КАЛВИНИЗМЪТ НАВРЕЖДА ЛИ НА ЦЪРКВАТА? , Хенри Маан

 by Henry Mahan

На конференцията в Розмаунт- Северна Каролина някои от пастирите споделиха с мен, че срещат опозиция когато се проповядва суверенната Божия благодат. Аргументът бил, че калвинизмът ще навреди на църквата и на мисионерската дейност. Тогава взех решение проповедта ми същата вечер, да бъде на тази тема. За да бъда напълно откровен ще ви кажа, че не обичам много да бъда различен от другите, но в същото време често се оказвам такъв без особени усилия. Аз не се придържам много към термина "калвинизъм" но зная, че Чарлз Спърджън, който е мой любим проповедник и писател често е казвал: "Калвинизмът, чисто и просто е самото благовестие." За мен лично, всеки термин, който не е библейски не е подходящ за такова сравнение. Калвинизмът се разбира много различно от различни групи хора и затова употребата на този термин не се препоръчва.
       
Често пъти са ме питали: "Вярваш ли в предопределението?" Мисля, че не е добре да се отговори направо, защото под "предопределение" се разбират различни неща и затова първо ги питам какво точно те разбират. Тогава често виждам, че това което те разбират не е същото, което Бог казва за предопределението в Своето Слово. Неотдавна въпросът ми бе зададен отново и просто отговорих: "Не знам. Ти какво мислиш, какво е предопределение?"- запитах на свой ред. Отговорът беше: "Хората или се раждат да отидат в небето, или се раждат да отидат в ада." Тогава аз отговорих: "Не, аз не вярвам това." "А в какво вярвате?" - настояваше събеседникът. Тогава отворих Божието слово... 
       
От време на време хората ме питат: "Вярваш ли в избирането?" И на тях отговарям: "Не зная какво имате предвид. "Вярваш ли, че човек веднъж спасен, завинаги е спасен?"  "НЕ!"- e моят твърд отговор. Не по начина, който "южните баптисти" прокламират това. В наши дни има много религиозност и много малко познание за Бога и Неговото Слово. Ако този въпрос се зададеше преди двеста години, тогава и на двата зададени въпроса - "вярваш ли в предопределението" и "вярваш ли в избирането" съвършено правилния отговор е - ДА! Но сега, тези неща имат различни значения за мнозинството от хората.
       
Мислейки върху думите "калвинизмът наврежда ли на църквата", но имайки предвид калвинизма в началото му, това учение с няколко думи може да се обобщи така:  Калвинизмът изповядва, че Божията суверенна благодат възкресява грешника /Еф.2:1/ и от "властта на тъмнината"  го поставя в светлина - "в царството на Божия възлюбен Син." /Кол. 1:13/  От дете на гнева го прави наследник на Божиите обещания; от състояние на безнадежден грешник го поставя в позиция на освещение и святост. Това е, което калвинизмът учи, а именно, че Бог е Начинател и Усъвършител на нашата вяра; Той е Алфа и Омега; Началото и Края. Спасението е от Господа и в изпълнението на този план се проявяват Неговата сила и защита. Умиването и очистването на грешника е изработено от самият Бог единствено чрез святата Христова кръв и никое благородно дело или мъченическа кръв, не са достойни да се смесят с нея. 
       
През 1861г. Спърджън е имал конференция в новооткритата по онова време църква Метрополитан Табернакел в Лондон, където той е бил пастир. Конференцията е продължила пет дни, от понеделник до петък, като темите са били: Понеделник - Тоталната неспособност на грешника.(нито желание - нито способност да търси Бога). Вторник - Безусловна, суверенна благодат. Сряда - Лимитирано Изкупление. Четвъртък - Непреодолима благодат. Петък - Устояването на светиите.
       
През 1954г. и ние направихме подобна конференция, на която дойдоха хора от седемнадесет щата и помня, че главният говорител каза нещо забележително относно тези доктрини: "Когато се сблъскаш с истината, ти имаш само два избора: Да приемеш истината, или да бягаш от нея; но в никакъв случай не можеш да си неутрален." На нашата конференция се наблегна на шест мъчни за разбиране истини:

1. Първо: - Суверенитета на Бога
        Бог казва: "Аз съм Господ; не мога ли да направя с моето каквото пожелая? Аз съм Господ и освен Мене няма друг. Аз създавам светлината и творя тъмнината. Правя мир, творя и зло."/Ис.45:6,7/ "Аз положих пред вас живота и смъртта."/Вт. 30:1/ "Имам ключовете на смъртта и на ада."/От. 1:18/ "Изявявам края още от началото."/Ис.46:10/ "По волята Си Той действа между небесната войска и между земните жители; и никой не може да спре ръката Му, или да Му каже: "Що правиш Ти?" /Дан. 4:35/ Словото Божие декларира, че Бог е абсолютно суверенен във всичко и ако това не е така; Той нито е всемогъщ - нито суверенен!

2. Второ: -Тоталната неспособност на духовно мъртвите грешници
        Бог беше казал на Адам, че в деня в който съгреши ще умре. Не след деветстотин години, но в същия ден когато съгреши. Ние действително виждаме в Битие трета глава, как Адам видя голотата си; как в него се появи страх и се скри от Бога; как лъжеше и обвиняваше в присъствието на Бог. Адам беше създаден свят и обичаше общението с Бога, но сега нещо фатално се беше случило с него. Божието предупреждение беше се изпълнило. Адам имаше своето сърце, своя ум и своята воля, но те вече бяха помрачени и поробени от греха. Бог притежава свободна воля и е свободен да избере и направи каквото желае, но грешникът е роб на греха. /Рим.6:6/ Грешникът е духовно мъртъв. Мъртъв ли е или не? Ако не беше мъртъв, той би имал сила и способност сам да се спаси. Ако не е мъртъв, тогава няма нужда от новорождението. Ако не е мъртъв, не може да бъде възкресен. Ако не е мъртъв, не би имал нужда от Христос, Който е Възкресението и Живота! Не е ли така?  Но ако човек е духовно мъртъв, тогава само Бог може да го спаси. Бог трябва да го новороди и да го възкреси. Словото Божие ясно говори, че Бог ни възкресява, защото сме били мъртви в греховете си. /Еф. 2:1-6/

