнството е по-опасен. Въпреки това, ние не можем просто да се откажем от тях.

Важно е да се разбере, че много мюсюлмани са религиозни и наистина се стараят да  угодят на Бога,  само че те вървят в погрешната посока. Затова бих искал да насоча тяхната искреност и благочестие към Истинската Светлина.

- Бихте ли обобщили за нас: защо считате, че ислямът е фалшива религия?

- Като християнски свещеник, от богословска гледна точка вярвам, че истината  е само  в християнството. Вярвайки в Христос, отхвърлям всички други религиозни системи като създадени от човеци, поради което те не отразяват Божествената Истина. Освен това, едно от най-големите престъпления, извършени от Мохамед - престъпление, за което разбира се, никога няма да му бъде простено  е, че отхвърляйки милостта и състраданието, които Христос донесе, Мохамед е върнал човечеството обратно назад, в ерата на Закона.

Но дори да оставим настрана религиозните вярвания, здравият разум ясно ни казва, че от всички световни религии ислямът със сигурност е фалшива религия. Докато аз може да не изповядвам да речем будизма, в крайна сметка той все пак предлага една добра философска система и хората очевидно го следват поради собствената му съществена стойност.

Не може да се каже същото за исляма. От всички религии, ислямът е единственият, който заповядва  да се убиват онези от неговите привърженици, които се опитват да излязат от него; още от създаването си, за да  "купи" последователи, ислямът е бил  посветен на изпълнението на някои от най-лошите човешки страсти - завоевания, сексуално привличане, плячкосване, горделивост.

Именно историята ясно показва всичко това: докато християнството се разпространява надлъж и нашир от християни, които алтруистично дадоха живота си, просто защото са вярвали в Христос, ислямът се разпространява чрез сила, острието на меча, в страх и заплахи, и зловещи съблазни на най-низките желания на човека. Без съмнение, ислямът е най-фалшивата религия: това е твърдение, което е едновременно богословски, философски и исторически доказуемо.

- По време на дискусиите Вие винаги се позовавате на ислямските източници. Защо ислямските духовници и имами се затрудняват да обяснят какво учи исляма, а вместо това Ви атакуват лично?

-Мисля, че отговорът е очевиден. Текстовете в ислямските източници говорят сами за себе си. Мюсюлманите нямат по-голям враг от собствените им свещени текстове (особено  хадисите и сирата), които постоянно скандализират и злепоставят мюсюлманите.

Към днешна дата съм провел повече от 500 дискусии, посветени на различни теми свързани с исляма. И във всеки отделен случай съм черпил всички материали директно от ислямските текстове, специално усул Aл-Фикс/ Uṣūl al-fiqh/, на Корана, хадиси, и Иджми( бел. прев. инджма - единодушно мнение или решение на авторитетни лица/улеми/ по обсъждани въпроси) на улеми, които са в тяхните тефсири. Затова, какво могат да направят "шейховете" на исляма? Ако те се опитат да се занимаят с въпросите, които поставям въз основа на Сирата и ислямските текстове, не им остава нищо друго, освен да се съгласят, като например, че съществуването на наложници е законно , или че пиенето на камилска урина се препоръчва.

Тогава единствената  стратегия, която им остава - е да игнорират всичко, което им представям и вместо това да ме атакуват лично. И когато добронамерените  мюсюлмани се обръщат към своите лидери да отговорят на тези обвинения, един от техните любими отговори е да  цитират Корана, където се казва: "Не питайте за неща, които, ако ви бъдат разкрити ще ви навредят! "

- Значи, какво говори това за религията, чиито учители и членове  са принудени да игнорират собствените си вероучителни текстове, понеже те не могат да  понесат това, което тези текстове всъщност казват? Какъв е смисълът  тогава от тях?

- Ще повторя, това за пореден път показва, че ислямът е по-малко вяра, по-скоро е средство за овластяване.. Както казахте, какъв е смисълът за човек да спазва внимателно и  следва религия, която той самият трябва да  рационализира, игнорира, омаловажава, постоянно да претълкува, преструва ..., и така нататък? Факт е, че по-голямата част от мюсюлманите не знаят какво съдържат собствените им свещени текстове; в най-добрия случай те знаят и от тук, от там се опитват да следват Петте Стълба.

Ето защо въпросите, които повдигам, често травмират мюсюлманите – те са като съживяващ малък, рязък, шокиращ шамар през лицето. Най-упоритите от тях, тези, които го възприемат като нападка ("ние срещу тях") и не почитат истината,  започват да кипят от гняв и кроят планове как да ме убият; другите мюсюлмани,  които са по-здравомислещи и наистина търсят истината, в крайна сметка започват да осъзнават голямата измама, на която  човечеството е подложено отпреди 1400 години, и мнозина от тях стигат до единствената Истина.

По-добре би било да се запитаме защо улемите скриват тези проблеми, както от внимателната преценка на "неверниците", така и от очите на обикновените мюсюлмани? Вероятно си мислите, че ако има заинтересувани от истината, това ще са улемите, но понеже техните методи са основани на лъжи, това  свидетелства за обратното. Така например, често пъти след като съм цитирал проблемни откъси от някои ислямски книги, те имат  странния обичай да изчезват от книжарските рафтове на арабския свят.

