КАКВО е ИСТИНСКО ХРИСТИЯНСТВО?, Джон Райл

Какво е истинско християнство?

Джон Чарлз Райл

Джон Ч. Райл (1816-1900) в продължение на много години служил като епископ в Англиканска църква Ливърпул, Англия. Той е плодовит писател и проповедник, чиито книги и публикувани проповеди  продължават да влияят на читателите вече век след смъртта му.

Материалът за тази статия е част от проповедта  "Какво е необходимо?" (1895)  Неговите думи са напълно противоположни на учението на англиканската църква. Все още обаче, те са полезни за напомняне за всички, желаещи да живеят според евангелската истина.

( 1 ) Истинското християнство винаги е поддържало боговдъхновеността, достатъчността и върховния авторитет на Свещеното Писание. То учи, че Божието писано Слово е единственото непогрешимо правило за вяра и практика в религията; че Бог заповядва, да не вярваме на нищо, което не произлиза от това Слово; и че всичко, което е в противоречие със Словото е неистинно. Истинското християнство никога няма да  позволи мнение или доктрина на Църквата да бъдат издигнати над или наравно с Писанието. То постоянно е поддържало принципа, че въпреки нашите несъвършенства  сме в състояние да разберем Писанието, че тази Древна Книга е била предназначена да бъде единствен критерий за живот и учение.

( 2 ) Истинското християнство винаги е учило за пълната греховност, вина и поквара на човешката природа. То казва на хората , че са родени в грях, заслужават Божия гняв и осъждение и по природа са склонни да вършат зло. Истинското християнство никога не е позволявало такива мисли, че  мъжете и жените, които са обикновени слаби и окаяни същества, ако пожелаят,  биха могли  сами да станат добри и сами да се примирят с Бога. Напротив, Истинското християнство  постоянно е доказвало опасността на състоянието на човека, неговата грозота и необходимостта от Божествена прошка и изкупление на греховете му, необходимостта от новорождение, обръщение и пълна промяна на сърцето.

( 3 ) Истинското християнство е посочвало винаги на хората Господ Исус Христос като Върховен обект на вяра и надежда в религията, като Божествен Посредник между Бог и хората, като Единствен източник на сърдечен мир и Основа на всичко в духовния живот. Основните истини, които Истинското християнство винаги е поддържало относно Христос са - изкупление от греховете, извършено чрез смъртта Му, Неговата жертва на кръста, пълна свобода от вина и осъждение чрез кръвта Му, Неговата победа над смъртта чрез възкресението Му, Неговото ефективно ходатайство отдясно на Бога и абсолютната необходимост от нашата обикновена вяра в Него. Ако го кажем накратко, то е говорило за Христос като Алфата и Омегата на цялата християнска теология.

( 4 ) Истинското християнство винаги е почитало като Божествена Личност Светият Дух и Неговата величава работа. То никога не е учило, че всички изповядващи се за християни имат благодатта на Духа в сърцата си,  като подразбиращо се от самосебе си действие, по причина, че били кръстени , или защото се присъединили към Църквата. Истинското Християнство неотклонно е държало истината,  че плодовете на Духа са единственото доказателство от действието на Духа , и че тези плодове трябва да се виждат! То винаги е учило, че ние трябва да сме родени от Духа , да бъдем водени от Духа, осветени от Духа и да чувстваме действието на Духа; и че по-тясното ходене с Бога в пътищата на заповедите Му, святия живот, любов, себеотрицание, чистотата и ревност за добро са единствените достоверни признаци за присъствието на Светия Дух.

Това е истинското християнство. По добър би бил света, ако истинското християнство в него би било повече за последните деветнадесет века! Твърде често и в твърде много области християнството е толкова малко, че изглежда, като че ли Христовото учение е угаснало и е претърпяло пълен позор! Именно това християнство в дните на апостолите бе „размиряващо света"! Именно то е лишило езическите храмове от техните поклонници, изявило е безумието на гръцките и римските философи, принуждавало дори езическите писатели да признаят, че последователите на "новото суеверие" - както те казвали - били хора, които се обичали помежду си и живели изключително чист и свят живот!

