ИСУС НЕ Е ОТГОВОРЪТ!, Michael Jeshurun

 ИСУС НЕ Е ОТГОВОРЪТ!

by Michael Jeshurun

Почти всяко евангелизационно събрание днес рекламира това обещаващо послание - Исус е отговорът! Опитахте всичко друго, сега опитайте Исус! Или, изберете Исус и Той ще реши проблемите ви и т.н.

Ние сме тук, за да ви кажем, че Исус не е *отговорът* за социалните, моралните и финансовите злини, които угнетяват човечеството.

Христос не е тук, за да избави алкохолика или наркомана, или да излекува онкоболния, или да реши нечии финансови неволи! Неговата мисия винаги е била и все още е в собствените Му думи - ′′Да потърси и спаси погиналото!" [Лука 19:10]

Да, Исус е *отговорът* ! Но само за онези, които наистина са "изгубени" и впоследствие "призовани"! А за останалите Той е, както е казал апостолът: "камък за препъване"! [1 Кор 1:23,24]

Исус не дойде да поправи моралните и социални злини на света, или за да реши финансовите проблеми на хората и да им даде проспериращ живот. Той дойде да потърси и да спаси изгубените!

Кои са тези "изгубени"

Те са онези, които Отец е избрал отпреди създанието на света и е позволил да бъдат изгубени чрез грехопадението само за да бъдат потърсени, намерени и изкупени от Христос. Те са тези, които Той нарича овце, за разлика от козите! [Матей 25:32] Христос дойде само за тях и за никой друг и от всички тези „изгубени“ Той не изгуби никого!

"И ето волята на Този, Който Ме е пратил: от всичко, което Ми е дал, да не изгубя нищо, но да го възкреся в последния ден." [Йоан 6:39]

И за разлика от Дарий, "който тури присърце да оттърве Даниил"(Дан. 6:14), но не можеше, Господ Исус търси и спасява всеки един от Божиите избраници, за които е дошъл да спаси!

Простият факт, че мнозина умират в греховете си и отиват във вечност без Христос, трябва да ни говори, че не всички са „изгубени“, както предполагат повечето християни!

Защото ако наистина бяха „изгубени“ и принадлежаха към Христовата кошара, тогава те щяха да бъдат намерени и спасени от Него, преди да затворят очите си пред смъртта. Амин?

Тези изгубени овце са само онези, за които Христос дойде! И всички овце, които Христос притежава във времето, Той притежава от вечността. Никой "не става" овца във времето и не се присъединява към Христовата кошара. Тези, които са въведени на Неговата паша във времето, винаги са били част от Неговото стадо още от вечността и както казахме по-горе, те са били в Божието знание, били са изгубени чрез грехопадението.

Всичко, което Великият Пастир прави, е да търси и спасява онова, което първоначално Му е принадлежало по божествен указ! Един от важните факти, който мнозина пропускат, изучавайки притчите за изгубената овца, изгубената драхма и изгубения син, е, че и в трите случая "търсещите" са търсили това, което вече е било тяхно! [Лука 15:4-32]

Овчарят е имал сто овце, жената е имала десет драхми и бащата е гледал навън и търпеливо е чакал, не за непознат, а за собствения Си Син!

Божиите избрани не започват като кози и по-късно във времето, приемайки Исус, да стават овце! Овцете са си овце от вечността! Те са познати и възлюбени от Отца още отпреди началото на времената! [2 Тим. 1:9]

И ето най-интересното - никой човек не знае, че е „изгубен“ докато Христос не Го намери! В химна си Amazing Grace /Пречудна благодат/ Джон Нютън пише - „Някога бях изгубен, но сега съм намерен!“

Изгубен е състоянието на всички, които Бог спасява. Изгубени, означава онова състояние, в което не можем да познаем Бога, не можем да се спасим или не можем да намерим пътя към Бога, не можем да угодим на Бога или да дойдем при Него. Защо са толкова малко тези, които са спасени днес? Може би, защото никой не се е изгубил наистина. Никой всъщност не се вижда в това отчайващо състояние - изгубен.

"Ако никога не сте били изгубени, значи никога не сте били спасени!“

Тези, които Той дойде да спаси, и тези, които Той спасява са изгубените! Изгубен означава безпомощен, безнадежден и неспособен да се спаси. Изгубен в греха. Божият народ е описан като "изгубени овце" и се нуждае от търсенето и спасяването от Пастира.

Тези, които наистина са „изгубени“, трябва да бъдат намерени. Когато бъдат намерени от търсещия Пастир, те приписват цялото си спасение на Него и като Нютън казват: „Някога бях изгубен, но сега съм НАМЕРЕН!“

Слава на Бога! Превод: Т. Иванова Оригинална публикация https://www.facebook.com/mikejeshurun/posts/10227743489999200

ПРИЗИВ ЗА СЪБУЖДАНЕ ПО ВРЕМЕ НА КОРОНА! , Дирк Нол

 






Призив за събуждане по време на корона! Когато 80-годишните са изправени пред смъртта ...

Когато 80-годишните са изправени пред смъртта ...

тогава Библията казва :
„Дните на живота ни са естествено седемдесет години Или даже, гдето има сила, осемдесет години.“ (Псалм 90:10).

Когато човек е на 80 години, според Библията той е достигнал границата, която Бог е дал на човека за целия му живот; да, той дори e получил добавка. В Библията се казва: „Дните на живота ни са естествено седемдесет години“. Това е средната възраст, която човек трябваше да достигне след грехопадението. Когато стане на осемдесет или дори още повече, тогава той може да благодари на Бога, защото е получил повече, отколкото много други хора са получили. Той е бил благословен от Бога с дълбока старост.