В действителност, много мюсюлмани възприемат исляма не като духовна система призвана да убеди човек, че е истина, и да го напъти на правилния път, а по-скоро като начин на живот: първото и най-важно правило е да не се задават въпроси, и ако това се следва внимателно, това ще доведе  не само до бъдещ рай, но и също така земен успех, слава и мощ.

- Вие посочихте хадис, който инструктира жените да кърмят мъжете. Какво всъщност става тук и какво казват по този повод улемите (видните мюсюлмански богослови на миналото и настоящето)?

- Това е идеален пример за което току-що казах. След като публикувах мюсюлманския термин  "райда ал-кабир" /rida' al-kabir/, когато жените трябва да кърмят непознати мъже за да бъдат в тяхно присъствие, улемите, вместо да преразгледат своите доктринални текстове на Хадисите, където това е документирано, те ме атакуват. Защо? Защото те нямат отговора.

Най-лесно е да се обърнат и да ме клеветят, отколкото просто да се обърнат към собствените си свещени текстове. И в миналото, и сега, улемите прилагат широко тази срамна практика, включително и Ибн Таймийя, "шейх ал-ислам." Нещо повече, известно време след като публично разказах за "райда ал-кабир", водещ ислямски учен в Ал-Азхар, най-авторитетната институция на Сунитския ислям, всъщност издаде фетва, която предписва на жените мюсюлманки да кърмят непознати мъже, против която египетското население (за щастие) се разбунтуваха. И все пак, когато по-рано аз споменавах  за това ме обвиняваха в "изопачаване" на исляма.

- И така, мюсюлманските текстове заповядват на  мюсюлманските жени да кърмят непознати мъже. Добре, и кой може да измисли  такава инструкция? За какво? Кой би могъл да напише, да  мисли за това? Нека дори кажем, че съм непредубеден човек, да предположим съм готов да приема това като разбираемо учение. Каква е обосновката? Жените трябва да кърмят непознати мъже, защото ... какво?

- Защото Мохамед, за който казват"да бъде с него милостта и благословията на Аллах" – така е казал. Точка. Кой е въвел тази практика? Мохамед. Защо? Никой не знае. В книгите се казва, че той се смял, след като заповядал на жена да кърми мъж. Може би шегувайки се, се опитвал да види колко далеч ще стигнат хората, които му вярват като пророк. Водещите  съставители на хадисите са записали това, съхранявайки го след това за поколенията.

По отношение на целите, този въпрос може да се зададе за всичките предписания на Мохамед: за какво е нужно да се пие камилска урина? Каква е целта да заповядваш на хората да  носят само сребро вместо злато? С каква цел музиката се забранява? Каква е целта да се анатемосват кучетата? С каква цел да се яде само с дясната си ръка, и никога  с лявата? Каква е целта,на какво служи това, че мюсюлманите след хранене трябва да оближат всички пръсти на ръката си?

Просто е: тоталитарният подход на шериатския закон се използва за промиване мозъка на мюсюлманите, превръщайки ги в роботи, които никога не задават въпроси за своята религия, или по думите на собственият им Коран: "О, вярващи, не питайте за неща, които, ако ви бъдат разкрити ще ви навредят!"

- Разкажете накратко за сексуалния живот на Мохамед, доколкото  е документиран от ислямските източници.

- За мен е много трудно да обсъждам без смущение този въпрос; правя  го единствено от любов към мюсюлманите, защото знам колко е болезнено да го чуят. Така започва изцелението – чрез първоначална  болка и страдание.

Накратко, според писанията на исляма, Мохамед е бил перверзник, той насилвал млади момчета и момичета, обличал се в женски дрехи (и така е получавал "откровенията" ), имал е най-малко 66 "съпруги"; Аллах уж му е изпратил специални "откровения", позволявайки му да има сексуална връзка със снаха си Зейнаб, както и да притежава по-голям брой жени, отколкото останалите мюсюлмани; Той постоянно е обсъждал сексуални въпроси, бил е обсебен от тях: неговият първи въпрос към "говорещо магаре" бил, дали то харесва секса - Мохамед е изобразил доста потресаваща, сладострастна картина на рая, където, според обяснението на някои от водещите мюсюлмански тълкуватели, мюсюлманите по цели дни ще бъдат заети да  "обезчестяват девици ";  Мохамед е правил секс с мъртва жена.

Фактите са много повече, но защо  спираме вниманието си на такива срамни неща? Подчертавам отново, че не аз представям всички тези факти, а самите ислямски книги: разбира се, в по-голямата си част са непознати за читателя, невладеещ арабски език, тъй като те никога не са били превеждани (с изключение на някои, над които работиха смело сътрудниците от сайта www.jihadwatch.org
 

- Да, това е сайтът на нашия приятел Робърт Спенсър. Но чакайте, тук е ключът. Много хора сочейки към Вас  ще Ви обвинят, че казвате всички тези ужасни неща. Но отново, проблемът не е, че правите тези твърдения. Въпросът е, че самите ислямски писания го казват.  Така че, ако мюсюлманите са обидени или шокирани от тези факти, те трябва да се изправят срещу собствените си писания и да се справят с тях. Те, в крайна сметка,  трябва да осъзнаят, кой ги е написал и защо, и или ги приемат или категорично да отхвърлят като лъжи и т.н.

