Защо „да четеш Библията си и да се молиш“ е неадекватно - Франк Виола

Защо „да четеш Библията си и да се молиш“ е неадекватно . . .

От Франк Виола

Преди да получите апоплектичен припадък, нека да Ви изясня нещо, казвайки категорично:

1. Считам, че Библията е Божието откровение, напълно достоверна, изцяло вдъхновена и напълно надеждна. Поради тази причина, аз чета Писанията редовно. Аз размишлявам върху  тях, търся Господа чрез тях, и ги изучавам. И на тези от Вас, които са чели моите нови книги, аз разяснявам Библията, позовавам се на нея, цитирам я, изучавам я, и се стремя да я покажа в истинската й светлина в тези книги.

2. Аз също съм човек на молитвата. Аз се моля всеки ден под една или друга форма. (Както съм споделял другаде, има различни видове молитва споменати в Писанието: моление, ходатайство, благодарение, общение, и т.н.) За последователят на Исус, молитвата е като дишането.

Сега стана ли Ви ясно?

Добре.

Заглавието на тази актуализация не твърди, че молитвата и четенето на Библията са безполезни.

Аз подкрепям и практикувам и двете.

Въпреки, че Писанията са критично важни, те не са на 4-тия член на Троицата. Както Лен Суит и аз твърдим в „Исус: Теография“, Библията е пътна карта и компас, който ни съпровожда към една личност, Господ Исус Христос.

Така че, "чети Библията си и се моли" е изтъркания отговор, който християните небрежно предлагат при задаването на следните трънливи въпроси:

Въпрос: „Галатяни 2:20 казва да живеем чрез Христос. Как мога да направя това, точно?“

Моментален отговор: “Просто се моли и чети своята Библия.”

Въпрос: "Исус каза, че Неговите овце чуват Неговия глас. Как аз самият да чуя гласа на Господ?"

Изтъркан отговор: “Хайде сега (потупва главата на питащия). Чети си Библията и се моли.”

Въпрос: “Павел казва, че Божиите деца са водени от Святия Дух. Как наистина да знам дали и кога съм воден от Духа?“

Прибързан отговор: “Глупако, това е лесно. Моли се и чети Библията си.”

Хм.

За тези критични въпроси, “чети Библията си и се моли“ е неадекватно.

Защо? Защото това не е достатъчно практично, нито точно определено.

И доказателството е в пудинга.

Всеки човек, който ми е задавал горните въпроси, се е молел (много) и е чел своята Библия (често).

По-впечатляващо е, че когато бях млад вярващ, аз имах тези много въпроси, изгарящи дупка в ризата ми. И аз имах тези въпроси, въпреки че аз се молех и четях моята Библия интензивно.

И въпреки това, когато се стигна до практическо приложение, аз не знаех нищо по тези теми.

Харесва ли ви или не, "чети си Библията и се моли" се превърна в едно празно обещание, което е оставило много вярващи разочаровани или живеещи в отричане.

Темите за слушането на Господ, следването на Святия Дух и живеенето чрез обитаващия живот на Христос са вселена за тях самите.

И истински ползотворните отговори върху това как някой да чува гласа на Господа, да следва Духа, и да живее чрез Живота на Господа, са толкова големи,  колкото голям е океана. (Така че аз не одобрявам изтърканите клиширани отговори, които християните обикновено дават на тях.)

Въпреки това, аз искам да ви оставя с малък пробив в тази Вселена, като Ви дам две практични насоки за размишление. И е по-добре да започнете практикуването в собствения Ви живот. (Има безброй повече такива практически мисли, но това e актуализация не на книга или курс, така че аз съм се придържал към само две.)

И хей, този въпрос наистина е една вселена. Аз бях в това пътуване за дълго време и аз съм все още на училище, учейки. Точно като теб.

Практична Мисъл № 1.

Мисля, че Павел може да реши част от този проблем за нас. Той пише,

Но умът, управляван от Духа е живот и мир. Римляни 8:6, NIV

Когато определяш дали Господ те води, търси усещането за живот и мир отвътре. Резултатът от Неговото говорене често ще бъде почивка, мир, тиха радост, и увереност.

И в обратния случай, всеки път, когато ние излизаме от Божията воля, ние ще имаме усещането за смърт вътре в нас. Нашият дух също ще бъде обезпокоен и неуравновесен.

Относно усещането за живот, ще има една съпътстваща сила или ентусиазъм, когато Господ ни говори. Животът е сила. Гръцката дума за ентусиазъм означава “завладян от Бог.” Тя се отнася до силна възбуда или емоция, която принуждава някой да действа.

