СПАСЯВАЩАТА ВЯРА! Послание към Римляните 10:3, Д. Мартин-Лойд Джоунс

СПАСЯВАЩАТА ВЯРА! ПОСЛАНИЕ КЪМ РИМЛЯНИТЕ 10:3.

Проповeдта е изнесена през 1963-1964г., нo остава актуална и днес ...

Д.МАРТИН-ЛОЙД ДЖОУНС

"Защото те са невежи на правдата от Бога и искат да поставят собствената си правда, не се покориха на правдата от Бога " Рим. 10: 3

До тук разглеждахме първите два стиха от десета глава на Римляни и видяхме някои общи указания, които апостолът дава. Те не се отнасят само до неговите съвременници, евреите, а намират своето универсално приложение в живота на църквата и днес.
Тук основният проблем е, че евреите са имали ревност за Бога, но тя  „не е според пълното знание" (Римляни 10:2). Думата, която Павел използва и която се превежда като "знание" е много интересна. Това е най-силната дума, използвана в Писанието по отношение на знанието. Това не означава просто някакво общо познаване на нещо, а означава нещо повече. Означава - пълно, вярно, точно и жизнено важно знание и, според апостол Павел, проблемът на евреите е, че им е липсвало точно това знание. Освен това, тази дума съдържа още едно допълнително значение. Означава знание, придобито в резултат на много изследвания и усилия. И така, Павел казва, че на евреите им липсва пълно разбиране, едно точно знание, което е резултат от внимателно и задълбочено изследване на учението. Те са имали ревност, но не и това знание.

Тук, а и след това, Павел отново поставя пред нас най-важния принцип: че точно познаване на истината е от съществено значение за спасението. Евреите не бяха го получили и по този начин се оказаха извън църквата; те бяха изгубени, и затова той се моли и копнее за тяхното спасение. Днес, въпросът за знанието е най-важният. Аз съм на мнение, че най-голямата опасност, пред която е изправена християнската църква, както и всеки един християнин в този момент – е неспособността да се разбере и оцени абсолютната необходимост от точно, ясно познаване на истината. Казвам това, защото живеем в дни, когато е налице силна опозиция на всичко това. Живеем в епоха, която не обича прецизност и дефиниции. Една антибогословска, антидоктринална епоха, която изпитва неприязън към доказаните твърдения и точното знание.  Една мързелива във всяко едно отношение епоха, една сладникаво-сантиментална епоха, която иска забавление и която не обича усилията. Като цяло житейското правило днес е - "нещо за нищо". Готови сме да вземем, но не и да работим; не сме готови да се отдадем. Това е вярно за всички сфери на живота ни и заема голяма част от проблемите ни. И това е особено вярно в областта на християнската църква. Ето защо, трябва много внимателно да анализираме дадената ситуация.

Тази тенденция се проявява по различни начини и те обикновено изглеждат много приемливи. Един от начините е, да се каже, че християнството е нещо толкова прекрасно, че е невъзможно да се даде дефиниция и че всеки анализ и  опит да се изяви твърдение се осуетява.  Сигурен съм, че сте запознати с това становище. Хората казват, че да се даде дефиниция на християнската вяра е равностойно на опита да подложат на анализ красотата или приятната миризма. И те казват, че това е невъзможно. Тя/християнската вяра/ се изпитвала по един невероятен начин!  Но опиташ ли да анализираш вярата, ще я разрушиш и не би останало нищо от нея. Затова, казват, не трябва да използваме точен анализ.

Другият метод е следният: християнството е нещо относно човешкия дух. Казва ни се, че нашият дух е, който ни прави християни и щом имаме подходящия за това дух, тогава сме   християни. Християнството, казват, е отношение, възгледи за живота, едно общо твърдение, засягащо личността и битието ни. Доскоро имаше лозунг, който гласеше: "Християнството не се учи, а се приема." Ти си приел този дух. Почустваш ли го в събранието, ще го и получиш. Но какво е то? Не знаеш. Обаче ни се казва, това няма значение. То е у теб! Това е  чудесно и ти се чувстваш много по-добре и по-щастлив от преди.