3. Трето: - Бог ни е избрал за Себе си в Христос
        Ако изборът беше оставен на нас, ние никога не бихме избрали Христос. Нито бихме искали това, нито бихме могли да го направим. Словото Божие казва: "никой не търси Бога, няма ни един."  /Рим.3:10-12/ Бог ни потърси; Той ни избра; и ни възлюби, когато бяхме по естество Негови неприятели. /Рим.5:10/  "В това се състои любовта, не че ние сме възлюбили Бога, но че Той възлюби нас..."  /1Йоан4:10/ Това се видя угодно на Бога.
Пс. 95 казва: "1 Дойдете, да запеем на Господа, Да възкликнем към спасителната ни Канара. 2 Да застанем пред Него със славословие. С псалми да възкликнем на Него, 3 Защото Господ е велик Бог, И велик Цар над всички богове. 4 В Неговата ръка са земните дълбочини; и височините на планините са Негови. 5 Негово е морето, дори Той го е направил; И ръцете Му създадоха сушата. 6 Дойдете да се поклоним и да припаднем, да коленичим пред Господа нашия Създател; 7 Защото Той е наш Бог и ние сме люде на пасбището Му и овце на ръката Му."
        Това е угодно на Бога. Угодно Му е да избере люде за Себе си, да ги възлюби и се грижи за тях. И кога ги е избрал? Преди създанието на света, преди падението на човека, нали така? /1Пет.1:20, Еф.1:4, 2Сол.2:13, От. 13:8; 17:8/  "... Да Му бъдем осиновени чрез Исуса Христа, по благоволението на Своята воля", защото Той "действа във  всичко по решението на Своята воля." /Еф 1:5,11/  Христос каза: "Благодаря Ти Отче, Господи на небето и земята, за гдето си утаил това от мъдрите и разумните, а си го открил  на младенците. Да Отче, защото така Ти се видя угодно." /Мат. 11:25,26/ Угодно е на Бога да "избере люде за Себе Си." /Тит. 2:14/ Угодно е на Бога да събере всичко в Христа и "благоволи да всели в Него съвършенната пълнота." /Кол.1:19/ "Господ благоволи Той да бъде бит, предаде Го на печал; Когато направиш душата Му принос за грях, Ще види потомството, ще продължи дните Си, И това, в което Господ благоволи, ще успее в ръката Му." /Ис.53:10/ "Бог благоволи чрез глупостта на това, което се проповядва, да спаси вярващите." /1Кор.1:21/ Бог благоволи в "Него да имаме пълнота" (Кол 2:10), защото "спасението е от Господа." /Йон 2:9/
        Когато Исус се моли като Първосвещеник с ходатайствената молитва в Йоан 17гл., Той употребява шест пъти думите "тези които Си ми дал". Той също каза: "Аз за тях се моля, не се моля за света, а за тия, които Си ми дал, защото са Твои." /Йоан 17:9/
        Чувал съм възраженията на хора относно когато Исус каза: "Който дойде при Мене, никак няма да го изпъдя?" Не е ли чудно, как могат да достигнат до втората част на този стих, без да знаят първата част? И какво казва първата част на този стих? "Всичко което Ми дава Отец, ще дойде при Мене" ...... (и след това продължава)  "и който дойде при Мене никак няма да го изпъдя." / Йоан 6:37/ Ние трябва да сме наясно дали Бог избира, или не избира.

4. Четвърто: - Христовата жертва е завършила спасението
        Помислете за момент. Чули сме какво казва света; чули сме какво казват религиозните по този въпрос и тяхното мнение е, че Христос принесе Себе си в жертва за всеки един Адамов син. Тук имам да кажа две неща:
   I-во. Ако това наистина е така, би трябвало всеки Адамов син; всеки роден на земята човек да бъде спасен, защото ако Христос е изкупил някого той ще е изкупен. Ако Исус е платил за греховете на всеки, то всички грехове наистина са платени. Ако чрез Своята смърт Христос примирява всички с Бога, то всички са примирени. В такъв случай заплахата за Божия гняв и вечен съд остава безпредметна. Но Словото ясно говори, че мнозина са в погибел и ако изкупените от Христа погиват, тогава и ние ще сме под същата заплаха. "Не",- ще възрази някой: "Нас вярата ни спасява."  "Коя вяра?" - Отговарям аз, моята вяра не може да ме спаси.  Моята вяра не е умряла на кръста. Христос ме спаси. Спомнете си, че Първосвещеникът носи имената на Своите Си написани на ефода, който се слага на първосвещеническата дреха, когато той влиза в пресвятото място, за да направи умилостивение за тях.
   II-ро. Ако Христовата  смърт е спасителна, тогава единствено Неговата смърт е завършила спасението и никой не може да отнеме или да допринесе нещо за това спасение. Ако дори и част от спасението е предоставено на човека, тогава не може да се каже че Христос е единствения Спасител. Нищо чудно, че много църковни членове не са сигурни в своето спасение. Аз не бих бил спасен, ако имаше нещо за моето спасение, което да зависи от мен. Ако някой е Христов, рано или късно той ще се съгласи с това.
        Когато бях младеж,  един проповедник ни шокира като каза, че преди около 150 години в църквата са се появили две лъжи. Първата е, че Христос обича всеки човек и втората е, че Христос е умрял за всеки човек. И аз никога няма да забравя съпротивата която имахме, но ако си Божий, неминуемо Бог ще те доведе до познанието на тези неща, защото Той казва: "Моите овце слушат Моя глас и те ще Ме последват." За мене е без разлика кой се топи от гняв когато проповядвам тези неща. Аз предпочитам такива хора, отколкото безразличните слушатели.

5. Пето - Непреодолима благодат 
        Веднаж един младеж тръгнал да евангелизира села в планински местности, срещнал един човек и го запитал: "Ти християнин ли си?" Човекът отговорил: "Не господине, аз съм Стефан. Тези хора които търсиш се преместиха преди няколко месеца." Младежът му казал: "Ти не ме разбра, аз исках да разбера дали си загубен....." "О, не господине!" - отвърнал най-любезно човека. "Аз съм израстнал по тези места и почти всяка горска пътека ми е позната." "Не не,.... не те питам това... Аз искам да знам, дали си готов за Съдния ден"? Човекът отговорил: "Не съм знаел, че ще има такъв. Кога ще бъде това?"  "В същност не знам, защото може да е утре, а може и следващия ден" - отговорил му младежа. Тогава мъжът казал: "Ако разбереш кога ще бъде това, моля те кажи ми, защото моята жена непременно ще иска да е там и през двата дни."  Вечерта имало събрание, на което цялото население дошло. Младият евангелизатор отправял много покани за покаяние, но никой не реагирал. Тогава младежът казал: "Бог се опитваше да ви спаси, но вие Му се противихте и затова не стана. Сега Той трябва да ви прати в ада." Човекът, с когото младежът разговарял през деня също бил там и извикал силно: "Не господине, това няма да стане!"  "Как няма да стане?" - учудил се младежът. "Ей така"- казал мъжът. "Ако Той се е 'опитвал' да ни спаси и ние не му позволихме, когато се 'опита' да ни прати в ада, пак няма да му позволим."
Не знам какво мислите за тази история, но... помислете върху това. Ако може да се  съпротивите на Бога в едно нещо, тогава ще може да Му се противите и в друго! Но на Бог не може да се противостои!

