ИЗЦЕЛЕНИЕ ЧРЕЗ ИЗКУПЛЕНИЕТО?, Ричард Мейхю

ИЗЦЕЛЕНИЕ ЧРЕЗ ИЗКУПЛЕНИЕТО?

 Ричард Мейхю

Докато разглеждах някои разяснения в любимата ми книжарница в Колумбус, щата Охайо, срещнах позната жена, която скоро бях посетил в болницата, и за която се бях молил. Тя дойде към мен, поздравих я, и забелязах, че изглеждаше напълно здрава.

В отговор тя ми каза: „Чрез Неговите рани се изцелих. Слава на Бога, че в изкуплението Христово има изцеление“.

Веднага реших, че книжарницата не е място за богословски дискусии, не ми се искаше да удавя нейната радост или пък да я лиша от увереността в това, че Бог чрез някакъв начин е участвал във възстановяване на нейното здраве.  Все пак нейното разбиране на Исая 53:5 и 1 Петр 2:24 изцяло не съответстваше на това, което всъщност се бе случило .

Опитвах се да се досетя, откъде тя би могла да се научи на такова разбиране за тези пасажи. Вероятно от някой изцелител на вяра е чула обяснение за 53 гл. на книгата Исая, или може би приятелка или съседка й е казала за тези стихове. Вероятно  и вие самите сте се замисляли върху тях.

Изцеление чрез изкуплението ли става? Ако да - по какъв начин? В каква степен? Кога го получаваме? Нека да изследваме този въпрос.

                                            
                                           Изкупление

Исая 53 глава е основа на богословието за изцеление/1*/. „Декларацията“ на Божиите обещания за изцелениe е съсредоточена на кръстната Христова жертва. Най-напред изкуплението се споменава в книгата Левит като неотменима част от жертвоприносителната система в Мойсеевия закон. В един определен ден от годината, израилският първосвещеник е влизал в светая светих, приближавал се е до ковчега на Завета и поръсвал с кръвта за изкупление на греховете на Израил.

Аарон, братът на Мойсей, е бил първият от първосвещениците. В Левит 16:3 се казва, че Аарон е влизал в святото място с телци за принос. Този принос за грях ли е бил или за болест? Без съмнение това е било принос за грях. Аарон отначало е принасял телци за своите грехове, а след това за греховете на дома си (ст. 5-6; сравн. ст. 11, 16, 21, 34).

По Божия заповед Мойсей е постановил Ден на изкуплението около 1440 г. до Хр. Няколко стотин години по-късно (около 700 г. до Хр.) Исая е писал за идващият Раб, който трябва да стане „изкупление“. Ритуалът на изкуплението, учреден от Мойсей, бива по-късно изпълнен от Исус Христос с Неговата смърт за нашите грехове, а не за нашите болести.

При изучаване Посланието към Евреите („новозаветната книга Левит“) можем да видим съгласуваността на Писанието. Когато се е извършило окончателното изкупление, Христос е изпълнил роля както на свещеник, така  и на жертва (Евр. 9:11-12). Исус Христос, въплотеният Бог, стана Агнец, заклан за греховете на света.

В Евреи 10 глава се съдържат няколко твърдения по повод извършеното в Исус Христос изкупление.

“После казва: "Ето, дойдох да изпълня волята Ти". Ще каже: Той отмахва първото, за да постанови второто. С тая воля ние сме осветени чрез принасянето на Исус Христовото тяло веднъж за винаги.“ (Евр. 10:9-10).

Всяка година, първосвещеникът е бил длъжен да извършва изкуплението първо за себе си и своето семейство, а след това за целият народ. Но Христос принесе Себе Си в жертва един път, веднъж завинаги  (Евр. 10:12, 14). И това бе предсказано в Исая 53 глава.

Както в книгата Левит, така и в Послание към евреите е показано, че изкуплението в Божия замисъл е предназначено да реши проблема с греха, а не с болестите. И всичко това е било замислено, за да можем да сме  вечно със святия Бог. Съвършеното Христово изкупление бе отплата на дълга за грях, която се изрази  в това, че Божият гняв се изля на Исус Христос. Изключително ясно е, че основното разбиране в Исая 53 гл. е насочено на духовното спасение./2*/

                        За какво говори Исая 53 глава?

От казаното в Исая 53:4-6  възниква следният въпрос: „Все пак какво говори пророкът по повод на физическото изцеление?“

Еврейските думи в Исая 53:4, преведени като „немощи“ и „болести“ могат действително да означават физическа или душевна болка и духовни проблеми. 
Тези, които твърдят, че тук се говори само за физически болести, трябва да са повече внимателни като казват, че тези думи могат да се отнасят за физическите немощи.

Слава Богу, думите винаги стоят в определен контекст и имат това значение, което е подразбирал авторът. Обикновено най-близкият контекст показва какъв смисъл е вложил авторът в думите си.

Обърнете внимание, че думата „беззаконие“ в Исая 53 гл. се среща четири пъти и определя основният поток на мисли в текста. В 53:5 се казва, че Христос бе  мъчен за нашите беззакония. В съответствие с 53:6 „И Господ възложи на Него беззаконието на всички ни“. „ И Той ще се натовари с беззаконията им“. (53:11) е както Той сам понесе на Себе Си греховете на мнозина (53:12; сравн. Евр. 9:28). По този начин, акцентът в Исая 53 глава стои върху духовните и вечните последствия на греха, а не на неговите физически проявления в тялото.

В Исая 53:4 четем, че той „взе“ на Себе Си нашите немощи и „понесе“ нашите болести. Исая е употребил точно тези глаголи в стихове 11 и 12. И ако сравним стихове 3 и 4 със стихове 11 и 12, то ще видим, че основно вниманието ни е насочено на спасението.

                                    Изяснение на въпроса

Сега нека да разгледаме няколко допълнителни текста от Писанието, които потвърждават това, което научихме от текста в Исая 53 глава.

Първо, понастоящем нашето тяло е подложено на тление, т.е. неговото състояние се влошава, докато умрем. В края на краищата, физическото ще бъде отделено от духовното (Як. 2:26). Но добрата вест за всички вярващи е тази, че един ден ще се облечем в нетление – в такова състояние, в което ще останем неизменими, чисти и безгрешни за цяла вечност (Рим. 8:23; 1 Кор. 15:50-54).

Второ, Христос умря за нашите грехове. Евангелието е Благата Вест, която директно говори как да се реши проблема с нашия грях, а не физическия проблем. Вие можете да прочетете за това в Мат. 1:2; Йоан 1:29; 1 Коринтяни 15:1-3 и в други пасажи.

По-нататък, Христос стана грях/3*/, а не „болест“. Второто послание към Коринтяните, 5 глава говори за Неговото служение на примирение (вж. стихове 18-21).

Четвърто, Христос прости нашите грехове, а не нашите болести. Йоан написа: „Пиша вам, дечица, защото ви се простиха греховете заради Неговото име“ (1 Иоан. 2:12).

Пето, Христос даде Самия Себе Си за нашите грехове, а не за нашите болести. (Гал. 1:3-4).

