ПЕТТЕ НЕРАЗУМНИ, Петър ван Стовел

ПЕТТЕ НЕРАЗУМНИ 


Божието Слово често ни дава естествената среда или обстановката, в която вярващите трябва да живеят съвместно с хора, които не са спасени. Христос прати учениците си като овце сред вълци(Мат.10:16); плевелите са между житото(Мат.13: 30); и разумните и неразумните са заедно(Мат.25гл.).­

Притчата за 10-те девици е картина на душевното сходство и духовното различие във вярващите. По външност девиците не се различаваха. Всички имаха своите си лампи. Лампата е външността – това което хората виждат. В притчата виждаме, че разумните и неразумните имаха светещи светилници, т.е. добри дела, но всеки знае, че добри дела могат да бъдат извършвани, както от вярващи, така и от невярващи.

Слушал съм хора да казват, че някои светски личности по дела и характер са "истински християни". Не могат да бъдат такива от делата си, защото да бъдеш истински християнин означава да си в Христос, а то е само чрез Божията благодат. Тук има повече от делата. В притчата всички чакаха младоженец. Това е присъщо само на тези, които имаха вяра в Бог. Те имаха светилници и все пак заспаха, понеже Той се бавеше. Приликата в 10-те девици беше изцяло в тяхната външност, а разликата в тяхната вътрешност. Разликата между девиците е в едно единствено нещо –  МАСЛОТО. Не става и дума за маслото в лампите (такова имаше и в десетте лампи), а за маслото в съдовете. Неразумните девици имаха добра външност, но празна вътрешност. Съдовете представляват вътрешността; там от където произлиза силата за светлината на лампата; там от където произлизат мотивите, които направляват християните. 

Какво е тогава маслото в съдовете? Това е Святият Дух, който чрез новорождението става съдържанието на съда(вътрешността) на човека. Това липсваше в неразумните и това беше единствената разлика между тях, което и стана причина в последствие неразумните да чуят неумолимите думи: "Истина ви казвам, не ви познавам."
    

В 2Кор.4:7 четем: "А ние имаме това съкровище в пръстни съдове, за да се види, че превъзходната сила е от Бога, а не от нас". Без Святият Дух, вътрешността на човека е празна – в пръстния му съд няма масло! Как тогава разумните и неразумните бяха заедно? Така както и плевелите растат заедно с житото. Те намират добра покана и прием в църквите; вземат дейно участие в мероприятия; имат добри инициативи, но не притежават Духа.

Забележете думите: "вашата виделина", а също и "добрите ви дела"(Мат.5:16). Това може да свети между човеците и да прослави Бога, в което няма нищо чудно, както и всички творения Го прославят. "Небесата разказват Славата Божия и просторът известява делото на ръцете Му"(Пс.19:1), но то няма нищо общо с новорождението и спасението....

Обърнете внимание, че Мат. 5:16 говори за "тяхната правда". Това са техните дела, това е тяхната външност! До тук е душевното сходство между разумни и неразумни. Що се отнася до същността им, те са празни! Това е духовното различие, което се оказа и фатално! И фарисеите също имаха правда, но такава правда не спасява. Когато Христос ни заявява, че нашата правда трябва да надмине правдата на фарисеите (Мат.5:20), Той не ни призовава в съревнование с книжниците и фарисеите, а ни казва, че за да влезем в Небесното царство, ние се нуждаем от по-съвършена правда.  Ап. Павел казва:  "...да се  намеря в Него, без да имам за своя правда оная, която е от закона, но оная, която е чрез вяра в Христа,тоест правдата, която е от Бога въз основа на вяра" (Фил.3:9). 


Спасителната правда чрез вяра по благодат от Бога се проявява първо в нашата същност(в Духа) и след това в нашата външност(лампата). Святият Дух също изпълва вътрешността преди да се прояви външно - чрез плода на Духа(Гал.5:22). Исус каза на фарисеите: "вие сте, които се показвате праведни пред човеците; но Бог знае сърцата ви."(Лука 16:15)(Мат.23:28) Външността на неразумните беше добра, но забележете че техните светилници мъждукаха (Мат.25:8). Това означава, че източника на вътрешните им мотиви и сила не беше Святия Дух. Тяхната вътрешност бе празна и нямаха ръководство или ако имаха такова, то беше от емоции; от заимстване на идеи и чужди опитности; религиозни традиции и човешки поучения.