6. Шесто -  Устояването на светиите
        Светиите ще устоят до край във вярата, защото Бог е, който ги държи и пази. Всички, които са в Христа са умрели с Него: "защото умряхте и живота ви е скрит с Христа у Бога." /Кол.3:3/
        Ето, това е калвинизмът, за който някои хора считат, че ще навреди на църквата; ще намали ревността и ще навреди на мисионерските усилия. Дали наистина ще навреди? Аз казвам - не! Отношението на хората към истината нито влияе, нито променя истината. Ако ревността на някои хора намалее поради това, че Бог извършва това, което те си мислят че трябва да вършат, по-добре е такава "ревност" да намалее. Ние се спасяваме чрез Божията благодат. "Защото по благодат сте спасени чрез вяра, и то не от сами вас; това е дар от Бога; не чрез дела, за да се не похвали никой." /Еф.2:8/  Така е! Аз няма да променя своята изповед и проповеди, ако някои хора злоупотребяват с тази благодат. Мнението или живота на такива хора не може да промени истината. Ние сме спасени по благодат. Когато Исус говореше на фарисеите, те често се съблазняваха, но това не променяше истината. Това продължава и до днес. Исус каза на фарисеите, че онова което излиза от сърцето осквернява човека. Така е и до днес. Много хора мислят, че Бог не е справедлив, защото е казал: "Яков възлюбих а Исав намразих." /Рим.9гл./ Това не променя истината. Христос казва: "Моите овце познават гласа Ми.... Аз им давам вечен живот и те никога няма да загинат." На това много хора отговарят: "Ако е така, хората ще почнат да грешат; това ще доведе до безразличие; всеки ще си живее самоволно и сладострастно."  Нека си говорят, моята длъжност е да проповядвам благовестието такова каквото е. Бог може и знае как да изпълни словото Си. Нищо не може да ни отлъчи от Божията любов, която е в Христа Исуса, нашия Господар. Йоан пише: "Който има Сина, има живот, който няма Божия Син, няма живот." Обяснете Го както искате. Ако не искате да Го слушате, не Го слушайте; ако не искате да Го проповядвате, не Го проповядвайте, но това не променя истината и аз ще Го прогласявам. "Защото, които (Бог) предузна, тях и предопредели да бъдат съобразни с образа на Сина Му, за да бъде Той първороден между много братя; а които предопредели, тях и призова; а които призова, тях и оправда, а които оправда, тях и прослави. И тъй, какво да кажем за това? Ако Бог е откъм нас, кой ще бъде против нас?  Оня, Който не пожали Своя Син, но Го предаде за всички ни, как не ще ни подари заедно с Него и всичко? Кой ще обвини Божиите избрани? Бог ли, Който ги оправдава? Кой е оня, който ще ги осъжда? Христос Исус ли, Който умря, а при това и биде възкресен от мъртвите, Който е от дясната страна на Бога, и Който ходатайствува за нас?" /Рим.8:29-34/ И това още продължава да е така, нали?

       
Естественият човек с плътския си ум не може да разбере духовните неща. Той обаче лесно приема човешките учения, а именно:
   I. Бог желае да направи много неща за теб, но всичко зависи сега от теб. (Tова е човешко учение, което поставя Бога в зависимост.)
   II. Небето е място на безкрайно щастие, но само онези, които вършат добро ще бъдат удостоени с тази награда. Ада е място за вечно наказание за онези, които не вършат добро, така че сега остава на нас да правим всичко възможно за да угодим на Бог. (Tова е грешно учение, защото вечният живот е дар, а не награда.)
   III. Плътският ум също може лесно да разбере и фатализма. Това е, че някои преди да се родят са избрани за небето и ще бъдат там независимо от каквото и да е, а другите са отминати от Бога и ще отидат в ада. Каквото и да прави човек, ако е за спасение, ще бъде спасен. Няма нужда от знание за Бога и търсене на Бога, няма нужда от проповядване и мисионерство. Никой не е в състояние да направи нещо друго, ако така му е писано. Това е фатализъм и плътският ум лесно го схваща и приема.
       
Обърнете внимание какво казва Христос: "Дойдете при Мене всички, които се трудите и сте обременени и Аз ще ви успокоя." /Мат.11:28/ Това е пророчеството на Исая 55гл.: "О вие, които сте жадни, дойдете всички при водите." Тези стихове говорят, че Господ Исус Христос желае да спаси всички, които идват при Бог чрез Него, но Той, същия казва и това: "Никой не може да дойде при Мене, ако не го привлече Отец, който Ме е пратил" /Йоан 6:44 "Всичко което ми дава Отец, ще дойде при Мене." /Йоан 6:37/ На това много ще отговорят: "Това е много объркващо." Така е! Когато се проповядва благовестието, спасените се радват, погиващите се изпълват с омраза, а религиозните са объркани. Това ще бъде така, защото не могат да го разберат, не могат да си го обяснят и не могат да го повярват!  "Благодаря ти Отче, че Си го открил на младенците." /Мат.11:25-28/

       
Благодатта се умножава, когато се умножава и греха. /Рим 5: 20 - Римл.6:1/  "Ако нашето състояние става по-грешно, Бог дава повече благодат и с това се прославя все повече и повече, следователно нека грешим, за да се умножава благодатта и Бог да се прославя повече" - така мислят естествените хора с плътските си умове... Това ги влече, това искат и затова казват: "Щом е така, тогава всички ще грешат..., какво им пречи да грешат?" Но ап. Павел като духовен човек не мислеше така, а каза: "Да не бъде!" Обновеният ум винаги казва: "Да не бъде." Мислите и делата показват на кого принадлежим. "Сега като се освободихте от греха и станахте слуги на Бога, имате за плод това, че отивате към святост, на която истината е вечен живот." /Рим.6:22/  Освободеният от греха е Божий слуга. Това, че калвинизмът вреди на църквата е мисъл на плътския ум. Точно както е и тук в Посланието към Римляните. Ако искате ще ви кажа още едно плътско мъдруване: "Щом правдата не е чрез закон, а по благодат, чрез вяра, тогава няма повече нужда от закона." Но ап. Павел отговаря и на това безумие: "Чрез вяра разваляме ли закона? Да не бъде! Но утвърждаваме закона." /Рим3:31/

       
Какво мислите? Калвинизмът наврежда ли на църквата? - Аз ще ви кажа на какво наврежда: Наврежда на вашата гордост; наврежда на човешката правда. Ние, като ап. Павел трябва да считаме придобивките си като загуба и да уповаваме единствено на Божията правда. /Фил.3:7-9/ Спасението е от Господа. Аз винаги се боя за хора, които се чустват добре, когато се отзовават на поканите да излязат пред събранието. Винаги се боя за хора, които повтарят папагалски молитви. Боя се за тези, които считат, че редовното им посещение на църква ги препоръчва на Бога и тяхната "ревност за Бога" ги увенчава със самодоволство. Ако твоята основа не е Христос, ти градиш на пясък. 

       
Имаш ли нещо, което не си получил чрез Божията благодат?

Източник: http://prezviterianskicyrkvi.dir.bg/_wm/library/item.php?did=549343&df=8&dflid=3

Как да избегнем Голямата скръб: Вяра, а не Грабване, от Тим МакХайд

Как да избегнем Голямата скръб: Вяра, а не Грабване

Повечето християни приемат, че те автоматично се квалифицират да избегнат Голямата скръб чрез автоматично Грабване преди скръбта. Но ако това е така, тогава кои са християните, които Антихристът обезглавява? Открийте защо Божият план за бягство от последните времена ще изисква нещо, което малко християни имат: саможертва и вяра. Научете как да коригирате това, да бъдете готови за последните времена и да избегнете това с Божията помощ.

От Тим МакХайд

Тази статия дойде поради това, че един читател ме помоли да обясня мистериозното обезглавяване на светиите в Голямата скръб:

Тим,

Аз просто четях Откровение 20: 4, където Йоан описва верни последователи на Христос, които са били обезглавени отчасти защото не са се покланили на звяра, или не са приели белега му. Тук е моят въпрос: Ако вярващите са били доведени до безопасно място от Илия от последните времена, тогава кои са всички онези, които са били обезглавени за това, че са били вярни пред лицето на яростната атака на Антихриста?

Дерел

Кой е оставен за обезглавяването на Антихриста?