По нататък Библията казва, че ако човек действително е спасен, той не може да загуби своето спасение. (Иоан. 5:24; 10:28-29; Фил. 1:6; Юда 1:24). И сега нека да приведем тази мисъл към нейния логически завършек: ако чрез изкуплението се предава физическо изцеление точно така, както и духовно, то това означава, че ние никога не трябва да загубваме своето физическо здраве, и следователно никога няма да умрем.

Но това случва ли се в действителност? Не. Писанието казва, че сме определени да умрем. (Евр. 9:27). Струва си да погледнем като пример  такива благочестиви хора като Авраам, Исаак, Данаил, Павел и Тимотей, за да се уверим в това, че най-големите Божии светии са се разболявали и в края на краищата са умирали. По този начин можем да направим библейски обоснован извод, че въпреки в изкуплението присъства аспект на физическото изцеление, все още той не се осъществява, докато не ни сполети смъртта и не бъде нашето тяло изкупено чрез възкресение (Рим. 8:23).

Седмо, като вярващи ние сме сигурни в своето спасение, но по повод физическия ни живот или нашето здраве ние нямаме гаранция. Яков в своето послание в 4:13-14 казва,  че не можем да сме сигурни, че дори утре някой от нас ще е жив. Но имаме твърда увереност в това, че ако сме повярвали в Исуса Христа, ние ще сме завинаги Негови синове и дъщери. (Ефес. 1:5).

По нататък, ако чрез изкуплението се получава физическо изцеление и ако то е приложимо сега в настоящия живот, то тези хора, които чрез вяра поискаха физическо изцеление и не са го получили, въз основа на горната логика нямат никакво право на увереност в своето спасение. Обратно на това Бог казва, че ако ние сме спасени, то имаме пълното основание да вярваме в своето спасение. Затова, ако физическото изцеление се даваше чрез изкуплението и ние го искаме, но не го получаваме, то ние загубваме не само увереността във физическото, но и в духовното изкупление. Слава Богу, този небиблейски извод може да бъде направен само в този случай, когато ние изпуснем отначало основната цел на изкуплението – прощението на греховете ни.

Девето, с предположението, че физическото изцеление чрез изкуплението може да бъде приложено понастоящем, се подразбира също така необходимостта от прилагане  в настоящия момент на понятието вечен живот и придобиване на безсмъртни тела.

Но смъртта остава за нас възмездие и огромно препятствие по пътя към този предполагаем извод. Ние непременно ще  умрем (Евр.9:27).

Смъртта няма да се отнеме от човешкият живот до тогава, докато не настъпи вечността. Следователно, каквито и физически преимущества не се предполагат в изкуплението, не ще ги имаме в пълнота до времето на нашето влизане в Божието присъствие.

Помислете също така за това: ако Христос е заплатил дълга за греховете ни, а ние продължаваме да съгрешаваме, то за какво говори приложението във физическата сфера на живота ни? Пълно здраве или отчасти?  Точно така както ние имаме частично духовно здраве, в същата мяра ще продължаваме да имаме частично физическо здраве, докато присъствието на греха не бъде премахнато. А премахване на присъствието на греха няма да се случи до самата смърт или до пришествието на Господ.

Действително Христос заплати за нашите грехове, но Той не премахна присъствието на греха от живота на вярващият. Христос се погрижи за причината на болестта - греха, който в нравствен смисъл се явява корен на болестта. Но Той не премахна болестта от живота на вярващите, защото Той не  ги е избавил от преследващият ги грях.

Накрая, ако в Исая действително се говори за болестта, а не за греха, тогава това трябва да се потвърди и в НЗ. Свещеното Писание е изненадващо единно и не може да противоречи на себе си. А тъй като това не се потвърждава, ясно е, че се говори за греха, а не за болестта.

Както и се очаква, в Новия Завет се съдържат цитати от Исая 53 гл. Филип се срещна с етиопския евнух, който четеше текст от Исая 53 глава (Деян. 8:28, 32-33). Когато евнуха поиска Филип да му го обясни, той „ Благовести му Исуса“ (Деян. 8:35). Очевидно евнуха повярва в Христос като в свой личен Спасител и Господ, тъй като по нататък поиска да се кръсти. Главното, което трябва да разберем от този случай е, че те двамата - И Филип и евнуха - бяха разбрали, че в Исая 53 глава се говори за греха, а не за болестта.

                      
                           Какво казва Матей за Исая 53 глава?

В Матей 8 и 9 глава се описва времето, пълно с най-много изцеления в Евангелието. И също в Мат. 8:14-17 намираме цитата от Исая 53:8, който някои могат да използват за подкрепа на твърденията си за това, че физическото изцеление се явява неотделима част на изкуплението.

Исус, идвайки в дома на Петър, видя тъща му болна от треска и докосна ръцете й, и треската я остави, и тя стана като започна да им прислугва. Когато настъпи вечерта, при него доведоха мнозина хванати от бяс и Той изгони бесовете чрез една дума и изцели всички болни, за да се сбъдне реченото от пророк Исая, който казва: „ и взе на Себе Си, нашите немощи и понесе болестите ни“.

Тъй като на пръв поглед може да изглежда, че в Матей 8 :14-17 се потвърждава идеята за наличието на елемента на изцеление в изкуплението, в действителност по внимателното изучаване на този текст разкрива на какво иска да ни научи Господ.

Гръцките думи в Мат. 8:17, преведени като „взе“ и „понесе“, се отличават от съответните гръцки думи, използвани в Септуагинта, гръцкия превод на Исая 53 глава. И тази промяна има своите основателни причини.

В Матей 8 глава тези думи означават „ премахне от“, а не „взе на“. Вземете под внимание, че думите, използвани в Исая 53:4, означават «понесе в смисъл на жертвоприношение», за да предадат идеята за това, че  „Той  взе на Себе Си нашите грехове.“

Матей казва, че Христос е „премахнал“ немощите на хората. Христос не понесе немощите на тъщата на Петър в заместителния смисъл. Той не каза: „Вземам на Себе Си треската“. Той просто я докосна и треската я остави. Той също така не понесе на Себе Си никакви болести на тия, които бяха болни, нито пък бесовете им, на тия която бяха обладани (Мат. 8:16). По-късно на Него Му предстоеше да понесе греха на кръста, обаче в този момент, в Матей 8 глава, Той само отхвърли немощите.

Следващата мисъл е много важна: това, което Христос извърши на кръста се случи няколко години след Неговите изцелителни служения в Капернаум, описани в Матей 8 глава. Няма абсолютно никаква връзка между това, което Христос извърши в Капернаум и извършеното от Него изкупление на Голготския кръст. По-скоро, Матей употребява старозаветния текст за илюстрация на това което ще направи - отдалечаването на греха, подобно на което извърши сега - отдалечи немощите. Той сочи на взаимовръзката и тъждествеността между Исая 53 гл и изцелителното служение на Христос в Капернаум.