Нека никога не забравяме, че основните принципи  на истинското християнство са най-малко приятни за душевния човек. Дори напротив, те, определено се смятат за непопулярни и обидни. На гордия човек не му харесва , когато му казват, че като слаб, виновен грешник, не можещ сам да спаси душата си ще трябва да разчита за това дело на Друг, че му е необходимо обръщение и да получи ново сърце, че той трябва да живее свят живот на себеотрицание и да излезе от света. И все пак, днес това християнство процъфтява навсякъде, където извършва  автентичното добро. Единственото религиозно учение, което може да доведе до твърди, положителни резултати  предпочита тези доктрини, които аз се опитах да опиша. И където те правилно се преподават, християнството може да даде плод , който в себе си има неоспорими доказателства за своя божествен произход .

Безброй християни са само формални членове на Църквата на Христос, защото нямат живот или реалност в своята религия. Освен посещения в църквата в неделя, те не показват никакви признаци на истинското християнство . Ако проследите тяхния ежедневен живот, ще се окаже, че те нямат мисли, чувства, загриженост за душите им , за Бог или за вечността. Тези мъже и жени, които пълнят църквата в неделя , а след това през седмицата живеят светски и плътски живот, са най-добрите и най-ефективни съюзници на дявола.

Истинската вяра  - не е просто "умствено съгласие" за определени богословски изявления,  но  е живот, изгаряне, активен принцип, действуващ с любов, пречистващ сърцето, побеждаващ света, и принасящ много плод на святост и добри дела.
Нека винаги да живеем като вярващи всяка йота и всяка чертица от Писанията, като че ли умрелият, възкръсналият, ходатайстващият и идващият Христос стои винаги  пред очите ни!

Превод: Татяна Иванова

АТОНМЕНТ, Петър ван Стовел

Думата 'атонмент' е употребена за пръв път от английския теолог Тиндейл (1494-1536) и се отнася до Христовото дело на кръста, което в Стария Завет преобразно се вършеше веднъж в годината за умилостивение на целия народ. Атонмент е не само умилостивение (Лев. 25:9), но също примирение (2Кор.5:19), изкупление (Евр.9:12) и освещение. (1Кор. 1:30) Тази дума oбобщава изкупителния характер, заместителната роля и помирението между Бог и човек в еднократната и съвършена жертва на 'Божия Агнец'.
Доктрината за Атонмента изяснява причините и необходимостта за Христовата смърт и е централна в спасението.

         
Когато Бог създава небесните славни същества, Той ги създава като едно огромно множество, което притежава безсмъртие и свръхестествени способности и което не е предназначено да се размножава. След това виждаме, че те са поставени на изпит, в който всеки индивидуално е направил избор за себе си, дали да остане верен и подчинен на Бога в свято достойнство.

        
При създаването на човека, Бог има различен подход. Той създава само един човек. Мал. 2:15:  "Защото не направи ли Той двамата един човек, Ако и да имаше още от духа на живота? И защо един? За да очаква набожно потомство." Този 'единия' имаше способност да се размножава и имаше вътре в себе си потомство -  цялото бъдещо човечество.  Бог постави този 'един' под изпит и му възложи да се подчинява на един морален закон, но този 'един', а именно Адам, престъпи Божията заповед и трябваше да понесе последствието. Божието Слово ни дава виделина относно последствието на този изпит, нарушен съзнателно чрез непослушанието на Адам. Рим.5:12: "... чрез един човек грехът влезе в света, и чрез греха смъртта, и по тоя начин смъртта мина във всичките човеци, понеже всички съгрешиха..." Така  "... чрез едно прегрешение дойде осъждането на всичките човеци" – Рим5:18  и по този начин цялото потомство е засегнато и понася последствието на първоначалния грях.  

         
Бог беше поставил на изпит човечеството чрез един човек. Това би било най-трагичното за човечеството, ако не знаехме чрез благовестието за  Божието “предвечно намерение, което Той изработи в Христос Исус нашия Господ.”( Еф.3:11)  Рим. 5:19:  Защото, както чрез непослушанието на единия човек станаха грешни мнозината, така и чрез послушанието на Единия, мнозината ще станат праведни. Бог беше обявил чрез пророческите видения идването на този 'Един', от Когото "очакваше набожно потомство" (Мал. 2)  Пс. 89:19: "Тогава Ти говори на светиите Си чрез видение, като каза: Възложих на един силен да даде помощ, Възвисих едного избран между людете."  Исая 59:16:  (Бог) “ видя, че нямаше човек, И почуди се, че нямаше посредник; затова Неговата мишца издействува за Него спасение и правдата Му го подкрепи.”

