ОЩЕ ИМАМИ се ОБРЪЩАТ към ХРИСТОС, интервю с коптския свещеник Захария Ботрос

Още имами се обръщат към Христос 

"Ал-Кайда" е обявила награда от 60 милиона долара за главата на коптския свещеник Захария (Botros),  наречен  "един от най-издирваните неверници в света". Популярни арабски списания също го наричат ​​"обществен враг  № 1 на исляма." Той е домакин на телевизионната програма "Truth Talk" на Life TV, както и съдържател на двата сайта: Islam-Christianity.net и FatherZakaria.net. Наскоро  му бе връчена годишната награда на името на пророк Данаил.

- Нека започнем с Вашата собствена лична история по отношение на исляма и християнството.

- Аз съм копт. Когато бях на малко повече от двадесет години, станах свещеник. Разбира се, в Египет, където преобладаващо е мюсюлманското население, християните - свещеници или обикновени хора  не говорят с мюсюлманите за религия. Моят по-голям брат, ревностен християнин, твърде късно научи този урок: той e проповядвал на мюсюлманите, но в крайна сметка е бил нападнат от мюсюлманите, които отрязват езика му, а след това го убиват.

Без да се страхувам  или  мразя мюсюлманите; в крайна сметка се чувствах повече принуден да споделя Благата Вест с тях. Естествено, това създаде много проблеми: бях постоянно тормозен, заплашван, и в крайна сметка поставен в затвора и измъчван в продължение на една година само заради проповядване сред мюсюлманите.

Египетските власти ме обвиниха в съучастие за "вероотстъпничество", т.е. бях подведен под отговорност за  обръщането на мюсюлмани към християнството. Веднъж, бях арестуван още с качването си на борда на самолета, преди да напусна  Египет. В крайна сметка успях да избягам от родината си като за известно време живях в Австралия и Великобритания.

Моята житейска история като свързана с християнството и исляма е много дълга и сложна. Между другото, за всичко това наскоро бе издадена книга.

- Моля за извинение, че ще Ви попитам , на какви мъчения сте били подложени в затвора?

- Заради проповядване на Евангелието, един ден египетските войници нахлуха в дома ми и с опрян в главата автомат бях арестуван без никакви обяснения. Затвориха ме в една много малка затворническа  килия (1.80 х 1.50 х 1.80 m, и това бе особено тежко, защото аз съм с ръст - 1 m 83 cm). Там имаше и други затворници и температурата на въздуха значително превишаваше  100 градуса по Фаренхайт (около 38 градуса Целзий), килията беше със слаба вентилация, нямаше прозорци, нито светлина.

Разбира се нямаше легла, спяхме на пода - един по един, поради липса на достатъчно пространство за всички наведнъж. По същия начин, поради липсата на кислород се редувахме да лежим с нос към прореза под вратата за да получим малко въздух. От всичко това получих  бъбречна инфекция (разбира се, не ми беше оказана никаква медицинска помощ). Тормозеха ни комари.  Доставяха ни храната в кофи; рядко знаехме дори какво е овесена каша. Пред очите ни, надзирателите редовно плюеха в кофата с храна или си издухваха носа.

- Съчувствам Ви от цяло сърце: издържали сте такива ужасни страдания. Сега, коя е главната цел в дейността Ви?

- Просто е: спасението на души. Няма да се уморя да повтарям  - въпреки, че съм отхвърлил исляма, аз обичам мюсюлманите. Ето защо, за да ги спася, не мога да направя нищо друго освен да покажа на останалите в исляма, че тяхната религия е фалшива.

Христос ни е заповядал да носим Благата Вест на другите хора.  Не съществува заповед,  че християните трябва да спечелят света - изключвайки  мюсюлманите! Без съмнение, всеки опит да ги обърнем към християнството е по-опасен. Въпреки това, ние не можем просто да се откажем от тях.

Важно е да се разбере, че много мюсюлмани са религиозни и наистина се стараят да  угодят на Бога,  само че те вървят в погрешната посока. Затова бих искал да насоча тяхната искреност и благочестие към Истинската Светлина.

- Бихте ли обобщили за нас: защо считате, че ислямът е фалшива религия?

- Като християнски свещеник, от богословска гледна точка вярвам, че истината  е само  в християнството. Вярвайки в Христос, отхвърлям всички други религиозни системи като създадени от човеци, поради което те не отразяват Божествената Истина. Освен това, едно от най-големите престъпления, извършени от Мохамед - престъпление, за което разбира се, никога няма да му бъде простено  е, че отхвърляйки милостта и състраданието, които Христос донесе, Мохамед е върнал човечеството обратно назад, в ерата на Закона.

Но дори да оставим настрана религиозните вярвания, здравият разум ясно ни казва, че от всички световни религии ислямът със сигурност е фалшива религия. Докато аз може да не изповядвам да речем будизма, в крайна сметка той все пак предлага една добра философска система и хората очевидно го следват поради собствената му съществена стойност.

Не може да се каже същото за исляма. От всички религии, ислямът е единственият, който заповядва  да се убиват онези от неговите привърженици, които се опитват да излязат от него; още от създаването си, за да  "купи" последователи, ислямът е бил  посветен на изпълнението на някои от най-лошите човешки страсти - завоевания, сексуално привличане, плячкосване, горделивост.

Именно историята ясно показва всичко това: докато християнството се разпространява надлъж и нашир от християни, които алтруистично дадоха живота си, просто защото са вярвали в Христос, ислямът се разпространява чрез сила, острието на меча, в страх и заплахи, и зловещи съблазни на най-низките желания на човека. Без съмнение, ислямът е най-фалшивата религия: това е твърдение, което е едновременно богословски, философски и исторически доказуемо.