Ето още един начин, с който горното може да бъде обяснено: 8 глава на Матей има същото отношение към 53 глава Исая, както 17 глава на Матей (преображението на Христос) с 19 глава на Откровение. Това е предвкусване. Oписаното в Матей 8 глава се явява предвкусване на идещото вечно царство, в което нe ще има грях и болести. По този повод един автор казва:

„Наистина, както вече обясних, Матей 8:16-17 недвусмислено свързва извърше-ните от Исус чудеса и изцеления и изгонване на бесове с изкуплението, което още не бе извършено. Те служат за предвкусване и потвърждение на кръстната смърт, която се явява тяхно основание и защита. /4*/

Предположението, че сега няма болести поради това, че Христос на кръста се погрижи за физическите немощи е подобно на  предположението, че сега няма грях, тъй като Христос понесе нашите грехове на кръста. Щом грехът все още съществува (а това е точно така), означава, че нравствената основа за болестите продължава също своето съществуване.

                     

                          Какво казва Петър за Исая 53 глава?

Умря ли Христос за нашите грехове или за нашите болести? Някои учат, че 1 Петр. 2:24, където се казва „ с Чиято рана вие оздравяхте/ друг превод: с Неговите рани се изцелихте“/ – подкрепя, че на кръста Христос е решил проблема с физическите болести. Но контекста на този пасаж изисква от нас да разглеждаме кръстната смърт на Христос като жертва за нашите грехове.

Често задаваният въпрос е следният: „какво означава думата „рана“, или какво е значението на фразата „ с Неговите рани се изцелихме“? Думата преведена като „рана“, е еврейска дума в Исая 53 глава, най-добрият превод, който звучи като „рани от физическо оскърбление“. Това напълно точно представя разбирането на Петър в записаното в Исая 53 глава.

От контекста разбираме, че Петър не говори за раните, които бяха нанесени на Христос от войниците по време на побоя, но по-скоро – за крайната мъчителна болка, носена от Него на Голгота (Пс. 21:15-18). Побоят и обидите, които той претърпя от тях, когато Го приковаха на кръста беше нищо в сравнение с Неговите мъчения на кръста, когато Той понесе на Себе Си греха на света.  В 1 Петр. 2:24 се говори за нашето духовно изцеление и за това, че Христос заплати за нашите грехове, а не за нашите болести.

                                             Обобщение

В Исая 53 глава се говори за изкуплението и за неговата стойност за спасението, а не за неговото изцелително въздействие на физическите болести. Този извод се потвърждава от четирите свидетелства:

1. Изкуплението в книгата Левит и в Посланието към Евреите се отнася изключително за спасението.

2. Контекстът на Исая 53 гл в основни линии е фокусиран на въздействието на изкуплението от греха.

3. В богословски смисъл смъртта на Христос и спасението са ориентирани към греха.

4. Матей, Петър и етиопският евнух са разбирали, че записаното в Исая 53 глава се отнася за греха.

Всичките свидетелства на Писанието подкрепят, че Исая 53 глава говори за духовното състояние на човека. Фокусът е върху греха, е не върху болестите. Исая 53 глава се фокусира на главната причина за болестите - грехът, а не на незабавното отстранение на едно от последствията на греха, болестите.

Да се върнем обратно на въпроса, който ние зададохме в началото: „ Получава ли се изцеление чрез изкуплението?“ Моят отговор е: „Да!“, но с последващото го обяснение: изцелението се дава „чрез“ изкуплението или „е като един от резултатите“ на изкуплението, но то никога не е било предназначено за вярващите в настояще време./5*/ Когато грехът бъде окончателен отстранен, то тогава за вярващите ще дойде и пълнотата на физическото изцеление – но само в бъдещето, когато нашите тела ще бъдат изкупени чрез Божията сила (Римляни 8:23; Откровение 21:4).

Следователно, на основание Матей 8:16-17 не трябва да се учи и  проповядва, че в изкуплението се дава изцеление, ако това не се потвърждава и от други пасажи в Писанието. Това никъде повече не се подкрепя и не може да бъде достатъчно обосновано с текстовете от Матей 8:16-17.  Не, в изкуплението няма изцеление за нашите смъртни тела. Този извод е изведен от факта, че прощението на греховете и избавлението от вина се дава безплатно и се предлага еднозначно чрез кръста на всички искрени вярващи в  настояще време,  и едновременно с това изцелението от всички наши немощи и болести понастоящем не се дава безпрепятствено и безусловно на всички вярващи. Никой от повярвалите в прощението и очистването не е бил отхвърлен, но хиляди и хиляди повярвали във физическото изцеление не са получили очакваното. В това няма противоречие – след вече твърде уместното обяснение. Допускането за вършене на грях не влиза в Божия план и Неговото намерение за нас, но с допуснатото ние боледуваме, а че това често се случва,  го виждаме както в Писанието, така и в свиделството на християните ...
Затова, както Писанието, така и опитът казва „не“, няма телесно изцеление в изкуплението./6*/

Вземайки под внимание 1) значение на използваните думи, 2) контекста, в който са разглежданите по-горе текстове, 3) допълнителната информация от книгата  Левит и Послание към Евреите и 4) същността на изкуплението, то ние можем да заключим, че изкуплението е било предназначено за да реши проблема с греха и удовлетвори праведния гняв на святият Бог. A вие и аз бихме могли да се насладим на пълно физическо здраве не по-рано, откогато смъртта ни избави от присъствието на греха./7*/  И когато възкресението допълни първите плодове на изкуплението в настоящето (Рим. 8:23), тогава бихме познали пълнотата на физическото изцеление чрез изкуплението.

Джеймс Пакър предава много точно целият смисъл на Исая 53 глава в това дълбоко изказване:

„Отново тази истина: спасението обхваща както тялото, така и душата. И разбира се, както някои предполагат, в изкуплението има изцеление за тялото. Но ние трябва да отбележим, че съвършеното физическо здраве е обещано не за този живот, а за небето, като част от славното възкресение, което ни очаква , когато Христос „ ще преобрази така унищоженото ни тяло, че то ще бъде съобразно Неговото славно тяло, чрез силата, с която Той действа и покорява всичко на Себе Си.“ Пълното физическо благополучие е  благословението от бъдещото спасение, а не на настоящето. Това, което Бог е  обещал, и когато Той Го е обещал, се явяват два различни въпроса./8*/


------------------------------

*Тази статия е осма глава на книгата  "The Healing Promise"  с автор Ричард Мейхю. Доктор Ричард Мейхю (Richard L. Mayhue), е написал много на тема библейското учение за изцеление, декан е на семинарията „Мастерс“, в Сан-Вали, Калифорния (The Master’s Seminary, Sun Valley, CA).

/1*/ Бях извънредно много учуден за това, колко малко внимание се отделя на Исая 53 гл. в някои от най-големите нови и забележителни публикации в защита на съвременното изцелително движение. Например, в книгата на Jack Deere, Surprised by the Power of theSpirit (Grand Rapids, MI: Zondervan Publishing House, 1993) от 299 страници, на темата за изцеление се посвещава само един абзац на стр.169. В книгата на  John Wimber and Kevin Springer, Power Healing (San Francisco: Harper & Row, 1987), от 269 страници, има не повече от  четири пълни абзаца (стр. 152-156), но главно място заемат разсъжденията на хората, вместо това, което разглежда Писанието за учението. В книгата на Benny Hinn, Lord, I need a Miracle (Nashville, TN: Thomas Nelson Publishers, 1993) се отделя не повече от две страници (стр. 55-56). Jeffrey Niehaus в книге The Kingdom and the Power (Ventura, CA: Regal Books, 1993)  е посветил не повече от три пълни страници (стр. 48-50). За запознаване с пълното екзегетическо изследване на Исая 53 глава  виж. Edward J. Young, The Book of Isaiah, Vol. 3 (Grand Rapids, MI: Eerdmans, 1972), стр. 340-354.