         
Саул беше съветвал Давид, когато излизаше да се бие с Голиат и "... облече Давид с облеклото си, тури меден шлем на главата му, и броня и Давид препаса неговия меч"(1Царе 17:38), но Давид разбра, че това е безполезно оръжие. Филистимците следваха Исак и претендираха, че кладенците, които той изкопаваше са техни, но самите те не изкопаваха свои кладенци(Бит.26:18-22). Това показва, че чужди опитности, начини, средства, и разчитане на ръководство от другите не може да бъде заместител на маслото в пръстния съд. Неразумните нямаха такова масло – помазание. Има много хора в християнските църкви, които никога не са били новородени. Те не се познават по външни белези, както плевелите не се различават от житото, но рано или късно, те се обявяват в опозиция на Святия Дух. Затова и ап. Йоан пише: "От нас излязоха, но не бяха от нас; защото ако бяха били от нас, щяха да си останат с нас; но излязоха, за да стане явно, че те всички не са от нас. А вие сте помазани от Светия..." (1Йоан 2:19,20)

         

Аз съм чувал тълкувание на притчата за 10-те девици, като 5-те неразумни се определят като едни, които "не са устояли до край". В началото та са били спасени но понеже не са "устояли", са загубили онова което са имали. Това не е така. "Заспиването" говори за две неща; главно че ще има "бавене" и ще настъпи "нощ". Темата за "устояване" изобщо не е засегната в тази притча. Ако тук се говори за устояване  "до край", то и за разумните не може да се каже че са устояли до край, защото и те заспаха! Такова обяснение не взема предвид, че проблема на неразумните не беше само в "края". Те още от начало имаха проблем, който стана явен накрая. Те още от начало започнаха без масло, като се надяваха, че може да разчитат на собствения си светилник. Когато тържествената обява за идването на младоженеца ги събуди от съня им, те разбраха, че мъждукащата им светлина не беше достатъчна. Те бяха свикнали да заимстват, да се ръководят от човеци и да разчитат на другите, затова се обърнаха към разумните. Това разбира се не можа да ги ползва. Също маслото закупено от човеци се оказа съвсем безполезно, защото то не можеше да бъде друго освен човешки поучения, хуманизъм, или традиции по "човешки заповеди". Когато отидоха до  вратата,  тези неща не можаха да им послужат за "пропуск". Неразумните девици никога не бяха имали масло в съдовете си – те  не бяха новородени.


Неновородени хора могат да вярват в Бог; могат да бъдат религиозни; да вършат добри дела, но не повече от това. Те могат да очакват Спасител, както и фарисеите очакваха; могат да спазват традиции; могат да бъдат членове на религиозни общества и редовни посетители на богуслужения. Не си спомням за случай, когато Исус поучaва  и  фарисеите да не присъстват там. Спасението е особено апелиращо за тях. Те винаги се трупаха и притискаха Исус дотолкова, щото истинските нуждаещи трудно можеха да се приближат до Него. Случаите с жената с кръвотечението и парализираният спуснат през покрива са ясна картина на това ( Лука 8:43-45 и Лука 5:19).  

         

Външното и вътрешното в човека е постоянна тема в Библията. Светлината и тъмнината се употребяват в Божието Слово, като характеризиращи вътрешността или същността на човека. В Лука 11:33-35, Исус разисква за светлината като представя окото като вътрешността на човека, а тялото като външността. Непосредствено след тези думи, Той е поканен на обяд от един фарисей и обстановката се сменя, където на практика виждаме отношението и разликата между външното и вътрешното в човека. Фарисейската правда се състоеше във външните дела, но пренебрегваше вътрешното състояние.