Моля, назовете няколко ислямски писания, в които са посочени подробности за сексуалния живот на Мохамед, така че да можем още веднъж да изясним: проблемът не е, че Вие ​​повдигате обвинения, а просто трябва да се разкрие какво самите мюсюлмански текстове казват.

- Откъде да започнем? Според самият Коран, Аллах е позволил на Мохамед  да се ожени за снаха си, която той  похотливо е пожелал (33:37). Няколко стиха по нататък (33:50) Аллах позволява на Мохамед сексуални отношения с всяка една жена, която му "предложи" себе си  – привилегия, която е била допусната единствено само за Мохамед.

Всъщност, тези "откровения", които удовлетворявали всички сексуални желания на Мохамед са били толкова чести, че неговата съпруга-дете Айша често казвала на Мохамед: "Твоят Господ винаги бърза да ти достави удоволствие!" И Мохамед е позволил на ревностните си последователи да взимат за наложници  всички жени-немюсюлманки, които те биха могли да  пленят (Коран 4:3). Всички тези цитати са само от Корана; ще отнеме няколко часа за да се видят  хадисите и Сирата, които се занимават със сексуалните извращения на Мохамед.

Всъщност, аз съм посветил няколко беседи за проблемите на сексуалната поквареност на Мохамед, включително некрофилия-преспал с мъртва жена, използвал менструална кръв като фетиш, обличането му в женски дрехи, и така нататък (на уебсайта " Jihad Watch " са преведени повечето от тези интервюта).

- Едно от най-популярните Ваши видеота  е   „Ten Demands.“ /“Десет изисквания“/ Какво бе неговото влиянието върху служението Ви? 

- Беше славно - хвала единствено на Бог, чийто инструмент съм аз.  Haya /Хайя/TV -“Life TV” и аз получаваме ежедневно безброй имейли от мюсюлмани, които са станали християни. Нашите програми достигат милиони арабскоговорящи зрители по целия свят. В някои страни програмата дори е блокирана, например в Саудитска Арабия, но въпреки това местните все пак успяват да я гледат.

- Каква е реакцията на публиката, която сте достигнали?

- Предимно положителна; най-вече от тези, които, както аз ги наричам, "преминали", тоест, конвертирали в Християнството. И, разбира се, някои от писмата са пълни със злоба и омраза. Но, както казах, мотивиран съм не от положителната или отрицателната реакция на публиката, а от безусловна любов към тези искрени души, живеещи в робство.

- Очевидно е, че сте инструмент в обръщението на мюсюлманите към Христос, нали?

- Така те ми казват.В действителност, много от тях ме наричат втори баща, и това е голяма чест за мен, но аз им напомням, че всички ние имаме само Един Отец.

Например, наскоро се запознах с един човек, който плачеше, докато разказваше че ме е мразил, когато е бил мюсюлманин и искал да ме убие – да ми отсече главата! Коствало му е много време и усилия, за да разбере къде да ме намери за да ме убие (и "угоди" на Аллаха и неговия пророк). Поради това той продължил да гледа моите предавания, надявайки се един ден да намери следа, по която да ме открие. Вместо това, станало чудо: с течение на времето той разбрал, че аз не говоря от себе си, а всичко, което казвам наистина е в ислямските книги. Той спрял да ме мрази. И с течение на времето дошъл при Христос. Такива истории ми дават сили да продължа нататък.

- Според Вас, кой е Мохамед?

- Ами, аз намерих отговора в собствените книги на исляма. Може да изглежда смешно, Ибн Таймийя,  който стана герой на съвременното движение на муджахидините, много лесно обясни предпоставката за "пророчество". На първо място, той подчерта, че за да се разбере дали даден пророк е от Господа, или не, трябва да се проучи неговата Сира, или неговата биография; подобно на Христовото изявление: "По плодовете им ще ги познаете" (Мат . 7:16.).

Така, приемайки съветите на Ибн Taймийя, аз наскоро посветих редица беседи, анализиращи биографията на Мохамед, с която недвусмислено се доказва, че той не е бил пророк на Бога, че  "плодовете" на неговите дела са били смърт, разрушения и разврат.

В действителност, самият той е разказвал, че му се  "явил джин", т.е. демон, който го измъчвал, докато съпругата му Хадиджа не го убедила, че това е ангел Гавриил (Джибраил), което разбира се е иронично, тъй като самият Мохамед  казва по-късно, че свидетелството на жена спрямо свидетелството на мъж е наполовина по стойност : може би с течение на времето, той разбрал, че жена му е в грешка, а първото му предположение било правилно.

