ЗА КАКВО ТРЯБВА ДА СЕ МОЛИМ?, Джон Пайпър

За какво трябва да се молим? 

• by John Piper

Един от начините да си отговорим на този въпрос е да видим за какво са се молели в ранната църква. Ето списък, направен според Новия Завет. Той може да ви насочи как да се молите. Предлагам от време на време да се молите, съобразявайки се с него, за да не пропуснете нещо, което се съдържа в Новия Завет. Не е необходимо винаги да се молим за всичко, включено в списъка. Ще бъде добре обаче, през повечето време молитвите ни да имат широтата и дълбочината на новозаветните.

Те призоваваха Бог да възвеличи името Си в света.

А вие се молете така: Татко наш, Който си на Небесата, да бъде свято Твоето име. (Матей 6:9)

Те призоваваха Бог да разпростре Царството Си в света.

Да дойде твоето царство; да бъде Твоята воля както на небето, така и на земята. (Матей 6:10)

Те призоваваха Бога благата вест да се разнася бързо и да тържествува.

Най- после, братя, молете се за нас да напредва Господнето слово и да се прославя, както и у вас. (2 Солунци 3:1)

Те призоваваха Бог да ги изпълни със Святия Дух.

И тъй, ако вие, които сте зли, знаете да давате блага на чадата си, колко повече небесният Отец ще даде Святия Дух на онези, които искат от Него! (Лука 11:13; Ефесяни 3:19)

Те призоваваха Бог да защити хората Си в делото им.

Та Бог ли няма да отдаде правото на Своите избрани, които викат към Него ден и нощ, ако и да се бави спрямо тях? (Лука 18:7)

Те призоваваха Бог да спаси невярващите.

Братя, моето сърдечно желание и молбата ми към Бога е за спасението на Израил. (Римляни 10:1)

Те призоваваха Бог да ги води да използват меча на Духа.

Вземете също шлема на спасението и меча на Духа, който е Божието слово. И молете се в Духа по всяко време с всякаква молитва и молба, бидейки бодри в това с неуморно постоянство и моление за всичките светии. (Ефесяни 6:17,18)

Те призоваваха Бога да им даде смелост при провъзгласяването на благовестието.

И молете се в Духа по всяко време…и за мене, та като отворя устата си, да ми се даде слово, за да оповестя дързостно тайната на благовестието. (Ефесяни 6:18,19)

И сега, Господи, погледни на техните заплашвания и дай на твоите слуги да говорят Твоето слово с пълна дързост. (Деяния 4:19)

Те се обръщаха към Бога за знамения и чудеса.

Докато Ти простираш ръката Си да изцеляваш и да стават знамения и чудеса чрез името на Твоя свят Служител Исус. (Деяния 4:30)

Илия беше човек със същото естество като нас; и помоли се усърдно да не вали дъжд, и не валя дъжд на земята три години и шест месеца; и пак се помоли, и небето даде дъжд, и земята произведе плода си. (Яков 5:17,18)

Те се обръщаха към Бога за изцеление на ранените си другари.

Болен ли е някой от вас? Нека повика църковните презвитери и нека се молят над него и го помажат с масло в Господнето име; и молитвата, която е с вяра, ще избави страдалеца, Господ ще го привдигне и ако е извършил грехове, ще му се простят. (Яков 5:14,15)

Те призоваваха Бог да изцелява невярващите.

И случи се Поплиевият баща да лежи болен от треска и дизентерия; а Павел влезе при него и като се помоли, положи ръце на него и го изцери. (Деяния 28:8)

Те се обръщаха към Бог за изгонване на демони.

И каза им: Тоя род с нищо не може да излезе, освен с молитва и пост. (Марк 9:29)

Те се молеха на Бога за чудни освобождения от пленничество.