Откровение 20: 4 - И видях престоли, и на тия, които бяха насядали на тях бе дадено да съдят; видях и душите на ония, които бяха обезглавени поради свидетелството си за Исуса, и поради Божието слово, и на ония, които не се поклониха на звяра, нито на образа му, и не приеха белега на челото си и на ръката си; и те оживяха и царуваха с Христос хиляда години.

Това е безспорно, че в този пасаж се говори за скръбта на светиите, защото той казва, че те са били обезглавени, вместо да се покланят на звяра (Антихрист), и да приемат белега на звяра. Как това е възможно?

Съмнявам се, един християнин да вярва сериозно , че Бог ще остави вярващите без начин да избягат от Антихриста. Независимо дали те вярват в Грабване в небето преди скръбта или в"мястото, приготвено в пустинята" на земята (Откровение 12: 6), или нещо друго, те са сигурни, че вярващите, не би трябвало да умрат в Голямата скръб.

Ето защо, този пасаж в Откровение относно обезглавяването на светиите по време на  Голямата скръб (Откровение 20: 4) повдига труден въпрос:

Кои са светиите, които Антихриста обезглавява? Или този стих за обезглавяването е изтълкуван погрешно, тъй като не посочва изрично, че Антихриста използва обезглавяване ...?

Този намек, че вярващите са на земята за Голямата скръб, за да бъдат хванати и убити от Антихриста е в съответствие с това, което Исус каза в Беседата на Елеонския хълм за вярващите в последните времена:

Матей 24: 9-10 - Тогава ще ви предадат на мъки и ще ви убият; и ще бъдете намразени от всичките народи поради Моето име.   И тогава мнозина ще се съблазнят, и един друг ще се предадат, и един друг ще се намразят

Забележете колко пъти Исус казва "вие", уверявайки  се, че учениците му знаят, че ще вземат участие в клането на Голямата скръб. В действителност, начинът, по който звучи, вярващите са главната мишена на Антихриста. Това ще ви направи да разберете перфектно, например, защо Антихристът трябва да убие тези, които не следват Исус и са готови да го приемат за техен Бог (2Тимотея 2:4)?

Какво ще кажете за обяснението за „оставените“ преди скръбта?

Твърдението на Исус по-горе е проблематично за позицията на Грабването преди скръбта, че всички вярващи са автоматично грабнати във въздуха преди скръбта. Това не означава, че те не се опитват да решат този проблем. Отговорът, който те дават, е че Исус е "говорил на евреите" и "Голямата скръб се отнася единствено за евреите."

Вероятно сте чували това обяснение, популяризирано в книгата и серийния филм „Оставените“ . То твърди, че вярващите, които Антихристът убива са всъщност невярващи, по-специално евреите, които ще се обръщат поради свидетелството на вярващите вдигнати в Грабването. С други думи, за вярващите в грабването преди скръбта, когато Исус казва "вие", той има предвид еврейската националност на тези, за които той говореше, еврейския народ, а не вярващите.

И все пак, ако Исус говори за невярващи, тогава защо не казва нещо като "тогава, след като вие сте грабнати, оставените евреи /неверници ще бъдат мразени и убити"? Вместо това, Исус безпогрешно адресирал своите собствени последователи  в момента, които са били вярващи. Той не каза "Вие, евреите;" просто "вие", което означава вярващите, независимо от расата (Гал 3:28).

Единственият път, когато Исус изтъква евреите за бедствие е, когато той говори за бедствието, което ще сполети това "нечестиво, невярващо поколение." Това се е отнасяло за  разрушаването на храма и изгнанието на евреите от Юда, което се е случило точно четиридесет години по-късно преди това поколение "да е преминало" (Матея 23:36 - 24:34).

Въпреки че само евреите са били целта на тази местна скръб през първи век, както Исус е казал, той никога не ги посочи за Голямата скръб на последните времена. Това е добре, защото ако го беше направил, то би било в противоречие с книгата Откровение, която описва Голямата скръб като глобална и обхващаща "всички народи, езици, нации и раси" (Откровение 13: 7), не просто "Евреите и невярващите" както възгледът за грабване преди скръбта изобразява. Това е голям проблем за възгледа, че "Скръбта е само за евреи".

Очевидният източник за скръбта на вярващите

Най-добрият отговор на въпроса Кого убива Антихрист (с обезглавяване или по друг начин), е, че трябва да има достатъчно голям контингент от съвременни вярващи "оставени", които просто не участват в Божия план за бягство. Това е точно това, което би се случило, ако Божият план за бягство не беше автоматичен, но е изисквал много повече от това, което повечето християни са жертвали (на един час път от дома си в неделя).

За съжаление, това е, което описват библейските пророчества за последните времена. Вместо едно автоматично, без усилие бягство както популярната християнска есхатология за грабване преди скръбта изобразява, Откровението описва доброволно преместване на големи разстояния на безопасно място, приготвено да се изхранват светиите за целия 3½ години период на скръб (Откр 12:14):

Откровение 12: 13-17  - 13 И като видя змеят, че биде свален на земята, той почна да преследва жената, която бе родила мъжкото дете. 14 И дадоха се на жената двете крила на голям орел, за да отлети на мястото си в пустинята, там гдето я хранят за време и времена и половин време, скрита от лицето на змея. 15 И змеят изпусна след жената из устата си вода като река, за да направи да я завлече реката. 16 Но земята помогна на жената, защото земята отвори устата си та погълна реката, която змеят беше изпуснал из устата си. 17 Тогава змеят се разяри против жената, та отиде да воюва против останалите от нейното потомство, които пазят Божиите заповеди и държат свидетелството за Исуса; и змеят застана на морския пясък.

Първо забележете, че жената представлява вярващите или тези, които "държат свидетелството за Исус." (Ако се съмнявате в това, вижте моята статия, обясняваща това). Забележете също, че не се споменава за "небето" в Божия план за бягството на светиите; само земята. Планът е свързан с помагане на Божиите светии да пътуват до място, приготвено на "земята". Силите на Сатана по време на скръбта ще се опитат да атакуват това място, но "земята" помага на жената като поглъща неговите сили, което напомня как успя да се справи с Корей, когато той се разбунтува против Мойсей (Числа 16:23).

Накратко, Божият план за бягство на светиите, разкрит в Библията, е да преминат към място на земята, а не на небето.

Предизвикателствата с Божия план
И така, защо някои биха избрали да останат и да не вземат участие в Божия план? За разлика от хипотетичното автоматично Грабване преди Скръбта, има няколко предизвикателства с Божия план, както следва:

1.    Не чуват? - Едно от предизвикателствата на Божия план е, че изисква приемане на словото, изречено към вярващите по целия свят; Ако хората наистина не чуят за тази възможност, не могат да вземат участие в нея. И все пак, изглежда, че Бог се е ангажирал с всичко това между обещания пророк Илия (Малахия 4: 6), 144 000-те защитени свидетели (Откровение 7, 14) и трите ангелски вести "(Откр 14: 6-12). Забележете също че призивът към Божиите хора да напуснат Вавилон също е изпратен от небето. (Откровение 18: 4 = Еремия 50: 8 = Еремия 51:45). С интернет, слухът за Божия план за бягство започва две години, преди времето да тръгнат (Еремия 51:46) без съмнение ще тръгне вирусно и ще стигне до всяко кътче на земното кълбо.

