петък, 29 декември 2017 г.

ВЪПРОС ЗА РОЖДЕСТВО, ЧАРЛЗ Х. СПЪРДЖЪН



ВЪПРОС ЗА РОЖДЕСТВО





Чарлз Х. Спърджън 

Защото ни се роди Дете; Син ни се даде ...Исая 9:6



Последният път с вас, ние обсъждахме значението на основната част от този стих: "... И управлението ще бъде на рамото Му; И името Му ще бъде: Чудесен, Съветник, Бог могъщ, Отец на вечността, Княз на мира....". Ако Бог позволи, се надявам по-нататък в бъдеще да проповядвам значението и на другите имена на Бога: "Вечен Отец" и "Княз на мира." Но тази сутрин частта, върху която ще фокусираме вниманието си, е следната: "Защото ни се роди Дете, Син ни се даде...". Тук на два пъти се говори за Христос, въпреки това текстът е далеч от тавтология. 
Внимателният читател ще забележи едно важно разграничение между тези две фрази: "ни се роди Дете" и "Син ни се даде".  Детето Исус Христос придоби човешка природа, Единороден със Святия Дух, роди се от девицата Мария. Неговото раждане е истина, както е истина и раждането на всеки един човек на земята. В своята човешка природа Той се роди като Дете, но като Божи Син, Исус Христос не беше роден, а ни беше даден. Той е Единороден с Отца преди създанието на световете, роден, но не е сътворен; Той в своята същност е равен на Отца Си. 

Учението за вечното съществуване на Христос ние трябва да приемем като непоклатима истина на нашата свята вяра. Кой  и как може да го обясни? Никой човек не трябва дори да се осмелява да прави това, защото тази истина принадлежи на скритото от Бога. Вечното съществуване на Сина - една от най-грандиозните тайни, в която не смеят да надникнат дори ангелите, тайна, която не трябва да се опитваме да разкрием, защото разбирането й е отвъд възможностите на такива ограничени същества, каквито сме. Божието създание може да обхване със същия успех Вечния Бог, колкото комара, опитващ се да изпие океана. Бог, Който можем да  обясним, не би бил Бог. Ако можехме да Го схванем, Той не би бил безкраен.  Ако можехме да Го разберем, Той не би бил божествен. Исус Христос като Син Божий ни бе даден, но не роден. Той е дар, подарен ни от Бога: "Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син ...".  В този свят Той не беше роден като Божий Син, а Той беше изпратен, Той беше ни даден, затова и се казва: "Защото ни се роди Дете, Син ни се даде ...".
Тази сутрин обаче основният предмет на моя дискурс и наистина единствена цел е да изведем силата на тази две малки думи " за нас", понеже ще разберете, че тук е пълната сила на пасажа. 
Защото ни се роди Дете, Син ни се даде ". Разделите на проповедта ми са много прости:

I.   Вярно ли е? 
II.  Ако е вярно, какво следва от това?
II.  Ако не е вярно, какво следва от това?

I. Вярно ли е? 
Вярно ли е, че „ни се роди  Дете, Син ни се даде"? Факт е, че Детето се роди. Тук не използвам аргументи. Приемаме това събитие като исторически утвърдено: Синът на Бога стана човек, роди се във Витлеем, повиха го и го положиха в ясли. Синът е даден, това също е факт. И тук нямаме никакъв въпрос. Атеистът може да оспори, но ние, коитото твърдим, че сме вярващи в Писанието, го приемаме като неоспорима истина, че Бог е дал единствения Си Син да бъде Спасител на хората. Но въпросът е този: Роди ли се това Дете за нас? Той даде ли ни се? Това е най-важният въпрос. Има ли лична изгода за нас относно Детето, родено във Витлеем? Знаем ли, че Той е нашият Спасител, че Той ни донесе добрата  вест, че Той принадлежи нам и ние Нему? Повтарям, че това е материя за много сериозно и внимателно проучване. Очевидно най-добрите от християните се притесняват понякога от въпроса относно личната си връзка с Христос, а тези, които никога не са се притеснявали от този въпрос, много често са просто арогантни измамници, непознали никога  Христос, нито Неговото спасение. 