         
АТОНМЕНТЪТ  изявява предвечното намерение на Бог Отец (Еф.3:8-12), чрез Който  Божия изкупителен план е осъществен на кръста Христов, затова и Христовата смърт е крайъгълния камък на вярата.  Ап. Павел сумира цялото благовестие в 1Кор.15: 3,4. "Защото първо ви предадох онова, което и приех, че Христос умря за греховете ни според писанията; че бе погребан; че биде възкресен на третия ден според писанията."  

1. Христовият кръст е върховна изява на Божията любов към погиващите чрез смъртта на Своя Единороден Син. (Рим.5:8; 1Иоан4:9)

2. Божията правда в това дело е изявена, така щото виновния може справедливо да бъде оправдан. 
Спасението изисква не само ПРОЩЕНИЕ, но също така и ОПРАВДАНИЕ, което е въз основа на съвършена и неоскверняема правда.   

Такава правда дори и ангелите не притежават(Йов 4:18), която има достойнства и качества, единствено присъщи на Божия Син. (2Кор.5:21; Фил.3:9) Това е Христовата Правда чрез послушанието на Христос – вменена на тези, които вярват.  Рим. 3: 24-26 :  “ С Неговата благост се оправдават даром чрез изкуплението, което е в Христа Исуса, Когото Бог постави за умилостивение чрез кръвта Му посредством вяра. Това стори за да покаже правдата Си в прощаване на греховете извършени по-напред, когато Бог дълготърпеше,  за да покаже, правдата Си в настоящето време, та да се познае, че Той е праведен и че оправдава този, който вярва в Исуса.”

3.“Божият Агнец” -  Христос,  изкупителната жертва. (Иоан 1:29; 1Пет.1:18-20)

4. Грехът е получил осъждение на Христовия кръст. (Рим.8:3)

5. Божият гняв е отстранен и Бог е умилостивен.  Грехът във всяко отношение е противоречив на Божествената същност, затова “Божият гняв се открива от небето против всяко нечестие и неправда на човеците.” (Рим. 1:18)  За да се даде спасение, необходимо е първо да се отстрани Божия гняв, за което единственото разрешение еумилостивението. Това разкрива смисъла на думите в Рим. 3:25: “когото Бог постави (Христос) за умилостивение чрез кръвта Му посредством вяра. Това стори за да покаже правдата си в прощаване на греховете... ”

6. Човек е спасен чрез Божията спасителна благодат, посредством вяра в заместителната смърт на Христос. Той е облагодетелствуван от четирите характерности на Христовата заместителна жертва:

Послушание* Жертва*  Умилостивение*  Примирение*

 
*ПОСЛУШАНИЕ – Фил. 2:7,8 ни говори, както за дълбокото смирение на Христос, което намира форма в едно пълно себеотричане и “образ на слуга” (Божий), така и за съвършеното послушание, чрез което Той извърши делото на кръста. Послушанието на “последния Адам”, Който е Христос, е напълно контрастно на непослушанието на първия Адам; така послушния възстанови онова, което непослушния загуби. (Рим.5:19)  В атонмента, послушанието на Христос е главния принцип. Посланието към Евреите 5:7,8,9 ни разкрива, как чрез послушание Христос достига до “най-високите” небеса. Ев.4:14)  Това всъщност е съвършената воля на Отец, дадена като откровение в Исая 52:13 и постигната чрез послушание в ‘образ на слуга’.

 
*ЖЕРТВА  - Това е цената, която удовлетворява справедливостта на Бога. Тази цена трябва да има такава стойност, че да задоволи изискванията и святостта Му.  Откровение 5 гл. е величествена гледка на Божият престол и окръжаващите Го славни същества, от които никой, нито в небето, нито на земята, освен Агнето нямаше това свято достойнство, което Бог изискваше. Статутът, който Бог като  върховен Съдия дава на повярвалите в името на Неговия Син е оправдание, което може да бъде заслужено само от Един - неопетнен, съвършен и достоен. Този Един, а имено нашия Спасител, беше единствената жертва, която Бог би могъл да приеме. Тази жертва можеше да има достъп в небесата – да се яви пред Божието лице( Ев. 9:24) и която можеше по силата на един вечен живот да бъде всегдашна. (Ев.7:16)

 
*УМИЛОСТИВЕНИЕ -  Грехът и греховното състояние са противни на Бога и възбуждат Неговия справедлив гняв. Предмет на Божият гняв е всеки човек, който не отговаря на Божия стандарт – закона,  за праведност и святост. Единственият изпълнител на Закона е Христос, Който дойде  “да извърши волята...” на Отец.   “С тази воля ние сме осветени” (Ев.10:10) и чрез Неговата жертва, намираме милост пред Бога. (Рим.3:25; 1Иоан 4:10)