- Отец Ботрос, благодарим Ви, че ни посетихте днес.

- Благодаря, и нека истинският Бог ви благослови изобилно.

 Източник: http://www.pravmir.ru/zahariya-botros-intervju2/

Превод: Татяна Иванова

ДЕЛОТО на ТРОИЦАТА в СПАСЕНИЕТО на ГРЕШНИЦИТЕ, п-р Майкъл Гауънс

Делото на Троицата в спасението на грешниците

Майкъл Гауънс


„ ...а когато се изпълни времето, Бог изпрати Сина Си, Който се роди от жена, роди се и под закона, за да изкупи ония, които бяха под закона, та да получим осиновението. И понеже сте синове, Бог изпрати в сърцата ни Духа на Сина Си, Който вика: Авва, Отче!“ Галат. 4:4-6

Библията никога не си противоречи, защото тя е Словото на Вечния, Праведен и Непогрешим Бог. Когато е  правилно разбрана, има  невероятна симетрия и последователност на цитираните исторически факти,  етични стандарти, които тя поддържа, и богословски истини, които  триумфално утвърждава. Всеки път, когато в нея видим противоречие, дисхармонията не е в Божията книга, а в съзнанието на човека.  Задачата на интерпретатора, следователно, е преди всичко синтез на всеки стих с непосредствения му контекст,  след това с конкретната  книга, в която се появява, както и с другите вдъхновени от Същия Автор книги, и накрая с Библията като цяло. Всичко това се прави чрез сравняване на Писанието с Писанието. Когато се достигне такова ниво на последователност, че истините на Библията пасват заедно в единство, подобно на многото парчета в пъзела, които заедно правят голямата картина, можем да бъдем сигурни, че нашето мнение е правилно.

Разбира се, точната интерпретация - не е лесно нещо. Но, не е и невъзможно. Божествената помощ се дава, за да можем по-добре и по-лесно да разберем цялата картина, в която се съчетават заедно всички богословски елементи. Не забравяйте, че целта е да се разбере всяка истина в светлината на всички останали, така че всички те преимуществено да съставят богословско единство, последователност, хармония и симетрия.


С тази предпоставка, пристъпвам към построяване на моята хипотеза: Библейската доктрина за Троицата прави учението за безусловното предопределение, ограниченото изкупление, неустоимата благодат и вечната сигурност на светиите, необходимост. С други думи, доктрината за благодатта, която е единствената теология на спасението е в съответствие с истината, че Бог е триединен. Това е моята хипотеза. Нека се опитаме да я докажем библейски.

Божието Триединство

Писанието ясно учи, че Бог е Триединен. Божеството се състои от Отца, Сина, Святия Дух: "Защото трима са които свидетелствуват [на небеса, Отец, Слово и Дух Светий; и тия тримата са едно." (1 Йоан 5:7,Цариградски превод). Атаките срещу християнската вяра са преди всичко отхвърляне учението за Троицата, но и няколко други стиха от Писанието могат да се приведат като очевидна  аналогия с  1 Йоан 5:7.

Този стих определя Троицата от гледна точка на "трите Лица в рамките на Единството на Един Бог. "... трима са, които свидетелствуват на небеса ... и са едно." Бог, следователно, е триединен, защото „Троица“ е Три-единство. Ако се изразим с езика на Павел, това е Божествена тайна. То е нещо повече, което може да се разбере от ограниченото съзнание. В такива пасажи като Mат.28:19, където Господ възлага на Църквата да кръщава „в името на Отца, и Сина, и Светия Дух", изразяването на тази загадъчна доктрина звучи като формула. Обърнете внимание на разликата между Отца, Сина и Светия Дух, което се подразбира от използването на съюза "и": "... в името на Отца, и Сина, и Светия Дух." Тук казаното предполага, че съществува различие между Лицата на Божеството. Отец не е Сина, Синът не е Духа, Духът не е Отец. Те са различни един от друг. Обърнете отново внимание, че думата "Името" е използвана в единствено число. Исус не е казал "в имената на Отца, и Сина и Святия Дух", а -"в името...",  единствено число. Това подсказва, че има единство в същността на Божеството. Според този стих, християнската вяра се изразява чрез формула, която означава доктрината за Троицата с термини различаващи Лицата при единство на Същността. С други думи, Бог има три Божествени лица - Отец, Син и Святи Дух – равни по същност, по атрибут, по домостроителство, по сила, цел и слава. Отец е 100% Бог, както и Сина, и Духа. Това е тайна, както са и тайна двете естества на Христос, Който е напълно Бог и напълно Човек, а не наполовина Бог и наполовина човек. Формула като  тази не е предназначена да обясни всичко, така че да не остане тайна, а да запази тайната, така че Бог да не е погрешно представен от тези, които говорят в Негово име.