/2*/ В Новия Завет постоянно се говори за Христос като заместителна жертва за християните, Който извърши изкуплението, понесе на Себе Си тяхните грехове. Вж. Мат.20:28; Йоан 1:29; Римл 4:25; 5:6-8; 8:3; 1 Коринт. 15:3;   2 Коринт. 5:21; Галатяни 1:4; 3:13; 4:4-5; Евреи 9:28; 1 Петр.3:8 и 1 Йоан 2:2; 4:10

/3*/ Точно така се превежда гръцкият текст 2 Коринт.5:21: „Незнаещият грях Той направи грях вместо нас“, което е отразен в превода на еп. Касиан.

/4*/ D.A. Carson, Showing the Spirit (Grand Rapids, MI: Baker Book House, 1987), 156-57.

/5*/ От библейска гледна точка би било по правилно да се каже: „ Чрез изкуплението ще бъде дадено изцеление“ – вместо да се казва:  „Със изкуплението се дава изцеление“. Съгласен съм с доктор Дъг Моо (Doug Moo), който в статията си „“Divine Health and Wealth in the Gospel” в списание Trinity Journal, 9 (1988), 204 стр.  казва: „Предпочитаме да казваме, че физическото изцеление – това е едно от последствията на изкупителната смърт на Христос“. Така също виж в W. Kelly Bokovay, “The Relationship of Physical Healing to the Atonement,” Didaskalia (April, 1991), 35 стр.: „Заблуждава се всеки, който предполага, че „в“ изкуплението се дава изцеление, не вземайки предвид основно уговорката; болестите – са самото последствие от греха, и тяхното окончателно изкореняване в бъдеще е гарантирано, тъй като нашият грях е изкупен.“

/6*/ Sidlow Baxter, Divine Healing of the Body (Grand Rapids, MI: Zondervan Publishing House, 1979), 136-35. Тук Бакстер не смекчава думите си в напълно отхвърляне на възможността да се получи понастоящем физическо изцеление на някакво основание, свързано с изкуплението.

/7*/ John Wimber и Kevin Springer в книгата  Power Healing, 154 цитират  R.A. Torrey, DivineHealing (Grand Rapids, MI: Baker Book House, reprinted 1974), 53 по повод смисъла на Исая 53 глава (на стр. 43) казват, че „въз основа на това, което Исус изпита на кръста, впоследствие ние можем да изпитаме стопроцентово изцеление тук на земята“.  Това твърдение в най-добрия случай е преувеличение на това, което казва Тората (стр. 43-46), а в най-лошият е изопачаване. Читателят трябва да бъде внимателен, когато му се предлагат цитати от други автори, особено когато цитираната литература не е леснодостъпна за проверка.

/8*/  James I. Packer, «Poor Health May Be the Best Remedy,» Christianity TodayMay 21, 1982), 15.
Преводът на статията се публикува с разрешение на http://www.propovedi.ru

Превод: Татяна Иванова

БОГ ТОЛКОВА ВЪЗЛЮБИ СВЕТА, част 2, ДЖОН ПАЙПЪР

Йоан 3:14-18

„И както Мойсей издигна змията в пустинята, така трябва да бъде издигнат Човешкият Син, та всеки, който вярва в Него, (да не погине, но) да има вечен живот. Защото Бог толкова възлюби света, че даде своя Единороден Син, за да не погине нито един, който вярва в Него, но да има вечен живот. Понеже Бог не е пратил Сина в света да съди света, но за да бъде светът спасен чрез Него. Който вярва в Него, не е осъден; който не вярва, е вече осъден, защото не е повярвал в името на Единородния Божий Син.“

Има много нови хора в църква Витлеем. Някои просто са се спрели, за да видят какво се случва тук. Други нямат никаква или имат съвсем смътна представа от това какво ние разбираме под думата проповядване. Мисля, че ще ви бъде по-лесно да слушате днешното послание (както и много други) ако научите малко повече за проповядването.

Това, което разбираме под проповядване е разяснително (обяснително) ликуване (задоволство, тържествуване).

Проповядването като обяснително задоволство

Обяснително (разяснително) означава, че целта на проповядването е да излага и тълкува, както и да обяснява и прилага значението на Библията. Всяка проповед обяснява и показва приложението на Библията. Причината за това е, че Библията с всичките си 66 книги е слово от Бога – непогрешимо, полезно и вдъхновено от Него. Работата на проповедника е да представя във все по-малка степен собствените си мнения и да предава Божията истина. Ето защо основното в проповедта е библейското изложение – неговото обяснение и приложение.

Проповедникът трябва да върши това по начин, който ще ни позволи да видим, че направените от него изводи наистина идват от същността на нещата, описани в Библията. Ако те действително са такива, а вие не можете да видите това, вярата ви ще остане основана на хора, а не на Бог.

Целта на това обяснение е да ви помогне да схванете някоя библейска истина, която ще направи духовните ви кости още по-силни, ще удвои възможностите на духовните ви бели дробове, ще порази очите на сърцето ви с Божието величие и ще пробуди способността на душата ви да усеща различни духовни наслади, за чието съществуване дори не сте знаели.

Проповядването е също така ликуване (задоволство, тържествуване) –обяснително (разяснително) ликуване (задоволство, тържествуване). Това означава, че проповедникът трябва не просто да тълкува съдържанието на Библията, а хората просто да разбират обясненията, но и двете страни трябва да се радват на написаното в Библията, защото то е било обяснено и приложено.

Проповядването като поклонение

Проповядването по време на богослужение не трябва да става след поклонението. Самото то е поклонение. Моята работа не е свършена ако само съм видял и съм ви показал истината. Дяволът също би могъл да направи това, воден от някакви свои неискрени мотиви. Работата ми е да видя славата на истината и да я вкуся с наслада, докато ви я разяснявам и ви обяснявам приложението й.

Проповядването не е всичко, което църквата трябва да прави. Ако само проповядвате, все едно църквата не съществува. Църквата е тялото от вярващи, които служат едни на други. Проповядването трябва да ни подготвя за това. Бог е създал църквата за да благоденства чрез проповядването. Ето защо Павел дава на Тимотей едно от най-сериозните и възвишени поръчения в цялата Библия: „Заръчвам ти пред Бога и пред Исус Христос, Който ще съди живите и мъртвите при явяването Си и царуването Си: проповядвай словото, настоявай навреме и без време, изобличавай, порицавай, увещавай с пълно търпение и непрестанно поучаване“ (2 Тимотей 4:1,2).

