ИНТЕРЕСНИ ФАКТИ ЗА СадукеиТЕ
Садукеи e названието на една от трите староеврейски религиозно-философски школи (садукеи, фарисеи, есеи), възникнала в епохата на разцвета на Макавейската династия (около 150 г. пр. Хр.) и просъществувала до превземането на Йерусалим от Тит (70 г. сл. Хр.).
Евангелията често споменават садукеите и фарисеите, тъй като Исус е бил в постоянна конфронтация с тях.
Садукеите и фарисеите са били двете основни партии на еврейския Синедрион. Синедрионът бил най-висшата религиозна институция и най-високата правителствена и съдебна власт сред евреите.
Садукеите били богатите представители на висшето общество – партията на еврейските свещеници. Те отхвърляли авторитета на всички книги съществуващи днес под името Стар Завет, с изключение на Петокнижието на Мойсей и се обогатявали от търговията в храма.
По времето на Христос тези богати аристократи, водещи луксозен начин на живот,
били садукеи. Те заемали влиятелни позиции в обществото, включително и сред
първосвещениците, а също така заемали повечето от 70-те места в еврейския върховен
съвет – Синедриона. Много библейски коментатори смятат, че обвинението в
сребролюбие е било насочено не толкова към фарисеите, колкото към садукеите.
Садукеите не вярвали във възкресението, нито в ангели, нито в духове (виж Матей 22:23; Mарк 12:18; Лука 20:27 и Деяния 23:8).
В превод „садукей“ означава „праведник“, от „седек“ – праведност. Самите те се наричали праведни и вероятно са се наричали така по името на предводителя на тяхната ерес – първосещеника Садок.
Опитвайки се да запазят мира и приемайки решенията на Рим (по това време Израел е бил под управлението на римляните), те сякаш се занимавали повече с политика, отколкото с религия.
Доколкото садукеите не влизали в конфликт с Рим и принадлежали към богатата висша класа, те не се интересували от обикновените хора, така както и последните не са имали високо мнение за тях. С голяма почит всред народа се ползвали онези, които били от партията на фарисеите.
Въпреки че садукеите заемали по-голямата част от местата в Синедриона, историята показва, че в повечето случаи те трябвало да приемат идеите на фарисейското малцинство, тъй като последните били по-популярни сред масите.
Най-известният садукей е бил първосвещеникът Каяфа. „...първосвещеникът Анна, и Каиафа, Иоан, Александър и всички, които бяха от първосвещеническия род“, „Тогава станаха първосвещеникът и всички, които бяха с него, съставляващи садукейската секта, та, изпълнени със завист, туриха ръце на апостолите и положиха ги в общата тъмница.“ (Деяния на апостолите 4:6; 5:17). Фарисеят Гамалиил (бившият учител на Саул, който впоследствие става апостол Павел), член на Синедриона, се застъпил за апостол Петър срещу садукейските си колеги, които били решили да го убият.
Сред садукеите нямало никой, който да е последовател на Господ Исус Христос. Те били готови да се примирят с всяка власт, включително и с римската, и така, използвайки либералното си отношение към поробителите, налагали влиянието си над Синедриона. Фарисеите и садукеите се сближили в омразата си към Христос.
За разлика от фарисеите, садукеите признавали само писания закон на Мойсей, като не смятали за задължителни книгите на пророците и отхвърляли всички народни предания, трупани в продължение на много векове.
Садукеите се отличавали с особена бруталност в съда. В наказателното производство те били много по-строги от фарисеите и прилагали смъртното наказание в най-широки размери, споменавайки думите на Мойсей. Древният закон "око за око, зъб за зъб" е бил тълкуван от садукеите буквално. Те са защитавали смъртното наказание по всички точки, посочени в Мойсеевия закон. От друга страна, фарисеите са държали повече на „преданието на старейшините“ (Матей 15: 2; Марк 7: 3).
Притежаващите власт садукеи били изложени на обичайните за такива хора изкушения от властта. Безконтролно управлявайки даренията за храма, те стигали до откровени машинации и измами. Така известният ни евангелски епизод с изгонването на търговците и обменителите на пари от храма е по същество директно изобличение на садукеите в извършеното от тях беззаконие.
Садукеите не вярвали във възкресението, нито в ангели, нито в духове (виж Матей 22:23; Mарк 12:18; Лука 20:27 и Деяния 23:8).
В превод „садукей“ означава „праведник“, от „седек“ – праведност. Самите те се наричали праведни и вероятно са се наричали така по името на предводителя на тяхната ерес – първосещеника Садок.
Опитвайки се да запазят мира и приемайки решенията на Рим (по това време Израел е бил под управлението на римляните), те сякаш се занимавали повече с политика, отколкото с религия.