И двете, Единството и Троичността са основни за Същността на Бога. Когато християните казват, че вярват в Троицата, те не казват, че това е една Личност, която носи маски, по подобие на комика Ред Скелтън/бел.прев. американски актьор/, който в една и съща сатира играе сам трите си роли. Това не означава, че Бог понякога играе ролята на Отец,  след това решава да бъде Син, и накрая слага маската на Духа. Това е Унитарианство! Унитарианският модел не може да обясни как може да има вътрешни взаимоотношения в Бога като изразените в Йоан 14:16: "И Аз ще поискам от Отца, и ще ви даде друг Утешител, за да пребъдва с вас до века", и Пс.110:1: " Йеова рече на моя Господ: Седи отдясно Ми докле положа враговете ти за твое подножие." Бог не е единица, а единство. Нито да обяснят могат тези, които казват, че се покланят на три Бога. Троицата не е три бога и не е тритеизъм. Но могат само тези, които казват, че има Три Лица, а  Бог е Eдин (1 Кор.8:4-7, Второзак.6:4, Йоан 10:30, 2 Koр.3:17). Библейското и историческото християнство е безспорно тринитарно. (Лука 1:35, Йоан 14:16, 15:26,  Ефес.2:18, Mат.28:19, 2 Koр.13.14, 1 Йоан 5:7, Откров.1:4-5).


Спасението е Божие дело

И така, Бог е Троица. Това е едната предпоставка. Сега нека насочим вниманието си към втората предпоставка в Писанието:  спасението е Божие дело, а не човешко:, "спасението е от Господа" (Йона 2:9), "не зависи от този, който иска, нито от този, който тича, но от Бога, Който показва милост." (Римл.9:16); "Който ни е спасил и призвал със свето призвание, не според нашите дела, а според Своето намерение и според благодатта, дадена нам в Христа Исуса преди вечните времена" (2 Tим.1:9).

Може ли да говорим тогава за спасение чрез дела? Това означава, че Бог работи самостоятелно,  без помощта на човек, в спасението на грешниците; следователно цялата слава е на Бога. "А от Него сте вие в Христа Исуса, Който стана за нас мъдрост от Бога, и правда, и освещение, и изкупление; тъй щото, както е писано, "който се хвали, с Господа да се хвали"." (1 Koр.1:30-31). Това означава също, че трите Лица на Божеството работят заедно в спасението на грешниците. Спасението е от Господа означава, че спасението е дело на Отца, и Сина, и Светия Дух, защото Бог е Триединен.

Теолозите използват специален термин “божие домостроителство“, за да опишат съвместното действие на Трите Лица. Каквато и да е дейността на Бог, Трите Лица са в пълно единство, хармония и сътрудничество. Например, сътворението е дело на Отец (Бит.1.1), на Сина (Koл.1:16, Eвр.1:2) чрез посредничеството на Духа (Бит.1:2, сравни  Бит.1:26-27). В делото на Сътворението не е имало конфликт, различно мнение, или разединение в рамките на Божеството. Единното действие на Божеството се показва също и във възкресението на Исус Христос. Писанието атрибутира Възкресението Христово към Отца (Деян.2:24, 13:30), Син (Йоан 2:19, 10:18) и Светия Дух (Римл.1:4, 8:11). Независимо от факта, че и трите Лица имат съответното им служение и различни Самоличности, между тях господства удивително единство и единодушие.

Божието домостроителство блести брилянтно в делото на спасението. За сътрудничеството между Лицата на Божеството например в Ис.48:16 се казва: " И сега ме прати Господ Иеова и Духът Му. " 2 Koр.5:19: "Бог в Христа примиряваше света със Себе Си". Никъде тази сцена не е така ярка, както в богатите богословски пасажи в Ефесяни 1 и Римляни 8, където Отец, Сина и Духа се изобразяват като действуващи в единен Завет. Завета на благодатта бе замислен от  Отца (Eфес.1:4-5, Римл.8:28-33, 2Тим.1:9 ),  изпълнен от Сина (Eфес.1:7, Римл.8:34, Йоан 6:37) и се прилага чрез Духа (Римл.8:2,9,15). От самото начало до края, спасението е от Господа, без ни най-малък намек за непоследователност или несъвместимост в рамките на Божеството.

Три новозаветни пасажа изразяват лаконично Божието домостроителство в спасението. Сравнявайки ги един с друг,  можем да насочим вниманието си върху съответветните роли на всяка Божествена Личност в делото на спасението. На първо място, Галат.4.4-6, където е дадено общо описание, на  второ, 1 Петр.1:2 " избрани по предузнанието на Бога Отца, чрез освещението на Духа, за да сте послушни и да бъдете поръсени с кръвта Исус Христова "; на трето, Юда 1: "до  призваните, възлюбени от Бога Отца и пазени в Исуса Христа:." Виждате ли позоваването към Отца, и Сина, и Светия Дух във всичките тези три пасажа? Извеждайки заедно трите стиха, пред нас се очертава пълната картина  на сътрудничеството в Троицата за спасението.


