ДЖОН ОУЕН – ЗАГУБАТА НА ЕДИНАДЕСЕТТЕ МУ ДЕЦА, Константин Чибизов

ДЖОН ОУЕН – ЗАГУБАТА НА ЕДИНАДЕСЕТТЕ МУ ДЕЦА,
Константин Чибизов





Защото трябва да чакам скръбния ден, Когато възлезе против людете Оня, който ще се опълчи против тях. Защото, ако и да не цъфти смоковницата, Нито да има плод по лозите, Трудът на маслината да се осуети, И нивите да не дадат храна, Стадото да се отсече от оградата, И да няма говеда в оборите, Пак аз ще се веселя в Господа, Ще се радвам в Бога на спасението си. Иеова Господ е силата ми; Той прави нозете ми като нозете на елените, И ще ме направи да ходя по височините си. Авакум. 3:16–19

C  Оуен се запознах за пръв път, когато преминах тест относно биографиите на реформаторските богослови. Още първият въпрос в тестa буквално ме порази: «На кого от реформаторските богослови умират приживе всичките 11 деца?» Този богослов се оказа Джон Оуен. От този момент си поставих за цел да изследвам неговия живот, да науча повече за него и за това, как е могъл да понесе такъв голям удар.

На руски език практически няма информация за него /статията е превод от руски - бел. прев./. А това означава, че за славянските пастири и служители той е малко познат. За неговата личност е известно много, много малко, нито един негов личен дневник не се е запазил, а от кореспонденцията му е трудно да се разбере какъв човек е бил. Сблъскваме се с нелеката задача: как да научим за убежденията и ценностите на човека, за когото е известно толкова малко?

Единственият начин е - внимателно проучване на неговите книги. За щастие на руски език има негови книги (макар и малко), въз основа на които ще се постараем по-добре да разберем Божието действие в живота и характера на този изключителен богослов. И главното, откъде е черпил сили да живее, независимо от обстоятелствата около него.



I. Джон Оуен — «Английският Калвин» [1*, с. 173]


По Своята милост и благодат, в 1616 година (в средата на периода на духовно възраждане на епохата на пуританите) Господ привежда на този свят Джон Оуен.

Бог е дал на този човек привилегията да изживее шестдесет и седем години за Негова слава. Джон се ражда в семейство на свещеник. Вече на 12 години Оуен постъпва в Оксфорд, на 16 — става бакалавър на изкуствата, а на — 19 години получава степен магистър. Неговата ревност към ученето била толкова голяма, че често спял само по четири часа на ден. По-късно самият Оуен отбелязва, че това силно е разклатило здравето му и съжалявал, че не е почивал достатъчно в юношеството си [1*, с. 6].

Джон притежавал великолепни интелектуални способности. И това е видно от неговите трудове, в чиято основа лежи дълбоко разбиране на благодатта. Чарлз Бриджис смятал Джон Оуен за умел експерт на лукавото човешко сърце и ненадминат служител [2, с. 41]. Той бил човек с духовно озарение. Умело съчетавал своите умствени способности, шлифовани със сериозни занятия по богословие с усърдно и ревностно отношение към Бога. (Мирогледът на много пуритани и в частност този на Оуен е бил радикално концентриран върху Бога.) Сравнявайки трудовете на Оуен с тези на другите пуритани, е видно, колко дълбоко прочувствено е било неговото разбиране за величествения и всемогъщ Бог. Той не е «знаел» за Бога, а е познавал Самия Бог. Този трепет и Божието Слово са държали душата му в постоянно благоговение. Именно затова неговите трудове са толкова фундаментални (макар четенето им да е трудно).

Четенето на трудовете на Оуен е един от най-добрите варианти за тези, които търсят здраво богословие. На английски език са достъпни събраните му 25-томни съчинения — наистина най-чист извор на богословската мисъл [3*, с. 99–101].