 Често съм наблюдавал, че някои от хората, за които се чувствах най-сигурен относно тяхното спасение, са били най-малко сигурни в себе си. Спомням си историята на един благочестив човек на име Саймън Браун, от стари времена служител в Лондон. Толкова тъга имало в сърцето му и бил толкова депресиран, че в крайна сметка стигнал до извода, че душата му е безвъзвратно изгубена. Било безрезултатно да се говори с него по този въпрос, никой не можел  да го накара да промени мнението си. Но Саймън Браун непрекъснато проповядвал, молил се и работил така, като че ли не е с една душа, а с две. Когато проповядвал, очите му се пълнели със сълзи, когато се молел, във всяка молитва имало божествен плам и небесна сила. Същото се случва и с много християни. Сякаш някои са самото въплъщение на благочестието: с чист живот и изцяло устремен към небето, но те винаги плачат:

В часа на тревога, униние и съмнение,  
не виждам светлината, светлината пред себе си, 
душата страда, измъчва се от вълнение ...

Става така, че съмненията притесняват добрите християни, а християните-имитатори са винаги уверени в себе си. Да, познавах хора, за чиято вечна съдба имах големи съмнения. Виждал съм  явния им нехристиянски живот, но въпреки това те говореха за своя дял в Израил и за своята непоколебима надежда така, сякаш вярваха, че другите  са толкова лесно измамени, колкото те самите. Как може да се обясни подобна безразсъдна смелост? 

Научете от тази илюстрация. Неколцина мъже яздят по тесен път на самия край на скалите, издигащи се над морето. Това е много опасен, стръмен път и страховита скала огражда пътя отляво. Само едно подхлъзване на коня и това може да струва  живота на ездача, падайки долу. Гледайте как внимателно се движат конниците и колко внимателно стъпват конете с копитата си. Но на известно разстояние от тях вижте как друг един конник така препуска в галоп, сякаш се състезава със самия дявол. Стискаш ръцете си в агония от ужас, трепериш, защото всеки момент конят може да се подхлъзне и ездачът да полети в бездната. Неволно си мислиш: „Защо е толкова безгрижен този ездач?" Оказва се, че човекът е  слепец, яздещ сляп кон. Те не могат да видят къде са. Той мисли, че е на сигурен път и затова язди толкова бързо.

Или да сменим картината. По време на съня си някои хора стават и започват да ходят, понякога се изкачват на такива места, където други не биха си помислили да се осмелят. Главозамайващи височини, от които гледаме надолу с ужас, на тях им изглеждат безопасни. Така че сред нас има много духовно спящи, които мислят, че са будни. Но не са! Тяхната презумпция да се впускат със самочувствие на високи места доказва, че те не са будни, а хора, които ходят и говорят в съня си. Тогава наистина е сериозно да отговоря внимателно на въпроса, дали това Дете наистина се роди за нас и настина ли този Син ни се даде? Сега ще се постарая да ви помогна да отговорите на този въпрос.

1. Ако това Дете, повито в пелени всред витлеемския обор, лежи пред очите на твоята вяра и се роди за теб, слушателю мой, тогава си новороден! 
Понеже това Дете не се е родило за теб, докато ти не се родиш за Него. Всички, за които името на Христос е сила, се обръщат към Бога по благодат, всеки на своето време, оживяват и се обновяват. Все още не всички изкупени са се обърнали към Бога, но това непременно ще се случи. Преди смъртта да дойде, те ще бъдат променени, греховете им ще бъдат умити и те ще преминат от смърт към живот. Ако някой ми каже, че Христос е неговият Изкупител, въпреки че не е преживял новорождение, то такъв говори нещо, което не знае. Вярата му е суетна, надеждата му е илюзия. Само хора, които са новородени, могат да твърдят, че Детето във Витлеем се роди за тях. 

"Но", ще каже някой, "как мога да знам дали съм новороден или не?" 
Отговорът на този въпрос е поредица от въпроси: 

Промени ли ви Божествената благодат?  Промениха ли се вашите предпочитания в точно противоположни? Наистина ли мразите суетните неща, на които някога сте се възхищавали, търсите ли тази скъпоценна перла, която преди сте презирали? Промени ли се изцяло сърцето ви? Можете ли да кажете, че вашите желания са променили посоката си и сега вие сте този човек, който върви към Сион, стъпил на пътеката на благодатта? Какво желае сърцето ви: да се потопите в бездната на греха или да придобиете абсолютна святост? Обичате ли небесните неща и копнеете ли още повече да им се наслаждавате на земята, за да сте готови да се насладите в тяхната пълнота в небето? Обновен ли сте? 