 
*ПРИМИРЕНИЕ – Сега чрез Христа ние сме примирени с Бога и чрез примирението, ние сме добили дръзновение и по-голям достъп до Божията благодат. Това ни прави също и плодоносни за Божия слава, тъй-като “даде и на нас да служим за примирение”. (Рим.5:1,10,11;  Eф.2:15,16: 2Кор.5:18-19)

 
АТОНМЕНТЪТ  Е  ПРИЧИНА  ЗА  НАЙ - ВИСОКАТА   ПРОСЛАВА  И  ИЗТЪКВАНЕ  ДОСТОЙНСТВАТА  НА  БОЖИЯ  АГНЕЦ.
 
АТОНМЕНТЪТ  ИЗЯВЯВА  ПРАВДАТА, ЛЮБОВТА,  И  МИЛОСТТА  НА  "СЕДЯЩИЯ  НА  ПРЕСТОЛА"  ОТЕЦ, КЪМ КОГОТО ХВАЛЕНИЕ  И  ПОКЛОНЕНИЕ НЯМА  ДА  СТИХНАТ  ПРЕЗ  ВЕЧНОСТТА! (Откр. 5гл.)           

Статията се публикува с разрешението на автора П.Стовел
Източник: http://www.propovedi-bg.com/atonement.html

ЗАЩО НЯКОИ ДУХОВНИ ДАРБИ ПРИВЛИЧАТ НЕУРАВНОВЕСЕНИТЕ ХОРА?, п-р Джон ПАЙПЪР

Библейските писатели са наясно със съществуването на неуравновесените хора. Например в 2 Петър 3:16б се казва: „...в които послания (на Павел) има някои неща, мъчни за разбиране, които неучените и неукрепналите изопачават, както правят и с другите Писания, за своя погибел.“ В 2 Петър 2:14 се говори за зли хора, които „...прелъстяват неукрепналите души...“ В Яков 1:8 пише за „Такъв човек...колеблив, непостоянен във всичките си пътища.“

Никой от нас не е съвършено уравновесен. Цар Давид и апостол Павел знаят от собствен опит какво значи да се намираш в пропастта на отчаянието или в облаците на възторга. Не винаги е лесно да различим здравия от болния. Дори не винаги е необходимо да се опитваме, защото и за двамата е предписано едно и също лечение – любов.

Нека се опитам да ви опиша какво имам предвид под „неуравновесени хора“. Не се тревожете много ако намерите и в себе си една или две от техните особености.

• Непостоянните хора са склонни към резки промени в настроението си от една крайност към друга без за това да съществуват смислени причини. Те могат да изпаднат в прекалено отчаяние или превъзбуда, въпреки че за това няма задоволителна причина.

• Това води до друга особеност: чувствата на неуравновесените хора не съответстват напълно на способността им да разсъждават и разбират. В известен смисъл това е вярно за всички. В здравия ум обаче усещанията са водени от правилните наблюдения върху действителността и правилните разсъждения върху тях. Възприятията на  неуравновесените хора са изопачени и кормилото на здравия разум се върти свободно, без посока. Корабът на живота се носи в морето на чувствата, лишен от правилното управление на кормилото. Възможно е дори при наличието на добро управление, вятърът и вълните да ни отнесат и отклонят от правилната посока. Когато обаче е прекъсната връзката на кораба с кормилото, нещата стават много по-лоши. Нестабилният кораб на живота се носи насам-натам в морето на чувствата.

• Следователно неуравновесените хора са изключително несигурни в себе си. Без наличието на дълбоко вкоренени в Божията върховна милост знание, вяра и емоционално удовлетворение, те черпят прекалено много сигурност от взаимоотношенията си с другите. Отново мога да кажа, че в известна степен всички сме като тях: „Аз вярвам, помогни на моето неверие.“ При нестабилните проблемът е по-сериозен и следователно те са по-уязвими от всяко нещо, което поне малко прилича на неодобрение, критика или отхвърляне спрямо тях.

• Ето защо неуравновесените често не разбират сложните човешки взаимоотношения. Те не разбират обичайните ограничения и изисквания на най-простите обществени отношения.

Защо тези хора биват привлечени прекалено силно от свръхестествените духовни дарби като пророчество, знание, езици, както и от други необичайни знамения и чудеса?