2.    Нямат пари? - Друго предизвикателство е цената на трансконтиненталното пътуване за семейство. Ако Бог събира Своите светии, за да бъдат защитени на едно място, Той трябва по-добре да е в състояние да им помогне съвършено в тази задача. За щастие, Бог е обезпечил това, също. "Орловите криле", дадени на жената са символични от същия вид на божественото провидение, който позволи на Израел да избяга от робството в Египет, преминавайки през Червено море,  да придобие вода от скалата и да яде манна от небето (Изход 19: 4 = Откровение 12:14).

На какво ще прилича тази помощ на "орловите криле"? Хората са ме питали от години и мисля, че най-накрая имам добър отговор: Точно, както израелското правителство има финансирана програма "Алия", за да помогне за събирането отново на изгубените евреи, разпръснати в други страни, да емигрират в Израел, мисля, че Бог ще постави християнски лидери, за изготвяне на подобна, подпомагаща преселението, програма за придвижване до приготвеното място. (По-долу ще обясня защо тази програма ще бъде без злоупотреба, защото никой в своя "нормален" разсъдък (липсваща вяра) не би искал да отиде там, където програмата "Алия" ви изпраща.)

3.    Жертва - Първата реална причина хората да се откажат от Божия план би могла да бъде най-великата жертва, която се изисква. Преместването към Божието подготвено място изисква от вас да напуснете дома си, държавата, семейството, приятелите и почти всичките си притежания. Това е същата голяма жертва, която Бог поиска от Авраам да направи, повече от един път. След като Авраам остави баща си и страната си, Бог дори го помоли да се откаже от единствения си син. По същия начин, когато Бог ни заповядва да напуснем, много от нашите вярващи и невярващи приятели и роднини ще решат да не тръгнат, включително отгледаните до пълнолетие деца. Точно като Авраам, ще трябва да ги издигнем пред Бога. За някои хора нищо не е по-важно от семейството, и това е огромна молба. Въпросът за тях по това време ще бъде дали семейството е по-важно отколкото Е Бог за тях ...

Защо си мисля, че повечето християни искат с цялото си сърце да не напускат

Освен трудната жертва, която Божият план за бягство изисква, аз мисля, че има по-голяма причина, поради която толкова много вярващите ще бъдат оставени, за да се изправят пред Антихриста. Това е загатнато в следния стих:

Лука 18:8  - Казвам ви, че ще им отдаде правото скоро. Обаче, когато дойде Човешкият Син ще намери ли вяра на земята?

Исус не би попитал за вярата, освен ако липсата й щеше да доведе до крайни последствия. (Точно, както Той няма да ни каже да не съдим, освен ако това не е нещо, което всички ние имаме естествена тенденция да правим.)

Докато всички християни вярват в Бог и Исус, не всички от тях са се научили как да разчитат на Бог и "да ходят през огъня" във вяра, като, например, тримата приятели на Данаил Седрах, Мисах и Авденаго сториха. Ако вземете модерните, материалистични, объркани, богати (спрямо всички древни народи) християни и ги поставите в същата ситуация, биха ли дори 10 от 100 имали вярата да изберат пещта пред поклонението на идолската статуя? Имам сериозни опасения за това.

Нашата "Огнена пещ": Ядрените отлагания

Интересното е, че ситуацията, която тримата приятели на Данаил преминаха е поразително близка до сценария на последните времена, пред който всички светии ще се изправят поради Голямата скръб на Антихриста.

Разбира се, аз не съм първият, който сравнява принудителното идолопоклонство пред Навуходоносор (използвайки гигантската статуя на него самия) с принудителното идолопоклонството на Антихриста (използвайки образа на звяра, и статуя на самия него, Звярът /Антихрист) (Откровение 13:15). Въпреки това, аз може да съм първият човек, който разбира и изтъква, че в последните времена, паралелът с историята на Данаил 3 глава не спира с идолската статуя (Даниил 3: 5 = Откровение 13:15), но също така включва еквивалента на огнената пещ, пред която верните Божии слуги трябваше да се изправят (Даниил 3: 6).

По ирония на съдбата, мястото, което Библията описва в Даниил 11, като единствената страна, която е в безопасност от Антихриста и където светиите са защитени (според Откровение 12:14) е определена да бъде атакувана с ядрени оръжия от Израел в предстоящата коалиционна атака срещу Израел от нейните арабски и мюсюлмански съседи. (Вижте моята книга относно всички стихове, които показват това.)

С други думи, когато в последните времена пророкът дойде и обяви на света, че Антихристът идва скоро, мястото, към което той насочва верните да отидат първо ще бъде близо до радиоактивна земя. Точно, както Израел трябваше да премине с вяра през дъното на Червено море със стени от вода от всяка страна, ние ще бъдем призовани да отидем на място, което не изглежда безопасно и изглежда безсмислено за естествените ни инстинкти. Това ще изисква вяра, за да се подчиним.

За съжаление, аз очаквам, че повечето вярващи в последните времена няма да имат вяра и за двете A) да станат и да напуснат родината си (както Авраам направи) и B) да отидат в едно привидно негостоприемно място (както тримата приятели на Данаил сториха). По това време ще им бъде казано да напуснат домовете си, нещата вероятно ще изглеждат точно както те правят днес; бизнес както обикновено. Скръбта няма да е все още започнала. Пелинът няма да е преминали или дори станал видим. Така че много ще попитат: "Защо напускаш?"

В действителност, това най-вероятно ще изглежда глупаво за естествения ум и да направи "скок на вярата" за да предприеме Божия план за излизане от обсега на Антихриста и да избегне обезглавяването. Ето защо казах по-горе че ако е налице програмата  Алия за вярващите, да бъдат в безопасност, няма да се злоупотреби с тях. Само верните ще тръгнат и освен това тези верни, трябва също така да бъдат способни да се откажат от своя живот, държавата, семейството и приятелите си и от"вещите" за Бога. Това е голямо изискване за богат, удобен лаодикийски християнин (Откровение  3: 14-22).

Заключение

Загадката защо пророчествата за последното време предричат вярващите да бъдат мразени, обезглавени и убити от Антихриста, е проблем само за тези, които вярват в доктрината за грабването преди скръбта. Божият действителен план за сухоземно бягство в последните времена, разкрит в Откровение не ще бъде така автоматичен и който води лесно до това много християни да го отхвърлят и да пропуснат Божията закрила.

Знаейки това, как можем да сме сигурни, че няма да се откажем да бъдем един от тези, правейки грешен избор и да бъдем обезглавени по заповед на Антихриста? Чрез фокусиране върху развитието на вярата и способността да жертваме днес, ние ще сме готови, когато този ден дойде в бъдеще.

Исус даде добри съвети как да правим това в Лука 21:36: "Но бдете всякога, и молете се, за да сполучите да избегнете всичко, което предстои да стане, и да стоите пред Човешкия Син." Каква сила? Бягайки към безопасност с Божията, не е въпрос на физическа сила, така че ние можем да изключим това. Силата, която е необходима, е умствена вяра в Бога и сила, за да оставите нещата. Ако ви е страх, ви липсва едно от тези качества, необходими за бягството в последните дни, тогава започнете да се молите всеки ден за него. Бог ще чуе и ще отговори на тази молитва.