Доколкото садукеите не влизали в конфликт с Рим и принадлежали към богатата висша класа, те не се интересували от обикновените хора, така както и последните не са имали високо мнение за тях. С голяма почит всред народа се ползвали онези, които били от партията на фарисеите.
Въпреки че садукеите заемали по-голямата част от местата в Синедриона, историята показва, че в повечето случаи те трябвало да приемат идеите на фарисейското малцинство, тъй като последните били по-популярни сред масите.
Най-известният садукей е бил първосвещеникът Каяфа. „...първосвещеникът Анна, и Каиафа, Иоан, Александър и всички, които бяха от първосвещеническия род“, „Тогава станаха първосвещеникът и всички, които бяха с него, съставляващи садукейската секта, та, изпълнени със завист, туриха ръце на апостолите и положиха ги в общата тъмница.“ (Деяния на апостолите 4:6; 5:17). Фарисеят Гамалиил (бившият учител на Саул, който впоследствие става апостол Павел), член на Синедриона, се застъпил за апостол Петър срещу садукейските си колеги, които били решили да го убият.
Сред садукеите нямало никой, който да е последовател на Господ Исус Христос. Те били готови да се примирят с всяка власт, включително и с римската, и така, използвайки либералното си отношение към поробителите, налагали влиянието си над Синедриона. Фарисеите и садукеите се сближили в омразата си към Христос.
За разлика от фарисеите, садукеите признавали само писания закон на Мойсей, като не смятали за задължителни книгите на пророците и отхвърляли всички народни предания, трупани в продължение на много векове.
Садукеите се отличавали с особена бруталност в съда. В наказателното производство те били много по-строги от фарисеите и прилагали смъртното наказание в най-широки размери, споменавайки думите на Мойсей. Древният закон "око за око, зъб за зъб" е бил тълкуван от садукеите буквално. Те са защитавали смъртното наказание по всички точки, посочени в Мойсеевия закон. От друга страна, фарисеите са държали повече на „преданието на старейшините“ (Матей 15: 2; Марк 7: 3).
Притежаващите власт садукеи били изложени на обичайните за такива хора изкушения от властта. Безконтролно управлявайки даренията за храма, те стигали до откровени машинации и измами. Така известният ни евангелски епизод с изгонването на търговците и обменителите на пари от храма е по същество директно изобличение на садукеите в извършеното от тях беззаконие.
Лъвският пай от печалбата от всички тези измами отивал
в техните ръце. Междувременно подобна садукейска
алчност за пари и власт е имала своята
„богословска“ обосновка. За разлика от фарисеите, садукеите не вярвали в
отвъдния живот на душата и идващото възкресение на мъртвите. Затова те се
стремяли да запълнят
земния си живот с всевъзможни блага, без да очакват след смъртта
възмездие в отвъдното.
Като научили, че Исус е възкресил мъртвия Лазар и че мнозинства Го следват като обещания Месия, първосвещениците-садукеи се уплашили, че новият цар ще ги лиши от обичайната им „хранилка”, в каквото те били превърнали своето служение. Наговаряйки се с фарисейските водачи, те решили да убият Исус.
Въпреки че фарисеите били съперници на садукеите, в този случай те успели да забравят за различията си в осъждането на Христос. Именно в този момент садукеите и фарисеите се обединили (Марк 14:53; 15: 1; Йоан 11:48-50).
След падането на Йерусалим през 70 г. сл. Хр. садукеите загубили всякакво влияние, защото партията им е съществувала за сметка на техните политически и свещенически връзки.
Трябва да разберем, че на садукеите като потомци на свещенически род, съперничещи с Давидовите потомци за власт и влияние, не им се харесвали пророческите книги, пропити от месианската идея с надеждите й за спасение на народа, а именно от Потомъка от Давидовия дом.
Като научили, че Исус е възкресил мъртвия Лазар и че мнозинства Го следват като обещания Месия, първосвещениците-садукеи се уплашили, че новият цар ще ги лиши от обичайната им „хранилка”, в каквото те били превърнали своето служение. Наговаряйки се с фарисейските водачи, те решили да убият Исус.
Въпреки че фарисеите били съперници на садукеите, в този случай те успели да забравят за различията си в осъждането на Христос. Именно в този момент садукеите и фарисеите се обединили (Марк 14:53; 15: 1; Йоан 11:48-50).
След падането на Йерусалим през 70 г. сл. Хр. садукеите загубили всякакво влияние, защото партията им е съществувала за сметка на техните политически и свещенически връзки.
Трябва да разберем, че на садукеите като потомци на свещенически род, съперничещи с Давидовите потомци за власт и влияние, не им се харесвали пророческите книги, пропити от месианската идея с надеждите й за спасение на народа, а именно от Потомъка от Давидовия дом.
* * *
Новият Завет не споменава за нито един повярвал и покаял се садукей.
Превод: Татяна Иванова
Материалът е събран от руски източници