Библията казва отново и отново, че старостта е благословение от Бога и че Той ще носи децата си дори и в напреднала възраст:
„Белите коси са венец на слава, Когато се намират по пътя на правдата.” (Притчи 16:31)
„Даже до старостта ви Аз съм същият, И докато побелеете Аз ще ви нося.“ (Исая 46: 4)

Когато 80-годишните хора са изправени пред смъртта ...

и ние сме богобоязливи и вярващи хора, разпознаващи Бога като Създател на света и Господ над живота и смъртта, тогава:
• ще признаем границата, която Бог е поставил на човека за целия му живот
• ще благодарим на Бога, когато надхвърлим тази граница от 70 години и получим добавка от години
• ще се подготвим за смъртта
• ще почитаме старите хора и ще се отнасяме към тях с голямо уважение: "Белите коси са венец на слава" (Притчи 16:31)

1. Неуважение към възрастните хора

Защо тази статия се нарича призив за събуждане по време на корона?
Защото в момента дух на измама и пропаганда е завладял главите на хората и четирите споменати точки за остаряването според Библията се изкривяват по най-лошия начин.
Какво означава да почитаме възрастните хора и да им показваме необходимото уважение, след като в момента ги затваряме в старчески домове или в апартаментите им и ги отделяме от грижите на техните близки?

В статия в списание Spiegel прочетох как една дъщеря изразява своята нужда и загриженост, че вече не й е позволено да посещава майка си в старческия дом заради короната:
„Това ме разяжда. Не съм виждала майка си от седмици. Навън небето е синьо, а аз седя тук и се страхувам, че тя ще умре и аз няма да мога да бъда с нея.” (Рубрика „Без теб“ в SPIEGEL от 31 март 2020 г.).

Друг драматичен репортаж във „Фокус“ от 7 април 2020 г. съобщава как 101-годишна жена от Брауншвайг е избягала от старческия дом, където е била затворена заради короната, за да може да поздрави за рождения ден дъщеря си, която толкова силно й липсва. При това жената е наблюдавана от полицаи и е върната обратно в старческия дом. Тук "Фокус" пише, че тази история е "сърцераздирателна".

Би било добре, ако тук забележим нещо нередно и сърцето и съвестта ни бъдат докоснати. Това не е истинското „Да направиш добро“, а е най-чисто и най-зло лицемерие. Под прикритието, че защитават старите хора, те ги лишават от свободата и достойнството им. Нямат ли хората, които вече са преминали дадената от Бога граница на живот, свободата сами да решават дали могат да се изложат на малко по-голям риск за здравето си, ако искат да видят своите близки?
Не, тях не ги питат.

Точно в този пример става очевидно как държавата се првръща в тоталитарна система, която лишава хората от свободата и достойното им остаряване, и ги заключва. Защо старите хора нямат право сами да решават дали могат да видят роднините си или не? Да го кажем много ясно:
Това е лишаване от свобода под лицемерното прикритие на политици, които от стремеж към чест и власт преминават в тоталитарна държавна система. Тук се събуждат спомени от ГДР, където също под лицемерния предлог, че трябва да защитават хората,те са били затворени зад стена в продължение на 40 години.

2. Да признаем Бога за Създател и Господ над живота и смъртта

Когато 80-годишните хора са изправени пред смъртта ...

а правителството се превръща в тоталитарна власт.

Според статистическите данни за смъртта на така наречените „починали от корона“ („починали от корона “ е в кавички, защото в действителност все още не е проверено чрез аутопсии от какво наистина са умрели хората), виждаме, че възрастта на хората, които са умрели, е предимно между 70 и 90 години (вижте тук статистиката на RKI - Robert Koch Institut):

https://www.rtl.de/…/corona-tote-in-deutschland-welches-alt…

Нека отново да сравним това с Библията, която казва, че животът продължава 70 години, а когато има сили, и 80. Така че трябва да установим, че тук умират хора, които вече са преминали дадената им от Бога възраст и това е напълно нормален процес на умиране в грехопадналото Божие творение.

Ако човек проучи от какво наистина са починали тези така наречени „починали от корона“, тогава с най-голяма вероятност ще се окаже, че става въпрос за напълно нормалния процес на умиране, при който хората в напреднала възраст стават по-слаби и болни и в някакъв момент умират поради това. Това е нещо, дадено от Бога, което Той е установил след грехопадението.
Ако държавата сега масово се намесва в този естествен процес, установен от Бога, като ограбва старите хора от тяхната свобода и достойнство и отнема собственото им решение дали искат да видят своите роднини, тогава държавата не само се бунтува срещу Бога, но се поставя на мястото на Бога.

Подобно развитие би трябвало да бъде специален призив за събуждане на християнина да бъде особено бдителен, да наблюдава отблизо по-нататъшното развитие и да се отдаде на молитва, за да се моли Бог да даде мъдрост на властите. Защото Библията ясно говори тук за това, че държавното правителство от „Божий служител“ (Римляни 13:4) бързо може да се превърне в „звяр“ (Откровение 13).

3. Да се подготвим за смъртта

Когато 80-годишните хора са изправени пред смъртта ...

и ние приемаме Бог и Библията сериозно.

Псалм 90 продължава: „Понеже всичките ни дни преминават с гнева Ти” (стих 90:9).