Фарисеят беше извършил добро дело, да покани Исус и придружаващите Го на обяд. Въпреки това "светлината в него(фарисея) беше тъмнина." (ст.35)
Чистенето на външното никога не допринася за чистотата на вътрешното. (ст.39) То може само да донесе похвали от човеците. Следва 40 ст., където Исус ги нарече "неразумни", защото се уповаваха на лъжливи надежди. От тук до края на тази глава четем за непрестанно "горко" – това е участта на неразумните...

ДА ВЪЗРОДИМ ИЗГУБЕНОТО ИЗКУСТВО на ХРИСТИЯНСКАТА ПОЛЕМИКА, п-р КОНРАД МБЕУЕ

Да възродим изгубеното изкуство на християнската полемика

п-р Конрад Мбеуе

Трагедията в днешния църковен пейзаж е растящият брой еретици, процъфтяващи всред евангелското християнство. Те се чувстват безгрижно, а малцина са тези, които открито им се противопоставят. При затворени врати всички сме съгласни, че тези "братя" разпространяват сериозни заблуждения. Обаче, когато се отворят вратите и влезе някой от тях, изведнъж изгубваме увереността си и предпочитаме да запазим мълчание в името на християнската любов.

Възниква въпросът: "Като християни как следва да реагираме на многото погрешни учения които ни обграждат, особено когато се разпространяват тези сериозни ереси от хора, които са в църквата ни?" Това е важен въпрос, защото живеем в дни, когато в същността си евангелското християнство се е обърнало с главата надолу. Това е особено вярно поради тези, които учат това, което ние наричаме „просперитетно евангелие“ в различните му нюанси.  Много животи са погубени. Изопачен е пътят на спасение. Как да реагираме на всичко това?

Трябва да отговорим с умишлено участие в християнска полемика. Какво е "полемика"? Полемика означава неоспоримо устно или писмено опровержение на нечии вярвания. Това е аргументирано оспорване на друго мнение и показване, че не е вярно. Полемиката е противоположна на апологетиката, която е неоспорима устна или писмена защита на своите вярвания в светлината на нападките от други хора. С други думи, апологетика и полемика са двете страни на една и съща монета. Апологетът разглежда истината, подложена на нападки и се старае да я защити, докато полемистът разглежда погрешно убеждение, което се разпространява и се старае да го опровергае.

ЦЪРКОВНИТЕ ВОДАЧИ ТРЯБВА да БЪДАТ ПОЛЕМИСТИ

Библията ни учи, че една от отговорностите на старейшините в църквата е полемиката. Апостол Павел казва на Тит, че епископът трябва да бъде "държащ вярното слово, според както се преподава, така че той е в състояние също да увещава със здравото учение, и да опровергава ония, които противоречат" (Тит 1: 9). Забележете, тук се говори както за положителни, така и за отрицателни инструкции. От една страна, старейшината трябва да даде позитивни указания за здравото учение, но той трябва също да даде и негативни - да изобличи противящите се на здравото учение.

Защо това е така важно? Апостол Павел казва, че това трябва да се направи, защото "има мнозина непокорни човеци, празнословци и измамници, а особено от обрязаните, чиито уста трябва да се затулят, човеци, които извращат цели домове, като учат за гнусна печалба това, което не трябва да учат." (Тит 1:10-11). Ако ние замълчим, поради личния си стремеж за гнусна печалба лъжеучителите ще продължат да унищожават вярата на мнозина. Така че, това е отговорността на тези, които се грижат за Божието стадо, да им затворят устата.

Ето защо е необходима полемиката. Някога е било възприето християнските пастири и учители да се включат в полемиката, защото това е част от отговорността им. По него време политическата коректност все още не е била приета за добродетел. Било е необходимо ереста да се изкоренява. Изтъкнатият американски богослов Бенджамин Уорфийлд, от 1887г. до смъртта си през 1921г., е оглавявал катедрата по дидактическо и полемично богословие в Принстънската Богословска семинария. В онова време това не е било нещо необикновено.

