четвъртък, 3 декември 2015 г.

КОЕ е ВАЖНОТО във ВЯРВАНЕТО?, п-р АНДРЕЙ ВОВК

ВАЖНОТО е: не искрено да вярваш, а в КАКВО всъщност вярваш?

Андрей Вовк



Продължително време преди началото на XIII век Йерусалим, светите земи са били под контрола на мюсюлманите. За много европейски монарси и високопоставени църковни йерархии освобождението на Йерусалим е било свещено дело.
Във връзка с това периодично се провеждали кръстоносни походи, чиято цел била освобождението на Йерусалим. Но тъй като мюсюлманите били храбри воини, кръстоносните походи завършвали неуспешно.
През 1212 г. едно френско момче на име Стефан издига идеята, че невинността на децата и искреността на вярата им, ще им помогне да имат успех там, където порочността на техните родители е загубила.
Така Стефан тръгнал да проповядва като искрено вярвал в необходимостта от детски кръстоносен поход. Неговото проповядване привлякло хиляди деца във Франция, чиято средна възраст била 12 години, които се отправили към Йерусалим за да го освободят от мюсюлманското управление. Децата вярвали, че тяхната вяра ще отстрани такава преграда като Средиземно море, и те ще могат преминавайки по неговото дъно, да влязат в светите земи. Но, стигайки в Марсилия видяли, че морето не отстъпва пред тях. Търговци им предложили да ги превозят през морето, но вместо в Йерусалим ги отвели в Тунис, където ги продали в робство на мюсюлманите.
Друга група деца от Германия пристигнали в Генуа. Но за разлика от съдбоносната френска експедиция повечето деца успели да се върнат у дома си. При все че една трета от тях никога не се завърнали в къщи, историците считат, че взелите участие в този поход деца възлиза на 100 000.
Мислите ли, че тези деца са вярвали искрено, че делото, което вършат е богоугодно? Най-вероятно, да.
Мислите ли, че са били себепожертвувателни в своята искрена вяра? Да!
Но както можете да видите, всичко това се е обърнало в ужасна трагедия.

Във всички времена, основно срещана ЗАБЛУДА относно вярата в Христос може да се изрази по следния начин: казват ни, че най-важното е да вярваме от цяла душа, от цяло сърце, искрено, а дали е доктринално вярно - не било важно.

Нима човек, който искрено вярва ще се отзове в ада само заради неправилно разбиране на сотериологията? Казва му се, че щом искрено вярва, не е важно в какво вярва, важно е да си искрен, себепожертвувателен и посветен в това, което искрено вярваш.
С подобни заблуди са свързани много трагични събития, както в живота на отделни хора, така и на цели народи.

~~~п-р Андрей Вовк.


Превод: Татяна Иванова

Няма коментари:

Публикуване на коментар