И така, те пазеха Петър в тъмницата; а църквата принасяше пред Бога усърдна молитва за него…И като поразмисли, дойде в къщата на  Мария, майката на Йоан, чието презиме беше Марк, където бяха събрани мнозина да се молят. (Деяния 12:5,12)

Но посред нощ, когато Павел и Сила се молеха и пееха химни на Бога, а затворниците ги слушаха, внезапно стана голям трус, така че основите на тъмницата се поклатиха; и веднага всичките врати се отвориха, и оковите на всички се развързаха. (Деяния 16:25,26)

Те се обръщаха към Бога да възкресява умрели.

Петър поиска всички да излязат от стаята, коленичи и се помоли. После се обърна към умрялата и каза: „Тавита, стани!“ Тя отвори очи и като видя Петър, се надигна и седна. (Деяния 9:40)

Те призоваваха Бога да задоволява потребностите на войската си.

Дай ни днес хляба, от който се нуждаем. (Матей 6:11)

Те се обръщаха към Бога за дългосрочна мъдрост.

Ако пък на някого липсва мъдрост, да поиска от Бога, който щедро дава на всички и никого не порицава, и той ще му я даде. (Яков 1:5)

Те призоваваха Бог да установи ръководството на предната линия.

След като поставиха презвитери за всяка църква, Павел и Варнава с пост и молитви ги повериха на Господа, в когото презвитерите бяха повярвали. (Деяния 14:23)

Те призоваваха Бог да изпрати подкрепление.

Затова, молете се на Господаря на жътвата да изпрати работници на своята жътварска нива. (Матей 9:38)

Един път, докато служеха на Господа и постеха, Святият Дух им каза: „Отделете ми Варнава и Савел, за да изпълнят делото, за което съм ги призовал.“ След като църквата бе постила и се бе молила, те положиха ръцете си върху Варнава и Савел и ги изпратиха. ( Деяния 13:2,3)

Те се обръщаха към Бога за успех на други мисионери.

Моля ви, братя и сестри, чрез нашия Господ Исус Христос и чрез любовта, която Духът ни дава, борете се заедно с мен в молитвите си към Бога за мен. да бъда избавен от невярващите в Юдея и помощта, която нося в Ерусалим, да бъде приета добре от Божиите хора там. (Римляни 15:30,31)

Те се обръщаха към Бога за единство и съзвучие в редиците си.

Моля се не само за тях, но и за всички, които ще повярват в мен чрез тяхното послание, за да бъдат те едно цяло, както ти, Отче, си в мен и аз съм в теб. Моля се те също да бъдат в нас, за да повярва светът, че ти ме изпрати. (Йоан 17:20,21)

Те се обръщаха към Бога за насърчение и сплотеност.

Ден и нощ най-усърдно се молим да можем да ви видим отново и да ви дадем всичко, от което се нуждаете, за да укрепне вярата ви още повече. (1 Солунци 3:10)

Те се обръщаха към Бога за дух на прозорливост.

Това е молитвата ми: Любовта ви да расте все повече и повече и заедно с нея да имате пълно познание и всякакво прозрение; да различавате доброто от злото и да изберете доброто; да бъдете чисти и неопетнени в Деня, когато Христос дойде. (Филипяни 1:9,10)

Те призоваваха Бога за да узнаят волята Му.

Ето защо от деня, в който чухме за това, ние също не спираме да се молим за вас, като искаме: да познаете напълно Божията воля и заедно с това познание да сте изпълнени с мъдрост и да разбирате духовните неща. (Колосяни 1:9)

Те се обръщаха към Бога, за да Го познават по-добре.

Да живеете така, както е достойно за хора, които принадлежат на Господа, и да го радвате по всякакъв начин; да вършите всякакво добро и да растете в пълното познаване на Бога. (Колосяни 1:10, вж и Ефесяни 1:17)

Те се обръщаха към Бога за сила, за да разберат любовта на Исус.

Това е причината да коленича пред Отца … Моля се да можете заедно с всички святи Божии хора да разберете ширината, дължината, височината и дълбочината на Христовата любов. (Ефесяни 3:14,18)

Те се обръщаха към Бога за повече увереност в надеждата.