Оуен по право се счита за един от най-изтъкнатите богослови, които някога е познавала Англия. Благодарение на своята ученост и способността му да води дискусии в защита на вярата, той е станал плодовит писател, полемист и силен пастор-проповедник на експозиционната проповед. В своите трудове е известен със своята библейска проницателност, задълбочен духовен анализ и благочестиви наставления за практически живот.

Неговите чести проповеди пред парламента спечелили благоразположението на Оливър Кромуел, в резултат на което Джон станал негов личен капелан във военните походи, които се провеждали в Ирландия и Шотландия в течение на няколко години (1649–1650). По-късно Оуен става вице-канцлер в Оксфорд, бил е декан на Събора за Христос (1651–1660), както и избран в парламента на Оксфорд (1654). По-късно обаче той оставя политиката заради своето свещеническо призвание.

Джон Оуен, както никой друг е известен със своя тежък начин на изложение. Необходимо е читателят да положи титанически усилия, за да бъде в крак с неговите мисли. На една конференция Стив Лоусън се пошегува за него, казвайки, че изложеното от Оуен на двеста страници може да се помести на една (!). Вероятно именно затова много от трудовете на Оуен да не са така популярни. Въпреки това вече повече от 300 години Оуен продължава да влияе и да помага на множество известни съвременни богослови да израстват в благодатта и познаването на Господ Исус Христос. Джеймс Пакър, Роджър Никол и Синклър Фергюсън отбелязват, че никой от христианските писатели не им е повлиял така, както Джон Оуен [1*, с. 6].


Например, за Пакър (съвременник на Оуен, професор, служител на англиканската църква, доктор по философия на Оксфордския университет) Оуен е образец за благочестие, най-великият от пуританите, секвоята/най-голямото дърво, известно като мамонтово-бел. прев./ в гората на богословието [4*, с. 81]. Пакър има своя лична причина да обича Оуен: именно запознаството с неговите работи в студентските години го е спасило от опасностите на перфекционизма и лекомислието към греха (либерализма) и го е завърнало към реалността. Затова Пакър насърчава да се изучават тези трудове, понеже резултатът от тяхното изучаване си струва всички изразходвани сили и усърдие [4*, с. 147].



II. Ударите в живота на Джон Оуен


В XVI век животът бил суров, дори да не кажем жесток (липса на антибиотици, електрическо осветление и други блага на цивилизацията). Времето на Оуен се отличавало не само с ужасни санитарни условия (болестите и епидемиите били обикновено явление), но и също аморалността, суровия живот, както и повсеместното варварство.

Семейният живот на Оуен бил изключително тъжен. Днес едва ли можем да разберем това, тъй като оттогава насам медицината много е напреднала: от всичките единадесет деца на Оуен десет умират в младенческа възраст. Само една дъщеря достига пълнолетие и се омъжва, но бракът й се оказал неудачен и тя се връща при родителите си като наскоро след това умира от туберкулоза. Осем години преди смърта на Оуен умира жена му Мери Рук, с която са живяли заедно 31 години. След кончината на съпругата си и до своята собствена, Оуен се отдава в писане на богословски трудове.

Бил е преследван от множество трудности: болести (бъбречни камъни и астма) и критика от недоброжелатели и дори от приятели (което му доставяло еще по-голяма душевна болка). По този начин, четейки неговите трудове не е без значение да се има предвид контекста, в който е представял, тълкувал, анализирал Божието Слово. Цялото негово служение било преминаване през «долината на мрачната сянка». В по-голяма част от живота му Бог е направил от Джон такъв пастир и богослов, какъвто Той е искал да види, за служение на другите хора и за влияние чрез неговите трудове. Ключ за разбирането на неговите богословски произведения са дълбоките му отношения с Бога.



III. Кое е давало сили на Джон Оуен да понася продължителните удари в живота му?

1. Усещането на славата Христова дава покой на душата

Анализирайки най-зрелия последен труд на Джон Оуен «Славата на Христос» (1684), става видно, за какво е горяло неговото сърце. В своята книга Оуен пише следното: «Само видението за славата Христова и наистина нищо друго не може да насити Божия народ» [5*, с. 7].