- По време на дискусиите Вие винаги се позовавате на ислямските източници. Защо ислямските духовници и имами се затрудняват да обяснят какво учи исляма, а вместо това Ви атакуват лично?

-Мисля, че отговорът е очевиден. Текстовете в ислямските източници говорят сами за себе си. Мюсюлманите нямат по-голям враг от собствените им свещени текстове (особено  хадисите и сирата), които постоянно скандализират и злепоставят мюсюлманите.

Към днешна дата съм провел повече от 500 дискусии, посветени на различни теми свързани с исляма. И във всеки отделен случай съм черпил всички материали директно от ислямските текстове, специално усул Aл-Фикс/ Uṣūl al-fiqh/, на Корана, хадиси, и Иджми( бел. прев. инджма - единодушно мнение или решение на авторитетни лица/улеми/ по обсъждани въпроси) на улеми, които са в тяхните тефсири. Затова, какво могат да направят "шейховете" на исляма? Ако те се опитат да се занимаят с въпросите, които поставям въз основа на Сирата и ислямските текстове, не им остава нищо друго, освен да се съгласят, като например, че съществуването на наложници е законно , или че пиенето на камилска урина се препоръчва.

Тогава единствената  стратегия, която им остава - е да игнорират всичко, което им представям и вместо това да ме атакуват лично. И когато добронамерените  мюсюлмани се обръщат към своите лидери да отговорят на тези обвинения, един от техните любими отговори е да  цитират Корана, където се казва: "Не питайте за неща, които, ако ви бъдат разкрити ще ви навредят! "

- Значи, какво говори това за религията, чиито учители и членове  са принудени да игнорират собствените си вероучителни текстове, понеже те не могат да  понесат това, което тези текстове всъщност казват? Какъв е смисълът  тогава от тях?

- Ще повторя, това за пореден път показва, че ислямът е по-малко вяра, по-скоро е средство за овластяване.. Както казахте, какъв е смисълът за човек да спазва внимателно и  следва религия, която той самият трябва да  рационализира, игнорира, омаловажава, постоянно да претълкува, преструва ..., и така нататък? Факт е, че по-голямата част от мюсюлманите не знаят какво съдържат собствените им свещени текстове; в най-добрия случай те знаят и от тук, от там се опитват да следват Петте Стълба.

Ето защо въпросите, които повдигам, често травмират мюсюлманите – те са като съживяващ малък, рязък, шокиращ шамар през лицето. Най-упоритите от тях, тези, които го възприемат като нападка ("ние срещу тях") и не почитат истината,  започват да кипят от гняв и кроят планове как да ме убият; другите мюсюлмани,  които са по-здравомислещи и наистина търсят истината, в крайна сметка започват да осъзнават голямата измама, на която  човечеството е подложено отпреди 1400 години, и мнозина от тях стигат до единствената Истина.

По-добре би било да се запитаме защо улемите скриват тези проблеми, както от внимателната преценка на "неверниците", така и от очите на обикновените мюсюлмани? Вероятно си мислите, че ако има заинтересувани от истината, това ще са улемите, но понеже техните методи са основани на лъжи, това  свидетелства за обратното. Така например, често пъти след като съм цитирал проблемни откъси от някои ислямски книги, те имат  странния обичай да изчезват от книжарските рафтове на арабския свят.

В действителност, много мюсюлмани възприемат исляма не като духовна система призвана да убеди човек, че е истина, и да го напъти на правилния път, а по-скоро като начин на живот: първото и най-важно правило е да не се задават въпроси, и ако това се следва внимателно, това ще доведе  не само до бъдещ рай, но и също така земен успех, слава и мощ.

- Вие посочихте хадис, който инструктира жените да кърмят мъжете. Какво всъщност става тук и какво казват по този повод улемите (видните мюсюлмански богослови на миналото и настоящето)?

- Това е идеален пример за което току-що казах. След като публикувах мюсюлманския термин  "райда ал-кабир" /rida' al-kabir/, когато жените трябва да кърмят непознати мъже за да бъдат в тяхно присъствие, улемите, вместо да преразгледат своите доктринални текстове на Хадисите, където това е документирано, те ме атакуват. Защо? Защото те нямат отговора.

Най-лесно е да се обърнат и да ме клеветят, отколкото просто да се обърнат към собствените си свещени текстове. И в миналото, и сега, улемите прилагат широко тази срамна практика, включително и Ибн Таймийя, "шейх ал-ислам." Нещо повече, известно време след като публично разказах за "райда ал-кабир", водещ ислямски учен в Ал-Азхар, най-авторитетната институция на Сунитския ислям, всъщност издаде фетва, която предписва на жените мюсюлманки да кърмят непознати мъже, против която египетското население (за щастие) се разбунтуваха. И все пак, когато по-рано аз споменавах  за това ме обвиняваха в "изопачаване" на исляма.

- И така, мюсюлманските текстове заповядват на  мюсюлманските жени да кърмят непознати мъже. Добре, и кой може да измисли  такава инструкция? За какво? Кой би могъл да напише, да  мисли за това? Нека дори кажем, че съм непредубеден човек, да предположим съм готов да приема това като разбираемо учение. Каква е обосновката? Жените трябва да кърмят непознати мъже, защото ... какво?

