вторник, 13 декември 2016 г.

БЛАГОВЕСТВАМЕ или ЗАБАВЛЯВАМЕ?, п-р Джон МакАртър

БЛАГОВЕСТВАМЕ или ЗАБАВЛЯВАМЕ?

Работата е в това, че мнозина биха искали да обединят църквата и сцената, играенето на карти и молитвата, танците и Господната вечеря. Ако ние не можем да удържим този поток, то поне можем да предупредим хората за неговото съществуване и да ги увещаем да стоят надалеч от него. Когато изчезва старата вяра и гасне ревността за Евангелието, няма нищо чудно в това, че хората търсят нещо друго, търсят удоволствия. Нямайки хляб, те се хранят с отпадъци, отхвърляйки пътя на Господа, ентусиазирано тичащи по пътя на глупостта.“ Чарлз Х. Спърджън

Когато Ч. Спърджън предупреждавал за тези, които „биха искали да обединят „църквата и сцената, играенето на карти и молитвата, танците и Господната вечеря“, никой не взел опасенията му насериозно. Днес обаче, пророчеството на Спърджън се изпълнява пред очите ни. Съвременните църковни сгради са построени на принципа на театрите. Вниманието е фокусирано не върху амвона, а върху сцената. Обществото на църквата наема мултимедийни специалисти, консултанти-програма, постановчици, учители по театрално изкуство, експерти по спецефекти, хореографи.

Всичко това е естествено продължение на маркетинговата философия на църквата. В края на краищата, основният конкурент на църквата е светът, пълен със своите развлечения и разнообразие от стоки и услуги. Затова маркетолозите казват, че ние не ще можем да спечелим хората, докато не развием алтернативните форми на забавления, завладяващи вниманието, привличайки лоялни миряни и помагайки им да се откажат от светското предлагане. По този начин изложената цел определя същността на търговската дейност.

Какво тук не е наред? От една страна, Църквата няма право да търгува своето служение като алтернатива на светските развлечения./1 Сол.2:3-6/ Подобна позиция изкривява и намалява истинската мисия на Църквата. Ние не сме призвани на карнавал, не сме и продавачи на коли втора употреба, не сме и улични търговци. Ние сме Христови посланници./2 Кор. 5:20/ И познавайки страха от Бога,/ст.11/ бивайки движени от любовта Христова,/ст-14/ ставайки съвършено ново създание, /ст.17/, умоляваме грешниците да се примирят с Бог.

Но вместо смело да провъзгласим на света истината за Христос, мегацъркви, движени от маркетинговата теория, с ентусиазъм разпространяват най-лошите направления на светската култура. Утолявайки жаждата на хората за увеселения, църквата само изостря проблема с безмислени емоции, апатия и материализъм. Откровено казано, трудно е да се измисли философия на служението, която би била в още по-голяма степен противоречива на образеца, даден ни от Господ.

В центъра и в основата на всяко служение на църквата трябва да се провъзгласява и тълкува Словото, за да израстват вярващите в зрялост и святост. Ако светът, гледайки на църквата, вижда развлекателен център, значи създаваме погрешно впечатление. Ако христианите възприемат църквата като увеселително заведение, тогава скоро църквата ще умре...

Никъде в Писанието, няма и намек за това, че Църквата трябва да привлича хората към Христос представяйки християнството като съблазнителна алтернатива. В Евангелието няма нищо алтернативно: „защото няма под небето друго име дадено между човеците, чрез което трябва да се спасим.“ Деян.4:12 Дори още в самото си начало благовестието не е било привлекателно в смисъла на съвременния маркетинг.

И както сме забелязвали, Евангелската вест често е „камък за препъване и канара за съблазън.“ /Римл.9:33, 1 Петр.2:8/. Тя предизвиква безпокойство, отблъсква, разстройва, разочарова, изобличава и оскърбява човешката гордост. И поставяне на подобна вест като стока за продан просто е невъзможно. Тези, които се опитват да прикрият обидните страни, представяйки ги по забавен начин, неизбежно извращават и скриват ключовата истина на вестта. Църквата следва да осъзнае, че нейната мисия никога не се е свеждала към обществени отношения и търговия. Ние сме призвани да живеем свято и да провъзгласяваме 
чистата Божия истина на невярващия свят  - с любов, но и без компромис.

п-р Джон МакАртър

Преводът е направен с разрешение на 
http://zametka.org.ua/?cat=4

Няма коментари:

Публикуване на коментар