Ако сте свикнали с двадесетминутна, отпускаща и незабавно приложима беседа това, което ще научите от току-що описаното от мен проповядване няма да е същото. Ще проповядвам два пъти по-дълго от 20 минути. Целта ми не е това, което ще кажа да е мигновено приложимо, а полезно за вечността. Докато говоря на хората душата ми не си почива, а бди зорко над бездната на вечността, на ръба на която стоим. Някои от тези, на които говоря може би следващата седмица ще са преминали вече от другата страна.

Как Бог обича света

Въпросът, който си задаваме днес е как според написаното в Йоан 3:16 Бог обича света. Исус казва: „Защото Бог толкова възлюби света, че даде своя Единороден Син, за да не погине нито един, който вярва в Него, но да има вечен живот.“ Много е важно да оставим Библията сама да определи какво означава любов във всеки от дадените пасажи. Не трябва да допускаме нашите предположения за същността на любовта да изопачат това, което Библията казва за нея.

В този стих ясно личат няколко велики неща.

1. Бог обича света. Това означава, че Бог обича всички паднали, грешни човешки същества живели и живеещи на земята.
2. Това е любов с такава сила и от такава величина, че е подтикнала Бога да изпрати Сина Си да умре за света.
3. Неоспоримото намерение и следствието от тази любов и изпращането на Сина е: „...който вярва в Него, да не погине, но да има вечен живот.“ С други думи, тази любов отваря истинска врата, през която всеки, който вярва в Сина ще влезе във вечния живот.
4. Следователно, тази любов не прави разлика между хората, не е във вреда на никого. За нея може да се разказва на всички, обещана е на всички и е приложима за всички без изключения. Единственото, което тази любов казва е: „Ако повярвате в Сина Ми, ще ви дам вечен живот. Мога да направя това, защото Моят Син отмени дълговете на всички, които вярват. Ако вярвате, греховете ви са унищожени. Ето в какво се състои любовта Ми към вас: Аз дадох Сина Си, за да може вярата ви в Него да бъде единственото условие вие да живеете с Мен завинаги.“

До всяко човешко същество: „Бог те обича“

Следователно можем да кажем на всеки: „Бог те обича. Той те обича толкова, че изпрати Сина Си да умре, така че ако повярваш, греховете ти да бъдат забравени и ти да имаш вечен живот.“

Ето това означава, обещава и прави Божията любов в Йоан 3:16.Затова този стих е бил така изумително благословен от Бога през вековете да довежда хората при Христос и спасението. Той изразява това, което обичаме да наричаме безплатното предложение на благовестието. За него няма граници. То достига до хората от всички етнически групи, възрасти, социално-икономически категории и най-вече до всички видове грешници – от лошия до най-лошия. „Бог толкова възлюби света, че даде Единородния Си Син, за да може всеки...“ - и това се отнася наистина за всички - „който вярва в Него да не погине, но да има вечен живот.“

И така, има ли някакво противоречие тук? Никакво. Освен ако не опитате чрез този израз на Божията любов да заличите друг израз на любовта Му; много хора правят точно това с този стих. Това е печално и ограбва църквата като я лишава от едно от най-големите й съкровища.

Три други библейски проявления на Божията любов

Позволете ми да ви опиша три други прояви, форми или вида на Божията любов от Библията. Две от тях никой дори не се опитва да заличи, използвайки Йоан 3:16. Едната форма обаче мнозина се опитват да отменят като използват Йоан 3:16. Целта ми е да видим и повярваме и в четирите вида Божествена любов, като сами ги изпитаме и се възползваме от тях точно по начина, който Библията има предвид. Всяка проява на Божията любов има своето място в живота. Всички са предназначени да ни благословят, да ни помогнат, да ни дадат сила и да ни дадат свобода да отдадем живота си на другите.

Искам само да ви напомня, че книгата на Дон Карсън Трудното учение за Божията любов е много полезна с класификацията, която прави по темата. Тя е библейска, завладяваща и се чете лесно.

1) Любовта на Бога към Сина Му

На първо място съществува любовта на Бог към Сина Му и на Сина към Неговия Баща. Йоан 3:35: „Отец обича Сина и Му е дал власт над всичко.“ В Йоан 14:31 Исус казва: „но всичко това става, за да види светът, че обичам Отца и постъпвам така, както Отец ми е заповядал“.

Божията любов към Исус и Святия Дух е различна, защото не съществува грях, който трябва да бъде побеждаван. Бог ни обича, въпреки греха ни. Не е същото обаче със Сина. На Бог Отец не Му се налага да Го обича въпреки нещо. Синът е безкрайно достоен за тази любов.

2) Любовта на Бог към творението

Бог обича творението Си и се грижи за него, независимо, че така от подкрепата Му се ползват и Неговите врагове. „Благ е ГОСПОД към всички и щедростите Му са върху всички Негови творения.“ (Псалм 145:9). Матей 5:44,45: „Обичайте враговете си и се молете за онези, които ви преследват, за да бъдете деца на своя Баща, който е в небесата. Той кара слънцето си да изгрява и за злите хора, и за добрите, и изпраща дъжд и на праведните, и на неправедните.“  Любовта на Бога Го подтиква да осигурява дъжд и слънчева светлина и на тези, които не заслужават. Исус нарича това любов към враговете Си и ни дава пример за това как трябва да обичаме нашите врагове.

Никой не използва Йоан 3:16 за да подкопае тези два вида Божествена любов. Вече познаваме три начина, по които Бог обича: 1.Той обича безпределно достойния Си за любов Син. 2. Обича и подкрепя творението Си, независимо че от това се възползват дори и враговете Му. 3. Обича света толкова, че да изпрати Сина Си и да отвори вратата за вечен живот на всеки, който вярва в Него.

3) Любовта на Бог към Неговия избран, заветен народ

Още не сме описали обаче най-скъпоценния израз на Божията любов. Това е любовта, която Го кара да отиде отвъд безплатното предложение на благовестието, да Си избере хора, да ги доведе при Себе Си с вяра и да сключи с тях личен, вечен завет. Да усещаш, че си обичан по такъв начин, е най-великото преживяване в живота.

Можете да я наречете любов, с която Бог ни избира или прераждаща любов, или заветна любов. Чрез нея Бог прави повече от това, което предлага. Той побеждава бунта и съпротивата и Неговите възлюбени приемат предложеното от Него.

Нека се опитам да ви покажа това по няколко начина.

А. Божият избор за Израел

Да видим първо любовта, с която Бог избира народа на Израел.

Второзаконие 10:14,15: „Ето, небесата и небесата на небесата, земята и всичко, което е в нея, принадлежат на ГОСПОДА, твоя Бог. Но ГОСПОД благоволи само в бащите ти, да ги възлюби, и избра вас, техните потомци след тях, измежду всички народи, както е днес.“

Смисълът тук е, че Бог не само предлага на Израел заветни отношения, но и Сам избира Израел. Той ги отделя от всички други народи. Бог не преговаря; Той свободно, суверенно и безусловно избира Израел.