Тук хаосът и лъжата в наши дни са напълно изобличени от истината на Библията. Човекът като Божие създание всъщност би трябвало да си зададе въпроса: Защо? Коя е причината за това, че животът ни преминава толкова бързо, и че 70 или 80 години отлитат така бързо и животът ни достига границата и трябва да умрем?

Отговор: "... с гнева Ти" (Псалм 90:9).

Но вместо да се зададе този абсолютно необходим въпрос, единствената грижа на отчужденото от Бога правителство и на хората, които се оставят да бъдат измамени и манипулирани от него, е как да лишат възрастните хора от свободата им под лицемерния предтекст, че искат да защитят живота им.

Ако живея в реалността и в истината, каквато Бог ми я показва в Библията, тогава пред мен като човек стои само един въпрос: Подготвен ли съм за смъртта?
На грешния съвет на правителството тук се противопоставя мъдрият съвет на Библията, както четем по-надолу в Псалм 90:
„Научи ни така да броим дните си
Щото да си придобием мъдро сърце.
Върни се, Господи; до кога?
И дано се разкаеш за скърбите на слугите Си.
Насити ни рано с милостта Си,
За да се радваме и веселим през всичките си дни.”
(стихове 12-14).

Като се има предвид, че ще остареем и все някога ще умрем, трябва да размишляваме за това, за да можем да станем мъдри.
Да станем мъдри означава, че признаваме тази граница от 70 или 80 години живот, че признаваме Бога за наш Създател и че Той владее над живота и смъртта. Да, Божият гняв е този, който е поставил граница на нашия живот и ние трябва да умрем.

Нека си зададем въпроса: Какво е предизвикало Божия гняв дотолкова, че да трябва да умрем? Това са нашите грехове. Ние не признаваме Бога за това, кой всъщност е той. Бог е Господ над всички неща, защото Той е създал всичко. Всичко на небето и на земята Му принадлежи. Признаваме ли това? Признаваме ли Бога? Признаваме ли, че Бог единствен е достоен за поклонение? Даваме ли слава на Бога всеки ден и живеем ли според Неговите наредби и заповеди?

Нека бъдем честни със себе си. Тук дължим много, много на Бога. Нашите мисли са заети много, много често със земни, егоистични неща. Не винаги живеем в състояние, в което да се радваме в сърцата си на Бога и да Му отдаваме цялата чест и поклонение, които се дължат на Него като на Бог. Също и на нашите съчовеци не показваме любовта, която трябва да показваме на тях като Божии създания.

Нека си го кажем съвсем честно: Всички ние сме се отклонили от Бога и не сме това, което трябва да бъдем. Ние сме грешници.
И така, как да станем мъдри и да се подготвим за смъртта? И тук Библията го казва много ясно, без никакво съмнение. Ние можем да направим това само въз основа на евангелието, че Исус Христос умря за нас на кръста и проля кръвта си, и на третия ден възкръсна от мъртвите.

Можем правилно да се подготвим за смъртта, само ако всеки ден живеем в покаяние за собствените си провали и вина, причинени от престъпване на добре познатите ни Десет Божии заповеди. Всеки ден трябва да живеем от прошката, станала възможна чрез изкупителната жертва на Исус на кръста: Прости ни дълговете, както и ние прощаваме на нашите длъжници. Нека всеки ден с вяра да се уповаваме отново и отново на това, което Исус направи за нас на кръста. Нека всеки ден отново и отново да приемаме Божията благодат чрез Исус Христос.

Нека размислим върху това: Прекарваме ли времето си с тези духовни неща или мислите и живота ни са запленени от светските суетни тревоги и нещата, които в крайна сметка ще преминат? Или сега вече живеем ежедневно в духовните и вечните неща?

Скъпи братя и сестри по вяра, но това важи и за всички хора:

Когато с отворени очи виждаме какво се случва в наши дни, тогава се нуждаем от призив за събуждане, който сваля маската на всички измами, лицемерие и лъжи, и ни призовава обратно при нашия Създател, при нашия Небесен Отец. Нека вярваме в благовестието Христово, което прокламира прощение на греховете и вечен живот, обещан ни от Исус чрез възкресението Му от мъртвите.

Източник: https://der-ruf.info/2020/04/24/weckruf-in-corona-zeiten-wenn-80-jaehrige-dem-tod-entgegengehen/?fbclid=IwAR07OLlKWqHiSNB8Jdfrs_EMmpEMO2sItbGYmIaZFg-meLP_ZCsrLf9CZNw

ЗА БЕЛЕГА НА ЗВЯРА, Сергей Накул

За белега на звяра
Сергей Накул




 

В Библията има много образни изрази и никой здравомислещ човек не ги приема буквално. Например, сравнявайки се с врата или лоза, Господ нямаше предвид, че Той самият представлява вид буквална врата или определен вид лоза. Разбира се, авторите на Новия завет, говорейки за Исус като за Агнец Божий или  крайъгълен камък, не се опитваха да кажат, че Исус е буквален крайъгълен камък или буквално агне. Всички отлично разбираме, че това са образи, с които авторите се опитват да опишат определени черти на персонажа, за когото говорят. Тоест, в случая чрез образа на вратата се подчертава уникалността на Неговата личност и служение, а чрез образа на агнето се показва Неговата заместителна жертва като безгрешен човек.