Третият метод, казват, важен е само човешкият отклик към личността на нашия Господ Исус Христос. Днес, това е един от най-популярните възгледи. Хората казват: "Четеш Евангелието, в което е изявен Исус, и все едно се срещаш с Него. Решаващото относно въпроса - християнин ли си или не, е да можеш да  отговориш на следните няколко въпроса: „харесва ли ти Той? Би ли искал да си  като Него? Опитваш ли се да Му подражаваш? Какво е твоето отношение към Него?" И не е нужно критично да анализираш своите твърдения и теология, нито после да казваш, че трябва в това да вярваш, а да не вярваш в онова другото. От значение тук е твоят окончателен  отклик и ако реагираш благосклонно към Него, тогава ти ставаш християнин.

Четвъртият начин е подход, който описва християнството като начин на живот. Важно ли е в какво вярват хората, след като притежават добродетели като Христос, те са щедри и великодушни, готови да пожертват, да помагат на другите и да се грижат за духовността на нацията? Ето това е, което кара хората да са християни.

Днес, това опасно отношение има една друга форма. Поставих я в отделна категория, защото започвам да мисля, че в определен смисъл тя е най-коварната форма сред евангелска общност като цяло. Това е тенденцията да се преценява дали хората са християни или не, но не въз основа на това, което те самите казват за своите убеждения, а единствено въз основа, на което ти изпитваш към тях. Искам да изясним това, защото много често съм се сблъсквал с него. Ние отдаваме твърде голямо значение и  внимание на това „чувство“, отколкото на самите  думи, които тези хора използват относно своята християнска вяра.

Искам да дам един или два такива примери, понеже признавам, това много ме смути; Нещо повече, аз съм почти обезкуражен, тъй като ми се струва, че ако и занапред продължим в тази насока, евангелската вяра ще изчезне. Нека ви дам един пример. При едно посещение в Лондон преди няколко години отидох в  една зала за книги, ръководена от евангелската организация  на една от най-големите християнски деноминации. Там за моя изненада открих, че те продават втора ръка книга от един автор, известен с печална слава. Той не е вече жив, но е написал една добре известна  книга за християнството, с която на практика, той отрича  всички основни догмати на християнската вяра. Докато размишлявах, секретарят на организацията дойде да говори с мен и аз  му обърнах внимание за тази книга, изразявайки изненадата си.

- Ах, - каза той. - Чакай малко. Знаеш ли, ние трябва да бъдем много внимателни..

- Какво искаш да кажеш с това? - попитах аз.

Той каза: - Срещали ли сте някога този човек? И когато аз казах не, той обясни:

- Аз съм го виждал. Преди няколко месеца бях на гости у тях. Имах командировка там и той ме прие през нощта, а на следващата сутрин отидохме в малкия параклис, една прикрепена постройка до дома му, където той водеше семейната молитва. И знаеш ли, мисля, че до този момент никога не съм бивал в такава духовна атмосфера. За мен беше благословено време да чуя молитвите му.

- Да, но драги ми господине, - казах аз – Все пак, какво той казва в книгата си?

- О, знам - каза той, - но ако само чуехте неговите възвишени молитви! Никога не съм познавал по-набожен човек. И никога по-рано не съм бил в по-благочестива атмосфера.

Отговорих:

- Не ме интересува какво чувстваш. Това, което този човек казва за Господ Исус Христос и Неговото дело е  отричане на Писанията!

Открих, че е много трудно да го разубедя.

Скоро след този случай един лектор говори за вече добре познатата книга, спечелила си недобро име и в началото  на речта си каза нещо подобно: "Започвайки критика на тази книга трябва да кажа следното. Мой приятел, който е видял този човек по телевизията, ми каза:   "Ако някога съм виждал новороден човек, това е този."

Виждате ли? Той внушава, че това, за което става въпрос в тази книга е без значение! Въпреки, че в нея авторът отрича учението на Библията и символите на вяра на своята църква, въпреки, че отрича съществуването на Бога, божествеността на Христос и изкривява същността на християнството. Въпреки всичко това, онова, което се поставя на първо място е субективното ни усещане: "струва ми се, че той е новороден човек“. Така че, независимо какво казва този автор в книгата си, се настоява отново: „Е, все пак  чувствам, че с този човек всичко е наред!" 