- Защото Мохамед, за който казват"да бъде с него милостта и благословията на Аллах" – така е казал. Точка. Кой е въвел тази практика? Мохамед. Защо? Никой не знае. В книгите се казва, че той се смял, след като заповядал на жена да кърми мъж. Може би шегувайки се, се опитвал да види колко далеч ще стигнат хората, които му вярват като пророк. Водещите  съставители на хадисите са записали това, съхранявайки го след това за поколенията.

По отношение на целите, този въпрос може да се зададе за всичките предписания на Мохамед: за какво е нужно да се пие камилска урина? Каква е целта да заповядваш на хората да  носят само сребро вместо злато? С каква цел музиката се забранява? Каква е целта да се анатемосват кучетата? С каква цел да се яде само с дясната си ръка, и никога  с лявата? Каква е целта,на какво служи това, че мюсюлманите след хранене трябва да оближат всички пръсти на ръката си?

Просто е: тоталитарният подход на шериатския закон се използва за промиване мозъка на мюсюлманите, превръщайки ги в роботи, които никога не задават въпроси за своята религия, или по думите на собственият им Коран: "О, вярващи, не питайте за неща, които, ако ви бъдат разкрити ще ви навредят!"

- Разкажете накратко за сексуалния живот на Мохамед, доколкото  е документиран от ислямските източници.

- За мен е много трудно да обсъждам без смущение този въпрос; правя  го единствено от любов към мюсюлманите, защото знам колко е болезнено да го чуят. Така започва изцелението – чрез първоначална  болка и страдание.

Накратко, според писанията на исляма, Мохамед е бил перверзник, той насилвал млади момчета и момичета, обличал се в женски дрехи (и така е получавал "откровенията" ), имал е най-малко 66 "съпруги"; Аллах уж му е изпратил специални "откровения", позволявайки му да има сексуална връзка със снаха си Зейнаб, както и да притежава по-голям брой жени, отколкото останалите мюсюлмани; Той постоянно е обсъждал сексуални въпроси, бил е обсебен от тях: неговият първи въпрос към "говорещо магаре" бил, дали то харесва секса - Мохамед е изобразил доста потресаваща, сладострастна картина на рая, където, според обяснението на някои от водещите мюсюлмански тълкуватели, мюсюлманите по цели дни ще бъдат заети да  "обезчестяват девици ";  Мохамед е правил секс с мъртва жена.

Фактите са много повече, но защо  спираме вниманието си на такива срамни неща? Подчертавам отново, че не аз представям всички тези факти, а самите ислямски книги: разбира се, в по-голямата си част са непознати за читателя, невладеещ арабски език, тъй като те никога не са били превеждани (с изключение на някои, над които работиха смело сътрудниците от сайта www.jihadwatch.org
 

- Да, това е сайтът на нашия приятел Робърт Спенсър. Но чакайте, тук е ключът. Много хора сочейки към Вас  ще Ви обвинят, че казвате всички тези ужасни неща. Но отново, проблемът не е, че правите тези твърдения. Въпросът е, че самите ислямски писания го казват.  Така че, ако мюсюлманите са обидени или шокирани от тези факти, те трябва да се изправят срещу собствените си писания и да се справят с тях. Те, в крайна сметка,  трябва да осъзнаят, кой ги е написал и защо, и или ги приемат или категорично да отхвърлят като лъжи и т.н.

Моля, назовете няколко ислямски писания, в които са посочени подробности за сексуалния живот на Мохамед, така че да можем още веднъж да изясним: проблемът не е, че Вие ​​повдигате обвинения, а просто трябва да се разкрие какво самите мюсюлмански текстове казват.

- Откъде да започнем? Според самият Коран, Аллах е позволил на Мохамед  да се ожени за снаха си, която той  похотливо е пожелал (33:37). Няколко стиха по нататък (33:50) Аллах позволява на Мохамед сексуални отношения с всяка една жена, която му "предложи" себе си  – привилегия, която е била допусната единствено само за Мохамед.

Всъщност, тези "откровения", които удовлетворявали всички сексуални желания на Мохамед са били толкова чести, че неговата съпруга-дете Айша често казвала на Мохамед: "Твоят Господ винаги бърза да ти достави удоволствие!" И Мохамед е позволил на ревностните си последователи да взимат за наложници  всички жени-немюсюлманки, които те биха могли да  пленят (Коран 4:3). Всички тези цитати са само от Корана; ще отнеме няколко часа за да се видят  хадисите и Сирата, които се занимават със сексуалните извращения на Мохамед.

Всъщност, аз съм посветил няколко беседи за проблемите на сексуалната поквареност на Мохамед, включително некрофилия-преспал с мъртва жена, използвал менструална кръв като фетиш, обличането му в женски дрехи, и така нататък (на уебсайта " Jihad Watch " са преведени повечето от тези интервюта).

- Едно от най-популярните Ваши видеота  е   „Ten Demands.“ /“Десет изисквания“/ Какво бе неговото влиянието върху служението Ви? 

- Беше славно - хвала единствено на Бог, чийто инструмент съм аз.  Haya /Хайя/TV -“Life TV” и аз получаваме ежедневно безброй имейли от мюсюлмани, които са станали християни. Нашите програми достигат милиони арабскоговорящи зрители по целия свят. В някои страни програмата дори е блокирана, например в Саудитска Арабия, но въпреки това местните все пак успяват да я гледат.

- Каква е реакцията на публиката, която сте достигнали?