Знайте, слушатели мои, че да се новородите  не означава да измиете повърхността на чашата или блюдото, но новорождението е очистване на вътрешния човек. Всичко е напразно, ако измиете само външността на гробницата, за да я направите чисто бяла и я украсите с пресни цветя; самия гроб трябва да бъде очистен. Костите на мъртвеца, които лежат в тази гробница на човешкото сърце, трябва да бъдат очистени. Не, те трябва да бъдат оживени. Сърцето вече не трябва да е гробница на смъртта, а да бъде храм на живота. Така ли е с Вас, приятелю? Защото не забравяйте, че може да сте много различен отвън, но ако не сте променен отвътре, това Дете не се е родило за Вас.

Ще задам и друг въпрос: Въпреки че новорождението се осъществява отвътре, то се проявява и отвън. Кажете ми, има  ли промяна във видимия ви живот? Мислите ли, че другите, които ви гледат, ще бъдат принудени да кажат за вас, че сега не сте това, което сте били преди? Вашите приятели виждат ли тази промяна у вас? Присмиват ли ви се за това, което мислят, че е ваш фанатизъм, ваша взискателност и ваша твърдост? Мислите ли, че ако един ангел ви последва във вашия живот в тайно, в уединеното ви място, и ви види на колене, ще открие нещо у вас, което никога не би могъл да види преди? Понеже, скъпи приятелю, външният живот трябва да е променен и именно той е доказателство за вътрешната промяна. 

Безполезно е да ми покажете дърво, казвайки, че същността му се е променила, когато аз виждам, че то дава диви круши. То все още е дива круша. И ако забележа в живота ви ябълките на Содом и гроздето на Гомор, означава, че вие сте все още осъденото и прокълнато дърво, независимо от чувството ви, като че сте преживели нещо. Доказателството, че човек е станал християнин, е в неговия начин  на живот.  Доказателството пред околните за вашето обръщение не е това, което чувствате, а това какво и как го правите. За вас чувството може да е достатъчно доказателство, но за служителя на църквата и другите, които преценяват, основният ориентир е как вие живеете.

Нека в същото време отбележа, че външният живот на човека може да бъде много подобен на този у християнина, но без изобщо да е възможно да има християнство в него. Виждали ли сте някога улични актьори с мечове, които се преструват, че се бият? Вижте как удрят, отсичат и се хвърлят един срещу друг. Понеже изглеждат толкова сериозни и реални в действията си, вие сте готови да извикате полицията, за да ги разтърве. Погледнете само как единият нанася съкрушителния удар по главата на противника, а последният на свой ред успешно го парира, предпазвайки се! Погледайте ги за минута само и ще забележите, че ударите следват в определена предварително съгласувана последователност. В борбата изобщо няма гняв. Те не се борят толкова жестоко както истинските врагове. 

По същия начин съм виждал човек, който се преструва, че мрази греха. Но трябва да го погледнете, за да разберете, че това е само трик на фехтовач. Той не удря така, че да порази, не влага сила в удара. Всичко е просто имитираща сценична игра. След като свърши спектакълът, уличните фехтовачи се здрависват един с друг и си разделят медните монети, които зяпачите са им подхвърлили. Този човек прави същото и ръкувайки се с дявола, двамата измамници поделят помежду си плячката. Лицемерът и дяволът са много добри приятели и взаимно се радват на печалбите си: дяволът се смее, защото е спечелил душата на този, който е изповядал, че е християнин, а лицемерът се смее, защото е спечелил. Бъдете внимателни външният ви живот да не е просто сценична игра, нека омразата ви към греха бъде истинска и силна, така щото да удряте надясно и наляво, поразявайки смъртоносно чудовището. 

Просто ще задам още един въпрос: Ако сте новороден, има друг начин да проверите спасението си. Променят се не само вашето вътрешно „аз“ и външният ви човек, но самият корен и принцип на живота ви трябва да станат съвсем нови. Когато сме в греха, ние живеем, за да угодим на себе си, но когато станем нови в Христос, ние живеем, за да угодим на Бога. Докато сме неновородени, нашият принцип е да търсим собственото си удоволствие, собствения си напредък; и всеки човек, който не живее с много по-различна цел от тази, не е истински новороден. Променете принципите на човека и ще промените чувствата му, ще промените и действията  му. Сега благодатта променя  принципите на човека. Тя е като поставена брадва в корена на дървото, която не е там, за да отсече ненужните клони,  нито да се опитва да промени живителните сокове на дървото, но тя е там, за да му даде нов корен и го засади в нова почва. Най-дълбоката същност на човека са вътрешните принципи, на които е изграден целият му живот. Човешката душа се променя и човекът става напълно ново създание в Христос. 