Същото това се случва и по други начини. Преди няколко години имаше различни кампании, посетени от много хора, които за първи път бяха заедно. И евангелските християни казаха: "Знаеш ли, те са приятни хора, те са дори по-добри, отколкото си мислехме." Аз не знам защо те са си представяли, че хората, които са заблудени в своите доктрини трябва да са неприятни! Въпреки това, спорът достигна момента, когато се каза, че понеже тези хора са изненадващо приятни, в края на краищата, няма много значение, че те грешат в своите учения.

Ето един последен пример. След като говорих дълго време с един евангелски християнин, го бях попитал защо във връзка с работата си е използвал   името на известния ни вече автор, той отговори: "Разбирам какво имаш предвид,  знам, какво е написал в книгата си, знам какво той проповядва, но искам да съм откровен. Намирам, че мога да имам много по-добро общение с него, отколкото с много консервативни евангелски християни."

Отговорих му: "Всъщност имаш предвид, че той е по-приятен по характер, отколкото много евангелисти. Но, продължих аз,  не можеш да наричаш това братско общение. Може да откриеш, че той е по-приветлив и че се разбираш по-добре с него, но това не е духовно общение!"

И сега, това е нещо, което се казва и днес. Казва ни се, че не е толкова важно на какво могат да ни учат тези хора. Въпреки че, те са отрекли същността на християнството, щом ми харесват, щом съм привлечен от тях, щом лесно мога да комуникирам с тях, ето това е важното... Излиза, че е от значение - как те изглеждат външно, както и, че ви привличат.

Тъкмо тук е нещото, към което нашето внимание е привлечено от това изявление на апостол Павел. И така, какво да кажем за тази модерна тенденция? Тук е отговорът.

Първо, християните объркват физически качества, любезност, добри нрави или учтивост смятайки ги за християнско благоприличие. Изглежда, като че ли не сме способни да ги разграничим едното от друго. Колко често днес  любезността  се приема за святост! Хората казват: "Колко приятен човек!" В действителност те имат предвид: той никого не критикува и е съгласен с всичко и всички. Но, няма нищо по-опасно от това. Разбира се, тези така наречени любезни, благи хора са много по-приятни отколкото Йоан Кръстител или апостол Павел! Няма да се поколебая да отида още по-далеч като кажа, че са много по-приятни, отколкото самия Господ Исус Христос, Който осъди фарисеите! Любезността - съвсем не е  святост. Интелектуалната и духовна слабохарактерност не е синоним на милост и не е притежание на благодат!

На второ място, фактът, че хората са набожни не ни говори нищо относно истината в какво те вярват. Има много набожни юдеи, набожни мюсюлмани, набожни последователи на Буда, Конфуций и така нататък. Набожното отношение само по себе си, не ни говори нищо.

На трето място, в момента в който започнем да говорим с тези термини означава, че сме изоставили всички обективни стандарти. Сега съдим само въз основа на собствените си субективни чувства, въз основа на нашите впечатления и реакции. А има ли нещо по- опасно?

Четвърто, и този аргумент е най-важен. Пълно отричане на това, което апостол Павел учи на това място, както и в цялото му послание. Евреите, казва той, са изгубени и се нуждаят от спасение. Защо? Тъй като са лишени от точното познаване на истината. Това е причината за тяхното осъждане.  Затова, ние никога не трябва да поставяме нищо над точното знание. От всичко, то е най-важното.

Петият ми аргумент: да се говори по онзи начин е нарушение  не само на това, което Павел тук учи, но също така и на всичко,  което Новият завет учи за пътя на спасението. Какво учи? - Хората да дойдат „до познание на истината" (1 Тим 2:4). В Новия завет всичко се определя в светлината на истината. Какво е проповед? Проповед е изявяване на истината. Правилно изявяване. Проповедта - не е беседа за някакво неясно чувство, а е представяне на основната идея и аргументиране на същата. Проповедта трябва да се основава на Писанието и да се потвърждава от Него. И То е истина, която трябва винаги да е на първо място.