Моля се очите на сърцата ви да се просветят, за да разберете към каква надежда ви е призовал, колко богато и славно е наследството, което той ще дари на всички свои святи хора. (Ефесяни 1:18)

Те се обръщаха към Бога за сила и издържливост.

да ви даде Бог своята велика мощ и вие да станете силни, да имате пълна твърдост и търпение и с радост. (Колосяни 1:11, вж. също Ефесяни 3:16)

Те се обръщаха към Бога за по-дълбоко познание на Неговата сила в тях.

Моля се очите на сърцата ви да се просветят, за да разберете … колко несравнимо велика е мощта му в нас, вярващите, както и проявата на всемогъщата му сила. (Ефесяни 1:18,19)

Те призоваваха Бога, за да не бъде разрушена вярата им.

Но аз се молих за теб да не загубиш вярата си. И когато се върнеш при мен, укрепвай братята си. (Лука 22:32)

Затова винаги бъдете нащрек и се молете да можете да избегнете всичко, което ще се случи, и да застанете пред Човешкия Син. (Лука 21:36)

Те се обръщаха към Бога за по-голяма вяра.

Веднага бащата на детето извика: „Вярвам! Помогни на вярата ми да стане по-силна.“ (Марк 9:24, вж и Ефесяни 3:17)

Те призоваваха Бога, за да не попадат в изкушения.

И не ни въвеждай в изкушение. (Матей 6:13)

Бъдете нащрек и се молете, за да не се поддадете на изкушение. Духът ви иска да извърши онова, което е правилно, но тялото ви е слабо. (Матей 26:41)

Те призоваваха Бог да осъществи желанията им.

Затова и винаги се молим за вас, дано нашият Бог ви има за достойни за призванието ви и усъвършенства мощно във вас всяко добро желание и всяко дело на вярата. (2 Солунци 1:11)

Те се обръщаха към Бога за да вършат добри дела.

за да постъпвате достойно за Господа, да Му бъдете угодни във всичко, като принасяте плод във всяко добро дело и като растете в познаването на Бога. (Колосяни 1:10)

Те се обръщаха към Бога за да прости греховете им.

и прости ни дълговете, както и ние простихме на нашите длъжници. (Матей 6:12)

Те призоваваха Бога за защита от лукавия.

И не ни въвеждай в изкушение, но избави ни от лукавия. Защото е Твое царството и силата, и славата, до вековете. (Матей 6:13)

Източник:
http://www.desiringgod.org/articles/what-should-we-pray-for?lang=bg


--------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

 ©2014 Desiring God Foundation. Used by Permission.

Permissions: You are permitted and encouraged to reproduce and distribute this material in its entirety or in unaltered excerpts, as long as you do not charge a fee. For Internet posting, please use only unaltered excerpts (not the content in its entirety) and provide a hyperlink to this page. Any exceptions to the above must be approved by Desiring God.

Please include the following statement on any distributed copy: By John Piper. ©2014 Desiring God Foundation. Website: desiringGod.org

КОЛКО СТРУВА ИСТИНАТА? , Рангел Младенов

КОЛКО СТРУВА ИСТИНАТА?

4 август 2014 г. в 22:13

Има една история в синоптичните Евангелия, която казва повече, отколкото изглежда на пръв поглед. Това е историята, която разказва как Исус изцелявал и проповядвал на народа цял ден – чак до свечеряване. Станало късно и учениците Му предложили Той да разпусне народа, за да отидат в околните градове за да си купят храна. Исус обаче им казал: „Дайте им вие да ядат”. Хората на това място били вероятно повече от 10 000 души, тъй като се казва, че само мъжете наброявали пет хиляди, освен жените и децата (Евангелие от Матей 14:15 – 21)

Единственото нещо, което Исус взе от тези хора беше малко хляб и още по – малко риба (бяха толкова бедни, че в цялото това множество се намериха само пет хляба и две риби). Вероятно е все пак сред тях да имаше и хора с кесии с пари, защото учениците предложиха самите те да си купят храна. Но може и да нямаха такива в себе си, тъй като никой не отива на полето с банковата си сметка (освен тези, които се кланят на лъжепомазаниците). Исус не им каза, че каквото посеят това ще пожънат, а после да им събере кесиите с обещания за просперитет. Исус не продаваше билети за лекциите Си. Нито събра дарение „за нуждите на служението”. Той просто ги нахрани, посрещна нуждите им.