Така че водителството на Господ е съпроводено от  живот и мир. Но то също ще бъде в съгласие с Матей 7:12 — “отнасяйте се към другите по начина, по който Вие желаете да се отнасят към Вас,” което изпълнява цялото Писание.

Практична Мисъл № 2.      

Тъй като Христос живее във Вас чрез Духа, Вие имате ново съзнание, усещане отвъд Вашето паднало човешко съзнание и усещане. В допълнение, дадени са Ви пет духовни сетива, които съответстват на физическите Ви сетива.

Превод от английски: Галина Христова
Източник:  http://frankviola.org/

"ОТЧЕ, ПРОСТИ ИМ", п-р Джон МакАртър

„ОТЧЕ, ПРОСТИ ИМ“

Джон МакАртър

Ако някога някой е имал основателна причина да не прости на враговете, това е бил Господ Исус. Той беше единствената истинска жертва - напълно невинен от каквото и да е обвинение. Той никога не бе нарушавал Божия Закон. Той никога не бе съгрешавал в дела, думи или мисли. Той никога не бе се поддавал на каквото и да е било изкушение.

Писанието казва: ''Който грях не е сторил, нито се е намерило лукавщина в устата Му;'' (1 Петрово 2:22).Той „е бил във всичко изкушен като нас, но пак без грях'' (Евреи 4:15). Той бе „свят, невинен, непорочен, отделен от грешниците“.(Евреи 7:26) 

Никой не беше по-малко достоен за смърт от Него. Дори злият римски управител Понтий Пилат заяви неведнъж: ''Аз не намирам вина у този човек''. (Лука 23:; Марк 15:14 ; Йоан 19:4,6)

И все пак, заговорничейки с други зли хора, използвайки фалшиви и нагласени обвинения, той осъди Христос на смърт и го уби по-най бруталния начин, който може да си представим. Тълпи от хора бяха сплотени в ярост от омраза, изисквайки Негова смърт несправедливо. (Марк 15:11-14)

През всичко това, Христос бе както агне водено на клане. (Исая 53:7) Понасяйки унижение и несправедливост Той предаде живота си без съпротива, без заплаха и без отмъщение. Простителност изпълни Неговото сърце, а не осъждане или отмъщение. Той каза: ''Човешкият Син не е дошъл да погуби човешки души, но да спаси''. (Лука 9:55)

Може да си помислите, че е било лесно за Христос да бъде толкова простителен. Все пак Той знаеше, че бе в Божият план за Него да умре.Той имаше да изпълни мисия и тя включваше Неговата смърт. Той разбираше всичко това от началото.

Начинът, по който Христос умираше е стриктно изложен за пример, който всеки християнин да следва :

''Защото и на това сте призовани; понеже и Христос пострада за вас, и ви остави пример да последвате по Неговите стъпки;  Който грях не е сторил, нито се е намерило лукавщина в устата Му;  Който бидейки охулван, хула не отвръщаше; като страдаше, не заплашваше; но предаваше делото Си на Този, Който съди справедливо; '' - (1 Петрово 2:21-23)

НЕИЗМЕРИМА ПРОШКА

В кулминационната точка на страданието, в момент, когато повечето жертви на разпятието биха  проклинали с яростен вик, Христос се молеше за прошка за Своите мъчители : ''Отче, прости им, защото не знаят какво правят ''(Лука 23:34)

Джон Ч. Райл отбелязва :

Вероятно, тези думи са изговорени докато нашия Господ е бил приковаван на кръста, или когато кръстът е бил изцяло издигнат. Заслужава да се отбележи, че когато кръвта на Великата Жертва започна да тече, тогава Великият Първосвещеник започна да ходатайства.

Виждате ли славата от това? Макар, че Христос е суверен, вечен, всемогъщ Бог, Той не заплашваше, Той не осъждаше. Той не произнасяше гибел над хората, които Го разпъваха. Вместо да се нахвърли върху тях, Той се молеше за тях.

Целият смисъл на въплъщението бе опрощението. Това, за което Исус умря бе нещо значимо. Това бе и за което се молеше. И то е, което послужи като пример в Неговата смърт. Отново, Той ни даде пример, тържествено поверен на нас, който да следваме.

НЕОГРАНИЧЕНА ПРОШКА

Сигурно някой ще попита, за кого се молеше Христос. За евреите ли, които се наговориха да го осъдят на смърт? За римските войници ли, които всъщност го приковаха на кръста, след което хвърлиха жребий за дрехите Му? За публиката ли, която Му се подиграваше?