„Ще бъдеш благословен повече от всички народи; няма да има безплоден или безплодна между вас или между добитъка ви. И ГОСПОД ще отмахне от теб всяка болест и няма да докара върху теб нито една от ужасните болести на Египет, които познаваш, а ще ги наложи върху всички, които те мразят.“ (Второзаконие 7:6-8).

Това не значи, че всички имат вечен живот, но означава, че Бог ги поставя в специални заветни отношения със Себе Си. Той избира тях, а не те Него. И това Бог нарича любов. Тя се простира далеч отвъд предложението.

В. Божият дар новорождение

Виждаме този вид любов когато Бог ни издига от духовната смърт и предизвиква новорождението ни.

В Йоан 3:8 Исус казва: „Вятърът духа където ще и чуваш шума му; но не знаеш откъде иде и къде отива; така е с всеки, който се е родил от Духа.“ С други думи, новорождението си дължим на желанието на Святия Дух. Ние не управляваме вятъра, не управляваме и Духа. Той идва и си отива със съживителната си сила така както на Него Му харесва.

В Ефесяни 2:4,5 това е наречено любов – голяма любов: „Бог обаче, Който е богат с милост поради голямата любов, с която ни възлюби, даже когато бяхме мъртви поради престъпленията си, съживи ни заедно с Христос (по благодат сте спасени)“ (вж. 1Петър1:3 – „в голямата Си милост“). Точно тази е „голямата любов“, която отива отвъд предложението, отправено към духовно мъртвите хора, че ако повярват, ще бъдат спасени. Тя побеждава нашата замъртвялост. Чрез нея получаваме нов живот, тя ни довежда до вярата и ни съединява с Христос – и всичко това се случва в един независещ от нас миг.

Нека го прочета още веднъж: „Бог обаче, Който е богат с милост поради голямата любов, с която ни възлюби, даже когато бяхме мъртви поради престъпленията си, съживи ни заедно с Христос (по благодат сте спасени)“ (вж. Йоан 10:16; 11:52). Ние оживяваме под въздействието на Божията съживителна любов. Ето защо сме способни да повярваме.

С. Любовта на Исус към овцете Му

Можете да видите тази любов, която превъзхожда Йоан 3:16 от начина, по който Исус говори за овцете Си в останалата част от Евангелието на Йоан.

Там връзката между това да бъдеш Христова овца и да вярваш в Него не се състои в това, че ние вярваме, за да можем да станем овце, а че Бог създава овце, за да могат те да повярват. Това става ясно в Йоан 10:25,26. Исус казва: „...Делата, които върша в името на Отец са, те свидетелстват за Мене. Но вие не вярвате, защото не сте от моите овце.“ Не вярата предшества нашето влизане в стадото. Ние ставаме първо част от стадото на Исус, за да можем да вярваме.

Йоан 10:11: „Аз съм добрият пастир; добрият пастир живота си дава за овцете.“ Когато Исус казва това, ние знаем, че става въпрос за любов по-голяма от Йоан 3:16. Давайки Своя живот за овцете Си, Той умира не само за да им предложи вечен живот, а за да направи съвсем сигурно това, че те ще повярват в Него, ще Го последват и ще имат вечен живот. В Йоан 10:16 Исус поглежда отвъд сегашното стадо от вярващи и казва: „И други овце имам, които не са от тая кошара, и тях трябва да доведа; и ще чуят гласа Ми, и ще станат едно стадо с един пастир.“ В Йоан11:51,52 е казано, че е умрял, за да ги събере. Той умира, за да доведе избраните до вярата.

Йоан 10:27,28: „Моите овце слушат гласа Ми и Аз ги познавам, и те Ме следват. И Аз им давам вечен живот; и те никога няма да загинат, и никой няма да ги грабне от ръката Ми.“ Защо идват при Него? Защото Отец ги е избрал и ги дава на Исус. Йоан 6:37: „Всичко, което Ми дава Отец, ще дойде при Мене, и който дойде при Мене, никак няма да го изпъдя.“ Те идват, защото Бог ги е привлякъл. Йоан 6:44а: „Никой не може да дойде при Мене, ако не го привлече Отец...“ Йоан 6:65: „...никой не може да дойде при Мене, ако не му е дадено от Отец.“

Защо не всички вярват в добрата новина от Йоан 3:16б? „...за да не погине нито един, който вярва в Него, но да има вечен живот.“ Защо хората не идват? Исус отговаря в Йоан 3:19,20: „И това е осъждението: светлината дойде на света и човеците обикнаха тъмнината повече от светлината, защото делата им бяха зли. Понеже всеки, който върши зло, мрази светлината и не отива към светлината, да не би да се открият делата му.“

Любов по-голяма от Йоан 3:16

Най-удивителният въпрос е: Защо изобщо някои от нас отиват при Исус? Защо някои от нас Го приемат като най-голямото Съкровище в живота си? Отговорът е: Съществува любов по-голяма от Йоан 3:16. Любовта в Йоан 3:16 е удивителен дар за света от Христос, за да може безплатното предложение за вечен живот да стигне до всеки: Повярвай и ще бъдеш спасен; повярвай и греховете ти ще бъдат простени. Божият гняв ще премине и ще имаш вечна радост с Него. Ако вярваш.

Бог има и друга любов. Тя отива далеч отвъд предложението за вечен живот и всъщност създава живота в сърцата ви. Ако познавате само любовта от Йоан 3:16, знайте, че има и друга, по-голяма любов, която трябва да познавате, да й се радвате, наслаждавате, удивлявате, да сте благодарни за нея и да получавате сили от нея.

Бог иска да знаете, че вие, които вярвате в Исус, сте обичани не само с всеобщата любов от Йоан 3:16, а и с Неговата побеждаваща смъртта, отстраняваща закоравяването, изкореняваща бунта, даваща зрение, създаваща вяра, лична, непобедима заветна любов, която ние изобщо не заслужаваме. Той е вдъхновил Евангелието на Йоан и аз проповядвах това послание, за да можете още по-пълно да разберете и да изпитате по-дълбоко как Бог ви обича.

Непобедима, безкрайна, заветна любов

Баща ми, който беше голям благовестител, довел при Христос повече хора отколкото аз някога бих могъл, обичаше да цитира Д. Л. Мууди: От външната страна на райските врати е написано: „Който пожелае, може да дойде.“ От другата страна са написани думите, които можем да прочетем само отвътре: „Избрани преди създаването на света.“

Мога да добавя само: Да, Евангелието на Йоан е предназначено да бъде четено преди да минете през вратата. Животът е тежък. Нуждаем се от цялата помощ, която можем да получим, за да познаем величието на Божията заветна любов към Неговите овце. Елате при Исус и открийте, че Той ви обича с непобедима, безкрайна, заветна любов.

---

By John Piper. © 2009 Desiring God. Website: desiringGod.org
Превод: Юлия Борисова, www.christian-books.hit.bg
Английският текст е използван с разрешението на автора.

