понеделник, 31 октомври 2016 г.

КАКВО Е РЕФОРМИРАНА ВЯРА?

Какво е реформирана вяра?






КАКВО ОЗНАЧАВА РЕФОРМИРАНА? 

Терминът
реформирана е исторически термин, който датира от почти пет века. Терминът се отнася за периодa, когато църквата  в търсене да върне християнството към авторитета на Писанието преживява Реформацията. Желанието на Реформацията е не да променя Божието слово, но по-скоро да върне обратно църквата към него и в съгласие с него. Водени от Мартин Лутер, Улрих Цвингли и Джон Калвин, църквите на Реформацията се отделили от грешките на средновековната римска църква и започнаха това, което днес ни е известно като протестантство.
 

КАКВО УЧАТ РЕФОРМАТОРИТЕ?

Мартин Лут
ер отдава голяма част от времето си в търсене да убеди църквата, че човекът е спасен по Божия благодат само чрез вяра. Той е вярвал, че всички учения и доктрини следва да се основават единствено на Писанието. Заедно с  Калвин, реформаторските теолози признавали ясното учение на Писанието, че Бог е суверенен Бог.
Те вярвали, че Бог не е бездеен зрител, но е  активен в цялата природа и в делата на човека, и че "Онзи, който те пази, няма да задреме.." ( Псалм 121: 3). Те учели както апостол Павел,  "защото в Него живеем, движим се и съществуваме " ( Деяния 17:28). Те били уверени, че Бог управлява създанието Си суверенно, и че всички събития се сбъдват по Божия план относно всичко, което е "според намерението на Бога, който върши всичко по решението на Своята воля " (Ефесяни 1:11).

 
СУВЕРЕН ЛИ Е БОГ? 

Дали Творецът на всички има
правото да прави каквото иска с народите на земята? Реформаторите вярвали не само, че Той има това право, но че Той упражнява Своята воля праведно, а че това е ясен принцип в Писанието. "И всичките земни жители се считат като нищо пред Него; по волята Си Той постъпва с небесната войска и със земните жители и никой не може да спре ръката Му или да Му каже: Какво правиш Ти? " (Дан.4:35) Неговият суверенитет бе специално реализиран в спасението на избраните.
Преподаването на френски
ят реформатор Жан Калвин подчерта суверенитета на Бог, а често неговото дело е обобщено в т. нар."петте точки на калвинизма" с акронима "Т.U.L.I.P."/в превод- ЛАЛЕ/, обясняващ тези пет точки.
 

КАКВО Е Т.U.L.I.P. ?

Ранните протестантски
водачи трябваше да  защитават ученията на Писанията за суверенитета на Бог срещу тези, които отричали тези права на Бога. Мнозина смятали, че спасението е поне отчасти в собствените им ръце и протестантските лидери били възмутени, че някой довежда  тази човешка гордост под авторитета на Писанието. Църковните водачи храбро провъзгласиха библейския отговор на тази атака срещу Божието подобаващо място като Господ над творението Си.

Пълна Поквара: Човекът в своето паднало, грешно състояние не възприема това, което е от Божия Дух, защото за него е глупост; и не може да го разбере, понеже то се преценява духовно. " ( 1 Кор. 2:14). Божията собствена оценка на потомците на падналата Адамова раса беше " че се умножаваше злината на човека по земята и че всичките въображения на мислите на сърцето му бяха само зло цял ден.." ( Битие 6:5; 08:21).
Всичко
то "добро", което човек мисли, че прави през целия си живот е, като "омърсена дреха" ( Исая 64:6). Каквото беше вярно относно цар Давид, същото е вярно за всички нас и ние трябва да осъзнаем, че сме били "родих се в нечестие и в грях ме зачена  майка  ми."( Псалм 51:5). Естественият човек не е болен,  дори не е неизлечимо болен, а е МЪРТЪВ. Апостол Павел напомня на тези, които са християни за миналото им, като говори образно: "И съживи вас, които бяхте мъртви във вашите престъпления и грехове,  в които сте ходили някога според вървежа на този свят, според княза на въздушната власт, на духа, който сега действа в синовете на непокорството,  между които и ние всички сме живели някога в своите плътски страсти, като сме изпълнявали волята на плътта и на помислите, и по естество сме били деца на гнева, както и другите. "(Ефесяни 2:1-3)
 
Безусловно Избиране: Бог ни е избрал " в Него преди основаването на света, за да бъдем свети и без недостатък пред Него в любов " ( Ефесяни 1: 4).  Означава, че тези, които ще бъдат спасени, са тези, които са вече избрани от Господаря за спасение, - "Ще покажа милост, към когото ще покажа, и ще пожаля, когото ще пожаля. " ( Римляни 9:15) .  Избирането не се базира на някакво състояние вътре у човека, "за да не се похвали никой" (Ефесяни 2:9).