"Но", ще възрази някой, "аз нямам причина да се новородя." О, клето създание,  тъй като никога не сте виждал себе си! Виждали ли сте някога човек в огледалото на Божието слово - какво ужасно чудовище е той! По природа сърцето на човека е там, където краката му трябва да бъдат. С други думи, сърцето му се прилепва към земята, която той трябва да тъпче. И което е още по-странно, краката му са там, където трябва да бъде сърцето му, т.е. той бяга от Бога в същото време, когато с цялото си същество трябва да се стреми към небето. Човек по природа, когато вижда най-ясно, гледа само надолу, вижда само онова, което е под него, не вижда нещата, които са по-горе; и странно е да се каже, че небесната слънчева светлина го заслепява; той не търси светлина от небето. За него земята е негово небе и той вижда слънца в нейните кални локви и звезди в мръсотията й. 
Всъщност той е човек, обърнат с главата надолу. Грехопадението така е разрушило нашата природа, че най-чудовищното нещо по лицето на земята е падналият в греха човек. Художниците изобразяват дракони,чудовища, призраци и други отвратителни същества; но ако една умела ръка може точно да нарисува човека, никой от нас няма да погледне картината, защото това е гледка, която никой никога не е виждал, освен изгубените в ада; и тя е една част от тяхната непоносима болка, че са принудени винаги да се вглеждат в себе си. Сега не виждате ли, че трябва да се новородите и ако не сте, тогава това Дете не се е родило “за Вас".

2. Продължавам напред. Ако това Дете  е  родено „за Вас“, тогава вие сте дете. Възниква въпросът: Дете ли сте? Човекът от детството до зрялостта си расте естествено; в благодатта хората растат от зрялост до детство; и колкото по-близо сме до истинското детство, толкова по-близо сме до образа на Христос. Братя и сестри, можете ли да кажете, че сте станали  деца? 
Приемате ли Божието слово каквото е, само защото Небесният Отец го заповядва? Готови ли сте да вярвате в тайните, без да искате тяхното обяснение? Готови ли сте да седнете в класа за малки деца и да сте малки? Можете ли да пиете чистото мляко на Словото и нито за миг да не се съмнявате в това, което ви открива вашият Господ и да Му се доверите във всяка ситуация, дори ако това е извън вашето разбиране? " Ако не се обърнете и станете като децата ..." – то това Дете не се е родило за вас. Ако не сте като децата – смирени,  учещи се, покорни, доволни от волята на своя Отец, има сериозни съмнения, че това Дете се е родило за вас. 

Какво удоволствие е да видиш човек обърнал се, обърнал се в малко дете! Колко пъти сърцето ми е биело по-силно от радост, когато съм виждал отпреди войнстващ  атеист, говорил постоянно против Христос, говорил най-злите думи срещу Христос, да дойде накрая с божествена благодат, за да повярва в Евангелието. Този човек седи и плаче, чувствайки силата на спасението и от този момент нататък изоставя всичките си въпроси и става точно обратното на това, което е бил. Превръща се в съвсем друг човек. Смята себе си за най-нищожния от най-последния вярващ. Готов да изпълни най-черната работа в църквата на Христос, не като голям християнски мислител, а като ученик да седне с Мария при нозете на Исуса, за да Го слуша и се учи от Него. Ако не сте станали деца, то това Дете не се е родило за вас.

3. И сега нека вземем второто изречение и да зададем един или два въпроса. Дали този Син ни е даден? Насърчавам всеки един от вас да се изпита дали Синът наистина му е даден. Ако този Син ви е даден, то самите вие сте синове. " А на ония, които Го приеха, даде право да станат Божии чада, сиреч, на тия, които вярват в Неговото име;". Христос стана Син, „да се оприличи във всичко на братята Си“. Не мога да обичам Божия Син и да Му се възхищавам, не мога да Му се наслаждавам, докато самият аз не стана син на Бога. Слушателю мой, имаш ли страх от Бога – синовен страх, страхът на детето, което се страхува да огорчи родителите си? Кажете ми, имате ли като децата любов към Бога? Доверявате ли Му се като на свой баща, като на свой приятел? Имате ли у себе си " дух на осиновение, чрез който и викаме: Авва Отче!“? Когато сте на колене, казвате ли: "Отец мой и Бог мой"? Дали Духът свидетелства с вашия дух, че сте родени от Бога? Стреми ли се сърцето ви в ентусиазиран порив към вашия Отец и вашия Бог, за да прегърнете Този, Който отдавна ви е прегърнал в завета на Своята любов, във властта на чудесната Си благодат? Сега чуйте, ако понякога не се наслаждавате на духа на синовство, ако не сте син или дъщеря на Бога, тогава не се заблуждавайте, Синът не ви е даден.