Оуен считал, че когато ние видим Божията слава, животът на християнина и неговата вяра стават все по-силни и силни [5* с. 11]. Той също отбелязва: «Взирайки се с вяра в славата на Христос, ние намираме покой за душите си. Често сърцето ни се изпълва с тревога, страхове, грижи, чувство за опасност, бедствия, неуправляеми страсти и похоти. Поради това в душата ни е хаос, тъмнина и смущение. Но когато тя се взира в славата на Христос, тогава сърцето намира покой и мир, защото „копнежът на Духа значи живот и мир. “ (Рим. 8:6)» [5*, с. 12, 13].



2. Изпълването на ума ни ден след ден с духовни мисли дава мир на сърцето

Понеже Христос е единствения Божий представител за човешката душа, само чрез изучаване личността на Исус Христос можем да познаваме Неговото величие: силата на Неговото рождение; живот; чудеса; милосърдие; силата и славата на Неговото разпятие; възкресение и възнесение като прославен Изкупител. По такъв начин само чрез Христа можем правилно да прославяме Бога и да познаваме Неговата слава.

Понеже Бог, Който е казал на светлината да изгрее из тъмнината, Той е, Който е огрял в сърцата ни, за да се просвети света с познаването на Божията слава в лицето Исус Христово. 2 Кор. 4:6

И това е най-великото преимущество дадено на вярващите хора не само тогава, когато те ще бъдат на Небесата, но и още тук, в този свят - да имаме привилегията да съзерцаваме тази слава. В лицето на Исус Христос винаги ще виждаме Божията слава в Неговото безгранично съвършенство. Всичко това ще изпълва душата ни със светлина, мир, покой и слава. Именно този «Божий мир, който никой ум не може да схване, ще пази сърцата ви и мислите ви в Христа Исуса.» (Фил. 4:7).

Викът на душата на Джон Оуен е да съзерцава славата Божия чрез Христа — това е най-великата чест, дадена на вярващия в този живот. Той бил опечален по този повод, неудовлетворен, че мнозина не са увлечени от тази Христова слава, затова и така малко християни действително се изменят по Божия образ и по Негово подобие.

Бог в Своето безмерно величие е невидим за нашите физически очи. Исус Христос е Този, чрез Когото ние можем да познаваме Бога и Неговия характер, красота и величие (Кол. 1:27). Тези, които не са запознати с това, според Оуен, са слепи и мъртви за духовните неща. В края на краищата, много от вярващите са лениви и невежи, техните души все по-малко и по-малко преживяват посещението на благодатта и не преживяват изгрева на вечната слава [5*, с. 14].

Също така Оуен подчертавал: че когато изпълним душите си с разбиране за славата на Христа, ставаме пагубни за сатана и неговото царство, което той иска да постави у нас. Същото е разбирал и апостол Павел, затова именно повече от всичко той бил увлечен от Христос и всичко «е считал за загуба»:

Но това, което беше за мене придобивка, като загуба го счетох за Христа. А още всичко считам като загуба заради това превъзходно нещо - познаването на моя Господ Христос Исус, за Когото изгубих всичко и считам всичко за измет, само Христа да придобия, и да се намеря в Него, без да имам за своя правда оная, която е от закона, но оная, която е чрез вяра в Христа, то ест, правдата, която е от Бога въз основа на вяра, за да позная Него, силата на Неговото възкресение, и общението в Неговите страдания, ставайки съобразуван със смъртта Му, дано всякак достигна възкресението на мъртвите. Фил. 3:7–11

Според разбирането на Джон Оуен, пренебрежението относно размишленията за духовното, пренебрежението на размишленията за славата на Христа прави мнозина християни слаби [5*, с.35]. А духовните размишления за Него са способни да ни изпълнят с живот и радост. На тази тема, в 1681 година Оуен публикува своята книга «The Grace and Duty of being Spiritually Minded» (Благодатта и задължението да бъдеш духовно разумен), след като тежка болест принудила Оуен да прекара много време в размишление за важността и значението на духовността.