За да станете добър във вярата и саможертвата, вие също трябва да практикувате по прогресивно по-големи начини. Този, който не е верен в малкото, не е верен и в много (Лука 16:10). Ако не можете да започнете да правите жертви за себе си и другите днес, тогава как може да го направите за Бога по-късно? Всички герои на Библията е трябвало да упражняват  вяра и жертва, заедно с това да бъдат праведни. Можете да стигнете до там също като се фокусирате, молитва и практика.

Превод: Галина Христова

Източник: http://www.escapeallthesethings.com/

ЗА КОГО е БЛАГОВЕСТИЕТО?, Сайлъс Дюранд 1881

За кого е благовестието?

Сайлъс Дюранд 1881


Мнозина, които очевидно ca Божии деца, вярват, че евангелието се проповядва на мъртвите в греха с цел тяхното оживотворение, понеже Господ използва служението чрез Словото като обичайно средство за извеждане на Неговите хора от смърт към живот. Считам, че това е грешка, подобна на всяка грешка, която лишава от утеха тези членове на Божието семейство, които я приемат.

Навсякъде в Писанието, живите души са определени за субекти на евангелската прокламация. "защото Ме е помазал да благовестявам на сиромасите" (Лука4:18). "на сиромасите се проповядва благовестието. " (Мат.11:5). " Братя, синове на Авраамовия род, и онези измежду вас, които се боят от Бога, на нас се изпрати словото на това спасение." (Деян.13:26) " О вие, които сте жадни ". (Ис.55:1)  „Защото не се срамувам от благовестието [Христово]; понеже е Божия сила за спасение на всекиго, който вярва, първо на юдеина, а после и на езичника. " (Римл.1:16).

 Всички тези – ‘сиромаси’, ‘богобоязливи’, ‘жадни’, ‘който вярва’ - е синоним на живи характери(души). Но ако кажем, че евангелието се изпраща само до тях, някои ще помислят, като че ли ние вярваме, че служителят би трябвало да е внимателен да избере тези, за които той знае, че са избрани и да говори само на тях. Апостолите, които Спасителят изпрати "към целия свят", т.е. към евреи и езичници, не биха могли да знаят избраните, докато последните не изповядват вяра в Евангелието, което се е проповядвало. Апостолите провъзгласиха Евангелието, Благата вест за спасение там, където вратите бяха отворени от Провидението за всички, които чуха техният глас; и така правят всички, които са служители на Исус Христос. И никой не ги чува духовно, освен тези, които имат духовни уши; никой не повярва, освен тези, които имат вяра да повярват. Някои казват, че трябва да се проповядва на хората, които нямат вяра. В буквален смисъл това е вярно, но не за да се произведе у тях вяра, а за да се отделят онези, които вече я имат. Павел казва за някои, към които е било насочено благовестието, че не ги ползува, защото не са имали вяра. (Евр.4:2)

Ако някой трябва да бъде изпратен от краля с послание до неговите поданици в някоя далечна страна, той не би трябвало да се осведомява кои са неговите поданици, защото самото съобщение прокламирано сред хората на родния им език,  ще разкрие тези, на чийто роден език то е предадено като по този начин ще ги отличи измежду множествата, като хора, до които посланието е било изпратено.
По същия начин, Евангелието е послание на Благата вест изпратена на езика на Ханаан, въпреки че е обявено сред всички човешки същества, никой не ще го чуе и разбере, освен родените от Бога. На тях Той e “възвърнал чист език“ Софоний 3:9, и чрез слушане и вярване на тази сладка вест, те биват открито заявени като хората, до които вестта е била изпратена от Великия Цар. Това са новите създания в Христос, всред които се проповядва Благовестието.

Спасителят каза на Своите апостоли: "Идете по целия свят и проповядвайте благовестието на всяка твар." Изразът "всяка твар" е признат от всички, че има ограничено значение, тъй като неограниченото би включило и животните. Но всички трябва да признаят, че изразът е дори още по-ограничен, тъй като не може да включва бебетата и тези, които буквално не са способни да чуят и разберат. Това показва, че проповядването на Евангелието не е нещо, което е абсолютно необходимо за вечното спасение, както някои вярват, тъй като бебета си отиват от този свят и сега пеят слава на Исус Христос, нашия Господ. А от хората, които са в състояние да чуят и да разберат по естествен начин, колко малко от тях са чули автентичното Благовестие. Така че, ако ние разбираме по този начин заповедта на Спасителя към апостолите, че трябва да се проповядва благовестието на всеки един от Адамовия род, който е в състояние да чуе и да разбере думите, тогава трябва да заключим, че апостолите не са се подчинили на тази заповед и Божията воля не е изпълнена. Но това не може да бъде, защото много места от Писанието заявяват, че Неговата воля се изпълнява на небето и земята; „И каквото желае душата Му, това прави.“ Йов 23:13 Освен това се казва, че "на сиромасите се проповядва благовестието." И вдъхновеният апостол казва, че това Благовестие на Царството е било проповядвано на всяка твар, която е под небето (Koл.1:23).

Понякога се твърди, че изразът "всяка твар" не се използва от апостола в същия смисъл, както и от Спасителя. Но, за да докажем това твърдение, ще приемем противоположната гледна точка. Така че,  да се твърди това би значело, че заповедта на Спасителя не е изпълнена, тъй като в онези дни Евангелието се е проповядвало само в района на Средиземно море. Въпреки това, апостолът заповядва на вярващите да проповядват благовестието на всяка твар под небето, по онова време, както и досега, в пълно подчинение на заповедта на Спасителя, която обхваща всяка твар само в духовния смисъл на думата, т.е., само тези, които са нови създания в Исус Христос. Само те имат уши да слушат и Спасителят казва за тях: „Нека слуша“! Само те, гладуват и жадуват за правдата, и Спасителят каза, че те ще се наситят. Само нищите по дух, и Спасителят каза: "На нищите Евангелието ще бъде проповядвано."

Често някои казват, че проповядването на Евангелието е средство за оживотворяване на мъртвите грешници. Но не така казва Библията. Нашият Спасител каза: "Както Отец възкресява мъртвите и ги съживява, така и Синът съживява когото иска." И още: "Духът е, който дава живот, плътта не ползва." И още: "иде час, и сега е, когато мъртвите ще чуят гласа на Божия Син и които Го чуят ще оживеят."  Вярно е, че Духът изпраща живот или животворяща сила чрез проповядването на Словото: мъртвите чуват  гласа на Божия Син чрез Благовестието, повярват и живеят. Но едно по-взискателно внимание би ги накарало да сменят местата на тези думи, помнейки, че животът трябва да предхожда слушането и вярата. Имайки предвид всички места в Писанието, които поддържат идеята, че проповедта играе най-важна роля за обръщeнието на мъртвите към живот, заповедта - "научете всички народи" и подчинението на апостолите на тая заповед, както и твърдението, че мнозина са повярвали слушайки проповед, ние трябва да имаме предвид, че не може да се научи никой, освен живите, и че само те-живите могат да повярват.