Апостолът ясно и категорично говори в 1 Тимотей 2:3-5:"Защото това е добро и угодно пред Бога, нашия Спасител, Който иска всички хора да се спасят и достигнат до познание на истината. Защото има само един Бог и един ходатай между Бога и човеците, човекът Христос Исус“. Спасението е точно познание на истината. Понеже, единствено там има „само един Бог“ и „един ходатай между Бога и човеците, човекът Христос Исус“. Единствено там истината е уточнена. И все пак, днес тенденцията е да казват - "Това няма значение!".

Нещо повече, истината може да бъде точно дефинирана и дори нещо повече, необходимо е да се даде точна дефиниция. Първата глава на Писмото до Галатяните разкрива тази особеност. "Чудя се как вие се ли нарича чрез благодатта на Христос, така скоро към друг евангелие , което е [обаче] не друг, но има някои, които ви смущават и искат да изопачат благовестието на Христос" ( Гал 1:6-7.). Но как Павел може така да говори? Подобно изявление може да  се направи, само ако знаеш какво е Евангелието. Трябва да има някакъв обективен стандарт и апостолът казва, че тези хора се отвърнаха от него. Те твърдят, че проповядват благовестието. Но Павел казва, че това не може да бъде, но е "друго благовестие", защото - истинското е едно.

С други думи, може да разберете дали един човек проповядва Eвангелието или не,  дали вярва в него или не, от това, което той казва! Без значение какъв е външният му вид или какви са персоналните му качества,  но от значение е - какво самият той казва. Дали това наистина е Евангелието или само нещо подобно? По нататък Павел е още по-категоричен: " Но ако и сами ние, или ангел от небето ви проповядва друго благовестие освен онова, което ви проповядвахме, нека бъде проклет. " (пак там, ст.8). Какво друго може  да бъде по-ясно и по-убедително?

Или, нека се върнем на Второ Тимотей 2:7: " Размишлявай върху това, което ти казвам; и Господ ще ти даде да разбереш всичко." От това се нуждаят хората - "да разбират". Избавете се от тази сладникава сантименталност, която говори за "учтивост" и живее чрез чувствата си. "Помни Исуса Христа, от Давидовото потомство, Който възкръсна от мъртвите според моето благовестие;" (пак там, ст. 8). Какво иска да каже Павел с думите "според моето благовестие"? Той продължава, контрастирайки го на лъжеучението, на което са се отдали някои хора. Те учеха, че "възкресението вече е станало" и по този начин "събаряха вярата на някои" (пак там, ст. 18).

Веднъж прочетох в една проповед относно Павловите думи "моето благовестие“, където проповедникът беше представил този погрешен възглед. Там се казваше: "Апостолът казва" моето благовестие " и въпросът за вас, приятели мои, е следният:" Може ли да кажеш " моето благовестие "? Разбира се, то може да не бъде мое или не, но основният въпрос е, дали можеш да кажеш, "моето благовестие "? "

Главната цел на лекцията беше да покаже, че апостолът не искал да каже, че той е прав, а всички останали - погрешни. Проповедникът твърдеше, че за един християнин е немислимо да говори така. Според този проповедник, Павел  бил имал предвид, че е получил не вторична вяра, а е намерил нещо, което  напълно го е променило. И той е загрижен и всички останали да имат нещо, което също така да ги промени, че да могат да казват "моето благовестие." И за всеки един това "нещо" е различно. За един е едно, а за друг - съвсем друго. Един е повярвал в божествеността на Христос, а друг - не; един вярва, че Христос понесе неговите грехове и бе наказан, а някой друг смята, че Той просто е претърпял смърт като пацифист. Но, това какво означава? Всички ние  получаваме много от тази смърт. "Моето благовестие"! И разбира се, това не е нищо друго освен пълно отричане на което ап. Павел учи!