Според Оуен, нашите очи са създадени, за да виждат Изкупителя ни и да се наслаждават на отношенията ни с Него. Най-важният факт, който той подчертава, е: ако всичката слава на Христос и всичко свързано с нея е било съсредоточено на едно място, то нашият разум не би могъл нищо да разбере, нито да поеме този концентрат на Божественото величие. Вместо да получим разбиране, ние бихме били объркани и нищо не бихме разбрали. Затова Бог е разположил светлината на славата на Христа по целия небосвод на Писанието. Попивайки всяка нейна част /от Писанието/ да можем да напълним душата си със светлина за изграждане на своята вяра и на вярата на другите хора в Тялото Христово [5*, с. 116].

Малко известният Оуен продължава, подобно на глашатай от висока планина, да призовава душите ни заедно с цар Давид към истината, от която се нуждае всяко Божие дете:

А аз ще видя лицето Ти в правда; Когато се събудя ще се наситя от изгледа ти Пс.17:15
Обобщавайки казаното, за съзерцание на славата на Христос за нас е нужно да изпълваме разума си с размисли за Христос, за да разберем по-дълбоко характера на евангелието за нашата душа. Размишленията за благочестивата личност на Христа, фокусиране на разбирането на Неговия милосърден характер, на разбирането за същността на Голготската жертва и Неговото смирение са способни да доведат до ликуване нашето сърце. Именно тези качества и Неговите постъпки са станали върховно доказателство за Божията грижа към греховните хора. Това на свой ред, е целителен балсам за наранената от житейските скърби и удари душа.

Още едно важно нещо, което е помагало на Оуен да не се отчайва в страданията и да се фокусира на Христос и духовните размисли е постоянния му отказ от неговите егоистични желания.

3. Умъртвяване на греха и израстване в святост

Убивате ли греха? Животът ни зависи от това. Оуен бил убеден, че ако не се упражняваме ежедневно в това, грехът ще ни лиши от мира, радостта, благодатта, ще отслаби нашето служение и християнство като цяло [6*, с.65]. Затова, за да размишляваме за Христос и Неговата слава, състоянието на душата ни трябва да бъде подходящо, чисто и свободно от земна суета и пороци [5*, с.35]. По негово мнение, за мнозина е чуждо такова упражнение, понеже те не са умъртвили своите земни желания и егоистични грижи [7*]. Често нашата вяра във време на страдание е податлива на слабост заради това, че нейната светлина в сърцето ни е затъмнена от нашите похоти и греховност, които трябва постоянно да умъртвяваме. Поради това размишленията за Христос са толкова трудни и проповедта на Евангелието не принася полза на мнозина [5*, с. 111].

Джон е разбирал, че нашите похоти и греховност имат огромна сила да ни отвличат от Христос като при това сатана винаги е готов да замъгли умът ни и да ни попречи на вярата с различни изкушения. Неговата задача е да ослепи ума на хората, «за да ги не озари светлината от славното благовестие на Христа, Който е образ на Бога» (2 Кор. 4:4).

Анализирайки по-задълбочено трудовете на Оуен, става ясно и неговото богословие за страданията и отношението му към тях. Дълбочината на осветените от Бога страдания пробужда съвестта към по-дълбоко осъзнаване на греха. Именно грехът е истинската болест, а страданията, смъртта, недъзите и т. н. се явяват само нейни симптоми [8*, с. 16]. И затова никъде в неговите трудове не виждаме скръб и тъга по повод смъртта на неговите 11 деца и любимата му съпруга. Оуен не се е борил със симптомите и последствията на грехопадението, но основната негова борба била насочена против самата болест — «инфекцията» от Адам. Ето как Оуен описва този феномен:

«Голяма мъдрост за душата и нейната безопасност в борбата с живеещия у нея грях е незабавното премахване на неговите първи подбуди и проявления. Да бъдеш решен на всичко още при неговото първо посегателство. По добре да умреш, отколкото да се поддадеш на първите му прояви. Ако измамата на греха или небрежността на душата, или плътската уверенност в установяване на границите за проява на похотта, той влиза в душата и там намира за себе си развлечение и тогава грехът набира сила и власт, ненаситно запълвайки пределите на позволеното му. Ти никога не си почувствал яростта на греха, ако първоначално не си бил доволен от неговите развлечения. Ако бяхте се отнасяли жестоко към греха, като към роб и не бяхте го глезили като син, то сега той не би посегнал да управлява над вас» [8*, с. 17].

«Общение с Бога», «Размишлявайки за духовното», «Какво е нужно да знае всеки християнин», «Изкушение и грях», «Природата, коварството, силата и господството на остатъците от греха, живеещ във вярващите» — това са негови трудове, посветени на въпроси за греха. Книгите на Оуен винаги са се отличавали със своята пастирска сърдечна проницателност. В тях са повдигнати сериозни духовни проблеми на човешката душа. В трудовете си,  Оуен води активна борба с пороците, изкушенията, съблазните, гордостта, бори се за благочестие, святост и важността на силата на Святия Дух.

Ненавистта към греха в собствения му живот е направила Оуен така проницателен, задълбочен и практичен в своите проповеди. Самият той, обявявайки война на греха, е призовавал към същото и своите студенти, църква и читатели. Грехът, по думите на Оуен, «иначе няма да умре, ако не го изтощаваме постоянно». И добавя: «Пощадете го, и той, излекувайки своите рани, ще придобие предишната си сила» [9*, гл. 15]. Познанието за Бога чрез задълбочено изучаване на Негото Слово и борба с помислите на сърцето за Оуен е било делото на целия му живот:

«Сложно е да се предаде с думи, с каква напористост и повратливост грехът постига това. Понякога той отвлича вниманието, понякога предизвиква умора, понякога измисля трудности, понякога възбужда противоречиви желания, понякога ражда предразсъдъци — така или иначе той подгонва душата в капан, който не може да позволи на благодатта да вземе пълен и окончателен успех в нито едно дело» [9*, гл. 15].



4. Живот, фокусиран на Христос и Неговата слава

Мисълта на Оуен е, че ако наистина не сме изпитвали Христовата любов в своя живот, няма и да можем да задържим размишленията за Него в ума си. Той бил убеден, че Христос е храна, която Бог дава на душата ни, и че няма по-възвишена духовна храна в Христа от Неговата заместителна жертва за грях и безусловна любов към човека.

За него, Христос бил храна и това е давало на изтощената му от различни скърби и загуби душа, да преодолее болката от тях. Четейки неговите книги се забелязва, как душата му се е насищала не с «рожкови», подобно на блудния син, но е била изпълнена с най-близки отношения с Христос. Той не е заглушавал своите страдания с алкохол, увеселение за тялото, похотта, когато смъртта посещава 12 пъти неговия дом, но Оуен е проповядвал на душата си истината, че Христос е неговия живот (Фил. 1:21).

В едно от своите произведения Джон пише, че ние, вече станали християни, сме толкова егоистични, че не сме склонни да гледаме по-далеч от своите грижи и интереси. Получили спасение и прощение, ние малко се грижим за интересите на Христос. Подобно отношение, по негово мнение, произраства не от истинска вяра и любов към Бога. Той твърди, че главната отговорност на вярата и любовта е да ценим Христос повече от себе си, да поставяме Неговите интереси по-високо от собствените си [5*, с. 65].

Четейки трудовете на Оуен се откроява, как той отново и отново призовава своя читател към отказ от чрезмерна погълнатост от суетата на този свят, но към редовни размишления над съвършения образ за славата на Христос, дадена ни в Евангелието. Доколко гледаме на славата на Христос през огледалото на Евангелието, дотолкова сме и способни да се променяме по Неговия образ и подобие. А който е погълнат от съзерцанието на славата на този свят, гледайки в огледалото на самолюбието, ще се промени по образа на този свят [5*, с. 103].