1. Делото на  Отец

При Петър и Юда, Отец е представен като Инициатор на Завета на спасението. Избирането, предузнанието (1 Петр.1:2) и освещаването (Юда 1) се отнасят до първоначалния акт на Бога, чрез който акт Той избра тези, които Той е възлюбил и още преди началото на световете Той ги е отделил за спасение. Всеки един от тези термини се отнася до Божия Завет. Противно на общоприетото тълкуване, "предузнавам" не е синоним на атрибута за Божието всезнание, а термин за отношение/връзка/, изразяващ идеята на Завета на любовта (Бит.4:25, Мат.7:23, Йоан.10:27). С други думи, глаголът „предузна“ не се отнася до рационално знание, а се отнася към личност, не е термин за информация, а е термин за  взаимоотношения. В този смисъл, Бог е предузнал хора, а не събития: "които* предузна ..." /които*-тях самите*/(Римл.8:29). Божието избиране на хора преди създанието на света е основано на Неговата инициатива да установи  заветни отношения с тези, които Той възлюби, т.е.  "избраните по предузнание." Тези, които Той обича, Той е отделил, тоест, Той взе за свое наследство. (Юда 1). Отново, става дума за освещението, което като дело на Отец трябва да се разбира в перспективата на Завета на изкуплението преди началото на световете. Също така,  както Отец освети Сина, т.е. сключи с Него  Завет на благодатта и Го изпрати на света (Йоан 10:36), така също Отец освети Своя народ – т.е. отделно влезе в Завет с него като със Свой народ и му подари изкупление: " Той изпрати изкупление на людете Си; Постави завета Си завинаги "(Пс.111:9). Именно тази група хора, за които е заповядан Завета, е изкупена от Исус Христос: " Защото с един принос Той е усъвършенствувал за винаги ония, които се освещават." (Eвр.10:14). Частта от Галатяни представя Бог Отец като велик Хореограф на спасението, пратил Сина (5:4) и Духа (5:6), когато се изпълни времето, за да ни приеме нас в Своето Семейството в Сина Му. Също така, Отец, Който инициира Завета, организира и извършва нашето спасение (Ефес.1:5).

2. Делото на  Сина

Галат.4:4-5 представя Сина като Изкупител. Глаголът "да изкупи" означава да се откупи обратно, като плати цената. Това предполага, предварителна собственост, защото никой човек не може да "откупи" нещо, което  никога не му е принадлежало. По дефиниция, а и след това, доктрината за изкуплението е неразривно свързана с избирането. Започвате ли да виждате непрекъснатост в плана за спасение? Отец замисли да изкупи Своя народ и Синът осъществи плана на Отца, напълно гарантирайки за всички тях изкуплението. Синът не само направи хората способни да приемат изкуплението или да следват Неговия план. Той действително ги освободи (1 Петр.1:18) Той извърши спасението (Йоан 19:30), Той ги помири с Бога (Koлос. 1:21)! Когато Той се възнесе и седна отдясно на Отца, Той "придоби за нас вечно изкупление" (Eвр.9:12). В Христос ние имаме "изкуплението си чрез кръвта Му" (Eфес.1:7). 1 Петр.1:2 представя Сина като Изкупител, Който чрез Своята кръв очиства народа Си от греховете им (Eвр.13:12, Oткров.1:5). Това освещение е окончателно (Eвр.2:11 , 1 Koр.1:2). Юда 1:1, Го представя като Съхранител, Който пази душите на изкупените. Tereo (съхранявам) означава "да държа под око, охранявам." Тъй като те(душите) се охраняват от Добрия Пастир, никой не е в състояние да грабне овцете от ръката на Христос (Йоан 10:27).


3. Делото на Духа

В Галат.4:6 Святият Дух е представен като Божествен Обитател в  душата. Отец изпраща Духа да обитава у същите хора, за които Човешкият Син бе изпратен да ги изкупи: "И понеже сте синове, Бог изпрати в сърцата ни Духа на Сина Си, Който вика: Авва, Отче! ". Когато Той се установява в душата, Той, Светият Гост насърчава духовния копнеж по Бога, което е сравнимо с интуитивното желание на детето към неговите родители. Чрез този Дух на осиновление, ние викаме: „Авва, Отче“ (Римл.8:9). 1 Петр.1:2) ни представя Духа като Осветител, Който лично прилага кръвта на Христос към душата, лично очиствайки сърцето от греха. За разлика от освещаващото дело на Отец, което нарекохме „Завет на освещение“ и освещаващото дело на Сина, което нарекохме „окончателно освещение“, работата на Духа по освещението във връзка с личното спасение може да бъде изразена с термина „жизненоважно освещение“. Когато човек се роди отново, той се очиства и измива от Святия Дух (Eфес.4:24, Tит 3:5, Йоан 13:10). Апостол Юда представя  Духа като Призоваващ,  Този, Който призовава избрания и изкупен човек от мъртъв в престъпления и грехове към нов живот чрез Неговия суверен и животворящ глас (Йоан 5:25).  Духът призовава само тези, които са избрани от Отец: " Но знаем, че всичко съдействува за добро на тия, които любят Бога, които са призовани според Неговото намерение." (Римл.8:28). Но, по-нататък се казва: "които предузна, тях и предопредели... които предопредели, тях и призова" (Римл.8:29-30). Виждате ли единството и последователността, които господстват в Божия план за спасение? Интересното е, че думата kletos (призван) в текста подчертава силата и величието на Божествената покана. Думата не говори за покана като „призив на дивата природа“, а за творческо одобрение, божествен императив. Призивът на Бог в регенерацията е ефективно призоваване, изпълняващо всеки път целите на  Бог. 