- Предимно положителна; най-вече от тези, които, както аз ги наричам, "преминали", тоест, конвертирали в Християнството. И, разбира се, някои от писмата са пълни със злоба и омраза. Но, както казах, мотивиран съм не от положителната или отрицателната реакция на публиката, а от безусловна любов към тези искрени души, живеещи в робство.

- Очевидно е, че сте инструмент в обръщението на мюсюлманите към Христос, нали?

- Така те ми казват.В действителност, много от тях ме наричат втори баща, и това е голяма чест за мен, но аз им напомням, че всички ние имаме само Един Отец.

Например, наскоро се запознах с един човек, който плачеше, докато разказваше че ме е мразил, когато е бил мюсюлманин и искал да ме убие – да ми отсече главата! Коствало му е много време и усилия, за да разбере къде да ме намери за да ме убие (и "угоди" на Аллаха и неговия пророк). Поради това той продължил да гледа моите предавания, надявайки се един ден да намери следа, по която да ме открие. Вместо това, станало чудо: с течение на времето той разбрал, че аз не говоря от себе си, а всичко, което казвам наистина е в ислямските книги. Той спрял да ме мрази. И с течение на времето дошъл при Христос. Такива истории ми дават сили да продължа нататък.

- Според Вас, кой е Мохамед?

- Ами, аз намерих отговора в собствените книги на исляма. Може да изглежда смешно, Ибн Таймийя,  който стана герой на съвременното движение на муджахидините, много лесно обясни предпоставката за "пророчество". На първо място, той подчерта, че за да се разбере дали даден пророк е от Господа, или не, трябва да се проучи неговата Сира, или неговата биография; подобно на Христовото изявление: "По плодовете им ще ги познаете" (Мат . 7:16.).

Така, приемайки съветите на Ибн Taймийя, аз наскоро посветих редица беседи, анализиращи биографията на Мохамед, с която недвусмислено се доказва, че той не е бил пророк на Бога, че  "плодовете" на неговите дела са били смърт, разрушения и разврат.

В действителност, самият той е разказвал, че му се  "явил джин", т.е. демон, който го измъчвал, докато съпругата му Хадиджа не го убедила, че това е ангел Гавриил (Джибраил), което разбира се е иронично, тъй като самият Мохамед  казва по-късно, че свидетелството на жена спрямо свидетелството на мъж е наполовина по стойност : може би с течение на времето, той разбрал, че жена му е в грешка, а първото му предположение било правилно.

- Отец Ботрос, благодарим Ви, че ни посетихте днес.

- Благодаря, и нека истинският Бог ви благослови изобилно.

 Източник: http://www.pravmir.ru/zahariya-botros-intervju2/

Превод: Татяна Иванова

ДЕЛОТО на ТРОИЦАТА в СПАСЕНИЕТО на ГРЕШНИЦИТЕ, п-р Майкъл Гауънс

Делото на Троицата в спасението на грешниците

Майкъл Гауънс


„ ...а когато се изпълни времето, Бог изпрати Сина Си, Който се роди от жена, роди се и под закона, за да изкупи ония, които бяха под закона, та да получим осиновението. И понеже сте синове, Бог изпрати в сърцата ни Духа на Сина Си, Който вика: Авва, Отче!“ Галат. 4:4-6

Библията никога не си противоречи, защото тя е Словото на Вечния, Праведен и Непогрешим Бог. Когато е  правилно разбрана, има  невероятна симетрия и последователност на цитираните исторически факти,  етични стандарти, които тя поддържа, и богословски истини, които  триумфално утвърждава. Всеки път, когато в нея видим противоречие, дисхармонията не е в Божията книга, а в съзнанието на човека.  Задачата на интерпретатора, следователно, е преди всичко синтез на всеки стих с непосредствения му контекст,  след това с конкретната  книга, в която се появява, както и с другите вдъхновени от Същия Автор книги, и накрая с Библията като цяло. Всичко това се прави чрез сравняване на Писанието с Писанието. Когато се достигне такова ниво на последователност, че истините на Библията пасват заедно в единство, подобно на многото парчета в пъзела, които заедно правят голямата картина, можем да бъдем сигурни, че нашето мнение е правилно.

Разбира се, точната интерпретация - не е лесно нещо. Но, не е и невъзможно. Божествената помощ се дава, за да можем по-добре и по-лесно да разберем цялата картина, в която се съчетават заедно всички богословски елементи. Не забравяйте, че целта е да се разбере всяка истина в светлината на всички останали, така че всички те преимуществено да съставят богословско единство, последователност, хармония и симетрия.


С тази предпоставка, пристъпвам към построяване на моята хипотеза: Библейската доктрина за Троицата прави учението за безусловното предопределение, ограниченото изкупление, неустоимата благодат и вечната сигурност на светиите, необходимост. С други думи, доктрината за благодатта, която е единствената теология на спасението е в съответствие с истината, че Бог е триединен. Това е моята хипотеза. Нека се опитаме да я докажем библейски.

Божието Триединство

Писанието ясно учи, че Бог е Триединен. Божеството се състои от Отца, Сина, Святия Дух: "Защото трима са които свидетелствуват [на небеса, Отец, Слово и Дух Светий; и тия тримата са едно." (1 Йоан 5:7,Цариградски превод). Атаките срещу християнската вяра са преди всичко отхвърляне учението за Троицата, но и няколко други стиха от Писанието могат да се приведат като очевидна  аналогия с  1 Йоан 5:7.