4. И тогава нека го кажем по друг начин: Ако Синът ни е даден, тогава "ние сме дадени на Сина". Сега как трябва да отговорите на този въпрос? 

Чувствате ли, че не искате да живеете на земята за нищо друго, освен за Негова слава? Можете ли да кажете в сърцето си: "Велики Боже, ако не се заблуждавам, тогава съм изцяло Твой!” Готови ли сте днес да подновите обещанието си за посвещение на Христос? Можете ли да кажете: "Вземи ме, вземи всичко, което съм и всичко, което имам, ще бъде вечно Твое. Отказвам се от всичките си притежания, от всичките си сили, от цялото си време и от всичките си часове и аз ще бъда Твой, абсолютно и безусловно Твой...  
"... Вие не сте свои си, защото сте с цена купени.” И ако този Божий Син ви се даде, ще се осветите напълно за Него; и ще почувствате, че Неговата чест е цел за Вашия живот, че Неговата слава е едно огромно желание на духа Ви. Сега това вярно ли е, слушателю? Запитайте се, умолявам ви и не се заблуждавайте с отговора!

Ще повтаря отново четирите различни доказателства:

- Ако за мен Детето се роди, то аз съм новороден.
- В резултат на новорождението аз съм дете.
- Ако ми е даден Сина, то аз съм син.
- Аз съм даден на този Син, Който ми е даден. 

Опитах се да направя тези тестове по начина, по който текстът от книгата на Исая би ги внушил. 

Умолявам ви, не ги забравяйте по пътя за в къщи. Ако не успеете да си ги спомните дословно, не забравяйте, че трябва да се изпитате във всеки случай.  Изпитвайте се, слушатели мои, можете ли да кажете: "Даден ми е Сина". Защото, ако Христос не е моят Христос, това няма смисъл за мен. Ако не мога да кажа, че Той ме възлюби и предаде Себе Си за мен, какво ме ползват всички заслуги на Неговата праведност, на Неговото изкупление? 

Добре е, когато има хляб в магазина, но когато съм гладен и не мога да купя този хляб, ще умра от глад, въпреки че касите в склада са пълни. 
Добре е, когато има вода в реката, но ако съм в пустинята и потокът е далеч от мен, дори да чувам звука на ромолещата в него вода, но лежа далеч от него, умирайки от жажда, звънтящият шум на ручея само ще ме измъчва, докато умра в черна безнадеждност. 
Но за вас, слушатели мои, е по-добре да погинете като езичници,  отивайки си в гроба всред някоя далечна безбожна земя, отколкото да сте живяли в земя, където името на Христос постоянно се възпява в църквите, възхвалява се Неговата слава, и въпреки това си отивате от този свят без никакъв интерес към Него, неблагословени от Неговото Евангелие, неомити в кръвта Му, необлечени в Неговата бяла дреха на оправданието. Нека Бог ви помогне, за да бъдете благословени в Него и да пеете в благоговение: "... нам се роди Дете, Син ни се даде ...".

II. Ако е вярно, какво следва от това?

Това ме води към втората част, с която ще бъда кратък. Вярно ли е? Ако е вярно, какво следва от това. 
"Защото ни се роди Дете, Син ни се даде..." 

Ако това е така, какво следва от него? Защо въпреки този истинен факт съм пълен със съмнения? Защо духът ми се терзае от въпроси? Защо нямам достатъчно факти? Приятелю мой, ако Синът ти е даден, защо днес се питаш дали принадлежиш на Христос или не? Защо не се стараеш  да затвърдиш своето призвание и избиране? Защо се колебаеш в долината на съмнението? Станете, изкачете се на високите планини на увереността и не си давайте покой, докато не можете без страх да кажете :. "Зная, че е жив Изкупителят ми“, „и съм уверен, че Той е силен да опази до оня ден онова, което съм му поверил." Днес може да има много хора, които не са сигурни дали Христос е техен или не. О, скъпи слушатели, не си давайте почивка, освен ако не знаете положително, че Христос е ваш, и че вие сте Христови.