Всъщност, аргументацията на Апостола винаги е била следната: съществува само едно благовестие, което му е било възложено и той го проповядва. Всяко отклонение от това благовестието е лъжа и всеки, който проповядва тази лъжа, заслужава "анатема". Разбира се, това учение не се ограничава само до ап. Павел. В третия стих от Посланието на Юда четем: " Възлюбени, като показвах всяко усърдие да ви пиша за нашето общо спасение, счетох за нужно да ви пиша и да ви увещая да се подвизавате за вярата, която веднъж за винаги бе предадена на светиите. " Вярата - е нещо, за което може да се борите, и ако не знаете какво е вярата, или ако хората могат да вярват в каквото пожелаят, тогава няма да сте в състояние да се борите за нея. Новият завет осъжда ересите и никога не би съществувало такова нещо като ерес, ако не е имало истина, която може да бъде дефинирана и формулирана като твърдение. Така че, тази съвременна идея, която поставя индивидуалността, или личните качества, или любезността, или "каквото аз чувствам" относно дадена личност над точните твърдения и дефиниции, както и над прецизността в знанието, е всъщност отказ от цялото учение на Новия Завет.

И още по-нататък: Библията ни учи, че християнският живот винаги е следствие от истината и от познаване на истината. Нашият Господ се моли в Своята Първосвещеническа молитва: " Освети ги чрез истината; Твоето слово е истина. "(Йоан 17:17). Или нека прочетем това, което в друг случай Исус каза на повярвалите в Него евреи: "... Ако пребъдвате в Моето учение, наистина сте Мои ученици;      

32 и ще познаете истината и истината ще ви направи свободни. " (Йоан 8:31-32). Освобождава ви Истината, а не чувствата!

Последният ми аргумент е следният. Апостол Петър в третата глава на своето Първо послание, стих петнадесети казва: "... като бъдете винаги готови да отговаряте, (но с кротост и страхопочитание), на всекиго, който ви пита за вашата надежда. " (1 Петрово 3:15).  Идва някой при теб и ти казва: "Виж, защо реши да станеш християнин?" Той иска да му обясните. Ако сте възприели съвременното учение, тогава всичко, което можете да кажете е: "Е, аз не знам как да ти обясня, но просто така го усещам. Изведнъж го почувствах на богослужението и съм щастлив да призная, че от тогава имам това усещане. То е едно прекрасно чувство, въпреки че не знам какво е то."

След което човекът казва: "Какво е да имаш „надежда“?

"Ами - отговаряш - не знам. Само се надявам и това е всичко. Вече гледам по-оптимистично на живота, откакто имах това прекрасно преживяване, сега съм по-радостен и ведър, по-щастлив." Ти обаче не можеш да назовеш причината. В такъв случай, казва апостол Петър, си безполезен за него; Горкият човек, сега ще се опита да получи същото "чувство", което е у теб, отивайки на поредица от събрания с надеждата, че ще успее да го има. Но ап. Петър казва, че това не е начина. Посочете на човека причината за надеждата, която имате. А това ще рече задълбочено да познавате истината.

Разбира се, не казвам, че християнин е някой, който има пълно разбиране за цялата християнска вяра. Разбира се, че не! Никой не притежава такова разбиране. Ние все още се учим. Само казвам, че е нужно да има ясно разбиране за необходимия минимум. Не може да си християнин, ако го нямаш. С други думи, не казвам, че трябва да превърнем Евангелието в някакво изискване, и че докато не достигнем всички до съгласие за всеки един детайл свързан с тълкуването на Писанието или с начин на кръщение, или съгласие по много други теми, ние не сме християни. Това е чист легализъм ! Мнозина са изпаднали в тази грешка.

Казват също, че това не е опасността днес! А опасността е, че толкова се страхуваме от легализма, че сме станали съвсем неопределени. Повалили сме всички бариери и знаци; всичко е позволено. Ние сме щастливи заедно и имаме чудесен дух. Сега католиците внезапно се променят. И всичко е чудесно. Ще си направим голяма универсална църква и няма да има повече проблеми.

Но именно това е противоположното на Новозаветното учение. Всичко, което твърдя,  апостол Павел е, който го поставя пред нас тук в Римляни 10:3. Той казва, че евреите са извън църквата, защото те не са в точното знание, което спасява! Тази велика истина има последици и аспекти, за които не може и не бива да говорим догматично. Но за което ни спасява, трябва да сме догматични.  То е абсолютно необходимо за спасението.