При все това, в някои случаи ние възприемаме образите на Писанието като символични, а в други – по определени причини се опитваме да им наложим буквален прочит. Това се отнася за образите, представени в библейската апокалиптична литература, и по-специално в книгата Откровение.

Докато съсредоточваме вниманието си само върху Новия завет,  пренебрегвайки Стария, който представя почти всички образи и символи, срещащи се в новозаветната литература, по този начин ние само на думи се придържаме към древния принцип Sola Scriptura (Само Писанието), забравяйки за не по-малко важния принцип Тота Scriptura (Цялото Писание), от който произтича и друг не по-малко важен принцип  Sacra Scriptura sui ipsius interpres (Писанието тълкува само себе си), допускаме буквално четене на текстове, което се дължи повече на нашия социално-културен контекст, отколкото на духа на Писанията на Стария и Новия Завет.

Един такъв пример, често срещан и популярен сред съвременните християни, е тълкуването на текста за белега на звяра на челото и на ръката от книгата Откровение.

И принуждаваше всички, малки и големи, богати и сиромаси, свободни и роби, да им се тури белег на десницата или на челата им; за да не може никой да купува или да продава, освен оня, който носи за белег името на звяра, или числото на неговото име (Откр. 13:16,17).

Според тази интерпретация, която стана изключително популярна, по-специално благодарение на серията от книги „Оставените“ на Джери Дженкинс и Тим Ла Хей и филмите със същото име, споменаването на белега на звяра на челото или на ръката е вид пророчество за чипирането на населението в наши дни или не в съвсем далечно бъдеще. Тоест, твърди се, че става дума за въвеждането на определен вид чип в подкожния слой върху ръката или челото на човек, благодарение на което хората ще могат да купуват и продават, а тези, които отказват, съответно, няма да могат да правят това, осъждайки себе си на страдание и смърт. Нужно е да се отбележи, че подобни идеи не са нови. От историята на Църквата знаем, че определени групи християни са се отнасяли по същия начин към паспортите, преброяванията или идентификационните номера/ЕГН/, виждайки в тях прословутото изпълнение на пророчеството за звяра.

Интересно е да се отбележи, че фокусирайки се върху образа на звяра, чийто белег е на челото или на ръката, християните често не обръщат внимание на друг образ, който се среща няколко пъти в книгата Откровение – на верните Божии хора, на чиито чела е знакът или печатът на Бога.

Не повреждайте земята, нито морето, нито дърветата, преди да ударим печат върху челата на слугите на нашия Бог. (Откровение 7:3)

Но им се заръча да не повредят тревата по земята, нито някое зеленище, нито някое дърво, а само такива човеци, които нямат Божия печат на челата си. (Откровение 9:4)

И видях, и, ето, Агнето стоеше на хълма Сион, и с Него сто и четиридесет и четири хиляди, които носеха Неговото име и името на Неговия Отец, написано на челата им. (Откровение14:1)

В този случай възниква в по-голяма степен риторичният въпрос. Защо в единия случай имаме буквално тълкуване на белега на челото или ръката, а в другия – или пълна тишина, или образно тълкуване на принадлежността към Бога.

С други думи, в Откровение са противопоставени две групи хора: Божиите хора, които имат Божието име на челата си, и противниците на Бога, които имат белега на звяра на челата или ръката си. От една страна - хора, които са от Божията ценностна система, и от друга - хора от светската  ценностна система.

Както по-рано споменахме, тези образи са представени още в Стария Завет, а след това творчески преосмислени и изразени в калейдоскопа от образи в Откровение. Например, виждаме този образ в Езекиил:

И Господ му рече: Мини през града, през Ерусалим, и тури белег върху челата на мъжете, които въздишат и плачат поради всичките мерзости, които стават всред него. А на другите рече, като слушах аз: Минете подир него през града, та поразете; окото ви да не пощади, нито да покажете милост; старци, юноши и девици, младенци и жени избийте съвсем; но не се приближавайте при никого от ония, върху които е белегът...(Езекиил 9:4-6)

За какъв белег говори Господ? За буквален белег ли? Разбира се, че не! Образът на белега сочи на принадлежността на верния остатък Божий народ, който не иска да бъде част от ценностната система на безбожния и порочен свят от онова време. Следователно, онези, които нямат този белег на челата си, тоест не са част от верния остатък, обричат себе си​ на унищожение, бидейки част от безбожната система.

Освен този, друг текст от Писанието, от Второзаконие, също хвърля светлина върху образа на знака на челото и ръката в контекста на принадлежност към Господното учение и вярност към Него.

Да ги връзваш за знак на ръката си, и да бъдат като надчелия между очите ти (Второзаконие 6:8).

Става дума за Господните заповеди, които трябва да бъдат в ума на човека и да се проявяват в неговите дела. Това е вярност в учението и живота, в Слово и в дело.

Говори ли Господ за буквален знак или за превръзка на ръката? Разбира се, че не. Всъщност, при буквално четене на този текст, ще имаме сериозни затруднения с тълкуването на текста за знака върху сърцата или обрязването на човешкото сърце, който знак между другото е представен и във Второзаконие, и в книгата на Йеремия.

И така, в светлината на текстовете  от Стария и Новия Завет можем да заключим, че авторът на Откровение образно описва две групи хора, които са съществували както преди него и по негово време, така и по всяко друго време: верният остатък /Христовата църква/ и безбожният свят.