Този стих определя Троицата от гледна точка на "трите Лица в рамките на Единството на Един Бог. "... трима са, които свидетелствуват на небеса ... и са едно." Бог, следователно, е триединен, защото „Троица“ е Три-единство. Ако се изразим с езика на Павел, това е Божествена тайна. То е нещо повече, което може да се разбере от ограниченото съзнание. В такива пасажи като Mат.28:19, където Господ възлага на Църквата да кръщава „в името на Отца, и Сина, и Светия Дух", изразяването на тази загадъчна доктрина звучи като формула. Обърнете внимание на разликата между Отца, Сина и Светия Дух, което се подразбира от използването на съюза "и": "... в името на Отца, и Сина, и Светия Дух." Тук казаното предполага, че съществува различие между Лицата на Божеството. Отец не е Сина, Синът не е Духа, Духът не е Отец. Те са различни един от друг. Обърнете отново внимание, че думата "Името" е използвана в единствено число. Исус не е казал "в имената на Отца, и Сина и Святия Дух", а -"в името...",  единствено число. Това подсказва, че има единство в същността на Божеството. Според този стих, християнската вяра се изразява чрез формула, която означава доктрината за Троицата с термини различаващи Лицата при единство на Същността. С други думи, Бог има три Божествени лица - Отец, Син и Святи Дух – равни по същност, по атрибут, по домостроителство, по сила, цел и слава. Отец е 100% Бог, както и Сина, и Духа. Това е тайна, както са и тайна двете естества на Христос, Който е напълно Бог и напълно Човек, а не наполовина Бог и наполовина човек. Формула като  тази не е предназначена да обясни всичко, така че да не остане тайна, а да запази тайната, така че Бог да не е погрешно представен от тези, които говорят в Негово име.

И двете, Единството и Троичността са основни за Същността на Бога. Когато християните казват, че вярват в Троицата, те не казват, че това е една Личност, която носи маски, по подобие на комика Ред Скелтън/бел.прев. американски актьор/, който в една и съща сатира играе сам трите си роли. Това не означава, че Бог понякога играе ролята на Отец,  след това решава да бъде Син, и накрая слага маската на Духа. Това е Унитарианство! Унитарианският модел не може да обясни как може да има вътрешни взаимоотношения в Бога като изразените в Йоан 14:16: "И Аз ще поискам от Отца, и ще ви даде друг Утешител, за да пребъдва с вас до века", и Пс.110:1: " Йеова рече на моя Господ: Седи отдясно Ми докле положа враговете ти за твое подножие." Бог не е единица, а единство. Нито да обяснят могат тези, които казват, че се покланят на три Бога. Троицата не е три бога и не е тритеизъм. Но могат само тези, които казват, че има Три Лица, а  Бог е Eдин (1 Кор.8:4-7, Второзак.6:4, Йоан 10:30, 2 Koр.3:17). Библейското и историческото християнство е безспорно тринитарно. (Лука 1:35, Йоан 14:16, 15:26,  Ефес.2:18, Mат.28:19, 2 Koр.13.14, 1 Йоан 5:7, Откров.1:4-5).


Спасението е Божие дело

И така, Бог е Троица. Това е едната предпоставка. Сега нека насочим вниманието си към втората предпоставка в Писанието:  спасението е Божие дело, а не човешко:, "спасението е от Господа" (Йона 2:9), "не зависи от този, който иска, нито от този, който тича, но от Бога, Който показва милост." (Римл.9:16); "Който ни е спасил и призвал със свето призвание, не според нашите дела, а според Своето намерение и според благодатта, дадена нам в Христа Исуса преди вечните времена" (2 Tим.1:9).

Може ли да говорим тогава за спасение чрез дела? Това означава, че Бог работи самостоятелно,  без помощта на човек, в спасението на грешниците; следователно цялата слава е на Бога. "А от Него сте вие в Христа Исуса, Който стана за нас мъдрост от Бога, и правда, и освещение, и изкупление; тъй щото, както е писано, "който се хвали, с Господа да се хвали"." (1 Koр.1:30-31). Това означава също, че трите Лица на Божеството работят заедно в спасението на грешниците. Спасението е от Господа означава, че спасението е дело на Отца, и Сина, и Светия Дух, защото Бог е Триединен.

Теолозите използват специален термин “божие домостроителство“, за да опишат съвместното действие на Трите Лица. Каквато и да е дейността на Бог, Трите Лица са в пълно единство, хармония и сътрудничество. Например, сътворението е дело на Отец (Бит.1.1), на Сина (Koл.1:16, Eвр.1:2) чрез посредничеството на Духа (Бит.1:2, сравни  Бит.1:26-27). В делото на Сътворението не е имало конфликт, различно мнение, или разединение в рамките на Божеството. Единното действие на Божеството се показва също и във възкресението на Исус Христос. Писанието атрибутира Възкресението Христово към Отца (Деян.2:24, 13:30), Син (Йоан 2:19, 10:18) и Светия Дух (Римл.1:4, 8:11). Независимо от факта, че и трите Лица имат съответното им служение и различни Самоличности, между тях господства удивително единство и единодушие.

Божието домостроителство блести брилянтно в делото на спасението. За сътрудничеството между Лицата на Божеството например в Ис.48:16 се казва: " И сега ме прати Господ Иеова и Духът Му. " 2 Koр.5:19: "Бог в Христа примиряваше света със Себе Си". Никъде тази сцена не е така ярка, както в богатите богословски пасажи в Ефесяни 1 и Римляни 8, където Отец, Сина и Духа се изобразяват като действуващи в единен Завет. Завета на благодатта бе замислен от  Отца (Eфес.1:4-5, Римл.8:28-33, 2Тим.1:9 ),  изпълнен от Сина (Eфес.1:7, Римл.8:34, Йоан 6:37) и се прилага чрез Духа (Римл.8:2,9,15). От самото начало до края, спасението е от Господа, без ни най-малък намек за непоследователност или несъвместимост в рамките на Божеството.