Няма записани случаи, където да се казва, че вечният живот се предава чрез проповядване на Евангелието. Но са ни известни случаи, вечният живот е притежаван от хора, които не са чули проповед - като евнуха, тъмничаря, Савел от Тарс, и Корнилий с целия си дом, а в случая с Лидия, Бог отвори сърцето й и я подготви непосредствено преди това, което Павел проповядваше. Според мен, това ясно учи, че както проповедта, така и подготовката за слушането й и получаването чрез нея трябва да се третират като отделни едно от друго неща. Това не означава, че Господ отвори сърцето на Лидия с проповядването на Павел. Така че, аз трябва да вярвам, понеже не само в някои, но във всички случаи, духовният живот е доведен у нас преди правомощието ни да чуем и да вярваме, а не директно чрез слушането. Оживотворяването трябва да предхожда слушането, дори и с един миг.

Това е много често срещан случай, че хората първо чувстват осъждение поради греха си не по време на проповед. Освен това често това се чувства от хора, които никога не са чували проповядването на истината. И може би, освобождение от осъждане се преживява най-силно именно тогава, когато окаяната душа се опитва в тайно да плаче и да моли за милост. Едва тогава проповедта на Евангелието може да бъде чута и разбрана от този човек. Ако той е можел преди само да я слуша, то сега тя придобива съвсем нов смисъл за него. Тя обяснява това, което той преди е почуствал. Той вярва, понеже вече има свидетелството в сърцето си, за да се докаже истинността на това, което казва проповедникът. Тя става за него Божия сила за спасение, защото той e опитал тази сила дълбоко в себе си. „И това благовестие на царството“, за което Спасителят каза, че "то трябва да бъде проповядвано по цялата вселена за свидетелство на всичките народи, и тогава ще дойде свършекът" (Mат.24:44).

Това бе заповядано на апостолите и те напълно завършиха своето дело по тази заповед като проповядваха Евангелието на всички, на които Христос им заповяда да го проповядват. Те не проповядваxa за да съживят мъртвите грешници, а за свидетелство, разкривайки им, че техният Спасител е дал вечен живот чрез радостната вест за спасението. И проповедникът не може да обясни никому нещо повече от това, на което самият той не е научен, нямайки помазанието от Исус, Който ни учи на всичко (1 Йоан 2:27). Tова е не само във връзка с работата на Божията благодат и Неговата сила за спасение, почувствана в сърцето, защото всяко знание и разбиране се подава на пасторите от сърцето на Самия Бог, Който и ги изпраща.

Предполага се, че думите "Паси овцете Ми" - не е ограничаване на заповедта на Спасителя към апостолите, и от апостолите към служителите; тъй като когато Павел заповяда наТимотей да "проповядват словото", той отвори голяма област за работа, отколкото когато той каза на старейшините на Ефес, призовавайки  ги "да пасете църквата на Бога, която той купи със собствената си кръв."  Но апостолите или служителите покорявайки се на тази заповед никога нищо друго не са проповядвали, освен истината, каквато е в Исус! А тази истина във всяка своя част, не е ли била винаги паша за овцете и агнетата на Божията църква? Нима някой някога е бивал изпратен да проповядва Евангелието не на овцете, а на вълците? Тогава трябва да признаем, че никой апостол или пророк не може да е излязъл вън от рамките на заповедта дадена на Петър: Паси агънцата Ми.

Да говорим за Бог, че използва средства и инструменти за да изведе  людете Си от смърт в живот, ми се струва, че опорочава Неговото величие и сила. Изглежда като ограничаване на Светия Израилев. Мнозина, които така мислят нямат намерение да Го ограничават, а искат да въздадат слава на Името Му. Ако тези неща бяха директно заявени в Писанието, на нас ни оставаше само да ги приемем като истина, но тъй като това не е така, те са винаги извод.

Някои отстоявайки доктрината за средствата, казват: "Сами по себе си средствата не правят нищо, но Божията цел включва тяхното използване." С това те сами показват, че вярват, че служението на Евангелието е било определено от Бог като инструмент, който ще се използва за изграждането на Църква от живи камъни. Но механикът винаги ли зависи от своя инструмент? Нима Господ в Своята работа зависи от нашето служение? Самата тази мисъл Го ограничава... Знам какво се има предвид, когато казват, че средствата са посветени винаги на целта. Но когато Библията казва за пътя и начина, тя няма предвид това. Той е наредил всичко в определен  абсолютен смисъл. Нищо не става, освен в съответствие с Неговата вечна цел. Той избра да храни Своя народ чрез ръцете на същите грешници, спасени по благодат, но Той не говори за последните като за средство и инструменти. Той е наредил всичко в определен абсолютен смисъл. Това е извод на хората, който е измислен, за да им придаде някаква важност. И обикновено се казва, че средствата са в ръцете на хората, като че ли Бог работи чрез средства, а хората използвали средствата. Той работи в и чрез тях посредством Своя направляващ Дух, принуждавайки ги да проповядват по такъв начин, че цялото превъзходство на силата да е от Бог, а не от човека. Но не за да даде живот чрез тях или чрез тяхното проповядване.

Същите автори често се позовават на звука от роговете като средство, с чиято помощ стените на Ерихон паднаха, и по този начин се представя от тях, че проповядването на Евангелието е средство за оживотворяване на мъртви грешници. Но, Павел представяйки истината по този въпрос,  дори не намеква за историята с тези рогове, а казва: "Чрез вяра стените на Ерихон паднаха, след като бяха заобиколени, за седем дни". Някой би могъл да отговори, че вярата им позволява  да използват средствата. Тогава ние трябва да се обърнем и към другите примери, които апостолът дава в същата връзка за характера и силата на вярата, за да направи казаното по-разбираемо. "С вяра Енох бе преселен, за да не види смърт до века."  "С вяра жени приемаха мъртвите си възкресени отново.“ Бяха ли тук използвани някакви средства? Средства ли бяха празните стомни, лампи и тръби в ръцете на малката армия на Гедеон,  с които той разби мадиамците, бяха ли те разпръснати от Господния меч на Гедеон, или от Словото на Бог, в което малката армия вярваше.

Във всички тези случаи, апостолът показва примери на вяра, твърда увереност в неща, за които се надяваме, убеждения за неща, които не виждаме. Вяра е знанието на Божията воля и цел, които Той дава на Своите хора според Собственото си желание, което кара Неговите хората да желаят тези неща, които Той е предопределил за тях и да се молят за тях, и да бъдат абсолютно уверени в тях, че да ходят в покорност на Неговите заповеди срещу най-невъзможните препятствия срещу всички съображения, продиктувани от светската мъдрост, но не за да осъществи изпълнението на Своите цели, но да демонстрира силата на вярата, на която Той е Автор и Изпълнител, използвайки стомни и лампи, обграждайки стени, надувайки овчите рогове, дори тръбите, тромпети на победа преди врага да е победен.

Исус Навин не каза, Господ вероятно ще ви предаде града, но им заповяда:  "Извикайте, Господ ви предаде града!" – И след това стените паднаха. Господ ги разори, без помощта на овчите рогове. Той повали чуждите полкове. Той възкреси мъртвите към живот и взе при Себе Си Енох, така щото той не видя смърт. И Той даде на Своя народ вярата като увереност и доказателство за неща, все още невидими за нас и тази вяра направи Неговите хора да победят света. Те бяха свидетели на Неговите дела. И така всички, които служат на Господ, са свидетели на Неговите дела. Той изпрати Павел като свидетел на това, което му даде да види, за неща, които предстоят (Деян.26:16).