Но как стои въпросът относно израза „за да не може никой да купува или да продава“, който може да бъде перфектно адаптиран към тълкуването за чипирането? Изглежда, като че ли всичко пасва. Обаче подобно тълкуване е възможно, ако не знаем общия контекст на този образ, представен в пророческата литература на Стария Завет, особено в случая с Езекиил, споменат по-горе. Често безбожната система от ценностите и суетата на този свят, изразена в желанието за власт, богатство, лукс и доверието в собствените сили и възможности се представя в образа на търговци, които продават и купуват. Същите образи на продавачи и купувачи от книгата на пророк Езекиил отзвучават като ехо в книгата Откровение, особено в контекста на цялата 18 глава, където  образът на търговията е представен  като безбожния Вавилон. Търговците продават, купуват, забогатяват, понеже са активни участници в системата. Този Вавилон е всяка безбожна система от ценности от всяко време, при всеки народ, във всяка страна. И тези търговци са всички, които отхвърлят Бога с думи и дела, живеейки не за Него и за ближния си, но за своите идоли и за самите себе си.

Книгата Откровение е написана главно като послание на утеха към преследваната църква, към верния остатък на Божия народ всред безбожната световна система. Същото послание е актуално за църквата от всяко време.

Всеки един от нас не трябва да мисли за очакване на тотално чипиране на населението, а за това – принадлежа ли аз към верния Божий остатък, който не се покланя на ценностната система на безбожния свят, смело защитавайки принципите на царството Божие и плувайки срещу течението, осъзнавайки цената на следването на Христос, или аз съм част от един безбожен свят, споделящ ценностите му, част от безбожна система, която ще бъде унищожена от Бога както чуждо тяло в организма, изрязана като раков тумор от лицето на земята. А тя ще бъде наследена от верния Божий народ, на чиито чела ще бъде Неговото име и на които принадлежи Божието обещание от Откровение 22:4 „Те ще гледат лицето Му; и Неговото име ще бъде на челата им.“



Превод: Татяна Иванова

Източник:http://www.refspb.ru/l-q-?fbclid=IwAR2mvogec5thaX2gxaTYoD8mIf6N4jkNss7iHwHfgHI74CPwgfaLIQkv2NM

САМО ПИСАНИЯТА, ХРИСТО СТИЛИЯНОВ

САМО ПИСАНИЯТА

Йоан 5:32-38: “Има друг, който свидетелства за Мене; и аз знам, че е истинно свидетелството, което той свидетелства за Мене. Вие изпратихте до Йоан и той свидетелства за истината. Но Аз не приемам свидетелство от човеци, а казвам тези неща, за да се спасите вие. Той беше светило, което гореше и светеше; и вие пожелахте да се порадвате за малко в неговата светлина. Но Аз имам свидетелство, по-голямо от Йоановото; защото делата, които Отец Ми даде да извърша, самите тези дела, които Аз върша, свидетелстват за Мене, че Отец Ме е пратил. И сам Отец, Който Ме е пратил, свидетелства за Мене. Нито гласа Му сте чували някога, нито образа Му сте виждали.”

Трябва ли да приемаме Исус само заради и чрез Неговото свидетелство и свидетелството на Отца Му? Да! Исус продължава „Нито гласа Му сте чували някога, нито образа Му сте виждали“, тоест нямало е видима глава, нито магистериум или синодална власт или патриарх, изобщо видимо представителство на Бога Отца, което да свидетелствува истината за Исус! Вярата ни трябва да се основава само върху собственото свидетелство на Исус и свидетелството, което Отца е свидетелствал, макар да не можем да видим Отца и да не сме чували гласа Му. Тогава на какво да вярваме? Всичко което имаме е свидетелството на Отца и на Христа, Писанията. В Стария Завет Исус беше представен чрез предобрази и знамения, и пак това свидетелство беше достатъчно и най-благонадеждно.

• „Исус им казва: Никога ли не сте чели в писанията: “Камъкът, който отхвърлиха зидарите, той стана глава на ъгъла, това стана от Господ и е чудно в нашите очи?” Матей 21:42.

• „Исус им отговори и каза: Заблуждавате се, понеже не знаете Писанията, нито Божията сила.“ Матей 22:29.

• „Но как ще се сбъднат писанията, които казват, че трябва да стане така?“ Матей 26:54.

• “Всеки ден бях с вас в храма и поучавах, и не ме хванахте; но трябва да се сбъднат Писанията.”  Марк 14:49. 

• “И като започна от Моисей и от всички пророци, им тълкуваше писаното за него във всичките Писания.” Лука 24:27• “Тогава им отвори ума, за да разберат Писанията." Лука 24:45. 

• “Изследвайте Писанията, защото мислите, че в тях имате вечен живот. И те са, които свидетелстват за мене.” Йоан 5:39.

Та, в Йоан 5:38, след като казва, че Отец свидетелства за Него, без да сме чували гласа Му или да сме виждали образа Му, добавя „И нямате словото Му да пребъдва във вас,
защото не вярвате в този, Когото Той е пратил.“

Какво имаше предвид с това „Словото Му“? Че имаме нужда от доловим от ухо глас и видимо представителство, за да знаем истината и да я вяравме? Не, разбира се! Той имаше предвид, че фарисеите не Го приемат, защото не вярваха в Писанията. „Защото, ако вярвахте на Моисей, щяхте да повярвате и на мене, защото той писа за мене.“ Йоан 5:46.