Един от възможните отговори е, че тези дарби като цяло отиват отвъд обективните наблюдения и разсъждения. Те сякаш създават атмосфера на свобода от принуди и ограничения, с които обикновено им е трудно да живеят. Те чувстват, че най-накрая могат да кажат какво мислят без да се съобразяват с ограниченията на здравия разум, с внимателното библейско тълкуване и сериозните наблюдения, които управляват живота. Тези духовни дарби като че ли съвпадат с начина им на живот – непредсказуем, неразумен, свободен от всякакви изисквания, на действителността.

Призовавам ви да прочетете 1 Коринтяни 14 и да прецените дали Павел смята, че атмосферата, създадена от проявлението на духовните дарби, е нестабилна. Въпросът, с който се сблъскваме, е как да признаем откровено истината за дарбите, без да създадем нестабилност в живота си.

Искрено копнеещ за Божията пълнота,

Пастор Джон.

---

By John Piper. © 2009 Desiring God. Website: desiringGod.org
Превод: Юлия Борисова, www.christian-books.hit.bg
Английският текст е използван с разрешението на автора.
Според заръките на автора на проповедта ви молим да я разпространявате безплатно, без да я променяте и да посочите източника.

©2014 Desiring God Foundation. Used by Permission.

Permissions: You are permitted and encouraged to reproduce and distribute this material in its entirety or in unaltered excerpts, as long as you do not charge a fee. For Internet posting, please use only unaltered excerpts (not the content in its entirety) and provide a hyperlink to this page. Any exceptions to the above must be approved by Desiring God.

Please include the following statement on any distributed copy: By John Piper. ©2014 Desiring God Foundation. Website: desiringGod.org

НИКОЙ РОДЕН от БОГА не ПРОДЪЛЖАВА да ЖИВЕЕ в ГРЯХ, Джон Пайпър

Никой роден от Бога не продължава да живее в грях

by John Piper

Джон Пайпър


Вижте каква любов ни е дал Отец, да се наречем Божии деца; а такива и сме. Затова светът не познава нас, защото Него не позна. 2. Възлюбени, сега сме Божии деца и още не е станало явно какво ще бъдем; но знаем, че когато стане явно, ще бъдем подобни на Него, защото ще Го видим, Какъвто е. 3. И всеки, който има тази надежда в Него, очиства себе си, както Той е чист. 4. Всеки, който върши грях, върши и беззаконие, защото грехът е беззаконие; 5. и вие знаете, че Той се яви да носи греховете. В Него няма грях. 6. Никой, който пребъдва в Него, не съгрешава; никой, който съгрешава, не Го е видял, нито Го е познал. 7. Дечица, никой да не ви заблуждава: който върши правда, е праведен, и Христос е праведен. 8. Който върши грях, от дявола е; защото дяволът отначало съгрешава. Затова се яви Божият Син, да съсипе делата на дявола. 9. Никой, който е роден от Бога, не върши грях, защото Неговият зародиш пребъдва в него; и не може да съгрешава, защото е роден от Бога. 10. По това се разпознават Божиите чеда и дяволските чеда; всеки, който не върши правда, не е от Бога, нито онзи, който не обича брат си.

Въпросът, който ще разгледаме днес, е как хората, които са преживяли чудото на новорождението, се справят със собствената си греховност, опитвайки се да продължат живота си напълно сигурни в спасението си? Как се справяме със сблъсъка между истинността на новорождението и греховните постъпки, които продължаваме да вършим? Как да живеем така, че да не загубим увереността си в спасението или да не смятаме, че сме родени отново, когато е възможно и да не сме? Можем ли да се радваме на подобна сигурност и все още да омаловажаваме греховния си живот, който е така несъвместим с новорождението?

Първо послание на Йоан, повече от всяка друга книга в Библията, изглежда е предназначена да ни помогне в ежедневната ни борба.  Вижте 1 Йоан 5:13: “Това писах на вас, които вярвате в името на Божия Син, за да знаете, че имате вечен живот и да вярвате в името на Божия Син.” Както той казва, тази книга е написана за да имат вярващите пълна сигурност, че са били родени отново, което означава, че имат нов духовен живот и той никога няма да умре. Йоан иска и Бог иска чрез това писмо да преживеем нещо, което ще ни направи дълбоко убедени, че сме преминали от смърт към живот.