ВЕЛИКИЯТ  ПОЛЕМИСТ ИСУС

Често възниква въпросът: "Как трябва да се води полемиката?" За щастие имаме примера на самия Господ Исус Христос. Към края на земното Си служение Исус посвети достатъчно много време на критика относно учението и начина на живот на книжниците и фарисеите. Една цяла глава от Евангелието на Матея се занимава със седмократното "горко вам", с което Исус се обръща към тези хора, защото са заблуждавали мнозина. Нека разгледаме един пасаж от тази глава, Матей 23:16-22, за да разберем как можем да възродим днес изгубеното изкуство на полемиката, следвайки примера на Исус. Ето четири урока, които могат да бъдат извлечени от тук ...

ИЗЯВЯВАНЕ на ЛЪЖЕУЧЕНИЕТО

Исус говореше открито относно лъжеучението. На какво учеха книжниците и фарисеите? Исус каза: "Горко на вас, слепи водачи, които казвате: Ако някой се закълне в храма, не е нищо, но ако някой се закълне в златото на храма, се задължава. Безумни и слепи! Че кое е по-голямо - златото ли, или храмът, който е осветил златото? Казвате още: Ако някой се закълне в олтара, не е нищо, но ако някой се закълне в дара, който е върху него, се задължава."(Мат. 23:16, 18). Тук, Исус се противопостави на този хитър начин да се лъже или да се дава лъжливо обещание и да се измъкват от него. Хората са се опитвали да бъдат религиозни, но вътре в себе си са оставали безбожници. Исус не искаше да остави това без порицание. Той посочи, че това е лъжеучение. По същия начин, ние не трябва да се страхуваме да посочим лъжеучението, което унищожава вярата на Божиите хора.

ИЗПОЛЗВАНЕ на ОСТЪР ЕЗИК

На това ще се спра малко по-дълго, защото живеем във време на политическа коректност, която превръща дори Божиите служители в страхливци. Исус използва много остър език за описване на тези лъжливи учители. Той каза: "Горко на вас, слепи водачи ... Безумни и слепи ... безумни и слепи! (Ст. 16, 17 и 19). В същата глава Той ги нарича още: (Стихове 13, 15 и 33) "лицемери, синове на пъкъла, змии, рожби ехидни" и казва, че те са като "варосани гробници" (ст. 27). Нека признаем, че думите, които Исус използва са твърде язвителни тук, когато говори за тези лъжеучители. Такъв език е политически некоректен. Джентълмените обикновено не говорят по този начин.

Как трябва да се обясни това? На първо място, Исус не e говорил така всеки ден. Обикновено той говореше с благост. Въпреки това, очевидно е, че почти три години Исус ги е учил на истинска духовност, а тези хора упорито отхвърляха Неговите учения и продължаваха да преподават заблуда. И сега, Исус сякаш им хвърля ръкавица и открито им казва, това, което е. Това е важно. За съжаление, има някои християнски служители, които изглежда имат постоянен пристъп на раздразнителност и цялото им служение е пълно с язвителност, саркастично презрение и злобни насмешки. Скриването им зад примера на Исус е като да се погълне камилата и прецеди комара.

Трябва да отбележим, че за Исус книжниците и фарисеите не бяха спаринг партньори, които трябваше да бъдат третирани със снизхождение, така че следващият път отново да дойдат на тренировката. Те бяха врагове, погубващи човешки души. Те отхвърляха истината и учеха заблуда, оставяйки разрушение след себе си. Те бяха затварящи вратите на рая за другите хора, правейки ги чада на ада два пъти по-вече от самите тях (ст. 15). От решаващо значение е, че Исус показа Своите  чувства към тези учители на ереста. Павел стори същото нещо когато писа, че тези, които носят друго благовестие да бъдат "анатема"/да отидат в ада/ (Галатяни 1:8, 9). В действителност, на друго място той ги нарича "кучета" (Филипяни 3:2).

Юда е още по-язвителен, когато нарича тези криещи се в църквата еретици "тия са подводни скали, когато пируват с вас в дружелюбните ви гощавки, и без страх напасват себе си; безводни облаци, носени от ветровете; есенни дървета, безплодни, дваж умрели, изкоренени; свирепи морски вълни; които изпущат като пяна своите безсрамни дела; скитащи звезди, за които се пази мрачна тъмнина до века." (Юда 1:12-13). Всичко, което с тези цитати казвам е не да ви шокира, когато се използва острия език в полемиката срещу еретиците. Исус и другите автори на Боговдъхновеното Писание ни дават пример по какъв начин следва да се използва остър език.