Ограничено Изкупление: Христовото изкупление(атонмент) е специално за Неговите хора - "Аз давам живота Си за овцете" ( Йоан 10:15). Той не  проля кръвта си за тези, които няма да дойдат при него. Той не е платил цената за техния грях - това те трябва да направят за себе си. " Аз за тях се моля; не се моля за света, а за тези, които си Ми дал, защото са Твои." ( Йоан 17:9).

I
Неустоима Благодат: Тези, които Той е избрал със сигурност ще дойдат при Него."Моите овце слушат гласа Ми, и Аз ги познавам, и те Ме следват." ( Йоан 10:27). "Всичко, което Ми дава Отец, ще дойде при мен,.." (Йоан 6:37) Бог изпраща Своя Свят Дух да работи в сърцата на избраните Му; " ще ви дам ново сърце и нов дух ще вложа вътре във вас(Езекиил 36:26). " Никой не може да дойде при Мен, ако не го привлече Отец, който Ме е пратил " ( Йоан 6:44). " Защото даровете и призванието от Бога са неотменими " ( Римляни 11:29).

Устояване, постоянството на светиите: "Моят Отец, който Ми ги даде, е по-голям от всичко; и никой не може да ги грабне от ръката на Отца. " ( Йоан 10:29). "и ще наречеш Исус, защото Той ще спаси народа Си от греховете им." ( Матей 01:21) .
Спасението не е
по ничия заслуга, нито пък избирането като Негови истински овце е придобивка от личните усилия на вярващия, а "Онзи, който е започнал едно добро дело във вас, ще го завърши докрай до Деня на Иисус Христос "( Филипяни 1: 6).

 ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВАТА

Голяма част от това, което Лутер, Цвингли, Калвин и другите реформатори са учили е било оспорвано от тези, които вярвали, че Бог може да бъде суверенен, но бил избрал да се откаже от Своята власт, така щото човешката свобода да не е ограничена.
 Тези предизвикателства често се основават на убежденията на Яков Арминиус, холандски семинарен професор. Неговите последователи са наречени Арминианци и отричат ​​учението на реформираната теология, специално като разглеждат индивидуалната стойност на човека. Те не вярват, че човекът е духовно мъртъв, а че той е просто болен от греха.

Докато калвинизм
ът твърди, че човек е спасен по безусловна благодат, Арминианците учат, че човек е спасен по благодат, но условно.  Условието е, че всеки човек трябва да развие от само себе си вяра в Бог и сам да достигне до Божията благодат. Реформаторите учеха, че човек няма собствена сила да спаси себе си и  единствено Божият Дух е, Който дава на вярващите новия живот и вярата. Предизвикателите учат, че човек притежавал поне някакви качества, чрез които е способен да отговори на условието на Божията благодат.
 

ЗАЩО РЕФОРМИРАНАТА ВЯРА Е ВАЖНА ДНЕС?


Преди пет века реформаторите са търсели да смирят човека и възвеличат Бог. Тази цел е била поддържана от началото на времето до сега от тези, които желаят да познават Господ на Силите. Реформистките църкви вярват, че "страхът от Господа е начало на мъдростта" ( Притчи 9:10). Те искат да учат и споделят Божието слово по всяко време, така че Христовата църква може да се ползва от здравото учение, да  увещава вярващия до по-дълбока признателност към Бога, Комуто трябва да служи.

Реформираната вяра е така важна днес, защото много "християнски" църкви не учат, нито вярват в Библията.
 Трябва да се разбере, че много от съвременните църкви поставят под въпрос такива основни истини като божествеността на Христос и Неговото възкресение. 
Не може просто да се каже: "добре,  няма значение в какво се вярва -  важно е само да вярваш в нещо." Без значение е какво светът ще ни накара да вярваме, за нас е важна доктрината. Това, което вярваме е от решаващо значение за нас. В книгата Деяния, беряните " приеха  словото с голяма готовност и всеки ден изследваха Писанията, за да видят дали това е вярно." (Деяния 17:11).

С
ъс сигурност е вярно, че има много църкви, които ясно учат цялото Божие Слово. Нямаме намерение да загатваме тук, че човек не може да бъде спасен, ако не е член на една реформирана църква. Това е неправилно. Намерението ни бе да посочим тази система от вяра и богословие, която най-тясно следва Божието слово.