Основната грижа на апостола е, че евреите са погиващи и той е много обезпокоен, загрижен и се моли за тях.  Те са в това положение, поради  една единствена причина  – липсата на точното знание за пътя на спасението. Ето защо, ако вие ми кажете, че точното знание не е от съществено значение, че хората могат да бъдат християни и без него, аз няма да се поколебая да кажа, че отричате Благовестието на Новия завет. Не ме интересува какъв опит са имали, колко по-добри или по-приятни са сега в сравнение с някога – всичко това не ме интересува. Мъже и жени се спасяват с идване до познание за истината!

Апостолът го нарича с една дума "знание". В третия стих той го анализира в детайли, и има  да каже  три неща  относно евреите. Първото,  че те  са "невежи за Божията правда ." Това е първият случай, че липсата на знание  довежда до тяхното осъждане. Какво има предвид Павел с фразата "Божията правда"? Тук има малка трудност. В крайна сметка не е от значение, но  трябва да го разгледаме и да стане ясно за нас. Има две гледни точки.

Повечето коментатори са съгласни, че под "Божията правда" Павел означава правдата, която Бог е приготвил и ще я даде на християните. Те/коментаторите/ казват, че следва да е това, за което Павел говори в края на третия стих: "Понеже, ако не знаят правдата, която е от Бога ... те не се покориха на правдата от Бога."

Относно смисъла на "Божията правда" сега няма съмнение.Това означава, че евреите не са се покорили към правдата, която Бог е приготвил и дава, за което Павел говори в Римл.1:17: "Защото в него се открива правдата, която е от Бога чрез вяра към вяра " Така коментаторите смятат, че тази дума трябва да има същото значение, както в началото на третия стих на глава десета, защото ако не е, тогава апостолът използва една и съща дума в две различни значения в същия стих.

Ако това мнение е правилно, апостолът казва, че тези хора са изгубени, защото те имат голяма ревност за Бога, но това не е според пълното знание. Те не знаят за правдата, която Бог дава и не й се подчинили. Вместо това, те са установили своя собствена правда. Това е  общоприетото тълкуване.

Изхождайки от пълномощията ми, с голямо безпокойство съм принуден да кажа, че ако дори се  съглася с  това, не мога да го приема за абсолютно или адекватно тълкуване на този израз. Тогава какво то означава? Аз предполагам, че се отнася за правдата, която Бог изисква от мен. Павел казва, че те са били в неведение относно правдата, която Бог изисква. Защо казвам това? Отчасти защото, приемайки другия възглед, Павел е виновен за тавтология и обикновено не е виновен за това. И тъй като мисля да покажа как се развива този аргумент тук, ще трябва да допуснем второто тълкуване.

Съществува още по-убедителен аргумент. Какъв беше основният проблем   на евреите? Сам Нашият Господ ни отговаря на този въпрос. Отговорът се намира в Матей 5:20 – и е част от Проповедта на планината: " Защото казвам ви, че ако вашата правда не надмине правдата на книжниците и фарисеите, никак няма да влезете в небесното царство " И след това Той продължи да тълкува това, което Самият Той означава с тези думи. Основният проблем на фарисеите беше, че те погрешно бяха изтълкували учението на Стария Завет за правдата, която Бог изисква. Това е, с което се занимава Проповедта на планината, особено в глава пета: "Чули сте, че е било казано ... Но аз ви казвам" (например, виж ст. 21-22, 27-28, 31-32 ..).

Фарисеите отхвърлиха Христос, защото погрешно бяха разбрали Божиите реални изисквания, изискванията на Божия закон,  изискванията за Божията правда. По този начин, в Проповедта на планината, нашият Господ учи за значението на закона даден чрез Моисея като фактически Той им каза: "Вие сте го разбрали погрешно. Изпълнявате го само външно, но Божието значение е, че законът е  в духа, в ума, в сърцето. Вие казвате: "Аз не съм прелюбодействал." Питам ви, погледнахте ли жена и прелюбодействахте ли с нея във въображението си? Ако отговорът е да, то вие сте виновни. " И така нататък с  убийството, както и с всички останали грехове.