Изводи

Mоята хипотеза доказва, че библейската доктрина за Троицата прави доктрините за безусловното предопределение, частичното изкупление, неустоимата благодат и съхранението на светиите необходимост. Не съществува друго учение на сотериологичната мисъл, което да е в съответствие с откровението на Божеството. Ако човек приеме, което Библията казва за Същността на Бога, ако иска да бъде последователен, той е заставен да приеме извода за суверенната благодат. На какво основание мога да направя такова дръзко, (някои могат да кажат догматично) твърдение? Въз основа на следния факт:

Всяка друга позиция относно спасението на грешниците нарушава Триединството на Божеството.  Например, да вземем идеята за всеобщо изкупление (че Христос е умрял за всички хора без изключение и предлага спасение свободно за всички, които ще се покаят, повярват, приемат , и т.н. ). Е, аз питам, в крайна сметка ще бъдат ли спасени всички, за които е умрял Христос? Общият атонмент казва: "Не, само тези, които приемат Неговото предложение ще са новородени от Духа." Тази позиция подкопава единството на Святата Троица, защото  учи, че Синът е умрял за всички хора, но Духът се дава само на някои от тях. А какво да кажем за популярното схващане - че Бог е избрал онези, които Той е предузнал, че те ще повярват в Него, въпреки че Той обича целия човешки род, като по този начин Той прави спасението на кръста възможно за всички тях?  При определяне на избраните, от гледна точка на предузнание на вярата на хората, може да се постигне съгласуваност между делото на Отца и Духа, но какво тогава може  да се каже за Сина? Тази позиция казва, че Отец е избрал някои, Синът е умрял за всичките, а Духът отново призова само някои от тях. Отново имаме разединение. Много християни, позволявам си да го кажа, вярват, че Бог Отец обича всички хора еднакво, че Божият Син е умрял за всички хора еднакво, но Духът призовава да отговаря само на тези, които вярват в Евангелието. Тази позиция е отново случай, който представя, че в Троицата има несъгласие. Идеята, че някои хора могат да бъдат изкупени по такъв начин, че те все пак могат да загубят спасението си, също внася елемент на несигурност и несъответствие в Божеството. Каквато и да е формата на възражение - Отец е избрал всички, Синът е умрял за всички, но Духът ще призове само някои; или: Отец е избрал някои, Синът е умрял за всички, но Духът ще призове само някои, г.е. участието на човешкия елемент в делото на спасението противоречи на библейското свидетелство за хармонията и единството в Светата Троица и прави резултата от спасението неясен и несигурен. Една стара поговорка представя проблема лаконично: никоя верига не е по-силна от най-слабата й брънка.

Дали спасението е несигурно? 2 Tим.2:19 казва: " Но твърдата основа, положена от Бога, стои, имайки тоя печат: Господ познава Своите Си " В 2 Царе 23:5 се казва, че Божия Завет е указ, на който може да се доверим. Мат. 1:21 казва, че Исус "ще спаси народа Си от греховете им." Езикът на сигурност като този тук е непонятен, ако спасението зависи от човека на каквото и да е ниво.

Доктрината за благодатта е единственият модел на спасението, която запазва единството на Троицата като поддържа съгласуваност и хармония от самото начало до края. Бог Отец е избрал людете Си, Бог Синът е избавил тези определени хора, Бог Святият Дух призовава същите тези хора от гибелта на греха към живот в Христа. Нито един не може да бъде загубен. Тези, които Отец е призвал, ще бъдат с Него. Исус е казал: "Тук съм, аз и децата, които Ти ми даде" (Eвр.2:13 ), а не някои от децата, както и не по-голяма част от тях, но казва: всички деца, които бяха възлюбени от Отца, освободени от Сина и призвани от Духа.
От началото до края спасението е от Господа, чрез Неговата свободна и суверенна благодат.

Няколко стиха показват по-ясно последователността и приемствеността в  делото на спасението- Римляни 8:29-31" Защото, които предузна, тях и предопредели да бъдат съобразни с образа на Сина Му, за да бъде Той първороден между много братя;     

30 а които предопредели, тях и призова; а които призова, тях и оправда, а които оправда, тях и прослави. И тъй, какво да кажем за това? Ако Бог е откъм нас, кой ще бъде против нас? "

Защото спасението е Божие дело и тези, които са „прославени“  в края на стих тридесет са точно същите хора, които са и "предопределени" в началото на стих двайсет и девет. Спасението е от Господа като свободна и суверенна благодат! Няма друго учение на мисълта, което да е в хармония с останалите Библейски доктрини. Никое друго парче не пасва на пъзела. Учението за Троицата прави вярата в доктрината на благодатта единственият вариант за тези, които биха били верни на Божието слово.