неделя, 16 октомври 2016 г.

АКО БОГ E СУВЕРЕНЕН, КАК МОЖЕ ЧОВЕК ДА Е СВОБОДЕН?, Р. Ч. Спроул

Ако Бог е суверенен, как може човек да е свободен?



Божият суверенитет е концепция, която трябва да се проповядва отново и отново в Църквата, защото ние имаме склонност да мислим, че Бог е неспособен и че “ръката Му се е скъсила“.
Как Божият суверенитет е свързан с нашата свободна воля? Мислили ли сте какво е довело до вашето спасение?

Неизследими са Божиите пътища! Братята на Йосиф му завидяха за шарената дрешка, продадоха го в Египет и след редица обстоятелства се стигна до идването на израилтяните в Египет, където се роди Моисей, който беше отгледан от дъщерята на Фараон и обучен на най-висшата египетска мъдрост. Чрез него Бог изведе израилтяните от Египет. Даде им Десетте заповеди, завладя земя за тях, даде им цар, праща им пророци и след около две хиляди години, след всичко това, едно БЕБЕ се ражда във Витлеем.
И можем да продължим с тази история, но вие разбирате, че всичко това тръгна от една жалка шарена дрешка. И ако не беше цялото това “стечение на обстоятелствата“, нямаше да се стигне до Божието царство. Но Бог промисли всичко това за добро, за да спаси много хора. Не е ли невероятно това?

Знаете ли, когато чуя хората да се затрудняват относно връзката между Божия суверенитет и човешката свобода, трябва да кажа няколко неща за това, макар да изглеждат противоречиви. И аз съм си задавал този въпрос преди и съм си мислил, че ако Бог е суверен, човек не може да е наистина свободен, и ако човек е наистина свободен, тогава Бог не може да е суверен.Това всъщност не е труден въпрос, а напротив - много ясен и това, което ме удивлява е как толкова много хора изглежда се спъват в него.

Наистина няма проблем, няма противоречие, не е никаква мистерия. Имаме Бог, Който е Същество и имаме хора, които са същества. И когато говорим за разликата между двете ние наричаме съществата, които сме ние, човешки същества, а за Бога казваме Висше Cъщество. Каква е връзката между човешките същества и Висшето Cъщество? Главното нещо, което трябва да разберем е кое от двете е Висше. Ние не наричаме хората висши същества, ние ги наричаме човешки същества. Бог е, Който е Висше Cъщество.

Бог има воля, Божествена способност, чрез която взема решения. Ние също сме волеви създания и нашият Творец ни е дал способност да избираме, която ние наричаме воля. Известен атеист казва, че ако човека има свободна воля, значи Бог не съществува. А ако Бог съществува, значи човека няма свободна воля. Но под “свобода“, той разбира “автономия“. И ако свободата ти не е издигната до автономия, твоята предполагаема свобода е мираж. Какво означава автономия? “Авто“ означава “себе си“, а “номос“ означава “закон“ (на гръцки). Думата “автономия“ означава собствен закон или собствено управление. Идеята е, че за да сме истински свободни, ние трябва да имаме абсолютна свобода. Което означава, че не носим отговорност пред никого извън себе си.

Явно е, че ако аз съм автономен, ако аз управлявам себе си, няма никакво място в този сценарий за суверенно, всемогъщо божество, което управлява от небето всички неща. Абсолютният конфликт тук е, че Божественият суверенитет и човешката автономия не могат да съществуват едновременно в една и съща вселена.Точно както разбираме, че в една и съща вселена не може да съществуват неподвижен обект и неустоима сила.
Те просто не могат да съществуват заедно. Защо не могат? Ако неустоимата сила срещне неподвижния обект и той се задвижи, значи не е неподвижен. И ако неустоимата сила не помръдне неподвижния обект, значи не е неустоима. Не може да съществува вселена, където има Суверенен Бог и автономно творение. Но Библията никъде не казва, че на човешките същества е била дадена автономия от Бог. Напротив, автономията е незаконен опит на творението, направено да е в подчинение на Суверенния Бог.