Когато Исус свидетелства против евреите в Матей 12, използва двама свидетели от Писанията, Ниневийците (12:41) и Савската царица (12:42). Когато пак свидетелства против тях в Лука 4, привежда двама свидетели от Писанията, Илия (4:25-26) и Елисей (4:27). Когато обвиниха учениците Му в нарушаване на съботата, Той засвидетелства невинността им с двама свидетели от Писанията, Давид (12:3-4) и Моисей (12:5). Според Закона (Второзаконие 17:6, 19:15) са нужни двама свидетели, за да се докаже вина или невинност.
Това правило използва Исус, когато казва:

„Ако аз свидетелствам за себе си, свидетелството ми не е истинно.“ Йоан 5:32.

„А и във вашия закон е писано, че свидетелството на двама човека е истинно. Аз съм, който свидетелствам за себе си, и Отец, който ме е пратил, свидетелства за мене.“ Йоан 8:17-18.

Очевидно е, че Исус не се позовава на Божия глас при кръщението (Матей 3:17, Марк 1:11, Лука 3:22) или при Преображение (Матей 17:5), понеже не се позовава на доловим от ухо Божи глас „нито гласа му сте чували някога“ (стих 37б); на Писанията се позовава.

Така и Петър, който беше чул Божия глас при Преображение (2 Петър 1:17-19), насочва паството си не към още чудеса и видения, а към Писанията, които са „по-достоверни“ от собствените му очи!

“Освен това имаме и по-достоверно пророческо слово, на което добре правите, че внимавате като на светило, което свети в тъмнило, докато денят се зазори и зорницата изгрее в сърцата ви,” 2 Петър 1:18-19.

Както Божия човек (1 Царе 13), няма нужда да доказваме нищо. Писаното слово е първият свидетел, а личното свидетелство на Исус, записано в Новия Завет, е второто.
Ето защо е интересно, че Исус смъмри апостолите за неверието им (Марк 16:10-14), защото не бяха повярвали на две свидетелства:

1. Мария Магдалена, която Сам беше пратил право при тях (Неговото свидетелство, Йоан 20:17)

2. Двамата мъже по пътя към Емаус, на които беше отворил Писанията, за да знаят, че Христос трябваше да страда тези неща и да влезе в слава (Писанията, Лука 24:26).

Това са двата източника, които Марк припознава в Марк 16:11&13. След като апостолите не повярваха и на двете, Исус ги смъмри. Вярно е, че когато намериха празния гроб „още не бяха разбрали писанието, че той трябваше да възкръсне от мъртвите” (Йоан 20:9), но това им оправдание се изпари, след като чуха от мъжете от пътя към Емаус. (спомнете си също как Исус не нарече тези мъже „глуповати“ за това, че не вярват на очите си. Той ги нарече глуповати, защото бяха „мудни по сърце да вярват всичко, казано от пророците!“, тоест Писанията. (Лука 24:25).

По този начин сме получили цялото свидетелство, което е предназначено за нас. Исус, който веднъж дойде и говори в плът и сега е възвисен отдясно на Отца на небеса, и Писанията. Това е. След като всички очевидци са мъртви, остават само Писанията. Стремежът към още свидетелства (предания, вселенски събори, видения, папи) е самото неверие.



Източник: 

https://www.facebook.com/permalink.php?story_fbid=1915321371935607&id=10000373289793

ВЪПРОСИ ЗА ЗАКОНА, УИЛЯМ ГАДСБИ

Уилям Гадсби – Въпроси за Закона

Скъпи господине, моят приятел Дж. ми извести, че желаете да Ви пиша и да Ви явя какъв е законът, за който казвам, че вярващият по никакъв начин не е под него. Ето защо пиша, за да кажа (ако и да не мога да избегна мисълта, че Вие трябва да знаете), че това е законът, даден на Мойсей на Синайската планина, наричан обичайно ‚нравствения закон‘ или ‚десетте заповеди‘; той е записан в Изход 20 и за него, заедно с проклятията, приложени към него, се говори във Второзаконие 27. Това е законът, който имам предвид и за който се осмелявам да кажа, че вярващият по никакъв начин не е под него, така щото той не е правило за живота на човека, воден от Духа.


Тъй като ми обещахте, ако Ви пиша, да ми отговорите, възнамерявам да Ви изложа няколко въпроса, като се надявам, че ще го сторя със страх от Бога, и очаквам от Вас да ми отговорите с най-прости думи.

Първо, ако законът е правилото за живот на вярващия, ще съм Ви благодарен да ми кажете какъв е смисълът на писмото – така, както стои в Деяния 15 - изпратено от апостолите и презвитерите до вярващите езичници, като очаквам от Вас да обясните цялата глава.

Второ, надявам се да ми кажете какво има предвид апостолът в първите шест стиха от Римляни 7-ма глава, където казва, че вярващият е мъртъв за закона и свободен от закона; и ми кажете как този същият закон може да бъде правило за вярващия, когато той е като мъртъв за него и свободен от него така, както жена е свободна от своя мъж, когото е погребала. Ако мислите да кажете, че вярващият е мъртъв за него като за завет, не като за правило за живот, несъмнено ще можете да посочите онези Писания, които показват разликата между закона като завет и правило за живот; понеже, ако не сторите това, не ще ми повлияете.

Трето, бъдете така добър да ми явите какво се има предвид в първите четири стиха от Римляни 8; и ми кажете как така законът на Животворящия Дух в Христос ме е освободил от закона на смъртта, пък законът на смъртта (другаде наречен „буквата, която убива“) е правилото за живота ми; и как така ми е правилото за живот, след като ме е убил и съм свободен от него?