Това, което виждам аз в тази история е факта, че

ТОЗИ, КОЙТО РАЗПОЛАГА С РЕСУРСИТЕ СЕ ПОГРИЖИ ЗА НУЖДИТЕ НА НАРОДА, КОЙТО СЛУШАШЕ СЛОВОТО МУ.

В наше време зад обещания за просперитет, благословения и изобилие щъкат насам – натам разни мошеници, които разполагат с огромен ресурс от средства и възможности, но въпреки това продават Евангелието на онези, които се нуждаят от изцеление, освобождение или благословение.

Такъв е и Бени Хин, който зад маската на Божието Слово търгува с надеждите, вярата и душите на хората. Ако днес апостол Петър бе жив вероятно щеше да извика в лицето му: „Парите ти с тебе заедно да погинат, защото си помислил да придобиеш Божия дар с пари” (Деяния на апостолите 8:20)

Да продадеш това, което Бог ти е дал е грях, който не остава ненаказан. Друг е въпроса дали Бени Хин има каквото и да било, дадено му от Бога, или „чудесата”, които върши (ако изобщо ги върши) не са от друг източник.

Под гръмкото „Вечер на чудеса и изцеления с Бени Хин” (http://www.novopokolenie.bg/site/beni_xin_v_blgariya) аз виждам едно име – това на Бени Хин. Никъде в рекламните брошури за неговото идване не видях да се споменава името на Исус. Виждам само името на Бени Хин. Ето защо Петър държеше да бъде ясно: „...да знаете всички вие и всичките Израилеви люде, че чрез името на Исуса Христа Назарянина, Когото вие разпнахте, Когото Бог възкреси от мъртвите, чрез това име тоя човек стои пред вас здрав” (Деяния на апостолите  4:10). Петър не рекламираше себе си – неговото име нямаше нищо общо с изцеленията в Ерусалим.

И разбира се, апостолите бяха бити заради това, че издигнаха името на Исус:„Господи, погледни на техните заплашвания, и дай на Своите слуги да говорят Твоето слово с пълна дързост, докато Ти простираш ръката Си да изцеляваш и да стават знамения и чудеса чрез името на Твоя свет Служител Исуса” (Деяния на апостолите  4:29,30). Ако бяха рекламирали себе си никой нямаше да ги закача. Те обаче издигаха името на Исус и бяха бити за това.

Днес се издига името на един самозванец повече, отколкото това на Исус. В онези времена хората се тълпяха когато чуеха, че Исус е наоколо, а днес се тълпят, защото Бенито Хинини идва на визита в България.

Видно от рекламата за Бени Хин: „Пастор Бени Хин идва за първи път в София за незабравимо Богослужение! Не пропускай възможността да се освежиш в Святия Дух, да получиш изцеление за тялото ти, както и да видиш много Божии деца събрани в Неговото име” (http://www.ticketportal.bg/podujatie_search.asp?ID=43120) неговото име (а не това на Святия Дух) се свързва с освежаване и изцеление. В Новия Завет четем: „Исус от Назарет - как Бог Го помаза със Светия Дух и със сила; Който обикаляше да прави благодеяния и да изцелява всички угнетявани от дявола; защото Бог беше с Него” (Деяния на апостолите  10:38). Да, вярно, рекламата гласи, че Божиите деца ще се съберат в Неговото име, но аз се питам: „В чие точно име, след като самия Бени Хин казва за себе си, че е Малкият Йехова или Бени Йехова”.

Не мога да подмина и ценоразписа на Бени Хин и АХЦ „Ново Поколение”, а именно: „Вход с билети на единична цена 10 лв.” (http://www.ngtv.bg/bg/novini/beni-hin-v-balgariya-7.html). Кога Исус продаваше проповедите Си? И нима апостолите събираха „вход” за желаещите да се изцелят?