 Ако някои настояват, че Господ Исус отвори очите на езичниците и ги обърна от тъмнината към светлината чрез проповядването на Павел, такива трябва да помнят, че само живите са слепи. Нашия Спасител каза за фарисеите, че са слепи, но не в този смисъл, че Той е дошъл да им отвори очите. Тези, които имат надежда, често сa оставени в робството на грешки и заблуди, преди Господ да доведе истината в съзнанието на хората, да им отвори очите, за да видят  в съответствие с това, което са преживели. Така че, когато такива слушат да се проповядва истината, Господ вече е съживил чрез силата Си душите им, отворил им е очите, за да я видят и те вярват, и се обръщат от тъмнината на заблудата към светлината, хранят се като овце с нея.

„От собствената Си воля ни е родил чрез словото на истината, за да бъдем един вид пръв плод на Неговите създания.“ Яков 1:18

Това се разглежда от някои като декларация, че проповядването на Словото, само по себе си оживотворява. Но апостол Яков включва и себе си с тези, на които говори. Това, което казва за тях е вярно и за самия него. Но ние знаем, че той не е бил съживен посредством проповядване, защото Спасителят го извика по име, казвайки му - „следвай ме“. И този същият глас е чут и от всички Негови овце. От Словото Си Той ги е родил и ги ражда, защото Петър казва: „ като възродени не от тленно семе, но от нетленното слово Божие, което живее и пребъдва во век“. 
Той не казва, че те се новораждат чрез проповядване на Евангелието, но казва, че Словото Божие, чрез Което те са родени свише и Което пребъдва во век e Словото, чрез което Евангелието им се проповядва /1 Петр. 1:23-25/Това слово, тази дума е Исус, чието Име в спасението е наречено Слово Божие/Откр. 19:13/. Това е Словото, Което бе в Началото и Което бе Бог и Което стана плът и обитава с нас, и ние видяхме Неговата слава, като славата на Единородния от Отца, пълно с благодат и истина /Йоан 1:14/

Евангелието не е само слово, но е радостната вест за Него. Това Слово е проповядвано на светиите, които са преживели славната Негова сила, както пише Йоан: „Това, което беше отначало, което чухме, което видяхме с очите си, което гледахме и ръцете ни попипаха за Словото на живота, защото животът се яви и ние видяхме, и свидетелстваме, и ви възвестяваме вечния живот, който беше в Отца и се яви на нас - това, което сме видели и чули, него възвестяваме и на вас, за да имате и вие общение с нас, а пък нашето общение е с Отца и с Неговия Син Исус Христос.“ /1 Йоан 1:1-3/.
Това е Словото на истината, Словото на живота, Словото Божие, вечния живот, в който всички светии са родени и са новородени. Това е Словото Божие, чрез което идват и слушането, и вярата. Ако това Божие Слово не е в сърцето, не могат да имат сила да Го чуят, нито могат да бъдат получени вярата или истината на Благовестието. Затова Исая казва: „Господи, кой е повярвал на онова, което сме чули?“. „всички чуха, тъй като по цялата земя е излязъл гласът им, и думите им до краищата на вселената“/ср. Римл. 10:15-20/. Но само тези, които са родени свише от Словото на истината, могат да чуят и да разберат.

Тук Евангелието контрастира със закона. С малко разглеждане на тази точка, ще стане ясно, че Благата вест не е за мъртвите, а за живите. Народът Божий трябва да знае закона в неговата осъждаща сила преди да може да приеме Евангелието, Благата вест за спасение. И никой, никой не може да се осъзнае като изгубен грешник, справедливо осъден от святия Божий Закон, докато не бъде съживен от животворящия Дух Божий. Само чрез светлината на Божествения живот можем да се видим мъртви в своите престъпления и грехове. Павел беше жив духовно, иначе идването на заповедта не би породила съживление на греха и не би причинила неговата смърт. Само от живата душа може да се почувства законът като изпълнение на осъждението и смъртта. В деня на Петдесятница имаше много живи души, които до този момент живееха под закона. Когато Петър бе вдъхновен от Святия Дух да възвести края на диспенсацията на закона и чрез смъртта на Христос анулирането на ритуалните служби, Когото те разпнаха на кръст, и да възвести, че Христос е Бог, това слово, което  той проповядваше ги ужили в сърцата, нанасяйки смъртоносна рана, умъртвявайки всяка надежда да се приближат чрез делата на закона до един свят Бог. Само на имащите духовен живот, само поради това им бе дадено да видят справедливите изисквания на закона, чието служение беше тежък товар за тях и при все това незнаещи друг начин да бъдат угодни на Бог освен да се стремят да го спазват, само те можеха да бъдат ужилени в сърцата си. Естественият човек не може да почуства мечът на Духа, който е Словото на Бог. Но тези, които виждаха необходимост от жертване за грях, както Авел правеше и които до този момент не познаваха нищо друго, освен което се отнася към олтара и Левитското свещенство, им бе дадено да почувстват безнадеждността на своето състояние, когато беше заявен краят на диспенсацията на жертвите от закона и те бяха уверени, че Бог никога не ще ги приеме отново. В тяхната опитност се сбъднаха думите на пророк Йоил. Слънцето, което представлява всякa естествена мъдрост и знания е превърнато в тъмнината, Луната, която представлява закона е превърната в кръв, изискваща смъртта на грешника и те видяха знаците на смъртта, разрушение и опустошение в тези законови небеса и в тази законова земя, кръв, огън и стълбoвe от дим и извикаха: „Братя, какво да сторим?“ Тогава Петър им възвести Благовестието, неговите благословения и привилегии, така щото те с радост приеха поучението му.

Това беше работата на апостолите. С тях, тяхното слово устно и писменно е било завършено и никой никога няма да извърши повече от това.  Сега те седят на 12 престоли и както им бе казано, те ще съдят Църквата Божия.

В опитностите на светиите се пази същият ред и до сега. Отначало им се даде знанието на закона чрез  светлината на Божествен живот, след това знание за смъртта, която се изисква, след това опитност в спасението чрез Христа Исуса, нашия Господ. В тази опитност проповедникът не може да окаже никаква помощ. А неговата проповед трябва да следва пътя, който да ги води към Спасителя. Проповедникът възвестява историята на слушащите го така, както му е казана от Спасителя в неговата собствена душа. Неговото проповядване на истината им се услажда и те чувстват дълбоко в себе си тази сладост. Много от тях са преминали през същия ред на опитност, от първото познание на изискванията на закона  до пълно освобождение преди те да са чули проповядване на Благовестието от човек. От този момент нататък то е за тях  благотворно жизнено ухание към живот. Те са риби, уловени в неговата мрежа, овце и агнета, които са нахранени от него. Където и да са, било всред лъжливо изповядващи хора или всред невярващия свят, те не могат да го слушат с безразличие и то се изобразява със сила в душите им. Чрез него те  биват насърчавани, биват назидавани, усъвършенствани в познаването на истината, чиято сила е в сърцето, биват подкрепяни при тежки изпитания, утешени в скръб, насърчени в тъмнината, докато не завършат пътя си като свидетели в този греховен и скърбен свят. Тогава езиците ще престанат и пророчествата ще се прекратят, знанието ще изчезне и дори вярата ще отпадне. Но сладката и святата любов, която е единствената неспирна светлина, утеха и водител за нашите души докато сме тук ще ни отвори портите на вечния ден, и ние ще влезем в този свят, където всичко е любов.


Източник: http://www.proza.ru/

Превод: Татяна Иванова