С други думи, основният укор на нашия Господ срещу книжниците и фарисеите беше, че от гледна точка на правдата, те са опорочили смисъла на Божиите изисквания към тях. В евангелията има много примери за същата ситуация, например, думите на Господ за родителите (Мт 15:3-9) и за десятъка (Матей 23:23-28). Окончателното доказателство за това е известната история за фарисея и митаря: " Двама души възлязоха в храма да се помолят, единият фарисей, а другият бирник. Фарисеят, като се изправи, молеше се в себе си така: Боже, благодаря Ти, че не съм като другите човеци, грабители, неправедни, прелюбодейци и особено не като тоя бирник "(Лука 18:10-11). Това е илюстрацията за човек, който считаше себе си, че напълно е удовлетворил Божиите изисквания.

По този начин твърдя, че когато апостол Павел казва в Римляни 10:3, че евреите са невежи за правдата от Бога, той е имал предвид, че те не са разбирали, което Бог наистина изисква от тях. Това ни води до думата "не знаят", това е една много интересна фраза. Тя означава, че евреите са имали известни познания. Павел не казва, че тези евреи са напълно невежи за Божията правда. Не. Техният проблем е, че те са знаели нещо за нея, но те не са имали точното знание. С други думи, смисълът на фразата "не знаят" тук е абсолютен контраст за пълното и точното знание от втория стих. Римл.10:2

Ето виждате ли, може да имате определен запас от знание, но това да не е достатъчно. Трябва да имате точното знание. Евреите са имали знание, но оставаха невежи! Това не беше пълното знание,  а частично и опорочено знание. Това без съмнение беше проблем на фарисеите, но не беше ли и проблем на самия апостол Павел преди обръщението му? Прочетете писмото до Филипяните 3:4-6: " При все че аз мога и на плътта да уповавам. Ако някой друг мисли, че може да уповава на плътта, то аз повече, бидейки обрязан в осмия ден, от Израилевия род, от Вениаминовото племе, евреин от евреи, досежно закона фарисей, по ревност гонител на църквата, по правдата, която е от закона, непорочен. "

Ето така Павел мислеше по-рано. Той, като всички фарисеи, наистина вярваше, че е изпълнил Божия закон, и че  е абсолютно безупречен. Какъв беше неговият проблем?  Че той е имал познание по закона, но не и точното знание. И всичко беше наред до онзи  момент, когато се унищожи погрешното тълкуване. Самият Павел е идеална илюстрация за всичко, което той самият говори тук.

В Първо Тимотей 1:13 Павел изразява учудване, че е удостоен да носи служението. Той припомня, че преди това е бил „хулител, гонител и пакостник. Но придобих милост, понеже, като невеж, сторих това в неверие;" И когато апостолът   казва, че "като невеж", това не означава, че не е знаел нищо. Павел е бил фарисей, той знаеше много за закона и за Писанията. И все пак той казва, че е действал "като невеж." Да, това е една и съща дума. ^[1] 

Така личният опит на Апостола и на всички фарисеи потвърждава тълкуването, което ви предложих. Основният проблем на евреите бе в тяхната увереност, че знаят какво Бог изисква от тях. Но в действителност те не са знаели. Тяхното знание беше толкова несъвършено, че се е превърнало в лъжа, застанала между тях и знанието за спасение в и чрез нашия Господ и Спасител Исус Христос.

Така виждате докъде стигнахме. Точното знание е от първостепенно значение. Вие трябва не само да имате знание, а трябва да имате точното знание. Невежеството (т.е. малкото знание) - е наш   враг; то беше причина за погиващото състояние на юдеите - съвременниците на Павел. Дано Бог  веднъж завинаги  изчисти умовете ни от тази опасна, катастрофална тенденция да се подценява значението на точното знание,  значението на точните дефиниции и твърдения, на доктрините и теологията.

И нека Бог ни помогне да видим, че онова, което минава за любезност е в ущърб на  точното познаване на истината, като в действителност не е нищо друго, а именно слабохарактерност.  А в крайна сметка тя е предателство и отричане от Божията истина.

^[1] В Рим. 10: 3 и 1 Тим. 01:13 използва една и съща дума за "невежи, неинформирани." 



Източник: http://www.reformed.org.ua

Превод: Татяна Иванова