Три новозаветни пасажа изразяват лаконично Божието домостроителство в спасението. Сравнявайки ги един с друг,  можем да насочим вниманието си върху съответветните роли на всяка Божествена Личност в делото на спасението. На първо място, Галат.4.4-6, където е дадено общо описание, на  второ, 1 Петр.1:2 " избрани по предузнанието на Бога Отца, чрез освещението на Духа, за да сте послушни и да бъдете поръсени с кръвта Исус Христова "; на трето, Юда 1: "до  призваните, възлюбени от Бога Отца и пазени в Исуса Христа:." Виждате ли позоваването към Отца, и Сина, и Светия Дух във всичките тези три пасажа? Извеждайки заедно трите стиха, пред нас се очертава пълната картина  на сътрудничеството в Троицата за спасението.


1. Делото на  Отец

При Петър и Юда, Отец е представен като Инициатор на Завета на спасението. Избирането, предузнанието (1 Петр.1:2) и освещаването (Юда 1) се отнасят до първоначалния акт на Бога, чрез който акт Той избра тези, които Той е възлюбил и още преди началото на световете Той ги е отделил за спасение. Всеки един от тези термини се отнася до Божия Завет. Противно на общоприетото тълкуване, "предузнавам" не е синоним на атрибута за Божието всезнание, а термин за отношение/връзка/, изразяващ идеята на Завета на любовта (Бит.4:25, Мат.7:23, Йоан.10:27). С други думи, глаголът „предузна“ не се отнася до рационално знание, а се отнася към личност, не е термин за информация, а е термин за  взаимоотношения. В този смисъл, Бог е предузнал хора, а не събития: "които* предузна ..." /които*-тях самите*/(Римл.8:29). Божието избиране на хора преди създанието на света е основано на Неговата инициатива да установи  заветни отношения с тези, които Той възлюби, т.е.  "избраните по предузнание." Тези, които Той обича, Той е отделил, тоест, Той взе за свое наследство. (Юда 1). Отново, става дума за освещението, което като дело на Отец трябва да се разбира в перспективата на Завета на изкуплението преди началото на световете. Също така,  както Отец освети Сина, т.е. сключи с Него  Завет на благодатта и Го изпрати на света (Йоан 10:36), така също Отец освети Своя народ – т.е. отделно влезе в Завет с него като със Свой народ и му подари изкупление: " Той изпрати изкупление на людете Си; Постави завета Си завинаги "(Пс.111:9). Именно тази група хора, за които е заповядан Завета, е изкупена от Исус Христос: " Защото с един принос Той е усъвършенствувал за винаги ония, които се освещават." (Eвр.10:14). Частта от Галатяни представя Бог Отец като велик Хореограф на спасението, пратил Сина (5:4) и Духа (5:6), когато се изпълни времето, за да ни приеме нас в Своето Семейството в Сина Му. Също така, Отец, Който инициира Завета, организира и извършва нашето спасение (Ефес.1:5).

2. Делото на  Сина

Галат.4:4-5 представя Сина като Изкупител. Глаголът "да изкупи" означава да се откупи обратно, като плати цената. Това предполага, предварителна собственост, защото никой човек не може да "откупи" нещо, което  никога не му е принадлежало. По дефиниция, а и след това, доктрината за изкуплението е неразривно свързана с избирането. Започвате ли да виждате непрекъснатост в плана за спасение? Отец замисли да изкупи Своя народ и Синът осъществи плана на Отца, напълно гарантирайки за всички тях изкуплението. Синът не само направи хората способни да приемат изкуплението или да следват Неговия план. Той действително ги освободи (1 Петр.1:18) Той извърши спасението (Йоан 19:30), Той ги помири с Бога (Koлос. 1:21)! Когато Той се възнесе и седна отдясно на Отца, Той "придоби за нас вечно изкупление" (Eвр.9:12). В Христос ние имаме "изкуплението си чрез кръвта Му" (Eфес.1:7). 1 Петр.1:2 представя Сина като Изкупител, Който чрез Своята кръв очиства народа Си от греховете им (Eвр.13:12, Oткров.1:5). Това освещение е окончателно (Eвр.2:11 , 1 Koр.1:2). Юда 1:1, Го представя като Съхранител, Който пази душите на изкупените. Tereo (съхранявам) означава "да държа под око, охранявам." Тъй като те(душите) се охраняват от Добрия Пастир, никой не е в състояние да грабне овцете от ръката на Христос (Йоан 10:27).


