САМО ПИСАНИЯТА, ХРИСТО СТИЛИЯНОВ

САМО ПИСАНИЯТА

Йоан 5:32-38: “Има друг, който свидетелства за Мене; и аз знам, че е истинно свидетелството, което той свидетелства за Мене. Вие изпратихте до Йоан и той свидетелства за истината. Но Аз не приемам свидетелство от човеци, а казвам тези неща, за да се спасите вие. Той беше светило, което гореше и светеше; и вие пожелахте да се порадвате за малко в неговата светлина. Но Аз имам свидетелство, по-голямо от Йоановото; защото делата, които Отец Ми даде да извърша, самите тези дела, които Аз върша, свидетелстват за Мене, че Отец Ме е пратил. И сам Отец, Който Ме е пратил, свидетелства за Мене. Нито гласа Му сте чували някога, нито образа Му сте виждали.”

Трябва ли да приемаме Исус само заради и чрез Неговото свидетелство и свидетелството на Отца Му? Да! Исус продължава „Нито гласа Му сте чували някога, нито образа Му сте виждали“, тоест нямало е видима глава, нито магистериум или синодална власт или патриарх, изобщо видимо представителство на Бога Отца, което да свидетелствува истината за Исус! Вярата ни трябва да се основава само върху собственото свидетелство на Исус и свидетелството, което Отца е свидетелствал, макар да не можем да видим Отца и да не сме чували гласа Му. Тогава на какво да вярваме? Всичко което имаме е свидетелството на Отца и на Христа, Писанията. В Стария Завет Исус беше представен чрез предобрази и знамения, и пак това свидетелство беше достатъчно и най-благонадеждно.

• „Исус им казва: Никога ли не сте чели в писанията: “Камъкът, който отхвърлиха зидарите, той стана глава на ъгъла, това стана от Господ и е чудно в нашите очи?” Матей 21:42.

• „Исус им отговори и каза: Заблуждавате се, понеже не знаете Писанията, нито Божията сила.“ Матей 22:29.

• „Но как ще се сбъднат писанията, които казват, че трябва да стане така?“ Матей 26:54.

• “Всеки ден бях с вас в храма и поучавах, и не ме хванахте; но трябва да се сбъднат Писанията.”  Марк 14:49. 

• “И като започна от Моисей и от всички пророци, им тълкуваше писаното за него във всичките Писания.” Лука 24:27• “Тогава им отвори ума, за да разберат Писанията." Лука 24:45. 

• “Изследвайте Писанията, защото мислите, че в тях имате вечен живот. И те са, които свидетелстват за мене.” Йоан 5:39.

Та, в Йоан 5:38, след като казва, че Отец свидетелства за Него, без да сме чували гласа Му или да сме виждали образа Му, добавя „И нямате словото Му да пребъдва във вас,
защото не вярвате в този, Когото Той е пратил.“

Какво имаше предвид с това „Словото Му“? Че имаме нужда от доловим от ухо глас и видимо представителство, за да знаем истината и да я вяравме? Не, разбира се! Той имаше предвид, че фарисеите не Го приемат, защото не вярваха в Писанията. „Защото, ако вярвахте на Моисей, щяхте да повярвате и на мене, защото той писа за мене.“ Йоан 5:46.

Когато Исус свидетелства против евреите в Матей 12, използва двама свидетели от Писанията, Ниневийците (12:41) и Савската царица (12:42). Когато пак свидетелства против тях в Лука 4, привежда двама свидетели от Писанията, Илия (4:25-26) и Елисей (4:27). Когато обвиниха учениците Му в нарушаване на съботата, Той засвидетелства невинността им с двама свидетели от Писанията, Давид (12:3-4) и Моисей (12:5). Според Закона (Второзаконие 17:6, 19:15) са нужни двама свидетели, за да се докаже вина или невинност.
Това правило използва Исус, когато казва:

„Ако аз свидетелствам за себе си, свидетелството ми не е истинно.“ Йоан 5:32.

„А и във вашия закон е писано, че свидетелството на двама човека е истинно. Аз съм, който свидетелствам за себе си, и Отец, който ме е пратил, свидетелства за мене.“ Йоан 8:17-18.

Очевидно е, че Исус не се позовава на Божия глас при кръщението (Матей 3:17, Марк 1:11, Лука 3:22) или при Преображение (Матей 17:5), понеже не се позовава на доловим от ухо Божи глас „нито гласа му сте чували някога“ (стих 37б); на Писанията се позовава.

Така и Петър, който беше чул Божия глас при Преображение (2 Петър 1:17-19), насочва паството си не към още чудеса и видения, а към Писанията, които са „по-достоверни“ от собствените му очи!

“Освен това имаме и по-достоверно пророческо слово, на което добре правите, че внимавате като на светило, което свети в тъмнило, докато денят се зазори и зорницата изгрее в сърцата ви,” 2 Петър 1:18-19.

Както Божия човек (1 Царе 13), няма нужда да доказваме нищо. Писаното слово е първият свидетел, а личното свидетелство на Исус, записано в Новия Завет, е второто.
Ето защо е интересно, че Исус смъмри апостолите за неверието им (Марк 16:10-14), защото не бяха повярвали на две свидетелства:

1. Мария Магдалена, която Сам беше пратил право при тях (Неговото свидетелство, Йоан 20:17)

2. Двамата мъже по пътя към Емаус, на които беше отворил Писанията, за да знаят, че Христос трябваше да страда тези неща и да влезе в слава (Писанията, Лука 24:26).

Това са двата източника, които Марк припознава в Марк 16:11&13. След като апостолите не повярваха и на двете, Исус ги смъмри. Вярно е, че когато намериха празния гроб „още не бяха разбрали писанието, че той трябваше да възкръсне от мъртвите” (Йоан 20:9), но това им оправдание се изпари, след като чуха от мъжете от пътя към Емаус. (спомнете си също как Исус не нарече тези мъже „глуповати“ за това, че не вярват на очите си. Той ги нарече глуповати, защото бяха „мудни по сърце да вярват всичко, казано от пророците!“, тоест Писанията. (Лука 24:25).

По този начин сме получили цялото свидетелство, което е предназначено за нас. Исус, който веднъж дойде и говори в плът и сега е възвисен отдясно на Отца на небеса, и Писанията. Това е. След като всички очевидци са мъртви, остават само Писанията. Стремежът към още свидетелства (предания, вселенски събори, видения, папи) е самото неверие.



Източник: 

https://www.facebook.com/permalink.php?story_fbid=1915321371935607&id=10000373289793