Четвърто, прочетете 2 Коринтяни 3 и ми кажете как служението на смъртта, написано с букви, издълбани на камък, е правилото за живот на живия; и как това се съгласува с наблюдението му в стих 11, където го нарича „преходното“ и в стих 13, където го нарича „онова, което преминаваше“. И тъй, скъпи синко, трябва да ми обясните как онзи закон, който бе преходен и преминаваше, остава съвършеното правило за живот на вярващия.

Пето, ще ми покажете също как законът бе наш детеводител, за да ни доведе до Христос, така щото след идването на вярата да не бъдем вече под детеводител, пък в същото време този детеводител ни е правилото за живот, след като вярата е дошла (Гал 3:24,25).
Шесто, ще ми явите как ако сме водени от Духа, не сме под закона, пък законът е съвършеното правило за живот на водения от Духа човек (Гал 5:18). Въобще, в това Послание до Галатяните има много неща по тази тема, които ще намерите достойни за Вашето внимание. Надявам се да я изчетете цялата.
Седмо, очаквам от Вас да ми кажете как ръкописът с постановленията, който беше против нас и ни беше противен, е взет от средата и прикован на кръста  (Кол 2:14), пък още остава съвършеното правило за живот. Ако мислите да отговорите с това, че тук се говори за ритуалната част от закона, ще ми кажете как този, ритуалният закон, който е бил благовестието за онова време, е станал против вярващия и какво в него му е било противно.
Осмо, задължително ще ми явите как законът, който не е положен за праведния, е правилото за живот на праведния (1 Тим 1:9).
Девето, понеже Христос стана под закона, за да изкупи онези, които бяха под закона (Гал 4:4,5), ще ми кажете как е възможно онези, за които Христос е станал под него, по какъвто и да е начин да останат под него, след като Той е станал под него, за да ги избави изпод него.
Десето, но след като каквото говори законът, говори го на ония, които са под закона, (Рим 3:19) и след като вярващият не е под закона (Рим 6:14; Гал 5:18), ще ми явите какво ще да е онова, което казва законът на онези, които не са под него.

Единадесето, ако законът съдържа цялата разкрита нам Божия воля по отношение на покорството, както Фулър и други казват, ще ми явите въз основа на какво мислите, нямат право невярващите да бъдат покръстени и да участват в Господнята вечеря, защото знаем, че каквото законът казва, казва го на ония, които са под закона; и ако той съдържа цялото покорство, трябва също да изисква от невярващите да се покръстват. Със сигурност ще помирите това противоречие, ако можете.

 Дванадесето, ще ми явите как става тъй, че докато се препират за закона – че е съвършено правило за живот на вярващите – и наричат с лоши имена несъгласните, вашите хора си позволяват открито, съзнателно и преднамерено да нарушават четвъртата заповед всяка седмица. Ще ми явите дали вършенето на всякаква работа през седмия ден е ходене по правилото, което казва „няма да вършите никаква работа, дори огън няма да кладете“ (Изход 35:3).

Тринадесето и последно, ще ми явите как Христос е краят на закона за праведност на всеки, който вярва (Римл. 10:4), пък вярващият, който е стигнал до края на закона мигновено чрез вяра в Христа, трябва пак да се връща и да започва от началото, като го приеме за съвършено правило за живот.

Повечето учители, види се, мислят, че трябва да се прави разлика между овцете и козите, но не се ли види, че повечето съвременни проповедници се опитват да дадат на козите онова, което принадлежи на овцете, и на овцете – онова, което принадлежи на козите? Понеже, когато от една страна те се обръщат към необърнатите, им казват, че е техен дълг да погледнат към Христос и да вярват в Него, и че имат право да им предлагат всички благословения на евангелието, като по този начин правят евангелието правилото за вяра и живот на необърнатия; от друга страна те пращат овцете към закона на делата и им казват, че мирът им зависи от ходенето им според него. И когато някоя бедна душа се намери в тъмнина заради силата на света, плътта и дявола, онези вместо да ги насочат към Христос и да им кажат, че Отец е благоволил в Него да обитава цялата пълнота, им казват „да премахнат причината, и следствието ще изчезне.“; и по този начин козите са изпращани към закона на живота, а овцете - към буквата, която убива. Но скоро ще дойде денят за разплатата и хиляда към един, но за само някои от тези мъже ще се види, че са отсам стената.



Ето така, скъпи господине, съм Ви изложил няколко прости и ясни въпроса, като очаквам от Вас да отговаряте по същество; и ще се моля на великата Глава на църквата Бог да бъде с Вас.


Докато чакам Вашия отговор, оставам Ваш - изпитан и осъден със свидетелството на Диотреф от Съдружните Служители,
-  с Любов и Истина,  

Уилям Гадсби.

Манчестър, 8-ми Август, 1806.

Превод: Христо Стилиянов

Източник:  https://naimetosidaislava.blogspot.com/2020/02/blog-post_16.html?fbclid=IwAR23LXKxCg9UNTOZvTrOU5f7wHUQ66uzctxilVNsW9ewwvuD-tCIyXLyQWw

ИНТЕРЕСНИ ФАКТИ ЗА САДУКЕИТЕ

ИНТЕРЕСНИ ФАКТИ ЗА СадукеиТЕ

Садукеи e названието на една от трите староеврейски религиозно-философски школи (садукеи, фарисеи, есеи), възникнала в епохата на разцвета на Макавейската династия (около 150 г. пр. Хр.) и просъществувала до превземането на Йерусалим от Тит (70 г. сл. Хр.).