Да предположим, че в утрешния брой на местния вестник (денят на Рождество) прочетете съобщение, че някой богат човек Ви е оставил огромно имение.
Представете си, че докато го четете, знаете добре, че споменатият там човек е Ваш роднина и че съобщението вероятно е вярно. Може би сте планирали денят на Рождество да бъде семейно събиране, като сте поканили вашия брат Джон и неговата съпруга Мери с техните деца да обядват с вас. Бих предположил, че предпочитате да пропуснете празничния обяд, за да отидете начаса и установите дали написаното във вестника е вярно. "О," бихте казал Вие, "с удоволствие бих останал на Коледния обяд, ако бях сигурен, че наистина съм наследник." Но ако не отидете, през целия ден  ще се чувствате като на тръни, докато не узнаете истина ли е съобщението във вестника или не. 

Днес слушате абсолютно вярно съобщение, и то е, че Исус Христос дойде на света, за да спаси грешните. Въпросът е, дали Той ви е спасил и дали имате право да участвате в Неговото предложение за спасение. Моля ви, не давайте сън на очите си, докато не узнаете със сигурност, че притежавате небесния имот. Човече! Ще позволиш ли на твоята вечна съдба да бъде въпрос на несигурност? Дали небето или адът са замесени в този въпрос и ще си почиваш, докато не знаеш, кое от тях ще бъде твоята вечна съдба? Нима ще си доволен, ако не знаеш дали Бог те обича или ти се гневи? 
Може ли душата ти да е спокойна, докато не си сигурен осъден ли си за греховете си или си оправдан чрез вяра в Исус Христос? Събуди се, човече! Умолявам те, в името на живия Бог и за безопасността на душата си, събуди се, търси, виж, изпитай себе си, даден ли ти е Сина.  Ако ми е даден Сина, защо не съм сигурен в това? Ако Детето се роди за мен, защо не бих го знаел със сигурност? Защо не бих знаел, че сега живея в насладата на моята привилегия, чиято стойност никога няма да знам напълно, докато не пристигна в слава?

Отново. Ако това е вярно, позволете ми да задам друг въпрос: Защо тогава сме тъжни? Гледам лицата ви, точно сега изпълнени с усмивки, но може би усмивката покрива натъжено сърце. Братя и сестри, защо тази сутрин сме натъжени, ако "ни се роди Дете", ако "Син ни се даде"? Чуйте, чуйте вика на жътварите! „Време е за жътва! Време е за жътва!“ Вижте как танцуват и се веселят. Защо са толкова весели? Защото се запасяват със скъпоценните земни дарове, събират пшеницата в хамбарите си, която скоро ще свърши. А ние, братя и сестри, имаме Хляба, който ни дава вечен живот и все още сме нещастни? Светът се радва, защото е ожънал зърното си. Защо ние да не се радваме, защото "ни се роди Дете, Син ни се даде"? 

Чуйте! Какво означава пушечната стрелба от кулите? Защо звънят камбаните на камбанарията, сякаш целият Лондон е луд от радост? Роди се нашият Цар! Затова го приветстват с пушечни изстрели, затова звънят камбаните. Християни, бийте сърдечните камбани, пейте думите на най-радостната песен: "Защото ни се роди Дете, Син ни се даде ...". Танцувай сърце, извикай с радост! Капки кръв във вените ми, танцувайте! О! Всички мои нерви, станете струни на арфа и нека дойде благодарност, докосваща те с ангелски пръсти! И ти, мой език, пей, прослави Този, Който ти каза: "Защото ни се роди Дете, Син ни се даде...". 
Изтрий сълзите си! Ела, спри да въздишаш! Спри да роптаеш! Какво значи, че си беден? "За теб се роди Дете ...". Какво значи, че  си болен? "... На вас  се даде Син...". Какво значи, че си грешник? Защото това Дете ще отнеме греховете и този Син ще те омие и ще те  направи достоен за небето. Това е вярно! 

Радост, радост непрестанна!
Нек’ се радваме в Христа!
Тази светлина блажена
не угасва никога.

И отново. Ако това е вярно, защо  са толкова студени сърцата ни? Защо правим толкова малко за Този, Който  е сторил толкова много за нас? Исусе, мой ли си? Спасен ли съм от Теб? Защо толкова малко Те обичам? Защо не проповядвам достатъчно страстно, защо не се моля достатъчно горещо? Защо даваме толкова малко на Христос, Който е дал Себе Си за нас? Как се оказва, че ние служим със скръб на Този, Който ни служи съвършено? Той ни се посвети напълно; как така се оказва, че нашето посвещение е несъвършено и непълно? Защо постоянно почитаме себе си, а не Него?