В 1 Йоан 3:14 се казва: “Ние знаем, че сме преминали от смърт в живот”. Исус казва в Йоан 5:24: “Истина, истина ви казвам, който слуша Моето учение и вярва в Този, Който Ме е пратил, има вечен живот и няма да дойде на съд, но е преминал от смърт към живот.” Йоан и Исус силно желаят ние вярващите да знаем, че осъждението и смъртта са зад гърба ни, защото съдът над нас се е състоял когато Исус бил осъден вместо нас, а смъртта ни – когато е е умрял на наше място. Следователно, в нас има нов живот, който не може да погине и да ни бъде отнет. Той е вечен. Тази е увереността, която Йоан и Исус искат да имаме. “Това писах на вас …. за да знаете, че имате вечен живот.” (Йоан 5:13)

Безумието на фалшивите учители

Нещо се случва в църквите, на които Йоан пише и то дълбоко го засяга. Каквото и да е, то заплашва да разруши тази увереност. Лъжливите учители говорят неща, които могат да направят впечатление на добри новини, носещи силна убеденост. Всъщност, ще имат обратен ефект. Йоан да се справя с лъжливите учители и така ни показва какво да мислим по отношение на собствените си грехове за да имаме увереност. Какво казват тези фалшиви учители?

Първо, че Синът на Бога, който съществува преди всичко друго, не е дошъл в плът. Те не вярват в пълното единство на Божия Син с нашата плътска, човешка природа. Ето какво казва Йоан за тях в 1 Йоан 4:1-3: “1. Възлюбени, не вярвайте на всеки дух, а изпитвайте духовете дали са от Бога; защото много лъжепророци излязоха по света. 2. По това познавайте Божия Дух: всеки дух, който изповяда, че Исус Христос дойде в плът, е от Бога; 3. а никой дух, който не изповядва Спасителя, не е от Бога; и това е духът на Антихриста, за когото сте чули, че идва, и сега е вече в света.”

Разделянето на Исус от плътта

Има много неща, които можем да научим за тази ранна християнска ерес, но аз искам да се съсредоточа върху едно. Тези лъжливи учители разединяват Христос и плътта. Това се вижда в стих 2: “Всеки дух, който изповяда, че Исус Христос дойде в плът, е от Бога”. На тях не им харесва идеята, че предвечният Христос е бил едно цяло с човешката плът. Ето това засяга нашия въпрос. Възгледът, че личността на Христос не е свързана с плътта, очевидно има практически и морален ефект върху начина, по който тези учители са си представяли и християнския живот.

Разделянето на християните от плътта

Едно от местата, където най-ясно се вижда това, е нашия текст. В 1 Йоан 3:7 се казва: “Дечица, никой да не ви заблуждава [значи има предвид лъжеучителите]: който върши правда, е праведен, и Христос е праведен.” Какво всъщност казва Йоан? Пазете се от лъжливите учители, защото те казват, че можете да бъдете праведни без да вършите праведни дела: “Никой да не ви заблуждава: който върши правда, е праведен.”

С други думи, Йоан се противопоставя не само на представата им за Христос, която отделя личността Му от делата на обикновения живот на тялото. Той се противопоставя и на виждането им за християнския живот, което разединява нашата личност от това, което вършим: “Плътта всъщност няма значение за Христос; единственото важно нещо е, че по някакъв духовен начин той беше Христос и в това няма никаква реална връзка между предвечния Христос и човека от плът Исус. По същия начин нашата плът не е от значение; но по някакъв духовен начин ние сме родени отново и няма истинско единство на новото създание и живота ни в тялото когато вършим грях или праведни дела.” Това води директно към измамата, която Йоан посочва в 1 Йоан 3:7, че можем да бъдем праведни по някакъв духовен начин и все пак да не вършим праведни дела в ежедневието.

Йоан има три отговора на това фалшиво учение.

Христовото превъплъщение е завинаги

Първо, той набляга на това, че плътта на Исус и личността на предвечния Христос са неделими. 1 Йоан 4:2 “По това познавайте Божия Дух: всеки дух, който изповяда, че Исус Христос дойде в плът, е от Бога”. Този стих ни показва, че Исус е дошъл в плът за да остане завинаги в плът, а не само за определено време. Втората личност на Триединството завинаги ще бъде обединена с човешката природа. Ние винаги ще го познаваме като Исус, един като нас и стоящ безкрайно по-горе от нас; първородният от много братя (Римляни 8:29). Бог не е презирал и не презира физическото същество, което е създал. Той е дошъл в плът. Божият Син остава в плът завинаги. Така първият отговор на Йоан на фалшивите учители е да покаже правилната представа за Христос. Физическото му съществуване не е мираж. То не е маловажно; не е второстепенно. Той завинаги е белязан и се отъждествява с това тяло.