3. Делото на Духа

В Галат.4:6 Святият Дух е представен като Божествен Обитател в  душата. Отец изпраща Духа да обитава у същите хора, за които Човешкият Син бе изпратен да ги изкупи: "И понеже сте синове, Бог изпрати в сърцата ни Духа на Сина Си, Който вика: Авва, Отче! ". Когато Той се установява в душата, Той, Светият Гост насърчава духовния копнеж по Бога, което е сравнимо с интуитивното желание на детето към неговите родители. Чрез този Дух на осиновление, ние викаме: „Авва, Отче“ (Римл.8:9). 1 Петр.1:2) ни представя Духа като Осветител, Който лично прилага кръвта на Христос към душата, лично очиствайки сърцето от греха. За разлика от освещаващото дело на Отец, което нарекохме „Завет на освещение“ и освещаващото дело на Сина, което нарекохме „окончателно освещение“, работата на Духа по освещението във връзка с личното спасение може да бъде изразена с термина „жизненоважно освещение“. Когато човек се роди отново, той се очиства и измива от Святия Дух (Eфес.4:24, Tит 3:5, Йоан 13:10). Апостол Юда представя  Духа като Призоваващ,  Този, Който призовава избрания и изкупен човек от мъртъв в престъпления и грехове към нов живот чрез Неговия суверен и животворящ глас (Йоан 5:25).  Духът призовава само тези, които са избрани от Отец: " Но знаем, че всичко съдействува за добро на тия, които любят Бога, които са призовани според Неговото намерение." (Римл.8:28). Но, по-нататък се казва: "които предузна, тях и предопредели... които предопредели, тях и призова" (Римл.8:29-30). Виждате ли единството и последователността, които господстват в Божия план за спасение? Интересното е, че думата kletos (призван) в текста подчертава силата и величието на Божествената покана. Думата не говори за покана като „призив на дивата природа“, а за творческо одобрение, божествен императив. Призивът на Бог в регенерацията е ефективно призоваване, изпълняващо всеки път целите на  Бог. 


Изводи

Mоята хипотеза доказва, че библейската доктрина за Троицата прави доктрините за безусловното предопределение, частичното изкупление, неустоимата благодат и съхранението на светиите необходимост. Не съществува друго учение на сотериологичната мисъл, което да е в съответствие с откровението на Божеството. Ако човек приеме, което Библията казва за Същността на Бога, ако иска да бъде последователен, той е заставен да приеме извода за суверенната благодат. На какво основание мога да направя такова дръзко, (някои могат да кажат догматично) твърдение? Въз основа на следния факт:

Всяка друга позиция относно спасението на грешниците нарушава Триединството на Божеството.  Например, да вземем идеята за всеобщо изкупление (че Христос е умрял за всички хора без изключение и предлага спасение свободно за всички, които ще се покаят, повярват, приемат , и т.н. ). Е, аз питам, в крайна сметка ще бъдат ли спасени всички, за които е умрял Христос? Общият атонмент казва: "Не, само тези, които приемат Неговото предложение ще са новородени от Духа." Тази позиция подкопава единството на Святата Троица, защото  учи, че Синът е умрял за всички хора, но Духът се дава само на някои от тях. А какво да кажем за популярното схващане - че Бог е избрал онези, които Той е предузнал, че те ще повярват в Него, въпреки че Той обича целия човешки род, като по този начин Той прави спасението на кръста възможно за всички тях?  При определяне на избраните, от гледна точка на предузнание на вярата на хората, може да се постигне съгласуваност между делото на Отца и Духа, но какво тогава може  да се каже за Сина? Тази позиция казва, че Отец е избрал някои, Синът е умрял за всичките, а Духът отново призова само някои от тях. Отново имаме разединение. Много християни, позволявам си да го кажа, вярват, че Бог Отец обича всички хора еднакво, че Божият Син е умрял за всички хора еднакво, но Духът призовава да отговаря само на тези, които вярват в Евангелието. Тази позиция е отново случай, който представя, че в Троицата има несъгласие. Идеята, че някои хора могат да бъдат изкупени по такъв начин, че те все пак могат да загубят спасението си, също внася елемент на несигурност и несъответствие в Божеството. Каквато и да е формата на възражение - Отец е избрал всички, Синът е умрял за всички, но Духът ще призове само някои; или: Отец е избрал някои, Синът е умрял за всички, но Духът ще призове само някои, г.е. участието на човешкия елемент в делото на спасението противоречи на библейското свидетелство за хармонията и единството в Светата Троица и прави резултата от спасението неясен и несигурен. Една стара поговорка представя проблема лаконично: никоя верига не е по-силна от най-слабата й брънка.

Дали спасението е несигурно? 2 Tим.2:19 казва: " Но твърдата основа, положена от Бога, стои, имайки тоя печат: Господ познава Своите Си " В 2 Царе 23:5 се казва, че Божия Завет е указ, на който може да се доверим. Мат. 1:21 казва, че Исус "ще спаси народа Си от греховете им." Езикът на сигурност като този тук е непонятен, ако спасението зависи от човека на каквото и да е ниво.

Доктрината за благодатта е единственият модел на спасението, която запазва единството на Троицата като поддържа съгласуваност и хармония от самото начало до края. Бог Отец е избрал людете Си, Бог Синът е избавил тези определени хора, Бог Святият Дух призовава същите тези хора от гибелта на греха към живот в Христа. Нито един не може да бъде загубен. Тези, които Отец е призвал, ще бъдат с Него. Исус е казал: "Тук съм, аз и децата, които Ти ми даде" (Eвр.2:13 ), а не някои от децата, както и не по-голяма част от тях, но казва: всички деца, които бяха възлюбени от Отца, освободени от Сина и призвани от Духа.
От началото до края спасението е от Господа, чрез Неговата свободна и суверенна благодат.

Няколко стиха показват по-ясно последователността и приемствеността в  делото на спасението- Римляни 8:29-31" Защото, които предузна, тях и предопредели да бъдат съобразни с образа на Сина Му, за да бъде Той първороден между много братя;     

30 а които предопредели, тях и призова; а които призова, тях и оправда, а които оправда, тях и прослави. И тъй, какво да кажем за това? Ако Бог е откъм нас, кой ще бъде против нас? "

Защото спасението е Божие дело и тези, които са „прославени“  в края на стих тридесет са точно същите хора, които са и "предопределени" в началото на стих двайсет и девет. Спасението е от Господа като свободна и суверенна благодат! Няма друго учение на мисълта, което да е в хармония с останалите Библейски доктрини. Никое друго парче не пасва на пъзела. Учението за Троицата прави вярата в доктрината на благодатта единственият вариант за тези, които биха били верни на Божието слово.