Но не така сме познали Христа! Колкото повече познаваме Христос, толкова повече ще се влюбваме в Него. Когато човек се влюби в някого, той постоянно мисли за обекта на своята любов. Така сме и ние. Ако обичаме Христос, ще мислим постоянно за Него, както е казано в първата заповед:

И да възлюбиш Господа твоя Бог с цялото си сърце, с цялата си душа, с всичкия си ум и с всичката си сила! Марк. 12:30


Внимателно разглеждайки задълбоченото и увлекателно размишление на Оуен за Христос, можем смело да кажем, че за него Христос «цял е прелестен» (Песн. 5:10–16).


Според Джон Оуен, отношенията ни с Бога, трябва да бъдат твърде осъзнати и осмислени. Тази дружба трябва да се поддържа и да се развива с постоянни визити, а не само на празници [1*, с. 197]. С други думи, и в най-големия разгар на своята научна, политическа, църковна дейност трябва да се отнасяме към Този, Който е нашият най-добър Приятел. (Точно това е и практикувал Джон Оуен в своя живот.)

Това е актуално и сега в епохата на глобализация, постоянна заетост и суматоха. А Оуен не само е прибягвал в такива моменти към Господа със молбите и исканията си, но за да съзерцава Неговото величие и чрез ревностна борба да изпълва душата си с Божието Слово. Неговата последна книга е пряко потвърждение на всичко това: тя може много да каже за насоката на неговото сърце и приоритетите на живота му пред лицето на Бога (ср. принцип «Coram Deo»).

От живота на Оуен виждаме големия контраст между неговата пуританска епоха и днешното евангелско движение. Пакър също отбелязва поразителните разлики между двете: пуританите са били обезпокоени за своите отношения с Бога така силно, че в сравнение с тях евангелското движение на XXI век изглежда твърде безгрижно. Евангелските християни се срещат един с друг, като правило обсъждат своята работа, служение, християнски интереси, общи познати, състоянието на църквата, проблеми на теологията, но много рядко обсъждат своя ежедневен опит с Бога, докато в същото време за пуританите това било ежедневна практика [4*, с. 215].



IV. Какво можем да научим от Джон Оуен?

1. Анализирайки живота на Джон Оуен, виждайки неговите жизнени катаклизми и твърдост в страданията, не следва да ги възприемаме като време на лишения и борби за оцеляване. Напротив, този период следва да се възприеме като период на изобилен духовен ръст, особено израстване във вярата и откриване на живи извори за душата в долината на плача (Пс. 83:7).


2. Осъзнаването, че не си струва да се боим от страданията е най-добрата среда за израстването на душата ни, за упражнение в благочестие и освещение на нашия живот.

3. Разбирането, че трудностите живота ни не трябва да ни отделят от Бога, но да ни приближават към Него. От биографията на Джон Оуен имаме превъзходната възможност да видим голямата картина как Бог е използвал неговите болести и изпитания, за да го доведе до дълбоко богопознание и очистване на душата му, за да направи от счупеното и мръсно гърне почетен съд за почетна употреба за изграждане на Своето Царство.

4. Живеейки в епохата на либерализъм, служителите на Словото трябва да се учат да проповядват цялата Божия истина, дори и най-неудобната, без да се опитват да се адаптират към този свят и да угаждат на хората. Защо трудовете на Оуен продължават да се така популярни и до този ден, за разлика от друга съвременна евангелска литература? Защото в своите работи, Оуен докосва такива дълбоки теми, от които повечето съвременни богослови се страхуват. Неговата експозиция на Свещеното Писание излага кътчетата на нашето греховно естество и по-пастирски укрепява вярата в удивителната благодат на Исус Христос.