БОГ ТОЛКОВА ВЪЗЛЮБИ СВЕТА, част 1, ДЖОН ПАЙПЪР

Йоан 3:9-18

„Никодим в отговор Му рече: Как може да бъде това? Исус в отговор му каза: Ти си Израилев учител и не знаеш ли това? Истина, истина ти казвам, това, което знаем, говорим и свидетелстваме за това, което сме видели, но не приемате свидетелството ни. И никой не е възлязъл на небето, освен Този, Който е слязъл от небето, тоест, Човешкият Син, Който е на небето. И както Мойсей издигна змията в пустинята, така трябва да бъде издигнат Човешкият Син, та всеки, който вярва в Него, да не погине, но да има вечен живот. Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине нито един, който вярва в Него, но да има вечен живот. Понеже Бог не е пратил Сина в света да съди света, но за да бъде светът спасен чрез Него. Който вярва в Него не е осъден; който не вярва, е вече осъден, защото не е повярвал в името на Единородния Божий Син.“

Ако Бог желае, днес и следващата седмица ще се съсредоточим върху някои от най-известните стихове в Библията, както и върху следващите ги два стиха, които са в тяхна подкрепа и ги поясняват.

Йоан 3:16-18

„Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине нито един, който вярва в него, но да има вечен живот. Понеже Бог не е пратил Сина в света да съди света, но за да бъде светът спасен чрез Него. Който вярва в него не е осъден; който не вярва, е вече осъден, защото не е повярвал в името на Единородния Божий Син.“

Не е трудно да разберем защо 16 стих е един от най-известните, най-често запаметяваните и  най-високо ценени в Библията. В него са събрани на едно място най-великите истини. Бог; любов; светът; Божият Син; вяра; смърт завинаги; вечен живот; всеки който – това сте вие или не сте вие. Ето, това са най-славните неща. Има ли нещо по-важно от тях? Какво може да има по-голямо практическо значение за вас в този момент? Съществува ли нещо по-неотложно и важно от това да знаете къде е вашето място в казаното от Бог в този стих?

Мисля, че за да разберем написаното в Йоан 3:16, първо трябва да го разгледаме, спирайки се на всички важни думи (с изключение на възлюби) като ги обсъждаме:Бог, свят, даде, Син, вярва, гибел, живот. Ще се опитаме да разберем как те ни засягат и ще продължим напред. Ако Бог пожелае, следващата седмица ще се върнем към началото и ще посветим цялото послание на чудесната дума, която днес подминаваме – възлюби: „Защото Бог толкова възлюби...“

Напрежението в Йоан, глава 3

Ще попитаме: Как в този откъс се проявява Божията любов към нас? Как Неговата любов от стих 16 се свързва с делото на Божия Дух в стих 8? Тук като че ли съществува напрежение. Мнозина го усещат и се опитват да го отстранят като лишават от значение или   стих 8, или стих 16.

От една страна, в стих 8 се казва, че Божият Дух духа накъдето си иска и съживява когото сам избере. „Вятърът духа където ще и чуваш шума му; но не знаеш от къде иде и къде отива; така е с всеки, който се е родил от Духа.“ Бог е свободен да върши каквото иска. Не ние, а Той има последната, решаваща дума за това кого от духовно разбунтувалите се и мъртви хора ще възкреси за нов живот. Никой от нас не заслужава да бъде съживен и никой друг няма силата да извърши това. Ако някой е спасен, заслугата е на Бога.

От друга страна обаче, в Йоан 3:16 се казва: „Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине нито един, който вярва в Него, но да има вечен живот.“ Това със сигурност означава, че Бог обича всички и предлага на всички вечен живот – този живот, който Духът дарява в стих 8.

Това ще се опитаме да разберем следващата седмица. Ще споделя с вас, че за това много ми помогна една книга на Дон Карсън – Трудното учение за Божията любов. Не повече от 90 страници, книгата е разбираема и хубава. Надявам се много от вас да я прочетат.

Седем внушителни истини в Йоан 3:16

Първо нека да изясним някои славни и възвишени неща в този стих. Седем всеобхватни, важни думи, представляващи седем големи истини – ето това трябва да разберем, за да можем да усетим въздействието от силата и изключителната ценност на този известен стих. Надявам се вие, вярващите от църква Витлеем да разберете колко основополагащ е този стих не само за начинаещите. Това е високо волтова шокова терапия – за личите борби на женените, на неженените и на непълнолетните.

Нека сега обърнем внимание на седемте големи думи в стих 16.

1. Бог

„Защото Бог толкова възлюби...“ Няма причина да мислим, че Исус има предвид друг Бог, а не Този от Стария Завет. Той е Всемогъщият Създател и Крепител на вселената. Той е личност, не просто някаква сила и това означава, че Той мисли,желае и чувства. Бог обича и мрази. Тъй като е личност, Той има нравственост – отнася се с нас в зависимост от това дали постъпваме добре, зле, грешно или правилно. Именно защото е нравствен, Бог е напълно праведен. Всичко, което прави е правилно. Безкрайното Му достойнство определя кое е правилно. Да постъпваш правилно, това означава да мислиш, чувстваш и действаш в съответствие (в хармония) с безкрайното Му достойнство.

Всички сме създадени от Този Господ. Наш висш дълг и основна причина за съществуването ни е да Му благодарим (Римляни 1:21). Всички сме се провалили и сме попаднали под праведното Му неодобрение. Това прави стих 16 от глава 3 на Евангелието на Йоан толкова нужен и скъпоценен. Той ни разкрива начина, по който Бог ни спасява от това състояние.

2. Светът

„Защото Бог толкова възлюби света...“ Най-общото значение на тази дума тук е цялото създадено и паднало човечество. „Вас светът не може да мрази, той мрази мен, защото непрекъснато му говоря, че делата му са зли.“ (Йоан 7:7) „...Духа на истината, когото светът не може да приеме, защото не го вижда и не го познава. Но вие го познавате, защото той живее с вас и ще бъде във вас.“ (Йоан 14:17) Ето начина, по който в случая Йоан използва думата свят. Голямото, неизброимо, загиващо множество на падналото човечество се нуждае от спасение. От него са и тези, за които става въпрос във втората част на стиха: „...за да не погине нито един, който вярва в Него.“ Светът е огромен океан от загиващи грешници, от където идва този „нито един, който...“

3. Даде

„Защото Бог толкова възлюби света, че даде...“ Необходимо е да отбележим две неща относно този дар. Първо, това е дар от небето. Второ, Бог не просто изпрати Исус на земята, а Го изпрати да умре. В стих 17 думата „даде“ е заместена с „изпрати.“ „Понеже Бог не е пратил Сина в света, за да съди света, но за да бъде светът спасен чрез Него.“ Така че „даването“ от стих 16 е Божието „изпращане“ на Сина с мисия от небето.

В Йоан 10:17,18 виждаме връхната точка на това пратеничество. Исус казва: „Затова ме люби Отец, защото Аз давам живота Си, за да го взема пак. Никой не Ми го отнема, но Аз от Себе Си го давам. Имам право да го дам, и имам право пак да го взема. Тази заповед получих от Отца Си.“ Последното изречение показва, че причината, поради която Бог е изпратил Сина е Той да даде живота Си. „...но Аз от Себе Си го давам....Тази заповед получих от Отца Си.“

В Йоан 3:16 е казано: „Защото Бог толкова възлюби света, че даде...“ и това означава, че дарът от Бога е изпращането на Сина Му на земята с цел да умре. Това е също толкова изумително, дори милион пъти повече, отколкото ако кажехте на сина си: „Има нещо, което бих искал да направиш за мен. Имам врагове, които заслужават да умрат. Искам обаче ти да отидеш и да умреш вместо тях, така че те да имат вечен живот.“ Независимо какво друго знаете за Бога, няма  нищо по-важно нещо от това.