О, възлюбени братя, предайте Му себе си тази сутрин! Какво имате в този свят? Някой може да каже, че не притежава нищо, че е беден, без стотинка в джоба и без покрив над главата си. Дайте себе си на Христос. Чували сте историята за учениците на един гръцки философ. Дошъл денят, когато всеки трябвало да направи подарък на своя учител. Един от учениците донесъл злато. Друг нямал злато и донесел сребро. Някой донесъл на учителя скъпи дрехи, а друг деликатесна храна. Но един от тях дошъл с думите: "О, Солон, аз съм беден, нямам какво да ти дам, но все пак ще ти дам нещо, най-доброто от всички тези дарове: давам ти себе си." 

Сега, ако имате сребро и злато или притежавате нещо в този свят, тогава  дайте на Христос според възможностите си; но внимавайте, преди всичко отдайте се Нему!

III.  - Ако това не е вярно, какво следва от това?

Времето на проповядването ми изтича и искам да се обърна към тези, които смятат, че Синът не им е даден. Скъпи слушателю, не знам къде в залата ме слушаш, но очите на сърцето ми те търсят, за да те видя и плача за теб. Клета душо!  Вие нямате надежда, защото сте без Христос и без Бога. За вас няма Рождествена радост; за вас не се роди Дете; за вас не е даден Син. С огромна тъга чухме историята за бедните хора, умрели на улицата миналата седмица поради жестокия глад и суровата зима. Но с каква съчувствие трябва да мислим за съдбата ви, която е много по-ужасна, защото ще дойде денят, когато ще молите за капка вода, за да охладите изгарящия си език и няма да има кой да ви даде; ще потърсите смъртта, зловещата студена смърт като най-добър приятел, но не ще можете да я намерите. Защото пламъкът на ада няма да ви погълне  и адският ужас няма да ви унищожи. Ще копнеете да умрете, но ще останете завинаги в ръцете на вечната смърт: ще умирате всеки час, но никога не ще получите многожеланото освобождаване от вашето страдание. Какво да ви кажа тази сутрин? О, Господарю, помогни ми да говоря с точните думи за този повод. 

Моля ви, приятели мои, ако Христос не е ваш тази сутрин, нека Бог ви помогне да извършите това, което ви заповядвам сега. Първо, изповядайте греховете си; изповядайте ги не пред мен, нито пред друг някой човек. Идете, където никой няма да ви види и изповядайте на Бога, че сте грешен. Кажете на Исус, че сте осъден грешник без Неговата суверенна благодат. Но не мислете, че имате някакви заслуги в изповедта. Няма такива. Всичките ви признания не могат да получат опрощението, въпреки че Бог е обещал да прости на онзи, който изповяда греха си и го изостави.

Представете си, че един кредитор има длъжник, който трябва да му върне хиляда лири. Те се срещат и заемодателят казва: "Върни ми парите". Но в отговор чува: "Не ти дължа нищо". Този човек ще бъде арестуван и ще го хвърлят в затвора. Кредиторът обаче казва: "Искам да ти покажа милост: признай, че си ми длъжник и ще ти простя дълга." „Добре, дължа само сто лири.” „Не”, казва той, „това няма да стане!” „Добре, сър, признавам, че Ви дължа петстотин лири.” Накрая длъжникът признава пълния размер на дълга. Има ли някаква заслуга с изповедта си? Не; но все пак може да видите, че никой кредитор не би си помислил да опрости дълг, който не е признат. Това е най-малкото, което може да направите – да признаете вашия грях; и макар да нямате никаква лична заслуга за изповедта си, Бог, Който е верен на Своето обещание, ще ви даде прошка чрез Христос. 

Мога само да ви помоля да следвате моя съвет. Не го пренебрегвайте, не го забравяйте, когато загърбите мястото тук (Exeter Hall – сграда с 8 000  места, в която Спърджън е проповядвал нея сутрин, бел.прев.) Вземете го със себе си и нека за мнозина този ден стане ден на изповед. А след като се изповядате, умолявам ви, отречете се от себе си. Може би се чувствате спокойни в надеждата си, че ще станете по-добри и така ще се спасите. Забравете за тази сладка самоизмама. Виждали ли сте как копринената буба се увива, увива, увива, докато не умре в  подготвения за себе си пашкул. Така и всичките ви добри дела са само като че ли предете за себе си дреха за мъртвата ви душа. Не може нищо да направите от най-добрите си молитви, само с тях не ще заслужите никога вечния живот. 