Историята на Павел и Варнава в Листра е изключително красноречива:

„А народът, като видя какво извърши Павел, извика със силен глас, казвайки по ликаонски: Боговете оприличени на човеци, са слезли при нас. И наричаха Варнава Юпитер, а Павла Меркурий, понеже той беше главният говорител. И жрецът при Юпитеровото капище, което беше пред града, приведе юнци и донесе венци на портите, и заедно с народа се канеше да принесе жертва. Като чуха това апостолите Варнава и Павел, раздраха дрехите си, скочиха всред народа, та извикаха, казвайки: О, мъже, защо правите това? И ние сме човеци със същото естество като вас, и благовестяваме ви да се обърнете от тия суети към живия Бог... И като казаха това, те едвам възпряха множествата да не им принасят жертва” (Деяния на апостолите 14:11 – 18)

В Новия Завет никой никога не поиска пари в замяна на това да предложи Божията дарба. Напротив – Исус каза ясно: „Даром сте приели, даром давайте”.

Да събираш входна такса, в замяна на която предлагаш Божието Слово и изцеление е мерзост пред Господа. Самият факт, че до Бени Хин можеш да се докоснеш срещу билет от 10 лв. е показателен, че си си закупил билет за представление, а не за богослужение. Този факт е доказателство, че човека е мошеник, а организаторите на визитата му - бизнесмени.

Вечер на чудеса и изцеления с Бени Хин само срещу билет от 10 лева! Такава евтина оферта не е за изпускане. Или може би този билет е най – скъпото нещо, което ще си купя, тъй като аз всъщност не плащам с пари, а с душата си, с вярата си, с истината.

Аз няма да отида на Вечерта на чудесата и изцеленията с Бени Хин на 11 Септември в Зала 1 на НДК. А ти?

С глас за истината: Рангел Младенов

Sola Scriptura – Само Писанията, Майкъл Кругър

Sola Scriptura – Само Писанията

Майкъл Кругър

Светът, в който живеем е изпълнен с различни твърдения, които се борят да бъдат приети за истинни. Всеки ден сме бомбардирани с обяснения, че едно нещо е истина и, че нещо друго е лъжа. Казва ни се на какво да вярваме и на какво да не вярваме. Казва ни се да се държим по един начин, а не по друг. В ежемесечната си статия „Това, което знам със сигурност“ Опра Уинфри ни говори как да се справим с живота и връзките си. Уводните статии на Ню Йорк Таймс постоянно ни съветват как да се отнасяме към моралния, легалния и публичния живот в наши дни. Британският атеист и еволюционист, Ричард Докинс, ни учи по какъв начин да мислим за историческия си произход и за нашето място във Вселената.

Как обаче да пресеем всички тези твърдения? Как биха могли хората да знаят какво да мислят за връзките си, за морала, за Бог, за произхода на Вселената и много други важни въпроси? За да се отговори на тези въпроси, хората се нуждаят от някаква норма, стандарт или критерий, с който да си служат. С други думи, нужна ни е отделна от нас върховна власт. Всеки един, разбира се, притежава някаква норма, според която преценява всичко, независимо дали прави това съзнателно или не. Някои хора използват разума и логиката, за да преценят дали дадено твърдение е истинно или не. Други се позовават на усета на сетивата си. Въпреки това има и други, които използват за тази цел собствените си субективни разбирания. Въпреки, че действително има капка истина във всеки един от горепосочените начини, Християнството е отхвърлило исторически всеки един от тях като  окончателен критерий за истина. Вместо тези начини, Божиите хора твърдят, че има само един критерий, който може да служи за върховен стандарт на истина и това е Божието слово. Не би могло да има по-голяма власт от Божията.