ИЗПОЛЗВАНЕ на ЛОГИКА И АРГУМЕНТИ

Господ Исус Христос използва логика и аргументи, когато изобличаваше заблудата на книжниците и фарисеите. Той питаше: " Безумни и слепи! че кое е по-голямо, златото ли или храмът, който е осветил златото?"(стих 17, 19)? Всъщност Той им каза: "Как изобщо може да считате, че златото е по-важно от храма, след като именно храма определя неговата значимост? И отново, как може да мислите че дарът е по-важен от самия олтар, ако стойността му зависи от олтара, на който той е сложен". Неговото послание е ясно: Логиката на фарисеите е погрешна. За да видите това – просто трябва да помислите.

В това се състои силата на полемиката. Тя не е в просто посочване на  лъжеучението или използването на язвителни забележки. Силата на полемиката е в показване абсурдността на доктриналната позиция, заемана от тези, които преподават заблудата. Знаете ли, мозъците на хората все пак функционират, особено у тези, които Божията благодат е очистила от греха. Апелирайте към разума. Ереста е ирационална.  Чрез логиката трябва да покажем абсурдността на лъжеучението и да спечелим обратно тези, които са готови да мислят.

ИЗЛАГАНЕ НА ИСТИНСКОТО УЧЕНИЕ

Накрая Господ Исус Христос даде правилното учение  на тези от своите слушатели, които го слушаха. Той каза: "Който се кълне в олтара, заклева се в него и във всичко що е върху него. И който се кълне в храма, заклева се в него и в Онзи, Който обитава в него.    И който се кълне в небето, заклева се в Божия престол и в Онзи, Който седи на него" (стихове 20-22). Исус посочи тук коя е истината. И не е достатъчно само да се посочи лъжеучението като такова или да се използва остър език, за да се стреснат задрямалите, или да се приведат логически доводи и по този начин се изобличи заблудата на лъжеучителите. Накрая трябва да се каже коя е истината, в какво следва да се вярва.

По същия начин, една от причините, поради които заблудите днес процъфтяват, е, че знаейки истината, ние се чувстваме твърде неловко за истината. Живеем в епохата на постмодернизма, където вече не признават "истинската истина". И поради това изглежда, като че ли сме готови само да поставим под въпрос правотата на другите, но не и недвусмислено да твърдим коя е истината. По този начин нашите църковни членове остават в съмнение за учението от други хора и не знаят в какво да вярват.

Само сме им казали, че те не трябва да вярват в това, което другите ги учат, но след това те не знаят в какво трябва да вярват. Коя е истината?



ФИНАЛНА  ПОКАНА за ДЕБАТ

Ах, да можем да последваме примера на Исус! Умолявам ви да възродим учението за полемиката и проповядването днес. Живеем в много тъмно време. Тъжно е да се чуе какво се разпространява от амвоните на много църкви, наричащи се евангелски. Казвам ви го с любов: много последователи на "евангелието на просперитета" не са изобщо християни. Това движение се превърна в мръсно предприятие за печалби. И е пълно със скандали. Неговите поддръжници трябва да бъдат публично изобличени. И само по примера на Господ Исус Христос трябва да спасяваме души оттам.

Ще завърша с думите, че крадците обичат кучета, но само тези, които не лаят. Ако имате куче, което размахва опашка, докато в дома ви влизат крадци за да откраднат, по-добре да го продадете по-бързо. Веднъж Бог нарече пророците на Израел "неми кучета, които не могат да лаят" (Ис. 56:10). Би ли казал същото нещо Той и за нас? Крадците са влезли в църквата. Те крадат от джобовете на хората и погубват души. Лаем ли по тях или махаме с опашките си, докато те сеят опустошение в църквата? О, да можем отново да възродим полемиката!




Превод: Татяна Иванова

Преводът на статията се публикува с разрешение на http://www.propovedi.ru