Християнинът, който наистина е обърнат към Бога, ще ви каже, че не може от само себе си да живее свят живот. Ако корабът в морето не може сам да се насочи в правилния курс, защо тогава мислите, че дъските, намиращи се в работилницата на дърводелеца ще могат от само себе си да се съберат, да се превърнат в кораб и той, достигайки морето, да плава през океана? И все пак именно това е, което си представяте. Човекът като Божие творение сам по себе си не може да направи нищо, а вие все пак смятате, че сте способни на нещо. 
Затова, отречете се от себе си. Нека Бог ви помогне да поставите в черния списък на безполезните идеи всяка мисъл, че можете като независими да направите нещо.

И накрая, моля се на Бога, скъпи мои слушатели, Той да ви помогне не само да изповядате греховете си, не само да отхвърлите всяка надежда да се самоспасите, но и да стигнете до мястото, където Исус умря в агония. Идете сега на Голгота! Там, където Той бе разпнат. Средният кръст от трите. Като че ли Го виждам сега. Виждам, че Неговото лице е измъчено, лицето Му е обезобразено до неузнаваемост. Виждам капките кръв, които все още стоят около прободените му слепочия – белези от грубия трънен венец. Да, виждам Неговото голо тяло – и затова Той изпита срама. Могат да се преброят всичките Му кости. Виждам дланите Му, разкъсани от грубото желязо, гвоздеите, проболи нозете Му. Гвоздеите разкъсват плътта Му. Ето, не само дупките от забитите в тях гвоздеи, но цялото тяло е подпряно на стъпалата и те се разкъсват под тежестта му; виждам желязото, разцепващо плътта Му. Тежестта на тялото Му увисва сега на ръцете Му, а гвоздеите прерязват нежните вени. 

Слушайте! Земята е притихнала! Той извиква със силен глас: "Боже Мой, Боже Мой, защо си Ме оставил?" О, грешниче, с какво ще сравниш този вопъл? Бог го е оставил. Неговият Бог е престанал да бъде милостив към Него. Душата му скърби до смърт. Но чуйте! Той отново извиква: "Жаден Съм!" Дайте Му вода, дайте вода! Вие, святи жени, дайте Му да пие. Но не! Неговите палачи издевателстват; дават Му оцет, примесен с жлъчка. Чуй го накрая, грешниче, понеже Той е твоята надежда. Ето Го, склонил окървавената Си глава. Небесният Цар умира. Бог, Който създаде земята, стана човек и този човек ето скоро ще свърши пътя си. Чуйте Го! Той извика: "Свърши се!" – и предаде духа Си. Изкуплението е направено, цената е платена, кървавият откуп е изпълнен, жертвата е приета. "Свърши се!"

Грешнико, повярвай в Христос! Хвърли се в нозете Му. Вземи Го, за да бъде Той всичко във всичко - предай волята си на Него - Той е твоят Цар! Обвий с треперещите си ръце кървящото Му тяло. Седни сега в подножието на Кръста и погледни на пролятата скъпоценна кръв. И нека всеки от вас, когато излезе днес от това място, каже в сърцето си:

"Виновен, слаб, нищожен падам аз
в обятията нежни на Христа, 
сила моя и правда моя Той е, 
Исус Мой, Ти всичко за мен Си всегда."

Бог да ви даде благодат, за да го направите заради Исус Христос. 

Благодатта на Нашия Господ Исус Христос, любовта на Бога Отца, и общението на Святия Дух да бъде с всички вас сега и завинаги. Амин.


утрото на 25 декември, 1859 г.




Превод: Татяна Иванова


Източник:
http://www.reformed.org.ua/2/651/Spurgeon



понеделник, 11 декември 2017 г.

ПСЕВДОНАУЧНИ ХИПОТЕЗИ В ХРИСТИЯНСКИЯ СВЯТ, Ваня Спасова



Предисловие и няколко дефиниции



Доста често се сблъсквам с въпроси относно произхода на човека, възрастта на Вселената, та дори формата на Земята. Като млад учен тези теми винаги са ме вълнували, а някои от тях са и причина да реша да се занимавам професионално с физика. За съжаление, обаче, в християнските среди има много недоизяснени въпроси и хипотези, които карат вярващите по цял свят да се чувстват неудобно като християни.