4. Син

„Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син...“ Мюсюлманите и другите хора се объркват от мисълта, че Бог може да има Син. Затова нека да кажа някои неща, които стават кристално ясни в Евангелието на Йоан, макар и да изглеждат тайнствени. Бог не е имал сексуални взаимоотношения с Мария, за да Му се роди Син. Нека да се върнем към първа глава, където Йоан поставя основата на нашето разбиране за Сина на Бога.

Йоан 1:1: „В началото бе Словото; и Словото беше у Бога; и Словото бе Бог.“ На това място Словото е представено пред нас. Казани са три неща за него. Първо - „Словото бе Бог.“ Второ – то беше у Бога и все пак беше отделно от Него. „Словото беше у Бога.“ Трето – по тази причина то винаги е съществувало и никога не евъзниквало отделно. „В началото бе словото.“

Сега да погледнем стих 14а: „И Словото стана плът, и живя между нас; и видяхме славата Му, слава като на Единородния от Отца...“ Този стих изяснява три неща. Първо: Словото на Бога, за което се говори в стих 1, е Сина на Бога. „И Словото стана плът...; и видяхме славата Му, слава като на единородния от Отца...“ Второ: Бог, у Когото беше Словото и от Когото беше отделено, е Бог Отец. То е „Единородния от Отца.“ „В началото бе Словото; и Словото беше у Бога.“ Това беше Бог Отец. Трето: Следователно, Исус е Божи Син не защото Отец имаше сексуални отношения с Мария, а защото Синът винаги беше съществувал, без да има начало „...като е сияние на Неговата слава и отпечатък на Неговото същество...“ (Евреи 1:3а). Той е изцяло Бог. Отец също е изцяло Бог. И заедно с Бог Святи Дух Те са един Бог, една Божествена същност. Една същност и три лица във вечно, съвършено и радостно взаимоотношение.

5. Вярва

„Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине  нито един, който вярва...“  Ето четири неща, отнасящи се до тази вяра.

Първо, написаното означава, че не всеки ще се възползва от това, което Исус е дошъл да извърши. Само този, „който вярва в Него“, няма да погине, а ще има вечен живот. Останалите ще загинат и няма да имат вечен живот.

Второ, самата дума „вяра“ означава да приемеш нещо за истина; ако става въпрос за личност, ти трябва да вярваш на това, което тази личност казва за себе си и да й се подчиняваш.

Трето, Йоан 1:11,12 ни показва, че другата дума, която Йоан има предвид, когато иска да обясни „вярва“ е „приема.“ „У Своите Си дойде, но Своите му не Го приеха. А на онези, които Го приеха, даде право да станат Божии чада, тоест на тези, които вярват в Неговото име.“ Затова, да приемаш Исус и да вярваш в Него е едно и също нещо.

Четвърто, ако попитаме: „Като какъв да Го приемем?“, отговорът ще бъде: „Като Този, Който е.“ Например, в Йоан 6:35 Исус казва: „Аз съм хлябът на живота; който дойде при Мене, никак няма да огладнее, и който вярва в Мене, никак няма да ожаднее.“ Ето защо в този случай да вярваме означава да отидем при Него и да Го приемем като храна и питие, които ще задоволят душите ни. Това е една от причините да говоря, че трябва да Го приемем като нашето Съкровище (Матей 13:44). Затова и вярата е нещо, което ни преобразява изцяло.

6. Погине

„Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да непогине...“ Какво по-ясно и по-важно от това да видим че да „погине“ е другата, противоположна възможност на „вечен живот“ - „...за да не погине...но да има вечен живот.“ Така че ако загинеш, няма да имаш вечен живот.

Съвсем ясно е и това, което описва стих 18 – загиващият е вече осъден. „Който вярва в Него, не е осъден, а който не вярва, е вече осъден...“ Това означава, че присъдата на Божия гняв е върху нас грешниците и остава върху нас. Виждаме това в Йоан 3:36: „Който вярва в Сина, има вечен живот; а който не приема Сина, няма да види живот и Божият гняв остава върху него.“ Така че ние вече сме под осъждение поради греха и неверието си.  Да погинеш, означава да останеш завинаги под Божия гняв. Не можете да си представите нищо по-ужасно от това Всемогъщият Бог да застане с праведния Си гняв срещу вас завинаги. Ето това означава да погинеш.

7. Живот

„Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя Еднороден Син, за да не погине нито един, който вярва в Него, но да има вечен живот.“ Това не означава просто да съществуваш вечно. Всички ще съществуваме вечно, но не всеки има вечен живот. Това е животът, който получаваме щом се новородим и нашият дух заживее отново. От Йоан 6:63 знаем, че „Духът е Този, Който дава живот.“ А от 1 Йоан 5:11 знаем, че „...този живот е в Божия Син.“ Това е живот за Бога – живот, който може да види и усети (вкуси) Бог като славен Бог и цялото Му творение по начин, който Той е определил да му се наслаждаваме.

Това, което се случва с вярата ни е, че с помощта на нейните средства Святият Дух ни обединява с Исус, в Когото е животът.

Именно защото това е животът на Божия Син, той трае вечно. „Исус й рече: Аз съм възкресението и животът; който вярва в Мене, ако и да умре, ще живее; и никой, който е жив и вярва в Мене, няма да умре довека...“ (Йоан 11:25,26).

Исус дава живот и умира вместо нас

В този смисъл, не забравяйте какво разбираме под думата даде: „Защото Бог толкова възлюби света, че даде...“ Това означава даде, за да умре. Ние не загиваме от Божия гняв, защото Исус умря вместо нас под гнева Му. Той беше „Божия Агнец“ - жертвоприношението, което замести нас, Който понесе греха и наказанието ни (Йоан 1:29,36).

Ние имаме вечен живот, защото Исус умря вместо нас и защото животът е в Него. Той премахна Божия гняв, който беше огромна пречка и ни даде вечния живот, който ние нямахме.

Това твоят живот ли е?

И така, остава един въпрос: Живеете ли в прошката, живота и свободата нанаписаното в Йоан 3:16? Свободни ли сте от страха от смъртта? Чудото да бъдете обичани по този начин изгражда ли вашите взаимоотношения? Не ви питам дали сте съгласни с този стих, а дали живеете по този начин. Такъв ли е животът ви? Всичко, което правите, проникнато ли е от казаното в този стих?

Бог да ви благослови с такава вяра. Вярвайте в обещаното от Йоан 3:16. Приемете съкровището Христос и живота.

---

By John Piper. © 2009 Desiring God. Website: desiringGod.org
Превод: Юлия Борисова, www.christian-books.hit.bg
Английският текст е използван с разрешението на автора.