Източник:  http://www.proza.ru


Превод: Татяна Иванова

ВЕЛИКИЯТ БОГ "РАЗВЛЕЧЕНИЕ", Е. У. Тоузър

ВЕЛИКИЯТ БОГ  "РАЗВЛЕЧЕНИЕ"

Е. У. Тоузър

Един немски философ каза преди много години нещо относно това, че колкото повече един човек има съкровища в собственото си сърце, толкова по-малко ще изисква от обкръжението си; крайната нужда от подкрепа отвън е доказателство за поражението на вътрешния човек.

Ако това е вярно (а аз вярвам, че е), тогава сегашната прекомерна привързаност към всяка форма на развлечение е доказателство, че вътрешният живот на съвременния човек е много недостатъчен. Средният човек няма сърцевината на нравствената сигурност, извор в собствените си гърди, няма вътрешната сила, която да го постави над необходимостта от повтарящи се психологически насърчения, които да му дадат смелостта да продължи да живее. Той е станал световен паразит, приемащ своя живот от обкръжението си, неспособен да живее един ден извън стимулацията, която обществото му предлага.

Шлаермахер счита, че чувството на зависимост се намира в корена на всяко религиозно поклонение и че колкото и високо да се издигне духовният живот, той винаги трябва да започва с дълбоко усещане за велика нужда, която само Бог може да удовлетвори. Ако това усещане за нужда и чувството за зависимост са коренът на истинната религия, не е трудно да се види защо великият бог „Развлечение” е толкова горещо обожаван от мнозина. Защото милиони са, които не могат да живеят без развлечение; да се живее без това за тях е просто невъзможно; те очакват нетърпеливо благословеното облекчение, предлагано от професионалисти и други форми на психологически наркотици, както наркоманът гледа на дневната си инжекция хероин. Без тях те не биха събрали кураж да се сблъскат с действителността.

Никой с обикновено човешко чувство не би възразил срещу простите житейски удоволствия, нито срещу такива безвредни видове развлечения, които отпускат нервите и освежават съзнанието, измъчено от ежедневието. Тези удоволствия, ако се ползуват умерено, могат да бъдат нещо благословено. Това обаче е едно нещо. Всепоглъщащата отдаденост на развлечението като главна активност, за и чрез която човек живее, е категорично съвсем друго.

Злоупотребата с нещо безобидно е същината на греха. Израстването на фазата на развлечение в човешкия живот до такива фантастични размери е знамение, заплаха за душата на модерния човек. То се съгражда в бизнес за много милиони долари, с по-голямо влияние над човешките умове и характери, отколкото кое да е друго възпитателно влияние. А ужасяващото е, че силата му е почти изключително зло, разяждащо вътрешния живот, изблъскващо великите и вечни мисли, които биха пълнили човешката душа, ако тя беше достойна да ги притежава. И всичко това се е превърнало в истинска религия, която държи своите верни със странно обаяние – и при това религия, срещу която сега е опасно да се говори.

За столетия църквата стоеше единомислено срещу всяка форма на светско развлечение, разбирайки какво е то – средство да се губи времето, убежище за смущаващия глас на съвестта, схема за отвличане на вниманието от нравствената отговорност. За всичко това с развлечението се злоупотребява от синовете на този свят. Но отскоро църквата се умори от противенето и изостави борбата. Тя реши, че ако не може да победи великия бог Развлечение, би могла да му сътрудничи и да използува, доколкото може, неговите сили. Днес ние имаме изненадващия спектакъл милиони долари да се изсипват в безчестната задача да се снабдят със земни развлечения така наречените синове на небето. Религиозното развлечение на много места бързо измества сериозните Божии неща. През последните дни много църкви станаха жалки театри, където петостепенни продуценти продават на дребно своите просташки стоки с пълното одобрение на евангелските водачи, които дори могат да цитират някой свещен текст в защита на своето беззаконие. И почти никой не се осмелява да вдигне глас срещу това.

Великият бог Развлечение забавлява своите верни, предимно разказвайки им приказки. Любовта към приказките, характерна за детството здраво е обхванала съзнанието на закъснелите в развитието си светии на нашето време – дотолкова, че не малко личности успяват да си създадат удобен живот, плетейки измислици и поднасяйки ги в разнообразни маскировки на хората от църквите. Това, което е естествено и прекрасно у едно дете, може да бъде шокиращо, ако присъствува в зрелостта и още повече, когато се появи в светилището и се опитва да мине за истинска религия.

Не е ли нещо странно и чудно, че със сянката на атомното унищожение, простираща се над света и с приближаването на идването на Христа, изповядалите последователи на Господа се отдават на религиозни развлечения? В часове, когато зрелите светии са така отчаяно нужни, голяма част от вярващите се връща към духовното детство и вика за религиозни играчки?

„Спомни си, о, Господи, какво ни сполетя: виж и изяви нашия укор. Короната падна от главите ни: горко ни, защото съгрешихме! Защото сърцето ни е немощно, защото очите ни мъждеят. Амин, амин.”


Из Книгата "Коренът на Праведния", Е. У. Тоузър