Отговорът  следва да бъде - за всички изброени, и за още. В известен смисъл, обхватът на тази молитва се простира отвъд хората, които са присъствали там в същия ден, до всеки човек, който някога се е доверил на Христос и така е получил Неговата прошка. В крайна сметка, греховете ни бяха върху Него. Във всяко отношение ние сме толкова виновни, колкото бяха и тези, които забиваха пирони в Неговите безгрешни ръце и нозе.

Но това не означава, че ''Отче, прости им", беше молитва за незабавна, безусловна, безразборна прошка за всички, които участваха в разпъването на Христос. По-скоро бе пледиране в полза на тези, които биха се покаяли и доверили на Него като техен Господ и Спасител. Исус се молеше, когато те разберат чудовищността на извършеното от тях и потърсят прошка от Бога за това, тогава  Той не би я удържал от тях. Прошката не се отнася за тези, които упорито стоят в непрекъснато неверие и грях и бунт. Тези, които държат омразата си към Него не са били опростени за своето престъпление чрез тази молитва.

Въпреки всичко, прошката се предлага свободно на всички (Откровение 22:17) Бог е така нетърпелив да прости, както бе бащата на блудния син. Той се обръща към всеки грешник, да се обърне към Него в смирено покаяние (Езекил 18:3 - 32; Деяния 17:30). За тези, които го направят, Бог е обещал да ги приеме с отворени ръце и е готов да им прости. Но, които остават в неверие и неподчинение никога няма да разберат какво е Божията прошка.

ВЪПЛЪТЕНА ПРОШКА

Защо се молеше ''Отче , прости им'', когато вече имаше грешници, на които бе простено? (вж.Лука 7:48) ? След всичко това, не беше ли вече показал, че ''Човешкият Син има власт на земята да прощава греховете" (Матей 9:6)?

Да, но сега като носител на нашите грехове, Той бе заел нашето място, умирайки вместо нас, предавайки всеки божествен прерогатив, включително и Своя живот от наше име. Там, Той бе повесен пред Бог като представител на грешното човечество. И така, Той се моли на Отец да прости на престъпниците. В този момент Той се идентифицира точно с тези, чиято омраза към Него бе довела до тези страдания. Това е чудото на Божествената милост!

Думите на Исус: ''... защото не знаят какво правят '' (Лука 23:34) очевидно не означават, че тези които го убиха са били изцяло в неведение за ужасната действителност на тяхното престъпление. Еврейските лидери знаеха , че те са Го обвинили лъжливо (Матей 26:59). Пилат знаеше , че Исус беше невинен човек (Лука 23:4). Всеки, който е поне малко осведомен за случилото се, би могъл да види, че това е една голяма несправедливост. (Марк 14:56)

Но, в своята голяма милост нашият Господ се помоли да бъдат простени. Те бяха духовно слепи, напълно безчувствени към ужасната действителност на престъплението им. Не беше както ако те съзнателно и умишлено се опитваха да угасят Светлината на света. Техните умове бяха напълно слепи за истинската Светлина и следователно не са могли да разберат чудовищноста на това престъпление . ''... защото, ако я бяха познали, не биха разпнали Господа на славата. '' (1 Коринтяни 2:8)

ОБШИРНА ПРОШКА

В известен смисъл, всеки помилван грешник , който е живял някога е отговор на молитвата на Христос. Тъй като нашата вина Го постави на кръста, на първо място ние носим отговорност за смъртта Му точно така, както тези, които всъщност забиха пирони в ръцете и нозете Му. И прощението, което Той отправи на кръста за онези, които Го умъртвяваха е същото прощение, което се отнася и днес за грешниците. Ние, които сме били помилвани имаме тържествено задължение да отдаваме същата милост и към другите (Ефесяни 4:32).

Какъв висок стандарт Той определи за нас! Отказът му да отвърне на удара, Неговото мълчаливо приемане на грешките на другите срещу Него, Неговата молитва за прошка, Неговата готовност да прощава – това всичко е пример, който трябва да следваме .

Колко бързо плътта ни се отдръпва от следвания пример! Когато несправедливо страдаме  много лесно сме в контраатака и болезнена трудност да следваме по стъпките на нашия Господ. Но подобно на Него, ние трябва да поверим себе си на Този, Който ''съди справедливо''. (1 Петър 2:23)

Можем ли да погледнем сцената на кръста и да разберам дълбочината на Неговата мъка, а след това да оправдаем собственото си нежелание да простим на ближния си? Не трябва ли да показваме милост, както е било и на нас показано (Матей 18:21-35)? Като такива, на които е било простено много, ние дължим много , както на нашия Господ, така и на нашите съслужители (Лука 7:47). Нека Господ ни даде благодат да следваме Неговите стъпки на милост!

Източник: https://www.gty.org/Blog/B160427/father-forgive-them


Превод: Милен Чолаков