Когато Бог постави Адам и Ева в градината, какво им каза?
“Вие ще живеете в тази градина и не ви позволявам да правите нищо. Направил съм много хубави дървета и плодове, но не ви позволявам да пипате нито едно от тях, и ако пипнете някое от тях, ще умрете“. Това ли каза Господ? Това е което дявола каза, че Бог е казал. Но Бог не каза това. Тук е първата интродукция на концепцията за свободата: “От всичките дървета в градината можете СВОБОДНО да ядете, ..освен от това тук.. Не ви позволявам да ядете от него - ако го направите, ще умрете“. Това, което Бог даде на човека при сътворението, е способността да прави избор. Но тази способност не беше неограничена. Беше ограничена. Бог каза: от всички дървета можете свободно да ядете, но не можете да правите всичко, което си искате. Има ограничения на вашата свобода. - Ето как стоят нещата - Бог е свободен и творенията Му са свободни, но Бог има повече свобода от творенията Си. И това е много просто и естествено. Ако нашата свобода ограничава Божия суверенитет (както учат някои), тогава кой е суверенен? Излиза, че хората са по-свободни отколкото Самия Бог. Това е богохулство.

Има и едно още по-нелепо твърдение: “Бог спасява толкова хора, колкото Му е възможно да спаси“. Е, Той иска да спаси всички, прави най-доброто на което е способен, обаче ако Той работи в сърцето ти, за да го промени, без твое разрешение, Той ще наруши твоята свобода.
И затова Бог не може да те спаси, освен ако ти не поискаш да бъдеш спасен. А грешника в ада би дал всичко, което има и би направил всичко което може, за да се освободи от тази “свобода“, която не е позволила на Бог да го спаси. На пътя за Дамаск, Савел от Тарс не молеше Христос да го спаси. Когато Бог се намеси в моя живот, според Своето благоволение, и промени разположението на моето сърце, аз не Го бях търсил, не съм Го молил да идва - Той дойде. Той не унищожи моята свобода, Той я издигна. Защото преди Той да направи това, аз бях роб на моите собствени зли наклонности.

В доктрината за Провидението, говорим за доктрината на координирането - как може да има избор на Бога и в същото време избор на човека.
Как Бог работи чрез изборите на хората, без да унищожава техните избори. Той не ограби братята на Йосиф от тяхната свобода. Братята на Йосиф направиха точно това, което искаха да направят. Бог не ги спря, нито ги накара насила, но Бог изяви Своя суверенитет чрез техните свободни решения. Това е удивително! И е добро нещо. И аз се радвам, че моята свобода никога не поставя ограничения на Бога. Ако аз избера да направя каквото и да било, например да издигна ръката си, точно сега като упражнение на волята, моят ум е решил, че ще е добре да си вдигна ръката и това комуникира с тялото ми  и от тази вътрешна връзка между ума и тялото, аз си вдигам ръката. Какво щеше да стане ако Бог не искаше аз да си вдигна ръката? Можеше ли да го направи? Да, можеше. Но Той не използва насилие. Оставя ме да го направя.

Но каквото и да правя, аз имам и упражнявам тези способности, защото съм в Бога.
И не бих могъл да си вдигна ръката без първоначалната сила от Бога. Така че, ако искаме да разберем правилно това, трябва да се освободим от тази езическа идея, която е инфилтрирала църквата, че “свободна воля“ означава “автономия“. Че ние можем да решим дали да правим добро или зло с еднаква сила. Не! Бог казва, че по природа, в греха си, ти си роб. Ти все още имаш воля, имаш способност да избираш, но изборите ти са зли. Ти си морално неспособен от само себе си, (докато не бъдеш направен способен от Бог Святи Дух), някога да избереш святите неща на Бога. Ако Бог каже: Ето тук е Исус, а тук без Исус - избери. Ако тази опция е представена пред теб докато си в греха, докато си духовно мъртъв, ти няма да избереш Исус. Защото не можеш да избереш Исус. И причината поради която не можеш да избереш Исус е, че не искаш да избереш Исус. Това е просто - ти не можеш да избереш това, което не искаш.

Изборите не се случват във вакуум, не стават по магически начин.
Всеки избор, който правиш има мотивация зад себе си. Това е твоята мотивация, не на някой друг. Ти никога в живота си не си направил нещо, което не си искал да направиш. Правиш това, което е най-силната наклонност, която имаш в момента. Така оперира човешкият избор. И Бог го знае. И Бог има мъдростта и силата да работи чрез нашите желания, за да изпълни Своя план, дори ако и когато нашите желания са напълно зли, Бог може и върши делото Си чрез нашите зли желания, за да постигне добрите Си цели. “Вие го намислихте за зло, но Бог го промисли за добро.“ Само помнете Кой е Суверен и кой не е, и това няма да бъде проблем за вас.  

(Из едноименната проповед, със съкращения)


Превод: Ирина Владова

Източник: https://www.youtube.com/watch?v=iokVMSaLhvU