Делата на християните потвърждават същността им

Вторият отговор на Йоан на фалшивите учители е да отхвърли категорично учението, че духовният живот може да бъде отделен от действията на плътта. Всъщност Йоан настоява, че духовният живот трябва да намира потвърждение във физическите дела, иначе той не съществува. Това виждаме и разбираме от 1 Йоан 3:7: “Дечица, никой да не ви заблуждава: който върши правда, е праведен, и Христос е праведен.” Заблудителите казват: “Можете да бъдете праведни и все пак да не вършите праведни дела.” Йоан казва: “Праведни са само тези, които прилагат праведността. Прилагането потвърждава съществуващото.”

Ето това повтаря Йоан в писмото. Например, в 1 Йоан 2:9 той казва: “Ако знаете, че Той е праведен, знайте, че и всеки, който върши правда, е от Него роден.” С други думи, извършването на праведни дела е доказателство и потвърждение на новорождението.

Да не продължаваш да живееш в грях – доказателство за новорождение

Вижте 1 Йоан 3:9 “Никой, който е роден от Бога, не върши грях, защото Неговият зародиш пребъдва в него; и не може да съгрешава, защото е роден от Бога.” Да живееш в грях е доказателство и потвърждение, че не си роден от Бога. Това, което вършиш, доказва какъв си всъщност. Ако не живееш в грях, това е доказателство и потвърждение, че си роден отново.

Йоан казва, че новорождението неизбежно променя грешния ни живот, защото: “Божието семе (божият зародиш)” е в нас и ние “не можем” да продължим да съгрешаваме. Това означава, че връзката между новорождението и ежедневния ни живот е реална. Семето може да бъде Божият Дух, Божието Слово, Божият характер или и трите неща едновременно. Независимо какво точно представлява, самият Бог работи за новорождението толкова мощно, че ние не бихме могли да продължаваме да вършим грехове. Божието семе не може да се примири с греховния модел на поведение.

Тези фалшиви учители, които мислят, че могат да отделят духовната си същност от физическото съществуване, не разбират нито въплъщението, нито новорождението. При въплъщението, съществуващият още преди това Христос, е действително свързан с физическото тяло. При новорождението новото създание в Христос несъмнено предизвиква покорство в живота ни.

Отхвърляне на представата за безгрешност на родения отново

Третият отговор на Йоан на лъжливите учители е, че отхвърля всяка представа за безгрешност при новородените хора. Очевидно учението им разделя “да бъдеш праведен” от “да вършиш правда” (3:7). Така те можеха да кажат: “Дори когато вършиш грях, всъщност не го вършиш ти. Истинското ти аз е новороденото ти аз и то е толкова високо над ежедневния ти живот, че никога не може да бъде осквернено от греха.”

Това разграничаване, което лъжливите учители правят между нашата същност и това, което вършим, ги кара да твърдят, че християните никога не съгрешават. Как е възможно това? Те са родени от Бога. Те са нови създания. Те имат Божието семе в себе си. Йоан критикува тази заблуда три пъти. Важно е да разгледаме това.

1. Няма безгрешни християни

1 Йоан 1:8: “Ако кажем, че нямаме грях, лъжем себе си и истината не е в нас.”
Ние! Ние, родените отново християни. С други думи, не позволявайте на заблудата на лъжеучителите да стане ваша. Няма безгрешни християни.

2. Роденият отново има Защитник

1 Йоан 2:1: “Дечица мои, пиша ви това, за да не грешите, но ако някой извърши грях, имаме пред Отца свой защитник – праведникът Исус Христос.” 
С други думи, Йоан не приема, че ако вършите грях, не сте родени отново. Той твърди, че ако съгрешите, имате Защитник – Исус Христос. Той е Защитник само на новородените.