Естествено, ние не сме първото поколение,  изправено пред предизвикателството да сравнява различни твърдения. Всъщност, Адам и Ева се изправиха пред същия проблем още в самото начало на света. Бог им каза ясно „...непременно ще умрете“, ако биха опитали плода от дървото за познаване на доброто и злото (Бит. 2:17). От друга страна, змията им каза точно обратното: „Никак няма да умрете“ (Бит. 3:4). Как Адам и Ева трябваше да отсъдят за тези две съпоставящи се твърдения. Чрез емпиризъм? Чрез рационализъм? Или чрез това, което им се струваше за правилно? Не. Те трябваше да си послужат само с един-единствен стандарт: словото, което Бог беше вече изговорил. За съжаление това не се случи. Ева, вместо да се вслуша в Божието откровение, реши да изследва нещата чрез собствените си възприятия: „И като видя жената, че плодът беше хубав...“ Бит. 3:6.

 Не мислете, че грехопадението се състоеше само в това, че Адам и Ева ядоха от забранения плод. Всъщност, в същината на проблема стои факта, че Божиите хора отхвърлиха Божието слово като  върховен житейски стандарт. Но ако Божието слово е наистина върховната власт в нашия живот, следва критичния въпрос: Кое е това Божие слово? Къде можем да го намерим? Този въпрос ни отвежда до сърцето на протестантската Реформация. Католиците винаги са били съгласни с твърдението, че Божието слово е най-висшата власт върху живота и доктриналната система със съществената разлика, че те вярват, че това Слово може да бъде намерено на много други места, различни от Писанията. Рим е поддържал тристранна структура на властта, която включва – Писанията, традицията и Магистериума.

Ключовият възел в тристранната им власт е Магистериумът, който представлява доктриналното управление на Римокатолическата църква, оглавяван от самият Папа. Тъй като Папата е считан за наследник на Ап. Петър, то неговите официални изявления (ex cathedra) са считани за думите на самия Бог.

Точно с това са се борили Реформаторите. Признавайки, че още преди Христос Бог е говорил на хората по много начини (Евр. 1:1), реформаторите казват, че,
когато Бог е казал окончателната си дума чрез Своя Син сега, няма повече продължаващи откровения. Писанията са ясни по въпроса, че Апостолското служение е било предназначено да изпълни еднократна, исторически-спасителна цел: да постави основите на църквата. (Ефесяни 2:20).  Основополагащите цели на Апостолите са били да снабдят оформящите се църкви с авторитетни наставления, служещи за свидетелство и за прилагане на великата изкупителна жертва на Христос. Следователно Новия завет, който представлява „въплътеното“ Апостолско учение, би трябвало да се разглежда като последната Божия дума към Неговите люде. Именно тези писания, заедно с тези от Стария завет, са единствените, които принадлежат на словосъчетанието „Божие слово“.

Убеждението Sola Scriptura (лат. Само писанията) – което внушава, че само Писанията представляват Божието слово и следователно само и единствено те са безпогрешното правило за живот и доктринална система – е в центъра на разгарящата се Реформация. Смята се, че това соло е формалната причина за Реформацията (докато „sola fide”, т.е. само чрез вяра, е смятано за материалната причина за Реформацията). Същността на тази доктрина е изразена в известната реч на Мартин Лутър пред Вормския райхстаг през 1521, след която е бил заставен да се  отрече от учението си:

„Докато не бъда убеден от свидетелството на Писанията или от чистия разум (понеже нямам доверие нито на папата, нито на Съвета, тъй като е всеизвестно, че те често грешат и си противоречат), аз държа на Писанията, които съм цитирал и съвестта ми е пленена от Божието слово. Няма и не мога да се откажа от нито едно от твърденията си, защото нито е безопасно, нито е правилно да вървя срещу съвестта си. Бог да ми е на помощ. Амин.“ М.Лутър

За Лутер Писанията и само Писанията са върховната власт на вярата ни.
Също както много от значимите убеждения на християнската вяра, Sola scriptura е било зле представяно и интерпретирано. За съжаление някои хора са
използвали това твърдение, за да установят специфична форма индивидуализъм
„Аз, Бог и библията“ – където църковната власт и историята нямат
никаква стойност и не се вземат предвид, когато се интерпретират Писанията. Следователно много църкви днес са анти-исторически – напълно отцепени от традицията, кредото и конфесиите на историческата църква. Това се дължи на  погрешното им разбиране, че Sola Scriptura означава, че писанията са единствената власт, а не единствената непогрешима власт. Интересното е, че  точно този тип индивидуализъм, всъщност подкопава цялата доктрина Sola Scriptura. Когато акцентът се постави на индивидуалния вярващ, интерпретациите на Писанията, които следват, са лични и субективни. Акцентът пада не върху властта на Писанията, а върху властта на интерпретацията на индивида.