Евангелията често споменават садукеите и фарисеите, тъй като Исус е бил в постоянна конфронтация с тях.

Садукеите и фарисеите са били двете основни партии на еврейския Синедрион. Синедрионът бил най-висшата религиозна институция и най-високата правителствена и съдебна власт сред евреите.

Садукеите били богатите представители на висшето общество – партията на еврейските свещеници. Те отхвърляли авторитета на всички книги съществуващи днес под името Стар Завет, с изключение на Петокнижието на Мойсей и се обогатявали от търговията в храма. 

По времето на Христос тези богати аристократи, водещи луксозен начин на живот, били садукеи. Те заемали влиятелни позиции в обществото, включително и сред първосвещениците, а също така заемали повечето от 70-те места в еврейския върховен съвет – Синедриона. Много библейски коментатори смятат, че обвинението в сребролюбие е било насочено не толкова към фарисеите, колкото към садукеите.

Садукеите не вярвали във възкресението, нито в ангели, нито в духове (виж Матей 22:23; Mарк 12:18; Лука 20:27 и Деяния 23:8).

В превод „садукей“ означава „праведник“, от „седек“ – праведност. Самите те се  наричали  праведни и вероятно са се наричали така по името на предводителя на тяхната ерес – първосещеника Садок.

Опитвайки се да запазят мира и приемайки решенията на Рим (по това време Израел е бил под управлението на римляните), те сякаш се занимавали повече с политика, отколкото с религия.

Доколкото садукеите не влизали в конфликт с Рим и принадлежали към богатата висша класа, те не се интересували от обикновените хора, така както и последните не са имали високо мнение за тях. С голяма почит всред народа се ползвали онези, които били от партията на фарисеите.

Въпреки че садукеите заемали по-голямата част от местата в Синедриона, историята показва, че в повечето случаи те трябвало да приемат идеите на фарисейското малцинство, тъй като последните били по-популярни сред масите.

Най-известният садукей е бил първосвещеникът Каяфа. „...първосвещеникът Анна, и Каиафа, Иоан, Александър и всички, които бяха от първосвещеническия род“, „Тогава станаха първосвещеникът и всички, които бяха с него, съставляващи садукейската секта, та, изпълнени със завист,  туриха ръце на апостолите и положиха ги в общата тъмница.“ (Деяния на апостолите 4:6; 5:17). Фарисеят Гамалиил (бившият учител на Саул, който впоследствие става апостол Павел), член на Синедриона, се застъпил за апостол Петър срещу садукейските си колеги, които били решили да го убият.

Сред садукеите нямало никой, който да е последовател на Господ Исус Христос. Те били готови да се примирят с всяка власт, включително и с римската, и така, използвайки либералното си отношение към поробителите, налагали влиянието си над Синедриона. Фарисеите и садукеите се сближили в омразата си към Христос.

За разлика от фарисеите, садукеите признавали само писания закон на Мойсей, като не смятали за задължителни книгите на пророците и отхвърляли всички народни предания, трупани в продължение на много векове.

Садукеите се отличавали с особена бруталност в съда. В наказателното производство те били много по-строги от фарисеите и прилагали смъртното наказание в най-широки размери, споменавайки думите на Мойсей. Древният закон "око за око, зъб за зъб" е бил тълкуван от садукеите буквално. Те са защитавали смъртното наказание по всички точки, посочени в Мойсеевия закон. От друга страна, фарисеите са държали повече на „преданието на старейшините“ (Матей 15: 2; Марк 7: 3).

Притежаващите власт садукеи били изложени на обичайните за такива хора изкушения от властта. Безконтролно управлявайки даренията за храма, те стигали до откровени машинации и измами. Така известният ни евангелски епизод с изгонването на търговците и обменителите на пари от храма е по същество директно изобличение на садукеите в извършеното от тях беззаконие. 

Лъвският пай от печалбата от всички тези измами отивал в техните ръце. Междувременно подобна садукейска алчност за пари и власт е имала своята „богословска“ обосновка. За разлика от фарисеите, садукеите не вярвали в отвъдния живот на душата и идващото възкресение на мъртвите. Затова те се стремяли да запълнят земния си живот с всевъзможни блага, без да очакват след смъртта възмездие в отвъдното.

Като научили, че Исус е възкресил мъртвия Лазар и че мнозинства Го следват като  обещания Месия, първосвещениците-садукеи се уплашили, че новият цар ще ги лиши от обичайната им „хранилка”, в каквото те били превърнали своето служение. Наговаряйки се с фарисейските водачи, те решили да убият Исус.

Въпреки че фарисеите били съперници на садукеите, в този случай те успели да забравят за различията си в осъждането на Христос. Именно в този момент садукеите и фарисеите се обединили (Марк 14:53; 15: 1; Йоан 11:48-50).

След падането на Йерусалим през 70 г. сл. Хр. садукеите загубили всякакво влияние, защото партията им е съществувала за сметка на техните политически и свещенически връзки.

Трябва да разберем, че на садукеите като потомци на свещенически род, съперничещи с Давидовите потомци за власт и влияние, не им се харесвали пророческите книги, пропити от месианската идея с надеждите й за спасение на народа, а именно от Потомъка от Давидовия дом.

* * *
Новият Завет не споменава за нито един повярвал и покаял се садукей.

Превод: Татяна Иванова
Материалът е събран от руски източници