Източник:  http://www.proza.ru


Превод: Татяна Иванова

ВЕЛИКИЯТ БОГ "РАЗВЛЕЧЕНИЕ", Е. У. Тоузър

ВЕЛИКИЯТ БОГ  "РАЗВЛЕЧЕНИЕ"

Е. У. Тоузър

Един немски философ каза преди много години нещо относно това, че колкото повече един човек има съкровища в собственото си сърце, толкова по-малко ще изисква от обкръжението си; крайната нужда от подкрепа отвън е доказателство за поражението на вътрешния човек.

Ако това е вярно (а аз вярвам, че е), тогава сегашната прекомерна привързаност към всяка форма на развлечение е доказателство, че вътрешният живот на съвременния човек е много недостатъчен. Средният човек няма сърцевината на нравствената сигурност, извор в собствените си гърди, няма вътрешната сила, която да го постави над необходимостта от повтарящи се психологически насърчения, които да му дадат смелостта да продължи да живее. Той е станал световен паразит, приемащ своя живот от обкръжението си, неспособен да живее един ден извън стимулацията, която обществото му предлага.

Шлаермахер счита, че чувството на зависимост се намира в корена на всяко религиозно поклонение и че колкото и високо да се издигне духовният живот, той винаги трябва да започва с дълбоко усещане за велика нужда, която само Бог може да удовлетвори. Ако това усещане за нужда и чувството за зависимост са коренът на истинната религия, не е трудно да се види защо великият бог „Развлечение” е толкова горещо обожаван от мнозина. Защото милиони са, които не могат да живеят без развлечение; да се живее без това за тях е просто невъзможно; те очакват нетърпеливо благословеното облекчение, предлагано от професионалисти и други форми на психологически наркотици, както наркоманът гледа на дневната си инжекция хероин. Без тях те не биха събрали кураж да се сблъскат с действителността.

Никой с обикновено човешко чувство не би възразил срещу простите житейски удоволствия, нито срещу такива безвредни видове развлечения, които отпускат нервите и освежават съзнанието, измъчено от ежедневието. Тези удоволствия, ако се ползуват умерено, могат да бъдат нещо благословено. Това обаче е едно нещо. Всепоглъщащата отдаденост на развлечението като главна активност, за и чрез която човек живее, е категорично съвсем друго.

Злоупотребата с нещо безобидно е същината на греха. Израстването на фазата на развлечение в човешкия живот до такива фантастични размери е знамение, заплаха за душата на модерния човек. То се съгражда в бизнес за много милиони долари, с по-голямо влияние над човешките умове и характери, отколкото кое да е друго възпитателно влияние. А ужасяващото е, че силата му е почти изключително зло, разяждащо вътрешния живот, изблъскващо великите и вечни мисли, които биха пълнили човешката душа, ако тя беше достойна да ги притежава. И всичко това се е превърнало в истинска религия, която държи своите верни със странно обаяние – и при това религия, срещу която сега е опасно да се говори.

За столетия църквата стоеше единомислено срещу всяка форма на светско развлечение, разбирайки какво е то – средство да се губи времето, убежище за смущаващия глас на съвестта, схема за отвличане на вниманието от нравствената отговорност. За всичко това с развлечението се злоупотребява от синовете на този свят. Но отскоро църквата се умори от противенето и изостави борбата. Тя реши, че ако не може да победи великия бог Развлечение, би могла да му сътрудничи и да използува, доколкото може, неговите сили. Днес ние имаме изненадващия спектакъл милиони долари да се изсипват в безчестната задача да се снабдят със земни развлечения така наречените синове на небето. Религиозното развлечение на много места бързо измества сериозните Божии неща. През последните дни много църкви станаха жалки театри, където петостепенни продуценти продават на дребно своите просташки стоки с пълното одобрение на евангелските водачи, които дори могат да цитират някой свещен текст в защита на своето беззаконие. И почти никой не се осмелява да вдигне глас срещу това.

Великият бог Развлечение забавлява своите верни, предимно разказвайки им приказки. Любовта към приказките, характерна за детството здраво е обхванала съзнанието на закъснелите в развитието си светии на нашето време – дотолкова, че не малко личности успяват да си създадат удобен живот, плетейки измислици и поднасяйки ги в разнообразни маскировки на хората от църквите. Това, което е естествено и прекрасно у едно дете, може да бъде шокиращо, ако присъствува в зрелостта и още повече, когато се появи в светилището и се опитва да мине за истинска религия.

Не е ли нещо странно и чудно, че със сянката на атомното унищожение, простираща се над света и с приближаването на идването на Христа, изповядалите последователи на Господа се отдават на религиозни развлечения? В часове, когато зрелите светии са така отчаяно нужни, голяма част от вярващите се връща към духовното детство и вика за религиозни играчки?

„Спомни си, о, Господи, какво ни сполетя: виж и изяви нашия укор. Короната падна от главите ни: горко ни, защото съгрешихме! Защото сърцето ни е немощно, защото очите ни мъждеят. Амин, амин.”


Из Книгата "Коренът на Праведния", Е. У. Тоузър