Реформаторите не биха си и помислили за такова изкривяване на тяхната доктрина – Sola Scriptura. Точно обратното – те винаги са се стремяли да се съобразяват с Отците на църквата, църковните събори, кредото и конфесиите на историческата църква. Това вкореняване в историческото развитие на църквата осигурява
не само ортодоксалност, но и смирение. Противно на популярните твърдения, Реформаторите всъщност не са си мислели, че откриват нещо ново. Всъщност, те са вярвали, че откриват нещо много старо – нещо, в което църквата изначало е вярвала, но по-късно е изкривила и покварила. Реформаторите не са били иноватори, (т.е. хора, които да прокарват нови истини), а а екскаватори, (т.е. такива, които са се задълбочили в пре-откриването на старите). [Пояснението е на преводача].

Има много други крайности, от които Sola Scriptura ни опазва. Докато ние избягваме от индивидуалистичния и антиисторическия подходи на много от църквите днес, Sola Scriptura ни предпазва и от издигането на дадено кредо, конфесии или други исторически документи или идеи на нивото на Писанията. Винаги трябва да внимаваме да не би да допуснем грешката на Рим, прегръщайки „традиционализма“, който връзва съвестта на християните с неща, които Писанията не адресират. В този смисъл, Sola Scriptura представлява пазачът на Християнската свобода. Най-голямата опасност, пред която сме поставени обаче, не е неправилното разбиране на Sola Scriptura. Най-голямата опасност всъщност е забравянето на Sola Scriptura. Склонни сме да разсъждаваме върху тази доктрина в контекста на 16в. – някакъв отблясък на някогашните дебати между протестанти и католици, които не са уместни за нашия век. Но днес, повече от всякога протестантската църква се нуждае от тази доктрина. Уроците на Реформацията са забравени и църквата отново разчита на власт, която се намира извън Писанията.

За да върнем църквата обратно към Sola Scriptura, трябва да осъзнаем, че обяснението на доктрината не е достатъчно (въпреки че трябва да правим и това). Всъщност единственият начин да върнем църквата към тази истина е да проповядваме Писанията. Само Божието слово има силата да трансформира и реформира църквите ни. Следователно ние трябва не само да говорим за Sola Scriptura, но и да демонстрираме Sola Scriptura. Това можем да постигнем не чрез подбиране на дадени стихове, които събранията ни искат да чуят и игнориране на други, а чрез проповядване на Цялото Божие Слово. Трябва да проповядваме само Словото (Sola Scriptura), но и да проповядваме цялото Слово (Totа Scriptura).  Двете вървят ръка за ръка. Когато тези две истини се съчетаят със Силата на Святия Дух, тогава наистина можем да се надяваме на нова Реформация.

Превод: Ваня Спасова

Източник : http://www.ligonier.org/learn/articles/scripture-alone/

© Tabletalk magazine 
Permissions: You are permitted and encouraged to reproduce and distribute this material in any format provided that you do not alter the wording in any way, you do not charge a fee beyond the cost of reproduction, and you do not make more than 500 physical copies. For web posting, a link to this document on our website is preferred (where applicable). If no such link exists, simply link to www.ligonier.org/tabletalk. Any exceptions to the above must be formally approved by Tabletalk.

Please include the following statement on any distributed copy: From Ligonier Ministries and R.C. Sproul. © Tabletalk magazine. Website: www.ligonier.org/tabletalk. Email: tabletalk@ligonier.org. Toll free: 1-800-435-4343