5. Подражаване вярата на Божия човек, който преминава през «пресата на живота», но не се пречупва, а придобива смисъл на истинския живот за Слава Божия. Това е добър вдъхновяващ пример за «помнете ония, които са ви били наставници, които са ви говорили Божието слово... подражавайте вярата им» (Евр. 13:7). Струва си да се вслушваме в такива хора, когато ни говорят за Бога: какво ни учат и за какво предпочитат да премълчат, поради незначимостта на тези неща.


6. Изучавайки живота и служението на великия пуритан Джон Оуен, можем да научим, че човешкото сърце наподобява цветуща градина, за която е необходимо постоянно да се грижим, а умъртвяването на греха е като чистенето на плевелите в нея. Ако не се отнесем с нужното внимание към тях, те ще заглушат Божията благодат, ще охладят нашето поклонение към Христос и познанието ни за Него. По този начин, ставаме неспособни да се наслаждаваме на отношенията си с Този, Когото сме призвани да обичаме повече от всичко на света. Затова трябва да следим редовно за своята душа, с какво я храним, с какво я изпълваме, дали умъртвяваме греха у себе си. Ако практикуваме всички тези аспекти в своя живот, тогава кълновете на вярата, любовта и ревността ще започнат да процъфтяват и да принасят изобилни плодове в нашия християнски живот.

7. Освещението и преобразяването ни в Христовия образ трябва да стане неотменна част от живота ни. Бог ни призовава към това и очаква от нас: «Бъдете святи, защото и Аз Съм свят» (1 Петр. 1:15,16). Джон Оуен е бил този, който действително е «почитал Господа в своето сърце» (1 Петр. 3:15).


8. Благочестието и святостта не са бреме за служителя на Евангелието, а са трудът на душата и трябва да се извършва от всеки, който е станал «Божие наследство» (2 Тим. 2:2). Оуен вярвал, че това са средства за обуздаване на нашата плът за живот, за Божия слава. Божият народ е благоденствал и е бил в своето най-добро положение, само когато неговите лидери са имали страх от Бога и са ходили благочестиво в Неговите пътища [1*, с. 102]. Ключовият въпрос за Оуен относно това е, че ръководната власт в църквата следва да се заема от хора, които радикално се освещават и се преобразяват в образа на Христос.


9. Стремежът към святост винаги е свързан с търсене на истинното знание за Бога. Именно затова в нашия ежедневен живот, молитвата, изучаването и размишлението винаги трябва да вървят ръка за ръка. Смисълът на живота на Оуен е да разбере ума Христов и да го отрази в собствения си живот.

10. Дълбокото разбиране на Бога и на своето «покварено сърце» чрез изучаване на литературното наследство, оставено от пуританите, които могат да ни помогнат днес да достигнем тяхната зрялост, от която ние така се нуждаем.

11. Разбирането на благодатта трябва да води християнина към благочестив живот, вместо да се спори, дали е позволено съвременните протестанти да пият вино и в какво количество, или дали пушенето е грях. Ние, като служители трябва да застанем редом до Тимотей и да се вслушаме в наставлението на Павел, за да бъдем «на вярващите пример в слово, в поведение, в любов, във вяра, в чистота» (1 Тим. 4:12). Именно това е и следвал Джон Оуен.



Литература:

1*. Toon, Peter. God’s Statesman: The Life and Work of John Owen. — Exeter, Devon: Paternoster Press, 1971.
2*. Bridge, Charles. The Christian Ministry. — Edinburgh: The Banner of Truth, 1967.
3*. Халз, Эрол. Кто такие пуритане?
4*. Packer, James. A Quest for Godliness. — Wheaton: Crossway Books, 1990.
5*. Оуэн, Джон. Слава Христа.
6*. Оуэн, Джон. Что нужно знать каждому христианину.
7*. Оуэн, Джон. О духовном состоянии в трудах. T. 7.
8*. Харис, Рон. Страдания «как мех в дыму» / Модуль №11. — Coram Deo.
9*. Пакер, Джеймс. Слова Бога.

Източник: http://helpforheart.org


Превод: Момчил Николов