3. Съществува грях, който не води към смърт

1 Йоан 5:16,17: “Ако някой види брат си, че извърши несмъртен грях, нека се моли и Бог ще му даде живот, т. е. на онези, които съгрешават несмъртно. Има грях (водещ) към смърт - не казвам за него да се моли. Всяка неправда е грях; и има грях, който не води към  смърт.” 
Отбележете последната част: “Има грях, който не води към смърт.” Затова можем да видим, че брат ни извършва грях.Той е наш брат. Той е роден отново. И той съгрешава. Как е възможно това? Има грях, който не води към смърт. Не мисля, че той има предвид някакъв особен, специфичен грях, а по-скоро някаква степен на закоравяване и упорство. Съществува някаква степен на закоравяване, на непоправим грях, който може да ви доведе отвъд границата, откъдето завръщането е невъзможно и ще бъдете като Исав, който поиска да се покае, но за него вече нямаше възможност за покаяние. (Евреи 12:16-17)

Как новородените се справят с греха си?

Връщаме се към въпроса, който повдигнахме в началото. Как хората, преживяли чудото на новорождението се справят със собствената си греховност, опитвайки се да живеят убедени в спасението си?
Моят отговор е: Вие се справяте като използвате това, на което ви учи Йоан. Йоан предупреждава за лицемерието (когато твърдиш, че си новороден, а животът ти опровергава това) и прославя застъпничеството и изкупителната жертва на Христос, извършена заради грешниците.

Въпросът е: Как използвате тези две истини? Как използваме предупреждението, че можем да заблудим сами себе си? Как използваме обещанието: “Ако извършите грях, имате застъпник”? Доказателството за вашето новорождение е в начина, по който тези две истини работят в живота ви.

Ето как действат, ако сте новородени:

1. Избягваш самонадеяността и отиваш при Защитника

Вие изпадате в душевно състояние на равнодушие, хладкост и самонадеяност относно собствената си греховност. Започвате да ставате безразлични към това дали сте святи или светски. Загубвате своята бдителност по отношение на враждебните мисли и поведението си и затъвате в греховни модели на поведение.

Когато един новороден преживява това, истината от 1 Йоан 3:9 (“Никой, който е роден от Бога, не върши грях”) чрез Святия Дух въздейства върху него и той осъзнава опасността от поведението си. Тогава отива при Защитника си и умилостивителната Му жертва за да търси милост, прошка и праведност. Изповядва греха си, бива изчистен (1:9), любовта му към Христос е обновена, сладостта на приятелството им е възстановена, омразата към греха се завръща и радостта от Бога се превръща отново в негова сила.

2. Бягаш от отчаянието и отиваш при Защитника

Вие потъвате в страх, обезсърчение и дори отчаяние от това, че праведността, любовта ви към хората и борбата ви с греха не са достатъчни. Вашата съвест ви осъжда и делата ви ви се струват твърде несъвършени за да могат да докажат някога, че сте новородени.

Когато новороденият почувства това, истината от 1 Йоан 2:1 му въздейства чрез Духа като го спасява от отчаянието: “Дечица мои, това ви пиша, за да не съгрешите; но ако някой съгреши, имаме Ходатай при Отца - Исус Христос Праведния.”

Предупрежденията на Йоан срещу лицемерието ви връща от пропастта на самонадеяността. Йоан обещава Защитник, който ни изважда от пропастта на отчаянието.

Изкупителната сила на Божието слово

Новорождението ни прави способни да получим помощ и изкупление от Писанията. Новорождението не използва обещанието “Ние имаме Защитник” за да оправдае поведение на надменно равнодушие към греха.

Новорождението не използва предупреждението “Никой роден от Бога не продължава да живее в грях” за да налива бензин в огъня на отчаянието. Новорождението носи духовно разпознаване, което ни дава усет как да използваме учението на Йоан. Новороденият е смирен и отрезвен от тези предупреждения. Обещанието за Защитник и изкупление го вълнува и му дава сили.

Нека Бог потвърди вашето новорождение и чрез двата отговора от Словото си. Нека ви даде да приемете и предупреждението, и утехата и да ги употребите правилно, запазвайки пълната сигурност в спасението си.

---

Превод: Юлия Борисова, www.christian-books.hit.bg
Английският текст използван с разрешението на автора.
Според заръките на автора на проповедта ви молим да я разпространявате безплатно, без да я променяте и да посочите източника.
--------------------------------------------------------------------------------------------

©2014 Desiring God Foundation.    

Permissions: You are permitted and encouraged to reproduce and distribute this material in its entirety or in unaltered excerpts, as long as you do not charge a fee. For Internet posting, please use only unaltered excerpts (not the content in its entirety) and provide a hyperlink to this page. Any exceptions to the above must be approved by Desiring God.

Please include the following statement on any distributed copy: By John Piper. ©2014 Desiring God Foundation. Website: desiringGod.orgsed by Permission.